Програма за победа Гари Норт Contents Безусловна капитулация 1 Contents 2 предговор 2

1 – БОГ

Какво има Библията да ни каже за Бога? Доста много, както вероятно се досещате. Тя казва, че Бог е светлина. “И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в него няма никаква тъмнина” (1 Йоан 1:5) (Ако се чудите какво ли означава “1 Йоан 1:5,” ще ви кажа. В Новия Завет, както и в Стария Завет, имаме различни книги, разделени на глави и стихове. Това разделяне е било направено повече от хиляда години след написването на книгите на Новия Завет. “1 Йоан 1:5” означава първото послание на Йоан, глава първа, стих пети. Ако сте съобразили, че трябва да има и “2 Йоан”, улучили сте. Всъщност, има дори и “3 Йоан.” То е само една глава, обаче, така че пишем “3 Йоан 3.” В този случай “3” означава стих, не глава.)

Библията също ни казва, че Бог е любов. “Който не обича, не е познал Бога; защото Бог е любов” (1 Йоан 4:8). Ако не обича никого или нищо, тогава очевидно той не може да бъде последовател на Бога, казва Йоан, тъй като Бог е любов.

Проблемът е, че има много религии, които ни казват, че Бог е светлина и любов. Думите не ни казват много за Бога. Можеш да сложиш почти всякакво тълкуване върху “светлина” и “любов.” Имаме нужда да знаем нещо повече от това за Бога.

Защо да не започнем от началото? Защо да не започнем с уводните думи от книгата Битие, първата книга на Библията? “В началото Бог създаде небето и земята.” Преди всичко, Бог е Създателят.

Сега вече имаме отправна точка. Схващането за Бога като абсолютния Създател е уникално за християнството и юдаизма. Има и други религии, които говорят за Бога като скулптор на света или за първоначалното същество, но никоя религия освен християнството и юдаизма не говори за Бога като абсолютния, върховния, “ненуждаещ се от помощ” Създател. Първата глава на Битие казва, че Той е създал цялата вселена чрез силата на Своето слово. Никаква предварително съществуваща материя, никакви резервни части в задния двор е нямало, нямало е дори и заден двор, в който да се намират резервни части. Нищо.

Бог създаде всички неща от нищо. Това е трудно за вярване учение. Хората просто не искат да вярват в него. Те биха отишли невероятно далеч, за да избягнат да вярват в него. Създават митове, като мита за космическото яйце. Или може да изберат да вярват във вечен океан и от водния океан са произлезли всички неща, включително и боговете. Съвременните учени следват ръководството на гръцките философи, които са живели пред 2500 години, и заключават: 1) вселената винаги е съществувала по начина, по който съществува сега (теорията за “стабилното състояние”); или 2) вселената е започнала след огромна експлозия на някаква вечна материя-енергия (теорията за “Големия взрив”); или 3) вселената осцилира: разширяване, свиване, разширяване. . . . Разбира се, съвременните учени обличат теориите си с много математика и чудати думи, но всъщност не са сътворили нещо ново.

Сътворението от нищо е това, което Библията учи. Тя не учи, че Бог е пуснал част от Себе Си в пространството и че тази божествена искра е преминала в света. Тя не учи, че той е формирал предварително съществуващата материя в това, което виждаме днес. Тя не казва, че светът на материята по някакъв начин подражава на Бога, който не е нищо повече от “мисъл, мислеща самата себе си.” (Това предположение е било направено от Аристотел в неговата книга Физика, глава 8, която е писал около 330 пр. Хр.) Това, което Библията учи, е, че Бог каза “Да бъде светлина,” и стана светлина (Битие 1:3). Едно след друго, Бог каза, “Да бъде . . .” и то незабавно ставаше. Земята, водата, сушата, тревата, слънцето, луната, звездите, животните и накрая човека: Бог каза “Да бъде . . .” и стана.

Той направи всичко това за шест дена. Еврейската граматика не може да ни каже дали това са били 24-часови дни. Много съвременни християни твърдят, че не са. Но когато си помислиш за това, защо не? Имам предвид, ако Бог създаде всичко от нищо, което е едно от най-трудните за вярване неща в света, защо да не приемем думите на Библията в прекия им смисъл? Древните евреи определено са вярвали, че шестте дена са били наистина дни. Всеки ден е имал сутрин и вечер. Събирането на дните дава 7-дневната седмица, с почивен ден всеки седми ден. Освен това, каква е ползата от теорията за дните с продължителност милиарди години, ако приемем, че приемате сериозно свидетелството на Битие за сътворението? Слънцето, луната и звездите бяха създадени на четвъртия ден. Но тревните семена и плодните дървета бяха създадени на третия ден (Битие 1:11-12). Кой учен би възприел идеята, че земните растения са били създадени преди да бъде създадено слънцето? Не и еволюционистът. Не, дори да се опитаме да твърдим, че думата “ден” може да означава милиард години. Съвременният учен не може да приеме идеята за Божието сътворение от нищо, така че редефинирането на “ден” да означава по-дълъг период от време не решава нищо.

Това, което учим в първата глава на Битие, е едно от най-важните учения на християнството: Бог създаде света от нищо. Той е напълно отделен от света. Той е абсолютен суверен над света. Oxford English Dictionary определя “суверен” по този начин: “Който има върховенство или по-горно положение или власт над другите; началник; управител, ръководител, господар или собственик. . . .” Но дори и тези думи са недостатъчни, за да изразят библейското учение за върховенството на Бога над Неговото създание. Бог е абсолютният управител на всичко, което става. Той контролира вселената, защото Той е направил вселената. Тя няма никаква независимост от Бога, защото е била направена от Бога. Тя понастоящем е поддържана от Бога. Божието провидение означава просто активното поддържане и управляване от Бога на Неговата вселена.

Библията не учи, че вселената е огромен часовник или машина, която Бог е направил преди много време, когато първо е навил пружината и сега тя си тиктака, напълно независима от Бога. Вселената е Божия собственост и Той я пази ревниво. В Псалмите, вдъхновените поеми и химни на Стария завет, четем: “Господна е земята и всичко, каквото има в нея, вселената и тия, които живеят в нея; защото Той я е основал върху моретата, и затвърдил върху водите” (Псалм 24:1-2). Земята е пълна с живи същества, включително вие и аз. Всички живи същества принадлежат на Бога, включително вие и аз.

 

Разграничението Създател-създание

Това не означава, че Бог е толкова отдалечен от нас, че не Го е грижа за нас. Точно обратното: “Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Святи: Аз обитавам на високо и свято място, още и с този, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените, и да съживявам сърцето на съкрушилите се” (Исая 57:15). Това означава ли, че Божиите хора, които имат съкрушено и смирено сърце пред Божията святост, наистина живеят с Него в тези високи места? По принцип, Неговите хора обитават с Него в духа, защото Той простира ръката Си и ги докосва, изцелява техните рани и повдига духа им. Ние сме като хора, които имат жилище някъде, така че винаги даваме домашния си адрес, дори когато сме далеч от къщи. Апостол Павел пише: “Защото нашето гражданство е на небесата, от където и очакваме Спасител, Господ Исус Христос” (Филипяни 3:20). Разбира се, онези, които не очакват от небето своя Спасител, Господ Исус Христос, очевидно нямат гражданство на небето. Това, което Павел се опитва да изясни, е много важен факт.

Християнството не ни учи на деизъм, идеята, че Бог е напълно отделен и отдалечен от вселената, защото сега тя е абсолютно зависима от Бога. То не ни учи и на пантеизъм, който казва, че Бог е толкова дълбоко втъкан в този свят, че не можем да направим разлика между света и Бога. Бог определено е навсякъде. Псалмистът заявява: “Къде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна? Ако възляза на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, и там си Ти” (Псалм 139:7-8). Нищо никъде не става, без Бог да го е направил. Но Той не е част от Своето създание.

Бог никога не трябва да бъде отъждествяван със Своето създание. Не съществува “универсална форма на битие,” нито “ултра нещо си,” в което и Бог, и човекът участват. Няма “обща форма на битие” между Бога и Неговото създание. Хората живеят в присъствието на Бога, но те не са “едно с Бога” по отношение на своето битие. Той е напълно различен. Псалмистът го казва най-добре: “Господи, Ти си бил за нас обиталище от поколение във поколение. Преди да се родят планините и педи да си дал съществуване на земята и на вселената, от века и до века Ти си Бог” (Псалм 90:1-2). Човекът е, но Бог винаги е бил. Дори когато човекът го е нямало, Бог е съществувал.

За човека никога не можем да кажем: “Защото всичко е от Него, чрез Него и за него. Нему да бъде слава завинаги. Амин” (Римляни 11:36). Но Павел го казва за Бога. Бог никога не е казал това за човека; Той го казва за Себе Си: “Да, преди да е имало ден, Аз съм; и няма кой да избавя от ръката Ми; Аз действам, и кой ще Ми попречи?” (Исая 43:13). Хората не могат да се хванат за ръце и да спрат Божия план. “Сърцето на царя е в ръката на Господа като водни бразди; Той накъдето иска го обръща” (Притчи 21:1).

Хората не искат да слушат за такъв Бог. Те предпочитат да мислят за Бога като някакъв космически експерт, който може да бъде призоваван да ни избави всеки път, когато имаме проблем. Той може да ни даде специализирана информация, както би могъл и един професионален съветник, но Той определено не е крайната власт. В крайна сметка, казват си хората, “Ние сме заедно във всичко това: Бог, човекът и средата.” Бог става, в най-добрия случай, “д-р Бог,” докато всички останали сме просто “г-н.”

Книгата Евреи в Новия Завет рисува съвсем различна картина за Бога. “В начало Ти, Господи, си основал земята, и дело на Твоите ръце е небето; те ще изчезнат, а Ти пребъдваш. Да! Те всички ще овехтеят като дреха, и като одежда ще ги свиеш, и те ще бъдат изменени; но Ти си същият, и Твоите години няма да се свършат” (Евреи 1:1012). Бог държи абсолютния контрол, завинаги.

Защо е толкова важно да наблягаме на това разграничение Създател-създание? Защото самата същност на бунта на човека против Бога е да го отрича. Когато нечестивият изкусител изкуши Ева, той й предложи една особена надежда: да бъде като Бог. На нея й беше заповядано да не яде плода от дървото за познаването на доброто и злото. Сатана (Откровение 12:9) каза: “Но знае Бог, че в деня, когато ядете от него ще ви се отворят очите, и ще бъдете като Бог да познавате доброто и злото” (Битие 3:5). Така че тя яде и нейният съпруг яде. Те презряха Бога. Опитаха Бога, за да видят дали Неговото слово ще се сбъдне, или това на Сатана. Те издигнаха себе си до положение на съдии, защото си мислеха, че ще могат да изпитат Божието слово срещу словото на Сатана. Как биха могли да го направят? Като приемат, че могат да определят добро и зло, отхвърляйки Божието слово към тях. Още преди действително да са яли от плода те действаха така, като че ли са върховни създатели.

Отново и отново в историята на човечеството хората са допускали компромиси или направо са се бунтували срещу това учение за Бога Създател. Опитвали са се да издигнат човечеството до положение на съ-създател с Бога. Казвали са, че едно време хората са били едно с Бога и ще бъдат едно с Бога в бъдещето. Казвали са, че хората са надарени с “божествена искра.” Казвали са, че човечеството, чрез дълъг еволюционен процес, ще стане равно с Бога. Казвали са, че тъй като Бог и човекът имат едно и също общо “битие” или вътрешна същност, за хората е възможно да преодолеят разликата и да станат божествени. Библията отхвърля всички тези твърдения.

В древните тирании на Месопотамския свят царете са били смятани за божествени. Египтяните вярвали, че техният Фараон е божествено същество, връзката между небето и земята, крепителят на просперитета на Египет. Това вярване е довело пряко до идеята за божествената държава, политически ред, който не може да бъде предизвикван от “обикновените хора.” Следователно държавата, тъй като тя е най-висшата връзка между човека и Бога, е била всемогъща в теологиите на древния свят.

Разбира се, можете да постигнете същото нещо, ако отречете, че има някакъв Бог над политическия ред. Тъй като държавата е видимо най-мощната човешка институция, атеизмът премахва схващането за някакъв по-висш апелативен съд от държавата. Държавата става “божествена” по презумпция – най-висшият апелативен съд, най-висшата морална власт. Не всеки атеист е привърженик на абсолютната власт на държавата. Но там, където атеизмът преобладава, държавата постепенно нахлува в свободата на хората, защото те нямат по-висша власт, към която да се обърнат или която да им даде морално оправдание за съпротивата срещу тиранията. Там, където страхът от Бога отсъства, страхът от държавата е удобен и универсален заместител.

 

Святост

Библията има учение за святостта. То започва с Божията святост. “Господ говори още на Мойсей, казвайки: Кажи на цялото общество Израиляни, като им речеш, Святи бъдете, защото Аз, Господ вашия Бог, съм свят” (Левит 19:1-2). “Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен” (Битие 17:1). Новозаветното учение е същото: “И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Баща” (Матей 5:48). Отново, цитирайки Стария Завет: “И тъй, осветете се и бъдете святи, защото Аз съм Господ вашия Бог” (Левит 20:7). Започваме с Бога. Признаваме святостта на Бога, Който ни е създал. След това прилагаме същия стандарт за святост, или съвършенство, към себе си. Безспорно, откриваме, че не съответстваме на стандарта.

Но какво точно е святост? Бог я има, ние трябва да я имаме, но какво е тя? Библейското значение на святост е “да бъдеш отделен,” или различен от света. Това е вид “отделеност,” ако мога да въведа ново понятие. То означава “да се разграничиш от другите.” Бог е отделен чрез Своята праведност, Своето съвършенство. (Той също е отделен поради положението си на отделен вид битие, Създателят, но святостта се отнася за етиката, не за “веществото,” от което сме направени.) Можем да го видим по-добре в Божиите думи към народа на Израел: “И бъдете святи на Мене; защото Аз, Йехова, съм свят, и ви отделих от племената да бъдете Мои” (Левит 20:26). Бог иска да се съобразим с Неговите морални стандарти. Той ни отделя от онези в света, които са неморални, които горделиво установяват стандарти, различни от установените от Бога за човечеството. Ние сме Неговата собственост, както научаваме, когато разглеждаме разделението Създател-създание. Той ни отделя етично, изисквайки от нас да живеем различен живот. Той буквално отдели евреите в древния свят, отделяйки ги географски, когато им даде земята на Ханаан (“Обещаната земя”). Но в наши дни Той ни отделя духовно, като избавя нашите умове и сърца от тлението на света около нас и като ни отделя социално (например в избора ни на брачен партньор) и институционално (членство в общението, църквата; образование в християнски училища).

Библията посвещава значително място на святостта. Ако отворите библейски конкорданс, който изброява всички стихове, в които се среща дадена дума, и погледнете за думата “свят,” ще откриете стотици препратки. Strong’s Exhaustive Concordance of the Bible има над пет колони с изключително дребен шрифт, изброяващи стиховете, в които тази дума се среща в превода Кинг Джеймс на Библията, най-популярния от всички английски преводи.

Божиите морални стандарти за святост, ключът на живота, са установени в Неговия закон. Казано ни е, че Той е ревнив Бог. В книгата Изход се намират десетте Божии заповеди. Той казва на Своите хора да не се покланят на други богове, “защото Аз, Господ твоят Бог, съм Бог ревнив” (Изход 20:5). Бог толкова решително защитава Своите стандарти за праведност, че ни заплашва с наказание, ако не се покорим. Пророк Амос, който е бил прост овчар преди Бог да го призове да предизвика своите съвременници, им заяви: “Слушайте това слово, което Господ изговори против вас, Израиляни – против целия род, който изведох от Египетската земя, като казах: – само вас познах измежду всичките семейства на света; за това, ще ви накажа за всичките ви престъпления” (Амос 3:1-2).

Но ако Бог изисква съвършенство, а хората не Му се покоряват, тогава как кой да е от нас може да избегне наказанието? Как можем да изпълним такъв стандарт за съвършенство? Едно неправилно действие и вече сме изгубили съвършенството. Всъщност, както ще видим в главата за човека, ние сме родени в грях. Големият грях е бил грехът на нашия баща, Адам. Той действаше от името на всички нас, когато отхвърли Бога. Ние всички сме замърсени от неговото престъпление. Така че как можем да постигнем съвършенство?

Отговорът е жизнено важен. Ние имаме нужда от заместник. Имаме нужда от някой, който е съвършен, да застане пред Бога и да каже, “Боже, аз изпълних твоя стандарт за съвършенство. Заслужавам Твоето благословение. Обаче, тези хора тук, моите приятели, са съгрешили тежко. Те заслужават Твоето свято осъждение. Но направи едно нещо заради мен, като съвършено същество. Накажи мен вместо тях. Погледни на моето съвършенство вместо на тяхното несъвършенство. Аз ще понеса тяхното наказание.” Това е точно каквото Библията изисква от деня на бунта на Адам: жертва. Конкретно, кръвна жертва, която би символизирала най-великата от всички жертви, смъртта и наказанието на едно съвършено същество, което също е и съвършен човек. Пророк Исая говори за идещия Месия: “Той наистина понесе печалта ни, и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той беше наранен поради нашите престъпления, бит беше поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме” (Исая 53:4-5). Апостол Павел пише: “Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите. Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно някой да дръзне да умре за добрия) но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас” (Римляни 5:6-8).

Това не означава, че Библията учи, че можем да станем съвършени в този живот. Апостол Йоан пише: “Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем, и не действаме според истината. Но ако ходим в светлината, както Той е в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях. Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас. Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда. Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас” (1 Йоан 1:6-10). Правото на изповед на греховете пред Христос в молитва, а също и чрез реституция, ако сме съгрешили един срещу друг, е най-важното право, което хората на Христос притежават.

Какво е грях? Грехът е нарушение на Божия открит закон. “Всеки, който върши грях, върши и беззаконие; защото грехът е беззаконие” (1 Йоан 3:4). Някои хора тълкуват неправилно думите на Йоан в третата глава на това послание, заключавайки, че Йоан учи, че абсолютното съвършенство е възможно след като човекът е доведен чрез благодат до Христовото спасение. Но това, което Йоан учи, е, че дефиницията за спасен човек е безгрешност, че той е безгрешен пред Бога, защото Бог гледа на Христос, а не на греховете на новородения човек. Новороденият човек се характеризира със своята борба срещу греха, с решимостта си да изкорени греха от живота си, което доказва, че той знае, че новородените хора, макар и виждани от другите хора като облечени в Христовата праведност, все още нарушават закона. Новороденият човек не може да живее живот, белязан от греха. Той не може да се потопи в греха като начин на живот.

Без заместител, човекът е изправен пред неизбежен съд.  Човекът, който мисли, че ще може да застане пред Бога в собствената си святост, без Христовата праведност да го покрива, извършва вечно самоубийство. Той среща това, което Новият Завет нарича “втората смърт” (Откровение 20:14), вечното осъждение. Ето защо Бог изискваше животински жертви в Стария Завет. Те представляваха абсолютната жертва на Христос на кръста, макар че жертвата е била почти 1500 години напред във времето в момента, когато Мойсей даде на Израел закона. Дори Авел, синът на Адам, предложи кръвна жертва на Бога (Битие 4:4). Божията святост не е шега, не е нещо за подигравка. Хората, които не вземат на сериозно Божията святост, допускат ужасна грешка. Такова отношение приема за твърде важна собствената святост на човека пред лицето на святия Бог. Пророк Исая предупреждава: “Защото всички станахме като нечист човек, и всичката ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист, и нашите беззакония ни завличат като вятъра” (Исая 64:6). Твърде образен език, наистина; но хората продължават да вярват, че не са “по-лоши от другите,” като че ли другите не са също обречени на погибел.

 

Триединството

Когато Бог обяви създаването на човечеството, Той каза: “Да направим човека по Нашия образ, по Нашата прилика: и нека владее. . .” (Битие 1:26а). Когато бунтовниците при Вавилон започнаха са строят своята кула, паметник на тяхното единно световно правителство, Бог каза: “Елате, да слезем, и там да разбъркаме езика им, така че един друг да не разбират езика си” (Битие 11:7). “Елате,” каза Бог; и Те слязоха. Но Те слязоха като една Личност – една Личност, но повече от една Личност, в пълно общение.

Първата глава на Битие ни казва: “А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина беше върху бездната; и Божият Дух се движеше над водата” (Битие 1:2). Четем също за Адам и Ева: “И при вечерния ветрец чуха гласа на Господ Бог като ходеше в градината . . .” (Битие 3:8а). Но Бог е Дух (Йоана 4:24). Може ли Дух да ходи? Думите показват, че този Бог съществува в няколко Личности.

Старият Завет не казва конкретно колко Личности съставляват Божеството. Новият Завет казва: Баща, Син и Святия Дух. Святият Дух остава в основата на Неговите взаимоотношения с хората. Христос каза на Своите ученици: “Това ви изговорих, докато още пребъдвам с вас. А Утешителят, Святият Дух, когото Баща Ми ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал” (Йоан 14:26). Отново, Христос каза: “Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз; защото ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви Го изпратя” (Йоан 16:7). С други думи, Бог Отец ще изпрати Святия Дух, но Христос също ще Го изпрати. Святият Дух е изпълнител, който има особена роля в новозаветните времена. Той утешава Божиите хора през времето, в което Христос отсъства.

Христос също каза: “А когато дойде оня, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, ще говори, и ще ви извести за бъдещите неща” (Йоан 16:13). Святият Дух ходатайства пред Бога заради нас: “Така също и Духът ни помага в нашата немощ; понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания” (Римляни 8:26). Той е скрит, но върши важна работа.

Кой е най-важният от трите Личности? Това, което трябва да се каже от началото, е, че и тримата са еднакво важни, защото всички те имат едно и също естество. Те са, по думите на един християнски философ, взаимно съдържащи се. Това означава, че всеки от тях знае всички неща; че всеки от тях е напълно открит за другите; че имат едни и същи цели, упражняват една и съща власт и се уважават еднакво един друг. Те са равностойни, но не са тъждествени, защото се различават един от друг. Християните обикновено казват, че вярват в един Бог в три Личности, но езикът е недостатъчен тук. Това, което знаем, е, че има един Бог: “Слушай, Израилю; Йеова нашият Бог е един Господ” (Второзаконие 6:4). Но в същото време, когато следователите разпитваха Исус относно Неговите претенции за божественост, Той потвърди Своята пълна божественост. “Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Помазаникът, Синът на Благословения? А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкият Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смърт” (Марк 14:6164). Юдейският Синедрион, върховният съд на юдеите по времето на Исус, знаеше точно какво Исус се опитваше да твърди за Себе Си и Той беше готов да го потвърди пред Синедриона. За другите неща Той мълчеше.

Отново и отново тези, които отхвърлят християнството, твърдят, че Исус е бил само човек, но не и напълно божествен. Или казват, че е бил почти божествен, или е станал божествен, но от самото начало не е бил напълно равен с Бащата. Това е вековната грешка на субординационизма. Тя се опитва да постави Христос под Бащата по отношение на Неговото същество, власт, слава или чест.

Но Христос не призна ли Своята подчиненост под Бога Баща? Не казваше ли непрекъснато, че върши работата на Баща Си? Когато се молеше в градината, нощта, в която беше хванат от властите, Той се молеше с тези думи: “Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не обаче каквото Аз искам, но каквото Ти” (Марк 14:36). Но Той също каза, “Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат. А за оня ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Бащата” (Марк 13:31-32). Той потвърди вечността на Своите думи, но заяви Своето незнание за деня на съда. Какъв извод можем да си направим от всичко това?

Теолозите се борят с тези видими парадокси и най-доброто, което са постигнали, е това: Триединството е съставено от равнопоставени Личности, но от гледна точка на техните дейности по отношение на създанието те имат различни функции. Те са равни в естеството си във вечността, но подчинени по функции в историята. Бог изпрати Своя син да изкупи хората. Исус каза, “Аз съм пътя, истината и живота; никой не идва при Отца, освен чрез Мене” (Йоан 14:6). Но Той също каза: “Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Баща ми, който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден” (Йоан 6:44). Има взаимност в целите, но разлика в историческото изпълнение на техните съответни задачи.

Теолозите обичат да създават странни понятия, така че те разграничават между онтологичното Триединство (равенство в битието) и икономическото Триединство (подчинение във функциите). Всичко, което те имат предвид, е, че откриват следи на подчинение в Исусовото служение пред неговия Баща и подчинение в служението на Святия Дух пред Бащата и пред Сина, особено тъй като Той не свидетелства сам за Себе Си. Относно отношението на Бога към Неговото създание, във времето и на земята, има разлики във функциите. В отношението си един към друг трите Личности на Триединството са взаимно съдържащи се, познавайки, уважавайки и обичайки се напълно един друг.

Като предварително разбере тези теологични разлики, новоповярвалият християнин печели интелектуално превъзходство срещу онези, които биха направили Христос почти Бог, впоследствие появил се Бог, или Бог, Който всъщност не е бил 100% човек. Той също се защитава срещу всякакъв вариант на еволюция, която твърди, че човекът става Бог и че Христос е бил нашият първи велик пример за възходящото движение на човека към пълна божественост. Исус започна като напълно Бог. Павел пише: “Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството Си с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга, и стана подобен на хората; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст” (Филипяни 2:5-8). Бог Отец не смири Себе Си; Святият Дух не смири Себе Си; но Бог Син се смири. Всеки имаше различна задача, но човекът не може законно да се превърне в божествено същество поради историческото смирение на Божия Син, Който ходеше по земята като Исус Христос, Месията, напълно човешки и напълно божествен, една Личност в две природи, в съвършено единство, но без смесване. (Ако Христос притежаваше две различни личности, тогава ще се окажем с учение за един Бог, четири личности – обожествяване на естеството на човека, едно създание. Това би отрекло разграничението Създател-създание, а също би отрекло реалността на онтологичното Триединство.)

 

Заключение

Именно това следствие от учението за Бога е това, което вкара евреите в такива проблеми с Навуходоносор, вавилонския цар, който вярваше за себе си, че е божествен цар на божествена държава (Данаил 3). Той се покая от това си вярване в края на живота си (Данаил 4). Именно това следствие беше това, което разгневи Фараона, друг самопровъзгласил се за божествен управител, когато Мойсей поиска той да позволи на еврейските роби да излязат от Египет за една седмица, за да се поклонят на Бога (Изход 5). Ако Бог е Създател, тогава Той също е и Спасител, което завинаги отнема тази роля от държавата. Привържениците на абсолютната държавна власт никога не са простили на Бога заради този факт.

Трябва да разберем и нещо друго. Бог е едновременно един и много. Бог е Той и Бог е Те. Бог действа като една Личност, но Той е и три Личности. В самото естество на Бога имаме и индивидуализъм, и колективизъм (корпоративно същество). В самото Божие естество имаме теологичната основа за разрешаването на древния философски проблем, а именно, “проблемът за единия и многото.” Човекът в своята същност индивидуалистичен ли е или колективистичен? Библията ни казва правилния подход към този проблем: човекът, както Бога, е едновременно индивидуалистичен и колективистичен. Ние не смеем да наблягаме на едната страна и да изключваме другата.