Програма за стратегическите действия за развитието на културния туризъм

11. Програма за стратегическите действия за развитието на културния туризъм

Стратегическият план, ориентиран към културните ресурси, позволява да се гарантира изцяло устойчивото туристическо развитие на България, както и да се подобри имиджа на страната в Европа, да се укрепи националната идентичност и социалното единство, да се подкрепят редица културни дейности и да се промотират нови предприемачески инициативи.

В обстановка на растящата конкуренция между туристическите дестинации, натрупаният опит от някои страни и региони, които залагат на материалните и нематериалните културни ресурси с цел да увеличат своите конкурентни предимства, доказва тезата, че такава стратегия може успешно да бъде реализирана.

Културата е фундаментален елемент при планирането и създаването на туристическия продукт, еволюирал и приспособен към международния пазар, защото позволява на съответната страна да се различи, да има собствена идентичност и видимост, една ясна разпознаваемост от страна на потенциалните посетители и от операторите в туристическия сектор. Културата играе главна роля в процеса на повишаването на репутацията на една държава и насочването на общественото мнение към по-пълно и по-трайно разбиране на държавата и нейните ценности. В една фаза на стагнация на световната икономика, културният туризъм запазва своята способност за растеж, свързана с пазарния сектор, който счита пътуването и откриването на нови места от незаменима важност.

Стратегията, базирана на ЛоКуС-ите, прави незаменимо за държавата разрастването на ефективни модели и на участието и съдействието на различни нива на политически решения. Сложността на програмирането и управлението на една национална система и на тринадесет локални системи на туристическо предлагане задължава овластените структури да създават общи платформи и за предразполагането на механизмите, способни да гарантират директна комуникация между участниците в тази система. Много е важно общините и туристическите сдружения да вярват в перспективата на системата, прегрупирайки се за реализацията на културните проекти с едно туристическо призвание, които имат действителна способност за привличане, вместо да се състезават помежду си, отнемайки една на друга нищожен процент на туристическия поток. Успехът на тези форми на съдействие ще има ефект не само върху плана за промотирането на обектите като туристически дестинации, но ще спомогне за развитието на регионите като територии за инвестиции.

Анализът на политиките за развитието на културния туризъм реализирани от други европейски държави демонстрира какви са били резултатите от тези стратегии:

- валоризация и съхранение на културното наследство;

- регионално икономическо развитие и увеличаване на заетостта;

- икономическо възстановяване и съживяване на производствените възможности на местните предприятия;

- консолидиране и в много случаи диверсификация на туристическото предлагане;

- забавянето на процеса на емиграция на местното население;

- създаване на осъзнаване и по-голяма усет за културното наследство от страна на новите поколения.

В процес на реализирането на плана важен фактор за формирането на туристическия опит и основно за определяне на степента на задоволеност на посетителя е съдействието на местната общност. Нейната задача е не само и не толкова да предлага гостоприемството си на посетителите, колкото тази да участва в преживяванията на туриста, допринасяйки до възпроизвеждането на местния дух и на атмосферата, която обгръща това преживяване.
Програми на действия и потребителите
От анализа на данните и появилите се индикации при разучаване на конкретните места, могат да бъдат посочени шест основни насоки на действия:

а) разширяване на „ Велика София”;

б) облекчаване на натоварването върху Черноморското крайбрежие;

в) увеличаване на броя на туристи от високия сегмент на културния туризъм;

г) увеличаване на дела на младежкия туризъм в страната;

д) прихващане на потока север-юг и обратно на трафика, който преминава транзит през България;

е) укрепване на националната идентичност и чувството за принадлежност към страната у новите поколения българи.
Резултати, постигнати при развитието на културния туризъм

В представения Стратегически План е демонстрирано, че културните, материални и нематериални природни ценности могат да представляват истински мотор за икономическия растеж на България, вземайки предвид факта, че могат да стимулират икономиката не само на локално, но и на национално ниво. Културата и туризмът, всъщност, повишават стойността на обектите, конкретно заинтересовани, или на нужните услуги, така като и на всички сектори, с които се осъществява взаимна връзка, стимулирайки икономиката. Развитието на културния туризъм става силно необходимо във връзка с влизането на България в Европа и възможността да бъдат използвани Европейските Структурни Фондове, тъй като за България в сферата на политиката за приобщаване към европейската общност са предвидени 6,8 млд. евро.

Данните, че близо 12% от българския БВП е генериран от сектор туризъм, подсказва, че инвестицията в туристическия сектор ще генерира същата квота (12%), или 816 млн. евро. Следователно, за да се подсили стратегическия план за културния туризъм, сравнявайки предвижданията за средната стойност на отношението БВП културен туризъм/БВП туризъм на по-голямата част на европейските държави, се счита, че поне 30% от ресурсите така определени, трябва да са предназначени за културния туризъм, на обща стойност 250 млн. евро.

На базата на предоставените данни във връзка със социално- икономическата тежест на разходите на отделните европейски държави, потвърдено от тези за България, се очертава ясно връзката с увеличаването на инвестициите определени за туризъм и тоталната тежест на локалната икономика, която надхвърля средно 4 пъти изразходваните средства. Ако се прехвърли този анализ върху сектора на културния туризъм, европейските фондове отпускат около 250 млн евро, които най-вероятно ще генерират тотална възвращаемост равна на 1млрд. евро.

По същия начин увеличаването на заетостта в сектора на туризма е пряко свързано с увеличаването на БВП. Изследвайки нарастването на БВП на България, което през 2003-2007 г. е 2 млрд. евро и сравнявайки го с нарастването на заетостта за същия период, се регистрира увеличаване на работните места с 58 хил. броя. Следователно, прилагайки същото съотношение , 1 млрд. евро ще генерират около 30 хил. нови места.

Инвестициите в този сектор ще се отразят благотворно и по антицикличен начин върху цялата икономика на страната, трансформирайки временното финансово европейско инжектиране в един конкретен и продължителен сектор с потенциал за развитие. В тази перспектива се предлага определянето на териториални райони, характеризирани от конкретни културно-туристически аспекти – 13 ЛоКуС-а, които могат да бъдат незабавно идентифицирани, така както и да улеснят конкретните намеси от страна на правителството или на заинтересовани местни организации. Идентифицирането на ЛоКуС-ите, извършено на базата на целите за развитието на страната и възможността да се достигне до европейските фондове, позволи да се посочат 50 действия, които могат лесно да се осъществят на национално ниво и на локално/Локус ниво от местните организации.

За провеждането на тези действия, с цел да се максимизира социално-културното значение на тези инвестиции и на използването на европейските фондове, се препоръчва да се свържат прерогативите на централно правителствено ниво, от което зависи координацията, и тези на местните компетентни органи, от които зависи действителната връзка с контекста.
По време на цялостната реализация на Стратегическия план ще бъде от голямо значение използването на система на управление, базирана върху следните критерии:

• 
  Подобряване на взаимодействието между местната и централна администрация, отделяйки на последната роля на координатор на общия стратегически план за развитието на културния туризъм и реализацията и управлението на необходимите икономически инфраструктури от национален мащаб;
  
• 
  Ангажиране на общините и на икономическите и социални партньори в процесите на икономическото програмиране, с цел да се даде на ЛоКуС-ите и на други териториални участъци, да разполагат със стабилни системи за управление, които да отговарят адекватно на местните потребности;
  
• 
  Промоция на интегрирани териториални проекти, тъй като по този начин се опростяват редица процедури;
  
• 
  Учредяване на специални фондове за финансово насърчаване на местните нива на управление, чрез премии (механизмът на финансови премии в полза на местното ниво е във функция на: способността им да планират конкретни действия в синхрон с общия стратегически план; способността им да изразходват ефективно определените финансирания; способността им да се направят предложения в синергия с други местни органи; способността им да се планират дейности, обединяващи повече сектори и отнасящи се го общите стратегически действия).
  

В заключение България разполага с висок културно-туристически потенциал, който все още не е напълно разгърнат. Поради тази причина трябва да се открият и отстранят пречките за развитието на сектора и на пълното използване на икономическите ресурси.

За да може развитието на туристическата дейност да генерира структуроопределящи резултати, е необходимо да се инвестира в стратегическата връзка между околна среда, културни ценности, транспорт и производствени дейност, за да се избегнат дейности, които не се вписват в логиката на цялата система. Когато липсва такава стратегическа визия, възникват опасения, че възможностите за развитие на един отрасъл, който има нужния потенциал да стане водещ, ще бъдат пропуснати и всичко това ще се превърне в самоцелно търсене на европейски финансиране, което ще доведе до безвъзвратно изгубване на благоприятния момент.

Материалното и нематериално културно богатство и природните забележителности могат да бъдат двигател за икономическия растеж на България, тъй като стимулират не само местната икономика, а и националната. Културата и туризмът са не само фактори пряко генериращи богатство. Те могат да постигнат и редица непреки резултати. По-конкретно културният туризъм може да активира взаимодействия между различни икономически отрасли, като например:

• 
  Туризъм и човешки ресурси;
  
• 
  Туризъм и транспорт;
  
• 
  Туризъм и занаятчийство;
  
• 
  Туризъм и индустрия;
  
• 
  Туризъм и селски стопанство;
  
• 
  Туризъм и търговия;
  
• 
  Туризъм и природа;
  
• 
  Туризъм и образование;
  
• 
  Туризъм и услуги.