Събрани и оценени данни за територията (социални, икономически, природни и материални ресурси и т.н.)

3.1. Събрани и оценени данни за територията (социални, икономически, природни и материални ресурси и т.н.):

Територията на МИГ ДЕВНЯ - АКСАКОВО е хомогенна, географски, транспортно и културно свързана и разполага с необходимите вътрешни ресурси за икономическо развитие.

Реките на територията са с отток към Черно море. Единствено изключение се явява р.Суха река (водосборен басейн на р.Дунав) протичаща частично през територията на община Аксаково. Двете общини имат излаз на Черно море – североизточната граница на община Аксаково излиза на север от к.к. Златни пясъци (най-южната част от общината има, освен това, излаз на Варненското езеро), а югозападната на община Девня – на Белославското езеро, което й осигурява достъп до морските пътища. Това дава основание на двете общини да членуват в Асоциацията на българските черноморски общини.

Важен фактор за съхраняване на традиционния селски пейзаж се явява съхраненото селскостопанско производство. Делът на обработваемата площ от земеделския фонд за всяка от общините Девня и Аксаково е по-голям от средния за страната и същевременно е близък, макар и малко по-малък от средния за Североизточния район на планиране и област Варна⁵. Почви.⁶ Земеделската земя и състоянието на почвената покривка се явяват основна предпоставка за развитието на земеделието и животновъдството – традиционен поминък за територията ма МИГ ДЕВНЯ – АКСАКОВО. Земеделските практики запазват специфичния изглед за селския пейзаж. Традициите в селското стопанство и запазения селски облик на територията се явяват, също така, ресурс за развитието на селски туризъм.

Община Девня. Съгласно зонирането на почвите в България, територията на община Девня попада в зоната на разпространение на почвите от Среднобългарската лесостепна зона и се характеризира с относително голямо почвено разнообразие. Преобладаващите почви на територията на община Аксаково са черноземи и сиви горски във всичките им разновидности. Останалите типове почви са незначително представени.

Преобладаващите почви на територията на община Девня са карбонатните и типично черноземните. Те са характерни и за землищата на Аксаково и селата Игнатиево, Слънчево, Доброглед, Кичево и Климентово. Типичните черноземи в община Аксаково са слабо разпространени – има ги само в землищата на селата Слънчево и Припек. Карбонатните и типичните черноземи са подходящи за отглеждане на култури с вегетационен период, съвпадащ със зимно-пролетния максимум на почвената влага.

В северозападната част на община Девня значително разпространение имат и слабо продуктивни плитки почви, неподходящи за селскостопански култури. В централните части от общината са разпространени делувиално-ливадните почви със сравнително добро съдържание на хумус. Торфено-блатните почви са разпространение на част от територията на промишлена зона „Юг”.

На част от почвите на територията на община Девня са установени заблатявания, разпространени основно в близост до р. Провадийска и горното течение на р. Девненска. Те се проявяват интензивно при снеготопене през пролетта и през есента при обилни валежи, когато изпарението е най-малко а реките – пълноводни.

Установени са три вида замърсени почви на територията на община Девня според вида на замърсителите:

- почви замърсени с газове, аерозоли, прахоунос в атмосферата чрез комини. Установена е акумулация на Са и Мg в повърхностните пластове на почвите, резултат от замърсявания от циментовите и содовите заводи, което води до повишаване в стойностите на рН. Най-активно са засегнати земите до 1800 м отстояние от тези заводи;

- почви замърсени с течни отпадъци, които съдържат извънредно богата гама от замърсители, разтворени соли на алкални и алкалоземни метали;

- почви замърсени с твърди отпадъци - хвост, шлам, тецова пепел, пиритни угарки, фосфогипс, пиритни и серни остатъци и др. Твърдите отпадъци са богати на силиций, желязо, алуминий и тежки метали (олово, мед, цинк, живак) и арсен.

Установени са също така три вида деградирани почви (временно увредени):

- засолени. Вторично засолени са почвите околко сгурошламоотвала и в близост до разсолопроводите, също и около сондажите, солната мина и солниците (разположени извън територията на Община Девня). Общият размер на засолените почви е 215,9 ха;

- ерозирани. Общата площ на средно и силно ерозираните почви е 624,6 ха или 7,03 % от земите на територията на общината;

- вкислени и алкализирани. Вкисляване на почви в слаба степен е налице около депото за фосфогипс. Дължи се на замърсяване с повърхностни течащи кисели води. Разпространено е, обаче алкализиране на почвите от замърсени промишлени отпадъчни води. Наблюдава се по трасето на тръбопровода от “Солвей Соди” до сгурошламоотвала Падина.

Рискови от гледна точка на замърсяването на почвите са частите от територията на община Аксаково в близост до промишлените зони и трасето на автомагистрала „Хемус”.

От събраните от тях почвени проби, подложени на химически анализ за съдържанието на тежки метали - олово, мед, цинк, кадмий и други през 1982 и през 1990-91 година е направен изводът, че наличието на тежки метали е в допустимите норми на фоновите стойности и не е променило почвеното плодородие. Същото важи и за органични замърсители. Изследванията, направени от Института “Н. Пушкаров” и Института по хигиена показват, че отделянето на киселинни окиси (серни и азотни) в приземния въздух не е оказало измеримо влияние върху почвената реакция.

В землището на с. Доброглед (община Аксаково) е имало оставени от години на открито пестициди с неизвестен състав и количество, които вече са загубили качества. Опасността от замърсяване на почвите в този район не е проверявана със съответни анализи, вероятно защото към 2003 г. земята там е била необработваема, вкл. след ремонта на склада за пестициди и пренасянето им в него.

Сериозен проблем на община Аксаково е замърсяването на земеделски земи от нерегламентирани сметища, каквито има около почти всички села. Някои от тях са разположени в дерета с постоянно течаща вода, върху зелени площи или на открити равни места със свободен достъп на хора и животни.

През последните 15-20 години не е провеждан мониторинг на почвите на територията на община Аксаково по отношение на ерозия, засоляване и вкиселяване и не може да се определи налице ли са части от общинската територия с ерозирали земи или такива, застрашени от ерозионни процеси.

Данните за поливната площ на община Девня в изданието на НСИ са неактуални към днешна дата. Въпреки че е посочено че повече от 16% от обработваемата земя в община Девня е поливна (над средната стойност за страната, СИРП и областта), към днешна дата поливните съоражения не функционират и тази стойност следва да се приеме за 0⁸. Поливната площ в община Аксаково е значително под средната за страната, СИРП и област Варна.

• 
  от гледна точка на качеството на живот на местното население – като ресурс за осигуряване на населението с питейна вода;
  
• 
  като ресурс за развитието на земеделието и животновъдството;
  
• 
  като ресурс за развитието на туризма.
  

В миналото в община Девня е била изградена напоителна система с площ от 7 342 дка с доказана ефективност – тя е от типа напоителните системи, при които водата се доставя гравитачно или чрез еднократно препомпване с нисък разход на електрическа енергия. Впоследствие е била редуцирана до 2 280 дка, а настоящия момент вече не се използва. Нейното възстановяване и реконструкция представлява резерв пред развитието на поливното земеделие в общината.¹¹

На територията на община Аксаково има дълбоки сондажи с термална вода с дебит от 130 л/сек. Те не са подходящи за питейно водоснабдяване, поради високото съдържание на сероводород, но се използват за оранжерии и др. селскостопаски цели. Понастоящем проблем с водоснабдяването има практически във всички селища от общината дължащи се както на амортизираната водоснабдителна мрежа, но така също и на използването на питейната вода за поливане в дворовете по селата, както и на увеличаването сезонността на потреблението – през лятото населението на селата се увеличава в пъти. Това практически възпрепятства развитието на животновъдството и ХПП. Съществуват резерви от подземни дълбоки водоизточници, за чието разработване, обаче, са необходими значителни средства.¹²

Карстовите извори в община Девня са известни още от древността и могат да служат за развитието на еко-туризма в днешно време. Откритите водоизточници в община Аксаково (р.Батова, р.Осеновска, р.Суха река, микроязовири край селата Куманово, Засмяно, Осеново, Любен Каравелово и Ботево) са важен ресурс за развитието на еко, риболовен и рекреационен туризъм.

Всички повърхностни води на територията на община Девня (Белославско езеро, р.Девненска и р.Провадийска) са замърсени съществено над допустимото за съответните категории водоприемници и понастоящем не могат да служат за развитие на туризма. В основата на това състояние стои неефективното пречистване, както на битовите, така и на промишлените отпадни води. Привеждането на пречиствателните съоръжения в съответствие с нормативните изисквания е свързано със значителен разход на финансови средства и време. След реализацията на тези инвестиции ще е необходимо допълнително време за подобряване на състоянието, особено водите в езерото.¹³

Съществува известна диспропорция между дела на земеделската земя в двете общини – докато в община Аксаково той е над средния за страната, СИРП и областта, в община Девня той е под тези стойности. Това се дължи на по-голямия дял на урбанизираните територии и териториите за добив на полезни изкопаеми за нуждите на производствените мощности в община Девня (значително над средните за страната, района и областта). Тъй като заводите разположени на територията на общината осигуряват работни места и за населението на община Аксаково, считаме това различие като осигуряващо критична маса за реализация на стратегията, съответно и като предпоставка за обединение на целевата територия.

Известна диспропорция съществува и при дела на водните площи в двете общини. Този дял в община Девня е по-висок от съответните стойности за страната, СИРП и областта, докато за община Аксаково е значително по-нисък. Дължи се на територията от Белославското езеро, находяща се в община Девня, на която функционира пристанище Варна Запад. Изказаните в горния абзац съображения се отнасят в пълна степен относно описаното в този абзац различие.

Делът на горския фонд е близък като стойност за двете общини – над 1/5 от тяхната територия, но със стойности под средните за страната и областта и близки до дела на СИРП. Дърводобивът е без особено значение за местната икономика към момента¹⁴. Към настоящия момент функционира горска кооперация, която добива и продава дърва за огрев.¹⁵ Наличието на защитни и рекреационни гори, обаче, е предпоставка за развитие на устойчиви форми на туризъм.

Транспортната и свързаната с нея инфраструктура са сравнително добре развити. Съответният дял от територията за двете общини е със стойности над средните за страната, района на планиране и областта.

Балансът на територията е представен подробно (виж Приложение №20).

Биоразнообразие. Биоразнообразието, освен като богатство, което следва да бъде запазено и умножено за бъдещите поколения, се явява основополагащ ресурс за развитието на екотуризъм. На територията на двете общини значителен дял заемат защитените територии по НАТУРА 2000. На територията на община Девня попадат части от три защитени зони по Натура 2000 – „Побити камъни” (BG0000132), “Провадийско-Роякско плато” (BG0000104) и “Варненско-Белославски комплекс” (BG0000622). На територията на община Аксаково попадат части от пет защитени зони по Натура 2000 – “Долината на р. Батова” (BG0000102), “Златни пясъци” (BG0000118), “Суха река” (BG0000107), „Побити камъни” (BG0000132), „Батова” (BG0002082). „Побити камъни” (BG0000132), представляваща уникален геоложки феномен от варовикови колони, явяващ се същевременно дом за редица ендемични видове заема територия и от двете общини, явявайки се по този начин предпоставка за създаване на местна идентичност.

В Приложение №21 защитените територии са преставени по-подробно.

В Приложение №22 са представени най-важните от тях. Това се явява предпоставка за развитието на културен туризъм.

Ж.п. линия преминава само през територията на община Девня, но осъществява изключително важни за територията на МИГ-а връзки, както по отношение на пътникопревоз, така и за товаропренос. Гара Повеляново се използва за превоз на товари и пътници, гара Девня – само за превоз на пътници, а гара Кипра осъществява връзката с граничната зона на Румъния.

Следва да отбележим огромната роля на читалищата за културния живот и запазването на традициите на целевата територия (обобщени данни за читалищата са представени в Приложение №23). На територията на двете общини функционират 26 читалища, няма читалища единствено в две от най-малките села в община Аксаково. Членовете на читалищата съставляват повече от 3% от населението на община Девня и повече от 4% от населението на община Аксаково. Съществуващите фолклорни единици на целевата територия изцяло развиват своята дейност чрез народните читалища. Читалищата участват при честването на националните празници, църковните празници и празниците на общините и при провеждане на общинските фолклорни събори. Те съхраняват, пресъздават и представят и местни обичаи.

Населението на целевата територия съхранява традиционни занаяти като производство на млечни продукти, вино (общински прегледи на достиженията се правят на празника Трифон Зарезан) и домашна ракия. Съществуват отделни практики на дърворезбари и бъчвари. Правят се опити да се възтсанови каменоделството.

Съхранено е традиционното провеждане и на празници като Тодоров ден, Лазаров ден, Коледа, Великден и др. Съхранена е също така традицията за провеждане на народни борби.

Специфични представители на българския етнос са изселници от Бесарабия, съхранили своите обичаи от местата на своя произход, което също допринася за културното многообразие на целевата територия.

• 
  Като важен фактор за качеството на живота на местните жители;
  
• 
  Като ресурс за развитие на устойчиви туристически практики.
  

За разлика от повечето селски райони, територията на МИГ ДЕВНЯ – АКСАКОВО се отличава със сравнително добри демографски характеристики. Общият брой на населението на целевата територия е 31 153 души към 31.12.2009¹⁹ и попада в допустимите граници за образуване на МИГ. Характерно за населението е добрата стойност на коефицента на полово сближаване – 1035 жени на 1000 мъже в община Девня и 1043 жени на 1000 мъже в община Аксаково, при стойности за областта и страната съответно 1053:1000 и 1067:1000.

Повече от половината население на целевата територия (52,26%) живее в двата града Девня и Аксаково. На база отделна община съществува ясна диспропорция – повече от 90% от населението на община Девня е градско, докато делът на градското население в община Аксаково е 36%. Обяснението за това е логично и не следва да се възприема като вътрешно за територията различие – община Девня е съставена от 1 град и две села, докато броят на селата в община Аксаково е 22.

Следва да отбележим сравнително благоприятната възрастова структура на населението на двете общини (виж Приложение №24). Делът на населението в трудоспособна възраст и за двете общини е под средните стойности за България, СИРП и област Варна, но това се дължи в значителна степен на населението в подтрудоспобна възраст – делът за всяка от двете общини е над средния за страната, района на планиране и областта.

Общо за целевата територия населението над трудоспособна възраст е със сравнително висок дял при изразени вътрешнобщински диспропорции. Прогресивна е възрастовата структура в община Девня като цяло, но структурата на населението е регресивна в с.Падина, допълнително повлияна от неблагоприятната екологична обстановка в селото, както и преминаването на път през центъра на селото, обслужващ девненските заводи и пристанището. В община Аксаково е прогресивна е възрастовата структура в селата с малцинствено население (най-вече румънскоезични роми) Игнатиево, Изворско, Любен Каравелово, както и с.Въглен. Стационарна е в общинския център гр.Аксаково, най-неблагоприятна е в селата от северозападната част на общината.²⁰

Естественият прираст в двете общини е отрицателен, на нива под средните за страната, но над средните за областта (виж Приложение №25.)²¹. Механичният прираст е положителен (над средното ниво за областта в община Аксаково и под средното в община Девня) и крайното салдо за двете общини е положително.

Извънболничната помощ се осъществява от ДКЦ с 10 легла в община Девня и медицински център с 2 легла в община Аксаково. Следва да отбележим, че като цяло достъпа до здравни услуги е затруднен за жителите на повечето от селата от община Аксаково.

Като цяло местата в детските градини са осигурени в достатъчна степен.

На територията на община Девня има 3 спортни игрища – в кв. “Река Девня”, кв. “Повеляново” и с. Кипра. В центъра на с. Падина през м. ноември, 2009 г. е открита спортна площадка. Състоянието на материалната база на спорта като цяло е неудовлетворително.²³

В община Аксаково функционират 3 спортни комплекса – два в Аксаково и един в с. Игнатиево. Базата им е в лошо състояние. В някои от другите населени места (Кичево) са съществували игрища, но не се поддържат. Това състояние е неудовлетворително, особено за нуждите на масовия спорт, поради недостатъчния капацитет и неблагоприятната локализация - отдалеченост от повечето малки населени места в общината. Поддържането на съществуващата инфраструктура на спорта понастоящем е недостатъчно. Общата оценка по отношение съществуващата инфраструктура на спорта в общината е, че тя не е развита в необходимата степен и не осигурява пълноценни условия за спорт на местното население, както и допълнителни атракции за отдиха и туризма.²⁴

Икономически характеристики.

Икономическият облик на територията на МИГ ДЕВНЯ – АКСАКОВО в значителна степен се определя от производствената и транспортната инфраструктура на Варненския агломерационен ареал и туристическата инфраструктура на близките черноморски курорти. Следва да отбележим две важни особености – концентрацията на населението и ежедневните трудови пътувания.

Населението е концентрирано в три селища – гр.Девня (повече от 90% от населението на община Девня) и гр.Аксаково и с.Игнатиево (повече от 55% от населението на община Аксаково). Същевременно тези центрове са с добра свързаност с гр.Варна – гр.Девня е свързан чрез ж.п. линия и междуселищни автобусни линии с областния център, докато гр.Аксаково и с.Игнатиево разполагат с общи градски автобусни линия с областния град, една от които осигурява свързаност и с курортите Св.св.Константин и Елена и Златни пясъци. Тази концентрация и транспортна свързаност обясняват изходящият поток на ежедневните работни пътувания. Не съществуват достоверни статистически данни за изходящите трудови пътувания от община Девня. Изчисленията показват, че поне 79% от заетите в община Аксаково разботят извън пределите на общината – заетите на територията на общината са били 2524 през 2008г. при население в трудоспособна възраст 12968 души и равнище на безработица от 7,17%²⁵. Според някои оценки, 58% от заетите пътуват ежедневно извън територията.²⁶ От тях над 90 % ежедневно пътуват за гр. Варна и ок. 6 % за гр. Девня.²⁷

Същевременно за община Девня са характерни входящите ежедневни трудови пътувания, превишаващи изходящите – икономиката на община Девня е осигурила 7370 работни места през 2008г., при население в трудоспособна възраст 5662 души и 4,23% равнище на безработица.²⁸ Според данни от РСЗ – Варна за предходни години над 60 % от работните места в общината са заети от приходящи, които полагат труд не само в сферите на промишленото производство и транспорта, но също и в администрацията и услугите.

Поради тези причини следва да се интерпретират внимателно статистическите данни за броя на предприятията и работните места по отраслови сектори.

Преработващата промишленост е с най-голямо значение като работодател на целевата територия – тя осигурява повече от 38% от работните места. Следва да отбележим различията за двете общини – за община Девня значението се дължи на химическите заводи, докато за Аксаково – на леката промишленост, в т.ч. ХПП. Основни представители на сектора в община Девня се явяват Солвей Соди АД (производство на сода), Агрополихим АД (производство на азотни торове и суровини за тяхното производство), Девня Цимент АД (производство на цимент). С най-голямо значение от сектора като работодатели в община Аксаково са Еко пиле ЕООД (производство и преработка на птици) и Манекс сън АД (свинеугоителен комплекс).

Значителна е ролята на транспорта за зетостта в община Девня (водещ представител на сектора е пристанище Варна Запад), докато за Аксаково към момента е сравнително малък, но се очаква да нараства в бъдеще, предвид увеличаване на функционалността на летище Варна и изграждане на АМ ”Черно море”.

Най-голям е броят на търговските предприятия (отрасъл Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети) – над 40% от предприятията, но отрасалът е представен преди всичко от микропредприятия и осигурява едва 7,8% от работните места. Сравнително малкият размер на необходимите инвестиции за стартиране на търговия на дребно обяснява популярността на бранша, но тези предприятия макар и с важна роля за самонаемането носят малка добавена стойност за територията. Развитата търговска мрежа, от друга страна, е предпоставка за реализация на земеделската продукция на територията на МИГ ДЕВНЯ – АКСАКОВО.

На пръв поглед селското стопанство е с малко значение за община Девня – осигурява малко над 1% от работните места в общината (в община Аксаково осигурява над 17% от работните места). Но тези числа следва да се интерпретират. На пъро място, една значителна част от работещите в гореописаните предприятия от химическата индустрия, пристанище Варна Запад и ТЕЦ Девин АД живеят извън границите на общината. На второ място, селското население е под 10% в община Девня. На база отношението на дела на селското население към заетите в сектора и работните пътувания, делът на сектора от малко над 1% не е незначителен.

Значението на селското стопанство за добавяне на стойност на целевата територия се възприема в два аспекта:

• 
  Като непосредствен източник на доходи и заетост;
  
• 
  Като възможност за интегриране с други сектори от местната икономика.
  

Малкият размер на земеделските стопанства повишава цената на която купуват факторите на производството, като същевременно намалява цената на която бива изкупуваната тяхната продукция (идентифицирано е като проблем на форум сесиите). В резултат, селскостопанската продукция, която се създава на целевата територия е с ниска добавена стойност. Същевременно, на територията на общините Девня и Аксаково функционират предприятия от преработвателната промишленост, както и предприятия за амабалаж и опаковки, които са представени в Таблица 2. За повишаване на стойността на земеделската продукция е необходимо общо планиране и съвместни действия от участниците в тези сектори.

Възможностите за интегриране на земеделското производство с други сектори бяха дискутирани при провеждането на груповите дискусии (форум сесиите, фокус групите и работните срещи). Вижданията на местните партньори бяха, че на целевата територия биха могли да се осъществят съвместни действия за създаване на интегриран туристически продукт. Селскостопанските практики са важни са запазването на селския пейзаж, а също и като доставчик на хранителни продукти за ресторантьорите. Допълнителни ползи за потребителите на продукта биха могли да бъдат доставени чрез експониране на традициите и културното наследство (благодарение на развитото читалищно дело), разработване на туристически маршрути, особено при разработването на такива по Римския път Марцианопол – Новиодунум, чрез съчетаване с други атракции за достъп и експониране на материалните паметници на културата от античността и средновековието. По този начин ползите биха били разпределени не само между селскостопанските производители но и сред различните сектори на бизнеса и обществото, повишавайки добавената стойност не само на отделните отрасли, но и на територията като цяло.

Друга възможност бе отбелязана от участниците в груповите дискусии - възможността за интегриране на земеделието с производството на енергия и компост, отчитайки, че отпадъците от селскостопанското производство, които често се явяват източник на замърсяване на околната среда, служат за суровини на други производства. В действителност, говорейки за околната среда местните партньори показаха дълбока загриженост. Това се дължи на историческите особености при развитието на промишления комплекс в община Девня и на близостта до агломерационния ареал на град Варна. Участниците считаха, че мерките предприети до момента от големите замърсители по инсталиране на пречиствателни станции и съоръжения трябва да бъдат продължени, но и допълнени от действия от всички местни партньори. Участниците се обединиха около мнението, че реализираните проекти при изпълнение на СМР трябва да бъдат не само неутрални по отношение на околната среда, но задължително да водят до нейното подобряване.

Туризмът е със сравнително малко значение към момента за заетостта – отрасъл Хотелиерство и ресторантьорство е осигурил едва 1,5% от работните места. Наличната туристическа инфраструктура не се дооценява като самостоятелен ресурс към настоящия момент. В град Девня е единствения хотел на целевата територия, но условията за настаняване в него не са на нужното за целта ниво. Има две механи на територията на община Девня, изпълнени в битов стил, осем къщи за гости и места за настаняване в община Аксаково, както и една почивна база. Същевременно на работните срещи, доста участници изразиха готовност да развиват селски туризъм. Територията има даденост и за ловен и за риболовен туризъм.

Данните за икономиката на целевата територия са представени подробно в Приложение №26.

Инфраструктурни характеристики.

Свързаността на територията може да се определи като много добра. Връзката между населените места в общините се осъществява чрез обществен транспорт. За републиканската и общинската пътна мрежа са характерни типични проблеми – лошо състояние на инфраструктурата. Проблем със свързаността има за селата от северозападната част на община Аксаково – пътната инфраструктура е гроздовидна и в резултат връзката между някои близки населени места е затруднена – по-лесно е да се стигне да общинския център, отколкото до съседно село.

Банковите и застрахователните офиси са разположени само в двата града. Проблеми с обхвата на мобилните оператори има в някои от селата. Интернет доставчици работят в градовете и в някои от селата – Игнатиево, Слънчево и Кичево в община Аксаково и двете села от община Девня.

Населените места в двете общини са електрифицирани и водоснабдени на 100%. Битовата канализация е изградена на 90% в община Девня и частично в с.Кипра (община Девня), частично е изградена в гр.Аксаково и с.Игнатиево (община Аксаково).

Административни характеристики.

Общините от целевата територия се обслужват от регионалните и областните служби, разположени в регионалния център гр.Варна – Областна разплащателна агенция – Варна, РИОКОЗ – Варна, РВМС – Варна, РСЗ – Варна, РИОСВ – Варна, БДЧР, МВР – Варна, териториалните поделения на МРРБ и ИАНМСП.

Всички населени места от територията на двете общини са включени в територията на МИГ АКСАКОВО – ДЕВНЯ, в т.ч. и двата административни центъра. Селата в община Девня се намират на 8 и на 9 км от административния център. Най-отдалеченото село в община Аксаково от административния център е с.Генерал Кантарджиево, отстоящо на 33 км от него.

Околна среда.

За атмосферния въздух на община Девня са характерни съществени превишения на ПДК по отношение на ФПЧ, сероводород и амоняк, като кв.Повеляново е с най-неблагоприятни условия. Реките съдържат разтворими вещества, превишаващи с пъти нормите за приемници ІІІ-та категория, а водата на Белославското езеро е еутрофизирана. Немалка част от почвите са физически увредени или замърсени. Третирането на твърдите битови отпадъци не е осигурено с отговарящо на европейските изисквания депо; нерешени въпроси има и по третирането на промишлените и опасните отпадъци. Значителна част от населението е подложена на наднормен шум. Значителните по квадратура озеленени площи са в лошо състояние и недобре поддържани²⁹. Конфигурацията на релефа, съчетана със резултатите от осъществената строителна дейност спомагат интензивната инфилтрация на повърхностните замърсени води. Към това трябва да се прибави и влиянието на неподходящи земеделски практики. Рисковете са от замърсяване с нитрати и нитрити в плитките водоносни хоризонти.³⁰ Това, само по себе си е предизвикателство пред екипа на МИГ-а с умения, знания и висока доза „хъс” да превърне проблема в преимущество, за което красноречиво говори логото на МИГ ДЕВНЯ – АКСАКОВО.

За община Аксаково е установено, че като правило наличието на вредни аерозоли в атмосферния въздух не превишава пределно допустимите концентрации. Единични случаи на превишение на ПДК са констатирани по отношение на фини прахови частици (ФПЧ) и сероводород (H2S2). Средногодишните нива на серен двуокис поддържат трайна тенденция към понижаване; замърсяванията с азотен двуокис, макар и под ПДК, са сравнително постоянни; средните концентрации на сероводород имат силно изразен непостоянен характер; запазва се тенденцията към понижаване на годишната концентрация на оловни аерозоли в териториите с интензивен трафик; праховите частици продължават да са най-проблемният замърсител в община Аксаково.³¹

Повърхностните води на реките и язовирите на територията на община Аксаково се оценяват като приемливо чисти. Няма данни за наблюдения на хидрологията и хидрохимията на деретата, поради което не може да се даде преценка за вида и количеството на замърсителите в тях. Състояние на очистването на отпадъчните води от стопанските предприятия дава ос¬но¬вание да се предположи, че такива са налице.

Морската вода не показва отклонения от българските и европейските норми по по¬ка¬за¬телите: хидро-физични характеристики; активна реакция на водата; разтворен кислород; биохична потребност на кислород О2; съдържание на биогенни елементи – азот и фосфор (40-80 % от ПДК).

Микробиологичните характеристики на морската вода в 99 % от случаите през активния сезон отговарят на българските стандарти и в 100 % от случаите – по директивите на ЕС. Радиологичните характеристики са в границите на естествения радиационен фон.

Замърсяването с нефтопродукти е инцидентно и е под нормите за курортни зони.

Воденото наблюдение от „ВиК” ООД, РИОКОЗ и Басейнова дирекция за Черноморския район във Варна показва сравнително недобро качество на на плитките подземни води, докато тези от долнокредния и част от палеогенския водоносни хоризонти удовлетворяват нормативните изисквания. Карстовият характер на повечето местни извори представлява заплаха за качеството на водата им при обилни валежи и наторяване с естествени и изкуствени торове, както и от попивните ями. С много добро качество са дълбоките подземни води от малм-валанжския водоносен хоризонт, които удовлетворяват изискванията на БДС „Вода за пиене”. По физико-ме¬ханичен състав са пресни до слабо минерализирани (минерализацията е от 0.6 до 0.7 г/л) с преобладаване на калциев и магнезиев хидрокарбонат.³²

Хомогенността на територията на общините Девня и Аксаково се определя от техните сходни географски, културни и демографски показатели. Същевременно територията е свързана още от Античността, свиделство за което са останките от римския път Марцианопол – Новиодунум. В днешно време тя разполага с достатъчно вътрешни ресурси и потенциал за развитие. Пред местните партньори стои задачата да осъществят връзките между различните отрасли, между различните сектори, създавайки устойчиво развитие с особен акцент върху опазването и подобряването на околната среда.