Инвестиционен процес – същност, технология и етапи

Анализ на отношенията на инвестициите към риска – всеки инвеститор внимателно и винаги да е в състояние да определи кои комбинации риск –възвръщаемост са приемливи за него. Преди да се приеме дадено равнище на риск като приемливо, инвеститорът внимателно да има ясна финансова позиция т.е. каква евентуална загуба би могъл да си позволи да понесе.

Анализ на ЦК на избраните фирми – те се избират чрез последователен анализ на икономиката като цяло, на отделните отрасли и на фирмите в дадени отрасли – макро и микро анализ (анализ отгоре-надолу). Изборът на ЦК на отделните фирми става на базата на оценка на поне три годишна прогноза за очакваната възвръщаемост и очакван риск. Целта на анализа е да се открият такива отделни ЦК, които са подцененни на пазара, т.е. имат по-малка стойност на пазара от действителната им.

Анализ на целевия пазар на ЦК – има за цел установяване на механизма на регистриране и покупко-продажба на ЦК. Да установи кои са участниците на пазара, какви са отношенията между брокери и инвеститири, на какво се дължат промените в цените на ЦК,има ли спекулативни сделки на пазара и други.

Осигуряване на необходимите фондове за закупуване на ЦК.

Закупуване на ЦК

Наблюдение и анализ на функционирането на портфейла – вземане на решение кои ЦК да се продадат, кои да останат в портфейла и какви нови ЦК да се включат в портфейла.

Емисия на ЦК с цел да се продадат и предприятието да си набави парични средства.

Отправяне на искане на банков заемс цел да се добавят още парични средства.

Постъпления на парични средства от продажба на ЦК.

Постъпления на парични средства от банков заем.

Инвестиране на набраните парични средства във фирмени операции за придобиване на реални активи. Влагат се средства от неразпределената печалба и амортизациите.

Получаване на доходи от инвестициите в реални активи.

Разпределение на доходите под формата на дивиденти и лихви, по акции и облигации.

Разпределение на доходите или насочване на част от дохода към банките под формата на лихви и плащания по главницата.

Задържане начаст от доходитекато средства за реинвестиране.

Насочване на част от доходите към държавата под формата на данъци, такси и други плащания.

Във връзка с управлението на инвестициите висшето ръководство внимателно да вземе две важни решения:

Колко и в какви активи да се инвестира

По-какъв начин да се получат средствата, необходими за инвестирането.

Инвестиции в реални активи може да се разглежда в :

Единичен случай на инвестиране – в отделни обекти

Инвестиране във фирмата като цяло.
Инвестирането в отделен обект е налице в частен инвестенционенн процес. Той е съвкупност от дейности по проучване, проектиране, строителство и усвояване на мощности които инвеститори проектанти, строителни и финансиращи институции извършвани във връзка с реконструкцията, разширяването и изграждането на нови мощности , както и във връзка с пробиването на отделни обекти – цехове, заводи, цели предприятия.
Частния инвестенционнен процес има следната структура :

1. Инвестенционно проучване

Предпроектно проучване

Техническо проучване

2. Капиталово строителство

Финансиране на проекта

Работно проектиране

Изпълнение на проекта

Въвеждане в действие

Усвояване на мощностите

От тази страна на инвестенционния процес произтичат няколко извода:

Частния инвестенционен процес – обхваща няколко ясни разграничен фази, чиято обща продължителност може да бъде от няколко месеца до 2-3 и повече години, поради което резултатите имат вероятностен характер.

Инвестенционият процес е комплекс от разнородни дейности, които изискват специфични знания, умения и професионален опит.

Освен фирмата като инвеститор в инвестенциония процес са ангажирани различни организации-проектански, строителни, монтажни и други.

Инвестенционния процес ангажира значителни ресурси от всички видове на фирмата, което налага той да бъде сериозно управляван.

Частните инвестенционни процеси на протичат задължително един след друг.В определен период фирмата може да осъществява много частни инвестенционни процеси по отношение на различни обекти. От позицията на фирмата като цяло инвестенционният процес е непрекъснат по характер и обхваща много инвестенционни цели по отношение на всички обекти.

Инвестирането може да се разглежда като процес на подбор на разни инвестиционни проекти.Влагане и разполагане на капитали в инвестиционни носители, с цел да се запази стойността им и да се реализира печалба съизмерима с риска на инвестирането.
Етапи на инвестиционния процес:
Запознаване с инвестиционната среда;

Обръща се внимание за очакваните вълни на инфлация.

Очертават се инвестиционните възможности. Обектите с парични средства правят ин­вестиции, чрез закупуването на ЦК. Възвръщаемостта е взависимост от доходността на реалното инвестиране.

Формулиране на инвестиционните цели;

Да се инвестира в нов проект, нова технология и др.

Определянето на целта, определя към какви активи ще се насочим да придобиваме. Възможно е междинно инвестиране, т.е. едно предприятие може да рискува със спеку­лативно инвестиране да реализира средства за реално инвестиране.

Оценка на инвестиционните носители (различни видове активи с различни характери);

Инвестиционен портфейл – много рядко се инвестира в един инвестиционен носител. Основен принцип на този етап е диверсификацията.

Управление на инвестиционния портфейл – следи се как се променя средната възвръ­щаемост и средния риск на инвестиционните носители, така че във всеки момент ин­вестиционният портфейл да отговаря на инвестиционните цели.
Основни инвестиционни носители
Краткосрочни инвестиционни носители - спестовни инструменти изискуеми до една година;

Обикновени акции – инвестиция осигуряваща собственост върху дадени активи, да­ващи възможност за доходност:

- Текущ доход (дивидент);

- Капиталова печалба (доход в резултат на изменение цените в определен период от време);

3. Ценни книжа с фиксиран доход – осигуряват относително сигурни бъдещи потоци под формата на лихви или фиксирани плащания.

- Облигации – дългови ЦК;

- Привилегировани акции – осигуряват точно определен дивидент;

- Конвертируеми ЦК – обикновени или привилегировани акции, които след време могат да се разменят за обикновени;

- Спекулативни – значителни капиталови печалби, служат за защита от промяна на курсовите(опции, фючърси);

4. Други инвестиционни носители (сгради, съоръжения).

5. Участници в инвестиционния процес са:

- Правителството – то реално инвестира в болници, училища и т.н.Източник на ин­вестициите са дългосрочните ценни книжа. Държавата има и текущи потребности пре­дизвикани от по-големи държавни разходи от приходи или от разминаването във вре­мето на постъпленията от приходи и разходи. Това е причина за придобиване на крат­косрочни инвестиции – временно приютяване на капитали от страна на държавата.

- Фирмите – инвестират в реални и финансови инвестиции(ЦК).

- Индивидите – бизнес инвестиции (занаятчийство, упражняване на свободни про­фесии). Те не могат да емитират ЦК. Използват банкови кредити. Явяват се инвестиции с добър дял в целия инвестиционен процес.

Институционални инвеститори – действат от името и за сметка на други инвеститори. Управляват капиталите на множество инвеститори.

Индивидуални инвеститори – вземат самостоятелно решение за инвестирането.

Участниците в инвестиционният пазар се делят още на:

1.Същински (характеризират се с получаване на относително големи и сигурни пе­чалби)

2.Спекулативни.
Измерване на пазарния риск
Измерването на пазарният риск на проекта става чрез един коефициент β (Бета), който показва с колко се изменя възвръщаемостта на даден инвестиционен проект при изменение на пазарния доход с единица.

Под пазарен доход се разбира дохода от един максимално диверсифициран порт­фейл. В реалната действителност най-близко до такъв максимално диверсифициран портфейл е портфейла от ценни книжа (ЦК) на базата на който се изчисляват борсовите индекси. Те от своя страна са специално притеглена величина (т.е. притеглени по спе­циален начин) на цените на акциите на най-важните за дадена икономика компании.

Коефициента β ( бета ) може да има следните стойности:

Ако β = 1, то изменението на възвръщаемостта на даден инвестиционен проект при из­менение на пазарния доход с единица е пропорционално.

Ако β = -1, то има противоположно значение.

Ако β = 0, то доходите не се влияят.

И β Є [ -1;1 ].

Съществува известна разлика между β на активите на дадена

фирма и β на нейните акции.

Акциите са начин на набиране на средства. Финансирането на активите и инвести­рането се осъществява не само с емисия на акции, а също и с емисия на облигации. Съ­отношението между двата вида финансиране и влияние на структурата върху доход­ността, акциите и инвестициите, и върху техния риск се нарича „ефект на финансов лост” или „финансов ливъридж”. Независимо от структурата на финансиране можем да говорим за следните случаи на влияние на риска:

Инвестира се изцяло с акционерен капитал.
β_актив = β_{акциите}

Смесено инвестиране.



Където: А_ск е стойността на актива на собственият капитал, а А_зк е стойността на актива на заемния капитал.

Където: β_{облигации} = 0 , при данъчно фискално облекчение и следователно горната формула придобива вида:

Ефективността на всеки инвестиционен проект трябва да се оцени посредством дис­контови методи. За целта трябва да се избере подходяща изискуема норма на възвръ­щаемост, с която да се дисконтира. Собствениците на капитали са тези, чийто интереси трябва да изхождаме при определяне изискуемата норма на възвръщаемост.

RP = (r_m – r_f ) × β_{активите}

Цената на капитала съвпада с изискуемата норма на възвръщаемост.

Важна част при анализа и вземането на решения играе проучването на пазара. То се прави с цел определяне търсенето и предлагането на пазара към момента на инвести­рането, като по този начин се позиционира мястото, което може да заеме фирмата. Кон­куренцията във всяка сфера е неизбежен фактор. Откриването на силните и слабите страни на конкурентите и получаването на максимално точна информация е труден, но важен процес на анализ. Този анализ обхваща както конкурентите, които в момента са на пазара, така и тези които се очаква да се появят в бъдеще. По този начин фирмата може да се ориентира какви усилия ще трябва да положи, за да навлезе на пазара.

Всяка фирма среща бариери при навлизането в нов отрасъл. Бариерите срещу навлизане на пазара могат да се изразяват в следното: нужда от голяма сума на първо­началните инвестиции, труден достъп до каналите за дистрибуция, високи разходи за спазване на екологичните изисквания и др. Начините за преодоляване на бариерите оп­ределят производствената мощност, която фирмата ще има, особеностите на продукта, начина на дистрибуция, рекламата и др.

При разработване на инвестиционен проект за ново проектиране се следват след­ните стъпки:

Избор на местоположение

Избор на производствена програма

Определяне на вариантите на проекта- цена, възможности, технологии

Избор на технологии и оборудване

Определяне на производствена мощност

Определяне срока на икономически живот на проекта /сравняване на вариантите/

Разработване на инженерната част на проекта

Изчисляване на еднократните разходи

Изчисляване на текущите разходи

Изчисляване на паричните потоци

избор на процент на дисконтиране (осъвременяване на паричните потоци)

Изчисляване на показателите за икономична оценка на проекта по варианти

Оценяване на проекта от екологична, стратегическа, технологична и др. гледни точки

Анализ на риска по варианти

Избор на най-добър вариант на проекта и целесъобразност на проекта с интересите на банки, кредитори, акционери, доставчици, правителство и др.
Оценка и избор на инвестиционен проект
Оценяването на индивидуалните инвестиционни проекти и на портфейла от про­екти е от основно значение при съставянето на инвестиционният план. Поради това е необходимо разработването на система за оценяване на инвестиционните проекти на фирмата, която да включва следните елементи:

Критерии на оценката

Методи за оценяване на проектите

Начини за подобряване на предложенията за инвестиции

Информационна база за оценяване на проектите

Системата за оценяване не трябва да се разбира и прилага като съвкупност от задължителни при всички условия критерии, методи, подходи и процедури. Именно предимството на системата е нейната гъвкавост и приспособимост към различните със­тояния на заобикалящата среда, на предприятието и наличната информация.

Оценяването на инвестиционните проекти позволява да се установи доколко осъщест­вяването на проекта отговаря на положените цели, екологичните изисквания, техноло­гичните критерии и стратегията на фирмата.

Оценяването на инвестиционен проект е процес на съпоставяне на качествата на бъде­щия обект с множество поставени пред проекта цели с помощта на система от крите­рии. Оценката на проекта трябва да отговаря на изискванията за компетентност, дина­мичност и отразяване на риска.⁷

Изборът на критерии и методи за оценяване се извършва след анализ на редица фак­тори:

Тип на проекта

Инвестиционен период

Икономически живот на проекта

Еднократни разходи

Процент на дисконтиране

Фирмени ценности, състояние на фирмата и средата

Парични потоци

Инвестиционните проекти се оценяват от гледна точка на определен период, през който се проявява ефектът от направените инвестиции.

Структурата и продължителността на срока на икономически живот имат важно значе­ние за паричните потоци, въз основа на които се оценяват проектите. Продължител­ността на икономическият живот на проекта би трябвало да се определя след анализа на много фактори: срок на физическа годност на основните машини и съоръжения; живот на продукта на пазара; физически срок на възвръщаемост на инвестициите; хоризонт на прогнозиране и др.

Еднократните разходи са основен компонент при оценка на инвестиционните проекти и решенията които се вземат относно тях. Те обхващат както новите инвестиции, така и миналите инвестиции и загуби, предизвикани от взетите решения.

Проекта може да се оценява и от гледна точка на техническата и технологична система на фирмата, от стратегическа гледна точка и от екологична гледна точка.

Решаващо значение има икономическата оценка, която се прави на база на основ­ните показатели за паричните потоци на проекта:

Нетна настояща стойност

Вътрешна норма на възвръщаемост

Срок на възвръщане

Коефициент на доходност
Нетна настояща стойност (Net Present Value - NPV)
Този метод се смята за най-съвършен от посочените по-горе.

Нетната настояща стойност (NPV) свързва потока на първоначалните инвестиции с потока на доходите породени от тях. Инвестициите се разглеждат като парични оттоци от проекта на фирмата (cash outflows), а доходите – като парични притоци (cash in­flows)⁸. Установяването на сравними стойности между първоначалните вложения и очакваните бъдещи постъпления е трудно, поради непрекъснато променящите се фактори на околната среда. За целта се използва дисконтов фактор, чрез който става възможна тяхната съпоставка. Нетната настояща стойност изразява разликата между осъвременената стойност на доходите и осъвременената сума на инвестициите. При него се установява дали сумата на от дисконтираните нетни парични потоци (inflows) за целият срок на икономическият живот на проекта е по-голяма, равна или по-малка от сумата на дисконтираните инвестиционни разходи през същият период (outflows).

Където,

C₀ – първоначалните инвестиции в края на година “0”

C_t- очакваният доход в края на година t

n – броя на годините

r – Дисконтираща норма

Критерият за оценяване и подреждане на проектите според полученият резултат, в следствие нба изчисляване на NPV е максималната положителна стойност.

Ако,

NPV > 0  проектът се приема

NPV = 0  проектът е на границата, поради което е необходимо да се направят допъл­нителни проучвания и анализи.

Основни предимства при използването на този метод са:

Положителната нетна настояща стойност води до повишаване на благосъстоянието на акционерите

Отразява съвременните стойности на паричните потоци

Обхваща паричните потоци през целият икономически живот на проекта

Възможно е оценяването на пакет от проекти
Вътрешна норма на възвръщаемост (Internal Rate of Return- IRR)
Вътрешната норма на възвръщаемост е процентът на дисконтиране, при който стойността на нетната настояща стойност е нула. Или това е норма на доходност, при която паричните доходи намаляват стойността на инвестициите до нула в края на живота на проекта.

Тази норма не се влияе от нормата на доходност на капиталовият пазар, тя зависи от паричните потоци на проекта за целият период на икономическият живот, поради това се нарича вътрешна норма на възвръщаемост.

C₀ – първоначалните инвестиции в края на година “0”

C_t- очакваният доход в края на година t

IRR – вътрешна норма на възвръщаемост

Вътрешната норма на възвръщаемост е мярка на рентабилността на проекта и зависи само от продължителността на икономическият живот и паричните потоци по години от този икономически живот. Изчисляването на IRR става по метода на пробите и грешките.

Критерии за оценяване и класиране на проекти при IRR е максималната положителна разлика между нормата на вътрешна възвръщаемост и процента на дисконтиране(k), използван за изчисляване на нетната настояща стойност.

Ако,

IRR > k  проектът се приема

IRR = k  проектът е на границата, поради което е необходимо да се направят допъл­нителни проучвания и анализи.

Предимства на този метод са:

Оценката е съобразена с фактора време

Обхваща паричните потоци през целият икономически живот на проекта
Срок на възвръщане на инвестициите (Т)
Един от най-популярните показатели за оценка на инвестиционните проекти е периодът на възвръщане на инвестициите, срокът на тяхното откупуване. Чрез него се определя продължителността от време, за което вложените средства ще бъдат възвърнати.


Ако паричните постъпления са една и съща сума през различните години, то срока на възвръщаемост на инвестициите се определя по следната формула:

Където:

I₀ – инвестиционните разходи

CF – годишният нетен паричен доход, включващ и амортизациите

Годината, в която сумата на получените парични постъпления се изравни с направените инвестиции е годината на възвръщане.

Критерият за оценяване и класиране на проектите е минималният срок на възвръщаемост на инвестициите.

Ако:

Т_0> минималният, нормативен срок на възвръщане  проектът се отхвърля

неразпределена печалба от текущата и от минали години

средствата от амортизации.

акционерният капитал.

заемен капитал.

Лизинг.

На фазата на работният проект се изясняват техническите решения, разработват се изчисления и графики, които са необходими за започване на работният процес.

Фирмените инвестиции извършват непрекъснат кръгооборот, преминавайки от парична в материална, стокова и отново в парична форма. В рамките на един инвестиционен оборот се включват всички дейности през фазите проучване, проектиране, строителство, усвояване и експлоатация до момента на възстановяване на първоначалните инвестиции.

По принцип по-мащабните фирмени иновации и инвестиции променят характеристиките на фирмата като производствена система и начин на взаимодействието й с околната среда.

Целта е да се подобри конкурентната позиция на фирмата и да се повиши стойността й в интерес на акционерите. Влиянието на иновациите и инвестициите не винаги може да се ограничи до рамките на фирмата. По-големите проекти могат да окажат въздействие и върху самият отрасъл, в който се намира компанията. Влиянието им води до промяна на равновесието между конкурентните сили: сила на доставчиците, сила на клиентите, заплаха от навлизане на нови фирми, заплаха от продукти заместители.

Главната цел на фирмените иновации и инвестиции е повишаване на благосъстоянието на акционерите, което може да се повиши при реализиране на инвестиционни проекти с положителна нетна настояща стойност.

Международните инвестиции, които са една от формите на движение на капитали, наред с международната търговия се утвърждават като основен капитал за осъществяването на глобализацията.⁹