Развитие на културния туризъм в Европа

4. Система на културните и природни ресурси: стратегически насоки

Преквалифицирането, възстановяването и валоризацията на историческите, културни и природни ценности не могат да се базират на традиционните методи, а именно тяхното изолиране и превръщане в самостоятелен паметник, а трябва да се вземе предвид териториалната комплексност и системата на местната идентичност.

1. изработване на нормативна рамка, целяща преди всичко дефиниране на отношенията между Територия и Обект, за изясняване на компетенциите, границите и прерогативите на различните действащи субекти;

2. възстановяване на стари сгради и териториални структури;

3. консервация на ценностите, с насочено внимание към отношението между историческата култура, местни традиции и модерни интервенции;

4. проучване на влиянието на туристическите потоци върху опазването на археологическите местности и паметници, по-специално за вътрешното равновесие между капацитет за прием, околна среда, археологическа ценност;

5. валоризация на отношението Ценност/Природа, избягвайки претоварването на местата с допълнителни услуги, локализирани в близост до самите ценности;

6. установяване разпознаваемостта на марката и на типа структури за прием, за определяне на основните характеристики на местната идентичност;

7. изграждане на музейна мрежа по цялата територия;

8. зачитане местната идентичност на музейните институции;

9. анализ на програмираните дейности в архитектурата, урбанистиката и територията;

10. максимална видимост и разпознаваемост на туристическото предлагане;

11. създаване на Марка на Българската Туристическа Система;

12. опазване и изучаване на бита и историята на населението по българските земи;

13. изграждане на Мрежа от допълнителни услуги;

14. извършване на качествена издателска дейност.

Основни принципи за спазване при възстановяването и подобряването на градовете, на историческите центрове, на археологическите и културни паметници.
Проект за града

Един град със собствена идентичност трябва да може да бъде описан не чрез изброяването на различни „зони”, които го формират, а чрез серия общи особености, които определят неговата идентичност. Не една неопределена поредица от обекти, а последователност от места - единственият начин концептуално да се превъзмогне контрастът между „център” и „периферия”.

Центърът се представя в своята цялост като един елемент, който със своите размери, със своята важност, с значимостта на отделните си паметници, може да се постави като отправна точка за урбанистичното пренареждане на територията в нейната цялост.

Интегрираният териториален план няма да е съвкупност от пунктуални намеси, а един проект, който определя действия, чиято крайна цел е социалното, икономическо и културно възстановяване на стратегически райони с ключова роля за териториалното развитие. Тези предпоставки изграждат хипотезата за програма-проект, уважаващ съществуващите връзки, качествата, който определя цялата система от действия, необходими за подобряването качеството на живот на определени територии, чрез единен интегриран процес, за съживяване в същото време и на „историческия град”.

В един така добре дефиниран проект културните паметници са считани като икономически ресурс, който покачва стойността и е предпоставка за икономическите процеси на валоризация. За успеха на „интегративните програми” е нужно използването на териториални и градоустройствени планове, тясно свързани с икономическите програми, които целят създаването на инструменти за намесата на местната администрация с участието на частния сектор във възстановяването на археологическото и архитектурното наследство.
Необходимостта от „Градски Проект”

Тръгвайки от принципа за опазването и обновяване на съществуващите ресурси, едно ново значение придобива един инструмент, който се нарича „градски проект”, наречен така заради това, че не се ограничава до обособен обект от градската система, а защото обхваща обектите в едно свързано и кохерентно тяло.

Градският проект представлява една възможност да се представи и изгради инструмент, който гарантира обединяването и връзката между разделени една от друга градски структури, между моментите на развитие, разгледани в последователност и с които отделните общности могат да се идентифицират, и въобще на които да може да се придаде смисъл в намеренията и в целите.

Тази тема присъства в големите и средни български градове, придобивайки сравнително масов характер. Определянето на една стратегия, която прехвърля степента на „големите проекти”, особено в столицата София, е абсолютно необходима, за да покаже възможните начини и средства за възстановяване на кварталите, обграждащи историческия център. Главен приоритет е да се започне възстановяването на квартали, които са снабдени с висококачествена инфраструктура и съоръжения. По този начин се цели постигане на равновесие в населените райони, които са застрашени от претрупване със случайни постройки ако не са обосновани от процесите на поддръжка и озеленяване на обширните зони, и на огромното наследство, оставено от жилищното строителство. В някои случаи ще бъде оценено, това което заслужава да се възстанови както от историческо-документална, така и от теоретично-икономическа гледна точка. Посещавайки София и нейните квартали, както и други големи градове в страната, се създава усещането, че трудностите, които са утежнили икономическото състояние на държавата, са имали превес над традиционната способност за управление на процесите. Отделянето на необходимото внимание на природните и културни елементи на средата е пренебрегвано в полза на непосредствени действия на „псевдо-модернизация”.

България е изключително богата на археологически обекти. Разпръснатите археологически открития свидетелстват за наличието на културно наслояване от праисторията до модерната история.

Наслагването на различни общества/цивилизации е определило съществуването на едно значително богатство на културни ценности, чиято консервация е наложителна, за да се предприемат каквито и да било действия за развитие на територията.

Проучването и изследването, чрез организирани археологически разкопки, на древните следи на археологическото наследство, позволява да се опознаят дълбоките корени на градската тъкан, разграничавайки и предлагайки възможните и съвместими трансформации на града. Консервацията и валоризацията на разкопаните зони и на откритите предмети се превръща в стратегически важна за регионалното развитие дейност, определяща за преразпределянето на градското пространство.

Реставрацията и определянето на нова функционалност трябва да „контекстуализира” паметника чрез дейности по изграждане и оборудване, които да позволяват неговото ползване или просто разбиране, без обаче да нарушават неговата цялост и консервация.

Валоризацията на археологическото наследство безспорно е приоритет за гражданското, културно и икономическо развитие на страната, най-вече от гледна точка на изграждането на система от културни ценности, която да включва и най-нови открития. Това действие обаче трябва да бъде програмирано, добре дефинирано и включващо намесата на местните власти, които да възприемат наличието на археологичните обекти като икономически ресурс, така както и като възможност да се възстановяване корените на местната идентичност.

В много български градове темата за градската археология е водеща за процесите на възстановяване, тръгвайки от „фиксираните точки”, за да се утвърди преоткриването на града, започвайки от неговото създаване и стигайки до днес. Това е един продължителен процес, независим от историческата последователност на повече или по-малко значими събития в националната история, който обаче е оставил трайни културни следи и трябва да бъде продължен чрез новите поколения. Емблематични са средновековните и римски следи, оставени в модерната и космополитна реалност на София, в живописни и динамични градове като Пловдив и Стара Загора, както и в много други български градове.

Разкопките и проучванията, извършени досега, са потвърдили богатството и комплексността на древните култури на българска територия. Разпределеното наследство, което описва хиляди години на развитие, възвръща на България заслужена роля в световната история. Следва да се работи за възможно най-пълно съхраняване на археологическите останки, действайки с особено внимание върху цялото наследство и подчертавайки уникалността на тракийски градове в Перперикон, Казанлък и другаде; на римските градове Никополис ад Иструм, Нове и Улпиа Траяна; на средновековните български столици Плиска и Преслав, на градовете от Османското владичество Русе, Шумен, Силистра и Варна. Трябва да се работи също така за запазването на тясната връзка между античното, историческо и модерно наследство; между археология и нови поселения, най-вече в градовете.

Дейността по разкриването на древните структури трябва да бъде внимателно програмирана, чрез определяне на междинни цели за постигане, с едновременно вмъкване на възстановителни процеси, синхронизирани с извършването на разкопките.

Наследството на по-малките центрове също трябва да бъде запазено и възстановено с голяма грижа, тъй като в действителност голяма част от тях са останали непроменени през годините и представляват творчески ценности, културно наследство, свидетелства за стари конструктивни методи, които пазят в себе си есенцията на вътрешните български територии: от Родопите до Странджа, до Пиринския масив и до Черно море. На всичко това трябва да се гледа като на една разпръсната и непокътната съвкупност, където старинни вина, гастрономия, традиции и фолклор създават една уникална и неповторима атмосфера.

Изразът „археологически парк” създава непосредствената асоциация с понятието „музей на открито”, дори и в най-новите дефиниции, според които археологически парк означава „териториален район, характеризиращ се с важни археологически, исторически, екологични и природо-пейзажни ценности, който е организиран като музей на открито чрез използването на съобразени маршрути и пояснителни/дидактични средства”.

Съгласно по-нови дефиниции от археологическия градски парк се изисква „да определи всичките подходящи действия за гарантиране опазването на екосистемата, възстановяването на пейзажа и на културно-историческата идентичност, валоризирането на околната среда, включително от производствено-икономическа гледна точка и екосъобразност, особено в подкрепа на градското земеделие. Вземайки под внимание обема и сложността на анализираните ситуации, на нуждите от опазване и валоризиране, на проекто-програмите, които трябва да се развиват в тясно свързани насоки с околната среда, в която се намират”.

Тези характеристики идентифицират природно-археологическите райони на Перперикон, Никополис ад Иструм, Дебелт, Мадара, които съставят основния списък за приоритетни действия, което активира процеси, свързани с лансирането и разпространяването на научна информация за нуждите на квалифицираните оператори. Активирайки по този начин създаването на място на ново местно управление, по-приспособено към специфичните проблеми за възстановяване и валоризиране на културните ценности на България.