Програма за подкрепа на неправителствените организации в българия по финансовия механизъм на еип 2009-2014 г
СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И НА РЕЛИГИЯТА, НА СЪБРАНИЯТА И НА СДРУЖАВАНЕ
Изтегляне 0.54 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ДЕЛА СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- Фактите
- Решението
- Виж по-горе в раздел „За брана на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне“ .
2.СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И НА РЕЛИГИЯТА, НА СЪБРАНИЯТА И НА СДРУЖАВАНЕ
Фактите: Жалбоподателят работел в общината в Анкара и членувал в професионален съюз. На 24 ноември 2006 г. той поставил пред столовата в една от дирекциите урни с цел провеждане на референдум сред служителите относно бюджета за 2007 г. Гласуването минало спокойно и приключило преди края на обедната почивка. На 8 май 2007 г. директорът на отдела за човешки ресурси наказал жалбоподателя с предупреждение. В решението си отбеля-зал, че макар и референдумът да е бил проведен по време на обедната почивка, не е било поискано предварително разрешение от ръководството. Жалбоподателят оспорил решението, като изтъкнал, че законът не изисква такова разрешение за синдикални дейности, извършвани извън работното време, но дисциплинарният съвет на общината го оставил в сила. Решението: 20. Като се позовава на чл. 11 от Конвенцията, жалбоподателят се оплаква, че е било нарушено правото му на свободно сдружаване. 32. Съдът приема, че наказанието на жалбоподателя е представлявало намеса в упражняването на свободата му на сдружаване, защото е било наложено във връзка с участието му в дейност, организи-рана от професионален съюз. 34-36. Що се отнася до законността на намесата Съдът приема, че тя е имала законово основание, и не намира за нужно да обсъди предвидимостта на наложената санкция, въпреки съмнението си дали националното право е изисквало предвари-телно разрешение, тъй като ще разгледа въпроса при произнасянето си относно необходимостта на намесата. 37-38. Той е готов да приеме също така, че намесата е целяла защита на обществения ред, макар и да има известни резерви по отношение на легитимността на преслед-ваната цел. 43-52. По въпроса дали намесата е била „необходима в едно демократично об-щество“ Съдът припомня практиката си относно синдикалната свобода като форма или специален аспект на свободата на сдружаване, в това число че правото на организиране на манифестации или спонтанни акции може да бъде подчинено на режим на предварително уведомление, освен при особени обстоятелства. В случая страните не спорят, че обедната почивка се счита за извънработно време. При липсата на изложени от правителството доводи относно необходимостта от разрешение за синдикални дейности по това време и на конкретното място – входът на столовата, която се намира извън сградата на администрацията, но на територията на комплекса, Съдът не е сигурен, че е съществувало такова задължение. Той обаче не смята за необходимо да се произнася по въпроса, а ще разгледа единствено последиците от наложеното дисциплинарно наказание за правото на извършване на синдикална дейност – дали е била налице належаща обществена нужда от налагането му и дали то е било съразмерно на преследваната легитимна цел. В дисциплинарното производство жалбоподателят е посочил, че е организи-рал референдума в качеството си на секретар на секция на своя профсъюз. Според постановеното решение не е било установено никакво смущаване на работния процес, а и референдумът се е състоял в извънработно време. Съдът отбелязва, че съгласно приложимия закон служител не може да бъде наказан за участие в профсъюзна проява извън работното време, макар да не е получил разрешение от работодателя си. Ето защо той счита, че жалбоподателят е бил санкциониран без да се обърне каквото и да било внимание на качеството, в което е организирал референ-дума. Освен това наложената санкция, макар и минимална, е от такова естество, че би могла да обезкуражи жалбоподателя и другите профсъюзни членове да осъществяват свободно дейностите си. Поради Съдът намира, че правителството не е доказало наложеното дисциплинарно наказание да е отговаряло на належаща обществена нужда. Следователно не се установява разумно отношение на пропорционалност между засягането на свободата на сдружаване и преследваната цел – ако се приеме за легитимна, нито че намесата е била „необходима в едно демократично общество“. Допуснато е нарушение на чл. 11 от Конвенцията. 53-60. Съдът установява нарушение и на чл. 13 от Конвенцията, тъй като единственото средство за защита срещу дисциплинарното наказание е било обжалването му по административен ред пред дисциплинарния съвет. Като се позовава на предишни свои решения срещу Турция, Съдът приема, че тази процедура не е осигурявала гаранции срещу произвол и за контрол върху законността на мярката.
Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|