Програма за развитие на селските райони 2007 2013 ос 4 „лидер Мярка Местна инициативна група Павел баня
Описание на ситуацията (около 5 стр.)
Изтегляне 1.78 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.1.1. Физико-географска характеристика
- 3.1.2. Демографски и социални характеристики
- 3.1.3. Икономически характеристики
Описание на ситуацията (около 5 стр.)
Процесите и тенденциите в развитието на територията на МИГ Павел баня са проследени и изведени на база статистическа информация и данни, получени от НСИ. В процеса на изготвяне на СМР са използувани и официални данни, предоставени от други източници - различни институции на национално и регионално ниво, както и от проведените специално за целите на съставяне на Стратегията проучвания и социологическо изследване. 3.1.1. Физико-географска характеристикаОбщина Павел баня е разположена в Централна България, в сърцето на Розовата долина между Стара планина и Средна гора. Община Павел баня заема територия от 518,78 кв.км и включва 13 населени места с административен център гр. Павел баня. Средната надморска височина на гр. Павел баня е 828 м. Част от Национален парк “Централен Балкан” е в рамките на територията на Павел баня. През нея преминават и важни водни източници - р.Тунджа и притоците и р.Тъжа, р.Габровница и р.Турийска. На територията на общината се намират и термоминерални води с национално значение. Климат Община Павел баня попада в климатичния район на Източните задбалкански полета, на европейско континенталната климатична област в България.В района духат умерени ветрове. Преобладава северният, който населението нарича “шипченски”. Има южни ветрове,които духат при нахлуването на субтропичната въздушна маса рано напролет и причиняват стопяване на снежната покривка, а през лятото засушяване. Средногодишната температура на въздуха е около 10,8 градуса при средна температура през януари около минус 1 градус, а през юли около 22 градуса. Лятото е доста топло, освежавано от планинско долинния вятър, водната маса на близкия язовир “Копринка” и залесените склонове на Средна гора. Зимата е умерено студена, но се чувства осезателно, поради слабата ветровитост. Пролетта настъпва към средата на март, а топлата и слънчева есен продължава докъм средата на ноември. Валежите са умерени-около 630 мм. средногодишно, а снежната покривка е непродължителна-около 25 дни годишно. Облачността и относителната влажност на въздуха са умерено изразени, мъгливостта е слаба- около 22 дни средногодишно, а продължителността на слънчевото греене е твърде голяма- над 2200 часа средногодишно.
Съществено богатство на територията на общината със стратегическо значение са наличните повърхностни води представени от р.Тунджа и притоците и р.Тъжа, р.Габровница и р.Турийска, които заедно с подпочвените води по речните тераси притежават добри питейни качества. Община Павел Баня притежава термоминерални води с национално значение, които са в град Павел Баня. На тази основа той е класифициран като балнеоложки център с национално значение. От седемте естествени сондажни хидротермални източника бликат минерални води с аналогична физико-химична характеристика – с температура от 50 до 61 градуса и общ дебит 950л/минута. Водите се характеризират като слабо минерализирани, хипотермални, радонови, силициеви и флуорни. Биоразнообразие На територията на община Павел баня се разполагат части от 9 защитени зони:
3.1.2. Демографски и социални характеристикиВ края на 2009г., населението на територията общо е 14 703 жители, от тях мъжете са 7 066 (48 % от населението на МИГ), а жените са 7 637 (52 %). В град Павел баня живеят 2 918 жители (19,8% от от населението на МИГ), от тях мъже - 1372 и жени - 1546. Както и в повечето райони в страната, в общината се наблюдава отрицателен прираст (-111 за 2007 г.), като той е по-значителен сред мъжете. Около 20% от населението населява единственият град в общината гр. Павел баня. Приложение 3 Общината се характеризира със силно преобладаващо селско население (почти 80%), относително нискообразовано – делът на висшистите е едва 3% (4-5 пъти по-малко от съответния дял за страната); 76% имат средно образование и 21% - основно образование. На фона на много по-застаряващото в сравнение с картината в национален мащаб население в много селски райони, може да се каже, че в демографско отношение община Павел баня има относително по-добър потенциал. Не се наблюдават съществени различия във възрастовата структура на населението в градския център и в селата, което потвърждава, че селата в този район са живи и не са загубили своите перспективи за развитие.
По данни от Бюрото по труда, през 2009 г. средният коефициент на безработица за района е 17% - значително по-висок от средния за страната, който за същия период е 7,6%. Средният коефициент на заетост в територията на МИГ е по-нисък от средния за страната. В структурата на заетостта доминират заетите в преработвателната промишленост,търговията и услугите и селското, ловно и горско стопанство Образование, културни, здравни и социални услуги за населението Обобщени данни за образователната, здравната, социалната, културна и др. ифраструктура са дадени в таблицата по-долу. Данните са актуални към края на 2009 г. и са предоставени от общинска администрация Павел баня.
Културно-исторически паметници и традиции Община Павел баня се характеризира с изключително активен културен живот. Общината е домакин на редица културни мероприятия с местно и регионално значение като конкурси, събори, фестивали и отбелязвания на културно-исторически празници. Традиционно се отбелязват събития, свързани с природните и културни ресурси на региона, включително празник на розата и с редица чествания на важни личности и исторически събития. Местното читалище „Напред” е активен лидер в културния живот на общината, организатор и участник в местните културни мероприятия, съдействащ за събиране и съхраняване на културно-историческото наследство на региона, както и за запазване на традициите. В общината са активни и няколко фолклорни ансамбли, които също играят важна роля за запазване на културата и традициите на региона.
Пасища и мери – 2350,3 ха
Структура на земеделските територии в община Павел баня
От горната таблицата се вижда, че в годините е установена трайна тенденция към намаляване на поземленият фонд земеделски земи. Наличието на територии с необработваеми земеделски земи и тяхното увеличаване също е фактор, който следва да се има предвид при изготвянето на стратегията за местно развитие на община Павел баня. Повече от половината от площта на община Павел баня (над 50%) е заето от горски територии. По данни от ОбСЗГ, горският фонд на територията на общината е общо 33735,4ха. от тях:
Горите, които се стопанисват от ДЛ „Павел баня” са 16 739 ха, останалите се стопанисват от ДДС „Мазалат”, НП”Централен Балкан” и частни собственици. Горските територии с присъщите им горски ресурси дават сериозно отражение върху икономическата характеристика на община Павел баня. Горското стопанство е основа за развитие на дърводобивната и свързаната с нея дървообработваща промишленост. При разработването на Стратегията за местно развитие, горските територии на територията на общината следва да бъдат оценявани от гледна точка и на потенциала им за развитие на някои форми на туризъм (екологичен, ловен) както и от гледна точна на цялостното им екологическо въздействие върху района. Описателен анализ на социално-икономическата ситуация (тенденции за последните 10 години): Социални тенденции Въпреки общата тенденция към намаляване броя на населението в района, не се откроява риск по отношение динамиката на населението. Данните показват също, че на територията на общината нараства броя на младите хора и децата (лицата под трудоспособна възраст) за сметка намаляване на числеността на другите групи (населението във и над трудоспособна възраст). В дългосрочен аспект това ще се отрази благоприятно на икономиката, но на този етап намаляването на населението в трудоспособна възраст оказва негативно влияние (намалява броят на икономически активните лица). По отношение възрастовата структура в населените места от градския център и селата не се наблюдават съществени различия, което определя по-добрия потенциал на Общината в демографско отношение в сравнение с други общини от областта и страната. Данните от проведеното социологическо изследване показват, че няма тенденция към големи размествания и миграция от населените места на община Павел баня към други места извън територията- напротив, макар и несъществено но се отчита увеличаване на интереса за постоянно пребиваване на територията на общината. (Източник – Резултати от представително социологическо изследване, 2010) Приложение 3 Икономически тенденции До края на 2008г се констатира тенденция съм значително намаляване равнището на безработица в общината. С влошаването на икономическата ситуация в страната през 2009г, един от основните проблеми на Общината е състоянието на пазара на труда и рязко повишаващото се ниво на безработицата, особено в последните месеци на 2009 и началото на 2010г. Данните от БТ Павел баня за декември 2009г показват, че равнището на безработица надхвърля 8,5%, с тенденция към покачване през първите месеци на 2010г. Имайки предвид, че при изчисляването равнището на безработица се взимат предвид данните само регистрираните в бюрата по труда лица общата оценка е, че към настоящия момент в общината има сериозен проблем с безработица. Населението в подтрудоспособна възраст в общината е 2931 души, население в трудоспособна възраст 8634 души, а население в надтрудоспособна възраст – 4151 души,
Данни от Бюрото по труда в гр.Павел баня Икономиката на община Павел баня се развива в рамките на следните основни отрасли:
Значително по-малък дял (в сравнение с гореизброените) имат строителството, транспорт и складиране. Анализът на показателите и данните, характеризиращи икономическото развитие на територията в периода 2000-2009г очертава няколко основни извода: Град Павел баня е известен курорт, единствен по рода си на Балканския полуостров, специализиран в лечение на редица заболявания на опорно-двигателния апарат и неврологични заболявания. На тази основа Павел баня се развива като един от най-добрите балнеоложки центрове на Балканите. Медецинските процедури го превръщат в уникален по рода си рехабилитационен център.Селското стопанство е традиционен, водещ отрасъл за територията на МИГ Павел баня и е определящо звено в структурата на нейната икономиката. Наличието на изключително подходящи почвено-климатични условия за неговото развитие, големия поземлен ресурс за развититето на селско стопанство и добрата транспортна осигуреност на района са допринесли за развитието и на производства, добавящи стойност към земеделдските продукти (израждане на големи преработващи предприятия за консервиране/замразяване на продукцията). Отличителна характеристика на територията е значително по-високия относителен дял на земеделските земи (76,58% от общата територия на района) спрямо стойностите на същия показател за страната (57, 45%) и за областта (56,44%). Разпределението на земеделските земи по начин на трайно ползване и по вид на собствеността е представено в долната таблица:1 Разпределение на земеделските земи на територията на МИГ Павел баня
В района на Павел баня се поизвеждат предимно пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица, лозя и зеленчуци. През последните години все по-широко навлизат етерично-маслените култури: лавандула, рози и др. От трайните насаждения се отглеждат череши, праскови, орехи, ябълки и сливи. В последните години силно са намалели и площите със зеленчуци- отглеждат се предимно бамя, градински грах, зелен фасул, чесън. В тази територия има потенциал и за отглеждане на екологично чиста (биологична) продукция, но нагласите на хората все още не са настроени положително в тази насока, тъй като биологичното производство е по-трудоемко. В България все още липсва пазар (търсене) на такива продукти, на първо място второ-изкупната цена за биологините продукти тук е много ниска и ако няма осигурен външен пазар производството е на загуба. Общинския поземлен фонд включва имоти представляващи пасища, мери, ниви, ливади, и др. С измененията в ЗСПЗЗ имотите с начин на трайно ползване – пасища, мери са преобразувани от частна в публична общинска собственост и ежегодно се предоставят на земеделските стопани за паша. С тях не могат да се извършват други разпоредителни действия. Останалите имоти от общинския поземлен фонд могат да се отдават под наем или аренда. Земеделските земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ са остатъчен фонд след възстановяването на правата на собствениците и се стопанисват и управляват от общината. Те служат за обезщетяване на собственици, за изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост, за реализиране на проекти за техническата инфраструктура и др. Тези земи не могат да се продават и за тях не могат да се издават удостоверения за снабдяване с нотариални актове. Единствената възможност за тяхното управление е отдаването им под наем или аренда за срок от три, съответно четири години. Не винаги начина на трайно ползване на имотите съответства на действителното им фактическо състояние. По данни, предоставени от ОСЗГ гр. Павел баня, общата площ на земеделските земи в община Павел баня (към края на 2009г) е 14089,4 ха (140 892 дка), от тях 3436,5 ха са общинска собственост. Разпределението на общинския поземлен фонд по населени места е даден в таблицата по-долу:
Данните са от стратегията за управление на общинска собственост 2007-2011 Анализирайки наличните към 2008г. данни, в общинската стратегия за управление на общинската собственост е направен извод, че се открояват населени места, в които имотите общинска собственост с възможност за отдаване под наем са максимално използвани и такива в които наличния капацитет не се използва напълно. Продължителния период, в който един обект не се ползва или наема, води до лошото му опазване и съответно рушене и амортизиране. По отношение на отдаването под наем и арендоване на земеделски земи прави впечатление малката част от общинския поземлен фонд, който е арендован или отдаван под наем. Животновъдството в община Павел баня е било добре развито - сега се забелязва трайна тенденция към спад в производството и намаляване броя на отглежданите животни. Причини: трудоемка , нископлатена работа, необходимост от а вложения (инвестиции) във връзка със новите задължителни стандарти, които стопаните трябва да спазват при отглеждане на животни и добрите земеделски практики. Промишленост В отрасловата структура на общинската икономика промишлеността заема сериозен дял, предимно заради преработващата промишленост, развита в района. Общината е разположена между два големи индустриални центъра - Пловдив и Стара Загора, които привличат добрия човешки ресурс като кадри и потенциал. Това се отразява отрицателно на темповете на развитие в големите предприятия. Не е за подценяване броят на безработните в Павел баня, които са нискоквалифицирани и трудно намират работа при условия на криза. Въпреки тези фактори, в последните години се констатира краткосрочна тенденция към увеличаване на произведената продукция от предприятията. Част от горския ресурс е с промишлено значение. Той е суровинна база за развитие на дървообработващата и мебелната промишленост в общината, която е с традиции и днес е с водеща роля. Промишлеността в района е представена предимно от преработвателни предприятия (микро и малки предприятия в леката промишленост- хранително-вкусова, мебели, преработка на земеделски продукти, дестилационни инсталации, розоварни и др.). Шивашката промишленост е силно засегната от негативните икономическа ситуация в последните години – много от предприятията, които са в този бизнес са намалили производството си или вече не съществуват. Хранително-вкусовата промишленост е намалила влиянието си в района - много от предприятията, които са действали в тази област, сега са затворени или работят на минимални обороти (фурни, млекопреработване и др). Транспортна инфраструктура, благоустрояване Главен транспортен коридор, разсичащ територията на общината е националния транспортен коридор – формиран от главен път І – 6 /Кюстендил-София-Бургас/ и главната ж.п. линия № 3 /София-Казанлък-Карнобат-Варна/. Изградеността на този коридор в посока “запад-изток” до голяма степен се определя от терена и географския релеф, но по същество е оказал значимо влияние върху формирането на селищната мрежа на община Павел баня /цялата селищна мрежа е възникнала и нейното развитие се утвърждава от функционирането на този коридор/. От друга страна с развитието на транспортните комуникации в района на Казанлък /изграждането на тунела под вр.Шипка/ в бъдеще ще оказва също значимо влияние върху развитието на инфраструктурата в източната част от територията на общината. Изградената пътна мрежа включва общо 71,2 км. пътища от републиканската пътна мрежа. Гъстотата на пътната мрежа в общината е 137,3км/1000 км2 е значително по-малка от средната за страната – 336км/1000 км2. Това е резултат както на географските особености и устройствено изграждане на територията, но също така и на ограничено-устройствено изграждане на територията, но също така и на ограниченото развитие на цялата южна част от територията на общината. Частта от първокласния път І-6 на територията на общината е с дължина 21км. Пътят е с двулентов габарит, с нормални параметри и отговаря като цяло на националните изисквания сигурност и безопасност. Второкласната пътна мрежа е представена от частите на двата пътя ІІ-54 с дължина 5 км и ІІ-56 – 20 км. Четвъртокласната пътна мрежа се характеризира с помощните си функции, главно поради факта, че тя е предназначена да осигури връзката на отделните населени места с основни пътища – първокласният и второкласните пътища. Дължината на тези пътища е 25,2км /35,4% от общата пътна мрежа/, като състоянието и е задоволително. Пътната мрежа в общината от ІV-ти клас е почти 90 километра. Пътищата общинска собственост (четвъртокласна мрежа и местни пътища) не са в добро състояние, правят се само изкърпвания на настилките. Тези пътища имат най-голям относителен дял от пътната инфраструктура и са основният проблем в общината. Населените места в община Павел баня се характеризират и с добро благоустройствено развитие. Степента на благоустроеност на уличната мрежа в рамките на общината е около 58% /в центъра на общината – 93%/, а степента на осветеност на улиците е 82%. Състоянието на изградената улична мрежа в град Павел баня и в 12-те села на общината е лошо. Част от изградените улици се нуждаят от основен ремонт, има неизградени улици или улици без горно покритие, някои и без основа (легло). За по-голямата част от изградената с асфалтобетон улична мрежа, експлоатационният срок на износващият пласт отдавна е изтекъл. Улиците с асфалтобетонна настилка са в изключително лошо състояние и тяхното ежегодно изкърпване на компрометираните участъци не спомага за запазване целостта на конструкцията – напротив, налице са улици, които се нуждаят от мероприятия по цялостна или частична реконструкция.. Не е малък и броят на улиците без каквато и да е твърда настилка (особено в населените места извън общинският център), съответно с неизградени съпътстващи елементи (тротоари, канавки и т.н) Улично осветление има във всяко населено място, както и площади – 13 бр. Обществените зелени площи и паркове са 18 бр. Всички те имат нужда от обновяване и рехабилитация.
Водостопанската система на община Павел баня обхваща дейностите по водоснабдяване и канализация на населените места от общината, както и стопанисването и използването на изградените микроязовири. Водоснабдяването на населението се осъществява от 28 водоизточника, разположени на територията на цялата община. Общото подавано количество питейна вода е 1800 хил.м3. Външната водопроводна мрежа е с дължина 92 км. /44% от общата дължина на мрежата, като тя е силно амортизирана и е изградена с тръби, неотговарящи на българския и европейски стандарти. Изградената мрежа в населените маста е 116 км., като степента на изграденост е 58,3%. като за гр.Павел баня е 5273м. Общите загуби в подаваните водни количества са в порядъка на 42%, като те са резултат на неефективната преносна система /външна и вътрешна/. Водата е с добри питейни качества /системата за обезаразяване е хлораторна/ и поносими цени. Полезно използваната вода на жител средно за общината е с около 120 литра /жител/денонощие, като за отделните населени места са налице сериозни отклонения. Водоснабдяването на общината и организацията на водопотреблението е на добро ниво и не предполага предприемането на належащи мерки. Състоянието на канализацията и третирането на отпадните води се характеризира с ниска степен на изграденост /предимно в общинския център/ и поражда сериозни проблеми. Приоритет в политиката на общинското ръководство е подмяната на канализационната мрежа, поради факта, че е остаряла и силно амортизирана. Към м.август 2009г са реконструирани 5273м. водопроводи изградени над 1600м нови водопроводи, и 6127м канализация.
По отношение на телекомуникациите община Павел баня разполага с добре изградени мрежи. На територията на общината имат покритие и трите опериращи в страната мобилни оператори и интернет връзка, предоставяна от няколко местни интернет доставчика. В града действат няколко доставчика на интернет услуги. В гр. Павел баня е изградена кабелна телевизия. Населението на общината е сравнително добре телефонизирано Друга инфраструктура Значително влияние върху развитието на община Павел баня и въздействие върху средата за нейното бъдещо развитие (в т.ч на бизнеса) ще има предвидената за изграждане газопреносна мрежа от Казанлък в посока към гр. Карлово. Изграждането на мрежата следва да се разглежда като важен ресурс при развитието на определени дейности, които по същество могат да се обвържат с използването на този сравнително евтин енергиен ресурс.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||