Програма за управление на отпадъците 2017 2020 г. Съдържание I. Въведение 7



страница1/8
Дата11.03.2018
Размер1.62 Mb.
#61981
ТипПрограма
  1   2   3   4   5   6   7   8



О Б Щ И Н А Г Л А В И Н И Ц А, О Б Л А С Т С И Л И С Т Р А
ПРОГРАМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ
НА ОТПАДЪЦИТЕ




2017 - 2020 г.

СЪДЪРЖАНИЕ
I. Въведение 7
1.1. Обхват на програмата 7
1.2. Цели на програмата 8
1.3. Принципи за управление на отпадъците . 9

1.4. Нормативна уредба 12

1.5. Отпадъци в обхвата на програмата 27
1.6. Обща характеристика на общината 27
II. Анализи на състоянието на управлението на отпадъците 41
2.1. Анализ на действащите нормативни и програмни документи в контекста на
правата и задълженията на общината по управление на отпадъците 42
2.1.1. Анализ на националната и общинска нормативна рамка 42
2.1.2. Програмни документи на национално и общинско ниво 43
2.1.3. Основни изводи и препоръки 44
2.2. Анализ на отпадъците 44
2.2.1. Анализ на битовите отпадъци 44
2.2.2. Анализ на утайките от ПСОВ .47
2.2.3. Анализ на строителните отпадъци .49
2.2.4. Изводи и препоръки .50
2.3. Анализ на инфраструктурата за управление на отпадъците .50
2.3.1. Инфраструктура за битови отпадъци .50
2.3.2. Инфраструктура за отпадъци от строителство и разрушаване ..69
2.3.3. Инсталации за третиране на утайки от ПСОВ .71
2.3.4. Други инсталации и съоръжения за третиране на отпадъци .72
2.3.5. Основни изводи и препоръки .73
2.4. Анализ на институционалния капацитет .73
2.4.1. Функции за управление на отпадъците .73
2.4.2. Състояние на човешките ресурси с възложени функции за отпадъци .74
2.4.3. Изводи и препоръки ..74
2.5. Анализ на замърсени в миналото площадки за обезвреждане на отпадъци и
осъществени мерки за тяхното възстановяване .75
2.5.1. Описание на общинските депа в обхвата на анализа .75
2.5.2. Изводи и препоръки .75

2.6. Анализ на организационните схеми и форми за управление на отпадъците.


Планиране, финансиране и определяне на цени и такси за услугите 76
2.6.1. Анализ на схемите за управление на отпадъците 77
2.6.2. Икономически инструменти и стимули в сектора на управлението на
отпадъците 78
2.6.3. Основни изводи и препоръки 79
2.7. Анализ на информирането на обществеността по въпросите на управление на
отпадъците 79
2.7.1. Наличие на стратегически подход в информационно – разяснителната политика
на общината във връзка с дейностите по управление на отпадъците 80
2.7.2. Разяснителни и образователни дейности и привличане на обществеността 80
2.7.3. Начини за предоставяне на информация относно общинските услуги в областта
на управление на отпадъците 80
2.7.4. Изводи и препоръки 80
2.8. Анализ на информационното обезпечаване за отпадъците и дейностите с
отпадъците 81
2.9. Прогнози за образуваните отпадъци 83
ІІІ. SWOT анализ 88
3.1. Силни страни 88
3.2. Слаби страни 89
3.3. Възможности 89
3.4. Заплахи 90
ІV. Цели на общинската програма за управление на отпадъците и алтернативи за
постигането им 90
4.1. Стратегически и оперативни цели 91
4.2. Алтернативи за постигане на целите 92
V. План за действие 93
VІ. Координация с други общински и регионални планове и програми 98
VІІ. Система за наблюдение, контрол и отчитане на изпълнението на общинската програма за управление на отпадъците 100
7.1. Наблюдение на изпълнението на програмата за управление на отпадъците 100
7.2. Контрол и отчитане на изпълнението на програмата 101
7.3. Процедура за актуализация на програмата 102


СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА

АДФИ Агенция за държавна финансова

инспекция

АСЕКОБ Асоциация на еколозите на общините в

България

ГД Главна дирекция

ДАМТН Държавна агенция за метрологичен и

технически надзор

ДКЕВР Държавна комисия по енергийно и водно

регулиране

ЕК Европейска комисия

ЕС Европейски съюз

ЗМДТ Закон за местните данъци и такси
ЗООС Закон за опазване на околната среда

ЗУО Закон за управление на отпадъците

ЗУТ Закон за устройството на територията

ИАОС Изпълнителна агенция по околна среда

ИТ Информационни технологии

ИУГ Излезли от употреба гуми

ИУЕЕО Излязло от употреба електрическо и

електронно оборудване

ИУМПС Излезли от употреба моторни превозни

МЕ средства

МЗХ Министерство на енергетиката

МИ Министерство на земеделието и храните

Министерство на икономиката
МОСВ Министерство на околната среда и

МОН водите

Министерство на образованието и

науката
МРО Масово разпространени отпадъци

МРРБ Министерство на регионалното

развитите и благоустройството


МС Министерски съвет

МСП Малки и средни предприятия

МТИТС Министерство на транспорта,

МТСП информационните технологии и

съобщенията

Министерство на труда и социалната

политика
МФ Министерство на финансите
НППОО Национална програма за

предотвратяване образуването на

отпадъци
НПУДО Национален план за управление на

дейностите по отпадъците


НПУО Национален план за управление на
отпадъците

НСИ Национален статистически институт

НСОРБ Национално сдружение на общините в

Република България

НСРР Национална стратегия за регионално

развитие


НУБА Негодни за употреба батерии и

акумулатори

НУАБА Негодни за употреба автомобилни

батерии и акумулатори

НУИБА Негодни за употреба индустриални

батерии и акумулатори

НУПБА Негодни за употреба портативни батерии

и акумулатори

ОПОС Оперативна програма "Околна среда"
ОСР Отпадъци от строителство и разрушаване

ОУП Общ устройствен план

ПЗР Преходни и заключителни разпоредби

ПИП Прединвестиционни проучвания

ПО Предотвратяване на отпадъците

ПРСР Програма за развитие на селските райони

ПСОВ Пречиствателна станция за отпадъчни

води


ПУДООС Предприятие за управление на

дейностите по опазване на околната

среда

ПУП Подробен устройствен план



ПХБ Полихлорирани бифенили

ПХТ Полихлорирани терфенили

РДО Рамкова директива за отпадъците

РИОСВ Регионални инспекции по опазване на

околната среда и водите

РСМ Рециклирани строителни материали

РСУО Регионално сдружение за управление на

отпадъците

СЕС Съд на Европейския съюз

ТБО Такса битови отпадъци

УОЗ Устойчиви органични замърсители





Програмата за управление на отпадъците е един от най-важните инструменти за прилагане на националното законодателство за отпадъците на територията на община Главиница. Тя е разработена на основание изискванията на чл. 52 от ЗУО, в съответствие с методическите указания за разработване на общински програми за управление на отпадъците, утвърдени със Заповед № РД-211/ 31.03.2015 г. на министъра на околната среда и водите, както и в съответствие със структурата, целите и предвижданията на Националния план за управление на отпадъците (НПУО). Общинската програма е разработена за периода 2017 – 2020 г., който съвпада с периода на действие на НПУО.




  1. Обхват на Програмата

С оглед синхронизиране с мерките за регионално управление и настъпилите промени в националното законодателство, Програмата включва:

  • Анализ на състоянието и прогноза за вида, количествата и източниците на отпадъците, образувани на територията на общината.

  • Съществуващи схеми за събиране на отпадъци и основни инсталации и съоръжения за обезвреждане и оползотворяване, включително всякакви специални договорености за отработени масла, опасни отпадъци или потоци от отпадъци, за които са регламентирани изисквания в ЗУО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

    • Оценка на необходимостта от нови схеми за събиране, закриване на съществуващи инсталации и съоръжения за отпадъци, допълнителна инфраструктура от инсталации и съоръжения за отпадъци, както и съотносимите към това инвестиции.

    • Информация за критериите, използвани за определяне на местоположението и капацитета на основните инсталации и съоръжения за обезвреждане или оползотворяване на отпадъци, които се предвижда да бъдат изградени.

    • Общи политики за управление на отпадъците, включително предвидени технологии и методи за управление на отпадъците, и специфични политики към определени групи отпадъци, които изискват специално управление.

    • Мерки за насърчаване на рециклирането чрез въвеждане на схеми за разделно събиране на отпадъци.

    • Организационни аспекти, свързани с управлението на отпадъци, включително описание на разпределението на отговорностите между общинските и регионални изпълнителни органи, физическите и юридическите лица, които осъществяват управлението на отпадъците.




    • Мерки за насърчаване на разделното събиране на биоотпадъците с цел компостиране и анаеробно разграждане, както и за третиране на биоотпадъците по начин, който осигурява висока степен на защита на околната среда, в т.ч. мерки за поетапно намаляване на количествата депонирани биоразградими отпадъци.

    • Информация за замърсени в миналото площадки за обезвреждане на отпадъци и мерки за тяхното възстановяване.

    • Мерки за прилагане на разяснителни кампании и предоставяне на информация,

насочена към широката общественост или към специфични групи от потребители.

    • Цели, етапи и срокове за тяхното постигане.

    • Координация с други планове и програми, имащи връзка с дейността.

    • Системи за отчет и контрол на изпълнението.

    • Система за оценка на резултатите и за актуализация на плана.




  1. Цели на Програмата

Основните цели на Програмата са:



  • Предотвратяване и намаляване образуването на отпадъците;

  • Увеличаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци;

  • Подобряване на организацията за разделното събиране и транспортиране на битовите, строителните и биоразградимите отпадъци;

  • Създаване на система за предварително третиране на отпадъци преди тяхното депониране на регионално ниво;

  • Екологосъобразно обезвреждане на отпадъците;

  • Предотвратяване и намаляване на риска от стари замърсявания с отпадъци;

  • Правно регулиране на управлението на отпадъците на местно ниво и ускоряване на прилагането на законодателството и политиката в областта;

  • Укрепване на административния капацитет на институциите, отговорни за управлението на отпадъците;

  • Участие на обществеността;

  • Управление на специфични потоци отпадъци, в съответствие с изискванията на националното законодателство.

Изпълнението на специфичните цели гарантира изпълнението на генералната цел на Програмата, а именно: екологосъобразното управление на отпадъците, формирани на територията на общината. Успешното изпълнение на Програмата ще доведе до предотвратяване и намаляване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда и човешкото здраве и намаляване на използването на първични природни ресурси.




  1. Принципи за управление на отпадъците

Основните принципи за управление на отпадъците, залегнали в международните правни актове, по които Р. България е страна, общата европейска и национална политика в тази област, както и основните принципи, на които се основава Националния план за управление на отпадъците:

Предотвратяване” - образуването на отпадъци трябва да бъде намалено и избегнато,

където това е възможно.

Отговорност на производителя” и “замърсителят плаща” – лицата, които образуват или допринасят за образуването на отпадъци или замърсяват околната среда или сегашните притежатели на отпадъците трябва да покрият пълните разходи за третиране на отпадъците и да ги управляват по начин, който гарантира висока степен на защита на околната среда и човешкото здраве.

Превантивност” – потенциалните проблеми с отпадъците трябва да бъдат предвиждани и избягвани на възможно най-ранен етап.

Близост” – отпадъците трябва да бъдат обезвреждани възможно най-близко до мястото на тяхното образуване.

Самодостатъчност” – отпадъците, генерирани в ЕС, трябва да бъдат третирани в

рамките на общността.

Участие на обществеността” – съответните заинтересовани страни и органи, както и широката общественост имат възможност да участват в разработването на плановете за управление на отпадъците и на програмите за предотвратяване на отпадъците.

Принципът „Замърсителят плаща“ е включен в Договора за създаване на Европейската общност (чл.174). Този принцип във връзка с отпадъците изисква:


    • причинителят и притежателят на отпадъци да ги управляват по начин, който

гарантира висока степен на защита за околната среда и човешкото здраве;

    • причинителите на отпадъци да поемат отговорност за отпадъците си;

    • разходите за опазване на околната среда и човешкото здраве, свързани с образуването

и третирането на отпадъците, трябва да бъдат отчитани при определяне цената на продуктите и услугите;

    • разходите за третиране и транспортиране на отпадъците са за сметка на

причинителите и притежателите на отпадъците.

Принципът "Разширена отговорност на производителя" (РОП) е екологичен принцип, който се прилага като съвкупност от мерки с цел намаляване на общото въздействие върху околната среда от даден продукт и въвежда задължения и отговорности за производителя на продукта по време на целия му жизнен цикъл за ограничаване на съдържанието на опасни вещества, обратно приемане, повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на отпадъците, получени в резултат на употребата на продукта. В съответствие с този принцип, производителите на продукти трябва да поемат отговорност, включително финансирането за:



  • предотвратяване и намаляване на отпадъци, образувани при производството на техните продукти;

  • проектиране и разработване на продукти, които подлежат на многократна употреба, са технически издръжливи, не съдържат или имат ограничено съдържание на материали и вещества, представляващи риск за околната среда;

  • развиване на пазари за повторната употреба и рециклирането на отпадъците,

образувани след крайната употреба на пусканите на пазара продукти.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) определя разширената отговорност на производителя като подход за екологична политика, при който отговорността на производителя за продукта обхваща и етапа след потреблението от целия жизнен цикъл на продукта. Политиката за разширената отговорност на производителя се характеризира с:



  • изместването на отговорността (физически и/или икономически, напълно или частично) във възходящ ред към производителя и извън общините;

  • осигуряването на стимули на производителите, за да вземат предвид екологичните съображения при създаването на своите продукти. Докато други инструменти на политиката обикновено имат за цел изолирана точка от веригата, разширената отговорност на производителя се стреми да интегрира сигналите, свързани с екологичните характеристики на продуктите и производствените процеси в цялата продуктова верига.


Йерархия на управлението на отпадъците

РДО въвежда нова йерархия на управлението на отпадъците. Спазването на йерархията на управление на отпадъците от страните-членки гарантира най-високо ниво на съответствие с европейските документи за ефективно използване на ресурсите, поради което следва да се насърчава по всякакъв начин. Йерархията задава пет възможни начина за институциите и бизнеса за справяне с отпадъците и дава приоритет на мерките в следната последователност:




  • Предотвратяване на образуването на отпадъци;

  • Подготовка за повторна употреба;

  • Рециклиране;

  • Друго оползотворяване, напр. оползотворяване за получаване на енергия;

  • Обезвреждане (депониране, изгаряне без оползотворяване на енергията и др.).

Предотвратяването” на отпадъци е определено в Директивата като мерки, които

се предприемат преди веществата или предметите да се превърнат в отпадък, с което се намалява:


  • генерираното количеството отпадъци, включително чрез повторната употреба на продуктите или удължаването на жизнения им цикъл (количествено предотвратяване);

  • съдържанието на вредни вещества в материалите и продуктите (качествено предотвратяване на отпадъците).

Подготовка за повторна употреба” включва почистване, проверка и поправка на употребявани продукти, които са станали отпадък, така че да могат да се употребяват повторно (например поправка на велосипеди, електрическо и електронно оборудване,

мебели и др., които след като са поправени се продават като втора употреба). Подготовката за повторна употреба е вид оползотворяване на отпадъците.
Рециклиране” - Подходът при рециклирането е, че един материал се преработва с цел да се променят неговите физикохимични свойства и да се оползотворява повторно за същите или за други цели. Главната цел на Рамковата директива за отпадъците е ЕС да стане повече от "рециклиращо общество", което се стреми да избягва образуването на отпадъци и да използва отпадъците като ресурс.

Конкретните дейности по управление на отпадъка, които се класифицират като рециклиране съгласно Рамковата директива за отпадъците, включват (но не само):



  • рециклиране на материали: напр. на пластмасови продукти или компоненти в пластмасови материали; стопяване на отпадъчно стъкло в стъклени продукти; употреба на хартиени отпадъци в заводи за хартия и др. Рециклирането на материали: например пластмасови гранулирани и пелетизирани за екструдиране или формоване, натрошени отпадъци от стъкла, сортиране на отпадъци от хартия, отговарящи на критериите за края на отпадъка;

  • производство на компост, отговарящ на критериите за качество на продуктите.

Рециклирането е вид оползотворяване на отпадъците.
Друго оползотворяване” е всяка дейност, която отговаря на определението за

„оползотворяване“ съгласно РДО, но която не отговаря на специфичните изисквания за подготовка за повторна употреба или за рециклиране.

Примери за друго оползотворяване са:

• изгарянето или съвместното изгаряне, когато основното използване на отпадъците е като гориво или друг начин за получаване на енергия. Това е операция по управление на отпадъците с оползотворяване на енергията, класифицирана като R1 в приложение II към РДО. Това контрастира с изгарянето на отпадъци без оползотворяване на енергия,

класифицирано като операция по обезвреждане D10 в приложение I към РДО;

• насипни дейности, отговарящи на дефиницията за оползотворяване.


Обезвреждане” - депониране (дори, когато сметищен газ се използва за възстановяване на енергия); изгаряне и съвместно изгаряне, които не отговарят на критериите, за да бъдат определени като оползотворяване (в случай на съоръжения, предназначени за изгаряне на твърди битови отпадъци, които не отговарят на определени критерии, с помощта на формулата за енергийна ефективност R1 в приложение II към РДО), насипни дейности, когато не отговарят на дефиницията за оползотворяване.
1.4. Нормативна уредба
Законът за опазване на околната среда (ЗООС), Законът за управление на отпадъците (ЗУО) и Законът за ратификация на Базелската конвенция за контрол на трансграничното

движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, заедно със съответните подзаконови нормативни актове са основните закони в областта на управление на отпадъците в България. Съществуват и други закони и подзаконови нормативни актове, които оказват влияние върху развитието на сектор „Управление на отпадъците“, като по-важните от тях са споменати в този раздел от Програмата.



Закон за опазване на околната среда

Общите изисквания към опазването на всички компоненти на околната среда (въздух, води, почви, земни недра, биоразнообразие) и управлението на факторите, които оказват вредно въздействие върху нея (отпадъци, шум, химични вещества и антропогенна дейност) са въведени в ЗООС. Законът очертава принципите за защита на компонентите на околната среда, като например: устойчиво развитие, предимство на предотвратяване пред обезвреждане, замърсителят плаща и интегриране на политиката на опазване на околната среда в секторните и регионалните политики. Освен рамкови разпоредби относно принципите, които трябва да се спазват за опазване на околната среда (и в частност на управлението на отпадъците) и общите задължения на лицата и компетентните органи, в

закона са регламентирани и процедурите по извършване на екологична оценка, оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) и издаване на комплексни разрешителни или лицензи.
Закон за управление на отпадъците – ЗУО

Въвежда изискванията на РДО 2008/98/ЕО, включително принципите „замърсителят плаща“, „разширена отговорност на производителя“ и йерархията на управление на отпадъците. Той въвежда за първи път конкретно адресирани оперативни цели за рециклиране на битови и строителни отпадъци, изисквания към съоръженията и инсталациите за отпадъци, въвежда икономически и регулаторни механизми и инструменти за прилагане на законодателството; правила за управление на масово разпространените отпадъци; урежда подхода за „край на отпадъка“ и „странични продукти“, определя детайлно контролните функции на институциите и конкретните глоби и санкции за неспазване на закона.



Ключови разпоредби, произтичащи от ЗУО са:

  • количествени цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници, които да достигнат общините, в следните срокове и количества:

  1. до 1 януари 2016 г. - най-малко 25 на сто от общото им тегло.

  2. до 1 януари 2018 г. - най-малко 40 на сто от общото им тегло.

    1. до 1 януари 2020 г. - най-малко 50 на сто от общото им тегло.

  • Въвежда изисквания най-късно до края на 2020 г. общините да ограничат количеството депонирани биоразградими битови отпадъци до 35 на сто от общото количество на същите отпадъци, образувани в България през 1995 г.




      • Въвежда поетапни цели за повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване на отпадъци от строителството и от разрушаване на сгради, за което отговорност имат възложителите на строителни дейности, както публични органи, така и бизнес:

    1. до 1 януари 2016 г. - най-малко 35 на сто от общото тегло на отпадъците;

    2. до 1 януари 2018 г. - най-малко 55 на сто от общото тегло на отпадъците;

    3. до 1 януари 2020 г. - най-малко 70 на сто от общото тегло на отпадъците.




      • Кметовете на общини да организират системи за разделно събиране на битовите отпадъци от хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло и да осигурят условия за разделно събиране на отпадъци от опаковки за всички населени места с население, по-голямо от 5000 жители и за курортните населени места.




      • Кметовете на общини да осигурят до средата на 2014 г. площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в т.ч. едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци и други във всички населени места с население, по-голямо от 10 000 жители и при необходимост в други населени места.




      • Ползвателите на търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради в населените места с над 5000 жители и в курортните населени места са задължени от началото на 2013 г. да събират разделно отпадъците от хартия и картон, стъкло, пластмаси и метали в съответствие с наредбите на общините по чл. 22 от ЗУО. Наредбите следва да се приемат от общинските съвети до средата на 2014 г.




  • Въвежда детайлни правила и изисквания за сдружаване на общините в регионални сдружения за решаване управлението на битовите отпадъци на регионално ниво чрез регионални съоръжения и организация.


Законът за ратификация на Базелската Конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане е приет през януари 1996 г. (обн., ДВ, бр.8 от 1996 г.). Допълнително със Закон (обн. ДВ, бр.113 от 1999 г.) са ратифицирани и поправките към Конвенцията. На общоевропейско ниво конвенцията се прилага чрез Регламент (ЕО) № 1013/2006 за трансграничен превоз на отпадъци.

  • Въвежда икономически инструменти за покриване на бъдещи разходи за закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото и за стимулиране на превенцията и оползотворяването на отпадъци преди депонирането.




  • Определя националните компетентни органи по Регламент (ЕО) № 1013/2006, изискванията за финансови гаранции при трансграничен превоз, както и възможните случаи на ограничения.


Подзаконови нормативни актове по прилагане на ЗУО

Действащите подзаконови нормативни актове, които детайлизират изискванията на ЗУО, могат да се обособят в четири групи:



Подзаконови нормативни актове, определящи изисквания към съоръжения и инсталации:

  • към площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци;




  • за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за

третиране на отпадъци;


  • за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и за съвместно

изгаряне на отпадъци;


  • за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци;




  • към инсталации, произвеждащи титанов диоксид.


Подзаконови нормативни актове, регулиращи управлението на специфични отпадъчни потоци:

  • за утайки от пречистване на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието;

  • за строителните отпадъци и за влагане на строителни рециклирани материали;

  • две отделни наредби за третиране и за разделно събиране на биоотпадъците;

  • ПХБ;

  • за опаковки и отпадъци от опаковки;

  • ИУЕЕО;

  • ИУМПС;

  • за отпадъци от негодни за употреба батерии и акумулатори;

  • за отработени масла и отпадъчни нефтопродукти;

  • за автомобилни гуми;

  • за събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения, която е съвместна наредба на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите.


Подзаконови нормативни актове, съдържащи регулации по управлението на отпадъци чрез икономически инструменти:

  • за отчисленията и разходване на събраните средства за дейностите по закриване и следексплоатационни грижи на площадките на депата за отпадъци и за отчисленията за депониране на битови и строителни отпадъци;

  • за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци (ИУМПС, ИУЕЕО, гуми, опаковки, масла, негодни за употреба батерии и акумулатори, полимерни торбички);

  • за финансова гаранция или еквивалентна застраховка при трансграничен превоз на отпадъци.


Подзаконови нормативни актове с хоризонтални разпоредби спрямо всички видове отпадъци, инсталации и съоръжения за отпадъци в обхвата на ЗУО:

  • за класификацията на отпадъците;

  • за предоставяне на информация и реда за водене на публични регистри относно

отпадъците.
Съответствие с европейското право в сектор отпадъци

Към момента на приемане на НПУО националното законодателство е в съответствие с европейското екологично право в сектор „Управление на отпадъците“ . Констатираните от ЕК пропуски в националното законодателство - нетранспониране в срок на Директива 2010/75/ЕС относно индустриалните емисии (част „Отпадъци“) и на Директива 2011/97/ЕС за изменение на Директива 1999/31/ЕС по отношение на специфичните критерии за съхранение на метален живак, считан за отпадък - са отстранени и съответните наредби са приети.


Подзаконови нормативни документи по прилагането на ЗУО

  • Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на

обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци.

  • Наредба за разделно събиране на биоотпадъците.

  • Наредба за третиране на биоотпадъците.

  • Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани

строителни материали.

  • Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и опасни

отпадъци.

  • Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки.

  • Наредба № 3 за изискванията към инсталации, произвеждащи титанов диоксид.

  • Наредба № 2 за класификация на отпадъците.

  • Наредба № 4 за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци.

  • Наредба № 7 за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци (издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и горите и министъра на здравеопазването).

  • Наредба № 6 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.

  • Наредба № 1 от 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри.

  • Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства.

  • Наредба за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието.

  • Наредба за батерии и акумулатори и за негодни за употреба батерии и акумулатори.

  • Наредба за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти.

  • Наредба за изискванията за реда и начина за инвентаризация на оборудване, съдържащо полихлорирани бифенили, маркирането и почистването му, както и за третирането и транспортирането на отпадъци, съдържащи полихлорирани бифенили.

  • Наредба за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване.

  • Наредба за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми.

  • Наредба за реда и начина за изчисляване на размера на финансовата гаранция или еквивалентна застраховка и за предоставяне на годишни справки-декларации при трансграничен превоз на отпадъци.



Закон за местните данъци и такси

Механизмът за финансиране на изпълнението на задълженията на общините по управлението на битовите отпадъци, възложени със Закона за управление на отпадъците е регламентиран със Закона за местните данъци и такси. Въведена е „такса битови отпадъци“, която се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.

Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на Общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност (чл. 66 от ЗМДТ):


  • осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци: контейнери, кофи и други;

  • събиране и транспортиране на битовите отпадъци до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им;

  • почистване на улиците, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.


Закон за устройство на територията

Законът урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, изискванията към инвестиционното проектиране и строителството в страната, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели.

Съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци са определени като елементи на техническата инфраструктура. Това създава допълнителни административни бариери и забавяния на планирането и изграждането им, тъй като се изисква изработването на специален ПУП, дори ако теренът е определен с ОУП или ПУП за промишлени цели, т.е. неясен остава въпросът защо на терени, определени с устройствен план като промишлени, на които могат да се изграждат енергийни, химически, металургични и други подобни обекти, могат да стартират проекти за отпадъци, например компостираща или сепарираща инсталация, но след провеждане на процедура за нов ПУП. От гледна точка на характеристиките значимостта, сложността и рисковете при експлоатация, тези инсталации са определени като втора категория строеж от общо осем категории, като първа категория са най-сложните и рискови, а осма категория – с незначителен риск и сложност.

Законът съдържа разпоредби във връзка с произтичащите от ЗУО изисквания относно строителните отпадъци и отпадъците от разрушаване на сгради:



  • оценката за съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите обхваща проверката на тези проекти за съответствие с редица изисквания, включително и с изискванията за селективно разделяне на отпадъците, образувани по време на строително-монтажните работи и дейностите по разрушаване с цел осигуряване на последващото им оползотворяване, включително рециклиране и постигане на съответните количествени цели за оползотворяване и рециклиране;

  • премахването на строежи се извършва след одобряване на план за управление на

строителни отпадъци, изискван от ЗУО;

  • в разрешението за строеж се вписват мерките за селективно разделяне на отпадъците, образувани по време на строително-монтажните работи и дейностите по разрушаване и осигуряване на последващото им оползотворяване, включително рециклиране;

  • на фаза одобрение на строеж за въвеждане в експлоатация не се допуска въвеждане в

експлоатация, когато:

1) липсва определен размер на отчисленията за единица депониран отпадък за последващо закриване и експлоатация по чл.60 от ЗУО;

2) не е издадено разрешение или регистрационен документ за дейности с отпадъци, когато такива се изискват по реда на ЗУО.
Националният стратегически план за по етапно намаляване на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране 2010-2020 г. е първият план за страната, в който систематично се осъществява задълбочен анализ на проблемите за околната среда в резултат на депонирането на биоразградимите отпадъци, дефинира проблемите и идентифицира необходими мерки (административни, нормативни, финансови и др.) за преодоляване на проблемите и за изпълнение на целите за поетапно намаляване депонирането на тези отпадъци и увеличаване на тяхното рециклиране и оползотворяване. Очаква се в резултат на изпълнението на плана до 2020 г. да бъде предотвратено депонирането на над 5 млн. т. биоразградими отпадъци. Допълнителен ефект се постига от заместването на фосфатни торове в земеделието с компост. Мерките от плана са заложени и като ключови за постигане на целите на Третия национален план за действие по изменение на климата 2013 -2020 г. за намаляване на емисиите на парникови газове от сектор „отпадъци”.

Национален стратегически план за управление на отпадъците от строителството и разрушаване на територията на Р. България за периода 2011-2020 г. е също първи за страната план в разглежданата област. В резултат на детайлни анализи на съществуващата ситуация, планът определя за първи път мерки (административни, нормативни, финансови и др.) за увеличаване на рециклирането и оползотворяване на този поток отпадъци, които в страната основно се депонират. Главната стратегическа цел на плана е до 2020 г. да се намали вредното въздействие на строителните отпадъци върху околната среда чрез достигане на поне 70% ниво на рециклиране на строителните отпадъци. В изпълнение на мерките от плана са приети разпоредби в ЗУО от 2012 г. и е разработена и приета Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали.
Законодателство на ЕС за управление на отпадъците. Обхват и структура.

От приемането на първата рамкова Директива за отпадъците 75/442/ЕЕС през 1975 г. европейското законодателство в сектора има огромно развитие. Понастоящем законодателството на Общността включва три категории законодателни актове:



  • Рамково законодателство: Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на

Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви и Регламент (ЕО) № 1013/2006 за трансграничен превоз на отпадъци.

  • Законодателство относно операции и съоръжения по третиране на

отпадъци: Директива за индустриални емисии 2010/75/ЕС /относно изгаряне на отпадъци и изисквания за комплексни разрешителни за определени инсталации за третиране на отпадъци/ и Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци.

  • Законодателство относно специфични потоци отпадъци, което включва

следните базови директиви: Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори; Директива 2012/19/ЕС относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване; Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки; Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба моторни превозни средства; Директива 96/59/ЕО на Съвета от 16 септември 1996 г. за обезвреждането на полихлорирани бифенили и полихлорирани терфенили; Директива 86/278/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на околната среда, и по-специално на почвата при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието и Директива 78/176/ЕИО на Съвета от 20 февруари 1978 г. относно отпадъците от производство на титанов диоксид. В допълнение на посочените директиви за специфични отпадъчни потоци са приети и редица съпътстващи към тях директиви и решения на ЕС, въвеждащи специфични технически изисквания и правила.

Рамката и структурата на европейското законодателство, уреждащо обществените отношения в сектор отпадъци може да се онагледи по следния начин:


Действащо законодателство

РДО от 2008 г. - Нови ключови разпоредби РДО, освен посочената йерархията на отпадъците, въведе и други ключови разпоредби за страните-членки, съответно за техните компетентни национални, регионални и местни власти, отговорни за съответните политики:

  • до 2020 г. да се постигне повторна употреба и рециклиране на минимум 50% от

битовите и приравнените на битовите отпадъци;

  • до 2020 г. да се постигне рециклиране и оползотворяване на най-малко 70% от

отпадъците от строителство и от разрушаване на сгради;

  • до 2014 г. страните-членки да разработят национални програми за предотвратяване на образуването на отпадъци;

  • най-късно до 2015 г. да се въведе разделно събиране минимум за битовите отпадъци

и подобни източници от хартия, метал, пластмаса и стъкло;

  • въвежда процедура за определяне на критерии за край на отпадъка и специфицира в

кои случаи вещества или предмети, получени в резултат от производствен процес,

представляват странични продукти, а не отпадъци;



  • разграничава кога изгарянето на отпадъци е ефективно от енергийна гледна точка и се счита за операция по оползотворяване;

  • определя ясно разликата между „оползотворяване“ и „обезвреждане“ на отпадъци;

  • въвежда „разширена отговорност на производителя“ като едно от средствата за

подпомагане на разработването и производството на стоки, при които се отчита напълно и се улеснява ефективното използване на ресурси по време целия им жизнен цикъл, включително тяхната поправка, повторна употреба, разглобяване и рециклиране, без да се възпрепятства свободното движение на стоки на вътрешния пазар.
Изисквания при трансграничен превоз

Регламент (ЕО) №1013/2006 въвежда изисквания към лицата, които извършват трансграничен превоз, да нотифицират или да предоставят информация пред компетентните власти в страните-членки при трансграничен превоз на отпадъци и да предоставят финансови гаранции, покриващи риска от превоза. Регламентът предоставя на страните-членки възможност да ограничат в определени случаи вноса на отпадъци и изисква компетентните органи да осъществяват контрол и налагат подходящи санкции при установяване на нелегален превоз. Регламентът забранява износ на отпадъци за обезвреждане извън ЕС, с изключение на износ за страните от ЕАСТ -Исландия, Норвегия, Лихтенщайн, Швейцария, когато са и страни по Базелската конвенция.


Изисквания относно операции по третиране и съоръжения

Две директиви въвеждат технически и други изисквания към съоръжения за отпадъци и към тяхната експлоатация:



  • Директива за индустриални емисии 2010/75/ЕС относно инсталациите за изгаряне и

съвместно изгаряне на отпадъци;

  • Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци. Директивата за

депониране въвежда и ограничения за депониране на биоразградими отпадъци: поетапно до 2016 г. количеството на биоразградими отпадъци, които се депонират да се редуцира през 2016 г. до 35% от количеството през 1995 г. За няколко от новите страни-членки, включително и за България този срок е до 2020 г. Директивата забранява депонирането на гуми, течности и експлозиви.
Изисквания относно специфични потоци отпадъци

Количествени цели за подготовка за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване са въведени в 4 европейските директиви относно отпадъци от опаковки, излезли от употреба моторни превозни средства, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, негодни за употреба батерии и акумулатори. Специфични изисквания относно други потоци отпадъци: утайки от ПСОВ и отпадъци от производство на титанов диоксид са регламентирани в две отделни директиви. С оглед опростяване на законодателството, изискванията относно разделното събиране, когато е възможно регенерирането и обезвреждане на отработените масла се включиха в РДО, която отмени стара европейска директива.


Процес на преразглеждане на законодателството

Пътната карта на ЕК, ГД „Околна среда” за преглед на политиките в сектор „Отпадъци“ за 2014 г., която представя възможните законодателни инициативи, включва три основни елемента:

Първо, преглед на ключови цели в Рамковата директива за отпадъците 2008/98/ЕС; Директивата 94/62/ЕС относно опаковките и отпадъците от опаковки; Директива 99/31/ЕС относно депата за отпадъци. Целите заложени в тези директиви са един от инструментите за операционализиране на целите за ефективност на ресурсите и целите, свързани с Инициативата на ЕС за суровините. Предвижда се прегледът на целите да адресира по един всеобхватен начин адекватността на настоящите цели в трите целеви директиви, например чрез поставяне на по-строги цели от текущите или чрез поставяне на нови цели, включително за предотвратяване на отпадъците и за намаляване на депонираните отпадъци. В същото време, прегледът предвижда обследване за припокриване (в т.ч. между целите за рециклиране в РДО и в Директивата за опаковките и отпадъците от опаковки) и ако е необходимо, идентифициране на опции за опростяване на законодателството и подобряване на яснотата и съгласуваността между директивите. Законодателната инициатива е част от публикуваната Работна програма на ЕК за 2014 г.

Второ, последваща (ex-post) оценка ("fitness check") на пет, приети по-отдавна директиви относно специфични отпадъчни потоци: утайки от ПСОВ, ПХБ/ПХТ, отпадъци от опаковки, ИУМПС, батерии. Ще се направи оценка на съгласуваността между изискванията на тези директиви с новия подход в политиката по отпадъците, в т.ч. йерархията на отпадъците, подхода за жизнения цикъл, и с целите на текущата политика, в т.ч. ефективност на ресурсите и суровините. Оценката предвижда консултации със заинтересованите страни.

Трето, оценка на проблема с отпадъците от пластмаса в контекста на текущата рамка на политиката за управление на отпадъците, основана на Зелената книга за Европейска стратегия за пластмасовите отпадъци и околната среда, одобрена през януари 2014 г.



Предложение за промяна на Директива 94/62/ЕС относно опаковките и отпадъците от опаковки. През 2011 г. ЕК възложи проучване и възможни регулации относно полимерните торбички за еднократна употреба. Предложенията за такава регулация са вече факт чрез промяна на Директива 94/62/ЕС. На 4 ноември 2013 г. ЕК прие предложение за намаляване употребата на полимерни торбички с дебелина под 50 микрона. Съгласно проекта за промени на Директивата от датата на влизането й в сила страните-членки трябва да въведат в националното си законодателство изискванията в срок от 12 месеца, а до две години след влизането й в сила – да я приложат на практика. Това означава, че страните-членки трябва да въведат мерки, които могат да бъдат икономически инструменти, национални цели за намаляване на количествата или пазарни ограничения, като се спазват правилата на свободно движение на стоки и услуги. Целта на предложението е да се намали вредното въздействие от изхвърлянето на полимерните торбички върху околната среда и най-вече върху водните морски организми и се стимулира предотвратяването на отпадъците и по-ефективното използване на ресурсите.

Стратегия на Европейската общност относно бъдещото управление на битовите отпадъци

В изпълнение на 6-тата Програма за действие в областта на околната среда (2001-2010 г.), „Околна среда 2010: Нашето бъдеще, нашият избор“, в края на 2005 г. ЕК прие


Каталог: webfiles -> menu -> obshtinski savet -> normativna baza
webfiles -> За гласуване в изборите за общински съветници и кметове на 05 юни 2016 г
webfiles -> П л у в н о л я т о 2 0 1 6 ” І – ва г р у п а 6 – 7 години /родени през 2009 г. – 2010 г
normativna baza -> За развитие на дейността на „Вик оод гр. Силистра
webfiles -> От избирателните списъци в изборите за общински съветници и кметове на 05 юни 2016 г
webfiles -> От избирателните списъци в изборите за общински съветници и кметове на 05 юни 2016 г
webfiles -> Заповед № рд – 19 – 43


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница