Програма за световна евангелизация, която да донесе посланието на спасението до всеки човек на земята, във всяко поприще

56 Вижте наблягането върху историческото, например в Исая 7:3; Захария 1:1; Лука 2:1-2; 3:1-3.

57 Donald B. Guthrie, New Testament Introduction (3rd ed.: Downers Grove, IL: Inter-Varsity Press, 1970), pp. 13-14. Вижте също F. F. Bruce, Bulletin of the John Rylands Library, xlv (1963), pp. 319-339; C. F. D. Moule, The Birth of the New Testament (3rd ed.: San Francisco; Harper and Row, 1982), ch. 5; и A. E. J. Rawlinson, The Gospel According to St. Mark, Westminster Commentary (7th ed.: London: Macmillan, 1949), p. xviiiff.

58 Забележете например структурата на Йоановото евангелие, изградена върху седем чудеса, и на Матеевото, което е построено върху пет големи проповеди, които редуват повествование с проповед. Виж Robert H. Gundry, New Testament Introduction (Grand Rapids: Zondervan, 1970), pp. 29ff., 309ff.

59 Марк 16:7; Матей 26:32; 28:7, 10, 16.

60 Има силен научен спор относно тази появя в Галилея в опит тя да се хармонизира със сведението на Лука за явяването на Христос в Ерусалим, в Юдея. Времето и усилията, необходими за придвижване от едното място на другото са част от проблема и опита да се изгради хронологията на събитията.

61 Матей 2:22-23.

62 Матей 4:18-22; Йоан 1:43-44.

63 Лука 24:47, 49, 52; Деяния 1:4, 8, 12.

64 Исая 9:1; Матей 4:13, 15, 16.

65 Матей 26:73; Марк 14:70; Деяния 2:7.

66 Лука 13:1; Йоан 1:16; 4:45; 7:52; Деяния 2:7.

67 Матей 10:5, 6; 15:2-4.

68 Матей 4:5; 27:53.

69 Матей 2:2.

70 Матей 28:7, 10, 16.

71 Матей 28:12, 13, 15.

72 W. F. Albright and C. S. Mann, Matthew: The Anchor Bible (Garden City, New York: Doubleday, 1971), p. 361. Вижте също: J. Knox Chamblin, Matthew in W. A. Elwell, ed., Evangelical Bible Commentary on the Bible (Grand Rapids: Baker, 1989), pp. 779-780.

73 Курсивът е мой. Фактът, че “планината” не е спомената в никой друг текст, където се говори за Галилея като цел на пътуването на тези ученици е бил източник на спор между коментаторите (Марк 16:7; Матей 28:7, 10, 16). Въпреки това, тук текстът ясно го прави. Няколко коментатора предполагат, че тя е същата, на която е произнесена Проповедта на планината: Chamblin, Matthew, p. 780. R. E. Nixon, Matthew, in D. B. Guthrie and J. A. Motyer, eds., The Eerdmans Bible Commentary (3rd ed.: Grand Rapids: 1970), p. 850. F. C. Cook, New Testament, 1:194. Robert H. Gundry, Matthew: A Commentary on His Literary and Theological Art (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1982), p. 594.

74 Матей 5-7; 24:3; Деяния 1:11, 12.

75 Например, Исая 2:2-3; 11:9; 25:6; Езекиил 17:22; 20:40; Данаил 2:35; Михей 4:1; Зах.ария4:7. Вижте: David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, Texas: Dominion Press, 1985), ch. 4; превод на български, Дейвид Чилтън, Възстановеният рай: Библейска теология на господството, Глава 4, „Святата планина.”

76 R. C. H. Lenski, The Interpretation of St. Matthew’s Gospel (Columbus, OH: Wartburg Press, 1943), p. 1168.

77 Вижте Йоан 4:34; Евреи 1:3; 9:26-27.

78 Вижте дискусията за Неговото царуване по-долу и в Глава 7.

79 На гръцки език е horisthentos (от horizo). Намира се на други места в Лука 22:22; Деяния 2:23; 10:42; 11:29; 17:26, 31; Евреи 4:7. За превъзходен коментар на Римляни 1:4 виж John Murray, The Epistle to the Romans (New International Commentary on the New Testament), 2 vols. (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1959, 1965), 1:9. The Revised Standard Version и The Amplified Bible превеждат глагола като “определен”.

80 Ibid.

81 Ibid., 1:10.

82 Robert Young, Young’s Literal Translation of the Holy Bible (Grand Rapids: Baker, rep. n.d. [1898]), New Testament, p. 23.

83 ] Гръцката дума за “даде” е edothe, което е страдателен залог, минало несвършено изявително наклонение на didomi. Думата “аорист” (минало несвършено, бел. прев.) е съставена от две гръцки думи: а (“не”) и horizo (“хоризонт”), което означава “неограничен”. Затова обикновено миналото несвършено време няма времево означение. В изявителното наклонение обаче то носи значение на минало действие, започнало в даден момент от времето.

84 Разбира се, вярно е предвид Неговата същностна божественост, че тази “дадена всяка власт” е “не като нов дар, но като потвърждение и практическо осъществяване на властта над всичко, която Му е дадена от Бащата” по отношение на Неговото човешко съществуване. F. C. Cook, ed., New Testament, vol. 1: St. Matthew–St. Mark–St. Luke, in The Holy Bible According to the Authorized Version A.D. (1611), With an Explanatory and Critical Commentary and a Revision of the Translation (New York: Charles Scribner’s Sons, 1901), p. 196. Курсивът е мой.

85 Но Филипяни 2:9 използва различна дума за “даден”: echarisato от charizomai.

86 John Peter Lange, Matthew in Philip Schaff, ed., and trans., Commentary on the Holy Scripture, Critical, Doctrinal and Homiletical (3rd ed.: Grand Rapids: Zondervan, n.d. [1861]), p. 556.

87 John Calvin, A Harmony of the Gospels Matthew, Mark, and Luke, in Calvin’s New Testament Commentaries, ed. by David W. and Thomas F. Torrance, trans. by A. W. Morrison, 3 vols., (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1972), 3:250.

88 Йоан 5:19, 30; 8:28; 12:49; 14:10.

89 Стихът, който най-добре свързва заедно тези три длъжности е Откровение 1:5: “и от Исуса Христа, Който е верният свидетел [пророк], първородният от мъртвите [свещеник] и началникът на земните царе [цар]”.

90 “Като Пророк Той представлява Бога пред човека; като Свещеник представлява човека в присъствието на Бога; и като Цар упражнява господство и възстановява първоначалното господство на човека.” Louis Berkhof, Systematic Theology (4th ed.: Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1941), p. 357.

91 За превъзходно разглеждане на Христовото настоящо царуване, виж William Symington, Messiah the Prince or, The Mediatorial Dominion of Jesus Christ (Edmonton, Alberta: Still Waters Revival, rep. 1990 [1884]). Вижте също: Greg L. Bahnsen and Kenneth L. Gentry, Jr., House Divided: The Break-up of Dispensational Theology (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1989), ch. 12. John Jefferson Davis, Christ’s Victorious Kingdom: Postmillennialism Reconsidered (Grand Rapids: Baker, 1984), ch. 4.

92 Edward F. Blair, Jesus in the Gospel of Matthew (New York: Abingdon, 1960), p. 45.

93 P. C. Cook, St. Matthew, p. 45.

94 Както е казано, “Първото изречение е равностойно на официално изявление за месианското естество на нашия Господ.” J. A. Alexander, the Gospel According to Matthew (Grand Rapids: Baker, [1860] 1980), p. 2.

95 Вижте: Матей 9:27; 12:23; 25:22; 20:30; 21:9, 15; 22:42. Самата структура на това родословие зависи от “цар Давид” (Матей 1:6а). В съзнателното му разделяне на четиринадесет поколения (Матей 1:17) Давид два пъти е използван като отправна точка: Родословието е проследено във възходящ ред от Авраам до Давид, който завършва първия цикъл (Матей 1:6). След това от Давид (Матей 1:6б) низходящо (в упадък) до Вавилонския плен (Матей 1:11). След това се придвижва отново нагоре към Христос (Матей 1:16-17).

96 William Hendriksen, The Gospel According to Matthew (Grand Rapids: Baker, 1973), p. 107.

97 Интересно, началният стих на Матей е: “Родословието на Исуса Христа, син на Давид, син на Авраам.” В Битие 12:3 се открива подобна терминология като тази в Матей 28:19, когато се говори за “всичките народи”. Разсъждавайки върху Битие 12:3 Павел пише: “И Писанието, като предвиди, че Бог чрез вяра ще оправдае езичниците, предизвести благовестието на Авраам, казвайки: ‘В тебе ще се благославят всичките народи’” (Галатяни 3:8; езикът тук е идентичен с този в Матей 28:19). Следователно в заключителните стихове на Матей виждаме средството за това благословение за “всичките народи”: Великото поръчение.

98 Матей 3:9; Йоан 8:33, 39.

99 След четиридесетдневен пост първото изкушение да превърне камъните на хлябове (Матей 4:2-3) ни напомня за пророка Мойсей (сравнете Второзаконие 18:18), който пости четиридесет дни и нощи (Изход 24:28). Второто изкушение (според реда в Матей) беше върху храма, където служеха свещениците (Матей 4:5). Третото изкушение на планината беше да стане цар над “царствата на света” (Матей 4:8-9).

100 Същата дума “давам” (от гръцки: didomi) е използвана в два от случаите на изкушение (Матей 4:9; Лука 4:6) и във Великото поръчение (Матей 28:18). Евангелието на Лука предава по-подробно това изкушение на Сатана: “На теб ще дам цялата тази власт, и тяхната слава, защото на мен те бяха предадени” (Young’s Literal Translation, New Testament, p. 42). Сравнете това с Христовото “Даде ми се всяка власт.”

101 Една и съща гръцка дума за “поклониха” е използвана и на двете места (гръцки proskuneo).

102 Марк 1:14-15; 9:1; Лука 21:31; Матей 3:2; 4:12-17; 10:7; 16:28.

103 Исая 9:6, 7; Лука 1:31-33; Матей 2:2; Йоан 12:12-15; 18:36-37.

104 Матей 12:28; Лука 17:20-21.

105 Матей 11:12; Лука 16:16. Филипс превежда Матей 11:12: “От дните на Йоан Кръстител до днес Небесното царство се превзема с щурм и ревностни хора си пробиват път в него.”

106 Деяния 2:30-31, 33-36. Евреи 2:9.

107 Деяния 3:15; 5:31; 17:7.

108 Колосяни 1:12-13; 1 Солунци 2:12; Откровение 1:6, 9.

109 Римляни 8:34; Ефесяни 1:20; Колосяни 3:1; Евреи 12:2; 1 Петрово 3:22; Откровение 3:21.

110 Това подчертава заветния статут на християните в историята. Вижте Матей 5:5; 1 Коринтяни 3:21-23; Ефесяни 1:3; 2:6.

111 2 Коринтяни 5:20; Ефесяни 6:20. Някои учени предполагат лек неправилен правопис в текста от Филимон 9, който позволява думата “старец” (presbutes) да се преведе също като “посланик” (presbeutes). Например Дж. Б. Лайтфут, Ч. Ф. Д. Маул, Б. Ф. Уесткот, Ф. Дж. А. Хорт, Е. Хаупт, Е. Ломейър, У. О. Е. Остърли и Джордж Абът-Смит. Виж: W. F. Arndt and F. W. Gingrich, A Greek-English Lexicon of the New Testament and Other Early Christian Literature (Chicago: University of Chicago, 1957), p. 707.

112 Въпреки скорошната смяна в евангелското християнство от юридически подход към подход, основан на любовта, юридическият елемент в Писанието е изключително силен. За кратко разглеждане на тази печална смяна на парадигмата, вижте: Robert Brow, “Evangelical Megashift,” Christianity Today (February, 1990) 12-17. Виж също Gary North, Political Polytheism: The Myth of Pluralism (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1989), pp. 631-643.

113 Всъщност гръцката дума за “власт” е exousia, която етимологически произхожда от ek (“извън”) и ousia (“съществуване”).

114 Забележете йерархичния ред в 1 Коринтяни 11:3: “Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог.”

115 Вижте: Матей 20:28; Марк 10:45; Йоан 1:14; Римляни 1:3; 8:3; 15:8; 2 Коринтяни 8:9; Галатяни 3:10.; 4:4; Филипяни 2:5-11; Евреи 2:9-17; 10:5; 12:2.

116 Амос 1:3-2:3; Авдий 1; Исая 10:5-34.

117 Исая 10:5.

118 Еремия 25:9; 27:6; 43:10. Вижте също: Еремия 51:20.

119 Исая 44:28-45:13.

120 Еремия 51:11, 20.

121 Псалм 29:10; 47:2; 95:3; 96:10; 97:10; 103:19; 115:3; 145:11-13; Данаил 2:47; 43:5; Исая 6:5; Еремия 46:18.

122 John Peter Lange, Matthew (3rd ed.), in Commentary on the Holy Scriptures: Critical, Doctrinal and Homiletical, ed. and trans. by Philip Schaff (Grand Rapids: Zondervan, rep. n.d. [1861]), 15:561-562.

123 Ibid., p. 556.

124 Hyppolytus, Treatise on Christ and Antichrist, 26. Макар че той отнася Данаил 7 към бъдещето, т.е. Второто пришествие. Матей 28:18-20 “е формулирано твърде съзнателно според” Данаил 7:13-14 (Lloyd Gaston, No Stone on Another: Studies in the Significance of the Fall of Jerusalem in the Synoptic Gospels; Leiden: E. J. Brill, 1970), p. 385. Виж също следните коментатори от различни школи: D. A. Carson, “Matthew,” in Frank E. Gaebelein, ed., The Expositor’s Bible Commentary (Grand Rapids: Zondervan, 1984), 8:595. Henry Alford, The Greek Testament, 4 vols., (London 1849-1861), 1:308. Hendriksen, Matthew, p. 998. R. T. France, Jesus and the Old Testament: His Application of Old Testament Passages to Himself and His Mission (London: Tyndale, 1971), pp. 142-143. W. F. Albright and C. S. Mann, Matthew, in W. F. Albright and D. N. Freedman, eds., The Anchor Bible (Garden City, NY: Doubleday 1971), p. 362. B. T. D. Smith, The Gospel According to St. Matthew, in A. Nairne, ed., The Cambridge Bible for Schools and Colleges (Cambridge: University Press, 1933), 40:178. Frank Stagg, Matthew-Mark, in Clifton J. Allen, ed., The Broadman Commentary (Nashville: Broadman, 1969), 8:253. R. H. Fuller, “Matthew,” in James L. Mays, ed., Harper’s Bible Commentary (San Francisco: Harper and Row, 1988), p. 981. W. C. Allen, Matthew, in S. R. Driver, Alfred Plummer, and A. H. Briggs, eds., The International Critical Commentary (3rd ed.: Edinburgh: T. and T. Clark, 1912), 40:305. John A. Broadus, Commentary on the Gospel of Matthew, in Alvah Hovey, ed., An American Commentary (Valley Forge: Judson Press, rep. n.d. [1886]), p. 592.

125 Matthew Pool, Annotations Upon the Holy Bible (New York: Robert Carter, 1856), p. 146.

126 A. B. Bruce, “The Synoptic Gospels,” in Roger Nicole, ed., Englishman’s Greek Testament (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, rep. 1980 [n.d.]), 1:339.

127 Ibid.

128 R. C. H. Lenski, The Interpretation of St. Matthew’s Gospel (Columbus, OH: Wartburg Press, 1943), p. 1172.

129 Има известен дебат относно броя на присъстващите при Христос хора, когато е дадено Поръчението. Някои коментатори сочат към сведението за “единадесетте” в стих 16. Други твърдят, че стихът конкретизира присъствието на всички останали първоначални ученици в частност, но не изключва възможността там да е имало и други хора. Често се твърди, че появата на Христос на 500 братя (1 Коринтяни 15:6) трябва да е била по това време, поради (1) трудността тя да се отнесе към някое друго място и (2) трудността да се обясни “съмнението,” изразено от някои присъстващи, ако там са били само единадесетте ученика (Матей 28:17). Например, A. T. Robertson, Word Pictures in the New Testament, 6 vols. (Nashville: Broadman, 1930), 1:244. Независимо от това остава идеята: в сравнение със задачата броят им бил твърде малък.

130 Alfred Marshall, The Interlinear Greek-English New Testament (2nd ed.: Grand Rapids: Zondervan, 1959), p. 136.

131 Robert O. Culver, “What Is the Church’s Commission?,” Bibliotheca Sacra 125 [1968] 239-253.

132 Вижте: William Hendriksen, The Gospel of Matthew (New Testament Commentary) (Grand Rapids: Baker, 1973), p. 999. Cleon Rogers, “The Great Commission,” Bibliotheca Sacra 130 [1973], 258-267.

133 Лука 24:47; Марк 16:15-20; Деяния 1:8. Свети Йероним (340-420 от Хр.) пише за Ерусалим: “Би било досадно да изброяваме всички пророци и святи мъже, които са били изпратени от това място.” Jerome, Letter 46 To Marcella.

134 Битие 15:18; Изход 23:31; Числа 34:3-12; Второзаконие 11:31; Исус Навин 1:4; 3 Царе 4:20-21. Тази конкретна земя беше взета от ханаанците и дадена на Израел на основа на божествените санкции на Божия Закон срещу ужасната извратеност на ханаанците в тяхното нарушаване на Божия Закон (Левит 18:24-30).

135 Вижте 3 Царе 5:7; Исая 2:10-11; 119:45; Исая 51:4. За Второзаконие 4:5-8 Ридербос коментира: “Целта на неговото поучение е Израел да пази тези закони, когато влезе в Ханаан. Спазването на тези декрети и закони ще бъде пример за мъдростта и благоразумието на Израел пред очите на народите. Поради тази причина изразът ‘велик народ’ отразява уважението, което останалите ще имат към Израел. Мисионерската задача на Израел в езическия свят е посочена по един прикрит начин: Това уважение към Израел подразбира уважение към Този, от Когото Израел е получил тези закони. Тази мисионерска задача по-късно е допълнително развита в пророчествата, особено там, където Израел е пророчески описан като служител на Господа, посланик, изпратен (Исая 42:19) да прогласява Неговата хвала (43:21), наречен ‘Негов свидетел’ (43:10), в чиято уста са положени словата Му (51:16).” J. Ridderbos, Deuteronomy (Bible Student’s Commentary (Grand Rapids: Regency Reference Library, 1984), p. 83.

136 По отношение на това трябва да отбележим: (1) На царя на Израел беше забранено да “ умножава конете” (Второзаконие 17:16), забрана, очевидно дължаща се на факта, че в неравния терен на Израел конете можеха да бъдат полезни само на цар, решен да разширява своите граници и да насочи военни сили към чужди страни. (2) Бог установява в Своя закон защити, които да запазят цялостта на синорите (Второзаконие 19:14; 27:18; Притчи 22:28; 23:10). (3) Изявена е пророческа присъда върху Амон заради опит да “разширят своя предел” (Амос 1:13). (4) Пророческите видения предупреждават за Божия гняв срещу народите, склонни към имперско завладяване (Данаил 2; 7). В светлината на всичко това, законът във Второзаконие 20:10-11 (относно войната срещу народите отвъд Израел) изглежда има предвид война “със справедлив повод,” т.е. отбранителна война; виж: Robert Jamieson, A. R. Faussett, David Brown, 2 vols., A Commentary, Critical and Explanatory on the Old and New Testaments (Hartford S. S. Scranton, n.d.), 1:134.

137 Например, 3 Царе 10; 2 Летописи 9. Вижте използваната образност в месианските пророчества, които изобразяват света като идващ към Ерусалим, Исая 2:3; Михей 4:2; Захария 8:2.

138 Новият Завет е свързан с Църквата: Еремия 31:31-34; Матей 26:28; Марк 14:24; Лука 22:20; 1 Коринтяни 11:25; 2 Коринтяни 3:6; Евреи 7:22; 8:6-13; 9:15-16; 12:24.

139 Сравнете Матей 13:1-52; Матей 28:19; Марк 16:15; Лука 24:47; Деяния 1:8; 13:47.

140 Битие 1:26-27; 5:1, 3; 9:6; 1 Коринтяни 11:7; Яков 3:9. Макар думата “образ” да отсъства, идеята се съдържа също в Псалм 8 и Деяния 17:28.

141 Римляни 8:29; Колосяни 3:10; Ефесяни 4:24.

142 Това славно изявление е повторено многократно в Писанието. Например вижте: Изход 9:29; 19:5; Левит 25:23; Второзаконие 10:14; 1 Царе 2:8; 2 Летописи 29:11, 14; Йов 41:11; Псалм 24:1; 50:12; 89:11; Псалм 115:16; 1 Коринтяни 10:26-28.

143 Вижте Hal Lindsey, The Road to Holocaust (New York: Bantam, 1989), pp. 49, 277; Dave Hunt, Whatever Happened to Heaven? (Eugene, OR: Harvest, 1899), pp. 231-235; H. Wayne House and Thomas D. Ice, Dominion Theology: Blessing or Curse? (Portland, OR: Multnomah, 1988), pp. 150-161; Albert James Dager, “Kingdom Theology Part III,” Media Spotlight (January-June, 1987), p. 11.

144 Матей 10:5, 6; вижте Матей 15:24.

145 Римляни 1:16; 2:10; Йоан 4:22.

146 Лука 24:47; Деяния 1:8; 3:26.

147 Битие 12:3; 22:18; Псалм 22:27; 86:9; Исая 5:26; 45:22; 49:6; 60:1-3; Еремия 16:19; Михей 4:2; Захария 8:22-23; Малахия 1:11.

148 Деяния 13:47; 15:15-17; Римляни 4:17; 9:24-26; 15:10-12; Галатяни 3:8.

149 Howard Vos, Mark, p. 141.

150 House and Ice, Dominion Theology, p. 165. Виж също: Anthony A. Hoekema, The Bible and the Future (Grand Rapids: Wm B. Eerdmans, 1979), p. 138.

151 Lindsey, Road to Holocaust, p. 277. В друг контекст, Дж. Д. Пентъкост осъзнава съмнителността на диспенсационалистическата индивидуализация на термина “ethnos” и се опитва да изгради защитна аргументация (Pentecost, Things to Come, p. 421).

152 Karl Ludwig Schmid, “ethnos” in Gerhard Kittle, ed., Theological Dictionary of the New Testament, 10 vols., trans. by Geoffery W. Bromiley (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1964), 2:369. Виж също: Ernest Klein, A Comprehensive Etymological Dictionary of the English Language (New York: Elsevier, 1966), 1:547.

153 Robert K. Barnhart, The Barnhart Dictionary of Etymology (Bronx, NY: H. W. Wilson, 1988), p. 345. Вижте също: Carl Darling Buck, A Dictionary of Selected Synonyms in the Principal Indo-European Languages (Chicago: University of Chicago Press, 1949), entry 119.22, p. 1315. Старозаветната еврейска дума, която е преведена в гръцкия вариант на Стария Завет, Септуагинта, като

Изтегляне 2.06 Mb.

Сподели с приятели: