Програма за управление на отпадъците 2017 2020 г. Съдържание I. Въведение 7

• 
  Насърчаване на пазара за вторични материали и търсенето на рециклирани материали посредством икономически инструменти.
  
• 
  Да преразгледа целите в приетото вече европейско законодателство за предотвратяване, повторно използване, рециклиране и отклоняване от депониране, за да се премине към икономика, основана на повторно използване и рециклиране с близко до нулата количество остатъчни отпадъци.
  
• 
  Да гарантира, че при публичното финансиране от бюджета на ЕС се отдава приоритет на дейностите, свързани с по-високите нива в йерархията на отпадъците, съгласно Рамковата директива за отпадъците, напр. приоритет имат проектите за рециклиране над депата за отпадъци.
  
• 
  Да улесни обмена на най-добри практики за събиране и третиране на отпадъци сред страните-членки и да разработи мерки за по-ефективна борба с нарушенията на законите на ЕС в областта на отпадъците.
  

• 
  Да постави акцент върху финансирането на научните изследвания в Съюза (инициатива „Хоризонт 2020― на ЕС) в областта на най-важните цели, свързани с ефективността на ресурсите, включително рециклиране, повторно използване, замяна на материали, оказващи въздействие върху околната среда, или на редки материали, по-интелигентно проектиране.
  

• 
  да гарантират цялостно прилагане на правото на ЕС, свързано с отпадъците,
  

• 
  да насочват публичното финансиране за научноизследователски дейности към най-
  

• 
  да предприемат мерки по отношение на разхищението на храни в своите национални
  

С цел Съюзът да се превърне в ресурсно ефективна, екологична и конкурентоспособна ниско въглеродна икономика, със Седмата Програма за действие по околна среда се гарантира, че не по-късно от 2020 г. отпадъците ще се управляват безопасно като ресурс и за да се предотврати вредата за здравето и околната среда, абсолютното генериране на отпадъци и генерираните отпадъци на глава от населението ще намаляват и депонирането ще е ограничено до остатъчните отпадъци. Това ще включва прилагане на йерархията на отпадъците в съответствие с РДО и ефективното използване на пазарни инструменти и мерки, за да се гарантира, че:

1) депонирането е ограничено до остатъчните отпадъци (т.е. тези, които не подлежат на рециклиране и оползотворяване);

2) енергията се оползотворява само от материали, които не подлежат на рециклиране, като се вземат предвид разпоредбите на член 4, параграф 2 от РДО;

3) рециклираните отпадъци се използват като основен и надежден източник на суровини за Съюза чрез разработването на нетоксични цикли на материалите;

4) опасните отпадъци се управляват безопасно и генерирането им е намалено;

5) незаконните превози на отпадъци са премахнати с подкрепата на строг мониторинг;

6) намаляване на хранителните отпадъци.

Предвижда се извършване на прегледи на съществуващото законодателство в областта на продуктите и отпадъците, включително преглед на основните цели на ключовите директиви за отпадъците, въз основа на Пътната карта за ефективно използване на ресурсите, с цел напредък към постигането на кръгова икономика, и премахване на пречките на вътрешния пазар пред дейности по екологосъобразното рециклиране в Съюза.
Целта на Зелената книга за Европейска стратегия относно пластмасовите отпадъци в околната среда е да стартира обсъждане на широка основа за възможните отговори на свързаните с пластмасовите отпадъци предизвикателства пред обществената политика. Последващите действия във връзка със Зелената книга ще бъдат неразделна част от по-широкия преглед на законодателство в областта на отпадъците, който ще бъде завършен през 2014 г. и по-конкретно на съществуващите цели за оползотворяване и депониране на отпадъци, както оценката на петте директиви, които обхващат различни потоци от отпадъци. Зелената книга представя както резултатите от редица изследвания относно пластмасовата индустрия и отпадъците от пластмаса, така и вредите, които се нанасят от пластмасовите отпадъци на околната среда, особено на морската среда и на водните организми, и потенциалните заплахи за човешкото здраве от химическите добавки в тези отпадъци, които могат да мигрират в околната среда, макар и в малки количества.

Разглеждат се варианти на политиката относно пластмасови отпадъци, като например предотвратяване на образуването чрез изисквания към създаването на пластмасови продукти, преразглеждане на целите за пластмасови опаковки, забрана на депонирането на пластмасови отпадъци, въвеждане на системи за депозит на РЕТ бутилки, въвеждане на икономически инструменти, които да стимулират рециклирането пред оползотворяването на енергия чрез изгаряне и намаляването на употребата на еднократни или с малотрайна употреба евтини или безплатни продукти, като например, детски играчки, найлонови торбички и др.

Програмата включва в обхвата си отпадъците, които са в приложното поле на РДО, съответно на ЗУО:

• 
  битови отпадъци;
  
• 
  производствени отпадъци;
  
• 
  строителни отпадъци;
  
• 
  опасни отпадъци.
  

Община Главиница е разположена в Североизточна България, попада в източната част на Дунавската равнина и е в границите на Силистренска област.

Община Главиница е с площ 481,23 km² и в нейната териториална структура влизат 23 населени места, 22 от които села и един град, който се явява и общински център – град Главиница.

Община Главиница граничи със следните общини, както следват: на изток – община Ситово, на югоизток граничи с община Дулово, на запад – община Тутракан и Кубрат, а на юг – с община Исперих и Завет.

Достъпността на общината се осигурява чрез републикански път ІІ-21 Русе – Тутракан – Силистра и ІІІ-235 Малък Преславец – Зафирово – Главиница и общинска пътна мрежа.

Релефът в района на община Главиница е равнинно-хълмист. Територията попада в Дунавската платформена равнина и представлява обширна, равнинно-хълмиста повърхност, леко наклонена на север, лишена от доминиращи и ярко очертани възвишения. Нарязана е от суходолия, които местното население нарича „кулаци“.

Районът на община Главиница е беден на полезни изкопаеми. Не са открити находища и не съществуват перспективи за откриване на рудни полезни изкопаеми. По склоновете на безводните долинни участъци се разкриват малки находища на каменно-строителни материали – варовици за бетон и пътни настилки, както и варовици, подходящи за производство на строителна вар. По Дунавското крайбрежие има находища на инертни материали /чакъл, пясък/.

Според подялбата на климатичните области и райони на страната, територията на община Главиница попада в умереноконтиненталната област. В тази област най – добре е проявен континенталният характер на климата, като от запад на изток той се засилва. За него са характерни студена зима и топло лято, висока годишна температурна амплитуда, добре проявен пролетно-летен валежен максимум и зимен минимум на валежите. Ежегодно се образува сравнително устойчива снежна покривка, чиято продължителност зависи от надморската височина.

Средните януарски температури са около -2, -3 °С, а средно-юлските температури варират между +23, +24 °С. Годишните температурни амплитуди достигат 25-26 °С. Средната годишна температура на областта е около +11 °С.

Валежите се характеризират с майско-юнски максимум и февруарски минимум, като на места те са по-ниски от средните за страната. Валежните количества в Дунавската равнина намаляват от запад на 550-580 мм до 450-500 мм на изток в Лудогорието и Добруджанското плато.

Снежната покривка се задържа около 40-50 дни. През зимата североизточните ветрове често навяват преспи, високи няколко метра, което сериозно затруднява транспорта в Източната Дунавска равнина.

Преобладават западните, северозападните /през пролетта и есента/ и северните и североизточните ветрове /през лятото и зимата/. С цел намаляване скоростта на северните ветрове, които издухват и натрупват на големи преспи снега през зимата, като предизвикват измръзване на посевите, в Източната Дунавска равнина са създадени специални защитни горски пояси. Те намаляват и ветровата ерозия на почвите. От неблагоприятните климатични явления характерни са сланите, поледиците, мъглите и градушките.

Почвената покривка в региона е формирана основно върху льосова основа при степни и лесостепни растителни отношения. Преобладаващи са излужените черноземи, които са подходящи за отглеждане на всички по-важни селскостопански култури – пшеница, царевица, слънчоглед, цвекло, люцерна, лозя и овощни дървета. Оподзолените черноземи са подходящи за почти всички зърнени и фуражни култури. Алувиално-ливадните почви са най-подходящи за отглеждане на зеленчукови и фуражни култури. Преобладават земи от І-ва и ІІ-ра категория.

Според данни на НСИ районите обхванати от горски площи са 133 589 дка, което е около 27,8% от територията на общината. Територията се отнася към Европейската широколистна горска област и от части в Евроазиатската степна и лесостепна област. Областта също така попада в обсега на Илирийската фитогеографска провинция. Според картата на растителността в България територията се отнася отчасти към горите в дъбовия пояс /цер, благун, летен и космат дъб/ и към земеделски площи на мястото на гори в дъбовия и дъбово-габъровия пояс. Запазените широколистни гори са представени от цер, благун, летен и виргилиев дъб, мъждрян, клен, бряст, габър, липа и др.

Община Главиница е една от малките по територия и население община в България. Тенденциите в демографското и развитие могат да бъдат илюстрирани с промените в броя на населението на нейния център – град Главиница. Данните от преброяванията показват ясно очертана тенденция на намаление след преброяването през 1985 г., когато е достигнат максималният брой население от 2 583 д. През 2014 г. населението на община Главиница е 10 553 д., от които 1 491 д. живеят в град Главиница и 8 916 д. в селата на общината.

Площта на територията на община Главиница е 481,23 кв. км. Този показател заедно с броя на населението определят средната гъстота на населението на територията на общината – 21,9 д/кв. км, която е значително по-ниска от средната за страната – 66,01 д/кв. км и средната гъстота на населението на област Силистра – 40,2 д/ кв. км.

Съществуващата демографска ситуация в община Главиница може да бъде определена като неблагоприятна. В резултат на отрицателния естествен и механичен прираст нейното население ще продължи да намалява.

Населените места на територията на община Главиница са 23 на брой, от които един град и 22 села: гр. Главиница, с. Бащино, с. Богданци, с. Вълкан, с. Дичево, с. Долно Ряхово, с. Зарица, с. Зафирово, с. Звенимир, с. Зебил, с. Калугерене, с. Коларово, с. Косара, с. Листец, с. Малък Преславец, с. Ножарево, с. Осен, с. Падина, с. Подлес, с. Сокол, с. Стефан Караджа, с. Суходол, с. Черногор.

Икономическият профил на община Главиница е с доминираща селскостопанска насоченост, което се дължи както на благоприятните агроклиматични условия, така и на традициите на местното население. Преработващата промишленост е по-слабо развита, като е представена предимно от предприятия на ХВП и на леката промишленост.

Селското стопанство е традиционен отрасъл за община Главиница и е структуроопределящ за специализацията на общинската икономика., като към 2010 година в него за заети 281 души. За аграрния сектор на територията е характерна растениевъдно-животновъдната структура.

Според Националния план за развитие на селските райони, община Главиница е класифицирана като община в селски район. Относителният дял на земеделските земи в общината е 65,5%, което е значително над средното за страната – 58,7%. Земеделски земи са 316 708 дка, от които 273 965 дка са обработваеми, представени от ниви, трайни насаждения, ливади, мери и пасища, неизползваема земеделска земя, стопански гори и земи.

Фигура 1. Справка за стопанисваната земя по физическите блокове извлечена от интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/ за 2012 г., Източник: Областна стратегия за развитие област Силистра.

Съгласно представената по-горе справка, обработваемите земи заемат 83% от територията на общината, докато пасищата, мерите и ливадите – едва 9%. В общината не са регистрирани лозови насаждения. Най-много обработваема земя има в землищата на град Главиница, с. Зафирово, с. М. Преславец, с. Сокол и с. Ст. Караджа.

Природо-географските условия и богатите почвени ресурси са подходящи за отглеждане на селскостопански култури с по-дълъг вегетационен период на развитие. Условията благоприятстват зърнопроизводство, производство на технически култури и тревно-фуражни култури за животновъдството. Застъпени са още етерично-маслодайните култури и тютюнопроизводството.

Зърнопроизводството е традиционно направление с първостепенна важност в община Главиница. Традиционно отглежданите култури са пшеница, слънчоглед, царевица, застъпено е още отглеждането на тикви, боб, чубрица, тютюн и други. Преобладава пшеницата с обща площ около 77 000 дка. След нея се нареждат слънчогледа – с 65 000 дка, царевицата – с 51 000 дка и другите култури – с 64 000 дка. От техническите култури най-значими са маслодайните култури и по-специално – слънчогледа.

Трайните насаждения на територията на общината са ограничени, поради трудностите, които създават слабо развитите поливни системи, лоша материално-техническа база и скъпа поддръжка. От овощните видове преобладават кайсиевите, срещат се и лозови насаждения. Също така, на територията на общината не е констатирана висока степен на замърсяване на почвата, което гарантира производството на екологично чиста селскостопанска продукция.

Най-много обработваема земя има в землищата на гр. Главиница, с. Зафирово, с. Малък Преславец, с. Сокол и с. Стефан Караджа, което обуславя наличието на по-големи арендни стопанства в землищата на посочените селища. Сред най-големите земеделски кооперации са ЗК „Ген. Атила Зафиров”, ЗК „Дунав - 93”, ЗК „Земя”, ЗК „Триумф”, „Черногор Агро”ООД и др. През последните години земеделските кооперации постепенно модернизират селскостопанската техника и производствените си бази. Арендните стопанства са специализирани главно в зърнопроизводството, което е механизирано и не осигурява високи нива на заетост.

Животновъдство

Вторият подотрасъл на селското стопанство е животновъдството. След срива през 90^те, пазарната инициатива започва да наваксва чрез създаването на нови и обновяването на малки стопанства в заварените говедовъдни, свиневъдни и птицевъдни ферми. Дребното животновъдство /в малки частни стопанства/ продължава да покрива преобладаващия дял на статистическите количества. Като основни направления на развитие могат да се посочат отглеждането на едър и дребен рогат добитък в личните стопанства - най-широко застъпени са птицевъдството, говедовъдството, овцевъдството и козевъдството. Те осигуряват храна под формата на мляко, мазнина, и месо за населението, предимно за задоволяване на лични нужди.

Общината остава един от големите животновъдни производители в областта. Въпреки това се отчита намаление на броя отглеждан едър и дребен добитък тенденция, която се наблюдава в цялата страна.

Съществен проблем за развитието на подотрасъла остават строгите хигиенни и ветеринарномедицински изисквания към животновъдните обекти след присъединяването на страната към ЕС. При развитието на селското стопанство в община Главиница трябва да се спазват изискванията на общата земеделска политика на ЕС, според която заетите в селското стопанство трябва да използват екологично-устойчиви методи на земеделие. Те трябва да се стремят да поддържат постоянни затревени площи /тревата абсорбира въглероден двуокис, което подпомага борбата с климатичните промени/, да отглеждат различни култури, а не монокултури, и да обработват определена част от тяхната орна територия по начин, който насърчава биоразнообразието.
Горско стопанство

Площите, заети от гори, са 133 589 дка, относителният дял е над средния за областта- 27,8% от територията на общината. Около 90% от горския фонд е държавна собственост. В общината липсва горско стопанство, затова горите се стопанисват от Ловно стопанство - Воден, Държавно лесничейство - Тутракан и от Държавно лесничейство - Дулово. Развитата пътна мрежа и достъпният релеф благоприятстват развитието на горскостопанската дейност и обуславят факта, че няма неусвоени горски площи. Изследваната територия е леснодостъпна както за превозване на добития дървен материал, така и за извършване на всички горскостопански мероприятия, включително и охрана на горите.

Горите осигуряват доход и заетост на населението, суровини за дървопреработвателната промишленост и дърва за огрев, а освен това и защита на околната среда, осигуряване на рекреационна среда и представляват териториална основа за лова и дивечовъдството. Главната функция на горите в горските стопанства е дърводобив и дървопреработка.

Най-важните лесокултурни дейности са:

• 
  създаването на нови високостеблени гори;
  
• 
  залесяването след сечи, ново залесяване и залесяване при реконструкция на насажденията;
  
• 
  попълване на редици и подпомагане на естественото възобновяване;
  
• 
  запазване и обогатяване на видовото разнообразие на дивеча.
  

Излазът на общината към р. Дунав и наличието на микроязовири създават условия за развитие и на сектор Рибарство. Селата Долно Ряхово и Малък Преславец са изходни точки с най-благоприятно разположение, поради близостта си до р. Дунав. Язовирите се използват основно за любителски риболов. Към настоящия момент няма необходимата инфраструктура и оборудване за развитието на сектора.

В структурата на промишленото производство преобладава делът на малките и микропредприятията. В по-голямата си част, те се характеризират с много нисък размер на добавената стойност. Промишлеността е развита в подотраслите: хранително-вкусова и лека промишленост.

Търговската дейност на територията на общината се изразява предимно в търговия на дребно. Регистрираните търговски обекти са хранителни магазини, кафе-аперитиви и кооперации за услуги, осигуряващи стоки от първа необходимост.

Услугите заемат важно място в местната индустрия, но произведеният продукт се характеризира с ниска добавена стойност. Предлаганите услуги могат да бъдат обединени в следните групи: финансови, занаятчийски, ремонтни, битови и пр.

Като цяло, основните проблеми на икономиката на общината са свързани с ниската конкурентоспособност на предприятията, необходимост от модернизация и внедряване на нови технологии, както и от създаване на затворен цикъл на производство, който да увеличи добавената стойност на продукцията и да разшири съществуващите пазари. Предприети са стъпки за подпомагане на местните производители и стимулиране усвояването на евросубсидии чрез консултации. Районът позволява развитие на биоземделие, което е една добра възможност, разкриваща нови хоризонти.
Заетост и безработица

Безработицата в общината е проблем, който продължава да се задълбочава. Към 31.12.2013 г. равнището на безработица в община Главиница е 42.7%, при средно за област Силистра 20.4% и средно за страната 11.8%¹. Това е втората най-висока стойност на безработица в областта след община Кайнарджа - 51.1%. Тези тенденции са продиктувани от проблемите, които изпитват вторичния сектор и земеделието от една страна, а от друга – от липсата на квалифицирана работна ръка, която да отговаря на нуждите на пазара на труда.

Друг важен проблем, който е разпространен в национален и европейски мащаб е младежката безработица. В общината тя е ясно изразена, като 12,7% от безработните лица в общината са младежи на възраст до 29 години – в абсолютен брой това са 181 души /към 2013 г. /. Въпреки, че за страната тези стойности са с много по-сериозна тежест /19,1%/, предвид сериозните демографски проблеми на общината, липсата на присъствие на работоспособно младо население на пазара на труда се усеща осезаемо и е сигнал за сериозни разминавания между квалификацията на работна ръка и нуждите на бизнеса.

Коефициентът на заетост за 2011г. за област Силистра е 44.3%, а за община Главиница- 34.3%. Това е втората най-ниска заетост за областта. Относителният дял на икономически неактивните лица за общината е над средния за областта - 52.8%.

Икономическо активното население на 15 и повече навършени години за 2011г. в община Главиница е 35.5% при 44.3% за област Силистра, а икономически неактивното население е 64.5% при 55.7% за областта. Най-висок е делът на икономически неактивните пенсионери - 60.7% в община Главиница и 63.0% за областта.

Географските и икономогеографските фактори са благоприятствали за запазването на чиста околна среда в община Главиница. На територията на общината няма големи промишлени предприятия, които да замърсяват почвата, въздуха и водите. Това добро състояние на екологичната обстановка в общината отчасти се дължи и на икономическите

промени настъпили в индустрията и селското стопанство в региона.

Факторите, влияещи върху екологичните качества на околната среда в община Главиница са: автотранспорт, обществено-битови отоплителни източници и промишлени дейности, които на този етап са по-незначителни. Елементи на въздействие върху човешкото здраве са газовете, съдържащи серни и азотни окиси, оловни и серно-кисели аерозоли, прах, малки метални частици; твърдите битови отпадъци; транспортните шумови нива. Те въздействат токсично на кръвоносната, кръвотворната и дихателната система.

По качеството на атмосферния въздух община Главиница се характеризира с нисък потенциал на замърсяване – няма установено превишаване на ПДК, климатичните условия не благоприятстват задържане и събиране на атмосферни замърсители в приземния въздушен слой.

Качеството на питейните води е задоволително, повърхностните води отговарят на нормите за съответната категория. Основните проблеми за нормално водоснабдяване в района произтичат от състоянието на водопроводната мрежа, която е технически амортизирана с висока степен на аварийност и големи загуби на вода, което налага реконструкция и/или подмяна на водопроводните мрежи. Източник на замърсяване на повърхностните и подпочвени води е и използването на торове и препарати за растителна защита в земеделието.

Един от основните екологични проблеми на общината е свързан с отпадъците. Той включва наличието на нерегламентирани сметища. Отпадъците не само повърхностно замърсяват околната среда, но и ограничават използваемостта на земята, създават хигиенни проблеми и дразнят естетическите възприятия на хората. В резултат на протичащите в периода на натрупването им физични, химични и биологични процеси, те се превръщат в многофакторен замърсител на околната среда, оказващ силно негативно въздействие върху повърхностните и подземни води, въздуха и почвите, с което създават сериозен здравен риск за населението. От друга страна отпадъците са ценен енергиен и суровинен източник и тяхното минимизиране и повторната употреба води до съхранение на природни ресурси. Ето защо управлението им е сложен и многообхватен процес, изискващ интегрираност на подходите, внедряване на нови технологии, създаване на подходяща икономическа среда и нормативна база, и не на последно място висока обществена отговорност.

Община Главиница се характеризира с добро качество на околната среда. Това се определя от липса на крупни промишлени замърсители, които силно да влошават санитарната обстановка и хигиенни качества на атмосферния въздух, водите и почвата, както и на земеделие, основаващо се на традиционни екологосъобразни практики.