Основни насоки за валоризирането на културните ресурси в системата на ЛоКуС-ите

10. Основни насоки за валоризирането на културните ресурси в системата на ЛоКуС-ите

Комплексната и оригинална съвкупност от културните ценности на България, неразделно свързани с условията на околната среда, дори и силно диверсифицирана в различните географски зони, трябва да бъде обект на действия и намеси, които да се отразяват на опознаването на различията и разпространените оригиналности, на валоризирането на качеството, на възстановяването и функционалното опазване, за една прогресивна и систематична преорганизация, дефинирайки съвкупността от действия, финализирани и към интеграции и системни връзки.

Стратегическите интегрирани проектите са прегрупирани въз основата на пет теми, асоциирани с отделните ЛоКуС-и.
1. Градове, история: възстановяване, опазване и валоризиране;

2. Археология, местности, развитие;

3. Територия, околната среда, история на местната идентичност;

4. Природа и местности;

5. Произход.
Три от тези действия имат общ характер и са приложими за общата територия на страната, започвайки от ЛоКуС-а „Велика София”: музейната мрежа, системата за интегрирана комуникация, информативната териториална система за локалната българска идентичност.
Музейната мрежа в България
Програмата на действия трябва да отговори на необходимостта да се гарантира по методичен начин опазването на историческото, художественото, археологическото, и етнодемоантропологическото наследство, присъстващо в музеите, както и да се осигури неговата валоризация и най-подходящо ползване.

Най-явната характеристика на българския музей е едновременното присъствие на демоантропологични ценности съвместно с археологични находки, исторически документи, стигайки до по-съвременни епохи. Тази оригиналност трябва да бъде запазена и да се разпространи по цялата българска територия. В този смисъл са показателни големите музеи (Националния исторически музей в гр. София), но също така и по-малките музеи (между тях са тези в гр. Казанлък и гр. Варна).

Нужно е да се върви към изграждането на все по-модерни и функционални структури, снабдени с услуги за посетителите, и мултимедийни и информационни услуги on line.

Необходим е един дългогодишен план (3-5 години), който да идентифицира нуждите на всеки музей и експозиция, за започване на процес за подобряването на структурите, на консервация и валоризация, на опазването на наследството, на организирането на адекватни потребителски услуги.
Насоки за действие

Политиката в полза на културното наследство трябва да се стреми към създаването на „музейни системи”, характеризиращи се с различни форми на интеграция, способни да подобрят качеството на услугите по консервация, управление и валоризация, споделяйки цели и отговорности, цени на дейностите и услугите, управлявани по най-подходящ начин, което трябва да бъде постоянно действие.

Музейните системи могат да се ползват от възможности за:

• 
  координиране на реалностите, асоциирани в системата;
  
• 
  изработване на база данни, интегрирани в националната информационна система, за обмяна на информация и разпространение на научни изследвания, свързани със задълбочаване на познанията за културното и природно наследство на територията;
  
• 
  определяне на областите за съвместно управление на техническите услуги, на общи лаборатории за реставрация, за обучение на персонал, за подпомагане и координиране на културни и дидактични дейности.
  

Комуникацията, дидактиката, означителните табели и издателската дейност неизменно трябва да съпътстват създаването на Стратегическия план за развитието и валоризирането на културния туризъм в България.

Процесът на валоризиране на културното, творческото и природно наследство на България представлява не само възможност за развитието на туристическото предлагане, но също така и за развитието на територията.
Система на културно-туристическата идентичност

Създаването на една система за идентичност на културно-туристическата система в България, трябва да бъде насочена за постигането на следните цели:

• 
  Създаване на общ комуникативен кодекс, единен, разпознаваем, запомнящ се;
  
• 
  Преквалификация на културните маршрути, чрез създаване на визуални и информативни маршрути, способни да водят туриста по лесен начин към ползване на ново туристическо предлагане;
  
• 
  Създаване на интегрирана система, която да дава видимост на всички „действащи лица от веригата”, свързани с проекта.
  

Туристът, който посещава дадена страна, освен че влиза в контакт с основната инфраструктура (хотели, аерогари и т.н.), има силна допирна точка с комуникацията и с местата за туристическа информация на територията на страната.

Това също са моменти от изграждането на връзка с идентичността на страната (така наречените „моменти на идентичност”), на които следва да бъде отделено особено внимание: в тези моменти се оформя позитивното или негативно впечатление от посетеното място, впечатление, което в последствие е експортирано, разпространено, описвано. Валоризирането на тези моменти на контакт е фундаментално за туристическото предлагане на една страна.

Пунктовете за контакт – инфопойнт (infopoint), указателни табели за маршрут, дидактични табели - трябва да се интегрират в хомогенен и свързан проект, който да подпомага ориентирането на туриста, но също така и да стимулират неговото внимание и любопитство.

Наблягайки на иновацията, е възможно да се създадат информативни маршрути и означителни системи, динамични и интерактивни, чрез които посетителят да получава най-новата информация, резервира и дори закупува билети за други услуги, да бъде стимулиран чрез предложения и специални промоции.
Рекламна комуникация и печатни издания на културната система.

Рекламната информация и издателските продукти на културната система трябва да се развиват като „система на знанията”, цялостна и гъвкава, за да отговаря на изискванията на различните заинтересовани потребители. Измежду инструментите за комуникация е възможно създаването, например, на аудио и видео гидове. Днес с все по-големите възможности за свързване в мрежа, процесът на виртуализация на културната информация може да бъде напълно осъществен и в такъв случай, един музей, какъвто е един археологически обект, не е вече свързан с едно единствено място, а става виртуално присъстващ навсякъде с многочислените си логически връзки.

• 
  Създаване и архивиране на мултимедийна информация (виртуален каталог);
  
• 
  Географски Информационни Системи (GIS);
  
• 
  Телематични технологии, базирани на интернет платформи.
  

Интегрираните пилотни проекти са тематично групирани и представени в следната таблица: