Разпространение на информация по отношение на туберкулозата с участието на електронните медии

1. 
   ВЪВЕДЕНИЕ
   

Важно е да се подчертае, че всички дейности и процеси в рамките на системата за мониторинг и оценка на програмите, финансирани от Глобалния фонд, поставят основата за изграждането на Национална система по мониторинг и оценка на ситуацията и отговора по проблемите на туберкулозата, която е хармонизирана също и с европейски и международни инициативи като Стратегия на СЗО за спиране на туберкулозата и Глобалния план за спиране на туберкулозата; Цел № 6 на хилядолетието за развитие на ООН; Берлинска декларация на Европейския министерски форум на СЗО ”Всички срещу туберкулозата”; Плана за действие за борба с туберкулозата в Европейския съюз и др.

2. 
   ЦЕЛИ НА НАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА НА СИТУАЦИЯТА И ОТОГОВОРА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТУБЕРКУЛОЗАТА
   

3. 
   ИНДИКАТОРИ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА НАПРЕДЪКА В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
   

Рамката с индикатори за проследяване на напредъка в изпълнението на Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в Република България 2017-2020 г. е неразделна част от Националния план за мониторинг и оценка на изпълнението на програмата. Рамката с индикатори е основана на стратегията за ефективно постигане на целите на Програмата, като отразява очакваното изпълнение на дейностите на национално и регионално ниво и представлява основният инструмент за измерване на напредъка в постигането на планираните целеви стойности по ключови индикатори. Измерването на индикаторите се осъществява съгласно Методология за изчисляване на индикаторите за изпълнението на Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в Република България 2017-2020 г., утвърдена от Миниситъра на здравеопазването.

• 
  Намаляването на заболеваемостта от туберкулоза;
  
• 
  Увеличаването на относителния дял на пациентите с туберкулоза с успешен изход от лечението;
  
• 
  Намаляването на относителния дял на пациентите с туберкулоза, които прекъсват лечението;
  
• 
  Увеличаването на относителния дял на пациентите с мултирезистентна туберкулоза (MDR-TB) с успешен изход от лечението.
  

• Ниво процеси и дейности, напр. брой лаборатории, които са успешно сертифицирани от системата за външен лабораторен контрол;

• Ниво обхват на целевите групи, напр. брой лица от целевите групи, достигнати с услуги.

4. 
   ИНФОРМАЦИОННИ ПОТОЦИ И КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО НА ИНФОРМАЦИЯТА
   

Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в България, в това число и Програмите, финансирани от Глобалния фонд, имат два основни информационни потока, определени от типа на системите за събиране на информация и функционалното използване на тази информация: 1) данни за напредъка на програмата спрямо заложените дейности в Работния план на Програмата, които служат основно за измерване на индикаторите за процеси, дейности и обхват на услугите; и 2) данни от епидемиологичния надзор и специфични проучвания, които служат основно за измерване на индикаторите за резултат и въздействие.

1. 
   Информационен поток от данни за програмния мониторинг на дейностите, осъществявани предимно от НПО, работещи с рискови групи и други организации, ангажирани с административни дейности, обучения и т.н.
   

• Цялостно програмно ниво – програмите, финансирани от Глобалния фонд, в страната се администрират от Структурата за управление на програмата (СУП), която е изградена специално за нуждите на тези програми и представлява модел за ефикасна административна структура поради прякото си подчинение на Министъра на здравеопазването;

• Ниво оперативна цел/ целева група – най-често всяка оперативна цел е организирана около дадена целева група от населението (група в риск, напр. лица, лишени от свобода) и определя пакет от специфични интервенции за контрол на туберкулозата, които са съобразени с нуждите на съответната целева група, философията и организацията на отделните дейности, внедряването и утвърждаването на национални стандарти и добри практики, специфичните инструменти и механизми за осигуряване на качеството на услугите и ефикасността при предоставянето на услугите;

• Изпълнители/ под-получатели на регионално и местно ниво – това е всяка една организация или институция изпълнител на дейности.

От изключителна важност е и осигуряване на качеството на събираната, обобщаваната и анализираната информация, като контролът върху процесите по документиране и отчитане се осъществява чрез:

• Периодичен преглед на документацията

• Преки наблюдения върху дейностите на под-получателите

• Интервюта с ключови сътрудници

• Успоредно проследяване на информацията от под-получателите и дългосрочните консултанти

• Организиране на срещи с всички институции и организации, участващи в реализирането на Програмата

• Редовно събиране на информация и унифицирани методи за документиране и отчитане на дейностите и постигнатите резултати

2. 
   Национална система за епидемиологичен надзор на туберкулозата в България
   

Развитието, поддържането и надграждането на надеждна система за епидемиологичен надзор на туберкулозата, която се основава на събиране, обработка и анализ на индивидуални данни на пациентите с туберкулоза, играе изключително важна роля при вземането на решения на базата на научни доказателства.

Основно постижение в тази посока е създаването на Националния регистър по туберкулоза с кохортата пациенти, регистрирани през 2007 г. чрез ретроспективно събиране на индивидуални данни в съответствие с изискванията на системите за събиране на данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) и Регионалния офис на СЗО за Европа (ЕВРО-ТБ). Това направи възможно за първи път да се направи епидемиологичен преглед въз основа на анализа на индивидуалните данни, отчетени към Националния регистър по туберкулоза (вж. Преглед на епидемиологичната обстановка по-горе). По време на пилотирането на формите и механизми за събиране на индивидуални данни, две системи работеха едновременно цел гарантиране на организиран преход между старата система за събиране на агрегирани данни и новата - за индивидуални данни. Този подход бе възприет с цел анализиране на потенциални проблеми и избягване на евентуална загуба на данни. След като бе доказано, че събирането на индивидуални данни е надежно и дори по-ползотворно, от 2010 г. старата система за отчитане на агрегирани данни е преустановена и индивидуалните данни се използват за изготвянето на обобщени отчети.

Информационната система за епидемиологичен надзор на туберкулозата, която поддържа Национална електроннна база данни за туберкулоза, е структурирана въз основата на ключови партньоства със следните главни институции за обществено здраве в цялата страна, които осигуряват диагностика и лечение на туберкулоза:

• 
  28 Областни лечебни заведения, отговорни за контрола на туберкулозата на регионално ниво, определени със заповед на Министъра на здравеопазването;
  
• 
  28 Регионални здравни инспекции (РЗИ);
  
• 
  13 затвора и 2 специализирани болници за активно лечение на лица лишени от свобода, подчинени на Министерство на правосъдието;
  
• 
  Военномедицинска академия, подчинена на Министерство на отбраната;
  
• 
  Националната референтна лаборатория по туберкулоза към Националния център по заразни и паразитни болести и лабораториите, осъществяващи динагностика на туберкулозата на територията на цялата страна.
  

През 2008 г. с финансови средства от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, беше разработена компютъризирана информационна система по туберкулоза, която да улесни събирането, обработката и анализа на данни за Националната електронна база данни по туберкулоза и обмяната на информация в областните лечебни заведения за диагностика и лечение на туберкулоза между лекарите, медицинските сестри, които посещават пациентите, и лабораторията. Компютъризираната система беше пилотирана и постепенно въведена във всички областни лечебни заведения през 2009 г. и има няколко основни модула, които включват:

• 
  Електронно регистриране на пациентите с туберкулоза;
  
• 
  Електронно регистриране на суспектните за туберкулоза;
  
• 
  Електронно регистриране на контактните лица;
  
• 
  Лабораторни резултати;
  
• 
  Електронно регистриране на MDR-TB пациенти
  
• 
  Списък на лечебни заведения и лаборатории в цялата страна.
  

В следващия програмен период информационната система ще бъде допълнена и актуализирана.

5. 
   Роли, отговорности и функционални връзки между различните участници в програмата по отношение на националната система за мониторинг и оценка
   

Причинител на болестта е Mycobacterium tuberculosis. Туберкулозните бактерии са изключително устойчиви във външната среда. Те се запазват дълго в храчките, отделяни от болен човек. При стайна температура остават жизнеспособни от 2 до 10 месеца в зависимост от хигиенното състояние и осветеността на помещението, като в тъмни и непроветриви помещения туберкулозните бактерии могат да издържат до 3 г. Те са силно чувствителни към слънчевата светлина - при пряко действие тя ги унищожава за 5 -10 минути.

Основен източник на заразяване е болният от белодробна туберкулоза човек. Заразяването става най-често по въздушно-капков път. При кашляне, кихане и дори при разговор, болният човек отделя туберкулозни бактерии във въздуха. Така хората, които се намират в близост, могат да вдишат бактериите и да се заразят. Чрез прахът в стаите и по улиците, където туберкулозните бактерии остават дълго време жизнеспособни, също може да се предаде инфекцията.

Почти една трета от населението по света, около два милиарда души, са инфектирани с M. tuberculosis и са с риск за развитие на заболяването. Годишно повече от 8 милиона души развиват активна туберкулоза и около два милиона умират.

Високaта честота на разпространението на туберкулозата, включително на резистентните й форми, както и повишаването на броя на хората, инфектирани с ХИВ по света и в Европа доведоха до по-голяма ангажираност на държавите за предприемане на мерки за ограничаване на риска от разпространение на туберкулоза в рамките на лечебните и здравни заведения за диагностика и лечение на туберкулоза.

Повишеният риск от вътреболнично предаване на туберкулозната инфекция е документиран в различни страни. Най-големият риск от предаване се наблюдава, когато пациентите останат недиагностицирани и нелекувани своевременно.

Вътреболничното предаване на туберкулозната инфекция е важен проблем, защото тя засяга не само пациентите, но представлява риск и за здравето на медицинския персонал и може да доведе до временна или постоянна загуба на трудоспособността на персонала. Несъществуващи или неефективни мерки за контрол на туберкулозната инфекция улесняват предаването й в лечебните заведения за туберкулоза.

Анализът на най-честите фактори, които допринасят за разпространението на туберкулозната инфекция в лечебните заведения за туберкулоза, показва, че ситуацията може да се подобри с мерки, които не изискват голям финансов ресурс. Много от мерките могат да окажат бързо въздействие за намаляване на разпространението на инфекцията (напр. бърза диагностика и изолация на пациентите с бацилоотделяне) и могат да бъдат изпълнени с минимални допълнителни финансови ресурси.

Вътреболничното предаване на туберкулозната инфекция е свързано с близък контакт с лица, които имат туберкулозно заболяване с бацилоотделяне.

Рискът от предаване е по-висок в тези структури от лечебните заведения, в които се обслужват пациенти с активна туберкулоза преди да е поставена диагнозата им и преди да е започнало лечение за туберкулоза.

При изпълнение на определени диагностични процедури (напр. бронхоскопия, ендотрахеална интубация и аспирация, аутопсия, индукция на храчка и др.) при имунокомпрометирани лица (напр. заразени с ХИВ лица), които са свързани с висок риск от вътреболнично предаване на туберкулозната инфекция, медицинският персонал трябва да бъде особено внимателен и да спазва стриктно мерките за инфекциозен контрол на туберкулозната инфекция.
II. СТРАТЕГИИ ЗА КОНТРОЛ НА ТУБЕРКУЛОЗНАТА ИНФЕКЦИЯ
В България със заповед на министъра на здравеопазването са определени 29 лечебни заведения, който отговарят за контрола на туберкулозата на регионално ниво, включително предоставяне на диагностика, лечение и медицински грижи за пациентите, както и проследяване и лечение на латентна туберкулозна инфекция (ЛТБИ), и участие в националната система за епидемиологичен надзор на туберкулозата.

Настоящият план се отнася за лечебните и здравни заведения за диагностика и лечение на туберкулоза и е предназначен да постигне намаляване на риска от вътреболнично предаване на туберкулозната инфекция в тях. Той се фокусира върху безопасността при работа на медицинския персонал и за начините за намаляване на риска от разпространение на туберкулозната инфекция от пациент на пациент.

Ефективният контрол на туберкулозната инфекция в лечебните заведения за туберкулоза включва:

1) Ранна диагноза на съмнителни за туберкулоза пациенти;

2) Разделяне на потоците пациенти с туберкулоза, вкл. пациенти с резистентна туберкулоза, от другите пациенти без туберкулоза;

3) Своевременно започване на подходящо лечение за туберкулоза.

Във всички лечебни и здравни заведения за диагностика и лечение на туберкулоза трябва да бъдат разработени такива планове и да се извършва периодична оценка за ефективността им, за да се определят необходимите дейности, така че да се сведе до минимум рискът от предаване на туберкулозната инфекция.

Планът за контрол на туберкулозната инфекция включва три компонента на инфекциозния контрол: административен (управленски), инженерен контрол на околната среда и контрол за лична защита на персонала от респираторния път на предаване на туберкулозната инфекция (напр. използване на респираторни маски от персонала, на хирургични маски от пациентите).

Всеки компонент на инфекциозния контрол влияе на различно ниво на процеса на предаване на туберкулозната инфекция:

Административният контрол намалява риска от излагане на медицинския персонал и пациентите на туберкулозната инфекция, като включва разработване и прилагане на ефективни политики, практики и процедури за своевременно откриване на случаи с активна туберкулоза, изолиране, диагностична оценка и лечение.

Инженерният контрол на околната среда намалява концентрацията на инфекциозни частици във въздуха.

Контролът за лична защита от респираторния път на предаване на туберкулозната инфекция цели предпазване на медицинския персонал в случаите, когато концентрацията на инфекциозни частици не може да бъде намалена от прилагането на мерките на административния и инженерния контрол.

1. 
   Намаляване на риска от разпространяване на туберкулозата сред медицинския персонал, пациентите и други посетители в лечебните заведения за лечение и диагностика на туберкулоза.
   
2. 
   Осигуряване на подходящи действия и лечение при възникване на вътреболнична туберкулозна инфекция, за да се предотврати последващо предаване на инфекцията сред другите пациенти и персонала.
   
3. 
   Осигуряване на адекватно и своевременно лечение на пациентите с туберкулоза.
   
4. 
   Осигуряване на непрекъснатост на лечението на случаите с потвърдено туберкулозно заболяване, с ЛТБИ и на наблюдението на съмнителните за туберкулоза при прехвърлянето им между различни областни лечебни заведения.
   
5. 
   Гарантиране на предоставянето на грижи за случаите от персонала с установена ЛТБИ, съмнение за туберкулоза или с потвърдена активна туберкулоза, когато ЛТБИ или туберкулозното заболяване е професионално придобито.
   
6. 
   Спазване на всички законови и подзаконови разпоредби и указания, отнасящи се до предотвратяване на разпространението на туберкулозата и контрола на туберкулозната инфекция.
   

1. 
   За област Благоевград – Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания – гр. Благоевград
   
2. 
   За област Бургас – „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания – Бургас” ЕООД – гр. Бургас
   
3. 
   За област Варна – „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-физиатрични заболявания – Варна” ЕООД – гр. Варна
   
4. 
   За област Велико Търново – „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания „Д-р Трейман” ЕООД – гр. Велико Търново
   
5. 
   За област Видин – „Многопрофилна болница за активно лечение „Света Петка” АД – гр. Видин
   
6. 
   За област Враца – „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания – Враца” ЕООД – гр. Враца
   
7. 
   За област Габрово – „Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести – Габрово” ЕООД – гр. Габрово
   
8. 
   За област Добрич – „Многопрофилна болница за активно лечение – Добрич” АД – гр. Добрич
   
9. 
   За област Кърджали – Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Атанас Дафовски” АД – гр. Кърджали
   
10. 
    За област Кюстендил - Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Никола Василиев” АД – гр. Кюстендил
    
11. 
    За област Ловеч – „Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести – Троян” ЕООД – гр. Троян
    
12. 
    За област Монтана – Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Стамен Илиев” АД – гр. Монтана
    
13. 
    За област Пазарджик – „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания - Пазарджик” ЕООД- гр.Пазарджик
    
14. 
    За област Перник – „Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести – Перник” ЕООД – гр. Перник
    
15. 
    За област Плевен – Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Георги Странски” ЕАД – гр. Плевен
    
16. 
    За област Пловдив – Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Св. Георги” ЕАД - гр. Пловдив
    
17. 
    За област Разград – Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Иван Рилски” – гр. Разград
    
18. 
    За област Русе – Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания „Д-р Д. Граматиков“ ЕООД – гр. Русе
    
19. 
    За област Силистра – „Многопрофилна болница за активно лечение – Силистра” АД – гр. Силистра
    
20. 
    За област Сливен – Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Иван Селимински” АД – гр. Сливен
    
21. 
    За област Смолян – Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Братан Шукеров” АД – гр. Смолян;
    
22. 
    За област София град – Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести „Света София” ЕАД и „Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести – София -град” ЕООД – гр. София;
    
23. 
    За Софийска област – „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания – София област” ЕООД – гр. София
    
24. 
    За област Стара Загора – „Специализирана болница за активно лечение на пневмо- фтизиатрични заболявания – Стара Загора” ЕООД – гр. Стара Загора
    
25. 
    За област Търговище – „Многопрофилна болница за активно лечение – Търговище” АД – гр. Търговище
    
26. 
    За област Хасково – „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания – Хасково” ЕООД – гр. Хасково
    
27. 
    За област Шумен – „Многопрофилна болница за активно лечение - Шумен” ООД – гр. Шумен
    
28. 
    За област Ямбол – Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Пантелеймон” АД – гр. Ямбол.