Програма за работата на Народното събрание за 10-12 октомври 2007 г. Първо четене на Законопроекта за Национална агенция "Сигурност"

Уважаеми дами и господа, това, което е ново във внесения законопроект по отношение дейността на специалните служби, е реализацията на парламентарния контрол, предвидена по няколко начина: веднъж, чрез нарочна парламентарна комисия; втори път, чрез годишен доклад, който се представя на вниманието на Народното събрание. Един засилен парламентарен контрол, който се определя и от интереса към темата както в обществото, така, предполагам, и в народното представителство.

Уважаеми дами и господа, напоследък се разгоря и една друга дискусия по отношение на кадровия състав. При всички случаи тази агенция не би могла да функционира без на първо място да бъдат поставени условията за професионализъм на състава, който ще се занимава с тази дейност.

На второ място ми се ще да подчертая нещо, което може би си струва да доразвием между първо и второ четене, относителната автономия на Агенцията за финансово разузнаване и възможностите за директно сезиране на прокуратурата в случаите, в които тя е компетентна да действа, имам предвид Агенцията за финансово разузнаване.

В крайна сметка внесеният законопроект цели едно подобрено взаимодействие на информационния обмен между службите, които досега са в рамките на различни министерства и по-ефективно използване на разузнавателния и информационния ресурс. Като краен резултат това би трябвало да подобри и информирането на държавните органи и да повиши качеството на решенията в областта на националната сигурност.

Уважаеми дами и господа, тази стъпка към реформиране на Сектор „Сигурност” и приемане на рамков закон, уреждащ дейността на службите в сферата на вътрешната сигурност, в частност на контраразузнаването в лицето на НСС и ВКР се прави с ясното разбиране на деликатността на темата национална сигурност, с разбирането, че кадрите от трите звена, които ще бъдат интегрирани в агенцията, трябва да имат едно спокойствие и стабилност, защото един трус в тази твърде деликатна сфера би бил изключително вреден за националната сигурност. В този смисъл е и нашият опит законодателно да постигнем във висока степен запазване на кадровия потенциал, който ще бъде гръбнакът на новоизграждащата се Национална агенция „Сигурност”.

Уважаеми дами и господа, сигурно темата ще продължи да бъде дискутирана между първо и второ четене, включително с конкретни законодателни решения по проблеми, които и между вносителите сме обсъждали, които могат да намерят едно или друго решение, но в крайна сметка на първо място трябва да бъде ефективността на създаваната структура.

И накрая, ако ми позволите, искам да благодаря и на хората от НСС, и от Военното контраразузнаване, и от Агенцията за финансово разузнаване, от Министерството на вътрешните работи, от Министерството на финансите, от Министерството на отбраната – всички тези хора, които професионално се занимават с тази дейност и които във фазата на изготвяне на законопроекта бяха изключително полезни с оглед на поставянето на проблемите или подсказване на решения, които във висока степен сме отразили във внесения законопроект.

Надявам се, уважаеми дами и господа народни представители, че този законопроект ще срещне подкрепата на парламента за създаването на Национална агенция „Сигурност”. Благодаря Ви, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към обсъждане.

Заповядайте, господин Тодоров.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, ще взема отношение по този законопроект. И като начало питам: защо този законопроект не се внася от Министерския съвет, а от група народни представители? Защо тук, в залата, не присъстват поне министрите, които касае – министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на финансите?

Тази агенция ще има ранг на министерство. От тези три министерства ще бъде създадено четвърто.

Посочено е в чл. 3 на този законопроект, че Националната агенция „Сигурност” извършва разузнаване в полза – забележете, на чужди сили. (Шум и реплики от КБ.) Кои са те? Не се знае. Питам аз: има ли такива? Според мен Национална агенция „Сигурност”, това е да събереш на едно място Гестапо и Абвера, което е напълно противопоказно. Видяла жабата, че подковават коня, и вдигнала крак и тя. Същото нещо правим в момента и ние. Стига сме копирали само отрицателни неща!

Не може Военното контраразузнаване да бъде вън от Въоръжените сили, господа народни представители! Това е невъзможно. Тяхното място е във Въоръжените сили и в пряк контакт с личния състав. Те отговарят за стабилността на Въоръжените сили вътре. Или вашата цел е армията е да се дестабилизира? Ако е така, направете го, но без мен! Няма да бъда съгласен с това отношение.

РЕПЛИКА ОТ КБ: Ще се оправим и без теб.

СТАНЧО ТОДОРОВ: Записано е, че тази агенция ще бъде подчинена – забележете – на президента, а ще се контролира от парламента, но не е записано как ще стане това. Според мен никак, господа управляващи, никак! За разлика от Съединените американски щати, които копирате, те са президентска република, ние сме парламентарна република! Запомнете го това!

МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Той не е чел законопроекта.

СТАНЧО ТОДОРОВ: Чета точно, господин Миков, прочетете статута на чл. 19! По отношение статута на службите в агенцията се прилага Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България. Това е парадокс! Това е жив парадокс! Вие сте записали една пълна глупост. И това е правилник, а не закон! Закон от четири страници с поправка от пет страници закони. Вижте внимателно този проектозакон – закон четири страници, а пет страници поправки закони?! (Реплика от народния представител Иван Костов.)

Прочетете чл. 24, господа: „Парламентарният контрол върху дейността на агенцията се осъществява от комисия на Народното събрание”. Коя комисия? Не се знае.

Служителите на агенцията са длъжни да се явяват при покана пред Народното събрание. Аз казвам, че вътре в Народното събрание. Не е ясно къде – отпред Народното събрание?

Интересна точка – ал. 2 – прочетете я: „Служителите на агенцията са длъжни да се явяват при покана пред Народното събрание или парламентарна комисия”. Коя парламентарна комисия? Не се знае. И да предоставят исканата информация при спазване на условието – забележете, „необходимост да се знае”. Ама не е показано какво да се знае.

Това са едни парадокси в закона, с които, ако взема да ви занимавам...

„Чл. 25. Национална агенция „Сигурност” представя на министъра на вътрешните работи, съответно на министъра на отбраната, информация по въпроси, свързани с националната сигурност и борба... и взаимодейства.” Как? Не е ясно. Как ще стане това? Никак няма да стане.

„(2) Взаимодействието на Национална агенция „Сигурност” с органите на МВР и... се урежда със съвместни инструкции”. (Шум и реплики от КБ.)

Забележете, господа вносители, - въобще ви няма в тази зала. Със съвместни структури?! Това е пълна глупост! Какви съвместни инструкции? Това на практика не може да стане, с кои органи ще се взаимодейства, когато излязат от Министерството на отбраната, с кои органи? Чудно ми е – с кои органи ще си взаимодействат? Сигурно с метачките и чистачките в Министерството на отбраната? Това е парадокс.

Не е нужно, господа народни представители, да бъде създавана такава Национална агенция „Сигурност”, с която ще се натовари бюджетът допълнително с няколкостотин милиона.

Тъй като в залата не присъстват нито министър-председателят, нито министърът на отбраната, нито министърът на вътрешните работи, нито министърът на финансите, нито някой от президентството, тъй като ще бъде под тяхна опека, предлагам да отложим приемането на този така наречен „закон”. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики? Няма.

Заповядайте, господин Костов.

ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! От името на Демократи за силна България искам да изразя позицията ни, че не можем да подкрепим този законопроект. Този законопроект, първо, не решава проблемите за създаването на единна структура към изпълнителната власт, която да поеме задачите, както са записани в началото. За да поеме тези задачи, например, да защитава националната сигурност и противодейства на престъпността, примерно, на високите етажи на корупция, както е записано по-надолу, вътре в състава на тази структура към изпълнителната власт трябва да бъде и Националната разузнавателна служба; трябва да бъде и управление “Информация” към Министерството на отбраната. В противен случай тази структура остава без важни елементи.

От друга страна, обаче, начинът, по който тя е създадена, начинът, по който е конструирано нейното управление, показва просто, че управляващото мнозинство е сключило някаква сложна форма на компромис с президента по отношение на конструирането на органа. Този орган в този си вид няма да работи.

Има един много прост аргумент срещу създаването на този вид институция. Този вид институция министър-председателят може да създаде със самото конструиране на Министерския съвет и да предложи структурни промени в неговия състав. Да създаде такъв орган към себе си – това той може да го направи спокойно и само с промени на закони. Тогава наистина ще се наложи да се променят Законът за Въоръжените сили, ще се наложи да се променят и някои други закони. Тогава тази институция като част от конструкцията на изпълнителната власт ще бъде създадена по предложение на министър-председателя. В този смисъл вие правите едно усилие, което е само в рамките на изпълнителната власт. Наричате го закон, отделяте много време на Народното събрание, което на практика е излишно. Няма нищо ново, което да се създава и да се роди в тази организация. Няма никаква рационализация на структурата, няма никакъв ефект, ако изключим един, за който още когато се появи идеята, ние предупредихме.

Става въпрос за някакво боричкане и отнемане на правомощия на министъра на вътрешните работи, който министър-председателят желае да ограничи, и затова му отнема една от важните му структури - Националната служба за сигурност. В това е цялата работа. В този закон това е направено.

Първо, може да го направи министър-председателят, казвам аз, не е необходим закон. Тогава е необходима само промяна на определени закони. И от това нещо не се ражда качествено ново нищо. Никаква нова потенциална сила, защитаваща националната сигурност или противодействаща на престъпността, не може да стане. Даже НСБОП не е вътре в тази структура, а НСБОП се бори с организираната престъпност.

Ето защо тук е направен един опит да бъдат решени вътрешни въпроси за разпределение на властта в управляващото мнозинство, които нямат отношение към проблемите на националната сигурност и в този си вид предлаганата агенция ще бъде безполезна. Няма как да се появи полза от нея.

На второ място, вътре в самия закон има на много места опити за сериозни нарушавания на правата и свободите на българските граждани. Ето например тук ми обърнаха внимание колегата Бакалов и моите колеги от парламентарната група на чл. 21 с двете си алинеи. Ето един пример – “органите на националната агенция могат да предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни да се предполага, че ще извършат престъпления или други действия, застрашаващи националната сигурност”. Кого ще предупреждават тези органи? Кои лица точно ще бъдат предупредени? Защо трябва да бъдат предупреждавани?

И обратно, в ал. 2 – “могат да се призовават граждани в служебни помещения”. Защо ще се призовават граждани в служебни помещения извън закона? Има ред! Ако трябва да призовавате някого от опозицията, ние сме призовавани вече шест години непрекъснато по предвидения от закона ред. Защо ще призовавате и други граждани? Кои граждани, заплашващи националната сигурност, вие ще призовавате, на какво основание и защо, когато функциите на агенцията са информационни?

Освен това вие искате да дадете възможност – говоря за правата и свободите на хората, да се прилагат и използват разузнавателни способи и средства, при условия и ред, определени с наредба на Министерския съвет. Защо не по условия и ред, определени от закон, както става сега? Не че не се подслушва в момента, подслушват се всички. Известно е кои се подслушват и така нататък. Но това става по някакъв ред, предвиден от закона. Защо по ред, предвиден от Министерския съвет? Министерският съвет с политическа полиция ли ще се обзаведе по тази сила?

След това. Защо трябва да бъдат военизирани тези хора, които се занимават с информация? Защо трябва да бъдат военизирани? Защото ще включват ВКР – Военното контраразузнаване, противодействието вътре в редиците на Българската армия? Става въпрос, първо, за неголяма по численост армия, за малки задачи вътре сред тези хора. Тук не съм съгласен с преждеговорившия. Защо този неголям състав трябва да доведе до военизиране на всички, включително и на тези от Финансовото разузнаване. С каква логика се прави това? Сигурно, за да им дадете повече пари. Тоест, ще прелеете от пустото в празното, за да дадете повече пари. Ние сме против това! Защото една разумна десница не може да подкрепи такива усилия на управляващите – да създавате от пусто в празно и това е да струва повече пари. За какво е необходимо?

Ние, първо, виждаме колко е нескопосан текстът на този законопроект. Най-нескопосаното нещо в законопроекта е, че председателят на агенцията се назначава с указ са президента. Като човек, който има някакъв опит, аз веднага мога да ви кажа, че човек, назначен от президента, ще бъде в служба на президента. Той и ще се освобождава с указ на президента. Този човек, веднъж станал там началник на съответната държавна агенция, уж под контрола на комисия на Народното събрание, не може да не зависи изцяло от волята на назначилия го президент. Излиза, че поради опита да постигнете компромис с президента на страната, не знам за какво – аз не знам за какво сте постигали компромис, защо президентът трябва да има нещо общо с интеграцията на три служби, които са в изпълнителната власт? Защо всъщност ще му давате тези три служби под негова опека? Защо го правите? Давате ли си сметка? За какво му е на него да назначава шефа, примерно, на финансово-разузнавателната функция в страната? Кого ще разузнава президентът? Той няма такива функции. Защо трябва президентът да бъде чадър, да бъде защита и да бъде фактическият работодател на председателя на Агенцията за сигурност? Той по Конституция няма функции! Функциите по Конституцията са на Министерския съвет. Министерският съвет се грижи за това. Той защитата националната сигурност. Той се бори с организираната престъпност.

Или може би се създава някаква организация към президента, която трябва да противодейства, хайде да кажем така, да вземем най-добрия прочит от гледна точка на авторите – създава се институция, която да противодейства под егидата на президента на корупцията на високите етажи. Това ли искате да направите? Ако това искате да направите, трябва да се направи по друг начин. Вие не правите и това. Така че, много нескопосан опит!

Въпросът, който повдигна преждеговорившият. Много сериозен е въпросът, че се събират някакви народни представители и изведнъж предлагат Закон за националната сигурност. Не за какво да е! Излиза тук една уважавана от мен госпожа, бивша прокурорка, и тя се упражнява на тема “Национална сигурност”.

Как така четирима народни представители, колкото и да са умни, колкото и да са способни и талантливи, изведнъж са в състояние да заместят законодателната инициатива на Министерския съвет? С какво да сравня това, че да разберете колко е неуместно това нещо? Четирима народни представители поемат фундаментална инициатива да реконструират или да реформират, или да променят структурите на органите на националната сигурност. Това не е толкова проста работа! Канили били този, канили били онзи, казал главният прокурор. Какво общо има главният прокурор с инициативата на Министерския съвет? Защо Министерският съвет, който трябва да има инициативата по два въпроса, ама задължително, и то законодателната инициатива? Единият въпрос е да внася бюджета и другият, да внася всичко друго, което се отнася до националната сигурност. Къде го Министерският съвет? Какъв е този министър-председател? Кой е този министър-председател, който остави на някакви народни представители да внасят такъв документ? (Реплика на народния представител Михаил Миков.)

Не е редно това! Не бива така да се прави. Не може това нещо да се прави по този начин. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)

Аз разбирам, че може би в Министерския съвет не може да се постигне консенсус. Може да възрази примерно Румен Петков – много страшният министър на вътрешните работи, той може да е против, и тогава Министерският съвет да не може да предложи. Но това е нелеп мотив! Това е нелеп мотив! Как може това да е основание четирима народни представители да се упражняват и да преписват, защото това е препис. (Реплика на народния представител Михаил Миков.) Това не е закон – те са преписвали! Нищо не са измислили, нищо не са съчинили! (Реплика на народния представител Михаил Миков.)

Не ме апострофирайте, Вие ще се изкажете, както винаги, след мен и ще изглеждате много умен, господин Миков! Благодаря.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Няма да се изказвам. (Реплика на народния представител Иван Костов към народния представител Михаил Миков.) Много са ти слаби аргументите, за какво да се изказвам?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Костов?

Заповядайте, господин Найденов.

Вие какво искате? Да ни убедите, че Вие като министър-председател или вашите министри сте писали законопроектите, които сте внасяли в Народното събрание и че шестимата народни представители не могат да разчитат поне на толкова добра експертна помощ и съдействие, на каквито могат да разчитат министрите? Това е абсолютно несъстоятелно.

По-важното е обаче, че Вие не давате отговор на въпроса – вие съгласни ли сте, че със създаването на Национална агенция “Сигурност” се прави стъпка в посока на реформа на сектора за сигурност и няма да дадете този отговор, не по някаква друга причина, а смея да кажа, че е вероятно поради известна политическа ревност, заради факта, че вие не осъществихте подобна реформа, най-малкото не направихте някакъв опит.

Ако всички Ваши аргументи против специалните служби или по отношение на тяхната дейност са верни, би следвало да направите някаква стъпка. Вие не я направихте 4 години!

Второ. Със сигурност законопроектът има своите слабости и аз, като един от вносителите, винаги съм твърдял, че не живеем с убеждението, че сме предложили съвършения текст или че носи монопола върху истината по отношение на решенията в сектора за сигурност. Въпросът е има ли смисъл от това, което се прави? Вие не давате този отговор. Нашият отговор е: да, има смисъл. И ние го мотивираме. Вие нямате този отговор и не смеете да го защитите този отговор.

Едва ли е необходимо да влизам в детайлите на Вашите претенции по отношение на предубеждение по отношение на специалните разузнавателни средства. Те не се различават като процедура по прилагане и използване от сега действащия режим. Прилага се Законът за специалните разузнавателни средства.

Дали се нарушават гражданските права? Убеден съм, че по отношение на този закон, по отношение на това , което ние сме предложили като варианти на решение, има много повече гаранции срещу злоупотребата по отношение правата на гражданите, отколкото в съществуващия режим.

ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): С какво го гарантирате?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.

Вашата дуплика, господин Костов.

ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, как се процедира, когато репликата е не две, а три минути? Какво е правото на отговарящия?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Костов, в редица случаи аз не съм се формализирал, когато Вие сте превишавали времето. Ако имате да кажете онова, което е сериозно, няма да Ви огранича до формалните три минути.

ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви.

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Аз мога да продължа под формата на изказване.

ИВАН КОСТОВ: Ето отговорът. Изглежда не сте внимавали през цялото време, когато съм излагал тезата си, господин Найденов.

Това, което аз казам, е, че вие механично събирате. Ще го кажа още по-просто, за да ме разберете. Механично събирате три структури на изпълнителната власт. От това не се ражда нищо ново. Преподчинявате ги или поне създавате механизъм за подчиняването им към президента и по този начин не решавате никакъв проблем, не създавате качествено нов потенциал за противодействие както на действия срещу националната сигурност, така и срещу организираната престъпност. Мисля, че ясно се изразих.

Сега, дали са четири или шест народните представители, няма, ама никакво значение.

Що се отнася до това писали ли сме закони? Писали сме. Отворете архивите на Министерския съвет, вижте стенограмите и ще разберете колко активно министрите през 1997-2001 г. са поемали отговорност и как в самия Министерски съвет са се получавали решения на ключови спорни въпроси, как са се водили дебатите и как са приключвали дебатите с участието и с поемане на отговорност на министрите. Дълбоко не познавате онова време на решителни и смели реформи. Ако мислите, че те са правени от администрацията, много се лъжете! Ако мислите, че са правени от народните представители, също много се лъжете! Така че добре е да имате такива министри, които ще поемат тази отговорност.

Какъв е механизмът? Съжалявам, че на човек като Вас, който би трябвало все пак да има представа, трябва да го обясня. Механизмът на създаването на закон от Министерския съвет включва ангажиране на администрацията, която отговаря за неговото изпълнение; включва процедура на съгласуване; включват се процедури на дебат; включват се процедури на арбитраж на различни нива между различните институции; включва накрая лично участие и поемане на отговорността на самия кабинет по време на дебата в заседанието, с което се предлага законопроекта. Ако това отдавна не функционира в последните два кабинета, това е слабост на самите кабинети, а не е сила на Народното събрание и на тези шестима народни представители, които са изработили закона. Нищо такова не сте направили по този закон! Не можете да арбитрирате тези неща, не можете да включите администрацията, не можете да решите дебатите между институциите. Вие, като народни представители, сте вън от изпълнителната власт и нямате изобщо потенциала и компетентността да свършите това нещо.

Какво искате да кажете сега – че вие, разполагайки с някакви съветници, можете да заместите цялата тази огромна държавна машина, която иначе преценява тези неща и ги казва? Ами, разбира се, че не можете. Абсолютно неуместно е човек с Вашата квалификация да говори такова нещо от трибуната.

Ето ги аргументите срещу закона. Това не е закон! Още един аргумент защо това не е закон. Защото е преписано всичко, което е взето от статутите и от задачите на тези три институции. Нищо не сте добавяли, нищо не сте измислили, нищо не сте привнесли към задачите на институцията. Така че нищо не може да очаквате от нея. Вие не влагате дух, не влагате сърце в тази работа, така че е ясно, че нищо няма да се получи. Благодаря. (Реплика на народния представител Станчо Тодоров.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, обявявам почивка до 11,30 ч.

При мен има записани за изказвания народните представители Йордан Величков, който отстъпва реда си на господин Младен Червеняков, Илко Димитров и Атанас Атанасов.

Ако има други желаещи за участие в дискусията по първо четене на този законопроект, моля да заповядат.

Има думата за изказване господин Червеняков.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, малко странно е днешното обсъждане на един толкова важен законопроект, за който вече се говори няколко месеца, а въпросът се обсъжда и от години – няколко правителства и мнозинства забавяха реформата в сектора “Сигурност”, за да стигнем до днешния момент, когато един изключително важен законопроект, касаещ старта на тази реформа, е на вашето внимание, смущаващ е фактът за тази празна или полупразна зала, както и някои от изказванията, направени досега.

Струва ми се, че когато говорим за този законопроект, трябва да имаме преди всичко предвид каква е необходимостта от неговото приемане. Тук трябва да откроим няколко основни момента.

Първият, за който вече стана въпрос, е необходимостта от реформа в сектора “Сигурност” – този сектор, който вече почти 17 години стои в почти непроменен вид в нашата страна и независимо от това, че неколкократно и народното представителство, и изпълнителната власт, и неправителствени организации са обсъждали различни идеи за тази реформа, досега никакви стъпки в тази насока не са предприети, в това число и по изпълнение на законовите задължения на § 58 от Закона за отбраната и Въоръжените сили за приемането на специални закони, касаещи българското разузнаване и службата за охрана.

На второ място е необходимостта от по-добра координация и взаимодействие на самите органи за сигурност – нещо, което касае тяхната ефективност, и нещо, което неколкократно сме изтъквали като оценка – необходимостта от подобряване дейността на сега съществуващата структура.

Третата група причини са свързани с времето, в което живеем, новите рискове и заплахи, появяващи се пред нашата национална сигурност, тяхната асиметричност, многобройност и увеличаването на степента на тяхната непрогнозируемост налагат създаването на съответна структура, която да може адекватно да отговаря на тези нови рискове и заплахи.

И не на последно място е съображението, което беше изтъкнато и от част от вносителите, за необходимостта от съответствие на нашата система за сигурност със структурите, в които ние участваме – европейските страни и страните от НАТО. От тази гледна точка считам, че предлаганият на вашето внимание Законопроект за Националната агенция “Сигурност” е изключително навременен, необходим и поставя онова начало, за което всички ние говорим от доста време.

Няма да споменавам конкретно предимствата на законопроекта. В него подробно, в седем глави, са описани както задачите, дейността, правомощията, структурата, статутът и щатът на Националната агенция “Сигурност”. Предвиждат се промени в 21 действащи в момента закони, които допълнително ще дадат възможности на тази агенция да функционира ефективно в днешни условия.

Разбира се, и вносителите изтъкват това: никой не счита, че този законопроект е съвършен. Доста бележки могат да бъдат направени по него – и по отношение на дейностите, които трябва да обхваща, и по-ясно формулиране на задачите, и по отношение на правомощията, и спорът, който се повдигна, дали агенцията да има разследващи функции или не, и по отношение на структурата, която може би трябва да бъде по-подробно уредена в закона, защото това е един устройствен закон и съгласно изискванията на Закона за нормативните актове, един устройствен закон трябва да регламентира структурата на органа, който се създава. Този скромен запис, че имаме генерални дирекции, обща администрация и специализирана администрация, едва ли е достатъчен в тази насока.

Трябва много добре да помислим за съответните предложения, които по-добре да регламентират взаимодействието на Националната агенция “Сигурност” с другите звена от системата на Агенция “Сигурност”.

Според мен беше очаквана и реакцията на опозицията спрямо този законопроект. Разбира се, тук едва ли трябва да се спираме детайлно на част от аргументите, защото лошото четене на законопроекта невинаги ражда добри изводи. В чл. 3 изрично е посочено, че “целта на Агенцията е предотвратяване на посегателствата срещу националната сигурност, свързани с разузнавания в полза на чужди държави”, а не, че това ще бъде агенция, която ще се занимава с разузнаване в полза на чужди държави.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): На “чужди сили”.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Разбира се, може доста да се обсъжда статутът на служителите на агенцията, който в чл. 21 от законопроекта посочва, че “трябва да бъдат държавни служители и такива, работещи по трудов договор”. По какъв начин и какъв трябва да бъде статутът на тези служители също е въпрос на допълнително обсъждане. Предложено е едно решение, което ние като народни представители трябва да обсъдим.

Що се отнася до идеите за включване и на други служби в състава на агенцията, има едно хубаво изследване в библиотеката на Народното събрание, направено от студенти, които са работили и анализирали законодателствата на 22 страни – членки на Европейския съюз и НАТО, в сферата на разузнаването и на контраразузнаването. Един от безспорните изводи, до който те са достигнали, е, че разузнаването и контраразузнаването съществуват въз основа на два принципа. Първият е принципът на разделност на двете служби, вторият е принципът на взаимодействие между тях. Така че излишните идеи, излишната емоция от механичното включване на двете разузнавателни служби – Националната разузнавателна служба и разузнаването в Министерството на отбраната в състава на агенцията очевидно не намират подкрепа нито в практиката, нито в теорията на изграждането на системата на сигурността. Целта на тази агенция е ясно посочена – противодействие на организираната престъпност и корупцията на високите етажи на властта, както и защита на националната сигурност. Това до голяма степен е конкретната задача с оглед на дейностите и правомощията, които може да решава тази агенция.

Считам, че политическите изказвания в този момент едва ли са най-добрият подход. Би трябвало да се чуят повече становища на хора – експерти в тази област, за да може действително най-сетне, стартирайки тази реформа в сектора “Сигурност”, да имаме един действен закон, да имаме закон, който адекватно да отговаря на потребностите, които посочих в началото.

Моето лично убеждение е, че с предлагания законопроект се прави тази първа стъпка и лично аз ще подкрепя законопроекта на първо гласуване. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.

Има ли реплики? Няма.

За изказване има думата народният представител Йордан Величков.

ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, през последните почти близо две десетилетия бяхме свидетели на създаване на най-различни институции, тоест служби и то все за борба срещу престъпността, то не беше ССБОП, НСБОП, Финансово разузнаване, Служба за издирване на незаконно забогателите и т.н., и т.н. Какви са резултатите? Почти нулеви! Над 1 милиард годишно се източва от ДДС, няколко милиарда изтичат невлети суми от митниците, акцизи и т.н. Това са фактите. Само преди два дни се оказа, че близо половин милиард лева не влизат в хазната от контрабанда на цигари. Сега се предлага нова служба.

С най-голямо желание бих подкрепил и приветствал всяка идея, която наистина може да сломи тази очевидно организирана престъпност. Но има няколко въпроса, които лично ме смущават.

Защо новата служба се изважда от МВР? Националната служба за сигурност и останалите служби на МВР винаги са работили в почти сто и повече годишната история във взаимодействие, тъй като на едно място са най-важните информационни мотиви.

На трето място, не е ли отдавна мястото на финансовото разузнаване в службите на Икономическата полиция? Нима само финансовите далавери подкопават сигурността на страната? А мащабите на контрабандата, на корупцията? Може би и тях трябва да вкараме в Агенцията за сигурност, тоест службите, които се занимават с тази неорганизирана, по-друга престъпност. Тогава какво остава на полицията?!

Не рискуваме ли да конфронтираме остатъците от служби в МВР и тази нова агенция?!

На пето място, бих искал да посоча, че подобен експеримент е правен в България и то през 60-те години на миналия век. Институцията за сигурност беше извадена от МВР. Причината, която тогава знаехме, беше ограничаване на властта на една сериозна политическа фигура, който беше вътрешен министър, и беше създадена нова институция, наречена Комитет за държавна сигурност. Само след по-малко от две години се видя абсолютната неефикасност на тази нова служба и тя леко беше върната в структурите на МВР.

Бих казал, че ако евентуално, както се твърди в медиите, днешният вътрешен министър има твърде много власт, дайте да ограничим, премиерът винаги може да иска личен отчет на службата, която се занимава със сигурността на държавата.

На последно място, защо трябва да се прави един експеримент, казвам „експеримент”, тъй като в продължение на 110 години службите на България – монархическа и републиканска, тоест социалистическа република, работеха доста добре, независимо на кого са служили – разузнаване и контраразузнаване – те бяха на ниво. Защо трябва да се развали и да се прави нещо ново в един доста деликатен преходен период?

Казва се, че идеята била взета от Съединените щати. Ако е така, бих казал: „толкова по-зле”! Най-малко САЩ могат да бъдат модел и като държава по своята структура и функции и т.н., и освен това като държава с твърде висока престъпност и с най-много затворници в света.

Бих подкрепил, още веднъж казвам, нещо, което може да пречупи тази организирана престъпност, но разковничето не е в институцията, уважаеми колеги. Разковничето е, че все още има хора във висшите етажи на властта, които наистина, дето се казва, имат дял в това, за което преди няколко дни ни критикуваха нашите колеги от Бундесрата на Германия. Нека се огледаме не в службите, а в политическото желание да премахнем тази язва от политическия живот, която наистина източва милиарди, които не влизат в бюджета на страната и поради което имаме сегашните тежки проблеми със социалното положение в България. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За първа реплика – заповядайте, господин Найденов.

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин Величков! Уважавам Вашето мнение, но и Вие, както и изказалите се преди Вас ще сбъркате и бъркате, ако мислите, че това е законопроект, създаден, за да разреши конфликт между министър-председателя и министъра на вътрешните работи. Факт е, че освен Министерство на вътрешните работи отношение към законопроекта и към намерението за създаването на Национална агенция „Сигурност” имат и Министерството на отбраната, и Министерството на финансите. С не по-малко основание бихте могли да проявите загриженост по отношение на министъра на отбраната и на министъра на финансите. Това е едната страна на въпроса.

Бъркате и тогава, когато твърдите, че моделът е взет отнякъде, в случая посочихте Съединените американски щати. Нищо лошо, когато се ползва опитът. Не е необходимо човек да измисля колелото, може да използва модели, доказали своята ефективност. Факт е обаче, че по отношение структурирането на подобен тип агенции няма единна практика – всяка една от държавите следва собствена традиция, своите оценки на рисковете и заплахите, съответно търси свое решение как да противодейства.

Ние предлагаме нещо, което съответства на нашия анализ, който правим, на потребността на обществото за очевидно противодействие както на организираната престъпност, но свързана с лица, заемащи висши държавни постове, с корупцията по високите етажи на властта, международния тероризъм. Всъщност най-общо казано, нашият стремеж е укрепване на държавността, защита на сигурността – вътрешна и военна, съответно действията, свързани с корупцията и организираната престъпност. Мисля, че по отношение на решението, което предлагаме, то следва един опит, който имаме на основата на анализа на резултатите досега, защото едва ли ще вземете да опровергавате факта, че има впечатление за разпокъсаност, често пъти липса на координация, дори в някои моменти работа на различните служби по едни и същи обекти. Мислим, че това преодоляваме със сегашното предложение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Няма дуплика.

Има думата за изказване народният представител Илко Димитров.

ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.

Уважаеми колеги, ще започна с това, че Парламентарната група на НДСВ ще подкрепи на първо четене законопроекта с идеята, че между първо и второ четене ще бъдат направени редица съществени промени в текстовете.

Като един от съавторите, съвносителите на този законопроект ще започна с това, че до голяма степен споделям твърдението на господин Костов – това беше и моето начално съображение, за дефект на законопроекта в контекста на това, че до голяма степен предлага механичен сбор от определени институционални и функционални решения. Това е така и според мен.

Мога да кажа в баланс на това твърдение, което и аз възприемам, че ако тази група бе поднесла на обществото един феномен, едно безпрецедентно решение, което няма никаква опора в социалната и политическата действителност, то щяхме да бъдем обвинявани не по-малко от сега, когато предлагаме едно ново функционално решение на проблема.

Има два подхода – позволявам си да твърдя това – в изграждането на съответните институции. Единият подход е институциите да следват функциите, а другият подход е функцията да следва институцията.

Ние смятаме, че когато е взето едно политическо решение, когато е изкристализирало политическо решение и то е облечено в съответната политическа воля за консолидиране на определена функция, която трябва да предпостави нови политики и нов фокус на тези политики, то тогава съответните институции трябва да бъдат пригодени към тези функции с всичките сътресения, които неминуемо следват от такова пригаждане. В противен случай, ако ние продължаваме да настояваме на това, че ако тази институционална даденост, в която се намираме, е перфектното решение, което няма и не може да се намери коректив, то неминуемо изоставаме от събитията и не предлагаме никакви решения, които биха могли да бъдат в контекста на нова социална реалност, впрочем реалност, за която нееднократно сме обвинявани, че не намираме подходящите средства за реакция.

В този смисъл, възприемайки тезата, че сме изправени пред механичен сбор от текстове, ние, позволявам си да твърдя и като член на работната група, имаме амбицията от тази институционална и функционална реалност, пред която сме изправени, възприемайки новия фокус, който е консолидиран като политическа воля, да очертаем една нова институционална реалност. Тя не е и не може да бъде изцяло нова, не може да бъде плод на някакво моментно хрумване, нито да бъде романтично изкривяване от общата политика. В този смисъл мисля, че бидейки механичен сбор от институционални решения, този сбор предлага стабилна основа за надграждане на такива решения, които ще предпоставят едно добро функциониране на тази нова агенция. Надявам се това да се случи.
Аз виждам две основни насоки, които, разбира се, почиват върху съответните проблеми в законопроекта. Едната насока е създаването на вътрешна кохерентност на така привнесените от другите ведомства звена. Без тази кохерентност агенцията няма да заработи, няма да изпълни тази социална и политическа функция, за която е създадена. В този смисъл аз мисля, че подходът от обектово привнасяне и преповтаряне в съответните институционални механизми на трите агенции, респективно тяхното възпроизвеждане във вертикален план, не е най-доброто решение. За мен следващите стъпки, може би нямам време и възможност за това нещо, е на основата на тези структури ние да изградим едни структури, които ще отразят не обектовата разделеност на финансово разузнаване, военно контраразузнаване, проблеми на контраразузнаването и т.н., а изтегляйки функционалните връзки да структурираме под тях съответните дирекции и съответните направления. Защото всички ние добре знаем, че заплахите са толкова комплексни, че разделението на феодални общности в една агенция е най-лошият знак, който ние можем да изпратим и като послание към обществото. И аз се надявам това, ако не бъде решение на бъдещия закон, то да бъде една негова последваща корекция в най-кратък срок.

Другата област, в която трябва да се положат максимални усилия, това е създаването на институционалните условия за взаимозависимост и взаимообусловеност между действията, структурите и звената на тази агенция със съществуващите звена в Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи и Министерство на финансите. Най-опасното, което може да се случи, е на основата на една институционална ревност тези звена да препятстват било волю или неволю дейността на новата агенция. Задача на тази работна група и надявам се на всички колеги от различните ведомства, които допринасят за подобряване на текстовете и за внасянето на нови елементи, е изписването на такива текстове, които ще създадат основата за една такава функционална взаимообусловеност и взаимозависимост на дейностите на тази агенция със съответните звена на МВР, Министерство на отбраната и Министерство на финансите. Ще дам само един пример, който според мен достатъчно релефно представя ситуацията.

Доста сериозен е проблемът кой ще арбитрира в случаите на конфликт, на действие примерно между БОП и Националната агенция, доколкото БОП е в рамките на Министерство на вътрешните работи, а агенцията ще бъде на едно по-високо ниво. Това е един практически проблем, който трябва да намери решение и ние ще се опитаме това решение да бъде намерено по най-адекватния начин.

За мен остава още един много сериозен проблем, на който ние трябва да намерим решение и това е въпросът за статута на служителите. Ние събираме от три различни ведомства служители с различен статут. Едните, грубо казано, грубо разделени, са военни служители, другите са цивилни. Така трябва да решим нещата, че дейностите на служителите на ВКР зад граница да не бъдат дискредитирани от това, че ще бъдат инкорпорирани в структурата на тази нова агенция. Така че същевременно да не се повлече крак този статут на останалите служители да бъде в конфронтация със служителите на Министерство на вътрешните работи и на Министерство на финансите.

Аз се надявам - и в този смисъл има много добри предложения от колегите на Министерство на вътрешните работи и Министерство на отбраната - че ще бъдат намерени тези решения.

Искам да завърша с това, че аз приветствам стабилността в обществените отношения тогава, когато институциите наистина отразяват тази стабилност. Но аз повече адмирирам адекватното отношение на политическото ръководство на една държава към актуалните проблеми. Поведение, което отразява адекватно както тези предизвикателства и заплахи, така и институционалните решения, които съществуват към момента. Пак повтарям – за мен подходът да се търси най-адекватната актуална форма на един проблем е за предпочитане пред това ние да упорстваме в твърденията си, че сега съществуващите структури са най-добрия модел за решаване на тези нови предизвикателства, пред които са изправени всички страни, не само Република България. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.

Има думата за изказване народният представител Атанас Атанасов.

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми дами и господа, изключително важен е този законопроект, който е внесен. Тоест важни са обществените отношения, които би следвало да бъдат уредени. Иначе самият законопроект е много лош продукт. И ние от Демократи за силна България няма да го подкрепим, както беше казано и преди мен. Не е заради дребно политическо заяждане, а заради самото съдържание на проекта.

На първо място и аз ще се спра на този проблем - защо този законопроект се внася от народни представители, а не от Министерския съвет. Това показва липса на консолидирана политическа воля по проблема. Нищо друго. Това показва, че има притеснение в Министерския съвет дали този проект би бил подкрепен, дали не би се стигнало включително до бламиране на министър-председателя. Има напрежение. И в публичното пространство станаха известни определени крамоли. Но това е повърхността.

Аз също ще посоча един солиден дефект на нормативния акт – проекта, който е внесен, че той на практика представлява механичен сбор от действащи норми от други актове, събрани на едно място. Или, ако трябва да се изразим по-модерно, става въпрос за “copy-past”. Изобщо не са погледнати текстовете, които са извадени от Закона за Министерство на вътрешните работи и са инкорпорирани в този текст да се види какви несъответствия има.

Когато говорим за структурните звена, които ще бъдат инкорпорирани в новата агенция, единственото звено, което според мен има място в тази нова агенция от тези, които инкорпорирате, е Агенцията за финансово разузнаване. Само тя с оглед на дейността, която осъществява към този момент, би могла да бъде полезна в изпълнение на тази задача, която поставяте пред тази агенция. Другите две звена нямат пряко отношение към тези рискови заплахи, които искате да наблюдавате чрез новата агенция. Защото борбата с организираната престъпност е задача на специализирани звена от Министерство на вътрешните работи и на първо място сегашната Главна дирекция за борба с организираната престъпност. А тя остава в МВР. Как ще се обясни това обстоятелство и това противоречие?

Национална служба “Сигурност” – между другото този текст е пропуснат, когато сте инкорпорирали от Закона за МВР – се занимава с корупцията само и единствено като способ на проникване на чуждите специални служби в България. Тоест, когато разузнавачите купуват шпиони. Само в този случай се занимава с наблюдение на корупцията. В тази служба няма специализация на състава за наблюдение на тези рискове и заплахи, които искате вие сега да се наблюдават. Да не говорим за военното контраразузнаване, което е едно малко звено и има много специфични задачи. На практика няма никаква подготовка за борба с престъпността.

Забележете, че звеното в Министерството на отбраната се нарича “Военно контраразузнаване и военна полиция”. Военната полиция остава в Министерството на отбраната. Така че този механичен сбор до никъде няма да доведе. Вие тепърва ще трябва тези хора да ги преобучавате да могат да имат специализация да се борят с организираната престъпност и с корупцията.
Отиваме на следващия проблем. По какъв начин се диференцира компетентността между различните звена и институции в държавата, които имат задача да се борят с престъпността, след като има един-единствен текст в целия закон, касаещ този проблем – т. 4 на ал. 1 на чл. 3: „Участие на лица, заемащи висока длъжност, в корупция и връзки с организираната престъпност”? Тук бих питал аз какво значи корупция и какво значи високи етажи на властта, висша държава длъжност? По какъв начин ще ги диференцираме, ако в хода на една разработка на Икономическа полиция, да речем, за подкуп, се стигне до информация че е засегнато лице или участва лице от висшата държавна администрация, кой ще бъде компетентен да продължи работата оттук нататък? Този закон не решава този въпрос.

В Преходните и заключителни разпоредби сте посочили, че с взаимни споразумения, или както е наречено там, между институциите, това щяло да се постигне. Това е абсурд. Защото ще започне боричкане между различните институции за компетентност. И това нещо трябва да се уреди в закона.

На няколко места в законопроекта се препращат важни обществени отношения, свързани със защита правата на човека, да се уреждат с подзаконови актове – правилник, наредби. Това е недопустимо в тази област да се отива на ниво подзаконови актове. Тоест изпълнителната власт зад гърба на законодателя да урежда тези отношения.

По отношение на структурата. Толкова тежка структура е изписана – представете си, въвеждат се четири генералски нива: председател, заместник-председатели, генерални директори на дирекциите и заместник-генерални директори. Това са четири генералски звена. Представяте ли си колко офицери от Държавна сигурност ще ви трябват, за да попълните тези нива?

ПЛАМЕН РАНЧЕВ (КБ, от място): Има доста.

АТАНАС АТАНАСОВ: Имате достатъчно, да. Знам, че имате достатъчно още неуредени. Може би затова създавате структурата, защото има достатъчно офицери от Държавна сигурност без работа.

И тук, когато стигаме до назначенията, колко пъти ще трябва да е обсъжда този въпрос относно компетентността на институциите в страната. Член 105, ал. 2 от Конституцията е категоричен, че общественият ред и сигурността в страната са задължение и правомощие на Министерския съвет. Това е уредено изрично в Конституцията. Тоест, други институции, извън изпълнителната власт, нямат правомощия в тази област. Това означава аргументум а контрарио.

Питам на какво основание президентът ще назначава председателя, а, забележете, дори и заместник-председателите на тази агенция? В първоначалния проект на този закон за заместник-председателите беше посочено, че те щели да бъдат трима. Впоследствие някой се усети, че с посочването на трима е бъде компрометирана тройната коалиция и това беше премахнато. Сега можете да назначавате повече. Може би по системата 3-5-8. Представете си с какво ще се занимават тези заместник-председатели, които ще бъдат посочени от партиите. Основната им задача ще бъде да изпълняват задачите на тези, които са ги назначили, а именно да предпазват управляващите партии от дейността на агенцията.

Недопустимо е и аз смятам, че независимо от това колко лош ще бъде този закон, когато вече стане така, това ниво на заместник-председателите просто трябва да го няма. Недопустимо е. А трябва да е проста структурата - след председателя да има генерални директори и нищо друго не е необходимо да се случва. Но да дадем правомощия на президента Гоце-Първанов... Вижте, тук не е въпросът в това. Разбира се, от една страна принципният проблем е, че не бива да се дават правомощия на президента, но в конкретния случай още по-опасно е да се дават кадрови правомощия в целия сектор за сигурност на един доказан агент на Държавна сигурност. Основната му задача ще бъде в това да кадрува бивши офицери от Държавна сигурност. Това не е допустимо да се случи.

Във връзка с това не е излишно да се каже, че един от големите проблеми на българския преход се състои в това, че никога не беше потърсена отговорност от българското общество, от офицерите на Държавна сигурност. Не от агентурата, а от офицерите. От тези, които са били облечени във власт да репресират. За нарушаване на човешки права никой не потърси отговорност на тези хора. И е крайно време да бъдат извадени от тези структури.

ПЛАМЕН РАНЧЕВ (КБ, от място): Защо ти не потърси като беше шеф?

АТАНАС АТАНАСОВ: Искам да се спра и на проблема, който е уреден в закона – при какви условия могат да бъдат освобождавани председателят и заместник-председателите на агенцията? Погледнете ги внимателно. Този мандат от пет години, който им се дава, ги прави недосегаеми. Не може да няма основание да бъдат освобождавани и председателят и заместник-председателите, когато не изпълняват закона, или когато не се справят със задълженията си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин председател, току-що ме информираха от администрацията, че времето на вашата парламентарна група е изтекло. Ако може да кажете заключителните си думи и да приключвате.

АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин председател.

Последно, парламентарният контрол. Това, което е посочено в закона, е псевдопарламентарен контрол. Не може да очакваме парламентът да има механизми за въздействие върху работата на тази агенция при условие, че двете първи ръководни нива – председател и заместник-председателите на тази агенция, ще се назначават от президента. Президентът не подлежи на парламентарен контрол. Няма как да се случи това. На практика това е имитация на парламентарен контрол. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря и аз.

Има думата за изказване народният представител Йордан Бакалов.

ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес действително разглеждаме един важен законопроект за нашата сигурност. Обаче големият проблем, който се появи и явно ще продължава да се появява, това е, че отново на парче продължаваме да работим в тази сфера. Защото съвсем нормално и логично беше, първо, да се изработи концепцията за нашата национална сигурност, оттам респективно да се приемат и законите, които касаят националната ни сигурност, а именно Законът за националната ни сигурност, който да препраща изработването на всяка една отделна служба. Явно тройната коалиция е решила да върви по друг път. Явно е, че тя с гласовете на тройната коалиция ще приеме един закон. Закон, който обаче определено няма да свърши работа. Идейно – да, като идея не е лошо. Но реализацията е много слаба. Бих казал реализация на хора, които е трябвало по някакъв начин да покрият заявката на министър-председателя, без да бъдат подготвени за това. Защото, ако някой ми твърди, че този законопроект е изготвен от експерти, колкото и да ме убеждава, аз лично няма да му повярвам.

Въпреки всичко, започвайки по същество, бих искал да спомена две идеи, които според мен не са лоши.

Първата идея е разбиване на монопола на мегаминистерството, на Министерството на вътрешните работи, който донякъде е в положителен план, а именно деконцентрацията на информацията от едно министерство, така да се каже.

И другото, което е споменато много, много срамежливо в един-единствен член – това е залагането на парламентарния контрол, въпреки че с този единствен член всички вие знаете, и ние знаем, че не може да се реши парламентарният контрол на една такава структура, която ще се реши, защото парламентарният контрол – тези, които са го писали, нормално беше да се справят и с Конституцията и чл. 79, ал. 2 и чл. 80. Явно не са имали такова желание.

Основно иначе недостатъците са много. Аз ще се опитам да спомена някои от тях. От този законопроект, който е представен, лъха много на политика – политика, с която управляващото мнозинство се опитва да си реши вътрешнопартиен проблем със законодателството – законодателство обаче, което не е ясно как впоследствие вече ще рефлектира в системата на националната сигурност.

Даже и фактът, че самите вносители в момента не присъстват в парламентарната зала говори достатъчно как те си подкрепят собствения законопроект, колкото и да твърдят обратното техни колеги, пък и самите те. Защото самият закон, по-скоро преписването на самия закон е изваждане на определени членове, алинеи и параграфи от Закона за МВР, правене на един механичен сбор и представянето му в парламента не като законопроект. Той е представен като Законопроект за Агенцията за национална сигурност, но за мен определено това може да бъде само едно-единствено нещо, а именно идеен проект за Агенция за национална сигурност. В този си вид, така както е представен, ако законопроектът бъде приет, той няма да сработи.

В самия законопроект обаче независимо от това, че е заявено, че механично ще се събират военното контраразузнаване и финансовото разузнаване плюс Националната служба “Сигурност”, абсолютно никъде не са споменати функциите и дейностите на тези две служби – военно контраразузнаване и финансово разузнаване. Там реално погледнато, след като са преписвали и прехвърляли от Закона за МВР, хубаво беше да прехвърлят специално за военното контраразузнаване чл. 40 и чл. 40а от Закона за отбраната и Въоръжените сили. И в тази връзка да кажа следващия дефект на закона.

Тук споменах за дирекциите – генерални, териториални и административни, доколкото си спомням, но тези генерални дирекции така или иначе не са разписани какви ще бъдат те. В крайна сметка ще има ли, примерно, Генерална дирекция “Контраразузнаване”? Ще има ли Генерална дирекция “Контраразузнаване” в Българската армия? Ще има ли Генерална дирекция “Финансово разузнаване”? Питам по принцип – ще го има ли това разписано или всичкото това после ще се приема в правилник, а естествено правилникът, много добре знаете, как се приема и как се пише? Понякога се е случвало правилниците да отменят даже и закони за голямо съжаление и за срам на българския парламент. Това просто отсъства и го няма, което още един път показва, бих казал, притесненията и бързането на управляващите след заявката на техния министър-председател, който усеща, че не може да прокара законопроекта през Министерския съвет.

Другото изключително според мен важно възражение, което аз смятам, за което и мои колеги преди малко говориха, е за начина, за принципа на подчиненост и назначаването на шефа на агенцията и заместник-шефовете. И това, забележете, се предлага при положение, че много добре се знае миналото на нашия президент в момента – Георги Първанов, който е демонстрирал не един път и два пъти своето лично съпричастие към някои служби, които определено са обслужвали неговите интереси.

Аз тук ще ви напомня, примерно, за един случай, който се случи още през 2003 г. Имаше тогава износ на едни резервни части, които бяха хванати от нашите партньори от Ирак, доколкото си спомням. Естествено, от това нищо не излезе. Интересно защо ли, при положение, че тогава общо взето можеше да се каже, че доста бяхме нарушили правилата.

Следващ основен недостатък на това, което се предлага, е именно военизацията. Уважаеми колеги, тук не напразно ви го казвам специално за военизацията, но исках, ако имаше някой от вносителите да попитам, но тях явно така ги е срам от законопроекта, че даже и не присъстват в залата, бих ги попитал след като военизират две цивилни структури заради една военна структура, отчели ли са примерно нашите ангажименти, които ние имаме като ангажименти, подписани като членове на НАТО, че по този начин, едва ли не, защото е военизирана структурата, ще увеличи състава на Въоръжените ни сили? И означава ли това, че ще правим отново съкращения? Тогава министърът на отбраната ще излезе и ще каже, че ние отново трябва да съкращаваме нашата армия, защото тя и без това е много голяма, според него, защото нямало и финансов ресурс. Дали има финансов ресурс или неправилно го разпределят, по-скоро го преразпределят в различни джобове – това е друг въпрос. Там да не се връщам - на отделните случаи по техните обществени поръчки, които направиха за самолетите, за хеликоптерите, за какво ли не. Заради тях от опозицията излязохме на сто процента, но без никаква реакция от управляващото мнозинство.

И говорим за същата тази структура – ВКР, която много добре знае за какво става въпрос. И е дала своето становище на министъра на отбраната, което явно него това не го е удовлетворявало. И след като тази структура е военизирана, а на Запад при нашите партньори структурите са цивилни, питам аз нормално ще е тяхното партньорство – партньорството между тази структура Агенция за национална сигурност и цивилните структури, примерно на нашите партньори? Според мен няма да е толкова нормално, защото ние имаме ангажименти поети към НАТО и към Европейския съюз точно в тази им част.

От гледна точка на контрола – аз лично не се сещам как така ще стане министър-председател да ръководи една военна структура. Това на нещо друго ми намирисва. Не се сещам и как ще продължаваме по същата логика – президентът Първанов да назначава шефа и заместник-шефовете на тази агенция при положение, че България е парламентарна република и съвсем спокойно в този законопроект може да бъде записано: по предложение на Министерския съвет, след изслушване в комисиите по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по отбрана, и след гласуване в парламента да бъдат назначавани тези шефове или заместник-шефове на бъдещата агенция, защото вие така или иначе ще си го приемете това.

За мен това е съвсем нормалната процедура и е време парламентът да си заеме достойното място в сферата на сигурността. Това много години просто се пренебрегва.

В предложения проект за намерения също според мен има много сериозни пропуски и особено в сферата на сигурността. Те изобщо не са упоменати – за дейността, специално на агенцията, а някои от тях ще продължават да се допират с Министерството на вътрешните работи.

Някой тук преди мен вече тук говори по финансовата част на въпроса – да, действително, сигурно ще има използването на по-голям финансов ресурс, който всички ние ще плащаме. Колеги, големият проблем обаче е друг. Аз съм съгласен да плащаме повече, но не съм съгласен ефективността на тази система за сигурност да падне, защото съм сигурен, че ще бъде така. Това е най-големият проблем, защото всяка една европейска и модерна държава, както и България след като се числи вече към това семейство, нормално е да плаща за своята сигурност, нормално е да го получава този продукт, а този продукт особено в последните години, именно “сигурността” не се получава. Колкото и някои да се опитват да казват и да убеждават българските граждани, които са потърпевши от всичко това, да казват, че само пет били босовете в България. Не са пет. Може би тази цифра им харесва малко повече.

Друг парадокс – създава се кабинет към председателя на агенцията. По същество и така, както е записано в проекта за намерение, това не е политически кабинет, само че де факто е така, де юре не е така – де юре е точно политически кабинет. Появява се на едно място в самото начало ролята на главния секретар и след това изчезва. Знаете, че главният секретар е професионална длъжност и тя определено има строго определени функции. Те трябва да бъдат разписани в закона, а не в правилника.

И след като тази структура искате да я военизирате, защо не предвидихте примерно и структурата “Инспекторат”? А тях кой ще контролира?! Тях кой ще контролира вътре в самата им структура?! Няма го и Инспектората.

След като ще има парламентарен контрол и след като де юре, както се казва, кабинетът на председателя на агенцията е политически, защо няма и парламентарен секретар? Как ще се упражнява този парламентарен контрол или така, както колегите са се упражнявали в представянето на проекта за намерение?

Специално за военизацията – абсолютно противоречие със законодателството в България по Закона за държавния служител.

Парламентарният контрол с комисия. Не е ясно каква ще бъде тази комисия: сега действаща или новосъздадена. Защото според Конституцията постоянните комисии в Народното събрание подпомагат дейността на Народното събрание и те са постоянни парламентарни комисии. Временни комисии се създават само и единствено, когато има конкретен случай, който трябва да бъде разследван.

Следващото нещо, в самия законопроект в Преходните и заключителните разпоредби, в Закона за МВР – елиминира се “Национална сигурност”. Въпреки това, което е предложено в този законопроект, и въпреки това, което остава в самото Министерство на вътрешните работи като принцип, МВР ще продължи да работи и за националната ни сигурност.

Защо, уважаеми колеги, се елиминира този принцип за борба на Министерството на вътрешните работи за националната ни сигурност или това отново е едно недоглеждане? Как може такава структура да я елиминираш да се бори за националната ни сигурност? В същото време в МВР има отряд, който е специално подготвен за това. Отряд, на който в момента даже не му разрешават да тренира. Това е отрядът, който ще се бори, не дай си Боже, ако се случи на България, срещу организирани терористични актове. Дано да не ни се случва! Това е отрядът, който е в МВР, хората седят, не тренират, получават заплати и те не знаят сигурно защо ги получават. А те желаят да участват в тази система. (Реплика от залата.)

Следващото нещо: “да ползва и да изгражда своя архив”. Ако някой тук излезе да ми обясни как ще стане това разделяне на архива, при положение че архивът на МВР е единен, уважаеми колеги, и пряк ръководител на този архив е министърът на вътрешните работи с Дирекция “Информация и архив”. Кажете ми как ще стане с правилника да разделите архива, който примерно в момента касае НСС, как Румен Петков ще ви го даде или ще го даде на тази агенция?! Или пък как ще се раздели този архив на ВКР и Военна полиция? Как ще стане тази работа?!

В момента има закони, които сме приели, и не ги изпълнявате, а пък представям си с правилник как ще стане тази работа. Никога! Още сега ви казвам: никога! Тази агенция просто ще бъде законодателно уредена, но за пореден път ще бъде мъртвороден закон. Това са моите притеснения. Ако наистина искате да се борите с престъпността и особено с корупцията на високите етажи във властта, защото корупцията може да бъде само в управляващото мнозинство, тя не може да бъде в опозицията, ако наистина искате да привиквате хората, така както е написано в чл. 21, алинеи 1 и 2 в законопроекта, направете един работещ законопроект.

И пак ви предлагам, първо да стане дискусия за концепцията за национална сигурност, Закон за националната сигурност, след това закони за отделните служби, след като вече сме приели самата концепция, и един път завинаги да се разбере, че не може да си разпределяте функциите, защото в момента сте на позиция 8:5:3. Благодаря ви.

РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Браво, Данчо!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплика? Няма.

Има думата народният представител Георги Близнашки за изказване.

ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, предварително ще кажа, че не съм специалист по въпросите на защита на националната сигурност, но като български конституционалист смятам, че много по-добре от всички експерти по подобна защита знам какво представлява самата национална сигурност. И ще заявя предварително, че ще гласувам на първо четене този законопроект със свито сърце, защото това, което ни се предлага – това стана ясно и от докладите на двете парламентарни комисии, и от много от изказванията – е с неизбистрена докрай политическа философия. Не става дума за подробности, за детайли, за техники, за средства и така нататък, а за философията на тази реформа.

Необходимо е да се има предвид, че подобни суперструктури на невидимата власт лесно се създават, но след това трудно се ограничават. Има една особена арогантност на хората, които се допускат до държавната тайна, едно особено знание, което им придава свръх самочувствие. Отиваме към създаване на структура в държава, в която демократичните традиции, за съжаление, не са достатъчно устойчиви, не са здраво вкоренени и знаем какви горчиви последици сърбаме от дейността на остатъчните структури на Държавна сигурност – техните непрекъснати опити да се намесват и да дирижират политическия живот на страната. Ние не успяхме да ги респектираме, да ги сложим на мястото.

Именно по тази причина искам да направя съвсем кратко предложение, защото това, което можем чрез един законопроект, чрез един закон да направим, е да подредим приоритетите на тези хора, които ще участват в защитата на националната сигурност. Затова смятам, че на първо място трябва да бъде изведена дейността, свързана с поставянето под заплаха, тоест предотвратяването, както е в чл. 3, не разузнаването в полза на чужди сили, а онова, което е т. 3, но е доста тромаво и доста сбъркано изписано – противоконституционна дейност. Смятам, че на първо място като приоритет трябва да бъде изведено всичко онова, което поставя под заплаха конституционния правов ред, републиканската форма на държавата и основните права и свободи на българските граждани.

Нека да е ясно, че тази суперструктура трябва да работи в името на демократична България, която има своите конституционни ценности и принципи, които трябва да бъдат поддържани чрез съответните техники на невидимата власт. Настоявам за правилното подреждане на приоритетите, когато става дума за защита на националната сигурност, защото историята дава много примери. Всички държавни преврати се извършват все в името на защитата на националната сигурност и висшите държавни интереси. Това, което можем да направим, е да поставим ясни цели и прецизни юридически рамки, които да позволяват впоследствие и съответен контрол върху дейността на тази структура, която имаме намерение да създадем. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.

Има думата народният представител Пламен Ранчев.

ПЛАМЕН РАНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще бъда кратък, тъй като дискусията и без това беше твърде обстоятелствена и продължителна. Бяха споменати всичките моменти в закона, които всеки от колегите счита, че в една или друга насока не са достатъчно прецизни, не са достатъчно обработени, че представляват слабост като цялост на закона.
Аз считам, че законът е добра стъпка към изграждането на структура, която да обедини служби и институции, работещи в едно направление – борбата срещу организираната престъпност, корупцията по високите етажи, изпирането на пари и т.н. През годините за всички стана ясно, че сега действащите служби и институции са разпръснати в различни ведомства. В много случаи те действат некоординирано, в много случаи – в конфликт помежду си и ефективността от това определено страда.

Определено подкрепям законопроекта като първа стъпка към изграждането на ефективна система за борба с престъпността, пò специално организираната престъпност и корупцията по високите етажи.

Аз също считам, че предложеният законопроект не е съвършен и иска сериозно да се поработи върху него. В тази насока времето, което ще ни бъде дадено между първо и второ четене, нека бъде използвано от всички, които направиха изказване, и всички останали, които имат отношение към темата, за да направят предложения, да поработят, та да прецизираме законопроекта и в крайна сметка да имаме един качествен законодателен продукт.

В това отношение приемам критиките, които бяха направени от дясната страна. В голяма степен те са основателни. Предложението ми е колегите да ги направят като предложения за доработване на самия законопроект, така че със собствени усилия да направим онова, което аз и други колеги считаме като недостатъчно прецизно изработено и в крайна сметка да имаме по-качествен краен вариант на законопроекта, а и на самата бъдеща Национална агенция по сигурността.

Ще се спра само на няколко момента, които бяха казани по отношение на внесения законопроект, които аз не споделям (имам предвид като критика).

Единият момент беше, че агенцията ще бъде подчинена на президента, че в крайна сметка той ще назначава ръководния състав на агенцията и едва ли не парламентът няма да може да упражнява контрол върху така създадената национална агенция, а Министерският съвет, макар и като функционален ръководител на тази агенция, и министър-председателят ще бъдат неглижирани. Моето лично мнение е, че това не е така, защото в случая при назначаването на ръководния състав на агенцията сме изправени пред принципа на така наречената „обвързаност на компетенциите” в смисъл, че президентът не може да назначи никой от ръководния състав, ако той не му бъде предложен от министър-председателя, и не може да уволни никой от назначените вече ръководители на тази служба, ако това не бъде съответно предложено пак от министър-председателя. Така че в никакъв случай не можем да считаме, че президентът ще бъде номинален или фактически ръководител на тази агенция като назначава, тоест като издава укази за назначение на съответните ръководители на службата, защото и досега практиката е такава. Главният секретар на Министерството на вътрешните работи, директорите на националните служби в министерството, генералите в Министерството на отбраната, началникът на Генералния щаб се назначават по предложение на Министерския съвет с указ на президента. В това никой не счита, че има недемократичен момент. Напротив, това е спазване на конституционни положения.

Аз питам тогава: ако някой е считал, че това е един вид преподчиняване на тези длъжности на президента, защо не е направил предложение да бъде променен съществуващият ред?! Явно е, че случаят не се касае за такова положение, в което президентът да бъде доминиращ над службата. По-скоро се спазва принцип, утвърден в нашата практика при действието на новата Конституция от 1990 г. досега. Считам, че опасенията в тази насока са неоснователни.

По-важно за мен е друго – какви ще бъдат функциите, записани в законопроекта, в крайна сметка и в приетия закон, на бъдещата Национална агенция по сигурността? Какъв кръг от престъпления ще бъдат обект на разследване от агенцията? По какъв кръг от субекти ще работи агенцията, за да няма смесване на компетенции между Министерството на вътрешните работи и други институции в страната, които се занимават с противодействие на престъпността, и бъдещата Национална агенция по сигурността? Ето тук законът трябва да бъде много по-ясен и прецизен, като бъде определен кръгът от престъпления, по които ще се работи, като бъдат определени и субектите, по които агенцията ще има право да извършва функции на разследване.

Като стигнах до разследващите функции, мисля, че тук му е мястото да споменем, че в така предложения законопроект разследващите функции на тази агенция не са ясно очертани. Това е най-същественият момент в работата на една агенция, която целим да създадем – ясно разчертани разследващи функции, защото в крайна сметка това е продуктът на цялата дейност, която агенцията ще извършва – оперативно-издирвателна и информационна, но ако го няма завършващият момент на разследващите функции, в крайна сметка няма да имаме никакъв резултат от дейността й. Мисля, че законът трябва да бъде прецизиран в тази насока.

Друг важен момент – в някаква степен агенцията трябва да има и полицейски функции. Какво имам предвид? Когато една разработка бъде в достатъчна степен напреднала, когато се нуждае от спешни мерки по задържане на определени лица, извършващи престъпна дейност, в никакъв случай агенцията не може да разчита на други ведомства, защото е повече от ясно, че при задържането от друг орган е възможно да се стигне до провал на цялата операция. Затова мисля, че агенцията трябва да има и полицейски функции, и да има правото да извършва задържане до 24 часа, а след това по съответния наказателно-процесуален ред, предвиден в НК, да се произнасят органите на правосъдието.

Разбира се, има и още много други неща, които могат да се кажат по законопроекта, неща, които аз смятам, че всеки един от нас е видял и ще направи като предложение между първо и второ четене.

Пак казвам, нека законопроектът да бъде прецизиран и да бъде направен работещ закон за една работеща Агенция по националната сигурност. Твърдо съм убеден, че всички колеги ще вземат дейно участие и в края на краищата ще имаме един добър законодателен продукт.

Като цяло подкрепям законопроекта. Считам, че това е една първа стъпка и поетапно ще бъдат добавени и други функции към бъдещата агенция. Нормално е. Никога една сграда не се изгражда отведнъж. Необходимо е поетапно, стъпало по стъпало да се гради нещо, което не се прави конюнктурно за момента, за близките две-три години, а се прави с цел да осигури сигурността на държавата и обществения ред за дълги години напред. Така че, пак казвам, ще подкрепя законопроекта и считам, че като начало той е добро постижение. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики?

Заповядайте за реплика, господин Атанасов.

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.

Господин Ранчев, големият проблем на тези, които са работили върху проекта, е, че не са избистрили концепцията – информационна служба ли се създава или полицейска?! Това е големият проблем! Ако ще се създава специална полицейска служба, която да се занимава с разследването на определен кръг престъпления, трябва да се направи съвсем друго нещо. Но ако ще се обединяват всички информационни служби на едно място, тук веднага увисват въпросите: къде е НРС, къде е Военна информация и къде ще е координацията?! Това – на първо място.

На второ място, по отношение назначаването на ръководния състав. Вие дадохте за пример назначаването на главния секретар, на директорите на националните служби в МВР, а аз веднага ще ви дам за пример директорите на Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, които се назначават от президента и той ръководи тези служби.

Един допълнителен аргумент в тази насока – военизирането на тази служба. Това е недопустимо! Това е голям дефект на този законопроект и трябва да се опитаме да излезем с чест от тази ситуация.

Как ще създаваме модерни информационни служби и ще въвеждаме лампазите в действие? Тук е зависимостта – ако служителите на тази агенция са военнослужещи, президентът е главднокомандващ. Ето я връзката. И след като той ще назначава шефовете, тук се получава следното. Вие казвате обвързана компетентност. Да, Министерският съвет може да си предлага колкото иска кандидати, но президентът ще назначи когото той си подбере. Впоследствие някой от Министерския съвет може много да иска да бъде освободен председателят или заместник-председателят, но президентът ако иска, ще го освободи.

Така че след назначаването на определените персони за ръководители на тази агенция ръководството на агенцията си остава само на президента. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Ранчев, за дуплика.

ПЛАМЕН РАНЧЕВ (КБ): Уважаеми колега Атанасов, аз възприемам това, което казвате, не толкова като реплика на моите думи, колкото едно предложение за конструктивен диалог по подобряване на самия закон. Аз казах и в изказването си, че считам, че времето между първо и второ четене е достатъчно, за да се направят всички предложения и очаквам, че независимо от несъгласието ви със законопроекта, ще бъдете достатъчно конструктивни и на базата на опита, който имате Вие лично, ще направите добри предложения, върху които да поработим и да усъвършенстваме закона.

Разбира се, винаги могат да се намерят аргументи за и против едно положение в законопроекта, както стана с предложената позиция за назначаването на ръководителите след предложение от Министерския съвет. Може да се тълкува и по единия, и по другия начин. Но аз пак казвам, това е утвърдена практика в нашата страна повече от 17 години и никой до този момент не е поставил въпроса, че има противоречие в смесването на функции на президента с тези на изпълнителната власт при назначаването или освобождаването на съответните служители в системата на Министерството на вътрешните работи или пък на Министерството на отбраната. Да не говорим, че в Министерството на външните работи всички посланици се назначават след предложение с указ на президента и освобождаването е по същия начин. Това беше закрепено и в Закона за дипломатическата служба, нямаше никакъв проблем в това отношение. И по Конституцията президентът е главнокомандващ и по тази причина в системата на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната съответните лица са били назначавани също с указ на президента. Разбира се, може да се спори трябва ли цялата агенция да бъде съставена от, грубо казано, военизирани служители. И аз не съм много съгласен, че този принцип е правилен. Но ние можем да дискутираме по този въпрос между първо и второ четене и да намерим най-добрия вариант.

Тук ще вмъкна само, че имаше неправилно становище, споделено от друг колега, че военното контраразузнаване винаги е било в системата на Министерството на отбраната, защо сега го вадим и го вкарваме в новата агенция. Напротив, то никога не е било там, там е било само през последните 15 години. Дотогава е било в системата на Министерството на вътрешните работи. Въпросът е трябва ли да останат военизирани тези служители, а освен тях да направим и новите структури, които влизат в агенцията – финансовото разузнаване и НСС – също военизирани. Тук може да се спори, но аз не мисля, че това е решение, което трябва да се приема като окончателно, тепърва предстои да се обсъжда между първо и второ четене. Така че мисля, че можем да намерим най-добрата формула в случая.

Отново казвам, че опасенията, че президентът ще бъде едва ли не ръководителят на тази агенция, са неоснователни. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат участие в дискусията на първо четене на законопроекта? Няма. Закривам дискусията.
Преминаваме към