Програма за стратегическите действия за развитието на културния туризъм 34
Изтегляне 0.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 7. Стратегически модел за намеса за развитие на културния туризъм в България
6. Състояние на инфраструктуратаИзмежду държавите от Източна и Централна Европа, България има най-постоянен ритъм на развитие през последните десет години и е в процес на постоянно приспособяване към изискванията на Европейската Общност. Фундаментално за продължаването на културно-социалното и икономическо развитие на страната е развитието и модернизирането на инфраструктурата. Съществуващите пътна, пристанищна и летищна инфраструктура се счита за неподходяща за логистичните и транспортни нужди на държава като България. Основни нужди са:
Състоянието на инфраструктурата е анализирано и конкретизирано въз основа на Националната стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата на Република България и План за действие, за периода 2006-2015 г., разделена на сектори:
За всеки отделен туристически район (локус), базирайки се основно на заложеното в Националната стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата, са изведени инфраструктурните „нужди” като „разлика” между съществуващото и необходимото за постигането на усилване и модернизация. Секторът на железопътния транспорт е този, който в момента се нуждае от най-големи инвестиции, било то за инфраструктурата или за самите депа. В този момент около 40% от железопътната българска мрежа е електрифицирана и около 15% има двоен коловоз. Една от основните цели на националната политика за развитието и модернизирането на пътната мрежа на България е строежа на автомагистрали по посока на основните маршрути и на тези, които са част от паневропейските коридори. Останалата част на националната пътна мрежа е в посредствено състояние и има необходимост от повишаване на сигурността на нарастващия пътен поток. Що се отнася до морския и речен транспорт, най-важните морски пристанища са Варна и Бургас, а речни - Видин, Русе и Лом. България разполага с международни аерогари: София, Варна, Бургас, Русе, Пловдив и Горна Оряховица, за чието модернизиране са предвидени инвестиции. Предложени е план за инвестиции, който да доведе до укрепване и модернизиране на различните видове инфраструктура, като започва от анализ на състоянието на видовете инфраструктура, обрисувайки ситуационния анализ в момента и предвижда необходимата обща картина за подобряване на „системата”. Той е съобразен с различните инфраструктурни компоненти (пропускливост, обществен транспорт, услуги и паркинги) и определя стратегическия план за подобрение на отделните мрежи. За всеки разглеждан обект е взет под внимание и най-малкия съставен елемент, който да свързва анализирания обект с основния инфраструктурен контекст (извънградски или градски от високо ниво), стигайки до начертаването на основни проектни задания за укрепване, приспособяване и изграждане, било на обществени и частни услуги (туристически офиси, паркинги, зелени площи), било на инфраструктурни услуги и подуслуги (пътна мрежа, канализация, водопровод, газова мрежа, електрическа мрежа). Като се има предвид, че привлекателността на дадено туристическо място е свързано с необходимата териториална наличност на определено видово количество на частни услуги, целящи подсигуряването на добро разположение у туриста, по време на неговото кратко, или по-продължително посещение на мястото, са указани най-важните частни туристически услуги, описани според близостта, количеството, качеството/състоянието на консервация и евентуална необходимост от мерки, целящи достигането на определените европейски стандарти. 7. Стратегически модел за намеса за развитие на културния туризъм в БългарияКонцепцията за ЛоКуС1 България е държава богата на разнообразно културно наследство и нейната необичайност се дължи на непосредствената взаимодействие между културните, историческите, археологическите и природните ресурси. Стратегията за локалните системи трябва да допринесе за подчертаването на тази необичайност, целейки да свърже ресурсите на една област в една обща рамка, в състояние да ги превърне във фактори за усилване на туристическото привличане, а оттам и фактори за икономическо развитие. Основната единица стратегическия план е т. нар. ЛоКуС (LoCuS) - акроним, който означава Локална Културна Система (sistema locale culturale), т.е. област, която чрез споделяне на ценности, културни ресурси, територия, инфраструктурни системи е в състояние да съчетава различните елементи на потенциална туристическа оферта, предназначена за определена пазарна целева група. Това е сложно понятие, което обединява територията с нейните културни ресурси, съответната тематика и целевия пазарен сегмент. ЛоКуС означава:
Изборът на различните ЛоКуС-и Съвместен анализ на териториалните ресурси и сектори на културния туризъм позволява да се идентифицират 13 локални културни системи (ЛоКуС), различни по своя състав, по вида на ресурси и потенциал на туристическо развитие. Идентифицирането на ЛоКуС-ите позволява определянето на потенциалната оферта, валидна за туристическия пазар и представянето на признатите преимущества от страна на посетителите. Културното наследство е способно да създаде по-голяма стойност, ако и когато се характеризира със своята идентичност, придружена от собствени разграничителни елементи. Определените ЛоКуС-и отразяват разнообразието и различието на културни и природни ресурси на България. Всеки един от тях се представя със собствено предложение, различно, но в пряка връзка с общия план за развитието на културния туризъм в България. При идентифицирането на Локусите бяха отчетени различни елементи на различните райони и техния потенциал, върху който да се развие туристическото предлагане. В този смисъл, бяха определени културните и природни ресурси на територията, които могат да се приведат към темата, избрана за всеки Локус. По-конкретно, за всеки Локус беше направен задълбочен анализ на културните ресурси, на състоянието на инфраструктурата, на наличието на хотели, на възможността за привличане на посетителите. Стратегията за развитието, базирана на ресурсите и на културното и природно наследство на България, определи за всеки ЛоКуС: 1. Район на принадлежност, който не трябва де се счита като строго определен, с неизменими граници, а като избрана област за проектиране, за експериментиране и реализиране на конкретни действия, свързани с неговото развитие. 2. Пазарна цел, към която са насочени стратегиите и продуктите на културния туризъм. И в този случай не се става дума за строги обединения, а по-скоро за един процес, чрез който да се увеличи значението на дадените райони и на природни, и културни ресурси, в ясно определени пазарни сектори. 3. Връзката между ЛоКуС-ите и основните направления за развитие на културния туризъм в България, предполага че всеки един ЛоКуС може да изпълнява отделна роля, но допълваща останалите, при предлагането на страната като дестинация за международен културен туризъм и при модифицирането на поведението и процесите на туристическото поведение на посетителите, които вече често посещават България. Изборът на основна тема за всеки ЛоКуС би трябвало да подобри както комуникацията към пазара чрез въздействието си като пазарна марка, така и конвергенцията на политическите фактори и света на бизнеса към един общ хоризонт чрез въздействието си като отправна стратегическа рамка. По-конкретно, за самите посетители, изборът на главна тема е базата, върху която се създава разнообразието на концепции на различните туристически оферти, превръщайки тази формула в гаранция за високо качество на територията пред посетителите. За стопанските субекти, изборът на главна тема за всеки ЛоКуС като интерпретационен модел на културните и природни ресурси на територията, позволява да бъдат обединени енергиите и инвестициите към един споделен проектен хоризонт. При избора на тема, местната общност има възможността да разпознае и преоткрие ценностите на територията, които рискуват да бъдат загубени, и да засили усещането си за принадлежност, така че да се съхрани културния и социален капитал на района и да се открият перспективите за икономическо развитие. За лицата, формиращи общественото мнение изборът на тема за всеки ЛоКуС позволява да бъде направена връзка между общата стратегия и реализацията на мерки и оперативни действия, ориентирани към:
Изборът на проектната тема позволява на политиците, вземащи решенията да:
Целеви сектори През последните години, понятието за туристически продукт коренно се промени, поради настъпилите промени в обществените процеси, поставили на преден план стила на живот, възможностите за потребление, личните интереси, като съществени елементи от идентичността на всеки потребител. По-конкретно, различните форми на културния туризъм отговарят не толкова на конкретна необходимост, колкото на един процес на формиране и утвърждаване на идентичностите. Изборът за устойчивост на околната среда и автентичността на местностите в българската действителност, се превръщат в печеливши елементи. Еволюцията на тази динамика е причината за коренната промяна на същността на туристическите продукти, които трябва да отговарят на едно все по-разнообразното и взискателно търсене от страна на посетителите. В съвременния туризъм откриването на една местност е придружено от желанието да бъде задоволена потребността от преживяване, да се удовлетвори собствения стремеж на индивида – например изискването за автентичност или за дълбоко потапяне в нови култури чрез разностранни сетивни усещания – както и на словно и нелесно за дешифриране търсене на облаги. В този смисъл, планирането на туристическия продукт или на локална туристическа система не може да се ограничи само с предлагането на настаняване в близост до обектите. Масовият туристически пазар, където всеки закупува един и същ продукт, има склонност да се превърне в съвкупност от туристически пазари, където широката гама на туристически оферти е в състояние да задоволи разнообразна гама от изискванията на потребителите. Това е съвкупност от пазарни ниши, от дребни сегменти, които могат да съжителстват в рамките на една и съща територия. Разработените стратегии за всеки ЛоКуС са кохерентни с анализа на тенденциите в развитието на културния туризъм. Извършеният анализ, съобразен с тенденциите на основния интерес на културното и природно наследство на България, позволява да се идентифицират приоритетните шест цели. Всяка отделна тенденция отговаря на потенциални пазарни на културния туризъм. Определените ЛоКуСи в различна степен са ориентирани към един или повече пазарни сектора.
Каталог: images images -> 3 Настоящ адрес: 4 Височина/тегло images -> 1 среща: 2 среща: 3 images -> Дата Място Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|