Програма за световна евангелизация, която да донесе посланието на спасението до всеки човек на земята, във всяко поприще

399 “Of the Christian Mission,” in The Failure of the American Baptist Culture, vol. 1 of Christianity and Civilization (Tyler, TX: Geneva Divinity School, 1982), pp. 95-96.

400 Mike Horton, ed., The Agony of Deceit: What Some TV Preachers Are Really Teaching (Chicago: Moody, 1990). James R. Goff, “The Faith that Claims,” Christianity Today 34:3 (February 19, 1990) 18-21.

401 Райри е загрижен за учението за господството, както е преподавано от Джон МакАртър, мен самия и други, когато пита: “къде има място за плътски християни?” Charles C. Ryrie, Balancing the Christian Life (Chicago: Moody, 1969), p. 170. Вижте John MacArthur, Jr., The Gospel According to Jesus (Grand Rapids: Zondervan, 1988) and Kenneth L. Gentry, Jr., “The Great Option: A Study of the Lordship Controversy,” Baptist Reformation Review 5:52 (Spring, 1976), pp. 40ff.

402 Матей 16:18; Деяния 20:28; Ефесяни 2:19-22; 1 Петрово 2:5-9.

403 Йоан 15:10; Деяния 20:29; Ефесяни 5:25.

404 Деяния 2:42; Римляни 12:3-16; 1 Коринтяни 12:13; Галатяни 6:1-6.

405 Ефесяни 4:11-14; 1 Тимотей 4:13; 1 Петрово 2:1-3.

406 Деяния 6:1-6; 13:1-3; 15:1-32; 20:28; 1 Тимотей 3:1-13; Тит 1:1-9; 1 Петрово 5:1-5.

407 Матей 18:15-20; 1 Коринтяни 5:1-5; 1 Солунци 5:13-14; Евреи 13:17.

408 Матей 28:18-19; Деяния 20:7; 1 Коринтяни 11:23.

409 Деяния 20:7; 1 Коринтяни 10:16-17; 11:20-34.

410 Евреи 10:24, 25; 1 Коринтяни 12:12-25. Вижте символизма на системното единство в Йоан 15:1ff.; Ефесяни 2:19-22; 1 Петрово 2:5-9.

411 Деяния 1:14; 2:42; Второзаконие 12:32; Деяния 17:25; Вижте също Paul E. Engle, Discovering the Fullness of Worship (Philadelphia: Great Commission Publications, 1978).

412 Римляни 12:1-2; 1 Коринтяни 10:31.

413 Деяния 20:7; 1 Коринтяни 11:26; Евреи 10:25.

414 Вижте: R. J. Rushdoony, The Foundations of Social Order: Studies in the Creeds and Councils of the Early Church (Fairfax, VA: Thoburn, 1968) and Kenneth L. Gentry, Jr., The Usefulness of Creeds (Mauldin, SC: GoodBirth, 1980).

415 Превъзходна книга с ресурси и идеи е Gary North, Backward, Christian Soldiers? An Action Manual for Christian Reconstruction (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1984).

416 Полезно би било участниците да прочетат: Mortimer Adler and Charles Van Doren, How to Read a Book (rev. ed.; New York: Simon and Schuster, 1972 [1939]).

417 Whitefield Theological Seminary (P. O. Box 6321, Lakeland, Florida 33807) има програма, която е предназначена да действа в местни общности.

418 Robert Thoburn, How to Establish and Operate a Successful Christian School (Fairfax, VA: Thoburn, 1975).

419 Вижте също: Числа 35:12, 24 (сравнете Исус Навин 20:4); 2 Царе 5:3 (сравнете ст. 1).

420 “Презвитер” се появява 100 пъти в Стария Завет и тридесет и един пъти в Новия Завет.

421 Вижте също: 1 Тимотей 3:5; 5:17; 1 Петрово 5:1-2.

422 Забележете, че макар апостолите да присъстваха, те избраха да не приключат въпроса чрез пряка апостолска власт. Вместо това те насърчиха апелативния процес.

423 Бюлетините трябва да бъдат информативни, рекламни и прославящи Христос. Те могат да се използват като рекламни средства чрез изпращане към нови заселници в местността. Две компютъризирани служби, които редовно публикуват актуални списъци на новите жители на всеки регион по пощенски код са: COR Information, 430 Oakmears Crescent, Virginia Beach, VA 23462 и GGC Associates, Inc., 2900 Bristol Street, Suite H-203, Costa Mesa, CA 92626.

424 Вижте Заключение.

425 Вижте неговата употреба сред семейните членове, приятелите, съседите, отношенията работник-работодател и т.н. в: Матей 9:9-13; Лука 15:3-6, 8-9; Йоан 1:40-45; Деяния 10:1-2, 22-24; 16:12-15, 23-31.

426 Jerry W. Lynn, Sowing Upon the Good Soil (Clinton, SC: Calvary Presbytery, 1990), p. 3.

427 Статистическите данни на Лин показват следните проценти за влизане на хората в църква: Пасторско влияние (3-6%), програма на неделно училище (4-5%), специални нужди (3-4%), кампании или съживления (.001%), програма за посещения по домовете (3-6%), специални програми (2-5%), и приятелски/семейни опити за евангелизиране (над 75%).

428 Следните книги на Джордж Грант са превъзходни ресурси: George Grant, Bringing in the Shaves: Transforming Poverty into Productivity (Atlanta, GA: American Vision, 1985); The Dispossessed: Homelessness in America (Ft. Worth, TX: Dominion, 1986), и In the Shadow of Plenty: Biblical Principles of Welfare and Poverty (Nashville: Thomas Nelson, 1986). Също виж Gerard Berghoef and Lester De Koster, The Deacons Handbook: A Manual of Stewardship (Grand Rapids, MI: Christian Library Press, 1980) и Leonard J. Coppes, Who Will Lead Us? A Study in the Development of Biblical Offices with Emphasis on the Diaconate (Phillipsburg, NJ: Pilgrim, 1977).

429 За няколко ресурса по обществено-политически въпроси, предмет на християнска загриженост, вижте: Kenneth L. Gentry, Jr., The Christian Case Against Abortion (2nd ed.: Memphis, TN: Footstool, 1990) (моралността на аборта). Journal of the American Family Association, P. O. Drawer 2440, Tupelo, MS 38802 (порнография). Candidates Biblical Scoreboard, P. O. Box 10428, Costa Mesa, CA 92627 (политически кандидати). A Letterwriter’s Guide to Congress, Chamber of Commerce of the United States, 1615 H. St. N. W., Washington, CD 20002 (кампании за писане на писма). Remnant Review, P. O. Box 8204, Ft. Worth, TX, 76124 (икономически/социални въпроси). Rutherford Institute Report, P. O. Box 5101, Manassas, VA, 22110 (правни въпроси). Franky Schaeffer, A Time for Anger: The Myth of Neutrality (Westchester, IL: Crossway 1982).

430 A Letterwriter’s Guide to Congress, Chamber of Commerce of the United States, 1615 H. St. N. W., Washington, CD 20002 (кампании за писане на писма). Remnant Review, P. O. Box 8204, Ft. Worth, TX, 76124 (икономически/социални въпроси). Rutherford Institute Report, P. O. Box 5101, Manassas, VA, 22110 (правни въпроси). Franky Schaeffer, A Time for Anger: The Myth of Neutrality (Westchester, IL: Crossway 1982).

431 “Of the Christian Mission,” in The Failure of the American Baptist Culture, vol. 1 of Chriatianity and Civilization (Tyler, TX: Geneva Divinity School, 1982), pp. 96-97.

432 Phoebe Courtney, The American Family Under Attack! (Littleton, CO: Independent American, 1977); James Robison, Attack on the Family (Wheaton, IL: Tyndale, 1980); Charles Murray, Losing Ground: American Social Policy 1950-1980 (New York: Basic Books, 1984). Дори федералното правителство признава това, макар въобще да не разбира истинското естество на проблемите; виж: White House Conference on Families: Listening to America’s Families: Action for the 80’s: The Report to the President, Congress and Families of the Nation (Washington, D.C.: White House Conference on Families, October, 1980).

433 За проникновено разглеждане на влиянието на Писанието върху икономическото и технологичното развитие, виж Gary North, The Dominion Covenant: Genesis (1982) (превод на български: Гари Норт, Завет за господство: Битие), Moses and Pharaoh: Dominion Religion Versus Power Religion (1985), и The Sinai Strategy: Economics and the Ten Commandments (1986). Виж също: David Chilton, Productive Christians in an Age of Guilt Manipulators (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1981); превод на български: Дейвид Чилтън, Производителните християни във века на манипулаторите чрез вина. За ролята на християнството в западното общество виж Francis Schaeffer, How Shall We Then Live? The Rise and Decline of Western Thought and Culture (Old Tappan, NJ: Revell, 1976) и Herbert W. Schlossberg, Idols for Destruction: Christian Faith and Its Confrontation with American Society (Nashville: Thomas Nelson, 1983).

434 North, Tools of Dominion, pp. 214-215; превод на български: Гари Норт, Средство за господство, Глава 5, „Слугуване, закрила и брак.”

435 Например: Ray Sutton, Who Owns the Family? (Nashville: Thomas Nelson, 1986) (превод на български: Рей Сътън, Кой притежава семейството? Бог или държавата?); Jay E. Adams, Christian Living in the Home (Phillipsburg, NJ: Presbyterian and Reformed, 1972); Wayne Mack, Strengthening Your Marriage (Phillipsburg, NJ: Presbyterian and Reformed, 1977).

436 Писанието е ясно: единството на семейството зависи от духовното посвещение. Всъщност заветните задължения надхвърлят чисто генетичните връзки. Например: Второзаконие 21:18-21; Матей 10:34-39. Вижте Kenneth L. Gentry, Jr., “Thou Shall Not Destroy the Family,” Journey, Nov./Dec., 1986, pp. 19ff.

437 Псалм 1:2; 119:15-16, 23, 48, 78, 148.

438 Gary DeMar, The Ruler of the Nations: Biblical Principles for Government (Ft. Worth, TX: Dominion Press), p. 192. В този и в още един свой труд, God and Government: A Biblical and Historical Study (Atlanta: American Vision, 1987), той има някои превъзходни прозрения относно важността на “семейното управление.”

439 Псалм 119:130; Исая 55:11; 1 Солунци 2:13; Евреи 4:12.

440 Псалм 71:17; Притчи 8:17; Еклесиаст 12:1; Матей 19:13-14; 2 Тимотей 3:14-15.

441 Вижте Глава 6 по-горе.

442 Второзаконие 11:20-21; Исус Навин 24:15; Псалм 78:4-7; Притчи 4:1-4; 22:6; Ефесяни 6:4.

443 Притчи 19:18; 22:15; 23:13; 23:14; 29:15; 29:17; 13:24.

444 Относно истинското лично обкръжение, в което живеем, вижте Псалм 139:7-12; Еремия 23:24; Деяния 17:28. За кратка дискусия на нашата “божествена среда,” виж: Kenneth L. Gentry, Jr., The Necessity of Christian Schooling (Mauldin, SC: Goodbirth, 1985).

445 Битие 18:19; Псалм 1:1-6; Второзаконие 6:5-25.

446 1 Коринтяни 11:1; Ефесяни 5:22-6:4; Колосяни 3:20. Вижте проникновената дискусия в Gary North, An Introduction to Christian Economics (Nutley, NJ: Craig, 1973), ch. 21.

447 Притчи 12:24; 21:25; Римляни 12:11; 1 Тимотей 5:8; 2 Солунци 3:10; Евреи 6:12.

448 North, Dominion Covenant, ch. 11 (превод на български: Гари Норт, Завет за господство, Глава 11, „Товарът на времето”); North, Introduction to Christian Economics, pp. 62.

449 Vaughn C. Nystrom, “A Ford is Not a Mango,” in The Freeman (January, 1978), pp. 3-8.

450 Larry Burkett, Using Your Money Wisely: Guidelines from Scripture (Chicago: Moody, 1985), pp. 121ff.

451 Например, Матей 13:44-46; 18:23-35; 20:1-16; 25:14-30; Лука 7:41-43; Лука 12:16-21; 15:8-32; 16:1-9; 16:19-31; 19:12-27.

452 Вижте дискусията в Rousas John Rushdoony, Institutes of Biblical Law (Phillipsburg, NJ: Presbyterian & Reformed, 1973), 1:180. В том 2 са полезни следните глави: 2, 31-40.

453 Матей 5:5; 19:29; 25:34; 21:38; Лука 12:13.

454 Притчи 13:22; 17:2; 19:4; Еклесиаст 7:11; 2 Коринтяни 12:13; 1 Тимотей 5:8. Вижте: Gary North, The Sinai Strategy: Economics and the Ten Commandments (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1986), ch. 5: “Familistic Capital.”

455 Притчи 13:22. Вижте също изводите в: Притчи 17:2; Второзаконие 21:18-21; Матей 7:6.

456 Mary Pride, The Big Book of Home Learning (Westchester, IL: Crossway, 1986).

457 Robert Thoburn, The Children Trap: Biblical Principles for Education (Nashville: Thomas Nelson, 1986) (превод на български: Робърт Тобърн, Капан за деца: Библейските принципи за образованието); Phyllis Schlafly, ed., Child Abuse in the Classroom (Westchester, IL: Crossway, 1984); Mary Pride, The Child Abuse Industry (Westchester, IL: Crossway, 1986).

458 За кратко въведение към християнската философия на образованието на основа на Божието Слово, виж: Gentry, Christian Schooling и Gentry, “Reformed Theology and Christian Education,” in Light for the World: Studies in the Reformed Thought (Alberta, Edmonton: Still Waters Revival, forthcoming). За по-подробно разглеждане, вижте: Cornelius Van Til, Essays On Christian Education (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed, 1971). R. J. Rushdoony, The Philosophy of the Christian Curriculum (Valecito, CA: Ross House, 1981). R. J. Rushdoony, Intellectual Schizophrenia: Culture, Crisis, and Education (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed, 1961); превод на български: Р. Дж. Ръшдуни, Интелектуална шизофрения: Общество, криза и образование. За превъзходен отговор на християнските оправдания да не се следва християнско обучение, вижте Lonn Oswald, “Review of George Van Alstin’s The Christian and the Public Schools,” in Gary North, ed., Christianity and Civilization (Tyler, TX: Geneva Divinity School, 1983) 2: 338-343.

459 За по-пълно разглеждане, вижте: Gary North, “Bread and Butter Neighborhood Evangelism,” in the Journal of Christian Reconstruction, 7:2 (Winter, 1981) 114-140. За полезен ресурс по теми, виж Biblical Principles Concerning Issues of Importance to Godly Christians (Plymouth, MA: Plymouth Rock Foundation, 1984). За кратко въведение към християнското общество, вижте: Francis Nigel Lee, The Central Significance of Culture (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed, 1976).

460 “Of the Christian Mission,” in The Failure of the American Baptist Culture, vol. 1 of Christianity and Civilization (Tyler, TX: Geneva Divinity School, 1982), p. 96.

461 За библейския възглед за употребата на алкохолни напитки (т.е. Бог позволява тяхната употреба с умереност и с благоразумие), вижте: Kenneth L. Gentry, Jr., The Christian and the Alcoholic Beverages: A Biblical Perspective (Grand Rapids: Baker, 1986).

462 Вижте по-горе бележка 62 в Глава 4. Вижте също: Greg L. Bahnsen in Gary Scott Smith, ed., God and Politics: Four Views of the Reformation of Civil Government (Phillipsburg, NJ: Presbyterian and Reformed, 1989), pp. 21-53.

463 За повече информация в тази област, вижте: Gary DeMar, The Ruler of the Nations: Biblical Principles for Government (Ft. Worth: Dominion, 1987). Greg L. Bahnsen, House Divided: The Break-Up of Dispensational Theology (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1989), Part I. Rus Walton, One Nation Under God (Old Tappen, NJ: Revell, 1975). Gary North, Unconditional Surrender: God’s Program for Victory (Tyler, TX: Geneva Press, 1981); превод на български: Гари Норт, Безусловна капитулация: Божията програма за победа. Ronald H. Nash, Social Justice and the Christian Church (Milford, MI: Mott Media, 1983). Rousas J. Rushdoony, Politics of Guilt and Pity (Fairfax, VA: Thoburn, 1978).

464 Римляни 13:1-3. Сравнете Притчи 8:15-16; Еремия 27:5; Данаил 2:21; Йоан 19:11; 1 Петрово 2:13-15.

465 Отстъплението на фундаменталистите от политиката през по-голямата част от този век е добре известно. Като цяло то се дължеше на непреднамерен пропуск поради теологична повърхностност, а не на съзнателно убеждение. Но в последните години съживяване на добре премислено (макар зле скроено) анабаптистко мислене, призоваващо християните да се противят на търсенето на политическо влияние. Виж: Charles Scriven, “The Reformation Radicals Ride Again” и Stanley Hauerwas and William H. Sillimon, “Peculiar People” in Christianity Today (March 5, 1990), pp. 13ff.

466 Твърденията на Павел тук са идеали за управлението, а не историческо сведение за римската власт.

467 За повече информация виж: Junius Brutus, A Defence of Liberty Against Tyrants (Edmonton, Alberta: Still Waters Revival Books, 1989 [rep. 1689]); Herbert Schlossberg, Idols for Destruction: Christian Faith and Its Confrontation with American Society (Nashvile: Thomas Nelson, 1983). Francis Schaeffer, A Christian Manifesto (Westchester, IL: Crossway, 1981), chs. 7-10. Gary North, The Dominion Covenant: Genesis (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1982), ch. 19; превод на български: Гари Норт, Завет за господство: Битие, Глава 19, „Използването на заблуда.” Gary North, ed., Christianity and Civilization (Tyler, TX: Geneva Divinity School, 1983), vol. 2: “The Theology of Christian Resistance” и vol. 3: “Tactics of Christian Resistance.”

468 Матей 22:21; Деяния 12:20-23. Сравнете думите на Исая против вавилонския цар, Исая 14:4, 12-21.

469 Изход 1:15-20; Исус Навин 2; Даниал 3:8-30; Деяния 5:29.

470 За помощ в тази област вижте: William Billings, The Christian’s Political Action Manual (Washington, D.C.: National Christian Action Council, 1980).

471 Сравнете Матей 6:11 с 2 Солунци 3:10.

472 Псалм 119:46; 148:11, 13; 1 Тимотей 1:8-10; Римляни 13:4-9. Вижте Greg L. Bahnsen, By This Standard (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1985), и Rushdoony, Institutes of Biblical Law, 2 vols.

473 Второзаконие 4:5-8; Исая 24:5; 51:4; Псалм 2:9-10; 119:118.

474 2 Царе 23:3; 2 Летописи 19:6-7; Псалм 2:10-12; 148:1, 11.

475 Gary North, Political Polytheism: The Myth of Pluralism (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1989).

476 “И по отношение на времената на Новия Завет, когато ‘богатството на морето ще се обърне към тебе и техният имот ще дойде в’ [Църквата], Той обеща, че ‘царе ще бъдат нейни кърмилници; – нейните служители мир, а нейните събирачи правда.’ Това е свързано с ‘разширяването на интересите на посредническото царство на нашия Господ Исус Христос, което е в, но не от този свят, и като средство, с което царството на провиденето е предадено на него.’” Thomas M’Crie, Statement of the Difference Between Profession of the Reformed Church of Scotland, as Adopted by Seceders, and the Profession Contained in the New Testimony and Other Acts, Lately Adopted by the General Associate Synod; etc. (Edmonton, AL: Still Waters Revival, предстояща [1807; 1871]), p. 133.

477 “Есхатология” произхожда от гръцки: eschatos, т.е. “последен” и logos, т.е. “слово”.

478 “Милениум” произхожда от латинските mille, т.е. “хиляда” и annum, т.е. “година”.

479 За по-подробна информация, вижте: Robert G. Clouse, ed., The Meaning of the Millenium: Four Views (Downer’s Grove, IL: Inter-Varsity Press, 1977).

480 R. B. Kuiper, God-Centered Evangelism (Grand Rapids: Baker, 1961), pp. 208-209.

481 Амилениалистът Антъни Хьокема вижда изпълнението на пророчествата за царството в Новото небе и Новата земя, а не в Църквата. Anthony Hoekema, The Bible and the Future (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1979). Вижте моята бележка 2 в Глава 12.

482 Вижте: H. Wayne House and Thomas D. Ice, Dominion Theology: Blessing or Curse? (Portland, OR: Multnomah, 1988), pp. 418-420, 422.

483 George Eldon Lad, Theology of the New Testament (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1974), pp. 202, 203.

484 Развитието му не е равномерно, а постепенно и на тласъци. В известен смисъл, то е като семе, което е посадено, расте и произвежда друго семе (вижте: Матей 13:3-9, 23). Можем да очакваме то да избуи на определени места, на други дори да умре, за да се върне накрая отново, понеже производителността на семето включва неговата смърт и обновление (вижте: Йоан 12:24; 1 Коринтяни 15:36). Можем да очакваме от време на време Бог да го окастря (Йоан 15:5-6).

485 Макар Христовото царство наистина да има земно-политическо влияние.

486 E. W. Bullinger, The Companion Bible (London: Samuel Bagster and Sons, rep. 1970 [n.d.]), p. 1380.

487 Arno C. Gaebelein, The Annotated Bible, vol. 6: Matthew to the Acts (Traveler’s Rest, SC: Southern Bible Book House, n.d.), p. 61.

488 Charles F. Baker, A Dispensational Theology (Grand Rapids: Grace Bible College, 1971), p. 558.

489 George Williams, The Student’s Commentary on the Holy Scriptures (4th ed.: Grand Rapids: Kregel, 1949), pp. 730-731.

490 Stanley D. Toussaint, Behold the King! (Portland, OR: Multnomah, 1980), p. 318.

491 David L. Turner, “The Structure and Sequence of Matthew 24:1-41: Interaction with Evangelical Treatment,” Grace Theological Journal 10:1 (Spring, 1989), 6 (курсивът е мой).

492 Например: “Библията очаква светът да бъде победен не чрез християнството, а само чрез второто идване на Христос.” John F. Walvoord, “Review of House Divided. By Greg L. Bahnsen and Kenneth L. Gentry, Jr.” in

Изтегляне 2.06 Mb.

Сподели с приятели: