Програма за победа Гари Норт Contents Безусловна капитулация 1 Contents 2 предговор 2

Въведение към част І

Откакто се помня, винаги съм чувал различни хора да ми казват, че тази или онази църква или група или вярване “не е религия; това е начин на живот.” Някога чували ли сте този израз? Помислете върху него. Някога чували ли сте за религия, която не е начин на живот? Нещо повече, някога чували ли сте за начин на живот, който в основата си не е някаква религия? Всеки път, когато чуя някой да казва, че “християнството е просто религия, а аз търся начин на живот,” започвам да се чудя доколко този човек знае нещо за християнството или за начините на живот.

Християнството е религия. Този факт е извън съмнение! То има църковни сгради, служители, църковни събирания, мисионери, дарения и десятъци. Има младежки групи, изследвания на Библията, летни лагери, книги с песни, семинарии и недвижима собственост. Има бракове, кръщения и погребения. То е религия.

Но християнството също е начин на живот. То има морален кодекс. То има система от църковни съдилища. Има изповеди на вярата, учения и катехизиси. Има членове, които имат еднакви възгледи за смисъла на живота и смъртта, доброто и злото, историята и бъдещето, мъжете и жените, Бога и човека. И тъй като християните мислят по тези предмети по различни начини от мюсюлманите, будистите, хиндуистите и атеистите, обществата, които християните са изградили или са повлияли, изглеждат много по-различно от другите общества. С други думи, наистина има значение в какво вярват хората. Техните идеи имат последствия.

Хората обикновено не мислят задълбочено за начина, по който живеят. Те приемат повечето неща за дадени. Няма достатъчно време в един ден всичко да се обмисли. Не можем винаги да поставяме всичко под въпрос. Но поне веднъж човек сяда и си задава въпроса: “В какъв свят живея? Защо е устроен по този начин? Ще се промени ли един ден? Ще се промени ли към добро?” А след това може да се запита: “Кой съм аз? Какво правя тук? Какво трябва да правя? Къде отивам?”

И тогава, ако е типичният човек от 20-ти век, той отваря кутия с бира, включва телевизора и забравя въпросите си.

Библията говори за човека, който прави това. “Бъдете обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало; понеже се е огледал, отива си, и веднага забравя какъв е бил” (Яков 1:22-24). Човек си задава някои много добри въпроси, а след това не прави нищо, за да получи някакви добри отговори.

Каква полза има от въпросите, ако никога не получите някакви задоволителни отговори? Никаква полза.

Може би сте започнали да си задавате някакви добри въпроси. Може би смятате, че една малка книга като тази може да ви помогне да започнете в намирането на отговори на добрите въпроси. Каквато и да е причината да четете тази книга, аз ще ви подам ръка за помощ. Никой книга с такава големина няма да даде всички отговори. Животът не е толкова лесен. Но тя ще ви помогне да получите някои отговори, а може би дори ще получите някои идеи за това как да получите много повече отговори. И когато получите отговорите, можете да започнете да действате.

Но първо се нуждаете от някакви въпроси. Нека ви предложа няколко. Когато преподавах в колеж преди няколко години, казах на моите студенти една малка хитрост, която могат да използват, за успеят да се ориентират в часовете по история, управление, социология и икономика. Казах им, че могат да си зададат четири въпроса относно всяко известно на хората общество, и ако могат да дадат дори и кратки отговори на тези четири въпроса, вероятно ще вземат изпитите. Ето ги четирите въпроса.

1. Какво вярва обществото за Бога?

2. Какво вярва обществото за човека?

3. Какво вярва обществото за закона?

4. Какво вярва обществото за времето?

Изглежда достатъчно лесно, нали? Но външният вид лъже. Един сериозен учен може да прекара целия си живот, ако вземе само едно общество и изследва само един от тези въпроси. Но вие нямате цял живот, който да изразходвате по този начин; аз също го нямам. Така че най-доброто, което можем да направим, е да прегледаме няколко книги и статии и да се надяваме, че писателите са знаели какво пишат.

Всички знаем, че хората не се съгласяват един с друг за всичко, дори и когато са заедно в много малка общност. Всъщност, понякога изглежда, че хората не се съгласяват един с друг за много неща. Но поне веднъж можем да открием за какво хората се съгласяват един с друг. Един от най-добрите моменти, в които можем да открием за какво хората се съгласяват един с друг, е когато се изправят пред криза на живот или смърт. “Когато картите бъдат свалени,” ако мога да използвам комарджийската метафора, откриваме кое е това, което хората наистина смятат за важно.

Понякога хората трябва да умрат за своите вярвания. Може да има война, революция, или някаква голяма криза. За какво човек е готов да умре? За какво много хора в едно общество са готови да умрат? Бог, страната и семейството? Слава и богатство? Чест? Когато приковем хората и ги питаме какво наистина е от значение за тях, добиваме някаква представа кои са и какво са. Добиваме някаква представа за това какви искат да станат. Откриваме какво искат от живота, когато ги изправим пред ситуация, която застрашава живота им. Там се намира религията на даден човек.

Помислете за себе си. има ли нещо в живота ви, за което наистина бихте били готови да умрете? Повечето родители биха казали, че са готови да умрат за децата си. А за някаква идея или вярване? Ако някой враг е опрял оръжието си в главата ви и ви казва, че ще натисне спусъка, ако публично не се отречете от дадена идея, има ли толкова ценна за вас идея, за която да кажете, “Стреляй.” Ето че се приближаваме към вашата религия.

Преди около 1800 години е имало хора в Римската Империя, които са казали на императора и неговите длъжностни лица, “Стреляй.” Разбира се, тогава не са имали пушки и пистолети. Но са имали лъвове и арени. Имали са камъни за трошене на човешки черепи. Имали са всички възможни методи за мъчения. Римската Империя е обявила война на ранните християни и значителен брой от тях абсолютно са отказали да принесат какъвто и да е принос на олтара на императора. Толкова важно ли е било? Те са смятали така. Съпротивявали са се, умирали са, а след триста години на подновяващи се преследвания са победили. След 363 всички императори на Римската Империя са изповядвали вяра в Исус Христос като живия Бог, Който управлява историята. Всеки, който е отказвал да направи такава изповед, не е можел да стане император. Може би не всички от тях са вярвали в Христос, но са казвали, че вярват.

Ранните християни са вярвали, че има значение какво вярваш относно Бога. Те са били готови да умрат за своята вяра. Те са вярвали в думите на Исус: “Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, ще го намери. Понеже какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?” (Матей 16:25-26). Те са вярвали, че няма с какво да купиш излизането си от ада и влизането си в небето.

Има ли на земята нещо толкова важно за вас, че бихте умрели, за да го запазите или за да потвърдите своето посвещение към него? Ако е така, тогава то вероятно е вашата най-висша цел, вашето най-скъпо притежание. Можем дори да кажем, че то е вашият бог. Едно нещо е сигурно: то е възможно най-близо до вашия бог. Ако бихте дали живота си за него, то трябва да е доста важно за вас.

Някои хора вярват в лозунга относно комунизма, “По-добре мъртъв, отколкото червен.” Други не са съгласни: “По-добре червен, отколкото мъртъв,” тъй като винаги ще имаш поне още един ден да се бориш, или поне може да доживееш да видиш срутването на комунизма. Но двете схващания са противоположни едно на друго. Между тях не можеш да постигнеш компромис.

Но други хора искат трета алтернатива: “Нито мъртъв, нито червен.” Те искат позитивна алтернатива. Те не искат по-малката от двете злини. Те знаят какво искат и са готови да работят усилено, за да постигнат своята цел.

Това е моята позиция. Аз искам позитивна алтернатива. Мотото на моя живот е това: Не можеш да биеш нещо с нищо. Ако не харесвате това, което става около вас, тогава излезте и се опитайте да го промените. Ако не харесвате нещо, предложете нещо по-добро. Ето затова отделих от моето време, за да напиша тази книга. Не харесвах другите книги.

Загрижен съм за състоянието на света днес. Убеден съм, че Западната цивилизация се намира в преломен момент. Аз не искам ръководителите и гражданите на Свободния Свят да вземат решения, които обричат на разрушение нашия начин на живот. Но има много неща в нашия начин на живот, които искам да се променят. Всъщност, убеден съм, че ако те не се променят, ще изгубим положителните страни на нашия начин на живот за много дълго време. Не искам да се налага да правя избор между “По-добре червен, отколкото мъртъв” или “По-добре мъртъв, отколкото червен.” Докато все още има време, предпочитам третата алтернатива: нито едно от двете!

Но не можеш да биеш нещо с нищо. Ето защо бих искал да отделите малко време и усилия да помислите за някои основни проблеми. Дали светът е изправен пред криза с монументални размери? Дали има нещо, което можем да направим, за да решим проблемите, пред които сме изправени? Можем ли да открием къде сме сгрешили и да се поправим? Има ли нещо, което можем да направим, което да има значение?

Тази книга е именно за това: да направим нещо – всъщност, много неща – което безспорно ще има голямо значение. Но не можем да знаем кои неща имат значение, ако не разбираме естеството на нашия свят, нас самите и нашите ресурси. Именно затова искам да помислите.

Може би не познавате много добре историята на християнството през последния век. Един от продължаващите дебати засяга законността на обществената дейност. Онези, които обикновено отхвърлят основните учения на вярата – непогрешимостта на Библията, божествеността на Христос, реалността на раждането от девица, второто идване на Христос в съда, и т.н. – са привърженици на обществената дейност, особено на политическата дейност. От друга страна, онези, които защитават традиционните учения, обикновено стоят настрана от политиката. Те се съсредоточават върху проповядване, евангелизиране, чуждестранни мисии, библейски конференции, групи за изучаване и така нататък. Съсредоточават се върху довеждането на посланието за личното спасение – послание, което лишава от сила или дори отрича възможността за християнско обществено възстановяване.

Един израз, който доста добре обобщава разделението, е този: “Либералите вярват в историята, но не в Бога, докато консерваторите вярват в Бога, но не и в историята.” Това, на което тази книга набляга, е реалността и на Бога, и на историята. Индивидите биват спасявани, но ако те принасят духовен плод, те ще принасят и обществен плод. Бог говори на този свят, защото Той е направил този свят. Той призовава хората към покаяние, но покаяние от конкретни грехове, конкретен начин на живот, конкретно отношение, конкретни философии и конкретни икономически учения. Бог говори на човека като цяло и следователно говори на целия свят. Следователно ние трябва да проповядваме цялото Божие учение, както го правеха пророците на Стария Завет.

Религиите, ако те са наистина религии, имат приложение в този свят. Истинската религия е начин на живот. Всяка версия на християнство, която не е приложно християнство, не е християнство. Дейността сама по себе си не е християнство, но дейност в Божието име, според Божиите открити инструкции, е християнство. Така че сега трябва да отговорим на въпроса: Какво е християнство?

Помните ли четирите ми въпроса? Въпросите, които можем да използваме, за да открием най-важните характеристики на всяко общество? В какъв Бог вярват християните? Какъв е техният възглед за човека? Какъв е техният възглед за закона? И накрая, какъв е техният възглед за времето?

Може ли християнството да има значение? Библията казва, че може. Историята ни казва, че то е имало значение в миналото. Но дали ще има значение в бъдещето? Това е въпросът?

Между другото, какво е християнство? За какво всъщност се отнася то? Има ли смисъл да питаме дали християнството има някакво значение, ако първо не знаем какво е то?

Нека разгледаме нашите четири теми: Бог, човекът, законът и времето. Какво казва Библията за тези четири теми? Докато не знаем отговорите, със сигурност не можем да ги приложим в нас самите, нашия свят и в нашето бъдеще.