Програма за превенция (и интервенция) на агресията и насилието в училище програма за превенция и интервенция на агресията
Изтегляне 1.24 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Eric-Ericson-theory-BG
- Навигация на страницата:
- Продължителност
| Анализ на груповата дейност: o Има ли някой, който не е успял да разбере какво чувство изразява някое от показаните лица/емотикони? o Кое от показаните лица/емотикони най-много е допаднало на учениците? А кое не? o Според учениците, има ли лице/емотикон, което/който най-много прилича на тях? o Като кое от показаните лица/емотикони учениците се чувстват най-често? o Като кое от показаните лица/емотикони учениците се чувстват сега? Забележка: Играта е много подходяща и при индивидуално психологическо консултиране на ученици. За да придобие по-дълбинен характер, по отношение на всяка от емоциите може да се добавят следните въпроси: 1. «Кое те кара да се чувстваш така?»; 2. «Какво правиш, когато се чувстваш така?” От отговорите може да се изведат стратегии/техники за ефективно справяне с негативните емоции. Продължителност: 30-40 минути, заедно с дискусията. Материали: презентация на компютър или хартия на детски лица/емотикони. Редуциране на гнева и снижаване на мотивацията за проява на агресивно поведение В клетка / В зоопарка 37 Цел: Да се отреагират по безопасен начин негативни емоции, свързани с прояви на агресия. Процедура и инструкция: Вариант 1: Децата „се превръщат” в онези животни, които сами пожелаят. Психологът/педагогическият съветник дава следната инструкция: „Седнете зад столовете сякаш сте в клетка. Покажете как се държи вашето животно“. Всеки ученик представя своето животно, опитвайки се да предаде звуците, които издава и поведението му възможно най-точно. Останалите деца се опитват да познаят кое животно се представя. Когато всички са „разпознати”, клетките се отварят и „животните“ излизат на свобода. Тогава те могат свободно да се движат, скачат, тичат, пищят, съскат, ръмжат и т.н. Вариант 2: Психологът/педагогическият съветник пита: „Деца, ходили ли сте в зоопарка? Кои животни видяхте там?” След като децата изброят животните, психологът/педагогическият съветник решава кое дете в какво животно ще се преобрази. Необходимо е психологът/педагогическият съветник да съобрази избора си с индивидуалните характерови особености на учениците, като напр., инструктира по- буйно дете да се превърне в по-кротко животно, а по-кротко дете – в по-буйно животно. Той инструктира на ухо всеки ученик кое животно трябва да имитира. Всеки ученик представя своето животно, опитвайки се да предаде звуците, които издава и поведението му възможно най-точно. Останалите деца се опитват да познаят кое животно се представя. Когато всички са „разпознати”, „животните“ започват свободно да се движат из зоопарка, да скачат, тичат, пищят, съскат, ръмжат и т.н. Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|