СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И НА РЕЛИГИЯТА, НА СЪБРАНИЯТА И НА СДРУЖАВАНЕ

5. 
   ДЕЛА СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
   

През октомври 1997 г. разследването било възложено на съдия-следователите г-жа М. и г-н Л.Л. През ноември 1999 г. чрез Интерпол полицията получила сведения, че г-н А. – бивш висш държавен служител от Джибути, получил убежище в Белгия, разполага с информация, касаеща съдия Борел. Както установил апелативният съд през 2009 г., съдиите М.М. и Л.Л. не реагирали на това, поради което адвокатът на г-н А. се свързал с жалбоподателя и той организирал интервюирането на свидетеля от вестник „Фигаро“ и телевизията TF1. В резултат на това, на 31 януари 2000 г. двамата съдии разпитали г-н А. В писмо от 2 февруари до кралския прокурор на Белгия г-н А. се оплакал, че по време на разпита съдия М. го е заплашвала и е упражнила натиск върху него да оттегли показанията си. Твърдял, че е бил заплашван и от прокурора на Джибути.

На 16 март 2000 г. жалбоподателят поискал г-н А. да бъде разпитан отново и на местопрестъплението в Джибути да бъде извършен оглед в присъствието на гражданските ищци. М.М. и Л.Л. уважили първото искане, а второто отхвърлили с мотиви, че вече два пъти е бил извършван оглед и новият не би допринесъл с нищо за разкриването на истината. С решение от 21 юни 2000 г. съдът отменил отказа, отстранил съдиите М.М. и Л.Л. от делото и го възложил на друг съдия-следовател – съдия П.

През 2000 г. срещу съдия М. било образу-вано дисциплинарно производство за заба-вяния, пропуски и превишаване на право-мощия по друго дело, по което жалбо-подателят също представлявал гражданс-ките ищци. Производството приключило през декември 2001 г., без на съдия М. да бъде наложено наказание, макар да били отбелязани недостатъци в работата й. По повод съобщения в пресата за образуваното дисциплинарно производство, направени преди съдия М. да бъде официално уведо-мена за него, на общо събрание на магист-ратите към Парижкия окръжен съд един съдия – Дж.М., заявил: „…Не е забранено да кажем, че съдия М. има нашата подкрепа и доверие“. Също през 2000 г. М. била отстранена от делото по искане на жалбопо-дателя и бил уважен иск на неговите дове-рители срещу държавата за вредите, причи-нени им в резултат на груба небрежност от страна на съдилищата, довела до изчезване на делото от кабинета й.

През август 2000 г. по делото Борел съдия-следователят П. изготвил доклад, в който посочвал, че видеозаписът, направен в Джибути по време на огледа през март 2000 г., не е бил сред материалите по делото и му е бил предаден от съдия М. по негово искане в плик, адресиран до нея. В плика имало и ръкописна бележка от прокурора на Джибути, в която той се обръщал към нея на малко име и на „ти“ и говорел за „организираната манипулация“, провежда-на от г-жа Борел и адвокатите й.

На 6 септември 2000 г. жалбоподателят и другият адвокат по делото подали оплак-ване до министъра на правосъдието, в което определяли поведението на съдиите М. и Л.Л. като „напълно несъвместимо с принципите на безпристрастността и справедливостта“ и настоявали да бъде извършена проверка на „станалите известни множество пропуски в разследването“. На следващия ден оплакването било цитирано в статия във вестник „Льо Монд“, заедно с думи на г-н Морис, казани пред журна-листа. Според статията адвокатите на г-жа Борел „критикували остро“ съдия М. Била цитирана и „написаната на ръка и твърде фамилиарна“ бележка на прокурора на Джибути до съдия М., която според адвокатите разкривала „съучастието между прокурора и френските съдии“. В статията се коментирало и висящото дисциплинарно производство срещу съдията, и решението по делото за обезщетение, водено от жалбоподателя.

Разследването на смъртта на г-н Борел е все още висящо, като през 2007 г. в свое изявление парижкият прокурор е пояснил, че доказателствата, събрани след 2002 г., сочат на извършено престъпление.

65-66. На основание чл. 6, § 1 от Конвен-цията жалбоподателят се оплаква, че каса-ционната му жалба не е била разгледана справедливо от безпристрастен съд, защото в състава на Касационния съд е участвал съдия, който преди това публично е изразил подкрепата си за една от страните – съдия М. В решението си от 11 юни 2013 г. отделението на Съда е установило с едино-душие нарушение на чл. 6, § 1.

73-78. Съдът припомня изведените в прак-тиката му принципи относно изискването за безпристрастност, субективния и обектив-ния тест, които използва, и значението на външното впечатление при прилагането на последния: „Не само трябва да се дава правосъдие, а трябва и да се вижда, че то се дава“.

79-81. В настоящия случай жалбоподателят признава, че съдия Дж.М. никога не е показвал лично предубеждение към него. Той твърди само, че участието на този съдия в състава поражда легитимни опасения за липса на безпристрастност. Поради това Съдът намира, че следва да разгледа въпроса в светлината на теста за обективна безпристрастност и по-конкретно да реши дали съмненията на жалбоподателя в конкретната ситуация могат да бъдат признати за обективно оправдани.

82-88. Съдът намира, че изразът, използван от съдия Дж.М. в подкрепа на колегата му М., по чиято тъжба е било предприето наказателното преследване, може да породи у обвиняемия съмнение в безпристраст-ността на съда, разгледал делото му. Правителството обръща внимание, че тези думи са изречени 9 години по-рано и изразяват личната позиция на съдия Дж.М. само относно начина на изнасяне на информацията за дисциплинарното дело срещу съдия М. Съдът обаче е на мнение, че не може да бъде пренебрегнат контекстът на делото. То касае адвокат и съдия, участвали в това си качество в две съдебни производства от висок обществен интерес: делото Борел, във връзка с което жалбоподателят е направил процесните изявления, и другото дело, дало повод за изявлението на съдия Дж.М. Освен това Дж.М. е подкрепил съдия М. публично и на официален форум по време, когато тя вече е водела разследването по делото Борел. И по двете дела жалбоподателят е представлявал страните, които са критикували работата на М., а впоследствие е бил осъден по нейна тъжба. Така професионалният конфликт е изглеждал вече личен. В решението си по делото срещу жалбоподателя самият апелативен съд е установил в думите му „ex post facto уреждане на сметки“ и лична неприязън към съдия М., „с която е бил в конфликт по не едно дело“, а именно това решение е било предмет на касационната жалба, разгледана с участието на съдия Дж.М. Съдът не се съгласява с правителс-твото, че това не поставяло проблем, тъй като Касационният съд се произнасял само относно правилното прилагане на закона. Ако касира решението, съдът може да върне делото за ново разглеждане както от правна, така и от фактическа страна.

89-90. И накрая, по въпроса за обективната безпристрастност не е определящ фактът, че съдия Дж.М. е бил част от разширен 10-членен състав. Тайната на съвещанието не позволява да се установи какво е било влиянието на този съдия в случая. Следова-телно действително е имало място за сериозно съмнение в безпристрастността на съда. Освен това жалбоподателят не е бил уведомен за участието на съдия Дж. М. в състава и не е имал възможност да възрази срещу това или да повдигне въпроса за безпристрастността.

91-92. На тези основания Съдът намира, че в случая опасенията на жалбоподателя могат да се приемат за обективно оправда-ни и следователно е налице нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията.

Относно оплакването по чл. 10 от Конвенцията

93. Жалбоподателят твърди, че осъждането му е довело да нарушаване на правото му на свобода на изразяване.

124-139. Съдът припомня изведените в практиката му принципи относно свободата на изразяване, обобщени най-скоро в решението му по делото Animal Defenders International c. Royaume-Uni ([GC], n^o 48876/08, § 100), както и свързаните с поддържането на авторитета на съдебната власт (Prager et Oberschlick c. Autriche, 26. 04.1995 г.; Di Giovanni c. Italie, n^o 51160/06 и др.) и статуса и свободата на изразяване на адвокатите (Nikula c. Finlande, n^o 31611/96; Foglia c  Suisse, n^o 35865/04; Ormanni c. Italie, n^o 30278/04 и др.).

140-144. Страните не спорят, че осъждането на жалбоподателя представлява намеса в правото му на свобода на изразяване, че тази намеса е била предвидена в Закона за пресата и че целта й е била защита на репутацията и правата на другите. Остава да се прецени дали тя е била „необходима в едно демократично общество“, т.е. дали е била пропорционална и дали изложените от съдилищата съображения са били относими и достатъчни.

146-147. Съдът отбелязва, че жалбопо-дателят е направил спорните изявления както в интервюто, което е дал на журна-листа, така и в писмото до министъра на правосъдието, в качеството си на адвокат, представляващ страна по делото Борел, и по въпроси, свързани с това производство. Жалбоподателят, по чието искане делото е изпратено на Голямото отделение, след като отделението е приело, че не е извър-шено нарушение на чл. 10, призовава Съда да уточни практиката си относно упражня-ването на свободата на изразяване от адвокат, по-специално извън съдебната зала, като й признае възможно най-високата степен на защита.

148-149. Съдът припомня необходимостта да се прави разграничение между изявле-нията на адвокатите във и извън съдебната зала. Освен това, с оглед на специфичния статус на адвокатите и мястото им в осъществяването на правораздаването, те не могат да бъдат приравнявани на журналис-тите, чиято задача е да отразяват всяка информация от обществен интерес, включи-телно свързаната с правораздаването. Адвокатите са пряко ангажирани във функционирането на правосъдната система и със защитата на страна в процеса и следователно не са в положението на външен наблюдател, който има за задача да информира обществото. Съдът не приема довода на жалбоподателя, че изявленията му, публикувани във вестника, са имали за цел именно да защитят неговата клиентка, тъй като те са направени след като двамата съдии са били отстранени от разследването.

2. Принос към дебат по въпрос от обществен интерес
150-153. Съдът е съгласен с жалбоподателя, че изявленията му са касаели функциони-рането на съдебната система и развитието на едно широко коментирано дело, т.е. са се вписвали в дебат по въпрос от обществен интерес, което налага високо ниво на защита на свободата на изразяване и ограничена дискреция на властите.
3. Естеството на спорните коментари

154. След като първоинстанционният съд е приел думите на жалбоподателя за „особено опозоряващи“, той не е бил в състояние да установи верността им, което според съда е трябвало да стане с безспорни, пълни и пряко свързани с всички твърдения доказа-телства. Аргументите му, че е действал добросъвестно, също са били отхвърлени.

155-161. Съдът неведнъж е посочвал, че следва да се прави разграничение между твърдения за факти и оценъчни съждения. Фактите могат да бъдат доказани, докато верността на оценъчните съждения не подлежи на доказване и налагането на подобно неизпълнимо изискване накърнява свободата на изразяване на мнение. Според Съда в случая спорните коментари, с оглед на общото им звучене и на контекста, в който са били направени, представляват по-скоро оценъчни съждения, тъй като отразяват главно цялостна оценка на поведението на двамата съдии по време на разследването. Съдът намира, че казаното от жалбоподателя е имало достатъчно „фактическо основание“, каквото все пак се изисква и за оценъчните съждения от гледна точка на пропорционалността на намесата. Нарушения при разследването по случая Борел са били установени както в доклада на съдия П, така и в съдебните решения по двете дела с висок обществен интерес, в които действията на жалбопода-теля в качеството му на адвокат са довели до отстраняването на съдия М., а по едното и до осъждане на държавата да заплати обезщетение. Освен това използваните от жалбоподателя изрази са имали достатъчно тясна връзка с фактите по случая, а и не са били заблуждаващи или съставляващи необосновани нападки. Също така, употребата на „остър език“ по адрес на магистрати не е несъвместимо с нормата на чл. 10.

4.  Специфичните обстоятелства в случая

а) Отчитане на общия контекст

в) Използването на наличните правни средства

171-173. Според Съда аргументът на прави-телството, че за разрешаване на проблемите жалбоподателят е трябвало да използва правни средства вместо пресата, е относим, но в случая не е достатъчен да оправдае осъждането му. Въпреки че по принцип адвокатът следва да осъществява защитата на клиента си пред съдилищата, а не чрез медиите, използването на наличните правни средства и упражняването на свободата на изразяване не преследват една и съща цел и не са взаимозаменяеми. Но и в случая г-н Морис и колегата му са прибягнали първо до разполагаемите правни средства – сезирали са съда, който е отстранил съдиите М. и Л.Л. от разследването. По-късно обаче в доклада на съдия П. са били изнесени допуснати по делото нарушения и не е съществувала възможност съдът да бъде сезиран отново, след като вече ги е отстранил. Освен това разследването е било висящо вече 4 години и половина и все още не е приключено, а гражданските ищци и адвокатите им са действали с усърдие. Административната проверка, която жалбо-подателят и колегата му са поискали от министъра във връзка с новите факти, не е съдебно средство за защита, евентуално изискващо от тях въздържане от изявления в медиите. Съдът отбелязва и факта, че компетентните органи не са намерили за необходимо да образуват срещу жалбопода-теля дисциплинарно производство за изказванията му пред пресата.

г)  Изводът относно обстоятелствата по случая

174. Съдът намира, че коментарите на жалбоподателя не представляват сериозно увреждащи и необосновани атаки срещу действията на съда, а критика по отношение на съдиите М. и Л.Л., изразена в рамките на дебат по въпрос от обществен интерес, свързан с функционирането на съдебната система, в контекста на дело, предизвикало от самото начало голям медиен отзвук. Макар думите му да са били остри, по съществото си те представляват оценъчни съждения, за които са били налице достатъчно „фактически основания“.
5.  Наложеното наказание

175-176. Когато се преценява пропорцио-налността на намесата, следва да се отчитат и естеството и тежестта на наложените санкции. В случая при определянето на наказанието националният съд изрично е взел предвид, че жалбоподателят е адвокат, и е намерил за необходимо да прояви строгост, като му „наложи глоба в достатъчно значителен размер“, наред с обезщетението, разноските и задължението за публикуване на съобщение. Съдът намира, че дори наложеното на жалбо-подателя наказание да бе възможно най-умерено и присъденото обезщетение да бе символично, все пак става въпрос за наказателна санкция и във всички случаи това не е достатъчно само по себе си, за да оправдае намесата в правото му на свобода на изразяване. Освен смразяващия ефект, санкционирането на адвокат може да има и други последици – преки (образуването на дисциплинарно производство) или непреки (например за имиджа им и за доверието на обществото и на клиентите). Г-н Морис не само е бил осъден наказателно и наложе-ното му наказание е било значително, но и качеството му на адвокат е било прието за оправдаващо по-голяма строгост.

• 
  ДЕЛА СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
  

Сдружението жалбоподател участвало на парламентарните избори през 2004 г. и получило 7 396 гласа. Друго подобно сдру-жение получило 7 715 гласа и спечелило полагащото се на турското малцинство депутатско място.

На 16 март 2008 г. влязъл в сила закон, който предвиждал ново условие за участие в изборите, приложимо само за непред-ставените в парламента организации на национални малцинства, а именно да бъдат регистрирани като сдружения в обществена полза. Сдружението жалбоподател не поискало такава регистрация, тъй като не отговаряло на един от критериите, предвидени в наредба от 2000 г. – да е развивало значителна дейност през послед-ните три години. Поради това Централната избирателна комисия отказала да го регист-рира за участие в изборите. Жалбопо-дателите оспорили решението й пред окръжния съд, като твърдели и противо-конституционност на разпоредбата, с която било въведено новото изискване. Съдът изпратил делото на Конституционния съд, който приел, че законовото изискване е в съответствие с Конституцията, защото определянето на условията за функцио-ниране на избирателната система е от изключителната компетентност на законо-дателя, а сдружението не е дискриминирано в сравнение с парламентарно представените организации, тъй като те са отговорили на „много по-строгите условия“ при изборите през 2004 г. Окръжният съд намерил, че твърдяната противоконституционност е единственият аргумент на жалбоподате-лите, и отхвърлил оспорването, без да го обсъди по същество. Мандатът, определен за турското малцинство, бил получен от същата организация, която го спечелила през 2004 г.

Решението:

22-23. Като се позовават на чл. 14 от Конвенцията във връзка с чл. 3 от Протокол № 1 и на чл. 1 от Протокол № 12, жалбоподателите се оплакват от нарушение на правото им да участват на парламе-нтарни избори поради невъзможността – според тях обективна – да изпълнят едно от условията, въведени с изменението на закона. Те твърдят, че по този начин са били дискриминирани в сравнение с друга-та организация на турското малцинство, представена в парламента. Съдът намира, че следва да се произнесе по оплакването от гледна точка на чл. 14 от Конвенцията във връзка с чл. 3 от Протокол № 1.

35-39. Той припомня установените в практиката му принципи относно правото на равно третиране и правото на свободни избори (наред с други, Sejdić et Finci c. Bosnie-Herzégovine [GC], n^os 27996/06 и 34836/06, § 42 ; Andrejeva c. Lettonie [GC], n^o 55707/00, § 82; Mathieu-Mohin et Clerfayt c. Belgique, 2.03.1987 г., §§ 47, 52 и 54; Yumak et Sadak c. Turquie [GC], n^o 10226/03, § 108; Matthews c. Royaume-Uni [GC], n^o 24833/94, § 63; Melnitchenko c. Ukraine, n^o 17707/02, § 57; Etxeberria et autres c. Espagne, n^os 35579/03 и др., § 50).

40-41. В случая другата организация на турското малцинство в Румъния, която вече е била парламентарно представена, се е явила на парламентарните избори през 2008 г. без допълнителни условия, докато сдру-жението жалбоподател и жалбоподателят като негов кандидат са били изправени пред ново условие – регистрация в обществена полза, чрез която да докажат предста-вителност на сдружението. Представител-ността на парламентарните политически формации е била презумирана само защото са спечелили предишните избори. По този начин техните кандидатури са били улес-нени, а жалбоподателите са били третирани различно при упражняването на избира-телните им права.

43-44. Съдът приема аргумента на прави-телството, че новото изискване е имало легитимна цел – да гарантира известна сте-пен на представителност на организациите на националните малцинства, които се явяват на парламентарни избори, и по този начин да предотврати злоупотреба с пасивното избирателно право.

45-47. Относно пропорционалността на намесата Съдът припомня, че въвеждането на нови изисквания малко преди датата на изборите може да попречи на участието на опозиционни партии и да облагодетелства управляващите, което би било несъвмес-тимо с демократичния правов ред. Усло-вията за участие на политическите форма-ции трябва да имат същата стабилност във времето, както и другите основни елементи на изборната система. Само по себе си въвеждането на ново условие може да не поставя проблем по Конвенцията, но Съдът изследва особено внимателно всяка приета мярка, която изглежда действаща в ущърб на опозицията (Ekoglasnost c. Bulgarie, n^o 30386/05, §§ 67 и 69, 6.11.2012 г.).

57-59. Като припомня, че споровете относно избирателни права не се отнасят до „граждански“ права и задължения по смисъла на чл. 6 от Конвенцията, Съдът приема за недопустимо поради несъвмес-тимост с предметния й обхват оплакването, че процедурата по оспорването на решението на Централната избирателна комисия е била несправедлива.

• 
  ДЕЛА НА СЕС
  

Решението:  

30.  Запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали т. 2.1 от Приложение III към Директива 2004/33 трябва да се тълкува в смисъл, че критерият за постоянно отхвърляне като кръвода-рител, установен в тази разпоредба и отнасящ се до сексуално поведение, излагащо на риск от заразяване със сериозни инфекциозни болести, които могат да се пренасят по кръвен път, допуска държава членка да предвиди постоянно противопоказание за кръводаряване за мъжете, които са имали полови контакти с мъже.

31-38. Съдът  отбелязва, че в текстовете на точки 2.1 и 2.2.2 от Приложение III към посочената директива на различните езици има несъответствия що се отнася до равнището на предвидения риск, като в тези на френски език както постоянното отхвърляне като кръводарител, предвидено в т. 2.1, така и временното отхвърляне, предвидено в т. 2.2.2, се прилага за лицата, чието сексуално поведение ги излага на „риск“ от заразяване със сериозни инфекциозни болести, които могат да се пренасят по кръвен път, докато в текстовете на някои езици за временното отхвърляне е необходимо наличието на „риск“, но за постоянното се изисква „повишен риск“, а на други езици и в двете разпоредби се предвижда „повишен риск“. Съдът намира, че общата структура и целта на Директива 2004/33 налагат тя да се тълкува в смисъл, че постоянното отхвърляне като кръвода-рител, предвидено в т. 2.1 от Приложе-ние III, се отнася до лицата, чието сек-суално поведение ги излага на „повишен риск“ от заразяване със сериозни инфекциозни болести, които могат да се пренасят по кръвен път, докато временното отхвърляне се отнася до по-малък риск.

41-48. Като припомня постоянната си практика, че държавите членки трябва да се съобразяват с признатите от правото на ЕС основни права, когато прилагат правната уредба на Съюза, Съдът отбелязва, че ако запитващата юрисдикция намери за основателен извода на националните органи за наличие във Франция на повишен риск от заразяване със сериозни инфекциозни болести, които могат да се пренасят по кръвен път, по смисъла на т. 2.1 от приложение III към Директива 2004/33 в случая на мъж, който е имал полови контакти с друг мъж, следва да се провери дали и при какви условия постоянно противопоказание за кръводаряване като разглежданото в главното производство би могло да бъде в съответствие с тези права. Посочената наредба трябва да бъде съобразена с разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС, и по-специално с чл. 21, § 1, съгласно който е забранена всяка форма на дискриминация, основана в частност на сексуалната ориентация.

49-59. Използвайки като критерий за постоянно противопоказание за кръвода-ряване обстоятелството, че един мъж „е имал полов контакт с друг мъж“, наредбата от 2009 г. определя отхвърлянето на кръводаряването в зависимост от хомосек-суалната ориентация на донорите от мъжки пол, които, поради това че са имали съответстващ на тази ориентация полов контакт, са поставени в по-неблагоприятно положение от мъжете с хетеросексуална ориентация. Следва да се провери дали постоянното противопоказание за кръвода-ряване все пак отговаря на условията по чл. 52, § 1 от Хартата на основните права, а именно: 1) Ограничението да е предвидено в закон. В случая то е уредено в наредбата от 2009 г. и не застрашава принципа за недопускане на дискриминация, тъй като се отнася само до ограничения по обхват въпрос за отхвърлянето на някои кръвода-рители с оглед на закрила на здравето на реципиентите. 2) Ограничението да отговаря на цел от общ интерес. В случая то цели да се сведе до минимум рискът от заразяване на реципиентите с инфекциозна болест и допринася за осъществяване на общата цел да се гарантира висока степен на закрила на човешкото здраве. 3) Ограничението да зачита принципа на пропорционалност. Този принцип е спазен само ако не може да се гарантира висока степен на закрила на здравето на реципиентите с ефикасни техники за тестване за HIV, които са свързани с по-малко ограничения от постоянната забрана за кръводаряване за цялата категория на мъжете, които са имали полови контакти с други мъже.

63-67. Запитващата юрисдикция трябва да провери дали съществуват ефикасни техники за тестване за HIV, за да се избегне заразяването на реципиентите с такъв вирус, като тестовете трябва да бъдат извършвани в съответствие с последните научни и технически процедури съгласно съображение 29 от Директива 2002/98, и по-конкретно дали научният прогрес или постиженията в областта на санитарно-техническите изисквания позволяват да се осигури висока степен на закрила на здравето на реципиентите, без произти-чащата от това тежест да е несъразмерна спрямо посочените цели за закрила на здравето. От друга страна, ако се предположи, че съгласно последните науч-ни данни не съществува техника, отгова-ряща на посочените условия, постоянното противопоказание за кръводаряване за цялата категория на мъжете, които са имали полови контакти с други мъже, е пропор-ционално само ако няма свързани с по-малко ограничения методи за осигуряване на висока степен на закрила на здравето на реципиентите. В това отношение задача на запитващата юрисдикция е да провери дали въпросникът и индивидуалното събеседва-не със специалист в областта на здравео-пазването, предвидени в част Б, т. 2 от Приложение II към Директива 2004/33, могат да позволят да бъде установено с по-голяма точност поведението, водещо до риск за здравето на реципиентите, за да се предвиди противопоказание, което е свързано с по-малко ограничения в сравнение с постоянното противопоказание за цялата категория на мъжете, които са имали полови контакти с други мъже, и по-специално дали задаването на по-целенасочени въпроси би позволило да се оцени степента на риска на всеки отделен донор с оглед на личното му сексуално поведение.

68. Ако ефикасни техники за откриване на сериозни болести, които могат да се предават по кръвен път, или, при липса на такива техники – методи, свързани с по-малко ограничения от постоянната забрана за кръводаряване за цялата категория на мъжете, които са имали полови контакти с мъже, биха позволили да се осигури висока степен на закрила на здравето на реципиентите, такова постоянно противопо-казание не би било в съответствие с принципа на пропорционалност по смисъла на чл. 52, § 1 от Хартата.