Програма за подкрепа на неправителствените организации в българия по финансовия механизъм на еип 2009-2014 г

Жалбоподатели са четирима грузински граждани – Серго Гогитидзе, двамата му сина – Анзор и Александре, и неговият брат Тенгиз. Тенгиз Гогитидзе е починал два месеца преди подаването на жалбата, но по делото е представено подписано „от него“ пълномощно с дата след смъртта му, поради което Съдът уважава предвари-телното възражение на правителството за недопустимост на подадената от негово име жалба поради злоупотреба с правото на жалба.

След Революцията на розите в Грузия през 2003 г., на 25 август 2004 г. на Серго Гогитидзе – бивш заместник-министър на вътрешните работи на Аджарската автономна република (1994-1997 г.) и председател на Сметната палата (1997-2004 г.), било повдигнато обвинение за злоупотреба със служебно положение и изнудване. На следващия ден прокура-турата поискала от Върховния съд на Аджария отнемане на движимо и недвижимо имущество на четиримата жалбоподатели, придобито неправомерно и със средства с необясним произход, на основание приети на 13 февруари 2004 г. нови разпоредби на НПК и АПК. Според прокуратурата доходите на Серго Гогитидзе, възлизащи на 7 887 евро за целия период, не били достатъчни за закупуването на собственост на стойност 450 000 евро. На 10 септември 2004 г. Върховният съд постановил конфискация на посоченото в искането имущество, с изключение на два имота на Анзор, който единствен от жалбоподателите се явявал по делото и съдът приел за доказано възражението му, че единият принадлежи на трето лице, а другият е придобит със средства със законен произход. За останалите трима жалбоподатели Съдът посочил, че не са оборили твърденията на прокуратурата, тежестта за което е тяхна. Върховният съд на Грузия отменил решението само относно един имот, за който се установило, че също принадлежи на трето лице. Серго Гогитидзе подал конституционна жалба, в която поддържал, че постановената конфискация представ-лява наказание, наложено без вината му да е установена с влязла в сила присъда и при обръщане на доказателствената тежест върху него, и че приетите на 13 февруари 2004 г. норми нарушават конституционните разпоредби относно забраната за дискрими-нация, защитата на собствеността, презумп-цията за невиновност, законоустанове-ността на престъпленията и забраната за прилагане на наказателния закон с обратна сила. Жалбата била оставена без уважение. Конституционният съд приел, че се касае за гражданска, а не наказателна мярка, по отношение на която посочените конститу-ционни норми не се прилагат, и че с измененията не се въвежда нов институт, а се регламентират по-ефикасно съществу-ващи мерки, насочени към предотвратяване и премахване на корупцията в държавните служби.

Решението:

Оплакването по чл. 1 от Протокол № 1

80. Жалбоподателите твърдят, че отнема-нето на имуществото им съставлява нару-шение на тази разпоредба.

91. Предмет на оплакванията е съвмес-тимостта на т.нар. процедура за админист-ративна конфискация, в рамките на която част от имуществото на жалбоподателите е било отнето в полза на трети лица или на държавата, с правото на защита на собствеността. Съдът отбелязва, че въпреки термина, с който е означавана в нацио-налното право, тази конфискация съвсем не е чисто административна, а напротив – свързана е с предварителното наличие на наказателно обвинение срещу държавен служител и следователно по същество представлява вещен граждански иск, с който се търси възстановяване на активи, придобити по незаконен или необясним начин от този служител и близкото му обкръжение.

92-95. Не се спори, че извършената конфискация съставлява намеса в правото на жалбоподателите да се ползват необезпокоявано от собствеността си. По въпроса кое от трите правила, съдържащи се в чл. 1 от Протокол № 1, е приложимо в случая, Съдът припомня, че когато конфискация е постановена независимо от наличието на присъда, в отделно, „гражданско“ по смисъла на чл. 6 от Конвенцията съдебно производство, с цел връщане на движими и недвижими вещи, за които се счита, че са придобити по незаконен начин, мярката представлява контрол върху ползването на притежанията по смисъла на втората алинея на чл. 1, въпреки че собствеността се отнема окончателно (напр. Air Canada v. the United Kingdom, 5.05.1995 г., § 34; Veits v. Estonia, no. 12951/11, § 70).

96-97. Съдът припомня и изискванията за законност на намесата, наличие на обществен интерес и справедлив баланс, както и широката свобода на преценка на държавата при прилагането на политически, икономически и социални стратегии.

1) Законност на намесата

98-100. Въведените на 13 февруари 2004 г. разпоредби на АПК и НПК, по силата на които е постановена конфискацията в настоящия случай, са ясни, прецизни и предвидими. Съдът не се съгласява с аргумента на жалбоподателите, че ретроактивното прилагане на тези разпоредби по отношение на имущество, придобито преди приемането им, е било произволно. И преди въпросните изменения на двата кодекса законодателството е предвиждало отговорност на държавните служители, когато не могат да обяснят произхода на състоянието си. С измене-нията от 2004 г. само се регламентират наново имуществените аспекти на съществуващите антикорупционни юриди-чески стандарти. Освен това Съдът напомня, че изискването на чл. 1 от Протокол № 1 за „законност“ по правило не означава, че законодателят не може да контролира ползването на притежанията или по друг начин да се намесва в имуществените права чрез нови ретроактивни разпоредби, регулиращи по нов начин продължаващи фактически ситуации или правоотношения (напр. Huitson v. the United Kingdom (по допустимостта), no. 50131/12, §§ 31-35, 13.01.2015). Следователно изискването за законност е спазено.

101-102. Оспорваната мярка е била част от по-широкообхватен законодателен пакет за засилване на борбата с корупцията в държавните служби и е компенсаторна и превантивна по своя характер. Компенса-торният аспект се изразява в задължението за възстановяване на положението, каквото е било преди неправомерното обогатяване на държавния служител, като имуществото се върне на предишния му законен собственик или, ако такъв няма, на държавата. Целта на гражданското производство in rem е била да предотврати неоснователното обогатяване чрез коруп-ция, като се изпрати ясен сигнал към държавните служители, замесени в корупция или изкушени да го направят, че неправомерните им действия няма да донесат имуществена облага на тях или семействата им.

103. Затова и мярката конфискация в настоящия случай е приложена в съот-ветствие с общия интерес да се гарантира, че използването на въпросното имущество няма да облагодетелства жалбоподателите в ущърб на общността.

3)  Пропорционалност на намесата

104. Жалбоподателите поставят под въпрос два елемента на гражданското производство in rem: а) че законът е позволявал конфискация на имуществото им като придобито по неправомерен или неясен начин, без преди това да е била доказана вината на първия жалбоподател по повдигнатите му обвинения в корупция, и б) че в производството те са носели тежестта на доказване.

а)  Дали процедурата по конфискация е била произволна

105-106. Съдът отбелязва, че междуна-родното право насърчава отнемането на собственост, придобита чрез тежки престъпления като корупция, пране на пари и пр., без предварително да е постановена осъдителна присъда. Тежестта за доказване на законния произход на имуществото може да бъде възложена на ответниците в такива не-наказателни производства. На конфискация могат да подлежат не само директните постъпления от престъпната дейност, но и имущество, придобито чрез тяхното преобразуване или смесване с други, евентуално законни активи. Мярката може да бъде приложена не само по отношение на пряко заподозрените, а и по отношение на недобросъвестни трети лица. Именно въз основа на тези международни стандарти и в изпълнение на отправените към страната препоръки са били приети законодателните изменения от 2004 г., за които както международните експерти, така и Съдът са отбелязали, че значително са подпомогнали Грузия в борбата й с корупцията.

107. Съдът напомня, че и в свои предишни решения е разглеждал в светлината на теста за пропорционалност по чл. 1 от Протокол № 1 производства, които са до голяма степен сходни, и е намирал конфискацията за пропорционална дори и при липсата на осъдителна присъда, а също така е приемал, че националните власти могат легитимно да я постановят въз основа на превеса на доказателства, които сочат, че законните доходи на ответника не са били достатъчни за придобиването на въпросното иму-щество. При отнемане, постановено в гражданско производство in rem, което касае приходи от престъпна дейност, Съдът не е изисквал доказване „извън разумно съмнение“ на незаконния произход на имуществото. За целите на теста за пропорционалност по чл. 1 от Протокол № 1 е достатъчно доказването на незаконния произход въз основа на баланс на вероятностите или висока степен на вероятност, съчетана с невъзможността на собственика да докаже обратното. Освен това Съдът е приемал, че мерките могат да бъдат прилагани и по отношение на членове на семейството и други близки роднини на пряко обвиненото лице, за които не се установи добросъвестност (Raimondo v. Italy, 22.02.1994 г., § 30; Arcuri and Others v. Italy (по допуст.), no. 52024/99; Morabito and Others v. Italy (по допуст.), no.58572/00; Butler v. the United Kingdom (по допуст.), no. 41661/98; Webb v. the United Kingdom (по допуст.), no. 56054/00; Saccoccia v. Austria, no. 69917/01, §§ 87 91; Silickienė v. Lithuania, no. 20496/02, §§ 60-70).

108. С оглед на изложеното Съдът намира по аналогия, че и за разглежданото в настоящия случай производство не може да се приеме, че е било произволно или в нарушение на изискването за пропорцио-налност по чл. 1 от Протокол № 1. Съдът отдава значение и на изводите на Конституционния съд в същия смисъл. Било е разумно да се очаква тримата жалбоподатели – единият обвиняем в наказателно производство за корупция, а другите двама – членове на семейството му, за които се презюмира, че са се обогатили незаконно от придобитото чрез престъп-лението му, да поемат своята част от тежестта на доказване, като оборят обоснованите подозрения на прокуратурата за незаконния произход на имуществото им. При това въпросните граждански дела очевидно са част от политиката за предот-вратяване и премахване на корупцията сред държавните служители и Съдът повтаря, че при прилагането на такива политики държавите трябва да разполагат с широка свобода на преценка относно подходящите мерки за контрол върху ползването на собствеността.

б)  Дали националните съдилища са действали произволно

109-111. Горните заключения не освобож-дават Съда от задължението да установи дали на жалбоподателите като ответници в производството е била предоставена разумна възможност да изложат аргумен-тите си. В тази връзка Съдът изследва действията на националните власти по връчването на книжата, призоваването и даването на възможност за участие на всеки от жалбоподателите в съдебното произ-водство пред първата инстанция и намира, че правата им са били защитени. Онези от тях, които не са взели участие по делото, сами са се отказали да упражнят процесуалните си права. Що се отнася до касационната инстанция, жалбоподателите не се оплакват от нарушения в процедурата, а от заключенията по фактите. Национал-ният съд обаче е в по-добра позиция при оценката на доказателствата и Съдът не може да го замести в установяването на фактите.

112. Съдът отхвърля като необоснован аргумента на жалбоподателите, че конфискацията била постановена само на базата на неподкрепеното с доказателства подозрение на прокурора. Съдилищата задълбочено са обсъдили искането на прокуратурата в състезателно производство въз основа на множество представени по делото доказателства. Отнемането е било постановено въз основа на добре подкре-пената с документи фактическа констатация за несъответствие между дохода и благосъстоянието на семейството.

113. Така Съдът приема, че нищо в произ-водството не сочи жалбоподателите да са били лишени от разумна възможност да се защитят или изводите на съдилищата да са явно произволни.

1-115. В светлината на изложеното и като отчита широката свобода на преценка на грузинските власти в прилагането на политиката им за борба с корупцията, както и факта, че съдилищата са предоставили на жалбоподателите разумна възможност да изложат аргументите си в състезателно производство, Съдът стига до заключение, че гражданското производство in rem за отнемане на тяхното имущество, водено по процедура, съобразена с приложимите международни стандарти, не е накърнило изисквания справедлив баланс и съответно не е извършено нарушение на чл. 1 от Протокол № 1.

116. На основание чл. 6, § 1 жалбопода-телите се оплакват, че в производството е бил нарушен принципът за равенство на страните. Първият жалбоподател се оплаква и че с отнемането на имуществото му при липса на влязла в сила присъда е нарушена презумпцията за невиновност по чл. 6, § 2.

120-123. Съдът обявява за явно необосно-вано оплакването по чл. 6, § 1, като преп-раща към изложеното в §§ 103-110 по-горе.

124-127. Оплакването на първия жалбопо-дател той приема за несъвместимо ratione materiae с чл. 6, § 2, тъй като производството е гражданско, не включва произнасяне по наказателно обвинение и отнемането на имуществото не е санкционно по характер, а превантивно и/или компенсаторно, и следователно разпоредбата на чл. 6, § 2 е неприложима.