Програма за победа Гари Норт Contents Безусловна капитулация 1 Contents 2 предговор 2

9 – БОЖИЕТО ЦАРСТВО

Най-доброто място, от което да започнем изследването на Божието царство, е да се обърнем към притчите и аналогиите относно царството, които Исус даде на Своите ученици. Някои от тях са това, което бихме могли да наречем “притчи за джобен наръчник,” занимаващи се с икономически аналогии. Притчата за талантите е един пример (Матей 25:14-30), или притчата за умния настойник (Лука 16:1-11), или притчата за несправедливия слуга (Матей 18:23-35), или за нивата, в която е скрито съкровище (Матей 13:44), или за аналогията със скъпоценния бисер (Матей 13:45-46). Други такива са “земеделските притчи,” като притчата за четирите почви (Матей 13:3-23), или притчата за синаповото семе (Матей 13:31-32). Но една от най-показателните е притчата за житото и плевелите. “Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си; но, когато спяха хората, неприятелят му дойде та пося и плевели между житото, и си отиде. И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. А слугите на домакина дойдоха и му казаха, Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогава откъде са плевелите? Той им каза, Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха, Като е тъй, искаш ли да идем да ги оплевим? А той каза, Не искам; да не би, като плевите плевелите, да оскубите заедно с тях и житото. Оставете да растат и двете заедно до жътва; а във време на жътва ще река на жътварите, Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне; а житото приберете в житницата ми” (Матей 13:24-30).

Тази притча обърка Неговите ученици. Тя беше съзнателно предназначена да обърка множествата, които идваха да Го слушат, както Той обясни: “Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше; за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: Ще отворя устата си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света” (Матей 13:34-35). Когато учениците Му Го питаха защо говори винаги с притчи, Той им каза: “Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено” (Матей 13:11). Той говори в притчи, цитирайки Исая 6:9-10, за да държи слушателите в тъмнина: “Защото сърцето на тия хора е задебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха; да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля” (Матей 13:15). Винаги е имало хора които не харесват идеята, че Бог съзнателно крие спасителната благодат на благовестието от някои бунтовни хора, но Той го прави. Исая го казва, Христос го казва и Павел го казва (Деяния 28:27).

И така, учениците бяха объркани от притчата за житото и плевелите. Христос им я обясни. “А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; нивата е светът; доброто семе, това са децата на царството; а плевелите са децата на лукавия; неприятелят, който ги пося, е дяволът; жътвата е свършека на века; а жътварите са ангели. И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби” (Матей 13:37-42). И окончателното тържество: “Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Баща. Който има уши да слуша, нека слуша” (Матей 13:43).

Плевелите и житото продължават да растат заедно в нивата. Няма изкореняване нито на плевелите, нито на житото до последния ден на съда. Това е изключително важно като разбиране за Божия план за историята. Историята се развива като нива, засята с два вида семена. Едното семе расте към праведност, а другото расте към погибел. Но двете растат едно до друго в света. Нито едно не бива изкоренено преди своето време и двете биват извадени в последния ден. Всяко семе изработва своята собствена съдба и всяко семе се развива според своите същностни характеристики. Това е притча, описваща продължителността на историята на земята. Няма прекъсване в развитието на двете семена. Няма предварително изваждане на житото. От семена до напълно израснали растения, няма прекъсване в процеса. След това идва деня на жътвата, който е ден на изгаряне на плевелите.

Ако някой разглежда притчите за царството, вижда това схващане за историческата продължителност повторено навсякъде. Притчата за талантите учи, че всеки човек развива своя капитал, изработвайки следствията от своята вяра, в отговорно или безотговорно настойничество. Накрая идва денят, когато Господарят се връща. Отново и отново притчите сочат към продължителността в историята, като добрите хора и лошите хора работят един до друг в един и същи свят, до връщането на Бога в крайния съд. Има само едно завръщане. Има само един съд. Има само един период на награди и наказания. Няма никакво голямо междинно преломно прекъсване в развитието на двата принципа, доброто или злото. Злите семена не получават предупреждение за надвисналото осъждение. Няма период, в който житото да е извадено, а след това засято отново след период от време, което би свидетелствало на плевелите за това, което идва в края на времето.

Говорейки за крайния съд, Христос инструктира Своите ученици: “И както Ноевите дни, така ще бъде идването на Човешкия Син. Защото, както в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и идването на Човешкия Син” (Матей 24:37-39). Преди големия потоп е нямало прекъсване в историята, каза Христос. Нямаше предупреждение, че върху тях е надвиснала голяма промяна. Нямаше никакво предупреждение. Те не можеха да погледнат назад и да видят нещо подобно на Потопа да се е случвало преди. Нищо като Потопа не се е случвало и нищо като него няма да се случи, както дъгата ни свидетелства (Битие 9:15-17). Но денят на съда е подобен на потопа в този смисъл: той е мощен разделителен момент, в който синовете на Сатана окончателно ще загинат, а Божиите синове няма да загинат. Естествените синове ще загинат, а осиновените синове няма да загинат. И не трябва да си помисляме да пропуснем идеята на думите на Христос: няма да има никакво предупреждение, никакво преломно събитие, което да прекъсва обичайните житейски дейности, за да тръби тревога за етичните синове на Сатана.

Това е което Библията учи за Божието царство. За много от вас то може да изглежда много странно. Може би идеята за съда звучи твърде невероятна, и ще посочите продължителността на историята, за да докажете твърдението си. Мога добре да разбера този подход към такова послание за идеща погибел. Това е същият отговор, който съвременниците на Ной дадоха на Ной. Но това, което ме удивява, е, че има буквално милиони християни, които не вярват, че тези притчи учат за развитието на доброто и злото. Те вярват, че ще има значително преломно събитие, може би повече от едно, в което Христос първо ще дойде за Своите хора (житото), ще ги събере в небето, и ще ги държи там седем години. След това ще ги посее отново, освен че вече те ще бъдат напълно израснали и вече пожънати, до самите плевели, и, за да станат нещата още по-сложни, ще засее нивата отново с още една партида житни семена. Как ли плевелите биха пропуснали значимостта на тези събития? Какво предупреждение за радикално преломното събитие, което ще дойде, а именно, последният ден! Но Христос каза, че в този последен ден хората ще вършат своята работа както беше преди потопа в Ноевите дни – не след потопа, не след като е било обявено някакво голямо предупреждение, но преди това. Ако наистина идва едно голямо историческо прекъсване между засяването на Христовото царство и окончателната жътва, защо никоя от притчите или аналогиите на нашия Господ въобще не споменава такова бъдещо събитие или събития?

Ако трябва да приемем насериозно притчите, тогава ще трябва да започнем да мислим за продължителността на историята между Петдесятница и крайния съд. Ако няма идващо голямо прекъсване, което ще раздели този период на два или повече периода, тогава каквото и да стане със света, плътта, дявола и църквата (институционалната), трябва да стане без пряка, катаклична интервенция, нито от Бога, нито от Сатана. Процесът ще бъде процес на растеж или на разлагане. Процесът може да бъде прилив или отлив, насочен към победа на църквата или поражение на църквата, във времето и на земята. Но това, което не е възможно да бъде вярно, е, че процесът на поражение или победа за църквата ще бъде прекъснат и обърнат от пряката, видима физическа интервенция на Исус Христос и Неговите ангели. Няма да се случи никакъв прелом във времето, който да прекрати самите исторически процеси с едно катаклично прекъсване. Християните не трябва да основават своите надежди за колективна или лична победа върху исторически безпрецедентно събитие в историята, което всъщност е унищожението на историята. Те ще плуват или ще потъват, ще печелят или ще губят, във времето и на земята, чрез същите процеси, които виждаме и днес, макар че скоростта ще увеличава или намалява според етичната съобразеност на човека с Божия закон или неговия бунт срещу този закон.

 

Растеж

“Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна всичкото” (Матей 13:33). Преди всичко, преди някой веднага да започне да си прави изводи, квасът не е символ на греха. Евреите не трябваше да ядат квасен хляб на Пасхата, но квасният хляб се използваше в жертвата на примирителния принос (Левит 7:13). Квасният хляб се принасяше като първи плод на Господа, тоест най-доброто от производителността на семейството: “Да донесете от жилищата си за движим принос два хляба, които да бъдат две десети чисто брашно, изпечени с квас, като първи плодове на Господа” (Левит 23:17). Квасът е най-доброто, което един човек има да предложи, хлябът, който той яде с удоволствие. Това е приносът на човека към Бога. Пасхата изключваше кваса. На Пасхата хората ядяха също горчиви треви със своя безквасен хляб (Изход 12:8). Този хляб и горчивите треви символизират трудните времена в Египет, света, от който Бог ги е избавил. Безквасният хляб не изисква допълнително време, необходимо за вкисване на тестото – символ на голям исторически прелом, защото Бог ги избави от Египет за една нощ. Безквасният хляб символизира Божието избавление за една нощ, тъй като той не е най-доброто от това, което човекът има да принесе пред Бога. Бог се намеси пряко в ежедневните дела на Своите хора и ги избави от горчивите треви и безквасния хляб. Той ги избави и ги заведе в земя, в която текат реки от мляко и мед, земя, в която хората имат благосъстоянието и времето да пекат и да ядат квасен хляб. Те трябваше да принасят този хляб пред Бога с благодарности. Квасът е символ на времето, на продължителността и на господството.

Но какво беше значението на безквасния хляб? Защо евреите трябваше да го ядат на Пасхата? Защо трябваше да изхвърлят всеки квасен хляб от земята за една седмица преди празника? (Изход 12:15). Тъй като първоначалната Пасха беше празнувана в Египет. Това, което трябваше да се изчисти отсред тях преди да напуснат земята, беше квасът на Египет. Той беше символ на египетското общество и следователно на египетската религия. Квасният хляб беше представителен за добрия живот в Египет, на всички онези ползи в Египет, които биха ги изкушавали да се върнат. Затова Бог изискваше от тях да празнуват едно преломно събитие, тяхното избавление за една нощ от робството. Те не трябваше да вземат квас със себе си – нищо от египетските богове или религиозни практики, или култура – което да им служи и след това.

Веднъж като влязоха в земята на Ханаан като победители, те трябваше да ядат квасен хляб и да го принасят като примирителен принос пред Бога. Това беше квасният хляб на приноса на първите плодове. Ето защо християните трябва да ядат квасен хляб когато празнуват Причастието (Господната вечеря). Той е символ на победа. Ние сега сме в настъпление носейки кваса на святостта обратно в Египет, обратно във Вавилон. Ние сме квасът на света, не като извращаваме безквасния хляб, но като го “изправяме” – довеждайки посланието за спасение до войските на Сатана, събаряйки идолите в човешките сърца. Божият свят квас трябва да замести несвятия квас на Сатана в тестото на създанието. Следователно квасът не е символ на грях и поквара, а символ на растеж и господство. Въпросът не е “безквасно” царство срещу “квасно” царство; въпросът е какъв (чий) квас. Въпросът не е “господство срещу не господство”; въпросът е чие господство. Тестото (създанието) е тук. Чий квас ще го изпълни, Божият или този на Сатана?

Царството е като квас. Християнството е маята и то има заквасващо действие върху езическото, сатанинско общество около себе си. То прониква в цялото общество, карайки го да се повдига. Хлябът, който се произвежда от този квас, е предпочитаният хляб. В древни времена – всъщност, до 19-ти век – хлябът е бил считан за същността на живота, за символ на живота. Той е бил източникът на храненето на хората. “Давай ни ежедневния хляб,” трябва да молим Бога (Матей 6:11). Божието царство е силата, която произвежда хляба с добро качество, който хората търсят. Символизмът трябва да е очевиден: християнството прави живота радостен за човека. То дава на човека най-доброто. То е всичко, което хората наистина искат, когато имат време и пари да го постигнат. Квасът иска време, за да свърши своето дело. Квасът е символ на историческата продължителност. Хората могат да чакат за своя квасен хляб, защото Бог им дава достатъчно време за действието на Неговия духовен квас. Те може да не разбират как действа той, как духовните последствия се разпространяват в тяхното общество и го правят да е вкусно, както не разбират как маята действа, за да направи квасен хляб, но те могат да видят надигането на тестото и могат да видят прогресивните последствия от кваса на царството. Те могат да погледнат в топлата фурна и да видят надигналия се хляб. Ако наистина следваме докрай тази аналогия, можем да посочим факта, че тестото на няколко пъти се удря преди последното изпичане, почти както светът удря царството; но маята върши своето дело, ако пламъците на фурната не бъдат запалени предварително. Ако тестото се постави на пълната горещина на фурната преди маята да е свършила своето дело, и тестото, и маята изгарят и изгорялата маса трябва да се изхвърли. Но ако има достатъчно време, маята върши своята работа и резултатът е хляба, който хората предпочитат.

Какво чудесно описание на Божието царство! Християните работят с наличния обществен материал, стремейки се да го обогатят, да се разпространят в него, да го превърнат в нещо качествено. Те знаят, че ще успеят, точно както маята успява в тестото, ако има достатъчно време да свърши своето дело. Това е, което Бог ни обещава чрез аналогията на кваса: достатъчно време да завършим нашите индивидуални и колективни задачи. Той ни казва, че Неговото царство ще произведе желания хляб. Това ще отнеме време. То може да и няколко удряния, като Бог, чрез враждебността на света, притиска изпълненото с мая тесто на човешките общества. Но крайният резултат е гарантиран.

Но какво да кажем за ужасните неща, от които целият свят страда? Какво да кажем за проливането на кръв, хаоса, страха? Думите на Христос за известни на много християни: “И ще чуете за войни и военни слухове; но внимавайте да не се смущавате; понеже трябва да станат; но това още не е краят” (Матей 24:6). Думите може да са известни, но дали наистина християните ги разбират? Исус обяви едно забележително пророчество: ще има войни и слухове за войни. Трябва да очакваме това. Не трябва да се смущаваме. Защо? Защото краят още не е дошъл. Но как да знаем, че краят още не близо? Именно защото има войни и слухове за войни. Защо съвременните християни не могат да разберат това? Понеже чуваме за войни и защото войните все още продължават, ние знаем, че краят не е дошъл. Не трябва да се смущаваме, защото това също ще премине. Кое ще премине? Войните и слуховете за войни. Това, което Христос каза на Своите ученици с абсолютно ясни думи, е следното: трябва да дойде епоха, в която християните няма да бъдат обградени с войни и слухове за войни. И този период няма да бъде след деня на съда, защото краят още не е дошъл. Кога ще дойде краят? След период, в който хората не воюват и слуховете за война окончателно престанат. Какво друго биха могли да означават думите на Христос? Знамението за Неговите хора, че краят не е близо, е самото съществуване на войни и слухове за войни. Защото, докато те съществуват, краят не е дошъл. След като те престанат, можем да започнем да мислим сериозно за възможността за края на този грешен свят. Когато светът е покорен на Божията слава, тогава сме изправени пред нарастващата възможност за края. Когато маята е извършила своето обществено дело и хората най-после ядат качествения квасен хляб, който християнската мая е произвела, тогава те могат да разсъждават върху крайния съд. Когато всички хора имат пред очите си свидетелството на Бога за успеха на Неговия закон и успеха на Неговите посланици във въвеждането на мир и справедливост в света, тогава бунтовниците ще имат нещо, срещу което да се разбунтуват в това последно отчаяно действие на Сатана и неговото множество (Откровение 20:7-9а). Този бунт ще бъде незабавно смазан (Откровение 20:9б-10).

Една от най-успешните лъжи на Сатана е, че християните гледат на своите поражения на бойното поле на вярата, че слушат слуховете за войни и гледат войните на своите телевизионни екрани (“На живо и пряко по сателита: ядрен холокост! Пълни подробности в единадесет часа.”), и заключават, че Исус идва скоро. Но Исус не идва скоро, ако приемем Неговите думи такива, каквито са. Ние все още сме обградени от войни и слухове за войни. Божият процес на притискане все още продължава. Маята все още не е свършила своето дело. Тестото не е готово за фурната. Не е дошло времето за печене на общественото тесто. Все още има войни и слухове за войни; следователно, краят още не е дошъл.

Възможно да се твърди, че Христос е имал предвид, че войните и слуховете за войните ще продължават и че християните ще бъдат удряни до хипотетичното първо завръщане на Христос, когато само Неговите хора ще бъдат грабнати в небето, след което Той отново ще се върне с тях (вече напълно преобразени, в своите съвършени тела) в сила, за да установи Своето земно царство. Това може да се тълкува като епохата на фурната, когато Божият квасен хляб ще бъде изпечен и хората ще се обичат едни други и ще ядат хляба на правдата в мир. Така войните и слуховете за войни могат да се считат като показващи първото завръщане на Христос и следователно нашият край – нашият предварителен край – наистина ще дойде сред войни и военни слухове. Но това тълкуване е в явно противоречие на Христовите притчи за царството, които лежат на идеята за продължителността в историята, нежеланието на Бога да отдели житото от плевелите до крайния съд, когато плевелите ще бъдат изгорени. Според това неправилно тълкуване плевелите не биват изгорени при хипотетичното първо завръщане на Христос в сила, което трябва да бъде последвано от хилядагодишно пряко царуване, във времето и на земята. Плевелите остават в нивата, заедно със смес от напълно изкупени християни в тяхното ново, съвършено човешко естество (1 Коринтяни 15:52), заедно с новоповярвали в Христа в своите нормални тела – такива, в които християните днес воюват – и самите плевели. Какво земеделие е това? Каква земеделска притча може да се съобрази с това земеделие на прекъсвания, земеделие на преждевременно изкореняване?

Това, което съвременните християни са изоставили, е схващането за бавния, но постоянен растеж. Християните понякога искат победа за църквата, във времето и на земята, преди крайния съд. Те вярват в нея. Но те са толкова обезсърчени от белезите на сегашното безсилие на църквата и видимата власт на войските на Сатана, че заключават, че се нуждаят от божествено чудо, радикално преломна интервенция в историята, която да им донесе обществената и политическата победа, за която копнеят. Това е била грешката на евреите по времето на Исус: те са очаквали Месията да установи незабавно успешно юдейско царство в малката Палестина. Това е причината тълпите да се втурнат да приветстват Исус в Ерусалим в началото на седмицата на Пасхата, а в края на седмицата да Го разпънат, когато Той не им даде това, което искаха: чудо, което да ги издигне до пълната власт, въпреки техния провал да упражняват власт на земята по условията на Божия закон. Те отхвърлиха главното средство, използвано в Божията задача за господството. Те нарушиха условията на Неговия мирен договор. Те непрекъснато нарушаваха Неговия открит закон, замествайки го с човешки думи. Но те очакваха Месия да постави право в ръцете им ключовете за господството. Христос отхвърли тяхното предложение за земно царуване по техните беззаконни, нарушаващи договора условия. Те го разпънаха.

Не е ли това основно което съвременната църква иска? Не очакват ли християните от Бога да ги издигне за една нощ от новобранци почти до капитани? Някои от тях са още ефрейтори, но очакват да станат старши офицери, за предпочитане полковници, с едно повишаване. Християните искат да станат маршали, както местните ефрейтори в Африка станаха маршали веднага след изтеглянето на британците и французите. Но какъв вид маршал можем да очакваме по този начин? Видяхме “маршалите” в африканските “демокрации.” Преди сто години бихме ги нарекли племенни тирани. Хора в Африка, които нямат представа какво е царство, издигат себе си от “доживотен президент” до “доживотен император.” И след няколко години те биват убивани. Наистина кратко царуване. Но християните очакват Христос да ги катапултира от техните настоящи проблеми и да застане зад тях, като космически голям брат, в идещото царство, където той ще управлява пряко на земята. Той ще ни казва точно какво да правим и ще ни подкрепя всеки ден, всяка минута. Той ще ни даде напълно централизирана политическа система и ние ще бъдем покорни бюрократи, без инициатива, без да отказваме нещо, без да правим грешки и без да напредваме в отговорност. Ще служим в едно реално царство като въображаеми управители. Ще изпълняваме даваните ни заповеди. Няма да узряваме лично. Бог ще покорява земята, използвайки ни като груби инструменти, тъй като не сме успели да я покорим като зрели настойници. Ще си останем вечни некадърници.

Такъв възглед е послание за поражение. Той означава, че Божият план в Едем е бил успешно осуетен от Сатана. Надеждата на Бога да види човека, конкретно създаден да упражнява господство, действително да упражнява господство като верен, напълно отговорен подчинен, е била унищожена. В края на краищата Бог прекратява експеримента. “Слез долу, Синко,” казва Той на Исус, “и оправи тази бъркотия. Те не могат да управляват, не могат да изградят нищо вечно, те са купчина некадърници и Ти ще трябва да се намесиш там и да оправиш нещата. Не давай на никого от тях и грам лична отговорност. Не позволявай на никого от тях да взема независими решения. От сега нататък никакви грешки. Омръзнали са Ми техните грешки. Те са само смет. Дай им техните офицерски пагони, направи всеки от тях поне младши лейтенант, но Ти давай всяка заповед. Те не могат сами да завържат и връзките на обувките си, без да направят някаква бъркотия.”

И отговорът на Сатана? “Точно това Ти казах и аз. Аз Ти го казах за Йов, а Ти го казваш сега и за тях. Те пренебрегнаха Твоя закон. Те не биха поели никаква сериозна отговорност. Те са обществено безсилни. Плановете за Твоето царство са провал. Със сигурност, Ти си Голямото Нещо. Ти винаги можеш да се намесиш и да оправиш нещата. Всеки знае това. Но Твоят план е провален, Твоите надежди за човека са илюзия, защото не си планирал мен. Аз Те възпрях. Аз обърках Твоите планове. Аз може да не съм Всемогъщия, но със сигурност съм доста могъщ. Аз съм достатъчно могъщ, за да проваля самото определение, което Ти даде на човека, самото естество, от което си го направил: човек на господството. Той не е човек на господството. Той не е нищо друго освен един ръждясал робот. Това е, Боже, Твоето велико произведение на изкуството, венецът на създанието, съществото, което притежава самия Твой образ, не е нищо повече от дишащ робот. Личност? Глупости. Той е робот. Ти си прав, човекът не може да върже и собствените си обувки; дори и Твоето осиновяване не може да промени това. Аз може и да отида в огненото езеро, но аз доказах моите твърдения. Твоят младши лейтенант, изкупеният човек, не е повече младши лейтенант от някой новобранец. И аз съм този, който ти направи всичко това!”

Християните твърде често вярват в това. Може би те не са мислили за следствията от своята надежда за преждевременно грабване в облаците и своето хипотетично завръщане в прославени тела, за да управляват на земята като роботи-бюрократи, но те трябва да се замислят за това. Те са отрекли реалността на притчите за растежа. Те са отрекли реалността на Божията задача за господството. Милиони от тях открито отричат своето задължение да използват Божия открит закон като средство за господство или като каквото и да било друго нещо. Но те си държат надеждите за повишение. Всички искат да станат офицери, но малко от тях искат да учат в училището за офицери. Новобранският център, вярват те, е всичко, което могат да направят. Това е точно каквото поколението на изхода си мислеше, и те измряха в пустинята. Те всички измряха в новобранския център, освен Исус Навиев и Халев.

Притчите за растежа показват изпълнението на Божия план, във времето и на земята. Те показват постепенно нарастване на кваса на благовестието. Те показват разширяването на Божието царство, във времето и на земята, докато квасът прави нещо хранително от грешното тесто на създанието. Падналото тесто ще се надигне. Нужен е квас. Нужен е натиск. Нужно е време. Но падналото тесто на проклетото създание ще нараства. Бог обещава това. Но християните все още отказват да го повярват. Когато Христос обяви “Божието царство се оприличава на . . . ;” те отговарят, “О, хайде де, не може да бъде така. Не, то всъщност е така . . .” Някои християни го заместват с притчата за изкорененото жито, което след това бива засадено отново, макар и напълно зряло, до все още растящиге плевели и заедно с новозасято жито. Други, които вярват в историческата продължителност, отхвърлят това видение за преждевременното изкореняване. Но те също нямат увереност в Христовия земен квас. Те ни уверяват в тържеството на земния квас на Сатана. Квасът на Сатана постепенно ще изтласка малкото останали следи от обществения квас на Христос. Едва при крайния съд Христос ще се върне в сила, изведнъж ще премахне кваса на Сатана и изведнъж ще запали фурната, оставяйки Своя земен квас, Църквата, да извърши изведнъж своето дело, надигайки тестото в самата фурна. С други думи, техният възглед за кваса на Църквата нарушава цялата аналогия, тоест, постепенното нарастване на тестото преди окончателното изпичане във фурната.

И двата подхода са много популярни. Който и от двата пътя да поеме човек, той изоставя аналогията за кваса. Той изоставя аналогията за богоугодния растеж с течение на времето. Той изоставя явното поучение на Христос относно истинското естество на Неговото царство. Той може да отрича продължителността на растежа (изкорененото жито). Той може да отрича продължителността на победата (квасът на Сатана печели). Христовото господство трябва да се провали, във времето и на земята. При втория възглед, квасът на Сатана тържествува и Бог дори не се занимава да преминава през етапа на “дишащия робот,” с прякото управление на Христос, лично, чрез Своите роботи. Бог просто изтрива историята, изтривайки Сатана. Бог изкупва земята за един миг, превръщайки Своите хора в напълно изкупени, съвършени хора на господството, които сега могат да упражняват господство над напълно изкупеното създание. Едемската градина е била провал като учебен център за господството; земята на Ханаан също е била провал като учебен център за господството; и накрая, Църквата на Исус Христос, Новият Ерусалим, завършва като исторически провал като учебен център за господството. Нищо не успява, така че Бог в миг на око ще унищожи Своята програма и ще се намеси благодатно, за да ни поднесе победата на поднос. Ето една ревизирана версия на притчата за синаповото зърно: справедлива и мигновена присъда (тъй като времето, Божият закон и етичното подчинение на Христовата Църква на Господаря очевидно са се провалили, и тъй като проповядването на благовестието се е провалило, и тъй като християнските институции са се провалили), и веднага: мигновено синапово дърво. Край на продължителността.

Какво очаква от нас Бог да постигнем, пълна победа? Да. Дали Той очаква от нас да постигнем пълна победа, във времето и на земята? Не. Той не дава пълна победа на проклетото човечество. Павловото първо послание към Коринтската църква говори за това в пълни подробности. Ние трябва да се променим в миг на око (1 Коринтяни 15:52). Крайното преломно събитие, възнесението на светиите (понякога наричано “грабването”) и тяхното мигновено преобразяване, довежда крайния съд и създаването на нов свят, тази крайна фурна, в която се пече изпълненото с квас, нарастнало царство. Петър пише: “А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в своя живот и в благочестие, като очаквате и копнеете за идването на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат! А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в които да живее правда” (2 Петрово 3:10-13). Цялата земя ще бъде изгорена, произвеждайки нов хляб. Цялата земя подлежи на това окончателно преобразяване. Това означава, че дотогава цялата земя ще е била изпълнена с кваса на благовестието – не съвършено, но готова за фурната. Тогава нашите тела ще бъдат преобразени, прославени, защото “плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследяват нетлението” (1 Коринтяни 15:50). Продължителността на историята най-сетне бива прекъсната. Това е краят на света.

Но това е идеята: това е краят на целия свят. Коя област от живота ще избегне това окончателно изгаряне? Коя част от вкисналото тесто ще остане недокосната от ослепителната горещина на фурната? Коя част от хляба ще бъде оставена неизпечена? Никоя. Границите на Божието царство са границите на цялата земя. Задачата на всеки християнин е да служи като мая за грешния свят. Това е задача, която не може законно да бъде избягната. Можем ли да посочим цели части от незаквасеното тесто и да кажем: “Е, това не е отговорност на християните. Божият закон не важи там. Задачата за господството не покрива тази зона. Сатана напълно притежава този район”? Какво притежава Сатана? Нали и самите врати на ада не могат да устоят срещу Църквата (Матей 16:18)? Сатана няма право на собственост върху нищо. Той изгуби правата си на кръста. Или, казано по-добре, неговият наемен договор беше прекратен. Исус обяви това във видението, което даде на Йоан: “Станах мъртъв, и ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и ада” (Откровение 1:18). Сатана е беззаконен присвоител. Светът принадлежи на Бога и Той го е определил за наше наследство. Но на нас е казано да го покорим, да си го изискаме от Бога като покажем нашето посвещение на условията на Неговия мирен договор с нас. Ние завладяваме чрез проповядването на благовестието. Нашият меч е мечът на благовестието. Нашата задача все още е да покоряваме земята и чрез меча на благовестието ние ще победим.