Програма за стратегическите действия за развитието на културния туризъм 34

5. Анализ на обектите

През месеците октомври и ноември на 2007 г. е проведено изследване на място, чрез метода „анонимно посещение” (таен клиент).

Дейността е посветена на оценката на степента на атрактивност на националните туристически ресурси и условията на конкурентност на системата на културния туризъм в България като цяло.

Извършеният анализ позволява събирането на данни и информация, необходими за създаването на познавателната база, върху която да се реализира стратегическия план за развитие на културния туризъм в България.

Изследването е фокусирано върху идентифицирането на системи от подходящи културни ресурси, които да позиционират България в общата картина на международния туристически пазар. Анализът позволява определянето, в сферата на териториалния маркетинг, един набор от местни системи на културно предлагане, които да послужат за отправна точка за изработването на стратегическия план.

В съответствие с методите на анонимното посещение, отделни екипи са анализирали пазарите. Експерти по териториален маркетинг и инфраструктура са обикаляли България, представяйки се за туристи, посещавайки музеи и археологически обекти, събирайки информация от хотели и туристически агенции.

Дейността им е позволила да се констатира качеството на предлаганите услуги и критичните фактори, които трябва да бъдат елиминирани, условията за достъпност и проходимост, състоянието на туристическите и градски инфраструктури, така както и избора на културни маршрути, за да се провери икономическо-финансовата полза от потенциални туристически продукти.

От анализа на маршрутите се потвърждава проблемността на българската пътна мрежа, с особено силни критики по отношение на уличното осветление, бензиностанциите и местата за отдих покрай пътищата. От анализа на 66 различни района, се налага заключението за недостатъчност и незадоволителност на информационно-туристическите услуги, с най-висока средна оценка за компетентността на персонала, и много негативни относно услугите за хотелска резервация.

Сред основните услуги, по-висока оценка получава изхранването пред условията за нощуване. Услугите, свързани с продажба и дейности за свободното време не достигат удовлетворително равнище. С най-ниска оценка е достъпността до информация. При услугите, свързани с природните и културни ресурси, резултатите са окуражаващи, с оценки над средната, що се отнася до наличието и разнообразието на структурите. Окуражаващи са и оценките за сигурност и безопасност, в частност в посетените културни обекти и в хотелите. Намаляват обаче оценките по отношение на пътната сигурност.

Сред факторите за атрактивност на посетените 66 местности преобладаващи са ресурсите от исторически и културен характер съвместно с пейзажа и природните ресурси.

Сред пречките и критичните точки, в резултат и на разговорите с представителите на общественото мнение, са състоянието на пътната мрежа и на транспортните услуги, които са много далеч от международните стандарти.

От анализа на 190-те посетени обекта се регистрира една добра степен на консервация на по-голяма част от тях, а за недостатъчно се счита качеството на услугите за туристите.

По-големи инвестиции са необходими за доближаването на България и нейните културни ресурси към сегмента на семейния туризъм, на младите и на неорганизирания културен туризъм.
Проучване на актуалното виждане на водещи експерти и специалисти от туристическата индустрия и публичната администрация относно профила на българските и чуждестранни туристи и тяхното отношение към посещаваните исторически и културни обекти
През 2007 г. е проведено проучване с цел събиране на мнението на водещите специалисти от туристическата индустрия и публичната администрация относно профила на българските и чуждестранни туристи и тяхното отношение към посещаваните исторически и културни обекти.

Проучването е обхванало представители на следните сектори:

1) настаняване и хранене; 2) културни обекти; 3) балнео, спа и уелнес центрове; 4) околна среда; 5) спорт; 6) културни традиции и ено-гастрономия.

Като краен резултат успешно са проведени 44 интервюта.

Това проучване, проведено чрез раздаване на анкети, е имало две основни цели. (1) Разработка на карта на географските райони в страната, които водещите специалисти считат за особено перспективни за туризма, като същевременно се определят нужните и възможни инициативи за тяхното бъдещо развитие и се взема предвид ролята на политиците в този процес; Идентифициране на факторите, които пречат на процеса на развитие на туризма и класифицирането им по приоритети съществуващи критични фактори за развитието на националния туризъм; действията, които трябва да се предприемат. (2) Определяне на актуалното виждане на водещите специалисти от туристическата индустрия и публичната администрация относно профила на българските и чуждестранни туристи и тяхното отношение към посещаваните исторически и културни обекти; Идентифициране на основните оператори, предлагащи туристически услуги в България и определяне на техните структурни характеристики и стратегии, както и на настоящата и бъдеща роля на туристическите посредници.

Според наблюдението на интервюираните, най-силната туристическа атрактивност на България се състои в природните ресурси, в културното и историческо наследство, в изкуството и археологията.

Факторите, които възпрепятстват развитието на културния туризъм, са свързани с недостатъчно развитите на транспортната инфраструктура, с липсата на предлагане на подходящи услуги за свободното време и с ниската квалификация на човешките ресурси, използвани в туристическия сектор. Също така като негативни фактори се приемат и ниското качество на информационните туристически услуги и все още липсата на календар, който да посочва събития и мероприятия.

Факторите, които привличат туристите, са обобщени, както следва:

2) Представяне на занаяти и на други местни дейности: Етъра, производството на сливова ракия в Троян, фолклорни прояви от национално и местно значение, дегустация на вина, традиционна българска кухня и др.

3) Девствена природа: Централен Балкан, Националните паркове Рила и Пирин, други природни паркове и резервати с голямо биологично разнообразие (птици, мечки, орхидеи и т.н.) природни забележителности и характерни селски пейзажи.

4) Нови и добре организирани бази за провеждане на конгреси, конференции, събития и изложения.

5) Балнеоложки центрове с минерална вода с различна температура и съдържание на соли и минерали.

6) Водни паркове, възможности за упражняване на екстремни спортове като рафтинг, катерене и т.н. Тези, които обичат да се занимават с подводно плуване, са привлечени от останки от потънали в различни епохи кораби, особено от тези преди Втората световна война.

7) Развлечения, предлагани от дискотеки, нощни барове и т.н.

8) Възможност да се ловува (едър и дребен дивеч в ловни резервати).

1. 
   Възстановяване на психическото и физическото здраве под въздействието на природните красоти, на автентичната атмосфера на градската среда в малките населени пунктове, на опознаването на разнообразни и интересни места.
   
2. 
   Създаваните положителни емоции, трупане на опит и извършване на непривични дейности (особено в селския туризъм), гостоприемното и приятелско отношение на местните жители.
   
3. 
   Удоволствието да се наблюдават уникални животински и растителни видове и да се разглеждат исторически обекти, които са свидетели на важни събития. Хората винаги са се стремели да се учат от природата и от историята и изпитват задоволство от съзнанието, че удовлетворяват този си стремеж.
   

• 
  Възстановяването, реставрирането и опазването на археологическите обекти;
  
• 
  Използването на европейските стандарти за подобрението на инфраструктурите, използвани за достигането до културните обекти, както по отношение на пътната мрежа така и във връзка с градския транспорт;
  
• 
  Подобрението на туристическото предлагане, чрез засилване на мрежата от информационни туристически офиси, достъпа до туристическа информация, създаване на нови маршрути, формиране на подходящи кадри;
  
• 
  Развитието на туристическата реклама;
  
• 
  Създаването на нови структури за приемане на туристи.
  

1. 
   Повече от 40 % от интервюираните споделят мнението, че Черноморското крайбрежие е най-богато на ресурси и е най-ценната територия, която трябва да бъде подкрепена, основно чрез регулативни мерки и строг контрол върху строителството, за да се избегне по-нататъшното влошаване на състоянието на ресурсите.
   
2. 
   Всички отговори, отнасящи се до най-атрактивните територии, се обособяват в 9 района, което до голяма степен улеснява процеса на планиране и бъдещите маркетингови дейности.
   
3. 
   С натрупване, районът с най-голяма подкрепа е отново Черноморското крайбрежие. По атрактивност следват планински територии – Родопи, Югозападна България с планините Рила и Пирин, както и долините на реките Струма и Места, Централна Стара планина.
   

1. 
   Факторите, за които отговорността е на публичния сектор, особено транспортна инфраструктура и организация на обществения транспорт, са от критично значение за развитието на туризма и са с най-висок приоритет. Резултатите показват също, че интервюираните имат ясно възприятие за отсъствието на национална туристическа политика, както и на политика за устойчиво развитие на туризма на регионално и местно равнище.
   
2. 
   Факторите, които се отнасят до туристическото предлагане, не се разглеждат като критични. Количеството и качеството на настанителната база, услугите по храненето и другите рекреационни услуги се приемат за достатъчни и с добро качество. Единственият елемент, който е недостатъчно развит, е предоставянето на информация на туристите: всъщност над 70 % от интервюираните посочват като приоритет създаването на туристически информационни центрове.
   
3. 
   Резултатите от проучването демонстрират сериозен проблем с човешките ресурси в туристическите предприятия, свързани с квалификацията, липсата на управленски умения и предприемаческа култура като цяло. В същото време дейността на публичната администрация също се разглежда като недостатъчна.
   

1. 
   Във всички изследвани случаи качеството на наличните ресурси и потенциалът за развитие в бъдеще се възприемат като по-високи от настоящата атрактивност на туристическите продукти, които в момента се предлагат на европейския пазар.
   
2. 
   Според интервюираните природата и околната среда са с най-високо качество и потенциал за развитие, следвани от културата и наследството, спортните дейности и уелнес.
   
3. 
   В момента най-непривлекателни са офертите, отнасящи се до различни събития, като в същото време и офертите за екотуризъм не са добре разработени.
   

Проучването е проведено в периода м. октомври – м. ноември 2007 г.

Целите на проучването са: a) да се идентифицират съвременните схващания на туроператорите за ролята на културния туризъм в България и за българския туристически продукт като цяло, б) да се определят видовете туризъм, разглеждани като перспективни и маркетинговите инструменти, необходими за тяхното развитие и популяризиране, в) да се подпомогне разработването на стратегия за развитие на културния туризъм в България.

В проучването е взето мнението на 43 чуждестранни и български туроператори, като сред чуждите най-значими са TUI и Kuoni.

Почти 18% от участниците в проучването посочват продукта на културния туризъм в България на първо място като уникално предложение за продажба. На следващо място са посочени морето и слънцето, а на трето място – българските вина и кухня, както и религиозните обекти.

Туроператорите силно препоръчват създаването на продукти по „специални интереси” като начин да се разширят целевите пазари.

Двете съществени слабости, които се подчертават от туроператорите са недостатъчните въздушни връзки и загрижеността, че България все още не може да предложи туристически продукт с добро съотношение цена – качество. Тези слабости се отнасят за най-развитите видове туризъм в България (в низходящ ред: морска рекреация, планински туризъм, култура и традиции), както и за по-слабо развитите (природно-ориентиран, религиозен и медицински/уелнес).

Около 70 % от анкетираните туроператори посочват, че качеството на предоставяните туристически услуги е добро и достатъчно добро, но най-важните чужди туроператори демонстрират различно от това мнение: ако България възнамерява да играе по-важна роля на международния туристически пазар е необходимо да се приложи друг поход към качеството на обслужването, особено в сферата на храненето.

Липсата на подходящи маркетингови и рекламни дейности също се разглежда в негативен аспект: тъй като страната не е много популярна, туроператорите препоръчват повече и по-ефективни комуникационни кампании, и предлагат да се оценяват резултатите от кампаниите.

Недостигът на професионално подготвени човешки ресурси и квалифициран персонал също е изведено като слаба страна на българския туристически бизнес.

Съществена слабост представляват и строителните работи по Черноморското крайбрежие: туроператорите препоръчват незабавно спиране на застрояването.

Преобладаващата част (95%) от анкетираните туроператори смятат, че България трябва да развива нови туристически продукти, като: a) по-комплексни туристически програми, б) голф, c) хотели с по-добър дизайн и повече бутикови хотели. Новите видове туризъм трябва да са насочени към селата и начина на живот в селата, посещенията на манастири и религиозни обекти. Подкрепя се предложената идея България да се развие като археологическа и културна дестинация.

Препоръчват се следните промоционни инструменти: a) създаване на атрактивни тематични брошури, б) нови аудио-визуални материали и презентации по „специални интереси”; в) телевизионна реклама (клипове); г) интернет и директен маркетинг; д) ефективно участие в международни изложения и борси.

Някои технически проблеми, отнасящи се до визовите формалности, също трябва да бъдат отстранени, за да се развие пазара на Източна Европа.

Най-важната конкурентна дестинация на България е Турция, следвана от Румъния, Гърция и Чехия. Дестинациите, които се разглеждат като конкурентни, не са само от вида «слънце и море», а са страни с дълга история, богато културно наследство и археологически обекти.