Програма за работата на Народното събрание за 10-12 октомври 2007 г. Първо четене на Законопроекта за Национална агенция "Сигурност"

точка втора от дневния ред:

ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2006 Г.

Моля, поканете омбудсмана господин Гиньо Ганев.

Добре дошъл, господин омбудсман! Заповядайте на трибуната. За нас е чест да изслушаме Вашия доклад.

ОМБУДСМАН ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.

Дами и господа, поради това, че дейността на омбудсмана се разпростира върху целия социален живот и неговите фибри даже, докладът естествено е голям. Затова моето изложение неизбежно ще бъде схематично. Самият доклад е раздаден за втори път, господин председателю, на народните представители, може би не са имали възможност да се занимават в детайли, но ние сме ви предоставили едно малко резюме, дано то да улесни самия дебат.

Този доклад омбудсманът състави с убеждението, че европейското членство на България изправя органите на властта и цялата ни държавна и местна администрация пред един нараснал дълг спрямо правата на гражданите – българските граждани вече и като европейски. И затова ефикасното гарантиране на новото право, което неизбежно ще бъде конституционализирано и у нас, правото на всеки отделен човек да иска добро управление и добра администрация, което е прогласено в Европейската харта за основните права, е и критерият, който пронизва целия този доклад. То изразява волята на омбудсмана като конституционен орган на независимия граждански контрол върху администрацията да назовава добрите и лошите прояви на администрацията, да бие камбаната на обществената тревога, когато на небето се чертаят облаците на социални напрежения, и да сочи пътищата за преодоляването на конфликтите в администрация – граждани. Но не само да сочи тези пътища, а да ги прави по-реалистични и по-павирани.

Този доклад се представи своевременно, както законът иска, в Народното събрание, но междувременно, господин председателю, имахме възможност неговите основни идеи да се подложат на широка обществена дискусия. Аз споменавам заради атмосферата на отчета, че се направи една голяма конференция, посветена на основните му идеи, в която участваха повече от сто души и резултатите от тази дискусия аз сега ще представя пред вас, позовавайки се на самото изложение.

Трябва да се каже, този доклад няма статистическо-отчетен характер толкова и само, той повдига проблеми. И доколкото данните да са налице, те ще бъдат използвани само за да аргументират изводите, до които обобщаващо искам да стигна и аз пред вас.

Големият въпрос е да напомня експертната оценка на Европейската комисия непосредствено преди номиналното включване на България като член на Европейския съюз, че българският омбудсман функционира пълноценно и - един малък детайл искам да припомня – държавата да повишава ролята на омбудсмана на България. В добрия превод на изречението знаете ли какво значи това? Това не значи омбудсманът да увеличава своя щат, той няма и никакво намерение това да прави, то значи, че държавата носи отговорност да подобри работата на администрацията в цялата нейна йерархия. И тогава гражданският контрол на омбудсмана ще има своята по-ефикасна роля щом и управлението на страната стане по-добро.

Има две върховенства – върховенство на закона и заедно с това върховенство на правата на човека. Гледам господин Близнашки и ще го помоля да не спори.

Две върховенства няма, нали? Аз не искам да направя тази грешка, за да подчертая съществото. Ние сме в условията на този крилат чл. 6 на Договора за Европейския съюз, който възведе правата на човека на върха на ценностната система на целия Европейски съюз, тоест Европейският съюз не като съюз на нации и държави, а като съюз на ценности на върха, на които са правата на човека.

Целият доклад показва извървения път от институцията на омбудсмана през календара и релефа на цялата 2006 г.

Накратко, още няколко големи идеи преди цифрите. Активен изразител на общественото мнение – това се е стремил да бъде омбудсманът. И институционализиран носител на гражданския контрол върху държавната и общинската администрация, както и върху всички организации, които осъществяват или правят обществени услуги. Не само контрол, когато правата на човека са нарушени, а даже, когато просто са само застрашени. Много пъти казвам, за повече живот на тази дискусия ще го повторя – омбудсманът е високоговорител на справедливото обществено мнение, стига да има батерии. Батериите са две отглаголни съществителни – едното, застъпничество за нарушените индивидуални права, и второто – противопоставяне на лошите административни практики.

Омбудсманът вдига глас на общественото мнение, но не, за да вика, а, за да бъде чут. Не, за да бъде чут, а думите му да се вземат под внимание. Това не е за песнопеене, а защото става дума за една взискателност за спазването на правата на човека. Мисля си, че и досега стана ясно.

Господин председателю, най-висшият приоритет на омбудсмана е нормалният начин на живот на нашата държава това е правото на управление и принципите на добра администрация. Опитите, даже в България, добрата администрация да се разбере като по-добра административна технология – обслужване на едно гише и не знам какво друго, сигурно е добре – са грешни опити. Те може да имат добър политически режим и лоша администрация. И обратното – не може да има добра администрация и лошо управление. Така че, когато гражданският контрол се разпростира с цялата си взискателност тъкмо върху този пункт, никой не трябва да си прави илюзия, че става дума за властта.

Една друга голяма идея, която пронизва и доклада, и целия живот на институцията на омбудсмана – публичността. Вижте, за много държавни и други органи публичността е метод. За омбудсмана тя е част от неговата дефиниция, част от същността на неговата работа, и тук ние много пъти като говорим, даже и публично по пресконференции, аз ще си позволя да бъда малко прекалено обобщаващ във фразата. Петдесетте процента реална дейност и точно петдесет процента доказателства за публичното нейно протичане.

Франкофоните знаят, че прозрачността на управлението това е неговата транспарантност. Само че ние не искаме да говорим тук за транспаранти в един български смисъл на думата, като за пердета, зад които нещо се вижда. Дейността и на омбудсмана, и на държавната администрация трябва да бъдат къща от стъкло и то да бъде чисто и да се вижда ясно.

Ще кажа истината за нормативните актове - не защото правя отчет пред Народното събрание и търся във ваше лице снизхождението ви. Трябва високо да оценяваме обществеността, работата на ръководството и на народното представителство на Четиридесетото Народно събрание. В целия законодателен процес омбудсманът има едно пряко и равнопоставено сътрудничество с българския парламент. Ако искате един артистичен израз – чрез омбудсмана мнението на хората влиза в обществената и в парламентарната зала. В комисиите, в самите пленарни заседания на парламента всички предложения, които ние правим, а те не са наши, те са от дискусиите с хората, от проверките, които се правят там, те се разглеждат пълноценно и се гласуват по един изключително коректен и отговорен начин.

Смятам, че тази взаимна връзка трябва да се развива, говоря като човек, който познава омбудсманската практика тук и там. Боже мой, на много места омбудсманите изобщо нямат разговор със съответните парламенти. Те са някакви научни дейци, които ги познават в катедрите и то, ако преподават добре, но никакъв публичен говор, никакво влияние в обществото.

Добре, че ние даваме един обратен пример и това се дължи на парламента. Ще ви кажа нещо друго – по-добрите закони са необходими от гледна точка на правата на човека, но липсата на закон, ако чуете внимателно, е обстоятелство, което често нарушава правата на човека. Самата липса на закон.

Общата отговорност на законодателната власт мисля, че става много по-голяма, с оглед на правата на човека.

Много неща могат да се кажат. Аз ще бъда много кратък, извинете ме, пред вас, но преди това политиката на самостоятелност и на отстояване на независимостта на самия омбудсман. То не е заради Гиньо Ганев, то е, за да се знае, че той не иска да слуша никакъв партиен шепот, нито ведомствено отношение и не си позволява това. Ще компрометира самата идея на този граждански контрол, който той носи. Партии, коалиции, мнозинства – ние сме направили такъв Закона за омбудсмана, че той се избира с тайно гласуване от парламента, докато правителствата се избират явно, но това е друга тема.

Веднъж избран, той трябва да има свободата на един папа. Трябва да има право на собствена политика. Гарантирам ви, че в досегашната си работа омбудсманът следва този папски принцип. Знаете ли какъв е въпросът? Въпросът е народното представителство да бъде вярващо в правата на човека, не само като избира омбудсман, но и след това като обсъжда своите закони и своята ежедневна работа.

Разбира се, че индивидуалните жалби са главното, от което омбудсманът черпи жизненост за своята дейност в защита правата на човека. В доклада това е казано много подробно.

Господин председателю, ще бъда много кратък, но в резюме две цифри само.

През цялата 2006 г. – 3064 жалби, а след отчетния период тук, даже от началото на 2007 г. до 30 септември – 2590 жалби. Доверието в работата на институцията омбудсман расте, хората искат да се обърнат към този граждански контрол, а не непременно към съдебната власт. Това вече е белег, че гражданското общество има своите контури у нас.

По всички жалби, които са постъпили, са предприети конкретни действия. Много от жалбите са решени и има процент за това – 67, другите са в ход. Важното е, че понякога жалбите са приключвани не с решаване на спор, а с умело посредничество, решават се с даване на добри съвети, с насоки или пък се иска допълнителна информация. Повярвайте, че общественият натиск, който омбудсманът упражнява върху цялата йерархия на администрацията и на управлението, е ефикасен и крайно демократичен.

Новото, защото се почувства, че има нужда народното представителство да знае това: по категории жалбите – проблеми на собствеността, социални дейности, обществени услуги, неизпълнени съдебни актове, които са влезли в сила, здравеопазване и така нататък, не искам да се спирам на това, ще се чете. За мен е важно, че все повече органи на администрацията се съобразяват с препоръките на омбудсмана, когато той е констатирал нарушение на човешките права. В това отношение в доклада се посочва Министерският съвет – в два добри случая, Министерството на земеделието и горите в отделни случаи, Министерството на труда и социалната политика също. Няма да разказвам казусите. Министерството на отбраната има такава проява, Главната прокуратура също, Агенцията за държавни вземания, Агенцията за социално подпомагане, много общински администрации.

Вижте, от 2065 жалби, по които проверките са приключили, 250 са свързани с услуги, предоставяни на гражданите от общините. Тук нарочно са посочени поименно тези общини – София, Шабла, Свищов, Пещера, Сандански, Велинград, Пловдив, Велико Търново. Всеки от нас може да намери района си и да се замисли върху това изброяване. Поименно общини, които са се отзовали на препоръките на омбудсмана и са поправили своите нарушения, показали са воля за по-добра администрация.

Също така община Родопи, Аксаково, Тунджа, Царево, район “Приморски” във Варна, община Съединение, район “Възраждане” в столицата и така нататък. Има дружества, които също са се вслушали в нашите препоръки, не смеете да ви ги кажа на глас, че в отделни случаи това се отнася и за дружество “Топлофикация”, което след малко тук ще бъде изтъкнато като един драматичен случай. Но това е факт.

По-важно е друго – администрации, които не са се съобразили с ясните препоръки на омбудсмана. Омбудсманът е щастлив, че няма административна власт, но той има по-голяма – има власт на авторитета и власт на морала. Ако една администрация се вслуша в такава препоръка, това значи, че нашите искания към гражданското общество започват да изглеждат много реално.

Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите – правиха се много проверки във връзка със защитените територии на европейската екологична мрежа “Натура 2000”. Нашата констатация е, че в този случай пропуснати административни възможности, никакъв контакт с населението, задължението да го информираш. Това министерство е допуснало проява на лоша администрация. Лоша администрация не е говор, това е дефиниция, легална, на понятието добра и лоша администрация в европейската правна и конституционна система.

Министерството на здравеопазването – оплаквания срещу работата на органите на медицинската експертиза. Вие знаете какъв голям проблем е това. Стократно се говори и се писа. Още не са направени реални стъпки работата на ТЕЛК и НЕЛК да бъде подобрена. Имаш нужда да се освидетелстваш сега, защото си болен, но ти дават дата след три години и точно определят – на 12 февруари. Тогава, Боже мой, друг разполага с твоята съдба и с твоята болест. Може би другояче ще изглежда, господин Миков, но няма да оздравеем щастливо, благодаря на някакво духовно внушение. Това трябва да се промени и натискът ще бъде голям.

Областната администрация на Монтана трябвало да предаде депозитарна записка на един от наследниците. Е, не я предава. Натиск да го направи. Защо трябва да бъде така? Каква е тази администрация, самодоволна, пръснати по министерства и по общини, сигурни в месечното си възнаграждение? Една дистанция между граждани и администрация – тя трябва да бъде скъсявана.

Областната администрация в София трябвало да се произнесе по молби на граждани от 2005 г. за правото им на обезщетение по чл. 2 от Закона за политическата и гражданска реабилитация. Е, не се произнася. Трябва специални усилия за това. Ще изгубя време, ако чета тези работи, ще ви моля да ги погледнете вие.

Искам да ви кажа с това, че много общини са изброени тъкмо като несъобразяване с внушения, направени от омбудсмана. Те са правени след като е имало оплакване, проверките са показали, че резултатите са във вреда на администрацията.

Оттук нататък ще бъда кратък, макар че нямам право. Жалбите не са само източници на живот на институцията омбудсман, а правото му да се самосезира. Ние се самосезирахме по така наречените зелени площи в София, тяхното непрекъснато намаляване, като се гази не само през законови норми, а през върховното право на собствен живот на всеки човек. Или топлофикационните дружества.

Ние се намесихме и по достъпа до архивите на тоталитарните тайни служби с едно много пространно становище. Вие приехте закона, можете да съдите кое е добро и кое е лошо в него, но в нашето становище имаше идеи, които бяха добри внушения.
Господин председателю, топлофикацията отново е на вниманието на омбудсмана, защото гражданите започнаха да получават така наречените изравнителни сметки. Министерството на икономиката е приело една наредба, почти математическа, как се изчисляват тези сметки. Никой не знае тази наредба, никой не знае нейните формули, никой от тези, които са я издали, не се е погрижил да разговаря с хората, дявол да го вземе, преди това. И се получават едни баснословни сметки за съзнанието на човека. Вие и аз не сме видели никакви листовки, с които хората да обяснят защо го правят така. Тази конфликтност с мълчанието на администрацията спрямо хората е един тежък укор, който може да бъде и обобщен. Проверката продължава. Тя ще завърши скоро, но е гарантирано, че не е възможно такава една подзаконова наредба по този начин да посяга върху интересите на хората, без да ни даде сметка защо и как стои едно или друго.

Обстоятелства, които будят тревога: механизмът на обществено обсъждане, не говорим само за местните референдуми, връзката с обществеността както по “Натура 2000”, така и по Общия градоустройствен план на София. Министерството не беше правило абсолютно никакви консултации с населението, а е задължено и от нашия закон, и от международна норма, валидна за Европа.

Това е лоша администрация. Мисля си, че администрацията трябва да престане да схваща омбудсмана като един орган, който получава жалби, а да си даде сметка, че той е носител на гражданския контрол, институционализирано! И той е бъдещето на контролната система на България, ако искаме да говорим за модернизация и за един режим, при който, надявам се, участието на гражданите всеки ден трябва да бъде все по-властно при вземането на решенията и при тяхното изпълнение.

Само схематично, но важно – децентрализацията на властта. Това е един императив за България, една повеля, от която нямаме право да се отклоним. Сякаш властта създава желание това да бъде така. Само че ние констатираме, че сме изправени пред необходимостта да ядем един горчив сандвич. Горната филия на този сандвич е една централна власт, която не се децентрализира с охота, долната филия е една местна власт, която не е достатъчно компетентна да поема отговорностите си, щом ще бъде децентрализирана. Нали Европа е на общините? И в средата на този сандвич – една неизяснена политическа воля и неперфектна нормативна уредба с една надежда, че с изборите, които сега настъпвате, може би ще се създаде друго впечатление за местните органи на властта. Дано! Това е политически въпрос.

Омбудсманът има приоритет, когато говорим за децентрализацията и повишаването на компетентността на местната власт. Ние, господин председателю, не си служим с щатни бройки, но сме създали едно самостоятелно звено на обществени начала и там, понеже трябва един траен приоритет, гражданският контрол ще бъде непрекъснато повишаван. Мисля си, че е време да се каже по повод на децентрализацията една тема, която не стои настрани от контрола на парламента. По силата на един текст в Закона за местното самоуправление и местната администрация се създават така наречените местни или общински посредници. Добре, те не са подчинени на закона и Правилника за работа на омбудсмана. Избират ги – чуйте, с две трети мнозинство от общия брой на съветниците в една община. И започват едни невероятни съглашения, казвам го твърде литературно, и се избира някой, който не знае на кого да се подчинява. Има общини – нашата констатация е ясна, където един общински кмет или общински съвет казват: това е моят посредник! Какъв е той твой?! Той е призван там да упражнява контрол за правата на човека, а да бъде твой адвокат е една твоя приумица, която трябва да бъде прекратена. Но по досегашната уредба общините им дават и квартири, плащат им и заплати. Тогава каква независимост искаме? С това омбудсманът поема ангажимент, който е базиран на законодателството, тясно взаимодействие с местните посредници и още по-тясно взаимодействие по силата на този граждански контрол с местните органи на власт. Не трябва местните посредници да бъдат в системата на националния омбудсман, но трябва да принадлежат на този дух, да имат този кураж и тази воля.

Господин председателю, каква е тази идея напоследък, която ходи и по етажите на парламента, да има тъй наречените специализирани омбудсмани? Отишли един или двама народни представители в Шотландия, видели, че има детски омбудсман… Трябва да свери капацитетът на националния. Той може да лобира и да сложи акцент върху такава проблематика. Иначе – днес детски, утре омбудсман за вдетинени. (Оживление.)

Това ли е темата? Това значи да намалиш ударната мощ на тази девствена институция на гражданския контрол.

Гледам, че тук се приеха два-три закона, забравих – за пациента или за здравето, на първо четене и всички предвиждат да има здравен омбудсман. Да не изброявам авторите на тези закони. Какво да прави този здравен омбудсман, ви питам аз? Да показва кой в кой кабинет да влезе ли? Как да брани правата на пациента? Цялата система е налице, всички трябва да я спазват.

Ами няколко университета, господин председателю? Избрали са си университетски омбудсмани. Намерили професор, който няма достатъчно плътна заетост и са му връчили такива правомощия. На каква база? Кой го подкрепя? Каква е нормативната уредба? Ако трябва нещо да се подобри, тогава да дойдем в Народното събрание, да изградим по-съвършена правна уредба, но така, съвършено случайно, мисля, че не трябва да се прави.

Конституцията и омбудсманът. Чест прави на българския парламент, че с една конституционна поправка в кръга на независимите конституционни органи се включи омбудсманът и той получи правомощие да се адресира до Конституционния съд, когато с един нормативен акт или отделни негови разпоредби се засягат правата на гражданите. Ние упражняваме тези правомощия активно, няма да изброявам исканията, които сме правили, но ще ви спомена само едно, защото искам да направя аргумент от него.

Поискахме Конституционният съд да обяви за противозаконна тази разпоредба в Закона за енергетиката, която даде права на топлофикационните дружества да се снабдяват с изпълнителен лист за това, че вие им дължите пари, без да искат да се докажат правата в един равноправен съдебен процес.

Те вадят извлечения от своята счетоводна сметка, пращат го и съдът им издава изпълнителен лист. Откъде накъде тази привилегия? Че договорът с „Топлофикация” е един равноправен стопански договор. Като имат да вземат и не им го плащате доброволно, тоест не сте съгласен – в съд трябва да ви осъдят, но в равноправен процес. И тази привилегия изведнъж се оказва, че тя е остатъчна като едно его от едни времена на така наречената „централизирана икономика”, когато и кооперациите имаха такова право. Помните ли? Това трябва да се премахне.

Добре – но, разказвам ви го за живост и защото е важно – правим такова искане. Конституционният съд – забравих – 6:5 или нещо такова, гласува и казва: искането на омбудсмана не се удовлетворява, защото няма мнозинство.

И сега чуйте големият въпрос, уважаеми господа народни представители: в Конституцията и в Закона за Конституционния съд пише изрично, че решение се взема, когато са гласували повече от половината от общия брой на членовете на Конституционния съд. Те са 12, трябват 7. Знаете ли колко дела Конституционният съд прекрати по този начин с гласуване 6:6 или 6:5? Няма решение и няма сила на присъдено нещо – мисля, че тук това е толкова ясно.

Ние внесохме ново искане в Конституционния съд пак по проблемите на „Топлофикация”, защото няма решение. А няма решение, защото няма 7 гласа. Дори да го отхвърлиш, ти трябват 7 гласа, за да го приемеш трябват пак 7.

И си мисля, че Конституционният съд е изправен пред тази необходимост, подкрепян разбира се, от волята на парламента, той да помисли за своята собствена практика. Всички сложни случаи – веднъж беше по досиета, веднъж беше по ДПС, веднъж беше за друго – 6:6, 6:5, как така?! Щом е 6:6 и 6:5 няма решение, а те го обявяват в „Държавен вестник”. С това трябва да се прекрати. И това е един голям проблем, който омбудсманът поставя в цялата му сериозност пред хората, които трябва да мислим и да прилагаме законите и Конституцията на страната.

Аз го казвам неслучайно, защото това е дълг и на самия парламент в края на краищата, но иначе ние много активно се зовем от това правомощие. Искаме непременно, когато такива въпроси се поставям пред Конституционния съд, той да ги решава, да не ги прекратява още в някаква предварителна фаза по допустимост. Това е въпрос, по който трябва да се поговори много сериозно.

Конституционният съд, ако не постигне едно мнозинство, той не се е произнесъл. Трябва конституционно правосъдие. Защо не го кажем на висок глас? Знаете ли колко дела така се считат за решени в Конституционния съд?

Аз искам да помоля чрез Вас, уважаеми господин председател, парламентът да влезе в правата си и да помисли върху тази практика, която очевидно е антиконституционна.

Ние имаме права за сезираме Конституционния съд. Правим го във всички случаи, когато се посяга на правата на гражданите. Искаме такова сезиране на Конституционния съд да бъде добре разбирано и ще настояваме винаги то да бъде пред нашите очи.

Ние не можем да кажем, както някои други: не се постигна мнозинство, счита се, че не е прието. Трябва да се изправим пред големия въпрос: омбудсманът ще се обръща към Конституционния съд винаги, когато се посяга на правата и интересите на гражданите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Ганев, позволете председателят да се обърне към омбудсмана сега.

Навлизаме в последните 30 мин. от нашето днешно пленарно заседание. Сигурен съм, че уважаемите народни представители ще искат да вземат отношение по Вашата презентация, така че действително нека да дадем възможност да има и дебат по доклада на омбудсмана.

ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря, ще бъда много кратък.

Така че мисля, че правото на омбудсмана да може на свой ред да се обръща към Конституционния съд е една възможност, която трябва да се използва максимално.

Аз ще прескоча част от своите идеи не защото съм изчерпал времето си, а да кажа няколко неща, които имат според мен важно значение.

Омбудсманът има право да се обръща и към Конституционния съд във всички случаи, когато се посяга върху правата на хората.

Има сигнали и предложения от граждани и организации за сезиране на Конституционния съд, които са отхвърляни от омбудсмана и това е естествено, но има конституционни дела за обявяване на противоконституционността на част от разпоредби, по които омбудсманът трябва да вземе отношение. И той го прави. Има и това право.

Ние смятаме, че сигнали и предложения от граждани и организации за сезиране на Конституционния съд трябва да бъдат използвани достатъчно добре и омбусманът пък по тях трябва да вземе отношение.

Във всички случаи омбудсманът беше конституиран като страна по две дела, образувани от Конституциония съд по искане на други конституционни органи. В тези случаи ние изразяваме своето становище и смятаме, че то се гледа добросъвестно от самия съд.

Две неща искам да отбележа накратко в това изложение – омбудсманът в борбата с корупцията.

Взаимодействието на самия омбудсман със съответните органи го прави много ефикасна институция в борбата с корупцията. Важното е да се въведат такива вътрешно-административни процедури, които да позволяват и на омбудсмана да води една ефикасна борба с корупцията.

Ще се спра много накратко на две теми във връзка с взаимодействието на омбудсмана на местно ниво за ефикасната защита на правата на гражданите, но не толкова, а борбата с антикорупционната политика. Няма да влизам в детайли, но омбудсманът организира в София международна конференция с участието на омбудсмани от Холандия, Македония и т.н. и се постави големият въпрос за контрола на омбудсмана върху сервантната администрация. Това е съвсем коректен въпрос и мисля, че непременно тази посока трябва да бъде развивана и да продължи.

Има тенденции и обстоятелства, които обаче предизвикват тревога. Нетърпимостта към корупцията не се е превърнала във вътрешно убеждение на обществото и не е въведена като общоприета обществена норма. Не са достатъчно развити връзките и ефикасното взаимодействие между омбудсмана и органите на местното самоуправление и той трябва да стане ударен фактор в борбата за зачитането на правата на човека еднакво върху цялата територия на страната.

Мисля си, че някои открити обществени проблеми, които засягат правата на хората, кратко могат да бъдат споменати: закрилата на правата на децата, здравеопазването, трудовите спорове и съдебните дела, еднократните обезщетения по Закона за политическата и гражданската реабилитация, възстановяването на собствеността в териториите по § 4 и т.н. Но големият въпрос е, че омбудсманът трябва непременно да стои на стража, с другите институции заедно да търсят това сътрудничество, което ще увеличи и неговите собствени възможности. Това се прави.

Само няколко думи по една тема, която наричам закрила на правата на децата, здравеопазването, трудовите спорове и съдебните дела. Мисля си, че обществени проблеми, които засягат правата на хората, стоят открити и те са обект на ежедневната работа на нашата институция. Мисля си освен това, че участието в международното сътрудничество за защита на правата на човека е нещо много важно. Тук не говоря за Международния институт на омбудсманите със седалище в Канада, за Европейския институт със седалище в Австрия, не говоря даже и за Асоциацията на омбудсманите и медиаторите франкофони, съществува и това. Били сме домакини на много конференции, това е добре – двустранно сътрудничество, но сътрудничеството с европейския омбудсман също е много ефикасно и много необходимо. В никакъв случай не живеем и не работим в някаква самота. Искам да кажа, че участието на омбудсмана в международното сътрудничество за защитата на правата на човека е много важно. Тук стои темата за многостранното сътрудничество, тук стои въпросът за Европейския институт на омбудсманите, омбудсманите и медиаторите от франкофонията и т.н. Струва ми се, че сътрудничество с европейския омбудсман също на свой ред има много голямо значение, защото не става дума за солидарност, а за общ поглед върху правата и върху защитата на правата на хората в най-широкия смисъл на думата.

Искам да кажа, че има няколко открити обществени проблема: закрилата на правата на децата, здравеопазването, трудовите спорове и съдебните дела, еднократните обезщетения, възстановяването на собствеността на територии по § 4, обезщетения за възстановени права на собственост по земеделски земи и т.н. Всичкото това говори за участието на омбудсмана в международното сътрудничество, в защитата на правата на човека въобще. То е многостранно и, разбира се, има и международни органи, към които омбудсманът принадлежи и трябва да имат своята солидарност. Мисля си, че сътрудничеството с европейския омбудсман има специално измерение и то трябва да бъде подчертано.

Омбудсманът на България подчертава, че неговият доклад не се свежда до обикновен количествен отчет на действията на институцията. По-важни са оценките и акредитивните идеи, за да се въвежда по-голяма компетентност и чувство за нарастващ дълг на администрацията към всеки отделен член на обществото. Мисля си, че като застъпник за правата на хората омбудсманът би искал органите на властта в цялата тяхна йерархия да вземат акт от посочените в този доклад прояви на добра или лоша администрация и тогава непременно резултатите ще бъдат много по-добри.

Искам да кажа, уважаеми господин председателю, че големите идеи за децентрализацията на властта, че големите идеи за правата на човека са в същността на всичко това, което правим и отчитаме заедно. Убеден съм, че децентрализацията е фактор, който трябва да бъде следван, но в неговата мярка. Намесата на омбудсмана в случаите, когато законовите разпоредби накърняват правата на гражданите в разрез с Конституцията, трябва да бъде категорична. В този смисъл той има своите правомощия, има своя суверенитет, искам да добавя, и своето влияние.

Има няколко открити въпроса, които засягат правата на хората, закрилата правата на децата (изброявам ги случайно), здравеопазването, трудовите спорове и съдебните дела, обезщетенията по Закона за политическата и гражданската реабилитация.

Съвсем в края на тази идея - омбудсманът подчертава, че неговите доклади не се свеждат до количествени отчети на действията на институциите. Те искат да имат креативни идеи, да се въвеждат в индивидуалното и общественото съзнание, по-голяма компетентност и чувство за дълг, международно сътрудничество, права.

Мисля, че институцията на омбудсмана ще направи това, което се очаква от него. Той ще бъде непременно един взискателен коректив, ще прави непременно всичко необходимо, за да се отстояват правата на хората. Неговата главна мисъл, главната му цел е да работи така, че да има много по-голяма взискателност към органите на властта и управлението. Мисля, че възможностите в това отношение са големи и той е пред вас с всички тези свои предложения.

Мисля си още, че децентрализацията на властта има своите предели...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Ганев, бих ли могъл да Ви предложа, тъй като ще изчерпим времето, а знам, че има народни представители, които искат да вземат отношение, да дадем възможност на господин Китов като председател на Комисията по здравеопазването и на господин Казак да вземат отношение, за да можете и вие да чуете онова, което колегите народни представители считат за най-съществено от проблематиката, която третирате.

ГИНЬО ГАНЕВ: Да, така е.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Китов.

БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Благодаря, уважаеми господин председателю. Ще ми позволите да започна с един упрек към Вас.

Този материал беше раздаден днес, но смятам, че трябваше да има повече време, за да може народните представители да се запознаят с него. Тогава може би нямаше да се налага на уважавания от всички нас господин Ганев надълго да се опитва да ги запознае с материала.

Второ, считам, че беше съвсем редно, уважаеми господин председател, този доклад да бъде раздаден и да се иска становище от всички комисии по частта, която ги засяга тях. Съвсем правилно отгатнахте, че ние ще разгледаме частта на здравеопазването в Комисията по здравеопазването – нещо, което нас ни занимава. Знам, че и Министерството на здравеопазването също се опитва да реши проблема с ТЕЛК-овете – абсолютно точно и правилно уловено от омбудсмана на републиката.

Тук обаче бих искал да изкажа и моята лична благодарност към институцията, която представлява господин Гиньо Ганев, защото тя, колкото и да се отнасяме несериозно към нея, за съжаление, е един изключителен коректив, който трябва да бъде утре настолната книга на сегашни и бъдещи управляващи. Защото това е наистина онзи посредник, чрез който се виждат нещата по отношение на хорските очи, на обикновените хора.

Затова и моята лична благодарност към господин Гиньо Ганев, който положи доста усилия, за да сложи институцията на крака.

Но ако искаме да свършим работа, мисля, че поне един апел и Вие трябва да отправите към всички комисии – да разгледат на свои заседания частта, която засяга тяхната дейност и е отразена в доклада, за да могат да се набележат мерки, които утре да бъдат изпълнени, та да има ефект от това, което предлага омбудсманът на републиката.

Не мога да не кажа, че част от вижданията на институцията Омбудсман, касаещи парливия въпрос с Топлофикацията, бяха внесени от някои народни представители. Комисията по онова време ги отхвърли. Може би едно бъдещо преразглеждане може да направи този проблем по-ясен, защото аз си признавам – като им гледам сметките, нищо не разбирам, а все пак съм средноинтелигентен човек.

Използвам да кажа, че съжалявам, гдето нямаше по-голяма възможност за по-дълбоко обсъждане на този доклад. Все пак не можа да не изкажа своята благодарност към дейността на господин Гиньо Ганев и неговите колеги, които направиха, съживиха и дадоха начало на съществуването на тази изключително важна форма, важна институция – омбудсман на Република България. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Китов.

Господин Казак трябва да прочете становището, а виждам, че има поне още четирима желаещи да вземат думата.

Колеги, бих ви предложил да удължим парламентарното време след 14,00 ч., ако не възразявате, за да можем утре да гласуваме проекта за решение в началото на пленарния ден.

Във връзка с казаното от господин Китов, без да искам да обяснявам кога е внесен докладът, ето какво предлагам като проект за решение по линия на необходимостта разглеждането на тази точка да завърши с решение:

1. Приема за сведение доклада за дейността на омбудсмана за 2006 г., като взема акт от констатациите и препоръките, посочени в доклада.

2. Постоянните комисии на Народното събрание съобразно своята компетентност да обсъдят констатациите и препоръките, посочени в доклада.

Смятам, че в този смисъл ще можем да се върнем към въпросите, поставени в доклада на господин Ганев.

Давам думата на господин Юсеин за реплика към господин Китов.

АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, господин Китов! Макар че аз следя работата на омбудсмана, защото съм в Комисията по правата на човека и имам някакви съображения относно работата, но това е друга тема, искам да бъдем пределно честни относно това, което направи омбудсманът. Материалите ни бяха раздадени преди пет месеца. Даже имаше предоставени дискове. В нашата комисия работата на омбудсмана се разгледа. Това че днес е раздаден допълнителен доклад за колегите, които навремето не са успели да го видят, не е пропуск на омбудсмана. Много се извинявам, но фактите са такива.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Юсеин.

Господин Китов, заповядайте за дуплика.

БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Моята дуплика е много кратка. Господин Юсеин, аз не съм обвинил омбудсмана. Истината е, че аз днес се запознах с доклада и считам, че за да го гледаме в пленарно заседание, трябваше да имаме поне един ден. Но в никакъв случай това не е вина на омбудсмана.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Заповядайте, господин Славов, да представите текста на становището на комисията. Бихте могли да направите едно по-кратко експозе, в което да представите преди всичко заключенията.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН СЛАВОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ганев! Предлагам на вашето внимание становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията относно доклада на омбудсмана на Република България за 2006 г. Той е приет на редовно заседание, проведено на 20 юни 2007 г.

Докладът беше представен от господин Гиньо Ганев. Внася се в Народното събрание на основание чл. 22 от Закона за омбудсмана и е първият такъв акт след създаването на институцията, който обхваща цяла календарна година – 2006. Структуриран е в 12 раздела, в които обстойно са описани основните направления в дейността на омбудсмана, като в приложения са дадени подробни статистически данни и класификации на разглежданите жалби и сигнали на граждани, пълен текст на по-важните становища, препоръки и други актове на омбудсмана, както и отчет за разходите.

Трябва да ви кажа, че становището на комисията е изключително подробно и аз ще се съобразя с предложението на господин Пирински да прочета само заключителните констатации на комисията и нейното решение.

“Комисията отчита, че в сравнение с няколкото месеца, обхванати в предишния доклад на институцията, през 2006 г. омбудсманът вече е разгърнал и някои по-специализирани направления в своята дейност, които се обуславят от неговите конституционни функции.Така например омбудсманът е предприел активна работа по инспектиране на местата за лишаване от свобода и следствените арести; самостоятелно участие в антикорупционната стратегия на държавата; сезиране на Конституционния съд, когато със законови разпоредби се нарушават правата и свободите на гражданите; развитие на взаимодействието с местните власти с акцент върху новите отговорности, които поставя пред тях процесът на децентрализация и неговото значение за гарантиране на правото на всеки гражданин на Европейския съюз на добро управление; защита правата на лицата в тясно взаимодействие с други държавни органи и УНИЦЕФ.

Предвид съдържанието на доклада на омбудсмана и неговата същност на акт, с който институцията поставя на вниманието на парламента проблеми, свързани с правата на гражданите и техните отношения с държавната администрация, Комисията по правата на човека и вероизповеданията с единодушие приема за сведение доклада на омбудсмана на Република България за 2006 г. и предлага на Народното събрание също да го приеме за сведение, като вземе акт от констатациите и препоръките, посочени в него.” Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Славов.

Вярвам, че колегите обърнаха внимание именно на финалната част с предложенията на комисията за вземане на акт от доклада на омбудсмана.

Давам думата на господин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин омбудсман на Република България! Аз си бях подготвил изказване по доклада в писмен вид, но тъй като времето напредна, ще кажа само няколко думи. Естествено докладът заслужава адмирации за това, че институцията омбудсман въпреки че е съвсем нова за българската политическа и институционална традиция, съумя за това кратко време да натрупа и институционален, и морален авторитет и капацитет, за да отговори на обществените очаквания, които всички ние свързвахме с нейното създаване.

Най-важното нещо, което трябва да се направи като констатация, е, че този доклад е не просто отчет на една институция за дейността й, а по-скоро една морална оценка за това доколко добра и доколко недобра е работата на администрацията и доколко правата и свободите на гражданите се защитават ефективно от нея, доколко законът наистина е над всичко във взаимоотношенията между държавата и нейните граждани. От тази гледна точка е много ценно за нас като народни представители и не само за Народното събрание като институция, но и за всички останали държавни институции да се вслушат и вгледат внимателно в констатациите, направени от омбудсмана в неговия доклад, за да осъзнаят, че все още има сериозни проблеми в тези взаимоотношения между гражданите и администрацията, че има тенденции за недобро общуване между гражданите и администрацията и че проблемите са многоаспектни – има проблеми на законово ниво, има проблеми на организационно ниво, има проблеми по прилагането на тези закони и в крайна сметка има проблем може би и на манталитет и на традиции във взаимоотношенията между администрацията и гражданите.

В края на изказването си аз искам само да отправя една конкретна препоръка към омбудсмана. Той спомена, че наред с другите си правомощия да разглежда конкретни жалби от страна на граждани и техните организации омбудсманът има и правомощието да се самосезира и едно от основните му правомощия е да изказва аргументирани становища и позиции по обществено значими проблеми.

Моята препоръка, уважаеми господин омбудсман, е при упражняването на това правомощие вие да следите внимателно за това наистина да се касае за проблеми на взаимоотношения между граждани и администрация. Вие досега не сте се поддали на изкушението и се надявам, че няма да допуснете и в бъдеще подобно нещо - да застанете в позицията на арбитър тогава, когато проблемът е по-скоро конфликт между отделни обществени групи, тогава когато има обществен дебат по даден въпрос. Тогава омбудсманът трябва много да внимава да не се превръща от арбитър за решаването на проблеми между гражданите и администрацията, да не се превърне той в арбитър за решаване на проблеми и конфликти между отделни слоеве на обществото. Защото ако институцията омбудсман залитне в подобна насока, тя би загубила голяма част от авторитета си.

Чувството за мярка, господин омбудсман, трябва да бъде също един от основните принципи в дейността на омбудсмана. Защото винаги когато губим мярката във всяко едно наше действие, рискуваме да омаловажим и дискредитираме всичко, което сме направили. Мисля, че институцията омбудсман досега е съумяла и в това отношение да бъде на достойно, на добро ниво и се надявам тя да продължи в тази насока. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Казак.

Имате думата, госпожо Дикова.

МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин Ганев, уважаеми колеги! Още в началото на моето изложение аз също искам да подчертая, че докладът на омбудсмана пред Народното събрание не трябва да се възприема като един обикновен отчет за работата на една институция за определен период от време. Практиката на европейските омбудсмански институции, както и нашата законодателна уредба сочат на разбирането, че този отчет е акт на омбудсмана, с който се поставят на дневен ред пред законодателната власт въпроси, свързани с функционирането на администрацията, както и проблемите, които гражданите срещат в отношенията си с държавните и местни органи.

От тази гледна точка намирам представения от омбудсмана доклад, съобразен с това изискване. Неговите констатации и препоръки могат да бъдат повод, както за засилване на парламентарния контрол в дадени сфери на обществения живот, така и база за предлагани от нас нормативни промени.

Аз искам да се спра на два акцента от доклада на омбудсмана, които визират работата на органите на местната власт.

На първо място, споделям схващането на омбудсмана, че правото на добро управление и добра администрация, прогласено в Хартата за основните права на Европейския съюз, не се свежда само до качеството на предоставяните на администрацията услуги, но е и пряко свързано с подобряването на качеството на живот на българските граждани. Една от най-важните стъпки в тази насока, както спомена и омбудсманът в своето изложение, е реалната децентрализация на властта, при която решенията се взимат най-близо до местната общност, до управленския процес на вземането на тези решения, гражданите взимат широко участие и органите са длъжни да се вслушват в тяхното мнение.

В условията на европейското членство на България действително децентрализацията на управлението се поставя пред държавните общински органи като неотложен императив. При това схваната не като механично прехвърляне на властнически функции и правомощия от централните към местните органи, а като целенасочен процес, който трябва да доведе до пълноценно и ефикасно участие на гражданите във формирането на обществената политика и осигуряването, също така на равен достъп до образование, здравеопазване и други социални услуги.

В това отношение препоръките на омбудсмана за постигане на добро управление в общините, което зачита правата на хората са полезни и навременни. Според мен тези препоръки могат да бъдат база за оценка на общинското самоуправление, от гледна точка на правата на гражданите, както и база за развитие на законодателната уредба в тази посока.

На второ място, бих искала да спра вниманието ви върху един конкретен и според мен много сериозен проблем, свързан с дейността на местните власти, посочен в доклада, по който струва ми се, има нужда и от парламентарна намеса. Много от общинските съвети все още не са приели ред за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато недвижим имот няма да се използва през цялата година. В доклада се посочва също, че на места дори се упорства с виждането, че не може и не е нормално да бъде установен подобен ред.

С промените в Закона за местните данъци и такси от 2003 г. се даде възможност на местните органи на самоуправление да определят реда за освобождаването от местни такси. Оказа се обаче, че при редица проверки омбудсманът се е натъкнал на една лоша практика. От началото на 2004 г. до края на 2005 г. такса за сметосъбиране и сметоизвозване се събира от всички собственици и наематели на имота, независимо от това дали имотите се използват ефективно или не. Този ред за събиране на такса за битови отпадъци се приема за законосъобразен и от органите на данъчната администрация. В резултат на така установения ред за събиране на таксата правото на гражданите за справедливо определяне и заплащане на местните такси, прокламирано в Закона за местните данъци и такси, очевидно е нарушено. Гражданите са заставяни да заплащат стойността на услуга, която на практика не им се предоставя.

Становището на министъра на финансите, изразено по искане на омбудсмана, е, че законът не е премахнал възможността за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване. За съжаление правата на гражданите, за справедливост при определяне и заплащане на таксата продължават да се нарушават в много общини.

Общинските съвети все още не са приели ред за освобождаване от таксата, когато имотът няма да бъде използван през цялата година. Това е само един от реалните проблеми, посочени в Доклада на омбудсмана за 2006 г. Констатациите и препоръките, които са направени и по отношение на необходимостта от засилване на гражданско участие при формиране на политиките на централно и местно ниво, за подобряване на правата на потребителите на топлофикационни услуги, както и за ролята и функциите на общинските посредници и взаимодействието им с централния омбудсман според мен би трябвало да бъдат обсъдени по-обстойно от ресорните комисии на Народното събрание.

Ето защо предлагам да подкрепим становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията в духа на вече установената парламентарна практика, да приемем доклада на омбудсмана за сведение и да добавим в текста на решението, че парламентът взема акт от констатациите и препоръките. Това ще бъде основание и постоянните комисии да се занимават специално с въпросите, които омбудсманът повдига пред нас като законодателен орган. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Дикова. Както и сама се уверихте проектът за решение отразява тези Ваши пожелания. Смятам, че те са справедливи. Благодаря Ви за подкрепата.

Думата има господин Близнашки.

ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители! Не мога да не започна своето изказване с предизвикателството, което отправи към мен господин Ганев. Смятам, че неговата теза за правата на човека, за тяхното върховенство е напълно перфектна, защото правата на човека имат конституционен ранг. Те са пряко въплъщение на конституционните ценности и в този смисъл стоят над всякакви закони, приемани от Народното събрание. Това е една отправна точка за дейността на националния ни омбудсман, която действително заслужава уважение и трябва да бъде приветствана.

Омбудсманът на Републиката е една относително нова институция в конституционната ни система, но смятам, че досегашния опит дава основание за една изключително висока оценка на неговата дейност и на екипа от изключително сполучливо подбрани сътрудници на националния ни омбудсман, защото при този подбор на сътрудници беше намерена една много сполучлива мяра за съчетаване на различни политически ориентации и това придава особена стабилност на тази институция. Въобще, всяка институция на публичната власт може и трябва да разчита при осъществяване на своите функции не само и не просто на формалните си правомощия, но и на авторитета на лицата, които я съставляват, персонифицират, говорят и действат от нейно име. Това изискване в най-висока степен се отнася до омбудсмана на Републиката, който нито по-малко, нито повече се явява гласът на гражданското общество.

Аз смятам, че господин Гиньо Ганев с неговата житейска мъдрост, с неподражаемия му стил, с модераторските му умения придава огромен авторитет на институцията, и което е по-важно той съумя да спечели доверието на българската общественост.

Отчетът дава систематичен преглед на проблемите, с които се занимава омбудсманът на Републиката, а това са болките и тревогите на нашите избиратели, на нашите сънародници. В този смисъл отчетът е поучително четиво за всеки тук от нас, народните представители. Обнадеждаващо е обстоятелството, че централната администрация и органите на местната власт все по-често проявяват отзивчивост към препоръките на националния ни омбудсман.

Щастливо попадение на Народното събрание беше, че първият национален омбудсман - господин Гиньо Ганев, освен всичко друго е и виден парламентарист. Човек с доказана привързаност към ценностите и принципите на парламентарната демокрация и неслучайно той осъществява в своите функции непосредствено сътрудничество с Народното събрание и неговите комисии.

Огромни са неговите усилия и това заслужава насърчение за отстраняване на недостатъците в законодателството и за неговото респективно усъвършенстване занапред. Новото правомощие на омбудсмана на Републиката - да сезира Конституционния съд се упражнява от него изключително умерено, изключително коректно, именно в защита на накърнени основни права и свободи на българските граждани и по този начин се запълва една съществена конституционна празнина, а именно отсъствието на индивидуална жалба.
Бих искал особено да подчертая стремежа на омбудсмана да търси решения на нови проблеми, да се осмислят нови явления, които настъпват в дейността на националната администрация, да прихваща онези тенденции, които се зараждат и на европейско равнище. Огромни са усилията да се осмисли, да се проучи едно ново явление, каквото е правото на добро управление, правото на добра администрация и направените усилия в тази посока заслужават действително подкрепа и насърчение. Защото се проведоха различни дискусии, появиха се първите научни публикации по повод на това предизвикателство, а и международните форуми, които се провеждат в България, говорят за една засилена легитимност и признание за нашия национален омбудсман. Въобще омбудсманът усвоява и въвежда в оборот една нова лексика, нови инструменти от оценъчен характер. Много се радвам, че в нашия политически живот се утвърждават представите за добра или лоша администрация, защото всяка човешка дейност, особено тази по управлението, заслужава да получава и съответната оценка.

В заключение смятам, че ние не чисто и просто трябва да приемем за сведение доклада на омбудсмана и да дадем положителна оценка за неговата дейност, а трябва да направим всичко това с нашата акламация – благодаря Ви, господин омбудсман.

Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Близнашки.

Господин Дилов, заповядайте.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, почитаеми господин Ганев! Докладът Ви е впечатляващ в много отношения, както впечатляващ е екипът, който Вие създадохте, и цялата тази дейност.

Специално искам да Ви поздравя за добрата работа под Ваше ръководство на госпожа Тоткова, на господин Цеков. Бързо ще прескоча останалите хвалби и мнението на нашата парламентарна група, че докладът наистина заслужава подкрепа.

Винаги съм вярвал, че същността на политиката е 90% да накараш чиновниците да работят по-добре и 10% мечти и надежди за по-хубаво бъдеще. В тези 90% на политическото вашият доклад е сериозна крачка напред. На нас и на цялото общество, особено пък на държавната администрация, остава задачата как да сведем това, което Вие сте направили, до чиновниците във вид на импулс за промяна на тяхната дейност, както и да извадим онези бележки, които засягат нас самите.

Бих си позволил една конкретна критика, която е свързана с външния вид на доклада. Смятам, че не е добре на толкова луксозна хартия да бъде този доклад. Искрено Ви препоръчвам за следващия да направите обществена поръчка за рециклирана хартия, особено в този раздел, в който показвате сериозна загриженост за околната среда.

Позволявам си към тази критика да добавя поздравления за добре работещия сайт. Мисля, че той се нуждае от повече реклама, което ще направи хартията по-малко нужна. Смисълът на този доклад наистина е през медиите, през парламента, през Министерския съвет да стигне до колкото се може повече хора в администрацията, които са едната страна на Вашата посредническа дейност.

Завършвам с една реплика на Ваша реплика. В средата на Вашето изложение Вие изключително умело, по йезуитски умело, бих казал, споменахме папата. Споменахте папата в една зала, в която често се интерпретира по-скоро мамата, мамата в различни варианти.

Ще Ви припомня дебата по Вашето избиране, когато бях яростен противник на израза “омбудсман”, а държах да се казва “обществен посредник”. Мисля, че този доклад е точно доклад на един обществен посредник. Накрая, ако помните дебата, аз станах и казах: вижте какво, търсим българско име за тази длъжност, предлагам ви в Конституцията да запишем направо Гиньо Ганев. Какво по-българско от това име Гиньо Ганев! Освен това е един човек, който сам по себе си вече десетилетия е институция. Така можеше да се спази и папската традиция и след време да има Гиньо Ганев ІІ, Гиньо Ганев ІІІ и т.н. Това в кръга на шегата. Казвам го, за да подчертая, че Вие съумяхте наистина за по-малко от година да направите институция, работеща институция, която заслужава и нашите акламации, макар да сме от опозицията.

Да сте жив и здрав още много години! (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Дилов.

Не виждам други желаещи да вземат думата.

Обявявам обсъжданията по доклада на омбудсмана за приключени.

Позволете да споделя в края на това продължило повече от определеното време заседание, че омбудсманът със своя доклад действително прави сериозен принос към работата и на парламента. Предлагам на колегите народни представители да не приемаме за формални текстовете на проекта за решение, които утре ще гласуваме, а наистина комисиите да предвидят в своя дневен ред разглеждане на онези раздели, които засягат техния предмет на работа.

Благодаря на колегите народни представители, които направиха изказвания днес. Смятам, че и тези изказвания допълнително поставиха в правилна светлина и на правилното място дейността на омбудсмана и доклада, който беше представен.

Не ми остава нищо друго освен да се присъединя към всички думи на признание за работата лично на господин Ганев като омбудсман, на неговия екип, да споделя онези оценки, които се съдържат и в становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, и всичко онова, което беше казано и като професионална дейност, и като признание за екстраординерни лични качества на сегашния заемащ длъжността омбудсман.

Виждам, че господин Ганев е приготвил свои заключителни думи и ме гледа очаквателно, настоятелно. Доколкото виждам, че не всички колеги бързат да напуснат залата, бих предложил да чуем и неговите последни думи.

Желаете ли да направите такова споделяне на Ваши мисли, господин Ганев? Заповядайте.

ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.

Тази малко неясна скандинавска дума ни води към различни асоциации, но това е един застъпник за правата на човека. Добре е, че успоредно с органите на властта съществува и институцията на омбудсмана, която ясно трябва да бъде наречена коректив на лошата администрация и партньор на добрата. Това е гражданското начало в нашия държавен живот.

Щастие за омбудсмана е, че няма преки разпоредителни права, но има правата на общественото мнение, което господства, на внушенията и на непрекъснатото отстояване на контурите и на съдържанието на гражданското общество. Взаимодействието му с цялата йерархия от органите на властта и на местното самоуправление включително е една очевидна проява на гражданския контрол върху администрацията или върху управлението. Но гражданският контрол върху управлението е едната форма на участие на гражданите в своето собствено самоуправление. Трябва да се подкрепя, и омбудсманът прави това, тази активна роля на хората, които се ръководят в живота си, и това е естествено, не от писаното право само, а от една цяла система от морални норми, които са господстващи и които са определящи за всички нас.
Смятам, че институцията на омбудсмана трябва още по-самовзискателно да се отнася към управлението на държавата и обществото. Думата на този граждански контрол трябва да бъде определяща и корективът, който омбудсманът прави – въвежда самите граждани във властта.

Смятам, че този доклад за дейността на омбудсмана има своя релеф, има изключително много посоки, които трябва да се извървят, за да се стигне до разбирането ни, че гражданските институции са тези, които трябва всъщност под формата на обществено мнение, което господства, да ръководят държавата и собствения ни живот. Има много да се желае от омбудсмана. Той трябва да стане действен фактор и неговите препоръки да имат един императивен във вежливо-моралния смисъл на думата характер. Но това няма да бъде достатъчно, затова институцията на омбудсмана се чувства развълнувано самоподчинена на най-висшия орган в парламентарната държава – това е Народното събрание. Ние трябва да бъдем и носители на това, което се повелява оттук и да допринасяме като граждани обратно за усъвършенстването на парламентарната дейност.

Мисля, че голямата идея, господин председателю, за така наречените „местни посредници”, трябва да бъде много старателно развивана, защото там реално е и голямата идея за самоуправлението.

Институцията на омбудсмана има своето бъдеще, защото има и своето българско наименование. Това е участието на хората в собствената си власт. Тяхната воля трябва да бъде определяща в духа на този възходящ демократичен процес, който иска да бъде изчерпан с ангажимента на отделния човек и на хората, които съставляват общността.

Решението, което току-що се взе или ще се вземе, има това предимство, че ще възложи на парламентарните комисии да вземат акт от всичко това, което се случва, защото в утрешния ден непременно и институциите ще работят много по-добре, щом са близко до проблемите на обществото и на отделния гражданин.

Не е достатъчно това, което се казва тук.

Смятам, че идеята омбудсманът да се превръща в един реален фактор на властта, наречена морално-гражданска, е един точен път. Мисля, че все повече това гражданско начало, което той носи, ще бъде истинското начало на нашия живот.

Накрая си мисля, господин председателю, че гражданският контрол, който се институционализира чрез институцията на омбудсмана, трябва да бъде водещ, защото е едната от двете форми на гражданското участие във властта, а в друга е прекият му ангажимент в институциите и органите. Така че омбудсманът трябва да се изправи пред много по-големи отговорности утре, отколкото днес, защото тъкмо ангажирането на хората в самоуправлението им е белег за една високоразвита демокрация, към която ние се стремим.

Ние ще вземем акт от всичко това, което се каза тук, ще придадем много повече нормативен характер на мислите, които има и в доклада, които и тук бяха споделени. Сигурен съм, че омбудсманът ще стане един реален фактор в самоуправлението на обществото. Благодаря ви много. (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин омбудсман на републиката!

Обстоятелството, че държите вниманието на онези, които са в залата, а и на младите гости, които днес наблюдават това обсъждане на доклада, говори и за стойността на извършената от Вас работа, и за способността Ви като личност да носите отговорностите на омбудсмана.

Обявявам дискусията по тази точка за приключена.

Преди да закрия днешното пленарно заседание, трябва да направя няколко съобщения от процедурно-протоколен характер.

Но преди да ги направя, отново искам да благодаря на господин Ганев за неговото участие, за съпричастността му към работата на парламента. Станахме свидетели на един доклад, който в информативно и постановъчно отношение беше на особено равнище. Станахме свидетели и на вълнението на една институция, както се изрази господин Ганев. Беше с приносен характер, господин Ганев, когато споменахте, че институцията се вълнува.

Съобщения:

Утре, 11 октомври, в началото на пленарното заседание ще бъдат проведени гласувания по следните проекти, обсъждани днес: гласуване на първо четене на Законопроекта за Национална агенция „Сигурност” и гласуване на проект за решение по доклада на дейността на омбудсмана на Република България за 2006 г.

Съобщения за заседания на комисиите:

Комисията по бюджет и финанси ще проведе извънредно заседание днес, сряда, 10 октомври, от 15,00 ч. в зала „Изток” в сградата на Народното събрание тук, на пл. „Народно събрание” № 2.

Комисията по парламентарна етика ще проведе заседание на 11 октомври, четвъртък, в зала 134 на пл. „Княз Александър Първи”.

Комисията по здравеопазването ще проведе извънредно заседание на 10 октомври, сряда, от 16,30 ч. в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър Първи” в зала 134.

Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание днес, 10 октомври, сряда, от 14,30 ч. в зала 130 на „Княз Александър Първи”.

Комисията по околната среда и водите ще проведе редовно заседание на 11 октомври, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 126 на пл. „Княз Александър Първи”.

Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на... Допускам, че тук има печатна грешка – датата е четвърти, очевидно става дума за 11 октомври, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър Първи”.

Това са съобщенията за днешния пленарен ден.

Утрешното пленарно заседание ще бъде от 9,00 ч. тук, в залата на Народното събрание.

Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,35 ч.)

Председател:

Георги Пирински
Заместник-председатели:

Юнал Лютфи
Секретари:

Силвия Стойчева
Светослав Малинов

Каталог: Stenogrami -> Stenogrami Stancho
Stenogrami Stancho -> Решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г. Предложения по ал. 3 на ч
Stenogrami Stancho -> Заседание софия, петък, 4 април 2008 г. Открито в 9,02 ч
Stenogrami Stancho -> Програма за работата на Народното събрание за периода 3-5 октомври 2007 г
Stenogrami Stancho -> Заседание софия, петък, 14 декември 2007 г. Открито в 9,03 ч
Stenogrami Stancho -> Програма за работата на Народното събрание за периода 16-18 април 2008 г
Stenogrami Stancho -> Програма за работата на Народното събрание за периода 2-4 април 2008 г
Stenogrami Stancho -> Доклад за дейността на Софийския градски съд за 2007 г. Докладът се намира на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание
Stenogrami Stancho -> Заседание софия, сряда, 4 юли 2007 г. Открито в 9,05 ч
Stenogrami Stancho -> Заседание софия, сряда, 13 септември 2006 г. Открито в 9,00 ч
Stenogrami Stancho -> Решение за осъждане на опитите и действията от страна на немски физически и юридически лица за ревизиране на историческата истина за събитията в гр. Батак през 1876 г. Вносители: Волен Сидеров, Павел Шопов, Деница Гаджева