Програма за развитие на селските райони (2007 -2013) ноември 2006 Съдържание географска площ покрита от програмата и области класифицирани по цел "сближаване" 6

Подпомагането на единица площ за съответните култури не може да надхвърля допустимите нива, определени в регламент 1698/2005, както следва:

• 
  Едногодишни култури : 600 Евро/ха
  
• 
  Многогодишни култури : 900 Евро/ха
  
• 
  Друг начин на земеползване: 450 Евро/ха
  
• 
  Застрашени от изчезване местни породи: 200 Евро/ ж.е
  

Земеделските производители, които участват в мярка „ развитие на селскостопански дейности, целящи опазването на околната среда” от НПРЗСР 2000-2006 г. могат да прехвърлят изпълнението на поетите ангажименти за същите дейности в тази мярка при условие, че такива съществуват и при поемане на ангажимент за спазване на изискванията към бенефициентите, заложени в мярката.

Земеделските производители, субекти на ограничения, с цел производство на биологична продукция, ще получат финансова подкрепа, съгласно регламентите на ЕС, която да компенсира загубите от допълнителните разходи и пропуснатите доходи, резултат на тези ограничения. Размерът на компенсаторното плащане се състои от две части:

• 
  основна премия
  
• 
  допълнителна премия
  

- фуражни ;

- пасища;

- трайни насаждения – овощни култури и лозя;

-етеричномаслени и лекарствени култури;

- зеленчуци –от открити площи.

Размерът на основната премия в биологичното производство за фуражните и зеленчуковите култури се определя на основата на сеитбооборотен набор от 4 култури, а при трайните насаждения, където не се прави ротация, като средна величина от 3 култури с най-голямо икономическо значение за страната и с най-голяма степен на приложение на биологичното производство.Структурата на фуражните и зеленчуковите сеитбооращения се определя от основните и типичните за страната култури при спазване на агротехническите и икономически изисквания за тяхното редуване- пшеница, ечемик, царевица и люцерна.

Основната премия за трайните насаждения се формира от допълнителните разходи и пропуснатите доходи от представителите на 3-те групи трайни насаждения: семкови(ябълка), черупкови(череша) и ягодоплодни(малина). При етерично маслените и лекарствените култури плащанията са определени на основата на маслодайна роза,лавандула и мента.

Сеитбообращенията при фуражните и зеленчуковите култури са 4 годишни и четириполни, което е видно от таблица 15 и 16.

Таблица_15._Сеитбообращение_при_фуражните_култури'>Таблица 15. Сеитбообращение при фуражните култури

Конвенционално производство		Биологично производство
Ротация	%	Ротация	%
Пшеница Царевица Ечемик Царевица	25 25 25 25 100	Пшеница Царевица Ечемик Люцерна	25 25 25 25 100

1. 
   По-големи разходи за семена, посадъчен материал и амотризации при многогодишните култури;
   

1. 
   Увеличен разход на труд, поради завишения брой на обработките, в резултат на намаляване разходите за торене и растителнозащитни препарати, на поливките и др;
   

2. 
   При биологичното производство се калкулират и ежегодните разходи за контол и сертифициране на продукцията и др.
   

1. По-ниските добиви на продукция от земеделските култури на хектар поради намаленото равнище на интензификация, изразяващо се най-вече в намаляване на торовете и препаратите за растителна защита;

2. От промени в струкрурата на земеделските култури, с цел да се включи бобова култура, която естествено повишава почвеното плодородие в резултат на способността й да свърза азота от въздуха и да го акумулира в почвата;

3. От оставянето на ивица, която не се обработва за да служи за изолация от съседните посеви.В повечето европейски страни е 2,5%, в Чехия и Гърция е 3%, в Англия 5%. В България се възприе да бъде 3%.

Добивите по култури при конвенционалното производство се определят експертно на основата на отчетни данни на Националния статистически инстититут/НСИ/ за достигнатото равнище преди и след реформата в земеделието. При биологичното прозводство намалението на добивите, в сравнение с конвенционалното, се определя съгласно съществуващият опит в България и в другите европейски страни – средно около 20-25%.

За остойностяване на продукцията се определят експертно цени, които се базират на достигнатото им равнище за последните 3 години в България и на международните пазари.

Производствените разходи се извеждат на база на преобладащите технологии в страната, при средно равнище на интензификация. За целта са разработени технологични карти, в които са разписани различните технологични операции и необходимите разходи на труд, суровини и материали.Изпозвани са технологични карти, разработени от институтите на Националния център за аграни науки/НЦАН/, Министерството на земеделието и горите/МЗГ/, Службите за съвети в земеделието и др. За биологично производство са ползвани консултации със специалисти в областта на биологчното производство

Цените на труда, суровините и материалите са определени експертно на базата на наблюденията на НСИ, САПИ, МЗГ и др, и на международните цени. Използвани са еднакви цени на суровините, материалите, труда, механизираните услуги и др, при конвенционалното и биологичното производство за всички земеделски продукти, за да се избегнат разлики в разходите, резултат на различното им остойностяване. Цените на живия труд са деференцирани на 3 нива- ръчен прост труд, ръчен сложен (при които се изискват специални знания и умения) и механизиран.

Разходите за контрол и сертифициране на биологичното производство са дефиранцирани по групи култури(фуражни, пасища, трайни насаждения, етеричномаслени и лекарствени, и зеленчуци), които са определени от единственият сертифициращ орган засега в България- Балтбиосерт.

Възприети са следните видове допълнителни премии.

• 
  за биологични семена или разсадопосадъчен материал;
  
• 
  за стимулиране съхранението и използването на оборския тор.
  

В анализа на пчеларството в България се взема предвид най-често срещания случай на пчеларстване с около 20-50 кошера. Тези пчелари преобладават като брой и формират най-представителната група.

При изготвянето на сравнението са взети предвид :

• 
  брой кошери – 20, един и същ вид за конвенционално и биологично пчеларство;
  
• 
  стойността на инвентара, използуван на пчелина се привежда към едно пчелно семейство;
  
• 
  разходите са разделени на еднократни – в началото на дейността и на ежегодни(постоянни);
  
• 
  от друга страна еднократните разходи са разбити за 4 години експлоатация на пчелина, за да има превишение на приходите над разходите за всяка година.
  

Наблюдаваме превишение на приходите при конвенционалното пчеларство в сравнение с биологичното пчеларство. Още по-големи са те при подвижно пчеларство. От друга страна, в близко бъдеще ще се увеличават разходите на конвенционалното пчеларство по документиране и осчетоводяване на дейността на пчелина, което ще намали неговата ефективност.

Много важно е да се отчетат тенденциите в развитието на пчеларството в близките 10-15 години :

• 
  развиване на крупно професионално пчеларство, с подвижно пчеларстване;
  
• 
  все по-големи приходи от опрашителна дейност при конвенционалното пчеларство;
  
• 
  все по-големи приходи на биологичното пчеларство от селски туризъм и по-високи цени на дребно;
  
• 
  биологичното пчеларство, поради някои свои специфични особености не може да бъде масово и поради това има ограничено приложение, освен това е рентабилно и печелившо за семейни ферми, със среден брой (20-200) пчелни семейства.