Туристическата конкурентноспособност на ЛоКуС-ите

8. Туристическата конкурентноспособност на ЛоКуС-ите

Съвкупността от индикатори за оценка на характеристиките на търсенето и на туристическото предлагане, са базирани на следните показатели:

• 
  средна продължителност на пребиваването: присъствия/посещения;
  

• 
  посещения за повече от 4 дни;
  
• 
  сезонност през тримесечията;
  
• 
  степен на организираност;
  
• 
  степен на международност;
  
• 
  характеристики на хотелиерското предлагане.
  

Съотношението между средния наличен брой туристи и нови посещения показва за България средна стойност от 3,8 дни престой. Тази средна стойност се получава от стойността, валидна за Черноморието – туристическа област (ЛоКуС) „По бреговете на Черно Море”, с типичните за морския туризъм повече от 6 дни престой, и стойността валидна за туризма във вътрешността на страната, която е около 2 дни. Последната стойност е по-ниска от средния престой в градовете, предлагащи културен туризъм и са повлияни частично от сектора на бизнес пътуванията, чиято продължителност е по-къса от 2 дни. Интересно е да се отбележи, че по-дълго присъствие се регистрира и във вътрешността на страната, в туристическите ЛоКуС-и, „Големите планини” и „Портата на Родопите”, дължащи се на туристическия зимен поток. Сравнително нисък е показателят за престой в ЛоКуС-а „Възрожденският град”, независимо от силния привличащ потенциал на културните ресурси на територията му, като в същото време близостта на Черноморското крайбрежие влияе благоприятно на ЛоКуС „Странджа планина” и негативно на ЛоКуС „Старите столици”. Средно престоят на чужденците е по-дълъг от този на българските. Краткият престой във вътрешността на страната в сравнение с атрактивните възможности на различните туристически обекти, се забелязва, че сегашните туристически потоци са предимно от екскурзионен тип, свързани по-скоро с еднократно посещение на туристическата атракция, а не с пребиваването на място.

Подробният анализ на съотношението между посещенията по-дълги от 4 дни и тези които са по-малко от 4 дни, подчертава още по-ясно разликата между туристическите потоци, които се отправят към Черноморското крайбрежие и туристическите потоци, отправящи се към вътрешността на страната. Средно, за различните ЛоКуС-и във вътрешността на страната, пребиваванията, траещи повече от 4 дни са около 17 % от общия брой, като за ЛоКуС-ите „Долината на тракийските царе”, „Възрожденският град”, „Старите столици” и „Мечът и кръстът”, този процент е около 10%. Чужденците пребивават за по-дълго време по Черноморието и в планините, за упражняване на зимни спортове, за разлика от българите, които оценяват по-високо възможностите на вътрешния туризъм. Тези данни потвърждават необходимостта в бъдеще вътрешният туризъм да предостави туристическа оферта, която да обединява културните ресурси и различните дейностите - услугите и подходящи събития, които да гарантират по-широко използване на местните ресурси за по-дълъг престой.

Като цяло е висока сезонността на туристическите потоци, чиято тежест е по-голяма през третото тримесечие, като за цяла България посещенията в този период предст6вляват 1,3% от общия брой на посещенията. От тази гледна точка е очевидно влиянието в абсолютни стойности на морския туризъм и по-конкретно на чуждестранните посещения. ЛоКуС-ът „По бреговете на Черно море” има най-голям принос за третото тримесечие на годината, събирайки 2,35% от общия туристически поток. По-равномерно разпределени са българските посещения през годината, поради което летните месеци събират средно 1/3 от общия брой годишни посещения. По-големи разлики се забелязват при чужденците, при които ЛоКуС-сите „Големите планини”, „Портата на Родопите” и „Велика София” отчитат най-ниските стойности на посещения именно през третото тримесечие. За „Възрожденският град” и „Странджа планина” се отбелязва влиянието на географската близост с Черно море, със стойности надхвърлящи средните за туризма във вътрешността на страната, поради което „тежестта” на летните месеци е около 40%.

Висока е степента на организирания и планиран предварително туризъм, особено що се отнася до процента на чуждестранните посетители, взимайки предвид различните начини на резервация, се стига до 90% с най-висока стойност за морския туризъм - за ЛоКуС-а „По Бреговете на Черно море”, и за зимния туризъм – за ЛоКуС-ите „Големите планини” и „Портата на Родопите”. Чужденците предпочитат организирания туризъм, докато българите предпочитат да резервират директно, улеснени също така и от езика. Големият процент на организиран туризъм и за вътрешните ЛоКуС-и „Възрожденският град” и „Пловдив и Римската империя” подсказва възможността да се направят общи пакети от пътувания съчетаващи море и култура, планина и култура, като лостове за развитието на вътрешния туризъм. Такава възможност е напълно осъществима като се има предвид, че чуждестранният турист се връща многократно в страната, а българският турист показва вярност към националните дестинации, които дават възможност за реализиране на стратегии за кръстосани продажби и диверсификация на туристическото предлагане. От тази гледна точка е видно ниската степен на резервации за ЛоКуС-ите „Старите столици” и „Каменно сърце”, за които близостта на Черноморието е позитивна за краткотрайните екскурзии, но представлява едно препятствие за възможността за престой на място и най-общо казано за вътрешния туризъм.

Вътрешният туризъм е предимно национален. ЛоКуС-ите които имат най-висока степен на международност са тези на Черноморското крайбрежие, на планините и на столицата. Средно, посещенията на чужденци на вътрешни ЛоКуС-и съставляват около 20 % от всички посещения. Като процентно съотношение и в абсолютни стойности най-малко посещения от чужденци са регистрирани в ЛоКуС-ите „Каменно сърце”, „Старите столици”, „Портата на Родопите” и „Вкаменената гора”. По-интересни са данните в абсолютните стойности за ЛоКуС-ите „Пловдив и Римската империя” и „Възрожденският град” .

От гледна точка на отделните структури съществува справедливо разпределение между хотелите и другите средства за подслон и места за настаняване. Все пак е очевидно, като се имат предвид броя на леглата и средните стойности, че съотношението е в полза на хотелите, които представляват около 85% от общия брой средства за подслон и места за настаняване. Чуждестранните посетители предпочитат да отсядат в хотел, докато българските предпочитат други места за настаняване, които взети като средни стойности са в по-голямо изобилие по Черноморието, отколкото във вътрешността на страната, където средният брой на хотелите е по-малък. Най-големите по размери постройки, най-вече заради присъствието на международни вериги са разположени в „По бреговете на Черно море” и във „Велика София”.

Среден е показателят за използваемост за цяла България, като най-голяма тежест като леглова база имат средствата за подслон и местата за настаняване по Черноморието през летния сезон. В тази връзка силно се подчертава високата степен на сезонност на морските средства за подслон и места за настаняване, в сравнение с тези от вътрешността на страната, които са отворени целогодишно. Това явление дава възможността за намаляване на сезонността на предлагане, предоставяйки съществуващия леглови капацитет на Черноморието за използването на вътрешния културен туризъм извън летните месеци. От тази гледна точка увеличаването на степента на използване на средствата за подслон и местата за настаняване е обща тема за различните видове туризъм, с оглед на ускореното развитие на сектора през последните години. Интегрирането на туристически продукти, базирани на морския туризъм, с туристически продукти, които валоризират културата и околната среда може да представлява една възможна стратегия за увеличаване на степента на заетост, която в момента е много по-ниска от европейската.

Силната конкуренция и присъствието на предимно организиран туризъм образуват средния приход от турист по Черноморието. В столицата този приход от турист е по-висок, поради факта че има структури за настаняване, които са част от международни вериги. Около средни са стойностите на останалите вътрешни ЛоКуС-и, с изключение на „Големите планини” и „Портата на Родопите”, които регистрират по-високи приходи.
Анализ на системата за настаняване в районите на ЛоКуС-ите

В преобладаващата част от ЛоКуС-ите се проявява тенденция чуждестранните посетители да имат по-дълъг престой в сравнение с българите. Като цяло, средната продължителност на престоя е по-голяма в ЛоКуС-ите „По бреговете на Черно море” и „Странджа планина”, който също има излаз на морето – там средната продължителност е съответно почти 7 и 8 дни. Във всички останали ЛоКуС-и средният престой е под 3 дни.

В ЛоКуС-а „Велика София” средната продължителност на престоя е около 2 дни, което се дължи на бизнес туристите.

В ЛоКуС-а „По бреговете на Черно море” чуждестранните посетители преобладават и съставляват 75 % от почиващите. Посетителите на „Велика София” се разпределят поравно между чужденци и българи. Във всички останали 11 ЛоКуС-и българите преобладават, достигайки 90 % във „Вкаменената гора” и „Долината на тракийските царе”.

На основата на анализа на моментното състояние на търсенето и предлагането във всеки ЛоКуС могат да се направят следните изводи за развитие на настоящото предлагане:

1. 
   Няма реална нужда от увеличаване на капацитета на настанителната база: значимите проблеми, които са констатирани, са свързани с ниската заетост на съществуващата настанителна база. Само два от идентифицираните ЛоКуС-и са със заетост над средната за страната (30%) и това са „По бреговете на Черно море” и „Странджа планина”. Районът на София е със заетост едва 27 %. На критично ниво е заетостта в ЛоКуС-ите „ Старите столици” и „Вкаменената гора” (под 15 %), както и в „Портата на Родопите” (малко над 15%);
   
2. 
   Ниската ефективност и ефикасност на функционирането, а не наличието на дефицит в предлагането, се извежда като проблем. Устойчив подход при развитието на туризма в очертаните ЛоКуС-и може да бъде повишаването на оперативната ефективност чрез инвестиране в местни атракции, подобряване на инфраструктурата и социализацията на културни и природни обекти, както и в промоцията на местния туристически продукт;
   
3. 
   Структурата на настанителната база по видове и категория, с малки изключения, изглежда адекватна на потенциалното търсене, като се имат предвид потенциалните сегменти и техните изисквания към настанителната база;
   
4. 
   Поради това, че нови обекти ще продължат да се изграждат, те трябва да се ориентират като местоположение към места/райони, в които към момента няма обекти за настаняване;
   
5. 
   Недостиг и липса на обекти с категория 4 и 5 звезди се констатира съответно в ЛоКуС-и «Долината на тракийските царе» и «Вкаменената гора». В ЛоКуС-а „По бреговете на Черно море» също ще има нужда от хотели с по-високо качество и предлагащи спа услуги. Необходимо е увеличаване на легловата база във вътрешността на парк «Странджа».
   
6. 
   Новите обекти, при гореспоменатите изключения, трябва да включват главно малки хотели, семейни хотели и къщи за гости в традиционния архитектурен стил и с автентична атмосфера, гостоприемни и екологосъобразни;
   
7. 
   Препоръчително е да се развият новите формули за хотели/настаняване като „пръснати/разгърнати хотели” там, където е възможно и където местното селищно устройство го позволява.