Анализ на компонентите на околната среда

Опазване чистотата на атмосферния въздух е от изключителна важност, тъй като пряко влияе върху човешкото здраве. В тази връзка основните замърсители в атмосферния въздух вредни за човешкото здраве, дефинирани като такива от Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ са следните: азотен диоксид, серен диоксид, общ прах и фини прахови частици /ФПЧ10/, бензен, олово, кадмий, арсен, полиароматни въглеводороди /ПАВ/, толуол, стирол, амоняк, фенол и серовъглерод. Следвайки Закона за опазване на околната среда, МОСВ е разработило Националната система за мониторинг на околната среда /НСМОС/, която осигурява своевременна и достоверна информация за състоянието на елементите на околната среда и факторите, въздействащи върху нея, въз основа на която се правят анализи, оценки и прогнози за обосноваване на дейностите по опазване и защита на околната среда от вредни въздействия. Контролът на територията на общината се извършва ежегодно и следи за повишения в пределно допустимите норми, като наблюдението на емисиите на отделните предприятия на територията на община Главиница /асфалтова база на „Пътперфект Т” АД – село Зафирово и млекопреработвателно предприятие „Аполо 33” – гр. Главиница/ се извършва основно от РИОСВ-Русе.

Качеството на атмосферния въздух се характеризира от работещата промишленост и транспорта. Влиянието на работещата промишленост е незначително. Не е установено наличие на азотни окиси, оловни аерозоли, други аерозоли и феноли, което е предмет на изследване от страна на подвижната лаборатория за фоново замърсяване на РИОСВ - Русе.

Замърсяванията със сероводород, фенол и прах са характерни замърсители от транспортни средства и от отопление на твърдо гориво през зимния период. Замърсяванията са предимно с ФПЧ₁₀ от отоплението през зимния период, от автомобилният транспорт и от лошата пътна инфраструктура.

В района на сметищата замърсяването на въздуха е от химическото взаимодействие на изхвърлените отпадъци и тяхното гниене.

Най-общо казано, качеството на атмосферния въздух за района на община Главиница може да се характеризира като добро. Поддръжката на паркове и градини, както и на зелени площи в населените места на територията на община Главиница, създава благоприятна жизнена среда и е ефективен начин за намаляване на замърсяването на въздуха.

За развитието на земеделието от особено голямо значение е почвеното богатство, което е основен природен ресурс на общината.

По отношение на почвено-географското райониране на България, общината се отнася към Севернобългарска лесостепна почвена зона. Почвите на територията на община Главиница са чернозем, излужен чернозем, оподзолен чернозем, делувиално-ливадни, антропогенни, подходящи за отглеждане на зърнено-житни и технически култури. Замърсяването на почвите обикновено е в резултат от наднормената употреба на изкуствени торове и пестициди в селското стопанство, от торов отпадък от животновъдството и от битови отпадъци.

Контролът и наблюдението за състоянието на почвите в общината се осъществява от РИОСВ – Русе, а анализите се извършват от Регионална лаборатория – Русе. При извършваните контролни проверки не са констатирани замърсявания с продукти от растителна защита. Земеделските производители не съхраняват на производствените си площадки препарати. Ползват количества, които са им необходими за третиране.

При извършените анализи до момента не са регистрирани наличия на тежки метали над ПДК, както засоляване и вкисляване на почвите. Не са констатирани и наднормено съдържание на тежки метали от автотранспорт, което е показател за ползването на безоловен бензин. Сериозен проблем на общината е замърсяването на земеделски земи от нерегламентирани сметища. Някои от тях са разположени в дерета с постоянно течаща вода, върху зелени площи или на открити равни места със свободен достъп на хора и животни.

За територията на община Главиница не е констатирано замърсяване на почвата, което е гаранция за екологично чиста селскостопанска земя и селскостопанска продукция. Няма данни за замърсяване на почвите с тежки метали, пестициди, нефтопродукти, нитрати и други замърсители.

Води

Хидрографска мрежа

Община Главиница попада в Черноморска отточна област /условно някои автори в областта на хидрологията от нея отделят Дунавската отточна област/, чийто речни води се оттичат към акваторията на Черно море, посредством течението на река Дунав. Река Дунав е северна граница на община Главиница. Наличните водни количества са формирани предимно от подпочвени води. На територията на общината съществуват 19 броя микроязовири и водоеми, които се използват за рибовъдство и напояване.

Водните ресурси на територията на община Главиница се формират от подземни водоизточници – 2 карстови и 1 порови подземни води. Подхранването на карстовите води е от инфилтрация на валежни води директно от повърхността или от вода от реките. Подхранването на поровите води е от валежи, от реките при високи водни нива и от пукнатини и карстови води.
Водоснабдяване и канализация

Експлоатирането и поддържането на водоснабдителните системи и съоръжения и предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги в рамките на територията на община Главиница се извършва от ВиК ООД – гр. Силистра. Питейно-битовото водоснабдяване на селищата в община Главиница се осъществява от 3 подземни водоизточника чрез 16 тръбни кладенеца /ТК/ и 3 дренажа. Подпочвените води са дълбочинни. Експлоатацията на кладенците достига до 40 m под дъното на суходолията. На сегашния етап наличните водоизточници покриват потреблението.

В град Главиница има изградена канализация за отпадни битови води, които се отвеждат и пречистват в ПСОВ – гр. Главиница. Към настоящия момент пречиствателната станция се поддържа и експлоатира от Община Главиница и не е предадена на ВиК оператор. В останалите населени места от общината се използват септични и попивни ями, които са предпоставка за замърсяване на подпочвените води.
Качество на питейните води

Като цяло община Главиница е с добра екологична характеристика, която се определя от благоприятните почвени, микроклиматични и санитарно-хигиенни условия. Качеството на питейните води е добро, хлорирането им е на необходимото ниво и се извършва редовно в границите на нормите.

Европейските стратегически документи от последните години променят философията и подхода към отпадъците, от целенасочено управление на отпадъците като фактор, увреждащ околната среда, към политика на предотвратяване на тяхното образуване и ефективното им използване като ресурси. В законодателството и в политиката за предотвратяване и управление на отпадъците се прилага като приоритетен ред следната йерархия на отпадъците:

а) предотвратяване;

б) подготовка за повторна употреба;

в) рециклиране;

г) друго оползотворяване, например оползотворяване за получаване на енергия;

д) обезвреждане.

При прилагането на посочената по-горе йерархия на отпадъците, държавите-членки предприемат мерки за насърчаване на вариантите, които обезпечават най-благоприятните за околната среда резултати като цяло. Държавите-членки вземат предвид общите принципи за опазване на околната среда - предпазни мерки и устойчивост, техническата осъществимост и икономическата приложимост, опазването на ресурсите, както и цялостното въздействие върху околната среда, човешкото здраве, икономиката и обществото. Ясните дефиниции са от решаващо значение за точното определяне на нивата на йерархията за управление на отпадъците, като по този начин се избягват случаи на неправилно приложение на йерархията.

Националното законодателство ясно разграничава отговорностите и задълженията по управление на отпадъците на институциите на централно и местно ниво. МОСВ и общините имат натрупан опит в разработване на нормативни актове и програмни документи.

Съществува голяма вероятност за промени в европейското законодателство в сектор отпадъци, целящи още по-висока степен на защита на околната среда и човешкото здраве,

както и преход от управление на отпадъците към устойчиво управление и по-ефективно използване на ресурсите. По-конкретно се очаква:

• 
  допълнителни ограничения относно депонирането на отпадъци;
  
• 
  специални разпоредби за намаляване на употребата и предотвратяване на отпадъци от полиетиленовите торби за еднократна употреба;
  
• 
  ограничения за изгаряне на отпадъци, които могат да бъдат рециклирани;
  
• 
  въвеждане на по-високи цели за рециклиране на битовите отпадъци и особено на пластмасовите отпадъци;
  
• 
  въвеждане на количествени цели за предотвратяване на образуването на отпадъци, особено за пластмасови, битови/хранителни и опасни отпадъци;
  
• 
  по-високи цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъци от опаковки.
  

Националният план за управление на отпадъците (НПУО) има ключова роля за постигане на ефективно използване на ресурсите и устойчиво управление на отпадъците, тъй като анализите на съществуващата ситуация показват, че в България съществува значителен потенциал за подобряване на предотвратяването и управлението на отпадъците, по-добро използване на ресурсите, разкриване на нови пазари и създаване на нови работни места, като същевременно бъдат намалени вредните въздействия на отпадъците върху околната среда.

НПУО съдържа следните Програми с мерки за постигане на целите: Национална

Програма за предотвратяване на образуването на отпадъци, именно:

• 
  Програма за предотвратяване образуването на отпадъци;
  
• 
  Програма за разделно събиране и достигане на целите за подготовка за повторна употреба и за рециклиране на битовите отпадъци от хартия, метали, пластмаса и стъкло;
  
• 
  Програма за разделно събиране и постигане на целите за биоразградимите битови
  

• 
  Програма за изпълнение на изискванията и целите за рециклиране и оползотворяване
  

• 
  Програма за предотвратяване и намаляване на риска от депонирани отпадъци;
  
• 
  Програма за управлението на утайките от ПСОВ;
  
• 
  Програма за информационно осигуряване, запазване и подобряване на
  

• 
  Програма за прилагане на разяснителни кампании и информиране на обществеността
  

Действащата към момента общинска Наредба по управление на отпадъците не е съобразена с изискванията на националната нормативна уредба, т.е. не съдържа минималните изисквания за съдържание на общинската наредба за управление на отпадъците. Необходимо е да се предприемат мерки по изготвяне на Наредба по управление на отпадъците, съобразена с изискванията на чл. 22 от ЗУО.

Съгласно Допълнителните разпоредби на ЗУО „битови отпадъци“ са „отпадъци от домакинствата“ и „подобни на отпадъците от домакинствата“.

На територията на община Главиница се образуват различни по характер и вид отпадъци. Тенденциозното им нарастване или пък намаляване е зависимо от няколко фактора :

• 
  разположение на населените места, инфраструктура, плътност на застрояване;
  
• 
  брой на населението в тях;
  
• 
  дейността на населението като източник на образуването;
  
• 
  икономическото положение в сравнение с това в страната;
  

Информацията за количествата генерирани битови отпадъци по населени места в общината се предоставят от оператора на регионалното депо за отпадъци и от общинска администрация. Основните източници на битови отпадъци, приблизително 80% е населението и около 20% – от търговски, административни, социални, фирмени и др. обекти. Отпадъците, които се събират от 23- те на брой населени места, на територията на община Главиница са смесени битови отпадъци с код на отпадъка – 20 03 01 и смеси от бетон, тухли, керемиди, фаянсови и керамични изделия с код на отпадъка – 17 01 06.

Община Главиница е с високо съдържание на биоразградими органични /растителни и животински/ отпадъци – 60 % от цялото количество. Като се има предвид Директивите на ЕС и приоритетите на Националната програма за минимизиране на отпадъците /в частта органични/, приоритетен въпрос за Общината е компостирането им. Ефективността при оползотворяване на органичните отпадъци може да се осъществи чрез съоръжения за компостиране, получаване и използване на биогаз. Торовите маси от животновъдството, често се изхвърлят на нерегламентирани места и това е предпоставка за образуване на нерегламентирани сметища извън и в населените места.

Гореописаните пестициди са включени в проект на ПУДОС за екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба препарати за растителна защита.

За оценка на съществуващото състояние са използвани обобщени данни за последните 3 г., а именно периода: 2014 – 2016 г., през който в общината са генерирани следните общи количества отпадъци по видове, за всяка една от посочените години, както следва:

През 2007 г. след проведена открита процедура по ЗОП е сключен договор за изпълнение на обществена поръчка „Услуги по сметосъбиране, извозване, третиране в депа за битови отпадъци и поддържане на териториите за обществено ползване в населените места от община Главиница“. На територията на община Главиница бяха разположени 429

броя контейнери тип „Бобър“ с обем 1,1 м³.

През 2013 г. е сключен договор за обществена поръчка за „Доставка на нови специализирани съдове за битови отпадъци – контейнери тип „Бобър“ с обем 1,1 м³ – 72 бр. Контейнерите бяха разположени в град Главиница, като замениха старите 4 м³ контейнери, които се обслужваха от БКС- гр. Главиница. Към настоящия момент – броя на контейнерите за смесени битови отпадъци на територията на община Главиница е 501 бр.

Обслужването на град Главиница е с честота 3 пъти месечно. А в селата на община Главиница е с честота 2 пъти месечно.

Необходимостта от осигуряване на допълнителни контейнери за смесени битови отпадъци съществува и към настоящия момент с цел оптимизиране на отстоянията им до имотите, обитавани от отделните домакинства и задоволяване в пълна степен нуждите на населението от предлаганите услуги.

Депонирането като метод за обезвреждане на отпадъците все още е с най-голям относителен дял в третирането на битовите отпадъци, независимо че се наблюдава постоянен спад по този показател през последните години. През последните години се наблюдава подобрение по показателя компостирани битови отпадъци на жител, както и по отношение на количествата биоразградими отпадъци, налични по торищата в землищата на населените места от общината, но голямото изоставане спрямо средноевропейските показатели все още не е преодоляно. Причините се коренят в недостатъчния брой съоръжения за оползотворяване, в т.ч. рециклиране на биоразградимите битови отпадъци.

Изменение в морфологичния състав на битовите отпадъци, предназначени за

депониране, може да се очаква само след предприемане на мерки за отваряне на пазара за отпадъци като стъкло, пластмаси, текстил и др.
Морфологичен състав

За малки общини с население до 20 000 жители, които са заявили желание да отчитат целите си като група, е допустимо да организират общо определяне на морфологичния състав. В този случай се взема предвид броят на жителите на общините, които определят общо състава на отпадъците си. Пример: Три общини с население от по 12 000 жители извършват общо определяне. Общият брой на жителите е 36 000 (попада в графата „до 40 000“), следователно общините трябва да направят общо 8 проби (по 2 на сезон). Този подход води до намаляване на пробите, които при поотделно определяне за всяка община ще бъдат 12. Населението на общината и населените места се извършва по най-актуалните налични данни на НСИ. Анализът се извършва минимум веднъж на 3 сезона. В годините, в

които не се провежда анализ, за изчисленията се използват резултатите от последния такъв.

Предвид изложеното, е необходимо през 2017 г. да се извърши морфологичен анализ на отпадъците в община Главиница.

С изключение на гр. Главиница, където има изградена канализация, в останалите населени места няма такава. Изграждането на надеждна и отговаряща на съвременните изисквания канализационна система е важно условие за подобряване на качеството на живот на местното население и възможност за повишаване на атрактивността на община Главиница като добро място за инвестиции. В повечето случаи се използват септични и попивни ями или отпадъчните води свободно се изпускат в деретата, което води до замърсяване на подземните води и провокира свлачищни процеси.

Съгласно Националния стратегически план за управление на отпадъците от ПСОВ, е задължително утайките да бъдат предварително третирани преди тяхното оползотворяване

– употребата им в земеделието. Под „третирана утайка“ се разбира утайка, която е преминала през биологично, химично и термично третиране, дълготрайно депониране или всякакъв друг процес, който значително е намалил способността за ферментация и възможността за възникване на опасности за здравето, произтичащи от употребата на утайки. Съгласно предвижданията на Националния стратегически план за управление на отпадъците от ПСОВ на територията на Република България за периода 2014-2020 г., депонирането на утайки от ПСОВ не се приема за устойчив подход при управление на утайките. За държавите-членки, които до 1995 г. са депонирали над 80 % от образуваните депонирани биоразградими отпадъци, като например Обединеното кралство и Гърция, както и за новите членки на ЕС, сред които е и България, е предвиден преходен период за съответствие с чл. 5, който може да бъде удължен с не повече от 4 години. Следователно, България трябва да намали количеството на депонираните биоразградими отпадъци с 75% най-късно до 2020 г. В тази връзка депонирането на утайки като начин за тяхното управление е приемливо само, ако бъдат спазени критериите на Решение на Съвета 2003/33/EО, което определя процедури за приемането на отпадъци на депа съгласно член 16 и Приложение II към Директива 1999/31/ЕО.

Като цяло държавите в ЕС използват голямо разнообразие от технологии за третиране на утайките, които имат директна и двупосочна връзка с основните начини за обезвреждането им в съответните страни. По отношение на стабилизирането на утайките се счита, че методите за разграждане (анаеробно или аеробно) са най-разпространеното решение в ЕС. В частност, анаеробното стабилизиране се смята за най-използвания метод в държавите - членки, докато аеробното разграждане се прилага предимно в регионите с по-малки съоръжения за пречистване на отпадъчни води. В тези места, също така по-голямата част от утайките са подложени на анаеробно разграждане. Компостирането и химичното стабилизиране или стабилизирането с вар са с по-малко значение, въпреки че все още се използват в няколко държави. В повечето случаи се изисква вторично стабилизиране на компоста с цел постигне на необходимите изисквания за хигиенизиране/обеззаразяване.

В някои от старите и новите държави – членки се използва дългосрочното съхранение. То представлява лесен и евтин метод за третиране на утайки, но изисква подходящ климат и големи площи.