Програма за развитие на туризма

СЕЛСКИ

ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ

ИНФРАСТРУКТУРА

Алтернативните форми на туризъм обединяват туристически пакети или отделни туристически услуги, които се определят като алтернатива на масовия туристически продукт по начин на предлагане, протичане и ангажирания човешкия ресурс. Такива са: селски, екологичен, планински, приключенски (преходи с колело, на кон, със ски и снегоходки, спускане с лодки, гмуркане, проникване в неосветени пещери, преминаване на алпийски маршрути с водач), тематичен - свързан с културно-историческото наследство, туризъм свързан с езотеричното, религията, виното, традиционната кухня, етнографията и традиционната музика и заняти. (Устав БААТ). Той е едно обединяващо генерично понятие за специализирания туризъм в България през 21-ви век.

Селският и агротуризъм са разновидности на алтернативния туризъм. Тяхното зараждане е исторически свързано със следвоенното възстановяване на Западна Европа и по точно на Франция, където чрез подпомагане на инициативи на земеделски стопани в областта на туризма се постига задържане на населението в селските райони и възраждането им. Не случайно най-големи средства от бюджета на Европейския съюз са ангажирани именно в селското стопанство, а Общата аграрна политика представлява един от стълбовете на ЕС.

Това е една съвкупност от нови туристически практики, в която доминира общуването на туристите с природата и активното участие с определен физически ангажимент. Тази група от различни по сезонност и среда турове има своите най-големи привърженици сред младежите и хората работещи в стресова среда, за които общуването с природата и съчетанието му с определена активност или спорт е от изключително значение. Налице е и феномен на мода, но над всичко стои осъзнатата потребност да се пребивава активно сред природата. Това е и най-динамично развиващият се сегмент в световния туризъм. Най-често той се продава в пакет с услуги които представляват по същество селски туризъм, и има характеристиките на устойчивия туризъм.

Това е туризъм базиран на основата на културното наследство, традициите, обичаите, кулинарията, както и туризъм, базиран на архитектурното наследство характерно за градовете и селата приемащи туристи.

Устойчивият туризъм е едно ново понятие и се явява продължение на концепцията за устойчиво развитие, която бе лансирана на конференцията в Рио през 1992 г. Той е резултат от грижите полагани за опазване на застрашените райони на планетата като цяло, и в частност на тропическите гори. В същото време обаче той третира и урбанизираните райони, селата, културното и архитектурно наследство - следователно има по-широка рамка в сравнение с екотуризма. Устойчивият туризъм има за цел не само да минимизира въздействието върху биологичната среда, но и да формира възгледите на туристите преди и по време на пътуването им, както и да предизвиква природо щадящи туристически практики още в етапа на концепцията в пазарите емитиращи туристи. "Това е еволюцията в туризма, която е съобразена от една страна с интересите на посрещащите и от друга с посетителите". Всички дейности в зоната на посрещане трябва да са съобразени с пределния капацитет на природните ресурси, т.е. да се спазва принципа за колкото се може по-икономично използване на ресурсите.

Религиозният туризъм е свързан с посещение на църкви, свети места и присъствие на религиозни празници; опознавателен туризъм, на основата на създаване на целеви маршрути и атракции на неразработени до момента места;