4.2 Ос 2 Подобряване на околната среда и селската природа (управление на земята) Мярка | |
| Член 36 (а) (i) от Регламент (EC) N° 1698/2005 […] Регламент (EC) N° [...]/2006 | Код | 211 | Обосновка
Втората цел от Стратегията за развитие на селските райони в България за периода 2007 – 2013г., от Националния стратегически план е свързана с развитие на селскостопански методи, целящи опазване и съхранение на околната среда, компенсиране на производителите в планинските и други необлагодетелствани райони за поддържане на земята в добро състояние и спиране обезлюдяването на тези райони. Тя е насочена към постигане на европейския стратегически приоритет “Подобряване на околната среда и селската природа”.
Факторите, които оказват неблагоприятно влияние върху доходите на земеделските производители въобще и в частност в необлагодетелстваните райони, могат да бъдат класифицирани като технически, технологични, природни, организационни, икономически. При определяне на критериите за обхвата на планинските необлагодетелствани райони се отчита влиянието само на природните фактори. Към тях се отнасят: надморска височина, степен на наклон и комбинацията от двата фактора.
Надморската височина оказва съществено неблагоприятно влияние върху резултатите от земеделската дейност. Влошават се климатичните условия за развитие и отглеждане на земеделски култури, които се изразяват в по-ниски температури и по-малко слънчево греене, скъсява се продължителността на вегетационния период, увеличава се вероятността от по-чести измръзвания и т.н. Това от своя страна, води до:
-
силно ограничаване възможния брой селскостопански култури за отглеждане в планинските райони, поради по-лошите агро-климатични условия.
-
липсата на възможност за пълноценно използване на земеделската земя. В равнината могат да се получат по 2-3 реколти през годината.
-
намалява се броя на откосите за сено.
Основните направления, в които съществено влияние оказва степента на наклона, са няколко:
-
намаляване на производителността на машинно-тракторните агрегати и увеличаване разхода на гориво;
-
увеличаване загубите на зърно при комбайните;
-
ограничаване използването на универсална техника;
-
оскъпяване земеделското производство поради това, че конструкциите и цените на специализираната техника се различават значително от тези на универсалната;
-
оскъпяване земеделското производство поради някои особености на обработването на наклонени терени с универсална техника;
-
увеличаване загубите на почва поради високата степен на ерозия;
-
пропуснати ползи поради ограничаване броя на отглежданите култури върху наклонени терени.
Подкрепата за дейностите, свързани с ползване на земеделската земя в планинските необлагодетелствани райони и спазването на добрите земеделски и екологични условия в тези райони, ще доведе до намаляване изоставянето на земеделските земи в тези райони, подобряване привлекателността на ландшафта, намаляване на ерозията и като цяло до предотвратяване на обезлюдяването в селските райони.
Цели на мярката.
Тази мярка е разработена да компенсира допълнителните разходи и пропуснатите доходи на земеделските производители, поради ограниченията за земеделско производство в съответния район.
При компенсаторното плащане не се компенсира напълно по-ниския доход на фермерите в планински район. Производителите работят при по-неизгодни условия. Стопанствата се характеризират с по-малки размери и по-голяма разпокъсаност на парцелите в сравнение с равнинните райони. Застаряващо население занимаващо се със земеделие.
Цели на мярката за подпомагане на земеделските производители, чрез компенсаторни плащания в планинските райони:
-
Да допринесе за стабилизиране на доходите на селското население, което да противодейства на обезлюдяването на тези райони;
-
Да подпомогне поддържането на ландшафта и биоразнообразието;
-
Да съдейства за рационално използване, съхранение и устойчиво развитие на поземлените и другите природни ресурси.
Обхват и дейности.
Планински райони
Землища, които са :
-
със средна надморска височина над 600 м.
-
със среден наклон на терена над 20%
-
със средна надморска височина между 500 и 600 м. в комбинация със среден наклон на терена над 15%
Хомогенизират се землища, съседни на планинските , които отговарят на 90% от основните критерии за планински райони. Така се получават критериите за хомогенизация на землища:
-
с надморска височина мин. 540 метра (90% от 600м.).
-
с наклон на терена мин. 18% (90% от 20%).
Бенефициенти
Физически или юридически лица с не повече от 25% държавно и/или общинско участие.
-
Да бъдат регистрирани като земеделски производители по реда на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
-
Да притежават за ползване минимум 0,5 ха (5 декара) собствена и/или наета и/или арендована за временно ползване земя, при минимален наблюдаван размер на парцела 0,1 ха. от ИСАК. Да декларират спазването на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Анекс Б - Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние.
-
Поне 5 години от първото плащане да извършват своята селскостопанска дейност в планинските райони. Това условие може да не бъде спазено при определени форсмажорни или изключителни обстоятелства. В останалите случаи при прекратяване на разпоредителната власт върху цялото стопанство в периода на 5-те години, за които е поет ангажимент кандидатът за субсидии следва да се погрижи новият стопанин да продължи ангажимента за стопанството до края на периода.
Размер на помощта
Плащанията целят да компенсират допълнителните разходи или пропуснатия доход, поради ограниченията за земеделско производство в планинските необлагодетелствани райони.
Подпомагането ще има формата на компенсаторно плащане за хектар използвана земеделска площ с цел компенсиране до известна степен на загубите произтичащи от земеделие в планинските райони.
Диференцирани нива на плащания в зависимост от размера на стопанството.
хектари
|
евро / хектар
|
0,5 – 50,0
|
100
|
за частта над 50,0 – 100,0
|
40
|
за частта над 100,0
|
0
|
Размера на компенсаторното плащане е определен по метод описан в Анекс А , на база разработени методи за доказване на разликата в доходите на земеделските стопанства в планинските райони и облагодетелстваните за земеделие райони и обосновка доказваща липса на свръхкомпенсиране.
Количествени цели за общите индикатори
Вид индикатор
|
Индикатор
|
Цел
|
Изходен
|
Брой на подпомогнатите стопанства от планинските райони
|
|
Подпомогната селскостопанска земя в планинските райони
|
|
Средна сума на хектар в € изплатена на земеделските производители в планинските райони.
|
|
Брой жители в планинските райони.
|
|
% на заетите в земеделието, в планинските райони
|
|
Резултат
|
намаляване на изоставянето на земите и подобряване на околната среда и ландшафта
|
|
намаляване на ерозията
|
|
намаляване на обезлюдяването
|
|
Въздействие
|
поддържане на селскостопанската земя
|
|
изменения във влошаването на биоразнообразието
|
|
Мярка | Плащания на фермери в райони с ограничения, различни от планинските райони |
| Член 36 (а) (i i) от Регламент (EC) N° 1698/2005 […] Регламент (EC) N° [...]/2006 | Код | 212 | Обосновка на мярката
Втората цел от Стратегията за развитие на селските райони в България за периода 2007 – 2013г., от Националния стратегически план е свързана с развитие на селскостопански методи, целящи опазване и съхранение на околната среда, компенсиране на производителите в планинските и други необлагодетелствани райони за поддържане на земята в добро състояние и спиране на обезлюдяването на тези райони. Тя е насочена към постигане на европейския стратегически приоритет “Подобряване на околната среда и селската природа”.
Като природни ограничения, които оказват неблагоприятно влияние върху доходите на земеделските производители е разглеждана нископродуктивната земеделска земя, която е фактор за по-ниски доходи на земеделските стопани в тези райони.
Продуктивността на земеделската земя е измерена чрез нейната категория, която е определена на база на бонитетна оценка.
С бонитетната оценка на земеделската земя се отчитат екологични условия, които лимитират нивото на почвеното плодородие. Те представляват комплекс от природни условия, характеризиращи месторастенето – почвени и климатични условия. Същността на бонитацията на земите представлява сравнителна оценка, основаваща се на техните качества и показваща пригодността им за отглеждане на дадена култура или група култури при дадено ниво на агротехника, т.е. оценка на ефективното и потенциално плодородие, доведена до сравними количествени стойности - бонитетни балове от 0 до 100. Важен принцип в методиката за бонитация на земите е, че се прави оценка на екологичните условия винаги в съответствие с изискванията на определена земеделска култура.
България има малка територия, но се отличава с твърде голямо разнообразие на природните условия. То е свързано с географското положение, разнообразието на релефа и почвообразуващите скали. В резултат на това, естествено са обособени много микрорайони със специфично съчетание на природните фактори, които представляват различни условия за земеделско производство. Основните елементи в методиката за бонитация на земите са:
а) Оценка на почвените условия
Главна предпоставка за осъществяване на оценката на земите е наличието на резултати от едромащабните почвени проучвания - почвена карта в мащаб М 1:10000, класификационен списък, диагностични показатели и агропроизводствена характеристика на почвите, които са на разположение за цялата страна. Почвените различия в страната са твърде разнообразни и се характеризират чрез многобройни морфологични, физични и химични свойства. При оценката на почвите се използват 7 от основните им показатели, които в най-голяма степен обуславят почвеното плодородие и влияят най-силно върху развитието на земеделските култури. Тези показатели са:
-
Механичен състав на орницата, а за трайните насаждения и на подорния хоризонт;
-
Мощност на хумусния хоризонт;
-
Мощност на почвения профил (А + В хоризонт);
-
Текстурен коефициент (отношение на количеството на иловата фракция във В хоризонт към тази в А хоризонт);
-
Почвена реакция на орницата (рН в Н2О);
-
Съдържание на хумус (в %) в орницата;
-
Ниво на подпочвените води (в см от повърхността на почвата).
Тези показатели синтезират същността на почвообразувателния процес и формирането на почвеното плодородие. Преценката на всеки показател се прави за всяка култура отделно, съобразно нейните изисквания.
б) Оценка на климатичните условия.
Климатичните условия участвуват в бонитацията на земите чрез корекционни коефициенти, които отразяват зависимостта между добива от отделните култури и критичните за него метеорологични фактори на влаго- и топлообезпеченост през вегетационния период, повратни пролетни мразове и т.н.
С цел да се избегне изоставянето на тези земи, се осигуряват плащания да компенсират земеделските производители, работещи при по-неблагоприятни условия, за да получат доходи, близки до тези в останалите райони на страната.
Подкрепата за дейностите, свързани с ползване на земеделската земя в необлагодетелствани райони различни от планинските и спазването на добрите земеделски и екологични условия в тези райони, ще доведе до намаляване на изоставянето на земеделските земи в тези райони, намаляване на ерозията и като цяло до предотвратяване на обезлюдяването в селските райони.
Цели на мярката
Тази мярка е разработена да поддържа фермери в райони с неблагоприятни почвено-климатични условия, които са различни от планинските райони, с цел да стабилизира селското население в тези области, и да помага в осигуряването на достатъчен доход на фермерите.
При компенсаторното плащане не се компенсира напълно по-ниския доход на фермерите в райони с ограничения различни от планински райони.
Цели на мярката за подпомагане на земеделските производители, чрез компенсаторни плащания в райони с ограничения различни от планински райони.
-
Да съдейства за рационално използване, съхранение и устойчиво развитие на поземлените и другите природни ресурси;
-
Да компенсират земеделските производители, работещи при по-неблагоприятни условия, за да получат доходи, близки до тези в останалите райони на страната;
-
Да допринесе за стабилизиране на доходите на селското население, което да противодейства на обезлюдяването на тези райони;
-
Да подпомогне поддържане на привлекателността на ландшафта;
Обхват и дейности
Географско покритие - Обхват на необлагодетелстваните райони различни от планинските
Други необлагодетелствани райони-критерии
-
Слабопродуктивни земеделски земи за територията на землище с показател средно претеглена категория на земеделската земя по-ниска от 80% от средна за страната категория 5,3 , тоест от 6,24 до 10-та категория.
Бенефициенти
Физически или юридически лица с не повече от 25% държавно и/или общинско участие.
Условия за подпомагане (избираемост) на бенефициентите
-
Да бъдат регистрирани като земеделски производители по реда на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
-
Да притежават за ползване минимум 1,0 ха (10 декара) собствена и/или наета и/или арендована за временно ползване земя, при минимален наблюдаван размер на парцела 0,1 ха. от ИСАК. Да декларират спазването на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Анекс Б - Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние.
-
Поне 5 години от първото плащане да извършват своята селскостопанска дейност. Това условие може да не бъде спазено при определени форсмажорни или изключителни обстоятелства. В останалите случаи при прекратяване на разпоредителната власт върху цялото стопанство в периода на 5-те години, за които е поет ангажимент кандидатът за субсидии следва да се погрижи новият стопанин да продължи ангажимента за стопанството до края на периода.
Размер на помощта
Подпомагането ще има формата на компенсаторно плащане за хектар използвана земеделска площ с цел компенсиране на загубите произтичащи от земеделие в други необлагодетелствани райони различни от планинските.
Диференцирани нива на плащания в зависимост от размера на стопанството.
хектари
|
евро / хектар
|
1,0 – 100,0
|
50
|
за частта над 100,0 – 200,0
|
20
|
за частта над 200,0
|
0
|
Размера на компенсаторното плащане е определен по метод описан в Анекс А , на база разработен метод за доказване на разликата в доходите на земеделските стопанства в необлагодетелстваните и облагодетелстваните за земеделие райони и обосновка доказваща липса на свръхкомпенсиране.
Количествени цели за общите индикатори
Вид индикатор
|
Индикатор
|
Цел
|
Изходен
|
Брой на подпомогнатите стопанства от планинските райони
|
|
Подпомогната селскостопанска земя в планинските райони
|
|
Средна сума на хектар в € изплатена на земеделските производители в планинските райони.
|
|
Брой жители в планинските райони.
|
|
% на заетите в земеделието, в планинските райони
|
|
Резултат
|
намаляване на изоставянето на земите и подобряване на околната среда и ландшафта
|
|
намаляване на ерозията
|
|
намаляване на обезлюдяването
|
|
Въздействие
|
поддържане на селскостопанската земя
|
|
изменения във влошаването на биоразнообразието
|
|
Мярка | НАТУРА 2000 за земеделски земи |
| […] от Регламент (EC) N° 1698/2005 […] Регламент (EC) N° [...]/2006 | Код | 213 | Обосновка
България се нарежда сред първите 5 страни в Европа по богатство на биологично разнообразие. Макар и малка по площ (110,910 кв. км) територията на страната включва части от 3 биогеографски района – алпийски, черноморски и континентален. Разнообразният релеф, геология, специфични микроклиматични условия и хилядолетната човешка дейност на територията на страната определят богатото разнообразие на видове, съобщества и природни местообитания, голяма част от които с консервационна значимост.
Националната екологична мрежа (НАТУРА 2000) е единна система от функционално свързани помежду си територии с висока природозащитна значимост, спрямо които се прилагат координирани дейности за опазване на биологичното разнообразие с цел дългосрочното опазване на видовете, хабитатите, екосистемите и ландшафтите.
Местата, попадащи в екологичната мрежа се определят в съответствие с две основни за опазването на околната среда Директиви на Европейския съюз – Директива 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана кратко Директива за хабитатите) и Директива 79/409/ЕЕС за съхранение на дивите птици (наричана кратко Директива за птиците).
Основните изисквания на тези два нормативни документа са пренесени в българското законодателство чрез Закона за биологичното разнообразие (2002).
За ползването и стопанисването на местата по НАТУРА 2000 са в сила специални ограничителни режими, които са задължителни за всички ползватели на такива места. Тези задължителни режими за земеползване в НАТУРА 2000 се определят в Заповеди за обявяването им за защитените зони и плановете им за управление.
Цели
Мярката плащания по НАТУРА 2000 за земеделски земи, има за цел да стимулира ползвателите на земеделски земи в обхвата на екологичната мрежата Натура 2000, да прилагат специфични мерки и дейности така, че да осигурят опазването, поддържането и/или възстановяването на благоприятното състояние на видовете диви животни и растения и природните местообитания посочени в Приложения 1 и 2 на Закона за биологичното разнообразие.
Обхват и дейности:
До момента е приключило проучването на проекто-защитените зони за птиците, като са определени и се очаква да бъдат внесени като предложения в МОСВ 114 потенциални места по Натура 2000, отговарящи на критериите за обявяване на Специални защитени зони (SPA). Тези места обхващат 2601785 ха или 20, 8 % от територията на страната, като 5 4271 ха от тях са акватория. От тази територия 44 % са частна и общинска собственост, а 56% - държавна собственост, като 48 % са горски площи , а 39 % (998461,10 ха. ) - земеделски земи. С издаването на заповед от МОСВ официално местата определени съобразно Директивата за птиците ще станат част от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Все още продължава проучването на проекто Натура 2000 местата, определяни съобразно изискванията на Директивата за хабитатите, като до момента те заемат територия от приблизително 40 000 км2или 36 % от територията на страната и 542 км2 акватория. Земеделските земи (CLC31, ниво 1, клас 2) представляват 25,9 % от проучваната територия, което е близо 18% от покритието им за цялата страна. В най-голяма степен от тях са обхванати селскостопанските площи със значително участие на естествена растителност и пасищата. Избягвано е включването на земи с интензивно земеделие в проекто-местата по Натура 2000 . Горските и полуестествените (CLC, ниво 1, клас 3) площи са 68,7 % от територията на мрежата, което представлява около 58 % от представеността на тези типове земно покритие в страната.
В най-пълна степен от така предложената мрежа са обхванати влажните зони. Изцяло са включени идентифицираните по проект CORINE земно покритие, версия 2000 г., солени блата и торфища и около 90 % от крайбрежните лагуни.
Поради непълното припокриване (около 70 %) на границите на двата вида защитени зони, общият обхват на мрежата към настоящия момент по външни граници е приблизително 41% от територията на страната, като се очаква окончателното и покритие да е значително по-малко (около25 – 28 %)
Бенефициенти -
Ползватели на земеделски земи, в НАТУРА 2000 местата;
-
физически или юридически лица, собственици и/или ползватели на земеделски земи, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), които притежават, арендуват и наемат земя, за период от минимум 5 години, и отговарят на условията;
-
Общини, които стопанисват земеделски земи;
Критерии за избираемост
При недостатъчен бюджет на мярката, могат да бъдат приложени два начина на избор:
-
Използването на принципа «първи подал, първи обслужен»;
-
Използване на специално разписана система за избор – точкуване на подадените заявление, съглсно предварително одобрени критерии за избор;
Задължения на бенифициентите по НАТУРА 2000
-
Да спазва задължителните изисквания за управление, съгласно Добрите Земеделски и Екологични Условия (ДЗЕУ);
-
Да спазва ограничениата на земеползване, разписани в заповедите за обаяване на НАТУРА 2000 местата;
-
Да изпълнява ограниченията наложени с плановете за управление на защитени зони, при наличие на такъв;
Условия за подпомагане
-
Минималната площ за подпомагане е 0,3;
Нива на подпомагане
Плащания по мярка НАТУРА 2000 ще се извършват за:
Плащания
|
Oписание
|
Компенсаторни плащания
*Непродуктивни инвестиции
|
Разходи за компенсиране, свързани с изпълнението на ограниченията разписани в плановете за управление на Натура 2000 местата при наличието на такива и/или на заповедите за обявяването им за места от НАТУРА 2000
|
*Непродуктивни инвестиции – ще се прилага при условие, че в ПРСР 2007 – 2013 г. не е включена мярка непродуктивни инвестиции - 216
-
компенсаторни за 1ца използвана земеделска площ – ИЗП;
-
по дейности за постигане на благоприятен консервационен статус
Количествени цели за общите индикатори
Вид индикатор
|
Индикатор
|
Цел
|
Изходен
|
Земеделски стопани, получили подкрепа, притежаващи земи в Натура 2000
|
|
Подкрепени земеделски площи в Натура 2000 (ха)
|
|
Резултат
|
Земи управлявани по успешен начин
|
|
Подържане на земите с висока природна стойност (ха)
|
|
Въздействие
|
Подобрение в качеството на водите
|
|
Стабилизиране на популациите птици
|
|
Принос към борбата срещу изменение на климата
|
|
Показатели за мониторинг и оценка на резултатите
-
Индикатори за опазване на околната среда и устойчиво управление на местата по НАТУРА 2000 са :
-
5% от ИЗП, включени в местата по НАТУРА 2000 подкрепени към 2013 г; - (НСПРСР 2007 – 2013 г)
Основният набор от индикатори е разпределен в 12 основни области:
А.01. Състояние и опазване на хабитати от специален интерес
А.02. Разпространение и обилие на избрани видове
А.03. Състояние на консервационно значими видове растения, гъби и животни
А.04. Хабитатно и видово разнообразие в ландшафти
А.05. Генетично разнообразие при селскостопанските животни и култивираните растения, които са от най-голямо социално-икономическо значение за България
А.06. Планиране и изграждане на националната екологична мрежа (НЕМ)
А.07. Управление и състояние на НЕМ
А.08. Устойчиво ползване на ресурсни видове
А.09. Интегриране на опазването на биологичното разнообразие в селското стопанство
А.10. Интегриране на опазването на биологичното разнообразие в горското стопанство
А.11. Състояние на екосистемите на Черно море и крайбрежните територии
А.12. Състояние на сладководните екосистеми
Мярка | Агроекологични плащания |
| чл. 39 от Регламент (EC) N° 1698/2005 […] Регламент (EC) N° [...]/2006 | Код | 214 |
Обосновка
Природните ресурси, традиционният ландшафт и биоразнообразието на селските райони на България са част от националното богатство на страната. Тяхното опазване, възстановяване и подходящо управление са главната цел за устойчивото развитие на селските райони в България. Подобно на много други райони в Европа, едно от големите предизвикателства за преструктурирането и възстановяването на икономиката на селските райони в България е постигане на най-подходящия баланс между осигуряването на хранителни продукти и нуждата от опазване на околната среда в селските райони и от насърчаване икономическото развитие, в т. ч. създаване на трудова заетост. Един от най-обещаващите инструменти за постигане на необходимата интеграция на политическите цели е Националната агро-екологична програма (НАЕП), НАЕП ще бъде прилагана по част 1 (мерки,целящи устойчивото използване на земеделските земи) на Приоритетна ос 2 на предложения регламент 1698/2005 за Е3ФРСР32,
НАЕП е задължителна мярка за прилагане и според въведението (параграф 34) на
Цели на мярката
Общи цели
Общите цели на Националната агро-екологична програма (НАЕП) са:
-
да се насърчи въвеждането и постоянното използване на екологосъобразни методи за селскостопанско производство, които защитават или подобряват природната среда и допринасят за: а) постигане на устойчив модел на управление на земята; б) запазването на богатото природно наследство на България и в) повишаването на стандарта на живота на хората. 33
-
да се допринесе за опазването и възстановяването на ценни местообитания и природни системи в съответствие с националните цели и целта на ЕС за предотвратяване на загубите на биоразнообразието до 2010 г.
-
да се допринесе за защитата на почвените и водните ресурси в съответствие с националните цели и задълженията към ЕС, свързани с околната среда, включително Нитратната директива и Рамковата директива за водите.
-
да се осигурят конкурентни компенсаторни плащания за земеделските производители и останалите ползватели на земята, които доброволно управляват земите си по благоприятен за околната среда начин.
-
да се подпомогне диверсификацията на селското стопанство, включително създаването на нови работни места в селските райони.
-
да се стимулира създаването и използването на нови пазари за а) качествени продукти (напр. биологични продукти), които се произвеждат по екологосъобразен начин и влияят благоприятно върху човешкото здраве и б) други екологични стоки и услуги, включително развитието на селския туризъм и свързаните с него възстановителни дейности.
Специфични цели
Специфичните цели за подпомагането на земеделските производители, участващи в НАЕП, са насочени към:
-
Увеличаване на разбирането и знанията на земеделските производители за въздействието (положително и отрицателно) на селскостопанските практики върху околната среда, особено по отношение на управлението на почвите и водите и опазване на биоразнообразието.
-
Поощряване използването на екологичното планиране в практиките за управление на земеделските стопанства, включително идентифицирането и поддържането на ценни от екологична и ландшафтна гледна точка характеристики земеделското стопанство.
-
Подкрепа за развитието на биологичното земеделие като екологосъобразен и икономически изгоден метод за селскостопанско производство.
-
Запазване на генетичното разнообразие и културното наследство чрез подкрепа за опазването на застрашените местни породи селскостопански животни и традиционни сортове култури особено, когато те носят допълнителни екологични ползи за обществото.
-
Запазване на биоразнообразието чрез насърчаване на опазването на обработваемите земи с висока природна стойност (полуестествени местообитания), които са застрашени при промяна на начина на земеползване, интензификация на производството и/или изоставяне на земеделските земи, включително и подкрепа за традиционните животновъдни практики в определени територии..
-
Поддържане и възстановяване на традиционния селскостопански ландшафт и характеристики на ландшафта, които имат културна, природна или екологична стойност, особено по отношение на биоразнообразието.
-
Запазване на почвените и водните ресурси, включително в районите, които са засегнати от силна ерозия или от замърсяване (напр. в нитратно уязвимите зони) или други форми на замърсяване от селскостопански източници.
Описание и обхват на мярката
Националната агроекологична програма се състои от 5 схеми, които са в съответствие със специфичните цели.
Цялостната структура на програмата е показана на фигура 1.
Прилагането на отделните схеми и подмерки ще се извършва поетапно, в съответствие с наличния бюджет, екологичните приоритети, възможностите за прилагане и усвояване на средствата и др. Мерките, защриховани в синьо, са приоритетни за въвеждане за периода 2007-2008 г. Останалите ще се приложат пилотно за определен район, преди да започне въвеждането им на национално ниво.
През 2007 г. прилагането на програмата ще стартира със следните дейности:
-
Биологично земеделие
-
Възстановяване и поддържане на земеделски земи с ВПС:
-
Възстановяване и поддържане на недоизпасани тревни площи с ВПС
-
Възстановяване и поддържане на преизпасани тревни площи с ВПС
-
Традиционно отглеждане на овощни култури
-
Традиционно животновъдство
-
Опазване на почвите и водите
Общи изисквания към бенефициентите
Всички земеделски производители (физически или юридически лица), които желаят да участват в НАЕП, трябва да са регистрирани в ИСАК и да притежават, арендоват и наемат земя за период от 5 години.
Всички земеделски производители, участващи в НАЕП и получаващи агроекологични плащания трябва да спазват на територията на цялото стопанство:
-
Минималните изисквания за добри земеделски и екологични условия (ДЗЕУ), разработени в съответствие с Приложения ІІІ и ІV на Регламент на Съвета №1782/2003 и други задължителни национални изисквания.
Земеделските производители ще получават агро-екологични плащания само за дейности, които надхвърлят тези задължителни изисквания.
Всички земеделски производители, които участват в агроекологичната дейност трябва да прилагат тази дейност за срок не по-кратък от 5 години.
Всички земеделски стопани, които желаят да участват в НАЕП трябва да преминат през основно обучение или да докажат опит в прилагането на избраните от тях дейности от НАЕП. Обучението ще им помогне да разберат възможностите, които НАЕП предлага, ще ги запознае с процедурата на участие в програмата, начините на кандидатстване, и целите на програмата. Това обучение ще се финансира от мярката за Професионално обучение и достъп до информация по Приоритетна ос 1. По тази мярката Професионално обучение ще се предлага и допълнително обучение по някои от дейностите, напр. Биологично земеделие.
Целта на участието на земеделските стопани в основния курс на обучение е да се:
-
повиши познанието и разбирането за агро-екологичните въпроси на национално и регионално ниво;
-
повишат разбирането и знанията им за под-мерките в НАЕП и пакетите, които се прилагат в съответния район
-
подпомогне избора на най-подходящи пакети за земеделските стопани
-
да с подпомогне успешното изготвяне и попълване на формулярите за участие в НАЕП,
Всички земеделски стопани, участващи в НАЕП трябва да спазват и специфичните изисквания за избраните от тях агроекологични дейности.
Специфични изисквания на отделните под – мерки (дейности)
Под-Мярка 1 : Биологично земеделие (БЗ)
Практически цели:
| -
Увеличаване на площите, върху които се прилага метода на биологичното производство, и на броя на биологичните стопанства;
-
Насърчаване създаването и развитието на смесени стопанства;
-
Осигуряване на подпомагане на традиционни български продукти, произведени по биологичен начин (ароматни и медицински култури);
-
Осигуряване на подпомагане за земеделски стопани, преминаващи от конвенционално към биологично производство
-
Увеличаване на наличностите от семена и посадъчен материал, произвеждани в съответствие с метода на биологичното производство;
-
Подпомагане и увеличаване на конкурентноспособността на българските продукти на биологичното земеделие
|
Географско покритие :
|
Цялата територия на България
|
Изисквания по управлението:
|
За участие в подмярка “Биологично земеделие” и получаване на компенсаторно плащане, бенефициентът се задължава:
-
Да прилага правилата на биологичното производство (встъпвайки в период на преход към биологично производство, намирайки се в период на преход или преминал периода на преход) в съответствие с националното и европейското законодателство в областта на биологичното производство
В) За участие в подмярка “Биологично пчеларство” за получаване на компенсаторно плащане, бенефициентът се задължава:
-
Да отглежда всички пчелни семейства в стопанството, спазвайки правилата на биологичното производство.
|
Очаквано въздействие:
|
Да се изпълнят две от стратегическите цели на Националния план за развитие на биологичното земеделие в България в периода 2006-2013 г.
-
към 2013 г. 3% от всички продадени в България хранителни продукти, да бъдат биологични
-
към 2013 г. 8% от използваната земеделска земя да бъде обработвана по биологичен начин
|
Нива на плащане:
| -
Методологията за изчисляване на нивата на плащане е представена в Приложение 1. Нивата на компенсаторни плащания за ха годишно са:
-
Фуражни култури : 146 Евро/ха
-
Трайни насаждения: 418 Евро/ха
-
Етерично маслени и лекарствени култури: 267 Евро/ха
-
Зеленчукови култури: 357 Евро/ха
-
Пчеларство: 15,6 Евро/пчелно семейство
|
Под-мярка 2: Управление на земеделски земи с висока природна стойност (ВПС)
Под-мярка:
|
ВПС 1 и 2: Възстановяване и поддържане на полу-естествени затревени площи
|
Практически цели:
| -
Предотвратяване на бъдещата загуба на съобществата с висока природна стойност в затревените площи, причинено от превръщането им в обработваеми земеделски земи или преизпасването им.
-
Запазване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност и свързваните с тях видове чрез насърчаване или възстановяване на традиционните практики за управление на полу-естествените затревени площи,
-
За тревните площи в защитените територии – ще допринесе за изпълнението на плановете за управление в защитените територии и да се запази благоприятният консервационен статут на местата от Натура 2000
-
Принос към постигането на благоприятен консервационен статус за местата по Натура 2000 извън защитените територии
-
Използване на традиционни начини на косене – максимум две коситби годишно за равнинните и хълмисти зони и една коситба за планинските. Косенето да се извършва след 15 юни за равнинните и хълмисти зони и в периода 30 юни до 15 юли за планинските зони (точните дати зависят от надморската височина, географското положение и изискванията за специфичните видове).
|
Географско покритие:
|
Всички полу-естествени затревени площи, които имат висока екологична стойност и са в съответствие със стратегическите консервационни цели и възможности за сключване на договори със съответните институции, отговарящи за управлението на защитените територии (когато това е необходимо).
|
Изисквания по управлението:
|
ВПС1 - Възстановяване и поддържане на недоизпасани затревени площи с ВПС
-
Да се разчиства нежеланата растителност
-
Да не се използват минерални торове и пестициди, с изключение на поместените в Регламент на Съвета 2092/91 за биологично производство.
-
Да не се изграждат нови отводнителни системи,
-
Да не се допуска разораване на затревените площи
-
Да се извършва свободна паша по ливадите след последната коситба, с изключение на горските ливади .
-
Да се поддържа минимална и максимална гъстота на животните –0,5-1,5 ж.е /ха.
-
Да се спазват определени дати за паша– датите за равнините и хълмистите зони ще зависят от климатичните условия; пашата в планинските зони обикновено е между 30 Май и 30 септември/15 октомври (в зависимост от сезона, височината и географското разположение)
-
Използване на традиционни начини на косене – максимум две коситби годишно за равнинните и хълмисти зони и една коситба за планинските. Косенето да се извършва след 15 юни за равнинните и хълмисти зони и в периода 30 юни до 15 юли за планинските зони
ВПС2 - Възстановяване и поддържане на преизпасани затревени площи с ВПС
-
Да се презасява с местни смески – за предпочитане смески с местен произход.
-
Ограничение върху торенето с оборски тор - до 170 кг./ха
-
Да не се използват минерални торове и пестициди, , с изключение на поместените в Регламент на Съвета 2092/91
-
Да не се изграждат нови отводнителни системи, разораване или обработка
-
Да се извършва свободна паша по ливадите след последната коситба, с изключение на горските
-
Да се поддържа максимална гъстота на животните –1,5 ж.е./ха.
-
Да се спазват определени дати за паша – датите за равнините и хълмистите зони ще зависят от климатичните условия; пашата в планинските зони обикновено е между 30 Май и 30 септември/15 октомври (в зависимост от сезона, височината и географското разположение)
-
Използване на традиционни начини на косене – максимум две коситби годишно за равнинните и хълмисти зони и една коситба за планинските. Косенето да се извършва след 15 юни за равнинните и хълмисти зони и в периода 30 юни до 15 юли за планинските зони (точните дати зависят от надморската височина, географското положение и изискванията за специфичните видове).
|
Очаквано въздействие:
|
Подобрен консервационен статус на тревните местообитания - главно местата по Натура 2000 ;
Очаква се да се подобри консервационния статус на над 200000 ха от местообитания (затревени площи) с ВПС.
|
Размер на плащанията:
|
Предстои уточняване на размера на нивата за плащане. Методологията на изчисление е представена в Приложение1
|
Под -мярка 3: Поддържане на характеристики на ландшафта
Под-мярка:
|
ХЛ 3: Традиционни овощни градини (ХЛ3)
|
Практически цели:
| -
Запазване и поддържане на традиционни овощни сортове, които имат национално и международно значение за опазването и подобряването на генетичното разнообразие, културното наследство, ландшафта или биоразнообразието;
-
Подпомагане и поддържане на традиционните овощни екстензивни системи за производство, в това число и тези, които понастоящем не се управляват на търговска основа, но са важни за съхраняването на свързаните с традиционните овощни сортове, ценни диви местообитания, традиционни пейзажи, ландшафт и културното наследство в планинските и полу-планински райони
-
Подобряване на управлението на традиционни овощни градини и увеличаване на тяхната икономическа стойност за местните селски общности (включително подобряване на качеството на плодовете)
|
Географско покритие:
|
Всички традиционни овощни градини, които отговарят на следните критерии:
-
Екстензивно управление
-
Възрастни овощни дървета – по стари от 40 г.
-
Смесване на стари местни сортове
-
Дървета, заемащи голямо пространство, но разположени едно от друго на разстояние, не повече от 10 м. За граници на традиционната овощна градина се приемат и отстоянията от 10 м от последните дървета. Единични овощни дървета извън овощната градина, макар и в рамките на стопанството, не се считат за част от нея и няма да бъдат обект на подпомагане.
-
Земята на овощните градини е постоянно или почти постоянно затревена и се използва за пасища. Това тревно покритие може също да е старо и богато на видове.
|
Изисквания по управлението:
| -
Опазване на всички живи овощни дървета
-
Редовна резитба и поддържане на характерната форма на дърветата в зависимост от видовете
-
Почистване на храстите
-
Поддържане на тревното покритие чрез косене и/или паша
-
Да не се изгаря тревата или дървета в овощните градини
-
Опазване на единичните дървета от увреждания, причинени от пасящите животни или техниката за косене
-
Спазване на одобрена програма за растителна защита и предотвратяване на заболяванията, които са регистрирани в овощната градина и застрашават поддържането на овощните дървета (необходим е съвет от подходящи специалисти)
-
Да не се прилагат никакви минерални торове или хербициди в затревените площи (в междуредията) на традиционната овощна градина
|
Продължителност на поетите задължения
|
5 години
|
Очаквано въздействие:
|
Поддържане на определена площ (ха) от традиционни овощни насаждения, което ще доведе до съхранение на поне 50% от сортовете в одобрената сортова листа.
|
Размер на плащанията:
| -
Предстои уточняване на размера на нивата за плащане. Методологията на изчисление е представена в Приложение 1
|
Под-мярка 4: Опазване на почвите и водите (ПВ)
Под-мярка:
|
ПВ 1: Намаляване на нитратното замърсяване
|
Практически цели:
| -
Да се поощрява въвеждането на устойчиви сеитбообръщения, които включват растителна покривка през зимата и бобови култури (бобови, соя, люцерна, детелина)
-
Подпомагане на планирането на сеитбообръщение и изготвянето на баланси на хранителните вещества ( в т.ч. съхранението и използването на оборския тор)
-
Поощряване на използването на сеитбообръщение, разработено в съответствие със специфичните критерии за а) контрол на почвената ерозия и б) намаляване на загубата на биогени (особено нитрати).
|
Географско покритие:
|
Всички райони на България, където се отглеждат полски култури и могат да се използват сеитбообръщения – приоритет ще се дава на земеделските производители в НУЗ.
|
Изисквания по управлението:
|
Земеделските производители ще бъдат задължени:
-
Да осъществяват подходящо взимане на проби и с помощта на консултант да подготвят план за управление на хранителните вещества
-
Подготвяне на 5-годишен план за сеитбообръщение, съгласно ясни критерии, определени от МЗГ. Тези критерии ще включват :
-
Специфични култури за зимна покривка
-
Минимални площи, покрити със зимна покривка
-
Определяне на датите на засяване на зимните култури
-
Задължение за включване на бобови култури на най-малко 25% от площта годишно.
-
Намаляване на азотсъдържащите торове с 10% спрямо препоръчаните норми на торене за съответни култури.
-
изключване от сеитбообръщение на култури, които увеличават риска от ерозия, при терени с наклон по-голям от 6о.
-
Пълно и ефективно прилагане на Плана за управление на хранителните вещества и на 5-годишния план за сеитбообръщение с водене на всички необходими дневници за тяхната проверка и контрол.
|
Очаквано въздействие:
|
Тази под-мярка ще има значителен принос за намаляване на риска от ерозия и замърсяването с нитрати от земеделски източници.
|
Размер на плащанията:
|
Предстои уточняване на размера на нивата за плащане. Методологията на изчисление е представена в Приложение 1
|
Под-мярка:
|
ПВ 2: Контрол на почвената ерозия
|
Практически цели:
| -
Подпомагане на земеделски стопани и групи от земеделски производители в един и същи речен басейн за планиране или изпълнение на подходящи мерки за намаляване на риска от почвена водна и ветрова ерозия върху „компактни” блокове земя (т.е. група от съседни парцели)
-
Намаляване на почвеното замърсяване
-
Прекратяване на деградационните процеси в селскостопанските земи, застрашени или засегнати от ерозия
-
Принос към опазването, възстановяването и подобряване на почвеното плодородие и екологичните функции на почвения слой
|
Географско покритие:
|
Подпомагането първоначално ще се извършва само за определени райони със силна ерозия на земеделските земи (обработваеми земи, пасища, овощни градини и лозя)
|
Потенциални бенефициенти
| -
Земеделските производители (физически или юридически лица), в т.ч. общини и НПО, които притежават, арендоват и наемат земя за период от 5 години
-
Ще се приемат кандидатури на групи земеделски производители или други физически и юридически лица, чиито парцели са в един и същ речен басейн или община
|
Изисквания по управлението:
| -
Участие на всички земеделски производители от групата (с подходящ консултант) в определяне на ерозионните проблеми в общината/речния басейн и причините за тази ерозия. Избор на агрономически и технически мерки за контролиране на почвената ерозия от изброените по-долу:
- разораването да се извършва по контурите
- поясно редуване на културите
- създаване на буферни ивици
- превръщането на обработваемите земи в пасища
- извършване на подобрителни мероприятия в пасищата
- почистване на пасищата от камъни, храсти и друга вредна растителност, освен това може да се извърши частично засяване и подхранване на пасищата
- изграждане на оттокоотвеждащи бразди
- създаване на наорни тераси
- засаждане на ветрови пояси
-
Участие на всички земеделски производители от групата (с подходящ консултант) при изготвяне на Плана на общината/басейна за контрол на ерозията
|
Очаквано въздействие:
|
Тази мярка ще има значителен принос за намаляване на риска от ерозия в земеделските земи (обработваеми земи, пасища,овощни градини и/или лозя) в определен пилотен район.
|
Размер на плащанията:
|
Предстои уточняване на размера на нивата за плащане. Методологията на изчисление е представена в Приложение 1
|
Под- Мярка 5: Традиционно животновъдство (Ж)
Под-мярка:
|
Ж 1: Опазване на застрашените местни породи
|
Практически цели:
| -
Поддържане на генетичните ресурси и културното наследство чрез увеличаване броя на животните за разплод на определените местни породи, които са застрашени от по-нататъшно намаляване на техния брой, а в някои случаи – и от възможно изчезване
-
Подпомагане на тези местни традиционни породи, които са добре адаптирани към суровите условия на планинското земеделие и имат важна роля при поддържането на традиционните системи на паша в планинските и полупланински райони
|
Географско покритие:
|
Цялата територия на България
|
Потенциални бенефициенти
| -
Регистрирани земеделски производители , физически и юридически лица, смесени фирми (под 25% държавно участие), които притежават животни от включените за подпомагане в НАЕП
|
Изисквания по управлението:
|
Ще се подпомагат следните породи:
ЕРД – планински и полупланински породи
-
Българско (сиво) говедо
-
Родопско (Родопско късорого) говедо
ДРД – планински породи
-
Каракачанска овца
-
Медночервена Шуменска овца
ДРД- полупланински породи
Овце
-
Дъбенска овца
-
Реплянска овца
Кози
-
Дългокосместа Карловска коза
Кон – планинска порода
Свине
Помощ ще се дава само за животни, които имат Удостоверение за породна принадлежност или Племенно свидетелство, издадени от одобрена развъдна асоциация.
Ще се прилагат следните изисквания за управление:
-
Забранява се всякакво кръстосване на животните, подпомагани чрез плащания по тази под-мярка – ще се подпомагат само сертифицирани чистокръвни животни
-
Спазване на развъдната програма за съответната подпомагана порода
-
Водене на дневник за продажбите и закупуването на подпомаганите животни в стопанството
-
Уведомяване и получаване на писмено позволение от съответната развъдна асоциация преди клане или продажба на всяко животно, подпомагано от плащания по тази под-мярка
-
Забранява се свободното-пасищно отглеждане на свинете извън регламентираните за тази цел места.
За тази мярка ще се прилага опростена процедура за кандидатстване, като няма да има изискване за задължително агро-екологично обучение
|
Продължителност на поетите задължения
|
5 години
|
Очаквано въздействие:
|
Увеличаване на броя на подпомаганите животни и опазванетото им в подходящ размер, за недопускане на родствено смешаване.
|
Размер на плащанията:
|
Предстои уточняване на размера на нивата за плащане. Методологията на изчисление е представена в Приложение1
|
Под-мярка:
|
Ж 2: Традиционни практики за сезонна паша на животните (ПАСТОРАЛИЗЪМ) (Ж2)
|
Практически цели:
| -
Подкрепа на традиционните практики на сезонна полу-естествените пасища с висока природна стойност в определените планински райони, използвайки традиционни породи и методи
-
Да се насърчи използването на местни породи, адаптирани към пашата във високопланинските условия
-
Да се насърчи възстановяването на необходимата инфраструктура за развитие на номадското животновъдство.
-
Насърчаване използването на каракачански кучета като ефикасен и екологосъобразен метод за защита на домашните животни от нападение на големи хищници (вълци, мечки, чакали и рисове)
-
Осигуряване на възможности и социално –икономически ползи за селските общности в най-изолираните планински райони
|
Географско покритие:
|
Тази подмярка ще се прилага само за пилотни райони, подходящи за развитие на пасторализма, където:
-
съществуват големи територии с изоставени планински пасища;
-
има мечки и вълци, които нападат животните
-
съществува възможност за сключване на договори за паша между земеделските стопани/овчарите и собствениците на пасищата – т.е. Националните паркове
Като пилотен район се предлага Национален парк Пирин и Централен Балкан. Най-важните характеристики на тези два парка са:
-
съществуването на земеделски производители/овчари, които все още практикуват традиционния пасторализъм и веднага ще се включат в тази по-мярка, което ще послужи за пример пред останалите земеделски стопани.
-
Наличието на активни НПО, които ще промотират тази под-мярка сред земеделските производители.
|
Потенциални бенефициенти
|
Земеделски стопани, физически или юридически лица, които притежават овце, говеда или коне и имат разрешително за паша във високопланинските пасища на националните паркове..
Съществуват няколко вида собственост и практики, които трябва да се подпомагат
-
Собственикът на стадото е един и той се грижи за пашата или наема овчари.
-
Собствениците на стадото са няколко (най-много 3), които по определен ред отговарят за пашата на стадото на високопланински пасища
-
Група собственици, наемат овчари да се грижат за стадото им.
-
При всички случаи преките бенефициенти са собствениците на стадото – овчарите, наети от собствениците ще са непреки бенефициенти.
|
Изисквания по управлението:
|
Собственикът на стадото носи отговорността за спазването на изискванията по управлението на стадото, въпреки че по-голямата част от изискванията ще се извършват от наетите овчари
-
Земеделският стопанин трябва да притежава най-малко 50 овце или 10 говеда или коне от местни породи,- овчарят трябва да спазва изискванията за поддържане на пасищата.
-
Земеделският стопанин трябва да притежава най-малко две каракачански кучета (двойка) за опазване на животните от атаките на хищници. Реалният брой на кучетата трябва да бъде пропорционален на общия брой овце или говеда, които трябва да бъдат охранявани. Двойка каракачански кучета могат да охраняват стадо от 100 овце и 30 говеда, като за всички допълнителни 100 броя овце или 30 броя крави е необходимо още едно куче.
-
Каракачанските кучета трябва да бъдат работни кучета, които са напълно приобщени към стадата овце/говеда и ги следват неотлъчно.
-
Овчарите не трябва да кръстосват Каракачанските кучета, подпомагани по тази подмярка, трябва да водят дневници за закупуването и продажбата на кучета. Ще се подпомагат само чистопородни кучета.
-
Овчарите трябва да водят дневник за загуба на животните
-
Земеделецът/овчарят трябва да пасе животните си на определените планински пасища най-малко 5 месеца от годината (напр. май – септември) Възможни са и по-кратки периоди, в зависимост от сезонните условия (напр. късна пролет и късна есен)
-
Не трябва да има оставени отпадъци (дървета, стъкла,хартия, пластмаса и др.) по планинските пасища в края на сезона.
|
Минимална площ
|
Разрешителното за паша във високопланинско пасище трябва да е пропорционално на броя на отглежданите животни,
|
Очаквано въздействие:
| -
Използване на високопланинските пасища, което ще доведе до поддържане на а) високопланинските съобщества с висока природна стойност и б) традиционните открити планински ландшафти
-
Увеличаване на броя животни, в т.ч. Каракачанското куче
-
Нарастване на доходите на земеделските стопани и овчарите от планинските райони и създаване на нови възможности за работа сред местното население
-
ъздаване на възможности за алтернативни дейности в планинските райони.
|
Размер на плащанията
|
Предстои уточняване на размера на нивата за плащане. Методологията на изчисление е представена в Приложение1
|
Сподели с приятели: |
