Програма за реформи ЦК ценни книжа оп оперативна програма оиср − Организация за икономическо сътрудничество и развитие

Една от общоприетите класификации на инвестициите ги разделя на:

Инвестиции за замяна.

Инвестиции за модернизация с цел повишаване на производителността.

Инвестиции за иновации.

Стратегически инвестиции.

Социални инвестиции.

Инвестиции за НИРД.

В Закона за чуждестранни инвестиции се влага по-широк смисъл в това понятие. Чуждестранната инвестиция е:

Вложение на чуждестранно лице във:

Акции и дялове в търговски дружества.

Право на собственост върху недвижими имоти.

Собственост върху недвижими имоти.

Собственост върху предприятие.

Влогове в банки.

Облигации, съкровищни бонове и други ценни книги, издадени от държавата или български юридически лица;

Кредит за срок от 5 години.

Собственост на недвижими имоти на дружества с чуждестранно участие.

Увеличение стойността на посочените по-горе вложения.

С разширяването на Европейският съюз и във връзка с подпомагането на слаборазви­тите страни за присъединяването им към него, се изготвят предприсъединителни фи­нансови инструменти, чиято цел е да подпомогнат подготовката на страната за пъл­ноправно членство в ЕС. Един от тези финансови инструменти е програмата ФАР (PHARE) . Едно от основните й направления е подкрепа на инвестиционният процес. Като инвестициите, които се финансират от програмата ФАР, подпомагат предимно осъществяването на икономическо и социално сближаване и осигуряват финансиране за важни инфраструктурни проекти в страната.³

Страните, които са източник на инвестиции, в стремежа си да използват ефективно натрупаните финансови ресурси, имат интерес да ги предоставят чрез своите фирми и финансови институции на страни, които се нуждаят от тях. Срещу това те получават приходи под формата на данъци, печалби и дивиденти. В инвестиционния процес държавите, като институции, участват непряко, но могат да влияят чрез въвеждане или отменяне на ограничения за износ на капитали, печалби и дивиденти, както и чрез ограничения върху търговията със стоки. Всяка страна-инвеститор се ръководи от определени критерии, които целят максимизиране на доходите при възможно по-голяма сигурност. Наред с икономическите цели и критерии, тези страни се ръководят и от политически и други цели. На преден план, обаче са икономическите, които по принцип се обвързват с планове и програми за перспективното развитие на икономиката на страната.

Страните, които са източник на инвестиции, които са като правило икономически развити, са в сравнително по-благоприятна позиция, тъй като те са тези, които имат финансовите ресурси и те могат да избират къде да ги вложат. По принцип те имат по-либерални режими за инвестиране в други страни. Провеждат и стимулиращи действия, като облекчаване режима за износ на капитали, предоставяне правителствена информация на фирмите за международните пазари и инвестиционните възможности на тях, създаване на специализирани банки и приемане на програми за осигуряване на инвестициите в други страни.

Страните, които приемат чуждестранни инвестиции, разглеждани според икономическото им развитие, могат условно да се отнесат към страни с развита икономика и страни със слабо развита икономика. Развитите страни са най-често едновременно и в ролята на източник на инвестиции и в ролята на приемащи. За тях капиталовите инвестиционни постъпления са средство за преструктуриране на икономиките и по-ефективно участие на международния пазар.

Развиващите се страни, за които е характерно, че поради недостиг на капитали не могат със собствени средства да постигнат ефективно развитие, са нуждаещи се от чуждестранни инвестиции.За тях чуждестранните инвестиции са средство за създаване на нови производства и усъвършенстване на съществуващите, за използване на налични природни, трудови и други ресурси, за излизане на международния пазар. Инвестициите са им нужни за решаване на проблеми, които не могат да решат само със собствени средства. В условията на осъществяваща се световна глобализация и интеграция тези страни, които по мащаби и население са с голям дял, имат значително влияние върху икономическите и социалните процеси в света.

Постъплението на чуждестранни инвестиции се осъществява чрез преките и портфейлните инвестиции, които извършват фирми и финансови институции, от страните, които са източник на инвестиции. Те определят конкретните условия като вложители, в рамките на междудържавните договорености. Тяхната основна цел при правенето на инвестиции е печалбата, която е и един от основните критерии, според които се взима решение дали инвестицията да бъде осъществена. Други, много важни, критерии са условията и предимствата, които страната, в която могат да бъдат направени инвестициите предлага. Като предимства могат да се разглеждат евтини ресурси, благоприятни пазарни условия и други условия, осигуряващи висока възвращаемост. Но съществен фактор за привлекалността на дадена страна, наред с другите условия, е добрата нормативна уредба, която предоставя необходимата сигурност и икономическа и организационна свобода, тъй като чуждестранните компании се нуждаят от сигурност и благоприятна среда в продължителен период от време.

Тъй като предлагането на капитали е ограничено, инвеститорите имат възможност да избират, като се насочват към страни с по-благоприятни условия. Страните нуждаещи се от инвестиции, изпадат в ролята на зависими. За да получат необходимите им инвестиции, нуждаещите се страни са принудени да предлагат по-благоприятни условия, конкурирайки се с други като тях.

Проблемите на развиващите се страни, във връзка с инвестициите се третират в много документи на международни организации и техни форуми. В тях основен е въпросът какво тези страни трябва да правят за да получат необходимите им инвестиции. На първо място се поставя изискването за либерализиране на икономиката, осъществявано чрез икономическата политика. Наред с либерализирането, в пряка връзка с него, се определят конкурентни условия, които цялост са насочени към създаване на благоприятна среда за чуждестранните инвеститори. Подпомагането на преките чуждестранни инвестиции от страна на държавата чрез различни по вид стимули е фактор допринасящ за тяхното привличане. ⁴

Инвестиционната стратегия на фирмата и разработката на инвестиционните про­екти зависи от познаването на технологичната структура на реалните инвестиции.⁵ Тази структура отразява количественото съотношение, връзките и зависимостите между ин­вестициите за машини, съоръжения и оборудване; строителни и монтажни работи; про­учвателни и проектантски работи.

Технологичната структура зависи от инвестиционната, иновационна стратегия и фи­нансовото състояние на фирмата.

Въз производствената структура
Въз производствената структура на инвестициите определя начина, по който ще бъде осъществявано капиталното строителство- чрез ново строителство, модернизация, разширяване на фирмата или чрез реконструкция на вече съществуващата фирма. Въз производствената структура оказва влияние върху обема на капиталните вложения, работната сила и квалификацията на персонала, усвояването на нова техника и технология, обемът и качеството на произвежданата продукция и спазването на екологичните изисквания.
Управление на инвестициите
Управлението играе определяща роля за развитието на предприятието. Функциите на управление се поемат от кадри със съответния опит и компетентност, като в условията на задълбочаващо се разпределение и специализация на стопанските дейност, управленският процес се разделя между различни специалисти на различни нива на управление. Важен етап от управленската функция е взимането на адекватни решения. Този процес се основава на внимателен анализ и разглеждане на различните опции и обстоятелства, като се поставя оценка на база на предварително определени критерии, която е решаваща при вземане на окончателното решение.

Управлението на инвестициите изисква класифициране:

Инвестиции в реални активи

Инвестиции в нематериални активи

Инвестиции във финансови активи

Инвестиции в персонала

2 Според сферата на дейност

Инвестиции в съществуващи сфери на дейности – подържане на мощности, обновяване, ремонструкция и модернизация.

Инвестиции в нови сфери на дейност – инвестиции за диверсикация (разнообразие)

3 Според целевото им предназначение

Придружителни инвестиции – инвестиции за опазване на околната среда, за повишаване безопасността на труда

Инвестиции за запазване на пазарния дял на фирмата

Инвестиции за обновяване на актива и намаляване на разходите

Инвестиции за разширяване дейността на фирмата в традиционни за нея области

Инвестиции за навлизане на нови пазари с нови продукти – рискови инвестиции

Инвестиции за ново строителсто

Инвестиции за реконструкция

Инвестиции за разширяване

Инвестиции за технологично обновяване

5 Според потребителското предназначение на обектите в които се инвестира

Инвестиции в обекти с основно предназначение

Инвестиции в обекти от техническа инфра структура

Инвестиции в обекти от социално – битовата инфраструктура

Инвестиции за опазване на околната среда

Инвеститор – лица и институции, които влагат набраните от тях парични средатва за закупуване на реални и финансови активи. Те могат да се класифицират по:

Лица и домакинства, инвестиращи в реални активи с цел опазване или разширяване на собствения си бизнес

Лица които закупуват директно от фирмите ЦК, закупуват от държавата ДЦК, закупуване на недвижими имоти, благородни метали или произвенения на изкуството.

2 Институционалнни инвеститори (финансови посредници) – огранизации, които търгуват големи пакети ЦК. Средствата за за да инвестират в ЦК набират от постъпленията от продажба на ЦК, от влогове и други подобни източници – търговските банки, застрахователни дружества, инвестенционни фондове и други. Тези инвеститори са преобладаващи участници на капиталовия пазар.

У нас институционални инвеститори са известни като инвестенционни дружества. Те са АД или КД с акции. Предметната им дейност е инвестирането в ЦК или в недвижими имоти. Специфични за България институционални дружества са и приватизационните фондове, които също са АД с предмет на дейност придобиване на акции от държавни и общински предприятия срещу инвестенционните бонове, управление и продажба на придобитите активи и инвестиране в ЦК на други емитенти.

Необходимо е да се прави разлика между инвеститори в фирмата и фирмата като инвеститор.

Инвеститори във фирмата са онези физически и юридически лица, които за различни срокове и при различни условия предоставят свободните си парични средства на фирмата.Най-важни инвеститори във фирмата са собствениците, защото те предоствят на фирмата капитал, който се превръща в нейн собствен капитал.

Друга група инвеститори във фирмата са лицата, които предоставят заемен капитал. Това става чрез отпускането на кредити.

Фирмата като инвеститор се представя от нейното ръководство, което с помощта на специални звена изпълнява следните функции:

Разработва инвестенционна стратегия и планове на фирмата.

Търси, формулира, оценява и прави избор на идеи за инвестиране.

Организира проучването, проектирането и изпълнението на проектите.

Осигурява финансирането на инвестенционите проекти

Съгласува инвестенционите решения с решения на други области.

Контролира цялостния инвестенционен процес.

При управление на фирмените инвестиции внимателно да се спазват принципите от които се ръководят инвеститорите при вземането на решение за инвестиране:

По-малкия риск е предпочитан – инвеститорите не са склонни да поемат риск и винаги се стремят да го намалят.От две алтернативи за инвестиране те избират тази, при която вероятността за загуба на целия доход е по-малка, т.е. избират тази с по-малък риск. Ако инвестирорите поемат по-голям риск, те изискват по-висока възвръщаемост.

Тяхното благосъстояние се повишава чрез мах на възвръщаемостта и намаляване на риска.

По-големия доход изисква поемане на по-голям риск.

По-високата възвръщаемост са предпочитани.

Цели

Очаквани резултати

Необходими инвестиции

Срокове на внедряване

Отговорници.

През всеки един от различните етапи се определя какво и как ще се направи, за да се постигнат целите на предприятието. Етапите са взаимно преплетени един в друг.

Планирането на инвестициите следва хода - обща стратегия, инвестиционна стратегия, инвестиционен план. В процеса на планиране се определят приоритетните цели и разп­ределението им във времето, като то обхваща разработването и координирането на дъл­госрочни, средносрочни и краткосрочни инвестиционни планове. Оттук произтича един от основните проблеми на планирането на инвестициите: координация на всички еле­менти на дългосрочния план. Тази координация се отнася до различни аспекти: коор­динация във времето,; координация по отношение на финансирането; координация между производствено- техническото изпълнение на проекта и осигуряването на рек­лама, подготовка на персонала и други.

Инвестиционният план обхваща всички инвестиционни проекти, които се предвижда да се осъществят от фирмата, както и такива, които ще бъдат завършени в следващи пла­нови периоди.

Стратегическото планиране се занимава с три важни области⁶. Първата се отнася до доб­рото съгласуване на възможностите за растеж на фирмата и активите, с които тя разполага. Втората област разглежда сегашните възможности за растеж, като предпос­тавка за използване на бъдещите възможности за растеж, които ще възникнат. Третата област засяга предпочитаната комбинация от риск и възвръщаемост или какви са изис­кванията за възвръщаемост на инвеститорите според величината на риска.

Към съставните елементи на инвестиционното планиране може да се посочи търсенето на идеи за инвестиране. Генерирането и първоначалното развитие на идеите за инвес­тиране са успешни, ако са налице следните предпоставки: достатъчно мотивирани слу­жители, които да търсят идеи за инвестиране; те трябва да имат подкрепа от страна на управленските кадри; добре развита комуникационна система; идеи за по-нататъшно развитие на предприятието; технологично развитие и представяне на тези идеи.

Според носителя на идеята и начините, по които се е достигнало до нея, източниците на идеи могат да се класифицират така: научно-изследователска дейност на фирмата и външни източници, тенденции, посещение на панаири, изложби, четене на списания и книги.

Подходите за търсене на идеи са:

Подход, основан върху предимствата на фирмата пред конкурентите

Подход на анализ на общата и конкурентна среда на фирмата в различни аспекти: на­учно-изследователски, политически, законодателни, демографски, икономически и др.

Подход на Питър Дракър – анализ на предварително избраните източници на предпри­емачески идеи.
Инвестиционни решения
Инвестиционните решения са пряко свързани с дейността на предприятието. С разработването на инвестиционни проекти се дава възможност за намиране на такива варианти на използване на капиталовите ресурси, които позволяват да се получат наи-добрите резултати. Осъществяването на едно инвестиционно решение променя по ха­рактерен начин икономическото състояние на предприятието. Решенията за инвести­ране са мотивирани от стремежа на собствениците за повишаване на бъдещето им бла­госъстояние. Изборът в какво да се инвестира и как да се осигури необходимия капитал се прави при постигането на определени цели- икономически, технически и социални.

Най-общо инвестиционните решения могат да се разглеждат като вложение на парични средства в активи с цел постигането на стопанска изгода, която води до увели­чаването на капитал. Инвестиционните решения обхващат всички активи на фирмата- материални, нематериални и финансови. Посредством тях се преследват определени цели, като всяко решение е свързано с известен риск и неопределеност.

При взимането на такива решения е необходимо да се отчитат както финансовите ре­зултати, така и осъществяването на стратегията на фирмата. Неправилно взетите реше­ния могат да се окажат фатални за състоянието на фирмата и бъдещето й развитие. По­ради тази причина взимането на инвестиционно решение трябва да става след внимате­лен и задълбочен анализ и оценка.

Процесът на вземане на решение се състои от няколко етапа:

Отчитане на предимствата и недостатъците на обекта, в който ще се инвестира.

Изготвяне на алтернативни варианти и тяхната оценка.

Сравнение на инвестиционните решения и тяхната адекватност спрямо заобикалящата среда и нейните елементи- инфлация, лихвен процент и др.

Изготвяне на критерии за оценка на инвестиционните решения

Приемане или отхвърляне на дадено решение

Инвестиционните решения се вземат в условия на несигурност. Рискът се определя не само от вероятността да настъпят загуби за фирмата, но и от степента на несигур­ност. Рискът най- общо е вероятността едно събитие да не настъпи, колкото тази веро­ятност е по-малка, толкова по-малък е и рискът.Правопропорционално на нивото на рискът е изискването за възвръщаемост на инвестициите.

Постигането на икономически растеж основно се предопределя от повишаването и устойчивото развитие на конкурентоспособността. Развитието на конкурентоспособността на икономиката трябва да бъде разглеждано като процес на преодоляване на идентифицираните пропуски и изоставяния и фокусиране върху качествените й характеристики и предизвикателствата, които поставя членството на България в ЕС.
ОП „Конкурентоспособност” се базира на сравнително ниската конкурентоспособност на българските предприятия, които отстъпват в значителна степен на конкурентоспособността на другите компании от ЕС.

За да се подобри състоянието на икономиката, предприетите мерки и инициативи в рамките на програми и проекти по предприсъединителните фондове на ЕС трябва продължат, като се обърне специално внимание на подготовката на българските предприятия за развитие в силно конкурентна пазарна среда. Използването на средства от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) ще ускори процесите на развитие на МСП и големите предприятия както в производствените сектори, така и в сектора на услугите.

За извеждане на пазара, успешно представяне на вътрешния пазар и превръщане в конкурент на Общия пазар, е необходимо достигането на високо технологично ниво. В резултат на това технологично обновление, освен ползите за околната среда, ефективността и производителността на технологиите на предприятията значително ще се подобри. Развитието на технологични мощности и насърчаването на инвестиционни дейности от страна на предприятията ще се отрази на конкурентните предимства, които ще позволят навлизането на МСП на нови пазари, развитието на нови продукти и производствени процеси, повишаване на пазарния дял и

увеличаване на продукцията им.

Интервенциите по оперативната програма се концентрират върху един от основните аспекти на бизнес средата, осигуряване на достъпни и висококачествени информационни и консултантски услуги за предприятията. Подкрепата ще бъде насочена към създаване и реално опериране на бизнес мрежа от организации, с което

да се подобрят управленските методи и пазарните позиции на предприятията.

С цел подкрепа на развитието на регионите и създаване на благоприятна среда за развитие на предприятията и повишаване на конкурентоспособността на МСП, подобряване на пазарните им позиции и достъпа до иновации, знание и ноу-хау, ще бъдат използвани предимствата на клъстерният подход.

Подкрепата за финансови инструменти ще подпомогне развитието на МСП, като подобри достъпа им до външни финансови средства. Тези револвиращи инструменти правят достъпни обществените средства за МСП, като същевременно привличат допълнителни средства от частния сектор.

Международната конкурентоспособност на българските предприятия трябва да бъде подобрена – едновременно директно и индиректно. Развитието на технологични и иновативни индустрии изисква значителни инвестиции; следователно политиката за повишаване на инвестициите трябва да бъде насочена към привличане на инвестиции в производства с висока добавена стойност и износ. Стартирането и изпълнението на големи международни промоционални кампании за представяне на България като инвестиционна дестинация. Подобряването на спектъра и качеството на предлаганите услуги за инвеститори ще подпомогне подобряването на общите условия.

С цел подкрепа на представянето и навлизането на чужди пазари, предприятията трябва да разполагат със съвременна и лесно достъпна информация, чрез подобряване на експортното насърчаване и услуги, и целенасочени международни и национални дейности. Също така наличието на адекватна национална инфраструктура по качеството е много важно условие за увеличаване на международните пазарни дейности на българските предприятия и ще допринесе за тяхната конкурентоспособност.

Общата цел на оперативната програма ще бъде реализирана чрез две специфични цели – подготвеността на българските предприятия за Общия европейски пазар и за бързо променящите се условия на международните пазари, както и състоянието на средата в която те функционират.

Специфичните цели са:

Насърчаване на иновациите и повишаване на ефективността на предприятията.

Подобряване на бизнес средата.

Описанието на общата и специфичните цели на ОП представят общата рамка и визия как българските предприятия в контекста на бъдещата икономика, базирана на знанието и увеличаваща се глобализация, ще станат конкуренти в световен мащаб и едновременно с това ще създават устойчиво икономическо развитие на българската икономика. За постигането на тези цели, ОП „Конкурентоспособност” ще се концентрира върху изпълнението на основни приоритетни оси, като крайният резултат трябва да бъде развитие на устойчива икономика с потенциал за растеж, която да е конкурентна на международно равнище. Приоритетните оси са:
Приоритетна ос 1 „Развитие на икономика, базирана на знанието и иновационни

дейности”

Приоритетна ос 2 „Повишаване ефективността на предприятията и насърчаване

развитието на благоприятна бизнес среда”

Икономика”

Четирите приоритетни оси ще се изпълняват чрез редица цели, които да допринесат за

подобряване на икономическия растеж:
Насърчаване на развойната дейност и внедряването на иновации в предприятията.

Защита на индустриалната собственост на българските предприятия и изследователски организации.

Развитие на благоприятна про- иновативна среда в подкрепа на бизнеса.

Модернизация на технологиите и управлението в МСП.

Осигуряване на по-достъпни и качествени консултантски и информационни услуги за бизнеса.

Намаляване на енергоемкостта и разнообразяване на енергийните източници.

Укрепване на производствения капацитет и достъпа до пазари чрез използване на предимствата на бизнес кооперирането.

Подобряване на достъпа до капитал за развитие за микро- малки и средни предприятия (ММСП).

Осигуряване на финансиране за високорискови инвестиции, главно свързани с иновационни дейности.

Промоция на предимствата на България като инвестиционна дестинация.

Насърчаване на интернационализацията на българските предприятия.

Подобряване на националната инфраструктура по качество.

Инвестиционните решения са пряко свързани с бъдещото развитие на стопанските организации. Те представляват от само себе си оптимален начин, средство за съчетаване на целите на предприятията и използваните ресурси. Смята се, че инвестиционните решения са неразделна част на стратегическото планиране, което определя направленията за инвестиране и източниците на финансиране. Въпреки това, българските предприятия мислят в перспектива от една година, което е сериозна структурна пречка за координацията на бизнес процесите им с времевата рамка на националните оперативни програми и структурните фондове на ЕС. Все още преобладаващите стратегии са, реактивни, а не про- активни.

Капиталовото бюджетиране (КБ) е процес на генериране, формулиране, селек­тиране и реализация на дългосрочни инвестиционни проекти (ИП), които се очакват да носят ползи за дълъг период и да гарантират възвръщаемост, надхвърляща цената на инвестираните капитали.

Инвестирането на капитали от стопанските субекти изисква точна оценка на пол­зите и разходите от дългосрочните инвестиционни проекти. Във връзка с това взема­нето на инвестиционно решение е от ключово значение за фирмата, което се дължи на следните фактори:

Ограничеността на инвестиционните и кредитни ресурси на фирмата;

Големия размер на капитали, необходими за реализацията на дългосрочна инвестици­онна програма;

Необратимия или трудно обратим характер на дългосрочното инвестиционно решение;

значението на инвестиционната програма за увеличаването на фирменото богатство;

Инвестиционните проекти могат да се разграничават като проекти с:

позитивна проектна възвръщаемост, когато проектът генерира парични потоци, надх­върлящи необходимостта за компенсиране на собствениците на капитали за поетия риск;

негативна проектна възвръщаемост, когато генерираните парични потоци са по-малки от необходимостта за компенсиране на собствениците;

неутрална проектна възвръщаемост, когато проектът генерира парични потоци, равни на необходимостта за компенсиране на собствениците;

Капиталовото бюджетиране преминава през следните етапи:

Инвестиционно сканиране и подбор-събиране на идеи;

Формиране на предложения;

Одобряване на бюджетите на проектите;

Проектна реализация и мониторинг;

След проектният мониторинг и контрол;

Класифициране на капиталовите проекти се извършва в зависимост от различни показатели. Един от най-важните от тези показатели е „срок на полезност на проекта”. Няколко са факторите, определящи срока на полезност на икономическия живот на проекта:

Физическо изхабяване на активите, от които е съставен проекта;

Морално изхабяване на активите;

Степента на конкуренция на пазара, където се реализират стоките и услугите от про­екта.

Друг важен показател на проекта е „срок на полезност”. Според него проектите биват:

Краткосрочни (до 1 година);

Дългосрочни.

Според риска на проекта се разглеждат:

Проекти за подмяна – инвестира се в поддържане на съществуващи активи за продъл­жаване нормалната експлоатация и за предпазване от морално изхабяване;

Проекти за експанзия–целта е увеличаване на пазарния дял;

Иновационни проекти – въвеждане на нови стоки и услуги, както и стъпване на нови пазари;

Мандатни проекти – принудително наложени от разпоредби на законодателната или изпълнителната власт.

Според зависимостта на проекта от други проекти се различават:

Независими проекти – паричните потоци не са свързани с парични потоци от други фирмени проекти;

Взаимоизключващите се проекти – приетия проект предизвиква отхвърлянето на друг проект;

Зависими проекти – успехът на един проект е предпоставка за бюджетирането на друг.