Програма за подкрепа на неправителствените организации в българия по финансовия механизъм на еип 2009-2014 г
Изтегляне 0.64 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Фактите
- Решението
- “ и до същите факти, във връзка с които наказател-ните съдилища са оправдали жалбо-подателите с влезли в сила присъди, и те са представили доказателства за това пред административните съди-лища.
- Фондация „Български адвокати за правата на човека“ Гр. София 1000 Ул. „Гурко” № 49, вх. А, ет. 3 Тел./Факс. : 02/980 39 67
Фактите: През 1996 г. жалбоподателят бил признат за виновен в подпомагане на организация от мафиотски тип отвън („concorso in associazione di stampo Mafioso“) и му било наложено наказание 10 години лишаване от свобода на основание членове 110 (съучастие), 416 (насърчаване, образуване, ръководене или участие в организирана престъпна група) и 416 bis (участие в организация от мафиотски тип) от НК. В присъдата се посочвало, че в периода 1979-1988 г., когато е заемал високопоста-вени длъжности в полицията, службите за борба с мафията и тайните служби, той системно е допринасял за дейността на „Cosa nostra“ и за осъществяването на престъпните й цели, по-конкретно като е давал на местните й ръководители повери-телна информация за текущи полицейски разследвания и операции, които касаят тях и други членове на организацията. Съдът отбелязал различните възприемани подходи относно квалификацията на такава престъпна дейност и приел, че областта на връзките между лица, принадлежащи към политическите, административни, предприе-мачески, професионални, съдебни, финан-сови и пр. кръгове и мафиотската организация, когато не се характеризират с действително интегриране във въпросната криминална структура, е най-подходяща за подвеждане под понятието за външно подпомагане, което, въпреки необходи-мостта да бъде прилагано предпазливо от съда, позволява ефикасна репресия на формите на сговаряне, симптоматични за високия капацитет на мафията за инфилтриране в гражданското общество. Апелативният съд отменил присъдата и оправдал жалбоподателя с мотива, че обвинението е недоказано, но Касационният съд приел оправдателната присъда за недостатъчно мотивирана, отменил я и върнал делото за разглеждане от друг състав на апелативния съд. По повод квалифи-кацията отбелязал, че при подпомагането на мафиотска организация лицето, макар да не е стабилно включено в организационната структура, прави конкретен принос за запазването и укрепването на самата организация. Апелативният съд потвърдил първоинстанционната присъда, като относно квалификацията се позовал на решения на пленума на Касационния съд от 1994 и 1995 г., с които това престъпление било признато. Решението: 31-32. Жалбоподателят се позовава на чл. 7 от Конвенцията и твърди, че престъплението „външно подпомагане на организация от мафиотски тип“ е резултат от развитие на юриспруденцията, следващо осъществява-нето на фактите, за които е осъден. Поради противоречивата съдебна практика относно съществуването на това престъпление, той не бил в състояние да предвиди с точност правната квалификация на фактите и наказанието, което рискува да понесе. 60-63. Съдът припомня общите принципи, установени в практиката му по чл. 7 от Конвенцията (Del Rio Prada v. Spain [GC], no. 42750/09, §§ 77-80, и Rohlena v. Czech Republic [GC], no. 59552/08, § 50). 64-76. Въпросът, който се поставя в случая, е дали към момента на вменените на жалбоподателя действия приложимото законодателство е дефинирало ясно престъп-лението подпомагане на мафията отвън, т.е. трябва да се изследва дали въз основа на формулировката на приложимите разпоред-би и с помощта на тълкуването им от националните съдилища той е бил в състояние да узнае наказателноправните последици на своите постъпки. Страните не спорят, че това престъпление се основава на тълкуване в юриспруденцията, а както е отбелязал в решението си първоинстанцион-ният съд, в нея са били възприети различни подходи. За първи път то е споменато в решение на Касационния съд от 1987 г., в което съществуването му е отречено, а впоследствие, до 1994 г., практиката на този съд е била противоречива. Едва в решение от октомври 1994 г. пленумът на съда е разгледал въпроса с цел уеднаквяване на практиката и е приел изрично съществу-ването на такова престъпление във вътрешния правен ред. При второто разглеждане на делото апелативният съд се е позовал на съдебни решения от период, следващ този на действията, за които е бил осъден жалбоподателят. Освен това доводът за нарушаване на забраната за обратна сила на наказателния закон и на изискването за предвидимост, поддържан от него пред всички инстанции, не е бил разгледан задълбочено от националните съдилища, които са се задоволили да анализират самото съществуване на въпросното престъпление, без да дадат отговор дали то е могло да бъде известно на жалбоподателя към момента на фактите, за които е бил осъден. Съдът заключава, че разглежданото престъпление е резултат от развитие на юриспруденцията от края на 80-те години на миналия век, като практиката на съдилищата се е стабили-зирала едва през 1994 г. Поради това в периода на извършване на действията, за които е осъден жалбоподателят (1979-1988 г.), то не е било достатъчно ясно установено и предвидимо и жалбоподателят не е бил в състояние да знае наказанието, което рискува да понесе за тях. Извършено е нарушение на чл. 7 от Конвенцията.
Фактите: Наказателните производства сре-щу жалбоподателите, обвинени в контра-банда, завършили с оправдаването им съответно през 1992, 2000 и 1998 г. Междувременно срещу жалбоподателите по първите две жалби били образувани административно-наказателни производства във връзка със същите факти, които приключили с налагането на глоби през 2011 и 2012 г. По отношение на третия жалбо-подател административно-наказателното производство започнало след оправдаването му и завършило с налагането на глоба през 2012 г. Съдилищата отбелязали, че администра-тивно-наказателната процедура за контра-банда е самостоятелна и съвсем отделна и административните юрисдикции не са обвързани от оправдателната присъда, макар че следва да я вземат предвид. Решението: 49. Като се позовават на чл. 4 от Протокол № 7 и на чл. 6, § 2 от Конвенцията, жалбоподателите се оплакват от нарушение на принципа ne bis in idem и на презумпцията за невиновност, тъй като административните съдилища практически не са взели под внимание оправдаването им от наказателните съдилища. 52-57. Съдът отхвърля възражението на правителството, че оплакването е недопус-тимо поради неприложимост на чл. 4 от Протокол № 7, тъй като целта на административната мярка не била наказа-телна репресия, а гарантиране събирането на дължимите суми и възпиране. Въз основа на критериите, установени в решението му по делото Engel and Others v. the Netherlands (nos. 5100/71 и др., 8.06.1976 г., § 82), той намира, че в производствата пред адми-нистративните съдилища е било разгледано „наказателно обвинение“ по смисъла на чл. 6 от Конвенцията, както е приел и по делото Mamidakis c. Grèce (no 35533/04, 11.01.2007 г.) за подобно производство. Макар и размерът на глобите, наложени на жалбоподателите, да е варирал около минималния предвиден от закона, той все пак е бил значителен – от порядъка на стотици хиляди евро, и следователно е безспорна строгостта на санкциите, които са имали много сериозни имуществени последици за тях като физически лица. Освен това съгласно установените критерии не реално наложените, а предвидените в закона санкции са относими при преценката дали е налице „наказателно обвинение“, а в случая жалбоподателите са рискували глоби в размер до десеторната стойност на митническите вземания. Налага се изводът, че с оглед на тежестта си и на възпиращата си функция въпросните санкции имат наказателноправен характер. 62-67. По съществото на оплакването Съдът припомня основните принципи, установени в решението му по делото Sergey Zolotukhin v. Russia [GC] (no. 14939/03, § 82). Административните производства са се отнасяли за „наказателно обвинение“, а жалбоподателите са били оправдани по наказателните дела с окончателни присъди – факт, за който са представили доказателства пред административните съдилища. От този момент същите са били длъжни да разгледат служебно въпроса за последиците от оправдателните присъди по отношение на висящите административни производства. Игнорирането на първото наказателно производство би било равносилно на съзна-телно толериране на ситуация във вътреш-ното право, която нарушава принципа ne bis in idem, доколкото жалбоподателите е следвало да бъдат считани за „окончателно оправдани“ по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7. Въпреки това новите „наказателни“ производства не са били прекратени и са завършили години след приключването на първите. 68-75. Правителството не оспорва, че двете производства са се отнасяли до едни и същи факти, но се позовава на традиционния дуализъм на националната правораздава-телна система в случаите на контрабанда. Изтъква също така, че властите не са били в състояние да предвидят развитието на практиката на Съда по чл. 4 от Протокол № 7 относно понятието „наказателно производство“, и твърди, че начинът, по който Съдът тълкува принципа ne bis in idem, противоречи на автономията на административните съдилища спрямо наказателните съгласно националното право и, на по-силно основание – на компетент-ността на административния съдия да разгледа по различен начин поведението, което е било предмет на наказателните производства. Съдът отбелязва, че когато са признали правото на индивидуална жалба през 1985 г., гръцките власти са били наясно както с уникалния характер на Конвенцията като колективна гаранция на човешките права, създадена за защита на индивида, така и с автономното тълкуване на понятието „наказателно обвинение“ в практиката на Съда. В отговор на аргумен-тите за националната правна традиция Съдът припомня, че до 1950 г. законът е предвиждал едно единствено наказателно производство за контрабанда, както и че вътрешното право допуска изключения от принципа за стриктна автономия на административните съдилища, като пред-вижда, че окончателните осъдителни присъди са задължителни за тях по отношение на вината. Съдът отбелязва също така, че чл. 4 от Протокол № 7 не забранява по принцип едновременното налагане на наказания лишаване и свобода и глоба, стига да бъде спазен принципът ne bis in idem, както е когато те са наложени в рамките на едно и също производство. Обстоятелството, че по отношение на първите двама жалбоподатели наказателните производства все още са били висящи, когато са били образувани административно-наказателните, само по себе си също не поставя проблем от гледна точка на този принцип. Зачитането му би било осигурено със спирането на делото от наказателния съд след започването на административно-наказателното произ-водство и прекратяването му след налагането на административната санкция. На третия жалбоподател пък не е следвало да бъде налагана административна санкция след оправдаването му от наказателните съдилища. Що се отнася до цитираното от правителството решение Hans Åkerberg Fransson (дело C-617/10) на Съда на Европейския съюз, този съд също използва критериите Енгел, за да определи наказа-телния характер на санкцията, и неговата практика по прилагането на принципа ne bis in idem във фискалната и наказателната материи е сходна с тази на Съда. В заключение Съдът намира, че в случая административните производства са се отнасяли до същите факти, във връзка с които наказателните съдилища са оправдали жалбоподателите с влезли в сила присъди, и това е достатъчно, за да обоснове извод за нарушение на чл. 4 от Протокол № 7. 83-88. По оплакването от нарушение на презумпцията за невиновност, установена в чл. 6, § 2 от Конвенцията, Съдът припомня, че един от нейните аспекти е забраната в случай на оправдателна присъда или прекратяване на наказателното производство съответното лице да бъде третирано от властите като виновно. Във всяко следващо производство трябва да се държи сметка, че то не е било осъдено, и да се зачита диспозитивът на оправдателната присъда (Vassilios Stavropoulos c. Grèce, no 35522/04, § 39, 27.09.2007 г.). Съдът отбелязва и разликата със случаите на наложено на държавен служител дисциплинарно наказа-ние след оправдаването му от наказателния съд, в които дисциплинарната процедура е имала автономност поради условията за предприемането й и липсата на репресивна цел (Vagenas c. Grèce, решение по допустимостта, no 53372/07, 23.08.2011 г.) и решението на административната юрис-дикция не е вменявало наказателна отго-ворност. В настоящия случай админист-ративните съдилища са решили, след като са преценили събраните доказателства различно от наказателните съдилища, че жалбоподателите са извършили контра-бандата, за която са били оправдани. С оглед на еднаквото естество на двете производства, на разгледаните факти и на съставните елементи на въпросните нарушения, Съдът намира, че по този начин административните съдилища не са зачели презумпцията за невиновност. Налице е нарушение на чл. 6, § 2 от Конвенцията. 89-100. Съдът установява нарушение и на чл. 6, § 1 и чл. 13 от Конвенцията във връзка с прекомерната продължителност на едно от производствата и липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита. 101-106. Той отхвърля като недопустими поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита оплакванията на жалбоподателите по чл. 1 от Протокол № 1. Фондация „Български адвокати за правата на човека“ Гр. София 1000 Ул. „Гурко” № 49, вх. А, ет. 3 Тел./Факс. : 02/980 39 67 e-mail: hrlawyer@blhr.org www.blhr.org Редактор на броя адв. Анна Гаврилова-Анчева. Подбор, резюме и превод на решенията адв. София Разбойникова, адв. Даниела Екимова и адв. Йорданка Бекирска. Е-mail за връзка: hrlawyer@blhr.org © Всички права запазени Публикуваният текст не обвързва Европейския съд по правата на човека, Съвета на Европа или Съда на Европейския съюз. Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Български адвокати за правата на човека“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България. www.ngogrants.bg 
Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 0.64 Mb. Сподели с приятели:
|