ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС И ПРЕЗУМПЦИЯ ЗА НЕВИНОВНОСТ

На 15 септември 2006 г. бил изготвен обвинителен акт и делото било внесено в съда. В първото редовно заседание адвока-тът на жалбоподателката поискал защит-ника на Х. – М., да бъда отстранен от делото, защото през 2001 г. бил консултирал Y. и майка й по същия въпрос, което М. отрекъл. Съдът оставил искането без уважение, като приел, че не съществува законово основание за отстраняване на адвоката. В две поредни заседания жалбо-подателката била разпитана от М., като съдът уважил искането й разпитът да се проведе без Х. да присъства в залата. Била разстроена и плачела и на няколко пъти заседанията били прекъсвани заради емоционалното й състояние. В други две заседания тя била разпитана и от самия Х., който й задал стотина въпроса, като започвал някои с „Вярно ли е, че …“, коментирал и оспорвал точността на отговорите й и многократно повтарял едни и същи въпроси, за което съдът му направил бележка.

По делото били проведени общо 12 заседания, в които били изслушани и вещите лица, дали заключения в досъдеб-ното производство, както и вещо лице-ортопед и ново вещо лице-гинеколог. Съдът постановил оправдателна присъда на 29 септември 2009 г. Позовал се на заключението на вещото лице-ортопед, че Х. не е бил в състояние да ползва увреде-ната си ръка както описва жалбопода-телката. Приел, че установената с оглед на заключението на ортопеда неправдоподоб-ност на част от нейните твърдения поставя под съмнение цялата й версия за събитията и съгласно принципа in dubio pro reo Х. следва да бъде оправдан. Присъдата била потвърдена от горните инстанции.

Решението:

73. На основание чл. 3 и чл. 8 от Конвенцията жалбоподателката се оплаква, че в наказателното производство е било нарушено позитивното задължение на държавата да предостави ефективна правна защита срещу сексуално насилие, тъй като то е било сериозно забавено, не е било безпристрастно и са й били причинени травматични преживявания поради наруша-ване на личния й интегритет. Твърди също така, че не е разполагала с ефективно вътрешноправно средство за защита по оплакванията си.

74-75. С оглед характера и същността на оплакванията Съдът намира, че твърде-нията за забавяне и предубеденост следва да бъдат разгледани само в светлината на чл. 3. Останалите оплаквания поставят въпроси относно обхвата на позитивното задължение на държавата да защити жертвите на престъпления, които се явяват в наказателното производството като свидетели. При конкретните обстоятелства в случая Съдът счита, че тези въпроси следва да бъдат разгледани по чл. 8.

а) Позитивното задължение на държавата за разследване и наказателно преследване в случаите на сексуално насилие

95-96. Съдът препраща към изведените в решението му М.Ч. срещу България (M.C. v. Bulgaria, no. 39272/98, §§ 149, 151 и 153) принципи относно задълженията на държа-вата по чл. 3 да разследва случаи на малтре-тиране и в частност сексуално насилие, упражнено от частни лица, както и изисква-нията за ефективност на разследването.

97-98. Той не се съгласява с довода на жалбоподателката, че оправдаването на Х. е резултат от предубеждение към нея и се основава на погрешни предположения, както и че не са били призовани важни свидетели. Изводи са направени главно от ограничените физически възможности на Х., а не във връзка с нейната съпротива. По делото са били приети три съдебни експертизи и изслушани редица свидетели. В присъдата са обсъдени множество доказателства, както и твърденията на жалбоподателката и на Х. Поради това не може да се приеме, че съдът необосновано е отказал да допусне събирането на допълнителни доказателства и е приел за решаващо експертното заключение относно увреждането на Х.

99-100. Производството обаче е било белязано от редица продължителни периоди на пълно бездействие и макар да не може да се спекулира дали тези забавяния, за които правителството не е дало обяснение, са повлияли по някакъв начин върху изхода на делото, Съдът е на мнение, че те не съответстват на процедурното изискване за бързина. Следователно е налице нарушение на процедурните задължения по чл. 3.

101-103. Въпросът, който се поставя в случая, е за твърдяната неадекватност на мерките за защита на правата на жертвата в наказателното производство. Основната цел на чл. 8 от Конвенцията е защита на индивида срещу произволна намеса от страна на държавата, но ефективното зачитане на гарантираните от него права обхваща и позитивното й задължение да приема мерки, за да се осигури зачитането на личния живот дори в сферата на отношенията между частни лица. И в двата контекста трябва да се държи сметка за необходимия справедлив баланс между съответните конкуриращи се интереси. Що се отнася до конфликта между интересите на защитата и на свидетелите в наказателното производство, Съдът вече е постановявал, че то трябва да бъде организирано по такъв начин, че да не застрашава неоправдано живота, свободата или сигурността на свидетелите и в частност на жертвите, които трябва да дадат показания, или интересите им, попадащи в приложното поле на чл. 8. Наказателните дела за сексуални престъпления често са изпитание за жертвата, особено когато се налага да се изправи лице в лице срещу обвиняемия против волята й. Това е още по-вярно, когато са засегнати непълнолетни. Ето защо в такива производства могат да бъдат взимани мерки с цел защита на жертвата, при условие, разбира се, че са съвместими с адекватното и ефективно упражняване на правата на защитата.

104. Досега въпросът за спазването на справедливия баланс между конкуриращите се права – тези на обвиняемия по чл. 6, § 3 (d) да призовава и разпитва свидетели и тези на жертвата по чл. 8, е бил поставян пред Съда от позицията на обвиняемия. По настоящото дело той се поставя от гледната точка на твърдяната жертва. При разглеждането му Съдът отчита относимите международни актове и цитира Конвен-цията на Съвета на Европа за предотвра-тяване и борба с насилието над жени и домашното насилие и Директива 2012/29/ЕС установяваща минималните стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.

105-106. В случая показанията на жалбопо-дателката пред съда са били единственото пряко доказателство по делото. Овен това е имало противоречие между съдебно-психо-логическата експертиза, потвърждаваща осъществяването на сексуално насилие, и заключението на ортопеда. Правилата на справедливия процес са налагали защитата да може да разпита жалбоподателката, която към този момент вече не е била непълнолетна. Трябва обаче да се прецени дали с оглед на начина, по който е бил осъществен разпитът, е бил постигнат справедлив баланс между личния й интегритет и правото на защита на Х. Съдът е предпазлив, когато прави своя собствена преценка на определен начин на водене на разпит, защото на първо място компетент-ният национален орган е този, който оценява допустимостта и относимостта на доказателствата. Правото на всеки да се защитава лично обаче не означава неограничено право да се ползват всякакви аргументи. И тъй като пряката конфрон-тация между обвинените в сексуални престъпления и твърдените им жертви носи риск от нанасяне на допълнителни травми на жертвите, Съдът е на мнение, че личният им разпит от обвиняемия трябва да се контролира особено внимателно от съдилищата – толкова повече, колкото по-интимно е естеството на въпросите.

107-109. Разпитът на жалбоподателката е бил проведен в четири заседания, състояли се в продължителния период от седем месеца, който по мнение на Съда сам по себе си е повод за притеснения, особено при липсата на причина за дългите интервали от време между заседанията. При това в две от тези заседания Х. е разпитвал жалбоподателката лично. Освен на тезата, че физически не му е било възможно да я насилва, Х. е основал разпита си на предпоставката, че жалбоподателката му е имала доверие и е търсела компанията му и че обвиненията й са продиктувани от желанието на майка й да го изнудва за пари. Следователно повечето от въпросите му са били от явно личен характер. Съдът отбелязва, че някои от тях са били формулирани така, че да предполагат отговора, а много други са били задавани повече от веднъж. Х. непрекъснато е оспорвал правдивостта на отговорите на жалбоподателката, давайки своята версия за събитията. Защитата е трябвало да има известна свобода на действие при оспорването на достоверността на показа-нията на жалбоподателката и разкриването на противоречия в тях, но разпитът не може да бъде използван за сплашване или унизяване на свидетелите. В тази връзка Съдът обръща внимание на някои от въпросите на Х., с които той се е опитвал не само да постави под съмнение думите на жалбоподателката, а й да я опозори. В ситуация, в която тя е била разпитвана директно, в подробности и продължително от мъжа, когото е обвинявала в сексуално насилие, е следвало съдията да наблюдава формата и съдържанието на въпросите и коментарите на Х. и при нужда да се намесва. Вярно е, че част от въпросите не са били допуснати като неотносими, но според Съда е трябвало да се постъпи по същия начин и спрямо обидните инсинуации на Х., които са надхвърляли границите на допустимото при изграждането на ефек-тивна защита. Предотвратяването на лични-те коментари на Х. не би ограничило неоправдано правото му на защита, а би смекчило безспорно неприятните изживява-ния на жалбоподателката.

110-111. Жалбоподателката се оплаква и че адвокатът на Х не е бил отстранен от производството, въпреки че тя и майка й са се консултирали с него по същия въпрос преди да се обърнат към полицията. Съдът е отказал, тъй като явно националното право не предвижда подобно правно основание за отстраняване на защитника. Въпреки това обаче, ако се предположи, че твърдението на жалбоподателката е отговаряло на истината, отрицателният психологически ефект, който е оказал върху нея разпитът именно от този адвокат, със сигурност е бил значително по-голям, отколкото ако бе разпитвана от друг, и това не е следвало да бъде напълно пренебрег-нато. Съдът би добавил и че всяка информация, получена от М. в качеството му на адвокат, дори и да не е бил сключен договор за правна помощ, трябва да се счита за конфиденциална и не може да бъде употребена в полза на лице с противопо-ложни на нейните интереси по същия въпрос. Поради това Съдът намира, че законът, уреждащ отстраняването на процесуалния представител, или начинът, по който той е бил приложен, не са отчитали в достатъчна степен интересите на жалбоподателката.

112-113. На последно място жалбопода-телката се оплаква, че Б. – вещото лице гинеколог, който е трябвало да установи дали през въпросния период тя е имала полов контакт, й е задал редица обвиняващи я въпроси без връзка с възложената му задача. Правителството не оспорва, че държавата носи отговорност за поведението на вещото лице. Съдът е на мнение, че въпросите и бележките на Б., както и правните изводи в писменото му заключение излизат извън обхвата на неговата задача и компетентността му. Освен това няма данни Б. да е имал подготовка за водене на интервю с жертви на сексуално насилие. Нещо повече, жалбоподателката е била поставена в отбранителна позиция, а това излишно е увеличило стреса й от наказателното производство.

114. Съдът отчита, че националните органи и в частност съдията са имали деликатната задача да балансират конкуриращите се интереси. Вярно е и че са били предприети действия за предотвратяване на допълни-телното травматизиране на жалбопода-телката. Въпреки това обаче отношенията й с подсъдимия и интимният характер на предмета на делото, както и ниската й възраст са налагали властите да водят наказателното производство по съответс-тващия деликатен начин. Като отчита кумулативния ефект от анализираните фактори, които са засегнали негативно личния интегритет на жалбоподателката, Съдът намира, че те съществено надхвърлят неизбежното ниво на дискомфорт, когато предполагаема жертва на сексуално наси-лие дава показания, и съответно не могат да бъдат оправдани с изискванията на справед-ливия процес.