Програма за управление на отпадъците 2017 2020 г. Съдържание I. Въведение 7
Изтегляне 1.62 Mb.
|
|
О Б Щ И Н А Г Л А В И Н И Ц А, О Б Л А С Т С И Л И С Т Р А ПРОГРАМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ 
2017 - 2020 г. СЪДЪРЖАНИЕ I. Въведение 7 1.1. Обхват на програмата 7 1.2. Цели на програмата 8 1.3. Принципи за управление на отпадъците . 9 1.4. Нормативна уредба 12 1.5. Отпадъци в обхвата на програмата 27
2.6. Анализ на организационните схеми и форми за управление на отпадъците. Планиране, финансиране и определяне на цени и такси за услугите 76 2.6.1. Анализ на схемите за управление на отпадъците 77 2.6.2. Икономически инструменти и стимули в сектора на управлението на отпадъците 78 2.6.3. Основни изводи и препоръки 79 2.7. Анализ на информирането на обществеността по въпросите на управление на отпадъците 79 2.7.1. Наличие на стратегически подход в информационно – разяснителната политика на общината във връзка с дейностите по управление на отпадъците 80 2.7.2. Разяснителни и образователни дейности и привличане на обществеността 80 2.7.3. Начини за предоставяне на информация относно общинските услуги в областта на управление на отпадъците 80 2.7.4. Изводи и препоръки 80 2.8. Анализ на информационното обезпечаване за отпадъците и дейностите с отпадъците 81 2.9. Прогнози за образуваните отпадъци 83 ІІІ. SWOT анализ 88 3.1. Силни страни 88 3.2. Слаби страни 89 3.3. Възможности 89 3.4. Заплахи 90 ІV. Цели на общинската програма за управление на отпадъците и алтернативи за постигането им 90 4.1. Стратегически и оперативни цели 91 4.2. Алтернативи за постигане на целите 92 V. План за действие 93 VІ. Координация с други общински и регионални планове и програми 98 VІІ. Система за наблюдение, контрол и отчитане на изпълнението на общинската програма за управление на отпадъците 100 7.1. Наблюдение на изпълнението на програмата за управление на отпадъците 100 7.2. Контрол и отчитане на изпълнението на програмата 101 7.3. Процедура за актуализация на програмата 102 СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА АДФИ Агенция за държавна финансова инспекция АСЕКОБ Асоциация на еколозите на общините в България ГД Главна дирекция ДАМТН Държавна агенция за метрологичен и технически надзор ДКЕВР Държавна комисия по енергийно и водно регулиране ЕК Европейска комисия ЕС Европейски съюз ЗМДТ Закон за местните данъци и такси
ЗУО Закон за управление на отпадъците ЗУТ Закон за устройството на територията ИАОС Изпълнителна агенция по околна среда ИТ Информационни технологии ИУГ Излезли от употреба гуми ИУЕЕО Излязло от употреба електрическо и електронно оборудване ИУМПС Излезли от употреба моторни превозни МЕ средства МЗХ Министерство на енергетиката МИ Министерство на земеделието и храните Министерство на икономиката
МОН водите Министерство на образованието и науката
МРРБ Министерство на регионалното развитите и благоустройството МС Министерски съвет МСП Малки и средни предприятия МТИТС Министерство на транспорта, МТСП информационните технологии и съобщенията Министерство на труда и социалната политика
предотвратяване образуването на отпадъци
дейностите по отпадъците НПУО Национален план за управление на отпадъците НСИ Национален статистически институт НСОРБ Национално сдружение на общините в Република България НСРР Национална стратегия за регионално развитие
НУБА Негодни за употреба батерии и акумулатори НУАБА Негодни за употреба автомобилни батерии и акумулатори НУИБА Негодни за употреба индустриални батерии и акумулатори НУПБА Негодни за употреба портативни батерии и акумулатори ОПОС Оперативна програма "Околна среда"
ОУП Общ устройствен план ПЗР Преходни и заключителни разпоредби ПИП Прединвестиционни проучвания ПО Предотвратяване на отпадъците ПРСР Програма за развитие на селските райони ПСОВ Пречиствателна станция за отпадъчни води
ПУДООС Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда ПУП Подробен устройствен план ПХБ Полихлорирани бифенили ПХТ Полихлорирани терфенили РДО Рамкова директива за отпадъците РИОСВ Регионални инспекции по опазване на околната среда и водите РСМ Рециклирани строителни материали РСУО Регионално сдружение за управление на отпадъците СЕС Съд на Европейския съюз ТБО Такса битови отпадъци УОЗ Устойчиви органични замърсители
Програмата за управление на отпадъците е един от най-важните инструменти за прилагане на националното законодателство за отпадъците на територията на община Главиница. Тя е разработена на основание изискванията на чл. 52 от ЗУО, в съответствие с методическите указания за разработване на общински програми за управление на отпадъците, утвърдени със Заповед № РД-211/ 31.03.2015 г. на министъра на околната среда и водите, както и в съответствие със структурата, целите и предвижданията на Националния план за управление на отпадъците (НПУО). Общинската програма е разработена за периода 2017 – 2020 г., който съвпада с периода на действие на НПУО.
С оглед синхронизиране с мерките за регионално управление и настъпилите промени в националното законодателство, Програмата включва:
насочена към широката общественост или към специфични групи от потребители.
Основните цели на Програмата са:
Изпълнението на специфичните цели гарантира изпълнението на генералната цел на Програмата, а именно: екологосъобразното управление на отпадъците, формирани на територията на общината. Успешното изпълнение на Програмата ще доведе до предотвратяване и намаляване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда и човешкото здраве и намаляване на използването на първични природни ресурси.
Основните принципи за управление на отпадъците, залегнали в международните правни актове, по които Р. България е страна, общата европейска и национална политика в тази област, както и основните принципи, на които се основава Националния план за управление на отпадъците: “Предотвратяване” - образуването на отпадъци трябва да бъде намалено и избегнато, където това е възможно. “Отговорност на производителя” и “замърсителят плаща” – лицата, които образуват или допринасят за образуването на отпадъци или замърсяват околната среда или сегашните притежатели на отпадъците трябва да покрият пълните разходи за третиране на отпадъците и да ги управляват по начин, който гарантира висока степен на защита на околната среда и човешкото здраве. “Превантивност” – потенциалните проблеми с отпадъците трябва да бъдат предвиждани и избягвани на възможно най-ранен етап. “Близост” – отпадъците трябва да бъдат обезвреждани възможно най-близко до мястото на тяхното образуване. “Самодостатъчност” – отпадъците, генерирани в ЕС, трябва да бъдат третирани в рамките на общността. „Участие на обществеността” – съответните заинтересовани страни и органи, както и широката общественост имат възможност да участват в разработването на плановете за управление на отпадъците и на програмите за предотвратяване на отпадъците. Принципът „Замърсителят плаща“ е включен в Договора за създаване на Европейската общност (чл.174). Този принцип във връзка с отпадъците изисква:
гарантира висока степен на защита за околната среда и човешкото здраве;
и третирането на отпадъците, трябва да бъдат отчитани при определяне цената на продуктите и услугите;
причинителите и притежателите на отпадъците. Принципът "Разширена отговорност на производителя" (РОП) е екологичен принцип, който се прилага като съвкупност от мерки с цел намаляване на общото въздействие върху околната среда от даден продукт и въвежда задължения и отговорности за производителя на продукта по време на целия му жизнен цикъл за ограничаване на съдържанието на опасни вещества, обратно приемане, повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на отпадъците, получени в резултат на употребата на продукта. В съответствие с този принцип, производителите на продукти трябва да поемат отговорност, включително финансирането за:
образувани след крайната употреба на пусканите на пазара продукти. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) определя разширената отговорност на производителя като подход за екологична политика, при който отговорността на производителя за продукта обхваща и етапа след потреблението от целия жизнен цикъл на продукта. Политиката за разширената отговорност на производителя се характеризира с:
Йерархия на управлението на отпадъците РДО въвежда нова йерархия на управлението на отпадъците. Спазването на йерархията на управление на отпадъците от страните-членки гарантира най-високо ниво на съответствие с европейските документи за ефективно използване на ресурсите, поради което следва да се насърчава по всякакъв начин. Йерархията задава пет възможни начина за институциите и бизнеса за справяне с отпадъците и дава приоритет на мерките в следната последователност:
„Предотвратяването” на отпадъци е определено в Директивата като мерки, които се предприемат преди веществата или предметите да се превърнат в отпадък, с което се намалява:
„Подготовка за повторна употреба” включва почистване, проверка и поправка на употребявани продукти, които са станали отпадък, така че да могат да се употребяват повторно (например поправка на велосипеди, електрическо и електронно оборудване, мебели и др., които след като са поправени се продават като втора употреба). Подготовката за повторна употреба е вид оползотворяване на отпадъците.
Конкретните дейности по управление на отпадъка, които се класифицират като рециклиране съгласно Рамковата директива за отпадъците, включват (но не само):
Рециклирането е вид оползотворяване на отпадъците. „Друго оползотворяване” е всяка дейност, която отговаря на определението за „оползотворяване“ съгласно РДО, но която не отговаря на специфичните изисквания за подготовка за повторна употреба или за рециклиране. Примери за друго оползотворяване са: • изгарянето или съвместното изгаряне, когато основното използване на отпадъците е като гориво или друг начин за получаване на енергия. Това е операция по управление на отпадъците с оползотворяване на енергията, класифицирана като R1 в приложение II към РДО. Това контрастира с изгарянето на отпадъци без оползотворяване на енергия, класифицирано като операция по обезвреждане D10 в приложение I към РДО; • насипни дейности, отговарящи на дефиницията за оползотворяване. „Обезвреждане” - депониране (дори, когато сметищен газ се използва за възстановяване на енергия); изгаряне и съвместно изгаряне, които не отговарят на критериите, за да бъдат определени като оползотворяване (в случай на съоръжения, предназначени за изгаряне на твърди битови отпадъци, които не отговарят на определени критерии, с помощта на формулата за енергийна ефективност R1 в приложение II към РДО), насипни дейности, когато не отговарят на дефиницията за оползотворяване. 1.4. Нормативна уредба Законът за опазване на околната среда (ЗООС), Законът за управление на отпадъците (ЗУО) и Законът за ратификация на Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, заедно със съответните подзаконови нормативни актове са основните закони в областта на управление на отпадъците в България. Съществуват и други закони и подзаконови нормативни актове, които оказват влияние върху развитието на сектор „Управление на отпадъците“, като по-важните от тях са споменати в този раздел от Програмата. Закон за опазване на околната среда Общите изисквания към опазването на всички компоненти на околната среда (въздух, води, почви, земни недра, биоразнообразие) и управлението на факторите, които оказват вредно въздействие върху нея (отпадъци, шум, химични вещества и антропогенна дейност) са въведени в ЗООС. Законът очертава принципите за защита на компонентите на околната среда, като например: устойчиво развитие, предимство на предотвратяване пред обезвреждане, замърсителят плаща и интегриране на политиката на опазване на околната среда в секторните и регионалните политики. Освен рамкови разпоредби относно принципите, които трябва да се спазват за опазване на околната среда (и в частност на управлението на отпадъците) и общите задължения на лицата и компетентните органи, в закона са регламентирани и процедурите по извършване на екологична оценка, оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) и издаване на комплексни разрешителни или лицензи.
Въвежда изискванията на РДО 2008/98/ЕО, включително принципите „замърсителят плаща“, „разширена отговорност на производителя“ и йерархията на управление на отпадъците. Той въвежда за първи път конкретно адресирани оперативни цели за рециклиране на битови и строителни отпадъци, изисквания към съоръженията и инсталациите за отпадъци, въвежда икономически и регулаторни механизми и инструменти за прилагане на законодателството; правила за управление на масово разпространените отпадъци; урежда подхода за „край на отпадъка“ и „странични продукти“, определя детайлно контролните функции на институциите и конкретните глоби и санкции за неспазване на закона. Ключови разпоредби, произтичащи от ЗУО са:
Законът за ратификация на Базелската Конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане е приет през януари 1996 г. (обн., ДВ, бр.8 от 1996 г.). Допълнително със Закон (обн. ДВ, бр.113 от 1999 г.) са ратифицирани и поправките към Конвенцията. На общоевропейско ниво конвенцията се прилага чрез Регламент (ЕО) № 1013/2006 за трансграничен превоз на отпадъци.
Подзаконови нормативни актове по прилагане на ЗУО Действащите подзаконови нормативни актове, които детайлизират изискванията на ЗУО, могат да се обособят в четири групи: Подзаконови нормативни актове, определящи изисквания към съоръжения и инсталации:
третиране на отпадъци;
изгаряне на отпадъци;
Подзаконови нормативни актове, регулиращи управлението на специфични отпадъчни потоци:
Подзаконови нормативни актове, съдържащи регулации по управлението на отпадъци чрез икономически инструменти:
Подзаконови нормативни актове с хоризонтални разпоредби спрямо всички видове отпадъци, инсталации и съоръжения за отпадъци в обхвата на ЗУО:
отпадъците. Съответствие с европейското право в сектор отпадъци Към момента на приемане на НПУО националното законодателство е в съответствие с европейското екологично право в сектор „Управление на отпадъците“ . Констатираните от ЕК пропуски в националното законодателство - нетранспониране в срок на Директива 2010/75/ЕС относно индустриалните емисии (част „Отпадъци“) и на Директива 2011/97/ЕС за изменение на Директива 1999/31/ЕС по отношение на специфичните критерии за съхранение на метален живак, считан за отпадък - са отстранени и съответните наредби са приети. Подзаконови нормативни документи по прилагането на ЗУО
обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци.
строителни материали.
отпадъци.
Закон за местните данъци и такси Механизмът за финансиране на изпълнението на задълженията на общините по управлението на битовите отпадъци, възложени със Закона за управление на отпадъците е регламентиран със Закона за местните данъци и такси. Въведена е „такса битови отпадъци“, която се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на Общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност (чл. 66 от ЗМДТ):
Закон за устройство на територията Законът урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, изискванията към инвестиционното проектиране и строителството в страната, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели. Съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци са определени като елементи на техническата инфраструктура. Това създава допълнителни административни бариери и забавяния на планирането и изграждането им, тъй като се изисква изработването на специален ПУП, дори ако теренът е определен с ОУП или ПУП за промишлени цели, т.е. неясен остава въпросът защо на терени, определени с устройствен план като промишлени, на които могат да се изграждат енергийни, химически, металургични и други подобни обекти, могат да стартират проекти за отпадъци, например компостираща или сепарираща инсталация, но след провеждане на процедура за нов ПУП. От гледна точка на характеристиките значимостта, сложността и рисковете при експлоатация, тези инсталации са определени като втора категория строеж от общо осем категории, като първа категория са най-сложните и рискови, а осма категория – с незначителен риск и сложност. Законът съдържа разпоредби във връзка с произтичащите от ЗУО изисквания относно строителните отпадъци и отпадъците от разрушаване на сгради:
строителни отпадъци, изискван от ЗУО;
експлоатация, когато: 1) липсва определен размер на отчисленията за единица депониран отпадък за последващо закриване и експлоатация по чл.60 от ЗУО; 2) не е издадено разрешение или регистрационен документ за дейности с отпадъци, когато такива се изискват по реда на ЗУО.
От приемането на първата рамкова Директива за отпадъците 75/442/ЕЕС през 1975 г. европейското законодателство в сектора има огромно развитие. Понастоящем законодателството на Общността включва три категории законодателни актове:
Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви и Регламент (ЕО) № 1013/2006 за трансграничен превоз на отпадъци.
отпадъци: Директива за индустриални емисии 2010/75/ЕС /относно изгаряне на отпадъци и изисквания за комплексни разрешителни за определени инсталации за третиране на отпадъци/ и Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци.
следните базови директиви: Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори; Директива 2012/19/ЕС относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване; Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки; Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба моторни превозни средства; Директива 96/59/ЕО на Съвета от 16 септември 1996 г. за обезвреждането на полихлорирани бифенили и полихлорирани терфенили; Директива 86/278/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на околната среда, и по-специално на почвата при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието и Директива 78/176/ЕИО на Съвета от 20 февруари 1978 г. относно отпадъците от производство на титанов диоксид. В допълнение на посочените директиви за специфични отпадъчни потоци са приети и редица съпътстващи към тях директиви и решения на ЕС, въвеждащи специфични технически изисквания и правила. Рамката и структурата на европейското законодателство, уреждащо обществените отношения в сектор отпадъци може да се онагледи по следния начин: Действащо законодателство РДО от 2008 г. - Нови ключови разпоредби РДО, освен посочената йерархията на отпадъците, въведе и други ключови разпоредби за страните-членки, съответно за техните компетентни национални, регионални и местни власти, отговорни за съответните политики:
битовите и приравнените на битовите отпадъци;
отпадъците от строителство и от разрушаване на сгради;
и подобни източници от хартия, метал, пластмаса и стъкло;
кои случаи вещества или предмети, получени в резултат от производствен процес, представляват странични продукти, а не отпадъци;
подпомагане на разработването и производството на стоки, при които се отчита напълно и се улеснява ефективното използване на ресурси по време целия им жизнен цикъл, включително тяхната поправка, повторна употреба, разглобяване и рециклиране, без да се възпрепятства свободното движение на стоки на вътрешния пазар. Изисквания при трансграничен превоз Регламент (ЕО) №1013/2006 въвежда изисквания към лицата, които извършват трансграничен превоз, да нотифицират или да предоставят информация пред компетентните власти в страните-членки при трансграничен превоз на отпадъци и да предоставят финансови гаранции, покриващи риска от превоза. Регламентът предоставя на страните-членки възможност да ограничат в определени случаи вноса на отпадъци и изисква компетентните органи да осъществяват контрол и налагат подходящи санкции при установяване на нелегален превоз. Регламентът забранява износ на отпадъци за обезвреждане извън ЕС, с изключение на износ за страните от ЕАСТ -Исландия, Норвегия, Лихтенщайн, Швейцария, когато са и страни по Базелската конвенция. Изисквания относно операции по третиране и съоръжения Две директиви въвеждат технически и други изисквания към съоръжения за отпадъци и към тяхната експлоатация:
съвместно изгаряне на отпадъци;
депониране въвежда и ограничения за депониране на биоразградими отпадъци: поетапно до 2016 г. количеството на биоразградими отпадъци, които се депонират да се редуцира през 2016 г. до 35% от количеството през 1995 г. За няколко от новите страни-членки, включително и за България този срок е до 2020 г. Директивата забранява депонирането на гуми, течности и експлозиви. Изисквания относно специфични потоци отпадъци Количествени цели за подготовка за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване са въведени в 4 европейските директиви относно отпадъци от опаковки, излезли от употреба моторни превозни средства, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, негодни за употреба батерии и акумулатори. Специфични изисквания относно други потоци отпадъци: утайки от ПСОВ и отпадъци от производство на титанов диоксид са регламентирани в две отделни директиви. С оглед опростяване на законодателството, изискванията относно разделното събиране, когато е възможно регенерирането и обезвреждане на отработените масла се включиха в РДО, която отмени стара европейска директива. Процес на преразглеждане на законодателството Пътната карта на ЕК, ГД „Околна среда” за преглед на политиките в сектор „Отпадъци“ за 2014 г., която представя възможните законодателни инициативи, включва три основни елемента: Първо, преглед на ключови цели в Рамковата директива за отпадъците 2008/98/ЕС; Директивата 94/62/ЕС относно опаковките и отпадъците от опаковки; Директива 99/31/ЕС относно депата за отпадъци. Целите заложени в тези директиви са един от инструментите за операционализиране на целите за ефективност на ресурсите и целите, свързани с Инициативата на ЕС за суровините. Предвижда се прегледът на целите да адресира по един всеобхватен начин адекватността на настоящите цели в трите целеви директиви, например чрез поставяне на по-строги цели от текущите или чрез поставяне на нови цели, включително за предотвратяване на отпадъците и за намаляване на депонираните отпадъци. В същото време, прегледът предвижда обследване за припокриване (в т.ч. между целите за рециклиране в РДО и в Директивата за опаковките и отпадъците от опаковки) и ако е необходимо, идентифициране на опции за опростяване на законодателството и подобряване на яснотата и съгласуваността между директивите. Законодателната инициатива е част от публикуваната Работна програма на ЕК за 2014 г. Второ, последваща (ex-post) оценка ("fitness check") на пет, приети по-отдавна директиви относно специфични отпадъчни потоци: утайки от ПСОВ, ПХБ/ПХТ, отпадъци от опаковки, ИУМПС, батерии. Ще се направи оценка на съгласуваността между изискванията на тези директиви с новия подход в политиката по отпадъците, в т.ч. йерархията на отпадъците, подхода за жизнения цикъл, и с целите на текущата политика, в т.ч. ефективност на ресурсите и суровините. Оценката предвижда консултации със заинтересованите страни. Трето, оценка на проблема с отпадъците от пластмаса в контекста на текущата рамка на политиката за управление на отпадъците, основана на Зелената книга за Европейска стратегия за пластмасовите отпадъци и околната среда, одобрена през януари 2014 г. Предложение за промяна на Директива 94/62/ЕС относно опаковките и отпадъците от опаковки. През 2011 г. ЕК възложи проучване и възможни регулации относно полимерните торбички за еднократна употреба. Предложенията за такава регулация са вече факт чрез промяна на Директива 94/62/ЕС. На 4 ноември 2013 г. ЕК прие предложение за намаляване употребата на полимерни торбички с дебелина под 50 микрона. Съгласно проекта за промени на Директивата от датата на влизането й в сила страните-членки трябва да въведат в националното си законодателство изискванията в срок от 12 месеца, а до две години след влизането й в сила – да я приложат на практика. Това означава, че страните-членки трябва да въведат мерки, които могат да бъдат икономически инструменти, национални цели за намаляване на количествата или пазарни ограничения, като се спазват правилата на свободно движение на стоки и услуги. Целта на предложението е да се намали вредното въздействие от изхвърлянето на полимерните торбички върху околната среда и най-вече върху водните морски организми и се стимулира предотвратяването на отпадъците и по-ефективното използване на ресурсите. Стратегия на Европейската общност относно бъдещото управление на битовите отпадъци В изпълнение на 6-тата Програма за действие в областта на околната среда (2001-2010 г.), „Околна среда 2010: Нашето бъдеще, нашият избор“, в края на 2005 г. ЕК прие Каталог: webfiles -> menu -> obshtinski savet -> normativna baza webfiles -> За гласуване в изборите за общински съветници и кметове на 05 юни 2016 г webfiles -> П л у в н о л я т о 2 0 1 6 ” І – ва г р у п а 6 – 7 години /родени през 2009 г. – 2010 г normativna baza -> За развитие на дейността на „Вик оод гр. Силистра webfiles -> От избирателните списъци в изборите за общински съветници и кметове на 05 юни 2016 г webfiles -> От избирателните списъци в изборите за общински съветници и кметове на 05 юни 2016 г webfiles -> Заповед № рд – 19 – 43 Изтегляне 1.62 Mb. Сподели с приятели:
|
