Програма за развитие на селските райони (2007 -2013) ноември 2006 Съдържание географска площ покрита от програмата и области класифицирани по цел "сближаване" 6

Правилата за добра земеделска практика задължително трябва да бъдат прилагани от земеделските стопани на териториите на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.

За земеделските стопани, чиито стопанства попадат на територията на чувствителна/уязвима зона (това са райони, в които чрез просмукване или оттичане водите се замърсяват с нитрати от земеделски източници), прилагането на Правилата за добра земеделска практика е задължително, като част от Програмата за ограничаване и ликвидиране на замърсяването в чувствителните/уязвимите зони. Земеделските стопани са длъжни също да приемат да спазват и другите, по-специфични и по-строги мерки, включени в Програмата за ограничаване и ликвидиране на замърсяването в чувствителните зони. Чувствителните/уязвимите зони са определени със Заповед № РД-795/10.08.2004 г. на Министъра на околната среда и водите.

За земеделските стопани, чиито стопанства не се намират на територията на чувствителна зона или на територията на санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, спазването на Правилата за добра земеделска практика е доброволно.

1. 
   те са длъжни да не торят в пояс II на санитарно-охранителната зона на водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване, в които съдържанието на нитрати е по-високо от 35 милиграма на литър;
   
2. 
   те са длъжни да не складират органични и минерални торове в прилежащите земи на водохранилища или реки или в земите на крайбрежните заливаеми ивици на реките;
   
3. 
   те са длъжни да не изхвърлят остатъци от торове и опаковки в повърхностните води и в изоставени кладенци;
   
4. 
   те са длъжни да не мият опаковки, специални облекла и оборудване, свързани с торенето, в реки, язовири и други повърхностни водни обекти.
   

1. 
   Да не се внасят азотни торове и оборски тор в периода между 1 ноември и 31 януари.
   
2. 
   На свободни площи и площи, заети с трайни култури, да не се тори до 15 февруари.
   
3. 
   При създаване на нови овощни насаждения, по изключение се допуска внасяне на оборски тор до 15 ноември.
   
4. 
   Да не се внася пресен оборски тор. Най-добре е твърдият оборски тор да се съхранява 6-8 месеца преди внасянето му. Течният оборски тор да се съхранява поне 4 месеца, преди да бъде внесен.
   
5. 
   Оборският тор да се внася преди обработката на почвата (есен и пролет), във връзка с подготовката за засяване или засаждане на културите.
   
6. 
   За да се избегне риска от излишък на нитрати в растенията и почвата, при всички култури, с изключение на някои интензивни култури (зеленчуци, поливна царевица), количеството внесени азотни съединения от органичен и минерален тор през годината, не трябва да надвишава 17 кг азот на декар.
   
7. 
   По изключение, при някои интензивни култури (зеленчуци, поливна царевица) могат да се внасят азотни съединения от органичен и минерален тор до 21 кг азот на декар годишно.
   
8. 
   При внасяне на повече от 12 кг активно вещество азот на декар, торовата норма да се разделя на две – до 2/3 се внасят предсеитбено или преди засаждането, а остатъкът да се оставя за подхранване.
   
9. 
   На почви с лек механичен състав (песъчливи почви) азотната норма да се разделя на две или три части, за да се избегне просмукването на нитрати в по-долните почвени слоеве и попадането им в плитките подземни води.
   
10. 
    При внасяне на азотсъдържащи торове на терени без наличие на растителна покривка, да се извършва незабавно заравяне чрез култивиране, дисковане или заораване.
    
11. 
    При използване на азотсъдържащи торове да се обръща внимание на разпръскването им на площи, където опасността от повърхностно оттичане и дълбочинно просмукване е голяма.
    
12. 
    Да се поддържат грижливо резервоарите, цистерните и тръбопроводните при използване на течни торове с оглед избягване на евентуални течове.
    
13. 
    При авиационно разпръскване на торове, да се поставят наземни ориентири и да се отчита силата на вятъра – най-добре е разпръскването да се извършва при тихо време.
    
14. 
    На равнинни терени, да не се тори с азотсъдържащи торове на напълно замръзнала почва, както и на почва, изцяло или отчасти покрита със снежна покривка с дебелина, по-голяма от 5-6 см. Само по изключение да се прибягва до торене с азотсъдържащи торове на частично замръзнала почва.
    
15. 
    Да не се внасят азотсъдържащи торове по време на валежи и след това, докато почвата е наситена с вода.
    
16. 
    Да не се внасят азотсъдържащи торове на естествено преовлажнени почви и на наводнени почви (с изключение на оризища).
    
17. 
    При равнинни терени, да не се използват торове край водни басейни на разстояние, по-малко от 5 м.
    
18. 
    При равнинни терени, когато се извършва поливка с разтворен във вода оборски тор на зеленчукови и други култури (т.н. “шербетуване”), разстоянието до водни басейни да бъде не по-малко от 5 м.
    
19. 
    Върху терени с наклон над 6^о, да не се внасят азотсъдържащи торове на изцяло или частично замръзнала почва и на почва, покрита изцяло или отчасти със снежна покривка.
    
20. 
    При внасяне на азотсъдържащи торове върху терени с наклон над 6^о, азотната норма да се разделя на части, за да се предотврати изнасянето на хранителни вещества по склона. До 2/3 от нея да се внасят предсеитбено или преди засаждането, а остатъкът да се оставя за подхранване.
    
21. 
    Внасянето на оборски тор върху терени с наклон над 6^о да се извършва преди обработката на почвата.
    
22. 
    При терени с наклон над 6^о, обработката на почвата да се извършва контурно (по хоризонталите) или напречно на склона.
    
23. 
    При създаване на трайни насаждения върху терени с наклон над 6^о, редовете да се ориентират по хоризонталите на терена. В междуредията да се въвеждат временно или постоянно уплътняващи култури.
    
24. 
    При терени с наклон над 6^о, да не внасят азотсъдържащи торове край водни басейни на разстояние, по-малко от 10 м.
    
25. 
    Когато се извършва поливка с разтворен във вода оборски тор на зеленчукови и други култури (т.н. “шербетуване”) върху терени с наклон над 6^о, разстоянието до водни басейни трябва да бъде не по-малко от 10 м.
    

1. 
   В зависимост от размера на земеделското стопанство, от броя на животните и начина на отглеждането им, най-добре е всяко земеделско стопанство да разполага с отделни съоръжения за съхраняването на двата вида оборски тор – твърд и течен.
   
2. 
   Съоръжението за съхраняване трябва да има водоустойчиво дъно и да се изгради по начин, който да предотвратява изтичането на отпадъците извън него. Съоръжението трябва да бъде проверявано редовно и когато се открият дефекти, е необходимо да се предприемат незабавни действия за отстраняването им.
   

1. 
   Поради правилото да не се използват торове в периода между 1 ноември и 31 януари, капацитетът на съоръженията трябва да бъде достатъчен за съхраняването му най-малко в продължение на 3 месеца + 1 месец допълнително (в случай на твърде студена и продължителна зима), т.е. поне за 4-месечно съхраняване. Този капацитет на съоръженията е достатъчен при пасищно отглеждане на животните. В случаите на оборно отглеждане на животните, капацитетът на съоръжението трябва да бъде за не по-малко от 6 месеца.
   
2. 
   При изграждането на съоръжението трябва да се вземат предвид редица фактори, като броя на отглежданите животни, вида им, продължителността на периода на съхраняване (в зависимост от начина на отглеждане на животните – пасищно или оборно) и количеството на използвания постелъчен материал.
   
3. 
   Твърдият оборски тор трябва да престои в продължение на 6-8 месеца, преди да бъде внесен в почвата. През този период протичат и завършват процесите на ферментация, минерализация, обеззаразяване и обезмирисяване. Органичната маса преминава в полуугнило състояние, в резултат на което се подобряват нейните физични и агрохимични свойства. Полуугнилият оборски тор има влажност 55-65% и консистенция, удобна за разпръскване с тороразпръскващи ремаркета.
   
4. 
   Най-добре е твърдият оборски тор трябва да се съхранява в специални торохранилища. При липса на такива, той може да се съхранява на водонепропускливи площадки във фермите. На равни терени и на специално построени торохранилища или ями, се намалява риска от замърсяване и е по-лесно ползването на оборския тор.
   
5. 
   Отпадъчните води, отделящи се от съхранявания твърд оборски тор, трябва също да се събират и съхраняват.
   
6. 
   Да не се изграждат съоръжения за съхранение на твърд оборски тор в близост до водни обекти. Разстоянието до тях трябва да е най-малко 20 м.
   

1. 
   Течният оборски тор да се използва, след съхранение в продължение на най-малко 4 месеца.
   
2. 
   Стопанството трябва са разполага с добре построено съоръжение или резервоар. Капацитетът (обемът) му зависи от броя на животните и от продължителността на периода на съхранение (най-малко 4 месеца).
   
3. 
   Съхранението на течния оборски тор да се извършва в съоръжения, специално изградени за целта, в зависимост от специфичните особености, като вида на обора, в който се отглеждат животните.
   
4. 
   Да не се изграждат съоръжения за съхранение на течен оборски тор в близост до водни обекти. Препоръчва се разстоянието до тях да е най-малко 20 м.
   

1. 
   Всички отпадъчни води от силажите трябва да се събират и съхраняват. В тях се съдържа висока концентрация на нитрати, поради което са потенциален източник на сериозно замърсяване. Това изисква наличие на водонепропускливи канали, по които отпадъчните води от силажи да се оттичат до резервоар, изграден по такъв начин, че да не допусне проникване в почвата.
   
2. 
   Силажът, произведен от полуизсъхнала трева и балиран след това в найлонови опаковки, обикновено не създава отпадъчни води. Като предпазна мярка обаче, тези бали трябва да бъдат съхранявани на места с достатъчно дълбока почва и на най-малко 20 м от водни обекти.
   

1. 
   Минералните (неорганичните) торове да се съхраняват в специализирани складови помещения, изградени и оборудвани съгласно инструкциите за противопожарна безопасност.
   
2. 
   При наличие на специализирано складово помещение, то трябва да се раздели на две части – за насипни и за опаковани торове. На всеки вид тор се поставя надпис.
   
3. 
   Да не се допуска плътно нареждане на фигурите с опаковани торове до стените на складовото помещение. Разстоянието трябва да е най-малко 25 см.
   
4. 
   Селитрите трябва да бъдат опаковани. Те не трябва да се съхраняват в насипно състояние.
   
5. 
   Другите насипни торове (калиеви, фосфорни) може се съхраняват на купчини под различна форма, но не бива да се допуска смесване.
   
6. 
   При липса на специална складова база, торовете да се съхраняват в навеси и складови помещения, пригодени за съхранение – покривите да не пропускат вода, подовете да са водонепропускливи и повдигнати над нивото на терена на височина над 30-40 см, стените да са добре измазани, около складовете да се изкопаят канавки за безопасно извеждане на водата.
   
7. 
   Не се допуска съхранението на насипни минерални (неорганични) торове на открити площадки.
   

Обосновка

Те не само защитават почвата от ерозия, но затревените буферни ивици осигуряват много по-добри условия за местообитаване на различни диви животни и птици.

Цели на мярката

Да се поддържа почвеното плодородие и консервационно значимите местообитания чрез: а) създаване на подходящи линейни ландшафтни характеристики от дървесни, храстови и тревни видове и б) създаване на нови заливни територии и възстановяване на влажни зони с оглед използването им за пречистване от биогени. Мярката ще допринесе за подобряване качеството на водите, почвите, консервационния статус на видовете и техните местообитания.

Мярката ще въведе иновационен подход за управление на водите съобразно Рамковата директива – по отношение на качеството - чрез еднократна инвестиция за изграждането на биофилтриращи съоражения /биореактори с висши влаголюбиви растения/, а по отношение на количеството ще се цели възстановяване проводимостта на реката чрез мерки за разчистване на речните корита.

Обхват и дейности

• 
  Възстановяване на влаголюбива растителност
  
• 
  Укрепване на бреговете при наклон
  
• 
  Разчистване от нежелана растителност /аморфа/
  
• 
  Изграждането на биофилтриращи съоръжения
  
• 
  Изграждане на отводнително-напоителни, поддържащи нивото на водата бразди с цел естествено възстановяване на биоразнообразието
  

• 
  Разчистване на нежелана растителност /дървесна или храстова растителност, възпрепятатваща изполозването на земята за паша или коситба/ без употреба на пестициди с изключение на поместените в Регламент 2092/91;
  
• 
  Презасяване със смески с местен произход /чрез прехвърляне на окосения естествен материал/.
  
• 
  Подобрителни мероприятия в пасищата - почистване на пасищата от камъни, храсти и вредна растителност.
  

• 
  Изграждане на малки инфраструктурни елементи за облагородяване на местата - построяване на къщички за птици, изграждане на беседки, екопътеки, поставяне на обозначителни информационни табла и др.
  
• 
  Изграждане на малки водоеми.
  

Изграждане на затревени буферни ивици - прокарват се напречно на склона на разстояние 20-80 м в зависимост от наклона на терена, почвения тип и други фактори. Ширината на ивиците е около 8 м. В зависимост от разстоянието между тях и ширината им, те заемат от 10-30% от обработваемата площ.

Изграждане на оттокоотвеждащи бразди – подредени напречно на склона с отстояния помежду им между 20-40 м.

Изграждане на наорни тераси - изграждат се чрез 5-6 застъпващи се наоравания напречно на склона. Този подход се използва, когато наклонът на склона е по-голям от 12-13%.

Подпомагани дейности

• 
  Закупувяне на посадъчен материал и тревни смески
  
• 
  Почвоподготовка - а/ машини /машиночас/ б/ ръчен труд /човекочас/
  
• 
  Засаждане -а / машини /машиночас/ б/ ръчен труд /човекочас/
  
• 
  Ръчен труд – човекочас /напр. за борба с инвазивна растителност орлова папрат и в някои случаи сибирска хвойна и др./
  
• 
  Инструменти – бр. /за премахване на нежелана растителност/
  
• 
  материали за изграждане на малка инфраструктура /дървен материал, материал за ограждения, за обозначителни информационни табла и др./ в съответна мерна единица
  
• 
  материали за изграждане на малки водоеми 0,05-0,5 ха /естествени или по списък в съответна мерна единица/
  

Създаването на буферни ивици по продължение на границите има полезен екологичен ефект, като служи не само като въглероден резервоар, а и спомага за намаляването на почвената ерозия, за предотвратяването оттока на агро-химикалите /пестициди, подобрители/ към водоемите и повишаването на биоразнообразието.

Възстановяването на крайречните местообитания с ВПС ще доведе до:

• 
  съхраняване на консервационно значими видове и хабитати
  
• 
  опазване и съхраняване на коридорите за свободно движение на индивиди и генетичен материал между фрагментирани популациии
  
• 
  увеличаване на биоразнообразието
  
• 
  намаляване на замърсяването с биогени от земеделските земи
  
• 
  намаляване на крайбрежната ерозия
  
• 
  посрещане на изискванията на Рамковата директива за водите 12/80
  
• 
  намаляване на разходите за защита от наводнения
  

Описание на високата стойност на местата за обществен отдих в Натура териториите или други земи с висока природна стойност, която ще бъде подкрепяна

Синорите са важен хабитат за редица видове с консервационен статус, както растителни, така и животински и играят ключова роля за намаляване на ефекта на фрагментиране на популациите.

Някои от влажните зони /например местата по Рамсарската Конвенция/ ще бъдат част от мрежата НАТУРА 2000, тъй като са местообитания на консервационно значими видове.

Принос към постигането на благоприятен консервационен статус за местата по Натура 2000 в защитените територии и на местата по Натура 2000 извън защитените територии.

Мярка	Първоначално залесяване на неземеделски земи
	Член 45 от Регламент на Съвета (ЕС) №1698/2005; Член …. от Регламент на Съвета (ЕС) № ……/2006, и Анекс ІІ, т. ІХ
Код	223

Обосновка

В равнините, се появяват допълнителни проблеми. Заради ниската лесистост се наблюдава висока степен на раздробяване на горите и залесените територии. За запазване и възстановяване на биоразнообразието има нужда от естествени „мостове”. Освен това, в равнините търсенето на дървесина е доста по-високо от потенциалния запас на съответния район. Увеличаването на залесените територии може да допринесе за покриване на основните нужди на местното население от дърва за огрев и строителна дървесина.

От друга страна, много от собствениците на земеделски земи живеят далече от собствеността си. Те нямат никакъв интерес към използванито на земите им за земеделие, така че тези земи ще продължат да деградират. Нещо повече, голяма част от тези собственици търсят алтернативи за подходящо екстензивно стопанисване на земите си, каквато възможност им дава лесовъдството. Проблемът обаче е, че те нямат достатъчно приходи или не са склонни да плащат за залесяване. Поради тези причини тези райони са с висок потенциал за залесяване. Другояче казано, няма много начини за устойчиво стопанисване на тези земи освен залесяването.

Важна точка е и поглъщането на въглерода. Изоставените земеделски земи имат голям потенциал в тази насока, заради сравнително подходящите възможности на земите за бърз растеж на младите горски дървета.

Подпомагането на залесяването ще допринесе за защита на околната среда, предпазването от природни бедствия и пожари, както и до смекчаване на последствията от промяната на климата.

Цели на мярката

• 
  Да превърне изоставените земеделски земи в естествени гори с висока стойност от гледна точка на екология и биоразнообразие
  
• 
  Намаляване на ерозията в земеделските райони
  
• 
  Увеличаване на лесистостта в равнинните райони
  

Обхват и дейности

Изоставени земеделски и неземеделски земи на цялата територия на страната

1. 
   Залесяване, което включва:
   

б. Почвоподготовка;

в. Сеене или засаждане

г. Дейности за направляване на естественото редуване на видовете

д. Ограждане на залесената територия

2. 
   Поддръжка, която включва:
   

б. Отглеждане на младите горски култури до 5 години след залесяването

Допустими за залесяване са изоставени земеделски които не са земеделски земи по смисъла на чл. 31 (1) от правилата за прилагане, и неземеделски земи по смисъла на българското законодателство. В България не съществуват специални местни или екологични изисквания по отношение на залесяването. Само в местата включени в екологичната мрежа НАТУРА 2000 залесяването може да се подпомага въз основа на план за управление на местото.

Залесяването ще бъде правено с местни дървесни видове с подходящ произход за да се възстанови биоразнообразието.

Описание на методологията за изчисляване на разходите за създаване и поддръжка,

Изчисляването включва два вида подпомагани разходи – разходи за създаване и разходи а поддръжка. Разходите за създаване включват:

• 
  Подготовка на технологични планове за залесяване,
  
• 
  Почвоподготовка,
  
• 
  Закупуване на посадъчен материал,
  
• 
  Транспорт и временно съхраняване на посадъчния материал,
  
• 
  Разходи за залесяване,
  
• 
  Разходи за попълване,
  
• 
  Създаване на временни огради.
  

Подпомагането на разходите за създаване е ограничено до 70% от всички допустими разходи.

3. 
   Разходите за създаване при иглолистните култури ще се подпомагат до 2.806 EUR/хa
   
4. 
   Разходите за създаване при широколистните култури ще се подпомагат до 3.605 EUR/хa
   
5. 
   Разходите за създаване при смесените иглолистни култури с до 20% широколистни ще се подпомагат до 2.965 EUR/хa
   
6. 
   Разходите за създаване при смесените широколистни култури с до 20% иглолистни ще се подпомагат до 3.345EUR/хa
   

Предложената мярка е свързана с Националната горска стратегия (paragraph […]), както и с Горската стратегия на общността (параграфи D1a и C 2).

Според Регламент на Съвета (EEC) No 2158/92, територията на България не е предложена от ЕС като район с висок риск от горски пожари. Относно чл. 2 (1), България е класифицирала територията си по отношение на риска от пожари. Нещо повече, съществува Национална стратегия за борба с горските пожари за цялата територия на страната, която е финансирана от FAO през 2005. Тя включва Национален план за защита на горите от пожари. Според тази стратегия, всеки собственик на гори е задължен да подготви собствен план за защита от пожари. За държавните гори има създадени планове за управление, които включват и борбата с горските пожари. Недържавните гори бяха включени в тези планове преди реституцията.

Всички дейности по тази мярка, които се извършват в райони с висок и среден риск от горски пожари, са свързани с дейностите за борба и превенция на горските пожари в съответствие с мярка 226. Освен това, залесяването на тези райони включва противопожарни ивици и задоволителна пътна инфраструктура(свързана с мерки226 и 227).

Преходни мерки

Няма

Обосновка

Цели

Мярката цели да подпомогне опазването на биологичното разнообразие и осигуряването на устойчиво стопанисване и управление на гори и земи от горския фонд, включени в защитени зони съгласно ЗБР в рамките на националната екологична мрежа, както и на места класифицирани въз основа на научните данни, като потенциални защитени зони.

Обхват и дейности:

Все още продължава проучването на проекто местата, които ще бъдат включени в Натура 2000, определяни съобразно изискванията на Директивата за хабитатите, като до момента те заемат територия от приблизително 40 000 км2или 36 % от територията на страната и 542 км2 акватория. Горските и полуестествените (CLC, ниво 1, клас 3) площи са 68,7 % от територията на мрежата, което представлява около 58 % от представеността на тези типове земно покритие в страната.

Поради непълното припокриване на границите на двата вида защитени зони (около 70%), общият обхват на мрежата към настоящия момент по външни граници е приблизително 41% от територията на страната, като се очаква окончателното и покритие да е значително по-малко (около 25 – 28 %).

Нива на подпомагане

Бенефициенти

Общини, които стопанисват гори, чиито места попадат в обхвата на Европейската екологична мрежа Натура 2000;

Критерии за избираемост

При недостатъчен бюджет на мярката, могат да бъдат приложени два начина на избор:

1. 
   Използването на принципа «първи подал, първи обслужен»;
   
2. 
   Използване на специално разписана система за избор – точкуване на подадените заявление, съглсно предварително одобрени критерии за избор;
   

Задължения на бенифициентите по НАТУРА 2000

• 
  Да спазва ограниченията на гореползване, разписани в заповедите за обявяване на НАТУРА 2000 местата;
  
• 
  Да изпълнява ограниченията наложени с плановете за управление на защитени зони, при наличие на такъв;
  

Условия за подпомагане

• 
  Да подаде молба за дейностите подлежащи на компенсация съгласно Заповед за обявяване на защитена зона по ЗБРи/ или решение на Министерски съвет; Минималната площ за подпомагане е 0,1ха;
  

Количествени цели относно общите индикатори на ЕС

Вид индикатор	Индикатор	Цел
Изходен	Горски стопани, получили подкрепа, притежаващи земи в Натура 2000.
	Подкрепени горски площи в Натура 2000 (ха)
Резултат	Гори, управлявани по успешен начин
Въздействие	Подържане на земите и горите с висока природна стойност (ха)
	Подобрение в качеството на водите
	Принос към борбата срещу изменение на климата

Дейности и режими

Механизъм за компенсации при спазване на предложените режими за горските природни местообитания, включени в НАТУРА 2000

Режимите са посочени със същата номенклатурата както в таблица 5. и се разделят на 3 групи.

Режими, които не подлежат на компенсация:

1. 
   Забрана за промяна предназначението на горите, освен в интерес на общественото здраве и безопасност или по други причини от първостепенен обществен интерес, включително такива изразяващи се в изключително благоприятни последици за околната среда.
   
2. 
   Забрана за промяна предназначението на горите, освен в интерес на общественото здраве и безопасност или по други причини от първостепенен обществен интерес, включително такива от социален или икономически характер или изразяващи се в изключително благоприятни последици за околната среда.
   
3. 
   Задължително провеждане на отгледни сечи.
   
4. 
   Забрана за провеждане на санитарни сечи с интензивност под 5 %.
   
5. 
   Забрана за внасяне на не-местни произходи и видове при воденето на краткосрочно-постепенни сечи със съчетаване на естественото с изкуствено възобновяване.
   
6. 
   Запазването на ключови елементи на биоразнообразието – острови на старостта, дървета с хралупи, зони на спокойствие и т.н.
   
7. 
   Забрана за паша на кози.
   
8. 
   Забрана за добив на листников фураж.
   
9. 
   Забрана за ограждане, вкл. за бази за интензивно развъждане на дивеча.
   
10. 
    Забрана за водене на действия свързани с промяна на хидрологичния режим.
    
11. 
    Забрана за кастрене.
    

Бележка: За режим № 7 е необходимо изчисляване нивата на плащания (по мярка Натура 2000) за разходите, които е необходимо да се правят за подържане на горските хабитати, за които режима е предвиден!!!!!

Режими, подлежащи на пълна компенсация:

1. 
   Забрана за водене на всички видове сечи.
   
2. 
   Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи.
   
3. 
   Забрана за всякаква човешка дейност свързана с промяна на местообитанието и неговите характеристики.
   
4. 
   Увеличаване на турнуса на сеч с 20 години.
   

Режими, подлежащи на частична компенсация:

1. 
   Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи с изключение на изборните при високостъблени насаждения.
   
2. 
   Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи при издънкови насаждения с изключение на постепенни сечи с възобновителен период не по-малък от 10 години. Разрешените сечи се допускат при предварително естествено възобновяване или със съчетаване на естественото с изкуствено възобновяване.
   
3. 
   Забрана за водене на голи сечи и краткосрочно-постепенни сечи с възобновителен период не по-малък от 10 години
   
4. 
   Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи при високостъблени насаждения, с изключение на изборните и дългосрочно постепенните.
   

За тези режими компенсацията се изчислява като процент от К в посочената по-горе формула. Процентът е между 20 и 30.

Тук може да се предложи и вариант, който се основава на условния, средния процент на ползване при различна продължителност на възобновителния период. Например, ако едно насаждение може да бъде възобновено за 10 години, а режима на зоната изисква това да стане за 20, тези проценти към обема на дървесината ще са съответно 10% и 5%. В този случай могат да се изплащат 50 % от пълната компенсация.

За по-голяма нагледност двете групи (пълна и частична компенсации), за които се предлага метод за изчисление са представени в таблица 18.

Таблица 18 Разпределение на режими за опазване на горски хабитати

Код	Име	Коментари	Пълна компенсация				Частична компенсация
			3	4	16	20	5	6	18	19
2180	Облесени дюни				16
4030	Европейски сухи ерикоидни съобщества				16
4060	Алпийски и бореални ерикоидни съобщества
4070	Храстови съобщества с Pinus mugo		3
4080	Субарктични храсталаци от Salix spp.				16
4090	Ендемични оро-средиземноморски съобщества от ниски бодливи храстчета
40А0	* Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества				16
40B0	Родопски съобщества на Potentilla fruticosa				16
40C0	* Понто-сарматски широколистни храстчета				16
5130	Съобщества на Juniperus communis върху варовик	Имат характер на пасища – компенсации по земеделската мярка
5210	Храсталаци с Juniperus spp.	Имат характер на пасища – компенсации по земеделската мярка
9110	Букови гори от типа Luzulo-Fagetum					20	5	6
9130	Букови гори от типа Asperulo-Fagetum					20	5			(19)
9150	Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)					20	5			(19)
9170	Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum					20	5	6
9180	* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове		3
91D0	* Мочурни гори				16
91E0	* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)		3
91F0	Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris)			4
91G0	* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus					20	5			(19)
91H0	* Панонски гори с Quercus pubescens			4
91I0	* Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.					20	5			(19)
91M0	Балкано-панонски церово-горунови гори	Не са предвидени компенсаторни плащания, но в мярката по Натура 2000 трябва да се предвиди плащане за необходимите дейности за подържане на хабитата.
91S0	* Западнопонтийски букови гори					20	5	6		(19)
91W0	Мизийски букови гори					20	5	6		(19)
91Z0	Мизийски гори от сребролистна липа							6
91AA	Източни гори от космат дъб								18
91BA	Мизийски гори от обикновена ела						5
91CA	Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори						5
9260	Гори от Castanea sativa								18
9270	Гръцки букови гори с Abies borisii-regis			4
92A0	Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba		3
92C0	Гори от Platanus orientalis		3
9410	Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea)						5
9530	*Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор									19
9560	* Ендемични гори от Juniperus spp.				16
95A0	Гори от бяла и черна мура			4 - за черна мура		20	5

Мярка	Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности
	Член 48 oт Регламент (EC) № 1698/2005. Член ... Регламент (EC) No …/2006, и Приложение II, точка 9.
Код	226

Обосновка

Основните природни бедствия са горските пожари, наводненията, ветровалите и насекомните вредители. Напоследък в България се появиха някои важни природни бедствия, които сериозно увреждат горите.

През последните 5 години повече от 500 000 ха гори бяха съсипани от горски пожари. Повечето от тях (приблизително 80%) не са възстановени и до момента. Тези горски територии са с висок потенциал за по-нататъшни бедствия причинени то насекоми (e.g. bark beetles) и допринасят за наводненията и почвената ерозия. От друга страна частните собственици на гори и общините нямат достатъчно средства да възстановят тези горски площи. Като резултат от ниската икономическа продуктивност на тези гори и високата степен на безработица в такива селски райони, липсва желание да се изразходва средства. Без подпомагане от страна на ЕС, тези горски територии в близко бъдеще ще се превърнат в изоставени.

Друго природно бедствие, което играе значителна роля при защитата на горите са насекомните вредители. Насекоми като Lymantria and Erania spec. са широко разпространени в равнинните гори и по-специално много от възрастните дъбови насаждения са нападнати и повредени от тях. По предварителна преценка повече от 15.000 хa годишно ще бъдат увреждани от насекоми. Без предпазни действия за тях, много ценни гори ще бъдат увредени и накрая също ще бъдат изоставени.

Третото природно бедствие в България са ветровалите. Оценено е, че през последните 2 години повече от 120.000 m³ (250.000 ha) са пострадали. Само 50% от тези гори са възстановени и то основно в държавните гори. Като резултат, огромна увредена територия все още не е възстановена, подобно на районите пострадали от пожари, особено в дребноразмерните частни и общински гори. В тези случаи много голям потенциал за поглъщане на въглерода и производство горски продукти ще стои неизползван.

Без финансовата подкрепа на ЕС, горските територии ще бъдат увреждани и по-нататък, а увредените територии нямат да бъдат възстановени. Заради бедността в селските райони и високите разходи за възстановяване и превенция, нуждата от подпомагане от страна на ЕС е особено голяма.

Цели на мярката

• 
  Възстановяване на горите повредени от горски пожари и други природни бедствия;
  
• 
  Въвеждане на превантивни дейности за борба с горските пожари и други природни бедствия.
  

Обхват и дейности

Обхват:

Всички гори на територията на страната независимо от вида на тяхната собственост. Превантивни дейности ще бъдат допустими само в класифицираните като гори с висок и среден риск от горски пожари.

Дейности:

1. 
   Възстановяване:
   
   1. 
      Почистване на площите пострадали от горски пожари, ветровали или насекоми;
      
   2. 
      Презалесяване на пострадалите гори, чрез използване на местни дървесни видове;
      
   3. 
      Създаване и поддръжка на дера за съхранение на дървесината в случаите на природни бедствия.
      
2. 
   Превантивни дейности за борба с горските пожари:
   
3. 
   Създаване и поддръжка на противопожарни полоси (e.g. cutting and clearing)
   
4. 
   Създаване и поддръжка на противопожарна ифраструктура:
   
   1. 
      Строителство, подобряване и поддръжка на горски пътища/пътеки и площадки за хеликоптери;
      
   2. 
      Строителство, подобряване и поддръжка на водни пунктове за борба с пожарите и наблюдателни пунктове;
      
   3. 
      Закупуване и строителство на fire control points, средства за наблюдение и комуникация;
      
   4. 
      Строеж на лесокултурни прегради.
      
5. 
   Общи превантивни дейности, свързани не само с борбата с горски пожари (e.g. Insects or wind draw):
   
   1. 
      Разнообразяване на видовия състав, чрез превръщане на иглолистните култури в широколистни или смесени естествени дървостои;
      
   2. 
      Внасяне на капани за борба с насекомните вредители.
      

Същност на прилаганата мярка

• 
  Единични не възстановими плащания;
  
• 
  Подпомагането за всички собственици на гори ще бъде 100% от допустимите разходи.
  

Планове за защита

Според Регламент на Съвета (EEC) No 2158/92, територията на България не е предложена от ЕС като район с висок риск от горски пожари. Относно чл. 2 (1), България е класифицирала територията си по отношение на риска от пожари. Нещо повече, съществува Национална стратегия за борба с горските пожари за цялата територия на страната, която е финансирана от FAO през 2005. Тя включва Национален план за защита на горите от пожари. Според тази стратегия, всеки собственик на гори е задължен да подготви собствен план за защита от пожари. За държавните гори има създадени планове за управление, които включват и борбата с горските пожари. Недържавните гори бяха включени в тези планове преди реституцията. В случай, че тези 10 годишни планове изтичат, недържавните собственици на гори са задължени да подготвят и прилагат нови планове за защита на горите от пожари, като част от плановете за управление на горите.

Връзка на предложената мярка с национални/под-национални горски програми или еквивалентни инструменти и с Горската стратегия на общността

В България предстои да бъде одобрена Национална горска политика и стратегия, както и План за действие за нейното прилагане до месец януари 2007. Предложената мярка е свързана с Национална горска политика и стратегия (paragraph ??), както и с Горската стратегия на общността (параграфи В 3 и C 2).

Връзка с плановете за защита на горите за районите, класифицирани като такива с висок и среден риск от горски пожари и елементите осигуряващи съответствие на предложената мярка с тези планове за защита.

Повечето от предложените дейности ще бъдат прилагани в класифицирани с висока и средна степен на риск от пожари гори. (виж приложение ??). Съответствието на предложената мярка и дейности с плановете за защита ще бъде дадена посредством плановете за управление посочени по-горе.

Преходни мерки

Няма

Количествени цели относно общите индикатори на ЕС

Вид индикатор	Индикатор	Цел
Изходен	Брой на превантивните/възстановителните дейности	1 000 (само превантивни); броят на възстановителните не дава смисъл
	Подпомогната площ увредени гори	400.000 ha
	Общ обем на инвестицията	29.66 M EUR
Резултат	Площ с успешно управление на земята допринасяща за: Био-разнообразието и горско стопанство с висока природна стойност Качество на водата Смекчаване на промените в климата Качество на почвата избягване на маргинализацията и изоставяне на земята	400.000 ha
Въздействие	Поддържане на земеделски и горски земи с висока природна стойност
	Подобряване на качеството на водата
	Принос към борбата с промяната на климата

Изтегляне 3.49 Mb.

Сподели с приятели: