1.ГЕОГРАФСКА ПЛОЩ ПОКРИТА ОТ ПРОГРАМАТА И ОБЛАСТИ КЛАСИФИЦИРАНИ ПО ЦЕЛ “СБЛИЖАВАНЕ”
Програмата за развитие на селските райони покрива цялата територия на Р.България.
Цялата територия на Р. България е класифицирана като територия по цел “Сближаване”.
2.Анализ на сегашното положение – силни и слаби страни, избрана стратегия и предварителна оценка 2.1 Анализ на ситуацията – силни и слаби страни 2.1.1 Основни социално икономически характеристики на селските райони
България е разделена на 6 района за планиране (ниво NUTS 2 по европейската класификация), 28 административни области (ниво NUTS 3) и 264 общини (ниво LAU 1). Въз основа на дефиницията на ОИСР за селски район в България има 20 преобладаващо селски райони (ниво NUTS 3), седем значително селски райони и само един преобладаващо градски район – столицата София1. По този начин преобладаващо и значително селските райони покриват 98,8% от територията на страната и 84,3% от нейното население2.
Фигура 1 Карта на селските райони
Според националната дефиниция, използвана по САПАРД, селски общини са тези, чийто най-голям град е с население под 30 000 души. Въз основа на тази дефиниция 231 от общините в България са класифицират като селски райони. Тези общини обхващат 81% от територията на страната и 42% от населението.
Гъстотата на населението в селските райони е два пъти по-ниска от средната за страната (35,8 срещу 69,9 жители на кв.км, респективно)3. Средният брой на населението за селските общини е 13 800 души, въпреки че има значителни различия между отделните общини. Около 40% от селските общини (100 общини) са малки – с население под 10 000 души и в тази група 1/3 от общините имат население под 5 000 души. Гъстотата на населението в малките общини е едва 22,3 жители на кв.км.
През 2004 г. населението в селските райони наброява 3,2 милиона. Те живеят в близо 4 000 села и 200 градчета (виж таблица 1).
Таблица 1 Население и територия на селските райони (2004 г.)
Тип район
|
Население (31.12.2004)
|
Територия
|
Гъстота на населението
|
|
брой
|
% от общото население
|
кв.км
|
% общата територия
|
жители/
кв.км
|
Дефиниция на ОИСР
|
Преобладаващо селски райони
|
4 502 540
|
58,0
|
84 885
|
76,5
|
53,0
|
Междинни райони
|
2 037 352
|
26,3
|
24 768
|
22,3
|
82,3
|
Преобладаващо градски райони
|
1 221 157
|
15,7
|
1 349
|
1,2
|
905,3
|
Национална дефиниция
|
Селски
|
3 232 167
|
41,6
|
90 277
|
81,3
|
35,8
|
Градски
|
4 528 882
|
58,4
|
20 725
|
18,7
|
218,5
|
Общо
|
7 761 049
|
100,0
|
111 002
|
100,0
|
69,9
|
Източник: НСИ (и изчисления на МЗГ).
Според данните от преброяването на населението от 2001 г. от общо 7 928 901 жители на страната 6 655 210 души се идентифицират като българи, 746 644 души като турци, 370 908 души като роми, 69 294 принадлежат към други етнически групи и 86 915 души не се посочили етническата си принадлежност. Има 235 000 роми, които живеят в селските райони на България и около половината от тях живеят в селата в тези райони.
Населението на България намалява като цяло, но в селските райони, темпът на намаляване е значително по-висок. Между преброяванията на населението от 1992 г. и от 2001 г. населението на селските райони е намаляло с 351 000 души.
През 2004 г. регистрираният спад в населението на селата е -10,4‰ в сравнение с -1,5‰ на населението на градовете. Основният фактор за намаляването на населението в селските райони е отрицателния естествен прираст (-7,5‰ за 2004 г.) (виж таблица 3) . Градските и селските райони регистрират почти еднаква раждаемост (около 9‰), но смъртността при селското население е доста по-висока. Миграцията от селските към градските райони допринася за 2,9‰ от отрицателния прираст на селското население за 2004.
Възрастовата структура на селското население е по-неблагоприятна от тази на градското население поради сравнително ниския дял на хората в трудоспособна възраст (таблица 2).
Делът на населението под трудоспособна възраст е малко по-висок в селските райони. Около 45% от населението под трудоспособна възраст живеят в селските райони. Селските райони, обаче, трудно задържат младите хора. Ето защо, в селските райони населението в трудоспособна възраст е със 7% по-малко отколкото в градските райони (57% в селските райони срещу 65% в градските райони).
Делът на населението над трудоспособна възраст в селските райони е 27%. В Северозападна и централна-северна България, делът на населението над трудоспособна възраст надвишава 30%. В селските райони живеят почти половината от хората над трудоспособна възраст в страната.
Таблица 2 Възрастова структура на населението (2004г.)
Тип район
|
Население под трудоспособна възраст
|
Население в трудоспособна възраст
|
Население над трудоспособна възраст
|
Всичко
|
|
хиляди
|
%
|
хиляди
|
%
|
хиляди
|
%
|
хиляди
|
%
|
Дефиниция на ОИСР
|
Преобладаващо селски райони
|
710.0
|
15,8
|
2 721,0
|
60,4
|
1 071,5
|
23,8
|
4 502,5
|
100,0
|
Междинни райони
|
302,3
|
14,8
|
1 254,1
|
61,6
|
481,0
|
23,6
|
2 037,4
|
100,0
|
Преобладаващо градски райони
|
162.1
|
13,3
|
806,7
|
66,1
|
252,3
|
20,7
|
1 221,2
|
100,0
|
Национална дефиниция
|
Селски
|
517,7
|
16,0
|
1 836,3
|
56,8
|
878,2
|
27,2
|
3 232,2
|
100,0
|
Градски
|
656,7
|
14,5
|
2 945,5
|
65,0
|
926,6
|
20,5
|
4 528,9
|
100,0
|
Общо
|
1 174,4
|
15,1
|
4 781,8
|
61,6
|
1 804,9
|
23,3
|
7 761,0
|
100,0
|
Източник: НСИ (и изчисления на МЗГ).
Образователното равнище на селското население е значително по-ниско от това градското население. Неграмотността в селските общини е два пъти по-висока (1,7% от населението между 25 и 64 г. са неграмотни). Почти половината от населението в селските райони няма гимназиално образование в сравнение с 20% в градските райони. Има значителни различия и дела на населението с висше образование – 5,5% в селските райони срещу 20,6% в градските райони.
Сподели с приятели: |