Програма за работата на Народното събрание за 10-12 октомври 2007 г. Първо четене на Законопроекта за Национална агенция "Сигурност"

ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ “СИГУРНОСТ” № 754-01-125, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.

Има думата председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Николай Свинаров да представи доклада на комисията.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с доклада относно Законопроект за Национална агенция “Сигурност” № 754-01-125, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 18 септември 2007 г.

“Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по отбрана обсъдиха внесения проект на Закон за Национална агенция “Сигурност” на съвместно заседание, проведено на 3 октомври 2007 г.

В заседанието взеха участие представители на Администрацията на Президента на Република България, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на финансите.

От името на вносителите законопроектът бе представен от народния представител Михаил Миков. Като основен мотив при разработване на проекта господин Миков посочи необходимостта от създаването на качествено нова структура за защита на вътрешната сигурност, на икономическата и финансовата система на страната и за борба с корупцията по “високите етажи”, която да отговори на очакванията на обществото и на партньорите ни от Европейския съюз за ефективна борба с организираната престъпност и корупцията. Според него законопроектът прави стъпка към интегриране на системата за сигурност, подобряване на взаимодействието и обмена на информация и по-ефективно използване на съществуващите ресурси. Посочено бе, че с проекта се урежда структурирането на Националната агенция “Сигурност” на основата на отделяне на съществуващи до момента структури в Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на финансите, а именно Национална служба “Сигурност”, Военното контраразузнаване и Агенцията за финансово разузнаване. Господин Миков изтъкна, че законопроектът не претендира за съвършенство и сред темите, които остават отворени за обсъждане между първо и второ гласуване, е необходимо ли е възлагането на разследващи функции на агенцията.

В началото на дискусията думата бе дадена на директора на служба “Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване” бригаден ген. Николай Николов, който предостави на народните представители писмено становище на ръководената от него служба по законопроекта и заяви готовността за участие в работата по усъвършенстването на разпоредбите на проекта между първо и второ гласуване.

Председателят на Комисията по отбрана Ангел Найденов в качеството си на съвносител на законопроекта подчерта, че с оглед необходимостта от прецизиране на част от текстовете срокът за предложения между първо и второ гласуване ще бъде удължен, както и че за целта ще бъде създадена работна група от народни представители и експерти от администрацията на Народното събрание и от заинтересованите ведомства.

Народният представител Надка Балева приветства разработването на проекта на Закона за Национална агенция “Сигурност” като стъпка в посока реформа на сектора на сигурност и осигуряване на по-голяма координираност на силите и средствата. Въпреки очевидните плюсове на проекта госпожа Балева очерта три групи проблеми, които трябва да намерят своето решение преди окончателното му приемане. На първо място бе посочено съществуващото противоречие между чл. 3 и § 26 от Преходните и заключителни разпоредби и необходимостта да се даде ясен отговор на въпроса агенцията ще има ли разследващи функции. На следващо място бе подчертано, че именно в закона, а не в подзаконовите нормативни актове към него трябва да бъде уредена структурата на националната агенция и основните принципи на взаимодействие с другите държавни органи. Като трети проблем госпожа Балева изтъкна необходимостта от дебат по въпроса за статута на служителите на агенцията, а именно дали те да бъдат военизирани или за тях да се прилагат разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса на труда.

В подкрепа на законопроекта се изказаха и председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Николай Свинаров и народният представител Пламен Ранчев, според които чрез създаването на Национална агенция “Сигурност” ще се създадат реални предпоставки за ефективна борба с организираната престъпност и корупцията.

Според народния представител Младен Червеняков законопроектът е необходима стъпка в посока реформа на сектора за сигурност – реформа, наложена от членството на България в Европейския съюз и НАТО и от промяната в международната среда на сигурност, в която вече преобладават асиметричните рискове и заплахи, характеризиращи се с висока степен на непрогнозируемост. Господин Червеняков призова към подкрепа на проекта, като в същото време посочи, че решение между първо и второ гласуване трябва да намерят редица въпроси като възлагането на разследващи функции на агенцията и изграждането на дознателски апарат, очертаването на точния предмет на закона, взаимодействието с останалите правоохранителни и правозащитни органи. За да бъдат преодолени често отправените обвинения за неефективност в борбата срещу престъпността и корупцията, той се обяви за това агенцията да има свой дознателски апарат.

В рамките на дискусията председателят на Комисията по отбрана Ангел Найденов изтъкна едно от големите достойнства на законопроекта, а именно въвеждането на три степени на контрол върху работата на Национална агенция “Сигурност”. Законоустановеното изискване за предоставяне на еднаква по съдържание и обем информация на президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя, задължението за внасяне на годишен доклад за дейността в Народното събрание, както и упражняването на специализиран контрол от парламентарна комисия бяха посочени като гаранции за качествено, отговорно и ефективно осъществяване на функциите и задачите на агенцията.

В своето изказване народният представител Татяна Дончева окачестви законопроекта като навременен и от изключителна важност за постигане на реални резултати в борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Тя изрази увереността си, че между първо и второ гласуване ще бъдат намерени правилните решения на въпросите, отнасящи се до механизма за назначаване на председателя и заместник-председателите на агенцията, до статута на служителите и до организацията на вътрешната й структура. Госпожа Дончева се обяви против възлагането на разследващи функции на агенцията.

Според народния представител Асен Агов с така предложения законопроект се нарушава съществуващият баланс за разделение на властите и се ограничава възможността за упражняване на ефективен парламентарен контрол. Господин Агов подчерта, че отговорността за назначаването на председателя на агенцията и неговите заместници трябва да принадлежи единствено на министър-председателя.

В подкрепа на казаното от господин Агов се обяви и народният представител Атанас Атанасов, който припомни, че съгласно Конституцията на Република България отговорността за провеждането на държавната политика в областта на сигурността принадлежи на Министерския съвет. Според господин Атанасов е недопустимо една голяма част от дейността на агенцията да бъде уредена не в самия закон, а в подзаконовите нормативни актове към него. Като слабост на проекта бе посочена и липсата на норма, определяща функционалната компетентност на агенцията.

Според народния представител Янко Янков законопроектът е сериозна крачка към повишаване ефективността на работата на специалните служби в страната. Господин Янков акцентира и върху необходимостта да се усъвършенстват текстовете, уреждащи взаимодействието с останалите правозащитни органи, както и да бъде намерен правилният подход агенцията да се изгради като единен орган, а не да бъде разглеждана като механичен сбор от отделни генерални дирекции.

В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителите, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по отбрана предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Национална агенция “Сигурност” № 754-01-125, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 18 септември 2007 г.

Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието на 3 октомври 2007 г. с 12 гласа “за”, 2 гласа “против” и 2 гласа “въздържал се”.

Становището на Комисията по отбрана е прието на 3 октомври 2007 г. с 9 гласа “за”, 3 гласа “против” и 2 гласа “въздържал се”.” Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Балева, заповядайте да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА:

“ДОКЛАД

Национална агенция “Сигурност” № 750-01-125, внесен

от народния представител Михаил Миков и господа народни представители на18 септември 2007 г.

На заседания, проведени на 26 септември и 4 октомври 2007 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за Национална агенция “Сигурност” № 750-01-125, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители.

На заседанията присъстваха от Прокуратурата на Република България – главния прокурор Борис Велчев, председателят на Софийски градски съд – Светлин Михайлов, от Министерството на вътрешните работи – заместник-министър Камен Пенков, от Национална служба “Сигурност” – Таня Митева-Каракаш – юрист, от Министерството на финансите – заместник-министър Атанас Кънчев и директора на Агенцията за финансово разузнаване Васил Киров и от Служба “Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване” в Министерството на отбраната – полк. Емил Кожухаров.

От името на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Ангел Найденов.

Направеното предложение за приемането на закона е част от реформите, които са необходими в сектора за сигурност. Предложеният законопроект е и част от мерките за реализацията на политическата воля за борба с престъпността, в това число и с организираната престъпност, корупцията по високите етажи на властта, с които се цели постигането на един значителен напредък по отношение на правосъдието и на вътрешния ред. В рамките на Европейския съюз няма единен модел, по който да се правят подобни структурни промени в Сектора за сигурност. Всяка една от страните следва собствени традиции и прилага национални решения.

В хода на подготовката на законопроекта са проведени срещи с ръководителите на специалните служби, както и с главния прокурор, с ръководители на институции, които не са пряко визирани в законопроекта, но имат отношение към проблематиката на законопроекта. Проектът на Закон за Национална агенция “Сигурност” представлява устройствен закон, уреждащ обществените отношения, свързани със статута, дейността и устройството на Националната агенция и нейните органи.

Законопроектът е структуриран в осем глави, които уреждат дейностите и задачите на агенцията; устройството и управлението й; статуса на служителите и правомощията на нейните органи; реда за отчитане и контрола, който ще се осъществява върху дейността на агенцията; принудителни административни мерки и административно-наказателни разпоредби.

Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта включват промени в множество закони, които имат връзка със законопроекта на Национална агенция “Сигурност” и терминологията, която той използва.

Със законопроекта се урежда структурирането на Национална агенция “Сигурност” като Държавна агенция към Министерския съвет на базата на отделянето на съществуващи структурни звена на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на финансите, а именно Национална служба “Сигурност”, служба “Сигурност, Военна полиция и Военно контраразузнаване” и Агенция за финансово разузнаване и интегрирането им в агенция, осъществяваща държавната политика по защита на националната сигурност и противодействие на престъпността.

Целта е подобряване на взаимодействието и информационния обмен между службите, съществували досега в различни министерства с оглед по-ефективното използване на техния ресурс и съответно повишаване качеството на решенията, отнасящи се към защитата на националната сигурност и противодействието на престъпността.

Законопроектът предвижда агенцията да извършва контраразузнавателна, разузнавателна, оперативно-издирвателна дейност, както и дейност за наблюдение, разкриване, противодействие и предотвратяване на посегателства срещу националната сигурност. Дейността на агенцията съгласно чл. 3 от законопроекта ще се извършва при спазване на Конституцията и законите, зачитане правата и свободите на гражданите, защита на информацията и прилагане на съответните методи и средства за осъществяване на дейността.

В съответствие с чл. 5 от законопроекта агенцията организира и реализира оперативно-техническа дейност за наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности, свързани с националната сигурност, притежава, прилага и използва специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със Закона за специалните разузнавателни средства.

Регламентирано е изграждането и поддържането на информационни фондове за изпълнение на възложените задачи и е уредено взаимодействието с други държавни органи, включително и предоставяне на достъп на агенцията до информационните фондове на министерства и ведомства.

В законопроекта е предвидено Националната агенция да се ръководи от председател и заместник-председатели, които се назначават с указ на президента по предложение на Министерския съвет за срок от пет години, като са изброени изискванията на назначаването, правомощията и реда за прекратяването им.

В съответствие с проекта на закон структурата на агенцията включва генерални дирекции, обща и специализирана администрация, териториални дирекции, като е уреден начинът на управление на структурните звена и статусът на служителите. Изчерпателно са изброени правомощията на органите на агенцията. Уредени са отчетността и контролът, който ще се осъществява върху дейността на агенцията, както и специфичното взаимодействие с Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и правораздавателните органи.

В обсъждането на законопроекта участие взеха народните представители Надка Балева, Филип Димитров, Татяна Дончева, Диана Хитова, Елеонора Николова и Янаки Стоилов. Те поставиха следните дискусионни въпроси.

По отношение на правомощията на Национална агенция “Сигурност”, които са предвидени в законопроекта, при представянето му се акцентира върху това, че не се предвижда агенцията да има функции по разследването, тъй като възлагането на такива би предизвикало големи практически затруднения, свързани с преместването на съществуващи звена от Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на финансите в агенцията.

Надка Блева обърна внимание, че задълбоченият анализ на нормите на законопроекта, основан на систематичното тълкуване на чл. 3 от него във връзка с § 26 от Преходните и заключителни разпоредби налага извода, че такива функции се възлагат на агенцията чрез възможността нейният председател да назначава дознатели. Според нея следва да се обмисли въпросът за възлагането на разследващите функции не на дознатели, а на следователи, тъй като е наложително да бъде използван техния капацитет.

Според народните представители Татяна Дончева и Борислав Ралчев, възложените по законопроекта функции на агенцията да осъществява оперативно-издирвателна дейност няма връзка с дейността по разследването, а възлагането на правомощия по разследване поражда необходимостта законът да даде възможност на служителите на агенцията да извършват претърсвания и изземвания, задържане на лица и други действия, които са част от дейността по разследването. Достатъчно е агенцията да може да събира и анализира информация и да извършва проверки във връзка с тази дейност, отколкото да се създаде още един разследващ орган.

Янаки Стоилов отбеляза, че е важно да не се дублират правомощия и да не се усложнят прекалено извършваните от агенцията дейности, когато те се провеждат в съществуващи в момента органи.

Диана Хитова изрази мнение, че при обсъждането на законопроекта за второ гласуване би могло формулировката в чл. 26 за „разследване на деяния” да се замени с “разкриване на деяния” и по-подробно да бъде уреден въпросът за взаимодействието с прокуратурата, като се предвиди възможност прокуратурата да възлага проверки по разкриване на деяния, които са предмет на дейността на агенцията.

Тезата за ясно очертаване на функциите на агенцията бе подкрепена и от народните представители Филип Димитров и Елеонора Николова, както и от председателя на Софийския градски съд – Светлин Михайлов.

По отношение на структурата на агенцията. Законопроектът предвижда голяма част от структурата (видовете генерални дирекции, териториалните им поделения и т.н.) на агенцията да се уреди в Правилника за прилагане на закона. Като основание за това предложение се посочва необходимостта за съществуване на възможност за по-гъвкава реакция в зависимост от оценката на рисковете, които са част от дейността на агенцията.

Според Янаки Стоилов представеният законопроект предлага децентрализиран модел, който се нуждае от конкретизация. Цялостното механично пренасяне на съществуващите служби към агенцията подлежи на допълнително обсъждане. Уредбата в законопроекта не е пречка да се обсъди и залегне в него обособяването на отделни дейности, съобразно с които да се определи и вътрешната организация на агенцията. Така може да се постигне по-добро противодействие на терора и организираната престъпност, и на корупцията по високите етажи на властта.

Надка Балева обърна внимание, че в проекта трябва да се посочат наименованията на генералните дирекции.

Анализът на нормите, съдържащи се в законопроекта, налага извода, че и за друга част от съществените въпроси, на които трябва да се даде легален отговор, е предвидено да се уредят в подзаконови нормативни актове. Такъв е и въпросът за реда за изграждането и поддържането на информационни фондове, както и за предоставянето на достъп на агенцията до информационни фондове на министерства и ведомства, за които се предвижда да се определят с актове на Министерския съвет или с инструкции. Българското законодателство възприема непротиворечиво, че уредба от такова естество е предмет на закон, а не на подзаконов акт (например Закона за съдебната власт относно единната информационна система за противодействие на престъпността, Закона за Министерството на вътрешните работи относно неговите информационни фондове и др.). Становище в тази насока изрази и Диана Хитова, като предложи в проекта да се предвидят различни по степен актове, които следва да уредят тази материя.

По отношение на статута на служителите на агенцията. Законопроектът изгражда статуса на служителите според начина, по който те са назначени – държавни служители и лица по трудово правоотношение, по отношение на които ще се прилага Законът за отбраната и Въоръжените сили на Република България. С това предложение на практика девоенизираните служители от Национална служба „Сигурност” на МВР и служителите на Агенцията за финансово разузнаване ще имат статут, различен от този, в който се намират в момента. Възможно е такава промяна да се направи и за служителите на военното контраразузнаване, в зависимост от това в каква дирекция ще бъдат назначени.

Според Надка Балева този въпрос би следвало да се прецизира при обсъждането на законопроекта за второ гласуване.

Главният прокурор Борис Велчев подкрепи по принцип законопроекта, като изрази мнение, че е необходимо изясняване на философията на закона относно предоставянето на функции по разследване на агенцията и взаимодействието й в тази връзка с прокуратурата.

От името на Министерството на вътрешните работи заместник-министър Камен Пенков подчерта, че изграждането на структура с характеристиките, предлагани в законопроекта, е полезна за страната с оглед на предприетите реформи в сектора сигурност и поетите от Република България ангажименти в областта на правосъдието и вътрешните работи. В хода на създаването на законопроекта Министерството на вътрешните работи е имало участие и част от предложените от него идеи са приети, но Законопроектът за Национална агенция „Сигурност” следва да се разглежда в пакет със законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за Министерството на вътрешните работи.

От името на Министерството на финансите в подкрепа на законопроекта се изказа заместник-министър Атанас Кънчев. Той обърна внимание, че е необходимо синхронизиране на този законопроект с бюджета за 2007 г., ако законът влезе в сила преди нейното приключване.

В Комисията по правни въпроси са представени писмени становища по законопроекта от Прокуратурата на Република България, Министерството на отбраната, както и от служба „Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване” в Министерството на отбраната. В тях се дават предложения по дискутираните въпроси, които могат да се имат предвид от водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред при обсъждането на законопроекта за второ гласуване. Тези предложения се отнасят към функциите и задачите на Националната агенция „Сигурност”, правомощията на нейните органи, структурата на агенцията, статута на служителите й.

Специално внимание в становището на Министерството на отбраната се обръща на уредбата относно осъществяването на контрол от страна на агенцията във връзка с функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация, както и осъществяването на криптографската защита на класифицираната информация в Република България и в дипломатическите и консулските представителства на Република България.

В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” подкрепи предложения Законопроект за Национална агенция „Сигурност” № 750-01-125, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители и предлага на народните представители да го приемат.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Господин Миков има думата да представи законопроекта от името на вносителите.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, от лансирането на идеята за създаване на Национална агенция „Сигурност” от министър-председателя на Републиката тази тема фокусира и общественото, и политическото внимание, което смятам, че е съвсем обосновано и оправдано.

След приемането ни в НАТО и Европейския съюз рязко се увеличиха очакванията и на българското общество, и на нашата общественост, и на партньорите ни от Европейския съюз за една по-ефективна борба с организираната престъпност и корупцията по високите етажи, включително и с другите предизвикателства пред националната сигурност.

Съществен елемент от националната ни система за сигурност и противодействие на престъпността са специалните служби. С внасянето на законопроекта започва реформата в сектор сигурност, насочена към едно преструктуриране. В случая целта на този законопроект е законодателна уредба и структуриране на Национална агенция на базата на отделяне на съществуващи структури и в момента в Министерството на вътрешните работи, в Министерството на отбраната и в Министерството на финансите, съответно в НСС, в Главното контраразузнаване и в Агенцията за финансово разузнаване и интегрирането им в агенция. На пръв поглед три различни по посоката и целта си служби в три различни министерства чрез интегриране трябва да доведат до една по-висока ефективност при, разбира се, нормативна, финансова и кадрова рационалност, свързана с разчитане и на средствата, съществуващи до момента, както бюджетни, така и материални, така най-вече и кадрови.

При всички случаи идеята за агенцията дава като законово решение качествено нова структура за защита на вътрешната сигурност, на икономическата и финансовата система на страната и за борба с корупцията по високите етажи.

В Европейския съюз няма единен модел, но има аналогични структури, функциониращи към изпълнителната власт в редица от новоприсъединилите се страни членки.