Програма за развитие на селските райони (2007 2013)


Описателен анализ на социално-икономическата ситуация (тенденции за последните 10 години)



страница7/25
Дата30.06.2017
Размер2.78 Mb.
#24715
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   25

3.2. Описателен анализ на социално-икономическата ситуация (тенденции за последните 10 години):


Основните предизвикателства пред увеличаване на стойността на територията на МИГ ДЕВНЯ – АКСАКОВО са свързани с членството на Република България в Европейския съюз, развитието на областния град Варна (в контекста на близостта до него), развитието на агломерационния ареал около него, развитието на близките черноморски курорти (най-вече „Златни пясъци” и „Св.Св.Константин и Елена”), новите комуникационни технологии, както и с промени в дистрибуцията на хранителни стоки и промени, свързани с екологично-отговорното потребителско поведение.

По-долу са представени основни фактори от външната среда, както и някои фактори от вътрешната среда, със силно влияние по отношение на развитието на територията на МИГ ДЕВНЯ – АКСАКОВО.



Политико-правни фактори

Факторите, имащи най-голямо влияние върху развитието на целевата територия са свързани с членството на България в Европейския съюз.

Във връзка с членството на България в ЕС с най-голямо влияние от гл.т. на СМР са изскванията към местните власти и бизнеса (в т.ч. и земеделските производители и преработвателни предприятия) към опазването на околната среда, качество и безопасност на храните, хуманно отношение към животните и др. Спазването на съответните стандарти налага увеличени разходи за съответните субекти. Същевременно те имат достъп до европейските фондове (дори още по време на предприсъединителния период), но се изисква активно поведение от тяхна страна.

Икономически фактори

Близостта до третия по големина град в България, и агломерацията около него и близките черноморски курорти разширява възможностите за заетост на населението, но същевременно образованата работна ръка е привлечена извън целевата територия и отраслите, които могат да послужат за изграждане на местна идентичност (като земеделие и ХПП, селски туризъм). Все пак трябва да отчетем и положителните страни на тази близост – въпреки отрицателния естествен прираст, тази близост стимулира заселването на нови хора на територията и в резултат през последните пет години населението нараства. Възрастовата структура като цяло е добра (особено в сравнение с отдалечените от агломерацията селски райони).

Легловата база в близките черноморски курорти устойчиво нараства през последните години. Макар че нейната заетост спада, туристическия поток се увеличава. Това представлява възможност за реализация на земеделска продукция, от която дребните производители не успяват да се възползват. Тази близост, също така, представлява възможност за предлагане на атрактивни пакети туристически услуги за почиващите в курортите, като например такива с кратка продължителност. Има такива положителни примери като организирани джип сафарита представяне на народното творчество от читалищни организации33, но може да се каже, че възползването от тази възможност далеч не е пълноценно към момента.

Близостта до гр.Варна стимулира търсенето на имоти в някои от селата в община Аксаково. Строителството бележи значителен ръст в община Аксаково. През периода 2003 – 2007 г. са въведени в експлоатация 130 сгради, Въведените в експлоатация жилища за този период са 161.34 Според експерти по териториално планиране, това се дължи на засиления интерес към придобиване на ваканционни и втори жилища от живеещите в гр.Варна.

Това стимулира строителния бизнес, но също така се явява възможност за пласиране на собствена продукция от местните производители.

За дистрибуцията на дребно на хранителните стоки в средните и големите градове е характерно навлизането на големи търговски вериги (Пикадили, Кауфланд, Била), на чиято конкуренция дребните предложители в отрасъла трудно устояват. В резултат смесените и специализираните магазини на хранителни стоки намаляват. До 2004 г. обектите за продажба на дребно увеличават своя брой, но след тази година тенденцията е за намаляване на техния брой. Като главна причина за това може да се посочи развитието на големите вериги за продажби на дребно.

Това се явява пречка пред реализацията на продукцията на дребните земеделски производители и предприятия от ХПП, защото големите търговци поставят непосилни за тях условия относно обеми, период на плащания изисквания за плащане за търговска площ, както и изисквания за участие в промоционални кампании.35

Безработицата36 на целевата територия като цяло следва тренда на безработицата в областта и изглежда се определя от тренда на националната икономика. Пикът на нейното развнище за изследвания период (31.12.2000 – 31.12.2009) е в неговото начало. През годините на ръст на националната икономика равнището спада, за да достигне най-ниската си точка през 2008г. През 2009 г. има ръст на безработицата – вероятно дължащо се на световната икономическа криза и нейното отражение върху националната икономика.

Повече от половината безработни през разглеждания период са жени. От данните се вижда, че тренда на дела на женската безработица е противоположен на този на общата – в период на просперитет и намаляване на броя на безработните, намалява и броя на безработните жени, но с много по-малък темп от този на безработните мъже. В резултат се получава, че делът на безработните жени се увеличава във времена на подем и намалява във времена на застой, т.е. жените по-трудно намират работа при възход на икономиката, макар че и по-трудно губят работата си при лоши времена.

Младежите от целевата територия се явяват уязвими на пазара на труда. През разглеждания период делът им сред безработните е по-висок от този за областта. В период на икономически подем делът на безработните младежи пада, но са уязвими по време на застой, когато техният дял расте.

Интересно е, че през последните шест години намалява делът на безработните с основно и по-ниско образование, както и на трайно безработните (дори броят на трайно безработните намалява и през последната година, въпреки увеличаващата се безработица). Все пак, делът на недобре образованите безработни остава висок на целевата територия (по-висок от този за областта) и това се дължи в значителна степен на лошата образователна структура на населението.37



Социални и демографски фактори

Демографски фактори38

Раждаемостта се движи в границите между 10,2 и 14,3 ‰ в община Девня през периода 2000 – 2009г., докато нейната вариация е по-малка в община Аксаково – между 9,4 и13,3 ‰. Смъртността надвишава раждаемостта и в двете общини. В община Девня, варира между 13,9 и 16,7 ‰ през периода при стойности между 13,6 и 16,7 ‰ за община Аксаково. Въпреки това населението през последните пет години нараства и в двете общини, което се дължи на положителния механичен прираст, надвишаващ по абсолютна стойност отрицателния.

Населението в подтрудоспособност възраст в община Девня намалява от 20,2% през 2000г. до 18,2 % през 2007, но през 2008г. се увеличава с 0,1% и запазва това ниво през следващата година. Подобна е тенденцията и в община Аксаково – там населението в подтрудоспособна възраст намалява от20,7% през 2000г. до 16,2% през 2007 и се увеличава с 0,2% през последната година.

През периода се увеличава дела на населението в трудоспособна възраст (от56,3% до 62,3% за община Девня и от 52,9% до 59,6% за община Аксаково), докато този в надтрудоспособна възраст намалява. Главният фактор за това са промените във възрастта за пенсиониране.

Коефицентът на възрастова зависмост за община Девня намалява от 51,7 през 2001г. до 48,3 през 2006 и нараства до 49,2 през 2007, без да бележи ясна тенденция. Коефицентът на демографско заместване е над 130 за периода и, въпреки че намалява, показва потенциал за увеличаване на работната сила в общината. Коефицентът на възрастова зависимост в община Аксаково през този период намалява от 53,5 до 50,8, показвайки намаляване на зависимите възрасти. Заедно с това, коефициентът на демографско заместване е с ясна тенденция на спад в община Аксаково (от 116,8 през 2002 г. до 89 през 2007г.) и следователно можем да говорим за опасност от намаляване на работната сила в общината.

Промени в потребителското поведение

Съвременните клиенти стават все по-информирани39 и се стремят към екологично отговорно потребление40. Това е предпоставка за възприемане на устойчиви земеделски и туристически практики. Съвременния вътрешен пазар на биопродукти се оценява като малък, но и с потенциал за развитие41, докато в европейски и световен мащаб бележи ръст42. От друга страна разработването на еко-, културни и селски- и туристически продукти носи стойност за опазване на околната среда и биоразнообразието, възможностите за зетост и качеството на живот – тези продукти се считат за устойчиви.

Същевременно Европейската комисия стимулира създаването и предлагането на устойчиви туристически продукти.43 Тези дейности са подкрепени от инициативи към търсенето за стимулиране на неговата устойчивост.44 За да успеят местните общности да се възползват от тези възможности е необходимо съвместно планиране (в т.ч. и публично-частно сътрудничество) за създаване на туристически продукт с местна идентичност и създаване на предлагане в необходимите мащаби.

Ромски етнически общности. На територията на МИГ ДЕВНЯ – АКСАКОВО няма етнически конфликти, но следва да отбележим, че голяма част от представителите на ромските малцинства не са интегрирани. Проблемът с тях излезе на повърхността при дискусиите на форум сесиите. Представителите на тези общности са обвинявани в кражби на земеделска продукция от градините и нивите. Според експерти от общинските администрации, безработицата сред тях е в особено големи размери45. Въпреки че интеграцията на ромите попада извън обхвата на СМР техният жизнен стандарт е важен от гл.т. на създаването на продукт-територия. Посетителите на целевата територия (явяващи се потребители на продукта) оценяват взаимодействието с местните хора и последните се явяват фактор при определяне на потребителската удовлетвореност. МИГ ДЕВНЯ – АКСАКОВО в качеството си на юридическо лице следва да участва в консултативния процес по интеграцията на ромите. Следва да отбележим, че територията разполага с някои ресурси за тяхната интеграция – наличие на множество необитаеми сгради в кв.Химик в гр.Девня, които могат да бъдат благоустроени със средства по Оперативна програма Регионално развитие.

Технологични фактори

Комуникационни технологии. Широкото разпространение на комуникационните технологии (особено интернет) сред домакинствата и бинеса носи редица ползи, свързани с удобството на покупките и поръчките и намаляване на транзакционните разходи. За съжаление повечето населени места от целевата територия не са атрактивни за предложителите на интернет към момента. Това би се явило пречка както за бизнес – бизнес отношенията (земеделците производители и предприятията от ХПП), така и за пазара бизнес – домакинства (за предложителите на туристически услуги).

Въздушни превози. В следствие на развитието на авиоиндустрията и конкуренцията в отрасъла, през последните години се появиха нискотарифни компании и чартърни превозвачи, които предоставят услуги на тарифи в пъти по-ниски от тези на официалните превозвачи. Предвид наличието на летище на територията на МИГ ДЕВНЯ – АКСАКОВО, следва да отчетем този фактор като възможност за развитието на туристическия отрасъл на целевата територия.

Не на споследно място следва да отбележим иновациите в горивата. Ограничаването на използването на оловни бензини влияе благоприятно на екологичната обстановка около пътищата, особено за терените около АМ „Тракия”.



Технологии за възстановяване на околната среда. Както бе отбелязано в т.3.1. от анализа, една част от почвите в община Девня са замърсени, а за значителна част от почвите в община Аксаково не са правени изследвания през последните години, но може с основание да се предполага, че част от тях също са замърсени. Развитието на технологиите позволява възстановяване на почвеното плодорие, дори за почви със замърсявания от тежки метали. Същевременно, целевата територия разполага с известни ресурси за въстановяване на качествата на почвите. Дълбоководните органогенно-минерални утайки от Черноморския шелф в североизточната част на територията на МИГ ДЕВНЯ – АКСАКОВО са приложими за рекултивация на кисели, бедни на микроелементи и деструктирали почви, както и на земи, замърсени с тежки и радиоактивни елементи.46 Въпреки че такъв проект не може да бъде финансиран при изпълнението на СМР, проект за възстановяване на увредените почви би могъл да бъде финансиран от други източници, в т.ч. и чрез финансови ресурси за международно сътруничество.

Фактори, свързани с околната среда

Производствените предприятия от агломерационния ареал са приватизирани през последните 13 години. Изпълнението на инвестиционните програми на новите собственици доведе до модернизирането на тези предприятия, което е с положително въздействие върху намаляване на замърсяването на околната среда. В тази посока действат и увеличените инвестиции в технологии за опазване на околната среда. Това ще намали замърсяванията на въздуха и почвите, ще намали рисковете и за замърсяване на водите. Разходите за опазване и възстановяване на околната среда в областта като цяло нарастват. Очаква се това да доведе до подобряване на екологичната обстановка на целевата територия. Като цяло намаляват емисиите на вредни вещества, но това не се отнася за всички замърсители. Необходими са допълнителни инициативи на областно или регионално ниво за подобряване на екологичната обстановка и запазване на компонентите на околната среда.

През последните 5-6 години нараства потреблението на вода без това да е свързано със същите темпове на нарастване на населението и производството. Следва общините да вземат мерки за ремонт на водопроводната мрежа, защото увеличеното потребление е в резултат от увеличени загуби по водопроводната мрежа. Не е разрешен въпросът с изграждането на канализационната мрежа и капацитета на пречиствателните станции в населените места. Достъпа до финансиране по Оперативна програма Околна среда, както и Програмата за развитие на селските райони могат да решат поне частично тези проблеми.

През последните години всички селища от територията на МИГ ДЕВНЯ – АКСАКОВО бяха обхванати от общинските системи за сметосъбиране и сметоизвозване на ТБО. Общинските депа за съхранение на отпадъци не отговарят на европейските изисквания. Предстои изграждането на регионално депо за ТБО край с.Въглен, в което ще бъдат съхранявани отпадъците от община Аксаково. Разрешаването на проблема с отпадъците на община Девня, обаче е начална позиция, защото проектирането депо за ТБО край гр.Провадия (в което следваше да бъдат извозвани отпадъците от община Девня) няма да получи разрешение за строеж, тъй като е проектирано в защитена местност Провадийско-Роякско плато.

Във връзка с развитието на производствената и транспортната инфраструктура на Варненския агломерационен ареал се появяват рискове за влошаване на качеството на околната среда. Така например, в Община Девня се подават зявления за промяна на предназначението на урегулирани терени в такива със складови и логистични функции в Южната промишлена зона на гр.Девня, но също така и на терени с изолационно озеленяване в кв.Повеляново, като и за промяна преназначението на земеделска земя за нуждите на изграждане на фотоволтаични паркове47. Инвестиционна активност за териториално развитие на населените места (за увеличение дела на урбанизираните територии) и/или за урбанизация на извънселищни територии в Община Аксаково се констатира основно:

• В южната част на територията, около общинския център, основно за обекти с производствено-складово предназначение и търговско-складово предназначение.

• В източната част, във връзка с концентрирания туристически ресурс и близостта до областния център. Интересът тук е насочен основно към развитие на обитаването (“второ жилище”) и на отдиха.

Промени в териториите, заети от транспортната инфраструктура, ще произтекат при реализация на проектните предвиждания, свързани с изграждането на АМ “Черно море”, съответно произтичащите от това промени в съществуващата пътна мрежа, както и от реализацията на нови пътни връзки в границите на общината и със съседни общини, на първо място – Варна и Балчик. Развитието на Международно летище Варна и особено – на обслужването на карго-полети, ще стимулира инвестиционния интерес към инфраструктурата на интермодалното транспортно обслужване.48

Елиминирането на тези рискове е извън обхвата на действие на СМР и е свързано с правомощията по отношение на устройственото планиране на местните власти.

Както се оказва, близостта до пазара не е достатъчна предпоставка за реализация на продукцията. Въпреки близостта си до курортите по северното черноморие и агломерационния ареал на гр.Варна, селскостопанските производители от територията на МИГ ДЕВНЯ – АКСАКОВО изпитват затруднения при реализация на своята продукция и постигане на добра възвръщаемост на вложените средства при производството, както споделиха при груповите обсъждания. Същевременно, те трябва да се справят със съвременните модели на дистрибуция в търговията на дребно – увеличаване на дела на големите търговски вериги. Решение за това е те да станат пазарно ориентиране и при своето планиране те следва да използват съвременната маркетингова концепция, т.е. трябва да отчитат изискванията на пазара, а да не смятат, че произвеждайки някакъв продукт, той автоматично би намерил своя купувач. Заедно с това маркетинговите разходи (проектиране, промотиране и дистрибуция) рядко са по силите на независими дребни производители, което налага съместно планиране и споделяне на разходите за планиране и достигане до пазара. Това сочи, че производителите от целевата територия следва да планират съвместни действия, за да се възползват от близкостоящите пазари.

Добра възможност за достигане на пазара от тях е възприемане на концепцията за конкурентни вериги (наричане още маркетингови мрежи) – които включват доставчици на суровини, преработватели и търговците. Планирането на съместни действия доставя стойност на участниците във веригата, подобрявайки тяхната конкурентоспособност спрямо единични пазарни участници. В съвременната икономика не се конкурират компаниите, а се конкурират веригите (мрежите).49

Да се гледа на селската територия единствено като източник на селскостопанска продукция, означава да не се използват съвременните възможности за нейното развитие. Делът на туризма в съвременната икономика расте, подпомагайки растежа и на други отрасли (в т.ч. и земеделието). Същевременно туристите не са еднотипни, клиентите търсят различни ползи от своята почивка. Затова туристическите продукти, които могат да бъдат предложени на територията на МИГ ДЕВНЯ – АКСАКОВО имат пазар, ако разбира се бъдат правилно проектирани, а обслужването бъде на необходимото ниво. Съчетавайки уникалните черти на територията, могат да бъдат създадени продукти с различим имидж. За целта, обаче, не биха били достатъчни усилията на отделните пазарни участници. Концепцията за конкурентните вериги може да намери място и в тоя случай.

Като заключение добавянето на стойност на територията ще доведе до увеличаване на работните места, което би било от най-голямо значение за уязвимите групи на пазара на труда – младежите и безработните.

Трябва да отбележим, че за да успее територията да се възползва от тенденциите в макросредата от решаващо значение е състоянието на околната среда. Опазването на околната среда в селските територии е със сравнително по-голяма добавена стойност, отколкото в градските. Това е поради факта, че околната среда е важен фактор за качеството на живота, но в селските територии, нейното качество е определящото за качеството на хранителните продукти, както и за възможностите да бъде използвана за рекреация не само от местното население, но и от посетителите на територията. Както отбелязахме по-горе, промишлените предприятия увеличават инвестициите в за опазване на околната среда. В допълнение на техните усилия, проектите при изпълнението на СМР на МИГ ДЕВНЯ – АКСАКОВО ще бъдат проектирани така, че да допълнят тези усилия.



Каталог: uploads -> docs
docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
docs -> Списък на загиналите във войните за освобождение и обединение на българските земи
docs -> Наредба №34 от 29 декември 2006 Г. За придобиване на специалност в системата на здравеопазването
docs -> Наредба №39 от 16 ноември 2004 Г. За профилактичните прегледи и диспансеризацията
docs -> Наредба №18 от 20 юни 2005 Г. За критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения
docs -> С решение №61 т. III от 27 март 2012г., на основание


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница