Като доказателство за проведените консултации са приложени протоколи от срещи за обсъждане и присъствени списъци от обученията и семинарите

2. 
   Списък на партньорите и тяхната роля в разработването на стратегията:
   

В процеса на разработване на стратегията на МИГ-Раквоски участваха представители на община Раковски, представители на следните юридически лица – Бендида ЕООД, Масив 4 ООД, Телемикс ЕООД, Ориноко Д – ЕООД, Цима 99 ООД, Райзинг ЕООД, Ел Джи Пи ЕООД, Гаджев ЕООД, Ружин 87 ЕООД, Грипс ПВЦ ООД, VSV computers ООД, Шери 61 ЕООД, Сънплейс ООД, Агрипина груп ООД, Леон 69 ЕООД, Танита ЕООД, земеделски производители – ЗП “Иван Йовчев”, ЗП “Пенка Милиева”, ЗП “Атанас Йовчев”, ЗП “Иван Работов”, ЗП “Бойка Орешкова”, неправителствени организации, читалища, образователни и обучителни организации - НЧ “Св.Кирил и Методий”, Училищно настоятелство Хр.Ботев, НЧ “П.Мандажиев” с.Момино село, НЧ с.Стряма, НЧ “Кирил и Методий – с.Шишманци”, Сдружение “Ромско бъдеще”, НЧ “Хр.Ботев- с.Чалъкови, Сдружение “За достоен живот”, НЧ “Просвета”, СНЦУН “Гео Милев”, ОУ “Христо Ботев”, както и физически лица - ЕТ “Мария Бакърджиева”, ЕТ “Венко Ячев”, ЕТ “Грета 53”-Йосиф Кисов, ЕТ “Стокат”, ЕТ “Георги Лесов”, ЕТ “Уникат”, ЕТ “Луиджо Работов”, Недялко Стоев Калъчев, Десислава Храненикова, ЕТ “Йовко Кауков”. Всички тези представители на местната общност взеха активно участие в дейностите по проекта за формиране на МИГ и разработване на СМР. Те присъстваха на обучения и семинари и даваха своите мнения по въпроси свързани с проблемите и потребностите на територията и насоките, които според тях следва да има стратегията за местно развитие. Те споделиха намеренията на секторите, които представляват и дадоха на екипа по проекта изчерпателна яснота кои мерки следва да влязат в СМР на МИГ-Раковски, с какви дейности, бюджети и показатели. Участието на представителите на местната общност бе изключително интензивно и ефикасно. Работните групи, които те, заедно с екипа по проекта формираха постигнаха чудесни резултати в работата си, защото споделяха откровено, не спестяваха потенциални заплахи и трудности и заявяваха желание за участие в социално-икономическото и културното развитие на територията.

3. 
   Консултанти и фасилитатори – вътрешни и външни, участвали в разработването на стратегията:
   

- вътрешни - членовете на екипа на проект „Придобиване на умения

- външни - представители на Бендида ЕООД, Масив 4 ООД, Телемикс ЕООД, Ориноко Д – ЕООД, Цима 99 ООД, Райзинг ЕООД, Ел Джи Пи ЕООД, Гаджев ЕООД, Ружин 87 ЕООД, Грипс ПВЦ ООД, VSV computers ООД, Шери 61 ЕООД, Сънплейс ООД, Агрипина груп ООД, Леон 69 ЕООД, Танита ЕООД, земеделски производители – ЗП “Иван Йовчев”, ЗП “Пенка Милиева”, ЗП “Атанас Йовчев”, ЗП “Иван Работов”, ЗП “Бойка Орешкова”, неправителствени организации, читалища, образователни и обучителни организации - НЧ “Св.Кирил и Методий”, Училищно настоятелство Хр.Ботев, НЧ “П.Мандажиев” с.Момино село, НЧ с.Стряма, НЧ “Кирил и Методий – с.Шишманци”, Сдружение “Ромско бъдеще”, НЧ “Хр.Ботев- с.Чалъкови, Сдружение “За достоен живот”, НЧ “Просвета”, СНЦУН “Гео Милев”, ОУ “Христо Ботев”, както и физически лица - ЕТ “Мария Бакърджиева”, ЕТ “Венко Ячев”, ЕТ “Грета 53”-Йосиф Кисов, ЕТ “Стокат”, ЕТ “Георги Лесов”, ЕТ “Уникат”, ЕТ “Луиджо Работов”, Недялко Стоев Калъчев, Десислава Храненикова, ЕТ “Йовко Кауков”, както и всички участници в работните групи по проекта - Катя Бебова – “Ориноко Д” ЕООД, Александър Алексиев – НЧ “Св.св.Кирил и Методий” – Раковски, Георги Гаджев – “Гаджев” ЕООД, Десислава Храненикова, Георги Лесов – ЕТ “Георги Лесов”, Ален Делянин – “Сънплейс” ООД, Веселина Милиева- ЗП “Пенка Милиева”, Людмил Плачков – “МИГ 2” ЕООД, Любомир Плачков, които са участници в работните групи.

3.1. Събрани и оценени данни за територията (социални, икономически, природни и материални ресурси и т. н.):

В основата на анализа стои идеята за развитието на територията според нейните специфични възможности, потенциал и ресурси – използвани, недотам оползотворени и такива, които все още остават пренебрегнати, с цел постигане на целите на ПРСР.

Анализът има за цел да съхрани и доразвие всички положителни тенденции в социалния и икономически живот на целевата територия.

Използваните информационни източници за анализа са Общински план за развитие на Община Раковски за периода 2007 - 2013 година, както и Регионален план за развитие на южен централен район за планиране за периода 2007-2013 и Стратегията за развитие на Област Пловдив 2005 – 2015г. Освен това бяха проведени срещи и дискусии с представители на местната общност, които внесоха допълнителна яснота относно позициите и потребностите за развитие на местните социално-икономически сектори. Обсъжданията бяха както официални – по време на планово обучение или семинар, така и изиксани от една от страните и организирани неофициално в офиса на проекта или по места в територията на МИГ-Раковски.

В точки 3.2 и 3.3 е представена по-подробно ситуацията в територията. Освен това всички заинтересовани мога да прочетат и Териториален анализ и анализ на социално-икономическото състояние на Община Раковски.

3.2. Описателен анализ на социално-икономическата ситуация (тенденции за последните 10 години):

1. Основни демографски характеристики на населението

За територията на МИГ-Раковски се наблюдава тенденция към намаляване броя на населението валидна за по-голяма част от общините от Пловдивска област. Над 50% от населението е съсредоточено в гр. Раковски. Населението на целевата територия по десетилетия се движи в границите между 27 000 и 29 000 души. Възрастовата структура на населението показва устойчива тенденция към намаляване на населението „под трудоспособна възраст”, т.е. намаляване на броя на младите хора, лек прираст на населението „в трудоспособна възраст” и на това в „над трудоспособна възраст”.

Възрастовата структура съответствува на общата характеристика на областта. Продължава процесът на демографско застаряване. Превишаването на броя на възрастното население над това в подтрудоспособна възраст е показател за неговото застаряване. При степента на застаряване е нормално смъртните случаи да превишават значително ражданията, но все пак отрицателния естествен прираст е около средния за тази категория население за страната. Нарастването на относителния дял на населението от високите възрасти се наблюдава и в града и селата на територията, но темпът на остаряване в селата е по-бърз. Обезпокоителена е видимата тенденция за намаляване на населението под трудоспособна възраст след 2002г. от 20,8% през 2002г, намалява до 18% за 2008г., като абсолютна стойност разликата е 832 лица. Също така забелязва се устойчиво намаляващ тренд на общия брой на населението на територията след 2000г. когато населението е 29 173 лица а за 2008г. е 27 741 души. За период от 8 години населението на територията е намаляло с 1 432 души. Причини за тези процеси са както негативните показатели, така и вътрешно и външномиграционните процеси.

Неблагоприятната динамика на раждаемостта и смъртността води до постоянно ежегодно спадане на естествения прираст. Въпреки завишаващия се коефициент на раждаемост нивото на естествения прираст остава отрицателно. Това се дължи на обезпокоителни нива, които достига коефициента на детска смъртност, който за 2008г. надвишава стойността на коефициента раждаемост. При коефициента смъртност се забелязва възходящ тренд. По същество възпроизводствения процес на населението е функция на сложен комплекс фактори, но особено значение имат икономическите и социалните. До края на 2008г. се забелязваше тенденция на подобряване на тези фактори, която беше засенчена от „световната икономическа криза” през 2009г. Прогнозите давани от експерти, са че към средата – края на 2010 ще се наблюдава подобряване на икономическите показатели.
2. Безработица, заетост, предлагане и търсене на работна сила

За цeлевата територия безработните и съответно нивото на безработицата има устойчиво намаляващ тренд до 2008г. Това се дължи както на съживяване на икономиката като цяло, така и на реализирането на програми и мерки за заетост, а също и на функционирането на „Индустриална зона – Раковски”, която е първата реално функционираща индустриална зона в България. Стойността за 2009г. отразява равнището на безработица към юни 2009г., а не общото равнище за 2009г. Целта е да бъде маркирано повишаващото се равнище на безработица в следствие негативното влияние на световната икономическа криза.

За разглежданите периоди се забелязва тенденция към постепенно повишаване на безработните лица без квалификация. Това се дължи на големия брой регистрирани безработни от ромски произход. Именно те съставляват основната част от групата на безработните без професия.
3. Здравеопазване

След стартиралата реформа в здравеопазването през 2000г, здравеопазването на територията на МИГ-Раковски се организира в следните структури:

• “МБАЛ -Раковски” ЕООД /Многопрофилна болница за активно лечение/, която обслужва населението и на съседната община – Община Брезово.

• Селските здравни служби са трансформирани в индивидуални практики за първична медицинска помощ.

• В град Раковски е изградена групова практика за първична медицинска помощ.

• Сформирани са индивидуални практики за първична стоматологична помощ в населените места на територията.

Всички амбулатории за индивидуална и групова първична медицинска помощ са настанени в общински сгради с договор за наем според Закона за лечебните заведения, оборудвани са с медицинска техника съгласно изискванията на споменатия закон.

За наличното население на територията има достатъчно лечебни заведения, достатъчно на брой практики, кабинети и медицински персонал, който да го обслужва. По-голямата част от лекарите са специалисти, което предполага качествена медицинска помощ, а изградената система на здравеопазване в общината е сравнително добра и достъпна за населението.

На територията на МИГ-Раковски има 3 обединени детски заведения /ОДЗ/ - в град Раковски, 4 целодневни детски градини /ЦДГ/ - в град Раковски 1, в селата Стряма, Белозем и Шишманци по 1, 6 основни училища /ОУ/ - 2 в град Раковски, в селата Стряма, Белозем и Шишманци, с. Чалъкови по 1 и 2 професионални гимназии – в град Раковски и село Белозем.

Впечатление прави устойчиво намаляващия брой на учениците, като няма учебно заведение, което да прави изключение. В резултат на тази тенденция от 2001г. до 2008г. броя на учениците посещаващи учебните заведения намалява с около 900, което е почти една трета от техния брой през 2001г.

Всички учебни и детски заведения са обезпечени с кадри, като само по чуждите езици има трудност при намирането на учители. В четири от училищата на територията има учредени Училищни настоятелства, чиято дейност е насочена към обединяване усилията на родителите и представителите на обществеността, с тези на държавните и общински органи и организации, физически и юридически лица за подпомагане развитието на учебното дело.

Техниката, с която разполагат учебните заведения е остаряла и негодна за използуване. Дограмата е износена и изгнила, фасадите са в лошо състояние, олуците и тръбите са за подмяна.
5. Социални дейности, специфични социални групи и проблеми

По отношение на инструментариума на социалната работа през последните години - подпомагането с парични средства се запазва, но целта е да се развият социалните услуги. На територията на МИГ-Раковски са добре развити социалните услуги. В Дирекция "Социално подпомагане" – Раковски се предоставя социална услуга по Програма “Асистенти на хора с увреждания” – дейности “Личен асистент” и “Социален асистент”. По тази програма към 2008г са назначени 47 бр. лични асистенти и 12 бр. социални асистенти. На територията функционира Център за обществена подкрепа, от чиито услуги към 2008г. се възползват 78 бр. лица. Други социални услуги, които се предоставят от Общинска администрация са Домашен социален патронаж - доставяне на храна по домовете на възрастни и болни хора, услугите „Социален систент” и „Домашен помощник” се предоставят посредством спечелен проект по „Оперативна програма развитие на човешките ресурси”, по проекта ще бъдат обгрижвани 28 лица.

От 2008г. функционира „Център за обществена подкрепа”, които е предназначен за работа с деца в неравностойно положение, деца с увреждания и деца с риск. Услугите в центъра за обществена подкрепа се предоставят от трима психолози, ресурсен учител, педагог, логопед и др. Центърът работи и по програма за набиране на доброволци.

Социалните насоки се развиват добре като наложително е тяхното разширяване и обхващането на по-голям брой нуждаещи се лица с увреждания и възрастни самотно живеещи хора. Необходимо е отварянето на дневен център за възрастни хора, както и специализиран център за работа с деца с увреждания, в който да е ангажиран екип, който да се грижи за развитието на опорно-двигателния апарат, психическото и личностното развитие на децата.

Към 2009 г. на територията на МИГ-Раковски функционират 8 броя читалища, 6 от които се помещават в сгради, построени за тази цел и 2 броя са настанени в сгради непредназначени за читалищна дейност. От построяването на читалищните сгради за периода 1956-1963 год. основни ремонти не са правени с изключение на падналата читалищна сграда през 1974 год. в село Белозем и възстановена през 1978 год.

Нито една зрителна зала в читалищата на територията не отговаря на изискванията на ППЗ, Инспекция по труда, ХЕИ и др. инстанции. Липсва техническо и аудиовизуално оборудване, осветление, отопление и т.н.

Читалищата познати в масовото съзнание като културно-просветни организации, които запазват и разпространяват българския бит и култура, и днес продължават да поддържат любителски художествени колективи. Така например в момента на територията на МИГ-Раковски функционират: Фолклорен ансамбъл „Слав Бойкин” при Народно читалище „Св.Св.Кирил и Методий” гр.Раковски, кукерски състав, индивидуални изпълнители; Детски повчески групи в селата Чалъкови и Момино село; Певчески групи /възрастни/ в с.Стряма, Момино село и кв.Секирово; Детски танцов състав в кв.Генерал Николаево, с.Белозем; Детска група по спортни танци в с.Белозем. Всички тези колективи ежегодно представят своите умения в регинални, национални и международни прояви. Традиционни селски събори се провеждат в селата Стряма, Момино село, Чалъкови, Шишманци и Белозем.

Чрез външни донори в читалище „Св.св.Кирил и Методий” гр.Раковски е изграден обучителен център за начална компютърна грамотност на хора с увреждания, детски дневен център за извънучилищни форми на дейност, център за технически и административни услуги на населението. Предстои изграждането на център за квалификация и преквалификация по НАПОО, „Учене през целия живот” и ІТ Саrd сертифициране.

На територията на МИГ-Раковски ежегодно се провежда Международен фестивал на кукерските и маскарадни игри „Кукове-Раковски”. Това е една от най-значимите и колоритни масови културни прояви в региона. Участват групи от различните региони на страната, както и от Република Македония, Сърбия, Румъния, Гърция, Словения, Северна Ирландия. Всяка година Раковски посреща над 2000 участника.

Община Раковски е член на Федерацията на европейските карнавални градове /FECC/ със седалище Амстердам, Холандия.

От 2002 година в град Раковски се провежда Международен футболен турнир за деца, „Обединени от футбола”. Вече 7 години Община Раковски участва в “Маратон на мира” включващ държавите България, Гърция, Сърбия и Македония, а всяка последна седмица на месец август в с. Белозем се организира Международен християнски младежки фестивал. Във фестивала са участвали групи от България, Полша, Италия, Канада и Съединените американски щати.

Младежките дейности се осъществяват чрез организирани форми в училищата и извън училищните институции – спортен комплекс, детско-юношеска школа и др. Основните приоритети в тази област са: създаване на условия за системни занимания на децата и младежите в свободното им време и изграждане на лични качества като предпоставка за пълноценната им реализация в живота; системна и алтернативна борба с дрогата, тютюнопушене, насилие и др. негативни явления; утвърждаване на спорта и туризма в бита на младите хора. Създаване на условия за спортни занимания на хора с увреждания.

• спортен комплекс в град Раковски – 2 стадиона, фитнес зали – 3 бр., 1 плувен басейн, тренировъчни футболни игрища (3 броя);

• стадиони – 7 бр., във всички населени места по 1 бр.

• училищни физкултурни салони и спортни площадки във всички училища на общината;

• квартални спортни площадки.
Към 2008г. в Община Раковски функционират спортни клубове по тенис на маса, карате, баскетбол, волейбол, бадмингтон, каланетика и аеробика, футбол и др.

Не е задоволителна работата по масовизиране на спорта сред учащите се, недостатъчни и неатрактивни са формите за раздвижване и физкултурни натоварвания сред подрастващите, както и спортните занимания на деца с увреждания, гръбначни изкривявания, наднормено тегло и хипертонии. Кадрите, работещи в тази сфера (младежки дейности, отдих, спорт), са високо мотивирани и специализирани в съответната област, имат завоюван авторитет и позиции, и желание да осъществят намеренията си. Все още не е достатъчна координацията между всички организации, клубове, физически и юридически лица, занимаващи се с проблемите на младежта. Осъществяването на тази цел би довело до по-голяма ефективност и резултат в съвместните усилия на обществото за пълноценната реализация на младите хора.

На територията на МИГ-Раковски към края на 2009 г. има осемнадесет регистрирани неправителствени организации. В областта на спорта и младежките дейности – „Футболен клуб Раковски” – гр. Раковски, „Детско – юношеска спортна школа” – гр. Раковски, „Младежки инициативи” – гр. Раковски, „Сдружение за алтернативни възможности за европейско развитие и сътрудничество” – гр. Раковски. В областта на развитие на децата и младежите – Училищни настоятелства „Христо Ботев” към ОУ „Христо Ботев” – гр. Раковски, „Обединение” към ОУ „Христо Смирненски” – гр. Раковски, „Гео Милев” към ОУ „Гео Милев” с. Белозем, „Петър Парчевич” към Професионална гимназия „Петър Парчевич” – гр. Раковски и две градински настоятелсва – „Детелина” към ОДЗ „Детелина” – гр. Раковски и „Щастливо детство” към ОДЗ „Щастливо детство” – гр. Раковски. В областта на интегриране на ромите и малцинствените групи – „Ромско бъдеще” – гр. Раковски, „Будители” – гр. Раковски. В областта на интегриране на хората с увреждания, хората в неравностойно положение, и хората с онкологични заболявания – „Бъдеще сега” – гр. Раковски, „Каритас” - гр. Раковски, „Заедно в борбата против онкологичните заболявания” – гр. Раковски. Сформирана е и неформална група от хора, имащи отношение към проблемите на образованието – т. нар. Обществен съвет по образование.

1. Обща характеристика, динамика на основните икономически показатели

Икономическият облик на територията се определя от предприятията на химическата индустрия, шивашката, хранително-вкусовата промишленост, търговията и услугите, селското стопанство, строителството, транспорта. Икономиката се характеризира с разнообразна отраслова и териториална структура, добра инфраструктура за обслужване на икономиката, добри възможности за преработка на суровините, произвеждани на територията, добре подготвени кадри. Разположението на МИГ-Раковски, спокойствието и липсата на престъпления спомагат за развитието на бизнеса. Най-голям е относителният дял на отрасъл търговия. Голям е броят на фирмите стопанисващи, ресторанти, сладкарници, кафенета, магазини за хранителни, промишлени и строителни стоки.

Като основни проблеми за развитието на бизнеса се определят ограничения пазар, недостига на финансови средства за разширяване на дейността, за технологично обновление и за повишаване на качеството, както и нелоялната конкуренция и неблагоприятните последствия, които води със себе си световната икономическа криза.

Към момента в условията на криза и непрекъснато нарастваща безработица пазара на потребителски стоки и услуги се свива. Осезателно се забелязва понижаването на потреблението, което силно затруднява нормалното функциониране на бизнес средата в МИГ-Раковски
Индустриална зона Раковски

През месец юли 2004 година на територията на МИГ-Раковски се разкрива Индустриална зона Раковски. Индустриалната зона е разположена в землището на село Стряма върху площ от 815 дка , отстои на 14 км от областния град Пловдив и на 8 км от Автомагистрала „Тракия”. Зоната разполага с необходимата инфраструктура – електрозахранване 20 kV, водоснабдяване, канализация, оптични комуникации и асфалтов път.

Не съществува друга индустриална зона в България, в която да са струпани на едно място толкова чуждестранни инвеститори.

Първият инвеститор в Индустриалната зона е английската компания “Уилям Хюз”, произвеждаща части за автомобилната индустрия. Предприятието стартира производство през месец декември 2004г. В началото на 2009 г. на територията на Индустриална зона Раковски своята дейност развиват седем фирми: “Уилям Хюз”, “Kaufland България” ЕООД със своята производствена и складова дейност, “Ixetic” – Германска компания за производтво на хидравлична техника, “ABB Automation and Power Tehnologies” - лидер в производтвото на силово оборудване за високо, средно и ниско напрежение; продукти и технологии за автоматизация, “Brunata” – датска компания инвестираща в цех за производтво на абонатни станции с външно ел. Захранване, “Файнжарсе България” ЕООД и “Уником” ЕООД.

Селското стопанство е традиционен отрасъл за територията. В него е заета преобладаваща част от активното население. То се специализира в производството на зърнено-житни култури, зеленчуци, свиневъдство и говедовъдство. Територията разполага със сравнително добри ресурси за развитие на земеделието – плодородни почви, благоприятни климатични условия за отглеждане на разнообразни видове култури. Приключил е процесът на възстановяване на собствеността върху земята и всички земеделски земи са върнати на предишните им собственици.

Основните видове животни, които се отглеждат на територията на МИГ-Раковски са свине, крави, овце, кози и птици. От данните за разглеждания период се наблюдава тенденция към увеличаване броя на всички животни. За 2004г. броят им е съответно – свине - 56 791, говеда - 7 156, в т.ч. крави - 4 330, овце - 16 841, кози - 8 780, птици - 58 800, в т.ч. кокошки носачки - 40 100, зайци - 5 150 и пчелни семейства – 700, а за първото тримесечие на 2005 г. броят на: говедата - 3 875, в т.ч. крави -2 980 /намалява/, биволи – 300, свине - 176 050 /увеличава/, овце - 16 900 /увеличава/, кози - 8 800 /увеличава/, птици - 68 800 /увеличава/, в т.ч. кокошки носачки - 50 000, бройлери 17 000, зайци - 5 200 и пчелни семейства – 700.

Животновъдството се развива главно в семейното стопанство и служи за задоволяване на личните нужди. Броят на овцете и козите е голям, говедата намаляват, а пашата за тях е ограничена. Отглеждат се в дребни семейни ферми. Малко са едрите животновъди отглеждащи предимно крави за мляко. От район с развито овцевъдство и говедовъдство през последните години се забелязва тенденция за трайно намаляване на животните. Не се провеждат мероприятия за поддържане и подобряване породния състав на животните и се използват случайни разплодници. Поради обработването на земята и нейната разпокъсаност пасищата намалават, което създава неблагоприятни условия за развитие на животновъдството.

В последните години се забелязва повишен интерес към пчеларството, за което има добри условия за развитие.

Стопанисването на горския фонд на територията се осъществява от Държавна Дивечовъдна Станция „Чекерица”. Разположена е край село Стряма. Тя е една от най-известните дивечовъдни станции в страната. Стопанисва близо 16 000 хектара земя. Поради характерните си особености районът е естествен развъдник на колхидски фазан, на фазани, яребици, гривяк, пъдпъдък, гургулици и др. От дивеча най-често се срещат сърни и зайци. „Чекерица”, разполага с два ловни дома и предлага на клиентите си условия за екотуризъм и фотолов.

Гората в землището на с. Шишманци и с. Болярино е обявена за защитена територия с цел да се запази местонахождението на редките за страната ни птици като малката бяла чапла, гревестата чапла, нощната чапла и блестящия ибис.
4. Туризъм

Територията на МИГ-Раковски разполага с възможности за развитие на туризма, макар и по-ограничени в сравнение с традиционните туристически райони в България. След направени проучвания от експерти в областта на туризма, са констатирани благоприятни дадености за развитие на този отрасъл – екологичен, селски, ловен, културен и развлекателен туризъм. Интересна е комбинацията между малкия град и природа /парк за отдих и спорт; ловна база в местността „Селски дол”, която се използва за близък отдих/ и антропогeнните ресурси /четири католически храма и прояви с международно и местно значение – Международен детски футболен турнир „Обединени от футбола”, „Международен младежки християнски фестивал”, „Международен фестивал на кукерските и маскарадни игри „КУКОВЕ”, „Винария”, „Майски културни дни”, „Велосипедно рали” и др./

На територията обаче туризъм не е развит. Липсва леглова база – няма хотели, мотели, пансиони. За настаняване на посетителите послучай културните прояви се използват училищата и католическият манастир – „Свети Максимилиян Колбе” в град Раковски, къщите за гости, построени в близост до църквите, домовете на гражданите.

Заведенията за хранене и развлечения са категоризирани в категории.От 2005г. повече от два пъти са се увеличили заведенията категоризирани с “Една звезда” - 21 на брой. В същото време значително е намалял броя на категоризираните с “Две звезди” заведения от 28 на 15.

На територията на МИГ-Раковски, в землището на село Стряма, е разположена Държавна дивечовъдна станция “Чекерица” с два ловни дома, където има възможности за развитие на ловен туризъм и фотолов. Покрай същото селото минава река Стряма, която предлага добри условия за спортен риболов. В землищата на кв. Секирово, кв. Ген. Николаево на град Раковски, и в останалите населени места има язовири, рибарници и водоеми, които се използват за развитие на сладководно рибовъдство, предлагат възможности за развитие на спортен риболов и воден туризъм.

3.3. Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите и анализ на проблемите:

• Изградена мрежа от социални, образователни и културни структури

• Квалифицирани кадри в социалните дейности, образованието, здравеопазването, културата и административното обслужване

• Наличие на разнообразни институции в областта на социалната сфера

• Наличие на деца и младежи

• Наличие на сграден фонд

• Добре изградена мрежа от здравни заведения с много добри взаимоотношения

• Активна спортна и културна дейност

• Благоприятно географско положение

• Наличие на Индустриална зона за привличане на инвеститори

• Добре развито селско стопанство

• Добре развита лека промишленост

• Развиваща се химическа промишленост

• Наличие на достатъчно местни селскостопански суровини

• Наличие на голям брой малки и средни предприятия

• Добре развита търговия

• Разнообразна структура на общинската икономика

• Квалифицирана работна ръка в областта на шивашката промишленост и машиностроенето

• Амортизирана и несъобразена с изискванията материално техническа база

• Висок процент на неграмотност при ромското население

• Висок процент безработица

• Влошени демографски характеристики

• Слаба жизненост на периферните райони на Общината

• Висок процент на младежката безработица и продължително безработни лица

• Лоша образователна, здравна и трудова култура на рисковите социални групи

• Амортизирана социална инфраструктура

• Недостатъчен капацитет на кадрите в социалната сфера за разработване и изпълнение на проекти

• Липса на ТЕЛК и СЪД в Общината

• Недостатъчни социални услуги за хората с увреждания

• Слаб НПО сектор

• Слабо и неатрактивно представяне на културното наследство

• Липса на специализирани паралелки в основните училища

• Недостатъчна и остаряла материално-техническа база в социалната сфера

• Недостиг на квалифицирана работна сила

• Сезонна трудова миграция на населението

• Неразвит туризъм

• Слабо развити връзки и комуникации между местната власт, бизнеса и НПО

• Ограничена възможност за заетост на мъжете
Възможности:

• Привличане на външни инвеститори за проекти в социалната сфера

• Участие в национални и международни програми и проекти

• Децентрализация на дейностите в социалната сфера

• Разширяване и разнообразяване на социалните услуги за всички социални групи

• Изграждане на публично-частни партньорства

• Развитие на професионално образование в посока потребностите на местния бизнес

• Благоприятни национална и европейска политики в социалната сфера

• Привличане на външни инвестиции в икономиката

• Внедряване на иновационни продукти в предприятията от местната икономика

• Достъп до нови пазари

• Участие в национални и международни програми и проекти

• Интегриране в ЕС и побратимяване с общини от други държави
Заплахи:

• Демографски срив в национален аспект

• Слаб инвестиционен интерес

• Ограничаване на държавните финансови средства за дейности в социалната сфера

• Ограничаване възможностите на голяма част от населението във всички възрасти за ползване на стоматологични и здравни услуги

• Нездравословен начин на живот на подрастващото поколение

• Промяна в климатичните фактори

• Неблагоприятни за бизнеса политики, закони и процедури

• Нарастване на конкуренцията

• Високи изисквания по отношение стандарти и конкурентноспособност на продуктите и услугите

- Слаба жизненост на периферните райони на Общината – активизиране на нови възможности за бизнес и модернизации чрез мерките 121, 123, 311 и 312.

- Амортизирана и несъобразена с изискванията материално техническа база - откриване на възможности за модернизации в частната сфера и такива в обществената сфера посредством мерки 121 и 123 и мерките 321 и 322.

- Висок процент безработица /включително младежка безработица и продължително безработни лица и ограничени възможности за заетост на мъжете/, сезонна трудова миграция на населението и влошени демографски характеристики – отговаряне на проблема за липсата на заетост и депопулацията на региона, чрез отваряне на мерки 311 и 312 от ос 3 и мерки 121 и 123 от ос 1.

- Лоша образователна, здравна и трудова култура на рисковите социални групи и недостиг на квалифицирана работна сила – отваряне на мерки за обучения – 111 и 331 и мерки за услуги за населението 321.

- Амортизирана социална инфраструктура и недостатъчни социални услуги за хората с увреждане – отворена мярка 321.

- Недостатъчен капацитет на кадрите в социалната сфера за разработване и изпълнение на проекти и слаб НПО сектор – отваряне на мерки за неправителствения сектор, както и такива за специализирани обучения – 311 и 331.

- Неразвит туризъм и слабо и неатрактивно представяне на културното наследство – отваряне на всички мерки свързани с насърчаване развиването на туристически дейности и оползотворяване на местното културно наследство, природно богатство и ресурси – 311 и 312, както и мярката 331, която ще подобри професионалните квалификации на хората, които се ориентират към заетост в тази сфера. Благодарение на отворените мерки ще се изработят маркетингови стратегии, туристически продукти, ще се инвестира в туристически обекти, ще бъде насърчено частното предприемачество в туризма, ще бъдат насърчени различни видове туризъм – пешеходен, детски, младежки, еко и велотуризъм, селски, ловен, културен и развлекателен туризъм, ще се създадат условия за маршрутен туризъм, екотуризъм, селски туризъм, ловен, културен и развлекателен туризъм, ще се използват местни, културни и фолклорни традиции за туристически цели, ще се повиши квалификацията на заетите в туристическите услуги и ще се използват алтернативни форми за развитие на туризъм чрез партньорство между, местна власт, неправителствени организации, частен бизнес и регионални институции.

- Слабо развити връзки и комуникации между местната власт, бизнеса и НПО – отворена мярка 124 за сътрудничество, както и мерки 323 и 331.

• 
  Как ще се използват силните страни като начин за постигане на реални ползи от възможностите?
  

Квалифицираната работна ръка и предлаганите на територията възможности за получаване на допълнителна професионална квалификация също ще изиграе положителна роля в тази насока, а освен това и за интензифициране на внедряването на иновации, участие в ЕС програми.

Изградената мрежа от социални, образователни и културни структури, наличието на квалифицирани кадри в социалните дейности, образованието, здравеопазването, културата и административното обслужване, наличието на разнообразни институции в областта на социалната сфера ще подпомогне привличането на външни инвеститори за проекти в социалната сфера, децентрализация на дейностите в социалната сфера, разширяване и разнообразяване на социалните услуги за всички социални групи.

Самото създаване на МИГ Раковски даде старт в успешното изграждане и функциониране на публично-частни партньорства, както и създаде потенциал за изграждане на стабилни и дългосрочни партньорства с организации от други европейски страни.

• 
  Как ще се използват силните страни за минимизиране на заплахите?
  

Потенциалът за развитие на бизнес в различни сектори, наличието на индустриална зона и на достатъчно местни селскостопански суровини и голям брой малки и средни предприятия ще помогне за повишаване на инвестиционния интерес.

Наличието на разнообразни институции в областта на социалната сфера, на добре изградена мрежа от здравни заведения с много добри взаимоотношения, както и квалифицирани кадри ще подпомогне привличането на финансови средства за дейности в социалната сфера.

Изграждането на партньорства от различен характер и повишеното ползване на европейско финансиране по национални или транснационални проекти ще подпомогне предлагането и на адекватни стоматологични и здравни услуги.

Активната спортна и културна дейност, която е залегнала в политиката на община Раковски след 2007г. ще промени в положителна посока начина на живот на подрастващото поколение.

Засилването на процесите по внедряване на иновации, използване на ВЕИ и развиване на органично земеделие ще бъде начинът, по който МИГ Раковски ще подпомогне неутрализирането на онези негативни промени в климата, които зависят от човешкия фактор.

Предлагането на обучения и финансиране за въвеждане на съществуващи и нови стандарти на ЕС ще подпомогне бизнеса да се справи с изискванията на политиките, законите и приложимите процедури в ЕС, както и да се бори успешно с нарастващата конкуренция.

• 
  Какви мерки ще се вземат, за да не попречат слабите страни на използването на възможностите?
  

Подпомагането на проекти от цялата територия на МИГ ще оживи периферните й райони.

Откриването на възможности за осъществяване на проекти със социална насоченост, предлагани от различни типове бенефициенти ще разшири предлагането на социални услуги за хората с увреждане.

Пилотното изграждане на публично частното партньорство в изражението на МИГ Раковски и откриването на възможности за подпомагане на проекти на неправителствения сектор, ще мотивира НПО сектора да се активизира, а хората с идеи да формират необходимите организационни структури, чрез които да ги осъществят.

Включването на мярка 323 ще подобри значително представянето на културното наследство, а отварянето на мерки подпомагащи развитие на туризъм ще окаже съдействие и за развитието на сектора на територията на МИГ Раковски.

МИГ Раковски ще изиграе ролята на чудесен пример за добре развити връзки и комуникации между местната власт, бизнеса и НПО, представлявайки партньорство включващо представители на трите сектора.

Подобряването на възможностите за бизнес ще подобри заетостта на мъжете на територията на МИГ Раковски.

Посочените действия ще направят посочените „възможности” постижими за територията на МИГ Раковски.

• 
  Как ще се коригират/ограничат слабите страни, за да няма реално въздействие на заплахите?
  

Постепенното подобряване на демографските характеристики и образователната, здравната и трудова култура на различните социални групи, включително рисковите такива, ще подобри начина на живот на подрастващото поколение.

Подобряването на икономическия микроклимат и въвеждане на ЕС стандарти на територията на МИГ Раковски ще направи възможно справянето на местния бизнес с нарастналата конкуренция и високите изисквания по отношение на стандартите и конкурентноспособността на продуктите и услугите.
4. Цели на стратегията (около 2 стр.)

4.1. Цели на стратегията и приоритети за развитие:

ПРИОРИТЕТ 2 - Развитие на ефективно, екологично селско стопанство и икономика

ПРИОРИТЕТ 3 – Изграждане на качествена жизнена среда и социални дейности

2. 
   Обвързаност с цели в други планови и стратегически документи – местни, регионални и национални:
   

Настоящата стратегия е съобразена с Общинския план за развитие на Община Раковски 2007-2013 и по-конкретно със следните приоритети и цели:

Мярка 1.2.2. Реконструкция и ремонт на обекти на енергийната инфраструктура (свързано с приоритет 3 на стратегията и по-конкретно мерки 321 и 322)

Мярка 2.2.1. Прилагане на местни инструменти, стимулиращи развитието на малкия и среден бизнес (свързано най-вече с приоритет 2 на стратегията и по-конкретно мерки 311 и 312)

Мярка 2.2.2. Приобщаване на бизнеса към местното развитие (чрез включването на бизнеса в самата структура на МИГ Раковски и участието му в проекти с разнородна насоченост)

Мярка 2.2.3. Повишаване информираността на предприемачите (чрез включването на предприемачите в структурата на МИГ Раковски и участието им в проекти по мерки за обучения и разпространения на информация – 111 и 331)

Мярка 2.3.2. Развитие на туристическата инфраструктура (свързано с приоритет 2 и мерки 311 и 312)

Мярка 2.4.1. Повишаване на професионализма в селското стопанство чрез обучения, консултации и информация (свързано чрез мярка 111, която подпомага приоритети 1 и 2)

Мярка 3.1.2. Модернизация на съществуващата инфраструктура и нейната материално-техническа база (посредством приоритет 3 и мерки 321 и 322)

Мярка 3.1.4. Разширяване и подобряване качеството на здравните и социалните услуги (посредством приоритет 3 и мерки 321 и 322)