Програма за победа Гари Норт Contents Безусловна капитулация 1 Contents 2 предговор 2

ОБОБЩЕНИЕ НА ЧАСТ І

Готови ли сте за онова изследване, “Какво е християнско общество”? В началото казах, че три въпроса са най-важни, когато започнете да изследвате едно общество: 1) Какъв е неговият възглед за Бога? 2) Какъв е неговият възглед за човека? 3) Какъв е неговият възглед за закона?

Първо, християнският възглед за Бога е жизнено важен въпрос. Бог е Триединство, три Личности, но едно същество, в общение, но действащ като една Личност. Следователно този Бог е едновременно един и много, едновременно във времето и извън времето. Бог е едновременно единство и многообразие. Този Бог е Създателят на вселената. Цялата вселена е била създадена от нищо чрез Неговото слово. Никоя част от вселената не съдържа нищо от Божието естество. Христянството утвърждава разграничението Създател-създание : Бог е фундаментално различен от вселената. Вселената се поддържа от Бога чрез Неговото провиденческо управление. Вселената не може да бъде безличностна, защото тя изцяло лежи на Бога, едно лично същество. Следователно християнството утвърждава космическия персонализъм. Няма независими сили, направляващи създанието, сили, които са над Бога или извън Бога. Всичко, което става, има смисъл, защото Божият план управлява цялата история. Вселената има основа в Божия план. Бог познава всичко изцяло. Той напълно контролира всичко. във вселената няма зона на неутралност, няма зона на автономия (независимост), няма космическо “частно право” извън Бога и Неговото провиденческо управление. Всеки грях е личен, защото той винаги е бунт срещу едно личностно Същество от страна на дадено създание. Няма и най-малка следа от случайност във вселената, никакво космическо “възможно е,” никаква област на съществуване, непозната на Бога. Бог е абсолютно върховен над вселената, защото я е създал и понастоящем я поддържа. Първата глава на Битие и глави 38 до 41 от книгата Йов ни казват за съзидателните действия на Бога и Неговата пълна власт над цялото създание. Същото е и в деветата глава на Павловото послание към Римляните.

Второ, християнинът има уникален възглед за човека. Човекът е създаден по Божия образ. Той е създаден да доведе Божия закон в създанието. Човекът е създаден като личен представител на Бога на земята. Задачата на човека е да покорява земята и тази задача за господство (или завет за господство) е повторена на Ной след световния потоп (Битие 9:1-7). Човекът не може да избегне това назначение освен в ада и в последствие в огненото езеро. Колкото по-близо един човек или едно общество се съобразява с откритите стандарти на библейския закон, толкова повече този човек или това общество ще се приближат до изпълнение на условията на Божието назначение за човека. Това назначение е едновременно лично и колективно и хората и като индивиди, и като колективи са отговорни за изпълнението на това назначение.

Човекът, обаче, е бунтовник. Той падна етично, когато отхвърли Божия закон и яде от дървото за познаване на доброто и злото. Той искаше незабавно просвещение, незабавно познание, незабавна власт да определя доброто и злото. Бог го изхвърли от Едемската градина заедно с жена му, която му беше дадена като помощник. Те бяха проклети физически, както беше и самата земя. Това проклятие трябваше да направи изпълнението на задачата за господството много по-трудна, но също направи това изпълнение възможно, защото проклятието на икономическата оскъдност сега принуждава враждуващите хора да си сътрудничат един с друг заради по-високата производителност и по-високия личен доход. Принципът на разделението на труда увеличава производството на всеки, когато хората си сътрудничат доброволно, вместо да използват сила, за да се покоряват и унищожават едни други. Човекът все още е по Божия образ, но този образ е изкривен етично, така че човекът отказва да признае Божията власт над себе си и вместо това избира да се покланя на създания вместо на Създателя. Следователно човекът е обречен на вечно унищожение, освен ако Бог се намеси и доведе индивидуалните хора до вяра в Исус Христос, Божието жертвено агне, Божия първосвещеник и Божия Син, Цар и държител на създанието.

Хората не могат да избягнат задачата за господството, но те изработват своето спасение или осъждение като подчинени на Бога. Някои хора вярват, че не са подчинени на Бога, и така стават роби на Сатана, падналият ангел. След кръста всяко от двете царства се бори за победа, но Христовото царство има осигурена победа, докато на царството на Сатана е гарантирана окончателна загуба.

Когато условията на задачата за господството бъдат прогресивно изпълнявани от Божиите подчинени, християните, създанието ще бъде прогресивно възстановявано. Проклятието върху земята ще бъде прогресивно премахвано, точно както и проклятието върху човека ще бъде прогресивно премахвано. Но на земята никога няма да има съвършенство докато има грях и винаги ще има грях до крайния съд.

Следователно човекът не може да спаси сам себе си. Бог спасява човека по благодат, чрез вярата на човека в Христос, единственият изкупителен принос, Приемлив за Бога. Човекът не се спасява чрез собственото си спазване на закона. Човекът не се спасява чрез премахване на закона. Човекът не се спасява чрез революция. Човекът бива спасен от Бога, чрез Христовото изпълнение на закона, вменено и вложено в човека по благодат, чрез лична вяра в Исус Христос. Бог е избрал тези, които ще спаси, преди създанието на света (Римляни 9; Ефесяни 1).

Трето, законът. Законът включва наложените и поддържани от Бога правила във вселената. Това също включва моралния закон, под който човекът работи и на основата на който човекът бива съден. Това също включва законите за човешките институции, по които биват държани отговорни хората на групи. Според Божия закон се налагат благословения и проклятия. Законът е средство за господство. Той служи за възпиране на злото в хората (съвест), както и на видимите зли дела сред хората (юридическо налагане). Областите на закона в човешките дейности могат да се обобщят така: морална, юридическа и на господството. Човекът е едновременно под Божия морален закон, под юридическия закон и над създанието чрез закона за господството. Човекът е отговорен пред Бога за правилното упражняване на закона. Той е едновременно подчинен и господстващ. Той трябва да бъде подчинен на Бога и над създанието, но поради непокорството на човека той подчинява себе си на създанието и се бунтува срещу Бога. Бунтовният човек обръща реда в създанието, бивайки господстващ там, където трябва да бъде подчинени и обратното.

Законът не е бил премахнат, отхвърлен или унищожен от Исус Христос. някои от церемониалните закони на Стария Завет са изпълнени в Христос, защото те са сянка, докато Той е реалността над сянката. Принципите на закона са непроменими, защото те отразяват Божия характер, който е непроменим. Приложенията на закона може да се променят с промяната на историческите обстоятелства. Но ако приложението на един закон не е било конкретно променено по Божие откровение, той все още е в сила.

Пожертването от Бога на Неговия Син на кръста послужи като заместник за човека. Христос изпълни закона и следователно е безупречно чист, жертва без недостатък. Това е което Бог изисква, за да задоволи Своята святост. Нищо по-малко не е достатъчно. Така че християните са били освободени от проклятието на закона, но те са все още под изискванията на закона, Божия мирен договор с човечеството. Законът трябва да доведе хората и народите до покаяние. Следователно законът е наставник за хората, както като индивиди, така и тяхното положение като представители на колективни групи.

Следователно християнинът има написана съвкупност от стандарти, които са приложими за създанието, защото същият Бог, който създаде човека и природата, даде Своето откровение на човека, който е направен по Божия образ. Човекът е отговорен за господството, защото човекът беше създаден да упражнява господство. Човекът и природата “се съвместяват,” като човекът е в презвъзхождащо положение поради Божия образ, който го определя като човек. Законът служи като посредник между човека и природата. Този закон “съвместява” човешкия ум и природните процеси. Бог създаде всички тях да бъдат в хармония. Само бунтът на човека изкриви тази хармония и прогресивното освещение на човека чрез Божията благодат и подчиняващия човека закон постепенно възстановяват тази хармония.

Накрая, времето. Видимите Божии благословения идват върху спазващите завета (Второзаконие 28:1-14), а видимите Божии проклятия идват върху нарушителите на завета (Второзаконие 28:15-68). Следователно дългосрочният кумулативен растеж на видимото Божие царство в историята неизбежно ще надделее над краткосрочния кумулативен растеж и последващото свиване на всяко от разделените земни царства на Сатана. Докато течението на историята вдига и сваля земните институционални представители на двете царства, Божието царство е по принцип обединено, докато царството на Сатана е по принцип разделено. Исус обяви относно царството на Сатана, “Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си, няма да устои” (Матей 12:25б). Следователно, историческата победа на Христовите призвани заветни хора е осигурена.

Историята е представителна. Битката между Бога и Сатана в историята се провежда предимно в историята от съответните им човешки последователи. Войната се води предимно на основата на етика, а не на груба сила. Това, което спазващите завета и нарушителите на завета правят в историята, е представително за това, което в същото време става в свръхестествената област. (По този въпрос, прочетете книгата Йов.)

Следователно, да кажем, че видимата институционална църква ще се провали в историята в своята възложена задача да проповядва благовестието и че християните ще се провалят в историята във възложената си задача да покоряват земята за Божията слава, е същото като да кажем, че Бог е губещият в историята. Но това е точно което амилениалистите поучават относно Църквата и което премилениалистите поучават относно Църквата по време на т.нар. “Епоха на Църквата,” преди буквалното, физическо завръщане на Христос да установи Своето пирамидално, бюрократично милениално царство. Амилениалистите нямат дори и тази надежда за бъдещето. За тях историята е низходяща от възнесението на Христос, въпреки идването на Святия Дух. Накратко, Бог е губещият в историята.

Да кажем, че човешките ученици на Сатана могат и ще тържествуват над християните докато Исус се върне физически, за да царува на земята, е същото като да кажем, че принципът на Сатана на бюрократична, тиранична организация е по-ефективен в историята от Божието децентрализирано царство. Онези, които вярват, че земните сили на Сатана ще тържествуват в историята, освен ако Исус дойде отново физически, за да управлява в историята, просто се срамуват да признаят, че имат повече вяра в силата на греха, отколкото в силата на възкресението, повече увереност в нарушаващите завета хора в историята, отколкото в спазващите завета хора в историята, повече почит към силата на тиранията в историята отколкото към силата на свободата, повече вяра в преобразяващото дело на Адам, отколкото в преобразяващото дело на Христа.

Какъв е библейският подход към историческата продължителност и преломност? Той учи, че големият прелом на земното служение на Исус Христос е зад нас исторически; сега в действие е прогресивната победа на Неговите заветни хора. Следователно християните трябва да очакват да видят прогресивното тържествуване на Божието видимо царство в историята. Те не трябва да очакват да бъдат част от някакъв голям прелом в средата на историята. Няма да има преломен момент в историята, който премахва християните от историята до края на историята. От друга страна, няма да има и постепенен спад в космическото или общественото влияние на благовестието в историята. Трябва да очакваме продължителност на победата, а не продължителност на отстъплението. Между другото, трябва да останем заветно верни към Божия открит закон чрез силата от Святия Дух. Трябва да работим, за да покажем Христос в нас и в нашите институции.

С този преглед в ума, сега сме готови за следващата стъпка: разбиране на трите главни институции, дадени на човека от Бога. Те са: семейството, църквата и държавата. всяка от трите е форма на управление. Всяка притежава даден от Бога монопол на управление. Всяка от тези институции е предназначена от Бога да изпълнява нуждите на човека. Бог контролира всяка от тях. Не трябва да се опитваме произволно да свързваме Бога с Църквата, човека със семейството и закона с държавата. Бог е свързан с всяка от тези три колективни институции, както и с индивида.

Икономиката не е истинско управление, защото тя не може законно да изисква клетва, но тя е главна област на човешката дейност. Човекът участва във всяка от четирите области. Тези институции формират структурната основа на Божието царство, във времето и на земята.