ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС И ПРЕЗУМПЦИЯ ЗА НЕВИНОВНОСТ

• 
  ДЕЛА СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
  

67-71. В случая, според протокола от полицейския разпит на 17 декември 2009 г., жалбоподателят е поискал да му бъде осигурена адвокатска помощ, но се е съгласил да бъде разпитан без адвокат след необходимите разяснения. Съдът отбелязва обаче, че по времето на събитията законът относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки на ЕС е предвиждал право на адвокатска помощ само при полицейски разпит в рамките на изпълнението в Люксембург на европейска заповед за арест, издадена от чуждестранен орган, и е несъмнено, че това право не се е прилагало по отношение на жалбоподателя, задържан в Обединеното кралство въз основа на европейска заповед за арест, издадена от люксембургски съдия. По-късно, през 2011 г., са били приети актове, с които положе-нието е било променено, но жалбоподателят не е могъл да се възползва от тях. Следователно той е бил лишен от адвокатска помощ автоматично, по силата на законодателството, поради което въпро-сът за евентуален отказ от правото на адвокат е безпредметен.

72-75. Жалбоподателят е дал подробни обяснения по време на полицейския разпит. Действително, той е отрекъл изяло факти-ческите твърдения и не е направил улича-ващи го изявления. При все това Съдът подчертава важността на предварителната проверка за подготовката на процеса, тъй като доказателствата, получени на този етап, определят рамката, в която твърдя-ното престъпление ще бъде разгледано в съдебната фаза. В случая съдия-следова-телят и впоследствие съдилищата са отбеля-зали, че жалбоподателят постоянно е променял „версията“ си. Следователно не може да се приеме твърдението на правителството, че изявленията му на разглеждания етап не са имали никакво влияние върху присъдата. Когато се е оплакал пред апелативния съд, че е бил разпитан от полицията без да му бъде осигурена адвокатска помощ, съдът се е ограничил до констатацията, че това е станало с негово съгласие, без да анализира необходимостта поне да изключи въпрос-ните изявления. Тъкмо напротив, взел ги е предвид – макар и, наистина, наред с много други елементи – в мотивите, с които е потвърдил присъдата. Впоследствие Каса-ционният съд е отхвърлил жалбата му като се е позовал на извода на апелативния съд, че няма нарушение на правото на защита, тъй като жалбоподателят се е съгласил да даде показания в отсъствието на адвокат. Съдът намира, че апелативният съд, чието решение е било потвърдено от Касационния съд, не е разгледал повдигнатия въпрос и така не е поправил последиците от липсата на адвокатска помощ по време на разпита на жалбоподателя от полицията. Следова-телно е извършено нарушение на чл. 6, § 3 (с) във връзка с чл. 6, § 1 от Конвенцията поради факта, че жалбоподателят не е ползвал адвокатска помощ по време на разпита му от полицията и съдилищата не са поправили последиците от това.

78. Относно оплакването на жалбоподателя, че не е бил защитаван ефективно от служебния си адвокат по време на първия разпит от съдия-следователя, Съдът намира, че се поставят два отделни въпроса – за достъпа на адвоката до преписката и за комуникацията между адвокат и клиент.

79-84. По първия въпрос Съдът отбелязва, че съгласно националното право достъп до делото се предоставя едва след първия разпит, което не е неразумно с оглед на интересите на правосъдието, още повече че обвиняемият е свободен да организира защитата си, включително и да запази мълчание. Съдът не смята, че е негова задача да се произнесе дали от предстоящите законодателни промени в Люксембург или от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012 г. относно правото на инфор-мация в наказателното производство произ-тича право на адвоката на достъп до делото още преди първия разпит от съдия-следовател. При всички положения настоя-щата жалба повдига въпрос за правото на защита на „обвиненото лице“ по смисъла на чл. 6, а в това отношение чл. 7, § 3 от директивата разпорежда, че достъп до материалите по делото се предоставя своевременно с оглед на ефективното упражняване от защитата на правата й и най-късно когато съдът трябва да се произнесе по основателността на обвине-нието. Съдът отбелязва, че чл. 6 не следва да се тълкува като гарантиращ неограничен достъп до досието по наказателното дело още преди първия разпит от съдия-следовател, ако националните власти имат достатъчни съображения, свързани със защитата на интересите на правосъдието, за да не се застраши ефикасността на разслед-ването. Съдът заключава, че адвокатската помощ, оказана на жалбоподателя по време на разпита на 18 декември 2009 г., не е била неефективна поради липсата на достъп до досието преди разпита, поради което не е извършено нарушение на чл. 6.

85-91. Страните спорят дали жалбопо-дателят е имал възможност да се срещне с адвоката си преди разпита на 18 декември 2009 г. Според жалбоподателя самото законодателство не е позволявало това, а според правителството липсата на регла-ментация означава, че контактите са напълно свободни във всеки момент, и практиката е да бъдат допускани при поискване. Съдът подчертава ключовото значение на контактите между адвокат и клиент преди първия разпит от съдия-следовател, дори и само за да може адвокатът да припомни на клиента си какви са правата му, още повече когато той е бил разпитан от полицията без адвокат и такъв му е назначен непосредствено преди новия разпит. „По време на първия разпит от съдия-следовател адвокатът трябва да е в състояние да предостави ефективно и конкретно съдействие, а не само абстрактна помощ чрез присъствието си. Поради това консултацията между адвоката и клиента преди първия разпит трябва да бъде уре-дена недвусмислено в законодателството“. В случая обаче от формулировката на приложимия закон заинтересованият може да остане с впечатление, че преди първия разпит не се допускат контакти с адвокат, и да реши, че е напразно да настоява за среща. Съдът трябва да има възможност да се увери, че гарантираното право е конкретно и ефективно, а не теоретично и илюзорно. При липсата на ясна регламен-тация е трудно да се провери дали дадена практика е добре установена и дали се спазва. В случая от протокола за въпросния разпит е видно, че служебният адвокат е бил назначен същата сутрин, но няма отбелязване за някакъв период от време, даден на жалбоподателя за да разговаря с него. Следователно Съдът не е в състояние да се увери, че той е имал възможност за такава среща преди разпита, и съответно че се е ползвал ефективно от помощта на адвоката си. Като се позовава и на доклада на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията от 2010 г., според който почти всички интервюирани задържани са споделили, че са видели адвокатите си едва когато са се явили пред съдия-следователя, без преди това да са могли да разговарят конфиденциално с тях, Съдът установява нарушение на чл. 6, § 3 (с) във връзка с чл. 6, § 1 от Конвенцията.

Петчленен състав на Върховния съд (ВС), в който участвал и председателят на съда – съдия Й.В., отменил решението на апелативния съд по протест на прокура-турата, като приел, че този съд не е имал право да разгледа жалбата по същество, а е трябвало да я обяви за недопустима. Същия ден делото било обсъдено на заседание на Наказателната колегия на ВС, чийто член бил и Й.В., и било направено единодушно заключение, че двама от тримата апелатив-ни съдии са извършили професионално нарушение. В качеството си на ex officio член на ДСС, съдия Й.В. подал до съвета искане за образуване на производство за установяване на професионално нарушение срещу жалбоподателя и още един от членовете на състава. Според искането имало основания да се счита, че те са извършили такова нарушение, като са гласували противоречащо на НПК решение. Пленарният състав на ДСС, в който участвал и Й.В., приел искането за допустимо, назначил комисия от петима членове на Съвета, която да го разгледа, и образувал производство. На проведеното от комисията открито заседание Й.В. се явил в качеството на сигналоподател, а след като тя изготвила доклад с предложение жалбо-подателят да бъде освободен от длъжност, Й.В. участвал в пленарния състав на ДСС, взел решението за освобождаването му. Жалбата на г-н Митриновски срещу това решение била оставена без уважение от специалния съдебен състав, формиран ad hoc към ВС в такива производства, състоящ се от трима върховни съдии, четирима апелативни съдии и двама съдии от съда, към който се числял самият жалбоподател. Съставът отхвърлил и искането на жалбо-подателя за отвод на Й.В. и всички върховни съдии.

27. Жалбоподателят се оплаква, че делото му не е било разгледано от „независим и безпристрастен съд“ по смисъла на чл. 6 от Конвенцията. Твърди също така, че съдия Й.В. е имал предварително съставено мнение.

29-30. Съдът приема, че чл. 6 е приложим в гражданския си аспект и обявява жалбата за допустима.

34. Той припомня, че понятията за незави-симост и за обективна безпристрастност са тясно свързани и може да изискват съвместна преценка, но предвид фактите по делото намира, че оплакванията следва да се разгледат през призмата на твърдяната липса на безпристрастност на ДСС с оглед на ролята на съдия Й.В. в оспорваното производство.

35-37. Съгласно практиката на Съда, при преценката на безпристрастността следва да се приложат 1) субективният тест, а именно дали даден съдия е бил лично предубеден или пристрастен, и 2) обективният тест, т.е. дали самият съд и в частност съставът му, който е един от релевантните аспекти, предоставя достатъчно гаранции, изключ-ващи всякакво легитимно съмнение в неговата безпристрастност. Между субек-тивната и обективната безпристрастност обаче не съществува рязка граница.

38-41. Съдът отбелязва, че освобождаването от длъжност е единствената мярка, която законът предвижда при установено професионално нарушение, за разлика от дисциплинарните нарушения, за които са предвидени и други санкции. В случая Съдът намира, че участието на съдия Й.В. в заседанието на Наказателната колегия на ВС, на което единодушно е било прието, че при разглеждането на дело двама от съдиите (като е било очевидно, че единият е жалбоподателят) са извършили професио-нални нарушения, представлява легитимно основание за опасенията на жалбоподателя, че още преди въпросът да бъде отнесен пред ДСС, Й.В. вече е бил лично убеден, че той трябва да бъде освободен от длъжност.

42-45. Съдът отбелязва, че съдия Й.В. е имал права на страна в производството, което е било инициирано въз основа на неговото искане. Пред съставената ad hoc комисия той е представил доказателства и аргументи в подкрепа на твърденията си, т.е. е бил в ролята на „прокурор“. Въз основа на доклада на комисията, на решението на ВС по наказателното дело и на заключението на Наказателната колегия на ВС, пленарният състав на ДСС е освободил от длъжност жалбоподателя заради извършено професионално нару-шение. Съдия Й.В. е взел участие при взимането на решението като член на Съвета по право. Съдът намира, че системата, при която съдия Й.В като член на ДСС, поискал образуването на разглежданото производство, впоследствие е взел участие при постановяването на решението за освобождаване на жалбопо-дателя от длъжност, хвърля обективно съмнение върху безпристрастността му при взимането на това решение.

46. С оглед на изложеното Съдът намира за установено, че ролята на съдия Й.В. в производството не отговаря нито на субективния, нито на обективния тест за безпристрастност. При обстоятелствата в случая фактът, че той е бил само един от общо 15-те членове на ДСС, не може да промени този извод. Следователно е налице нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията.