ІІІ вариант (относително забавяне)

Важен показател за управление на отпадъците е нормата на натрупване на отпадъците, представена като количеството на образуваните битови отпадъци за година на човек от населението. Образуваните битови отпадъци на човек от населението в България, за населени места под 3 хил. жители е 241,7 кг/жител/година. За община Главиница към момента не е изчислена нормата на натрупване. За целите на анализа за норма на натрупване, са взети резултатите от проведените анализи от Проекта за оптимизиране на системите за събиране и транспортиране на отпадъците в региони Русе и Силистра, изчислени в обемно тегло, а именно:

От проведените досега изследвания, за основна част от общините нормата на натрупване се движи между 0,5 и 2 кг/ж/ден.

Нормата на натрупване към момента на анализа за населените места в община Главиница е изчислена на база основните параметри, определени за количество образувани битови отпадъци на човек от населението, а именно 241,7 кг/ж/г, съгласно утвърдената методика за определяне на морфологичния състав на битовите отпадъци от Националния план за управление на отпадъците 2014 -2020 г.
Прогноза на нормата на натрупване.

Очакваното намаление на нормата на натрупване на отпадъци се дължи основно на два факта:

• 
  Очаквано намаление на населението;
  
• 
  Предприемане на мерки от общината за предотвратяване и намаляване на
  

Развитието на нормата на натрупване във времето предполага, че тя ще се развива при условията на "относително разделяне", т.е расте НН по-бавно от БВП. В случая е предположено средно нарастване на НН с 0.5 - 0.6% на година, при което са получени данните за бъдещите периоди. С натрупването на нови практически данни някои количества за бъдещи периоди могат да бъдат преразгледани и коригирани на тази основа.

В общината не са провеждани изследвания за морфологичния състав на образуваните отпадъци. Поради тази причина ще се използва унифицирания подход от Националния план.

С цел унифициране на подхода на общините за осъществяване на анализ на състава на отпадъците през 2012 г. МОСВ утвърди Методиката за определяне на морфологичния състав на битовите отпадъци. В методиката е направен задълбочен анализ на тенденциите в развитието на образуване на отпадъците, както и на тенденциите в развитието на материалите и връзката им с образуване на различните фракции. Определени са и основните параметри, влияещи върху нормата на натрупване и морфологичния състав на отпадъците. В малките населени места под 3 хил. ж. и от 3 до 25 хил. ж. с най-голям относителен дял са биоразградимите отпадъци - около 60%, като градинските са водещи с относителен дял 30% в най-малките населени места, а хранителните – с малък превес над градинските в групата на населените места от 3 до 25 хил. ж. За големите населени места от 50 хил. ж. до 150 хил. ж. и над 150 хил. ж. хранителните отпадъци имат най-висок относителен дял (около 30%), следвани почти поравно (по около 10% за изброените групи) от хартия и картон (които заедно са над 20% от отпадъците), пластмаса, градински отпадъци, стъкло и инертни отпадъци. Следователно, над 60% от състава на битовите отпадъци и в населените места над 50 хил. ж. представляват биоразградимите отпадъци. С

увеличаване на броя жители нараства и съдържанието на хартия и картон в битовите отпадъци – от 10% на 20%, както и на хранителни отпадъци – от около 15% на около 30%.

Във връзка с изчисленията, които общините ще правят и ще трябва да доказват пред МОСВ за изпълнение на целите за рециклиране и оползотворяване на битовите отпадъци, общините са задължени на определена периодичност да извършват морфологичен анализ на битовите си отпадъци, като използват методиката, утвърдена през 2012 г. Това ще даде възможност за съпоставимост на данните и проследяване на тенденциите за промените в морфологията на битовите отпадъци.

Прогнозирането на количествата рециклирани битови отпадъци се основава на предприети мерки, свързани с въвеждане на системите за разделно събиране на рециклируеми отпадъци, мерки за разделно събиране на отпадъците в търговските, административните, стопанските, образователните и други обекти. Към настоящия момент не могат да се направят прогнозни количества на разделно събрани отпадъци, поради нефункционираща такава система в общината.

Домашното компостиране е най-подходящо за райони до 3000 човека. Около 90% от домакинствата в общината разполагат със собствени градини и предвид това са най-добре информирани за характеристиките на почвата, растенията и торовете, което ги прави по-добре възприемчиви за идеята за събиране и компостиране на биоразградимите отпадъци.

Съгласно Националния стратегически план за поетапно намаляване на количествата на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране, в системите за домашно компостиране следва да бъдат обхванати общо 70 000 домакинства за 2010 г.; 89 000 за 2013 г. и до 2020 г. – 124 000 домакинства. В тази връзка общината се вписва в общо националните прогнози за развитие на фамилното компостиране.

ІІІ. SWOT АНАЛИЗ

SWOT анализът e обективно следствие от социално–икономическия анализ и представя изводите от проучването на състоянието и потенциала на общината, като акцентира на силните, слабите страни, възможностите и заплахите за развитие.

• 
  Разработена програма за опазване на околната среда;
  
• 
  Богато и съхранено биологично разнообразие;
  
• 
  Наличие на източници за водоснабдяване на всички населени места;
  
• 
  Добра екологична обстановка.
  
• 
  Изградена система за организирано събиране и транспортиране на битовите отпадъци;
  
• 
  Функциониращо регионално депо за неопасни отпадъци в гр. Силистра.
  
• 
  България е една от страните с много ниско ниво на генерирани отпадъци на 1 жител в ЕС.
  

• 
  Наличие на нерегламентирани сметища;
  
• 
  Липса на пречиствателни станции за отпадъчни води в селата;
  
• 
  Липса на система за разделно събиране на отпадъците;
  
• 
  Липса на система за предварително третиране на отпадъците преди тяхното депониране;
  
• 
  Недостатъчен финансов ресурс по управление на отпадъците;
  
• 
  Проява на слаб интерес от населението към екологичните проблеми;
  
• 
  Недостиг на компетентен персонал с възложени функции за управление на отпадъците;
  
• 
  На местно ниво липсват мерки и стимули, които да допринесат за намаляване количеството на образуваните отпадъци;
  
• 
  Недостатъчно добро ниво на информационно обезпечаване на процесите, свързани с вземането на информирани управленски решения и изготвяне на стратегически документи.
  

• 
  Използване на финансовите инструменти на ЕС за решаване на проблемите, свързани с ефективното управление на отпадъците на местно ниво.
  
• 
  Промяна на обществените нагласи в полза на намаляване количеството на образуваните отпадъци и тяхното ефективно управление.
  
• 
  Висок процент на разделно събраните масово разпространени отпадъци на територията на общината.
  
• 
  Висока ефективност на предварително третиране на отпадъците, постъпващи на Регионално депо – Силистра.
  
• 
  Създаден капацитет и наличие на нормативна основа за изграждането на единна
  

• 
  Нови ефективни технологии, позволяващи рециклиране и оползотворяване на отпадъците.
  
• 
  Осигуряване на прозрачност при определяне на такса „Битови отпадъци” за гражданите и Бизнеса, и въвеждане на принципа „заплащане според количеството на образуваните отпадъци“.
  

• 
  Слаба покупателна способност на домакинствата и трудност на ниско доходните групи да отделят допълнителни средства за услуги и дейности, свързани с управление на отпадъците.
  
• 
  Значително увеличение на разходите за управление на битови отпадъци и необходимост от повишаване на такса „Битови отпадъци”.
  
• 
  Промяна в законодателството на европейско и/или на национално ниво.
  
• 
  Ниска ефективност на предварително третиране на отпадъците, постъпващи на регионално депо Силистра.
  

• 
  Непостигнати цели на разделно събиране и рециклиране за съответните референтни
  

• 
  Намаляване на вредното въздействие на отпадъците чрез предотвратяване
  

• 
  Увеличаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци и
  

• 
  Управление на отпадъците, което гарантира чиста и безопасна околна среда;
  
• 
  Превръщане на обществеността в ключов фактор за прилагане на йерархията на
  

1. Намаляване на образуването на отпадъците.

2. Постигане на предварително определените нормативни цели за подготовка за рециклиране на отпадъчните материали, съдържащи се в битовите отпадъци към 2020 година.

3. Постигане на предварително определените нормативни цели за намаляване на потоците биоразградими и строителни отпадъци за депониране.

4. Управление на специфични потоци отпадъци, в съответствие с изискванията на националното законодателство.

5. Осигуряване на устойчив финансов бюджет на системата на поносими за населението цени.

6. Екологосъобразно обезвреждане на отпадъците.

7. Предотвратяване и намаляване на риска от стари замърсявания с отпадъци.

8. Създаване на ефикасна правна рамка за управлението на отпадъците на местно ниво.

9. Участие на обществеността.

Съществуващите цели за рециклиране на специфичните отпадъчни потоци – отпадъците от опаковки, ИУМПС, ИУЕЕО са ангажимент на съответните организации по оползотворяване, но общината има ангажимент за съдействието им.

• 
  Изграждане на инсталации за предварително третиране на битови отпадъци с
  

• 
  Изграждане на инсталации за компостиране и анаеробно разграждане на
  

• 
  Закупуване и инсталиране на компостери за домашно компостиране с брой и
  

• 
  Инвестиции за закриване и рекултивация на нерегламентираните сметища
  

• 
  Инвестиции в съдове за събиране на битови отпадъци и транспортни средства за
  

• 
  Инвестиции в съдове и транспортни средства за превоз на разделно събрани
  

• 
  Инвестиции в съдове за разделно събиране на биоотпадъци и транспортни
  

• 
  предотвратяване образуването на отпадъци;
  
• 
  разделно събиране и достигане на целите за подготовка за повторна употреба и за
  

• 
  разделно събиране и постигане на целите за биоразградимите битови отпадъци в
  

• 
  изпълнение на изискванията и целите за рециклиране и оползотворяване на
  

• 
  предотвратяване и намаляване на риска от депонирани отпадъци;
  
• 
  управление на утайките от ПСОВ;
  
• 
  информационно осигуряване, запазване и подобряване на административния
  

• 
  прилагането на разяснителни кампании и информиране на обществеността по
  

Описаните в плана за действие мерки са подробно идентифицирани. За измерване на изпълнението на целите не съществува единна методология и универсални индикатори нито на национално, нито на европейско ниво. За начална база за анализ са количествата генерирани отпадъци и депонирани отпадъци на човек на година.

Водещия принцип при подбора на мерки са тези, които са най-обещаващи за предотвратяване на вредното въздействие на отпадъците върху човека и околната среда.

Планът за действие на община Главиница е за периода 2017 – 2020 г. и включва основните мерки и дейности, предвидени с изпълнението на поставените в Програмата стратегически и оперативни цели. Планът за действие е съобразен с целите и приоритетите на програмата.

Общинската програма за управление на отпадъците е елемент от цялостната система за планиране на развитие на общината, региона и страната и предвид това в раздела е представена взаимовръзката на тази програма с други програмни документи и необходимостта от координацията и съвместяването им с цел постигане на синергичен ефект от изпълнението им. За целите на този раздел са представени предвижданията на националните програмни документи в областта на управление на отпадъците, а именно:

• 
  Национален стратегически план за поетапно намаляване количествата
  

• 
  Национален стратегически план за управление на отпадъците от строителство и
  

• 
  Национален план за управление на утайките от ПСОВ до 2020 г.
  
• 
  Трети национален план за изменение на климата 2013-2020 г.
  
• 
  Актуализиран национален план за действие за управление на устойчивите
  

Следните програмни регионални и общински документи:

• 
  Областна стратегия за развитие
  
• 
  Общински план за развитие
  
• 
  Програмата за опазване на околната среда
  
• 
  Програма за изграждане на интегрирани общински информационни
  

• 
  Предотвратяване и намаляване образуването на отпадъците;
  
• 
  Увеличаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци;
  
• 
  Подобряване на организацията по разделяне, предварително съхранение, временно съхранение, събиране и транспортиране на отпадъците;
  

• 
  Създаване на система за предварително третиране на отпадъци преди тяхното депониране;
  
• 
  Екологосъобразно обезвреждане на отпадъците;
  
• 
  Предотвратяване и намаляване на риска от стари замърсявания с отпадъци;
  
• 
  Правно регулиране на управлението на отпадъците на местно ниво и ускоряване на прилагането на законодателството и политиката в областта;
  

• 
  Укрепване на административния капацитет на институциите, отговорни за управлението на отпадъците;
  
• 
  Участие на обществеността;
  
• 
  Управление на специфични потоци отпадъци, в съответствие с изискванията на националното законодателство. Изпълнението на специфичните цели гарантира изпълнението на генералната цел на Програмата, а именно: екологосъобразното управление на отпадъците, формирани на територията на общината, в съответствие с общинските, регионални и национални цели за развитие.
  

Наблюдението за изпълнението на програмата за управление на отпадъците включва няколко важни аспекта. На първо място, при изграждане на системата за наблюдение, отчет и контрол е необходимо да се извърши ясно разпределение на отговорностите. Кметът на общината организира наблюдението на изпълнението на общинската програма по управление на отпадъците. Той следва да определи звеното в структурата на общинската администрация, което да отговаря за събиране и обобщаване на информацията за изпълнение на включените в програмата мерки, както и за изготвяне на годишния отчет за изпълнение на програмата. Ясно трябва да се определят отговорностите на други вътрешни и външни на администрацията звена, които ще предоставят информация, както и обхватът на данните и периодичността, с която това ще се извършва. Вторият аспект се отнася до събиране на информация за проследяване на напредъка на изпълнение на програмните цели. Необходимо е да се определи обхватът на информацията, която ще се събира, източниците на данни и графикът за предоставяне на информация. Обхватът и източниците на необходимите данни се обуславят от включените в настоящата програма цели и мерки и избраните индикатори за изпълнението им. Индикаторите следва да са релевантни към целите на програмата, приемливи, надеждни, лесни за измерване, сравними, т.е. не се изискват много ресурси, използване на достъпни информационни източници.

Осигуряването на достатъчно надеждни данни в единен формат за образуване, състав, събиране, оползотворяване и обезвреждане на отпадъците е от съществено значение за проследяване напредъка при постигане на целите и осъществяване на контрол по изпълнение на мерките. Целесъобразно е своевременно да се попълват формуляри (чек листове), имащи отношение към изпълнение на включените в програмата мерки. Поради това е препоръчително общината да разработи и прилага единна информационна система за отпадъците.

Минималното изискване по отношение график за предоставяне на информацията е тя да се събира, систематизира и обобщава на годишна база. Сроковете за събиране и систематизиране на данни се съобразяват с нормативните изисквания. ЗУО изисква кметът на общината да представя годишен отчет за изпълнение на програмата по управление на отпадъците за предходната година до 31 март, а регионалните сдружения за изпълнение на целите по чл. 31 от ЗУО – до 10 март на следващата година. Поради това е целесъобразно събирането и систематизирането на информацията за предходната година да се извърши до края на месец февруари.

На трето място системата за наблюдение, отчет и контрол за изпълнение на програмата включва действия, осигуряващи необходимата информация за междинни оценки и окончателна оценка на степента на изпълнение на целите, както и механизъм за анализ на причините за евентуални проблеми при изпълнението им и актуализация при необходимост.

Като административен подход се предвижда кметът на общината да издаде заповед за утвърждаване на вътрешни правила, които подробно да описват отговорностите на структурните звена в общинската администрация за набиране на съответната информация със съответните срокове, както и за обобщаването и подготовката на годишния отчет пред общински съвет за изпълнение на настояща програма по управление на отпадъците.

Орган за контрол по изпълнение на програмата по управление на отпадъците е общинския съвет. Кметът на общината информира ежегодно общинския съвет и обществеността за изпълнението на програмата през предходната календарна година. За целта той изготвя отчет за изпълнение на Програмата за управление на отпадъците през съответната година. Отчетът се представя в срок до 31 март, като копие от отчета се изпраща на РИОСВ, а самият отчет се публикува на интернет страницата на общината. Целта на отчета е да се проследи напредъкът при изпълнението и да се идентифицират необходимите промени или адаптиране на програмата за текущата година. Отчетът се изготвя на достъпен език и стил и включва графики, таблици, фигури, които илюстрират напредъка по изпълнение на мерките и целите. Целесъобразно е годишния отчет да бъде изготвян в следния формат:

1. Въведение;

2. Общи условия за изпълнение и промени в социално-икономическите условия в общината;

3. Предприети от общината действия, осигуряващи ефективност и ефикасност при изпълнението

- създадени механизми за събиране, обработка и анализ на данни;

- преглед на проблемите, възникнали в процеса на изпълнение на програмата през съответната година и предприети мерки за преодоляването им;

- резултати от извършени оценки и тематични допитвания към края на отчетната година;

4. Напредък по изпълнение на целите и мерките в Програмата;

5. Заключение;

6. Приложения;
7.3. Процедура за актуализация на Програмата.

Член 52, ал.3, т.2 от ЗУО поставя най-общите изисквания по отношение на актуализацията на разработените Програми по управление на отпадъците – програмата се актуализира при промяна във фактическите и/или нормативните условия.

Необходимост от актуализация на общинската програма за управление на отпадъците може да възникне по различни причини:

• 
  В резултат от въздействието на „външни фактори - например промени в
  

• 
  В резултат на фактори, свързани с изпълнението, а именно значително изоставане в
  

Процедурата за актуализация на общинската програма за управление на отпадъците следва процедурата за разработване и одобрение на програмата. За актуализацията следва да се приложи законодателството за екологична оценка на планове и програми, след което да се одобри от общински съвет и да се публикува за информация на обществеността.

VІІІ. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ

за управление на отпадъците

1. 
   Закон за опазване на околната среда, ДВ бр.91/25.09.2002 г.
   
2. 
   Закон за управление на отпадъците, ДВ бр.53/13.07.2012 г.
   
3. 
   Национална програма за управление на дейностите по отпадъците 2015-2020 г.
   
4. 
   Наредба за опаковките и отпадъци от опаковки, ДВ бр.85/06.11.2012 г.
   
5. 
   Наредба № 3 за класификация на отпадъците, ДВ бр.44/25.05.2004 г.
   
6. 
   Наредба № 6 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, ДВ бр.78/2004 г.
   
7. 
   Наредба № 7 за изискванията на които трябва да отговарят площадките за разпологане на съоръжения за третиране на отпадъци, ДВ бр.81/17.09.2004 г.
   
8. 
   Наредба № 8 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, ДВ бр.83/24.09.2004 г.
   
9. 
   Наредба № 2 от 22 януари 2013 г. за реда и образците по които се представя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, ДВ бр.10/05.02.2013 г.
   
10. 
    Наредба за излезлите от употреба МПС, ПМС№11/15.01.2013 г., ДВ бр.7/
    

25.01.2013 г.

11. 
    Наредба за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието, ПМС №339/14.12.2004 г., ДВ бр.112/23.12.2004 г.
    
12. 
    Наредба за батерии и акумулатори и за негодни за употреба батерии и акумулатори, ПМС № 351/27.12.2012 г., ДВ бр. 2/08.01.2013 г.
    
13. 
    Наредба за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти, ПМС № 352/27.12.2012 г., ДВ бр. 2/08.01.2013 г.
    
14. 
    Наредба за изискванията за реда и начина за инвентаризация на оборудване, съдържащо полихлорирани бинефили, маркирането и почистването му, както и третиране и транспортиране на отпадъци съдържащи полихлорирани бинефили, ПМС № 50/09.03.2006 г., ДВ бр. 24/21.03.2006 г.
    
15. 
    Наредба за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване, ПМС № 355/28.12.2012 г., ДВ бр. 2/08.01.2013 г.
    
16. 
    Наредба за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми, ПМС № 221/14.09.2012 г., ДВ бр.73/25.09.2012 г.
    
17. 
    Наредба № 14 /15.11.2010 г. за реда и начина за изчисляване на размера на отчисленията и разходване на събраните средства за дейностите по закриване и следексплоатационни грижи на площадките на депата за отпадъци, ДВ бр.93/26.11.2010 г.
    
18. 
    Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, ПМС № 227/05.11.2012 г., ДВ бр. 89/13.11.2012 г.
    

ДИРЕКТИВИ на Европейския съюз за управление на отпадъците

1. 
   Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците
   
2. 
   Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 06 септември 2006 г. относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори
   
3. 
   Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 г. относно изгарянето на отпадъци
   
4. 
   Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци
   
5. 
   Директива 2002/95/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 27 януари 2003 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване /ОЕЕО/
   
6. 
   Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2004 година относно опаковки и отпадъци от опаковки
   
7. 
   Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезли от употреба МПС
   
8. 
   Директива 96/59/ЕО на Съвета от 16 септември 1996 г. за обезвреждане на полихлорирани бинефинили и полихлорирани терфенили /ПХБ/ПХТ/
   
9. 
   Директива 86/278/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на почвата при използване на утайките от отпадъчни води в земеделието
   
10. 
    Директива 78/176/ЕИО на Съвета от 20 февруари 1978 г. относно отпадъци от производство на титанов диоксид
    
11. 
    Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване.
    

1 Източник: Районите, областите и общините на Република България 2013 г., НСИ

Каталог: webfiles -> menu -> obshtinski savet -> normativna baza
webfiles -> За гласуване в изборите за общински съветници и кметове на 05 юни 2016 г
webfiles -> П л у в н о л я т о 2 0 1 6 ” І – ва г р у п а 6 – 7 години /родени през 2009 г. – 2010 г
normativna baza -> За развитие на дейността на „Вик оод гр. Силистра
webfiles -> От избирателните списъци в изборите за общински съветници и кметове на 05 юни 2016 г
webfiles -> От избирателните списъци в изборите за общински съветници и кметове на 05 юни 2016 г
webfiles -> Заповед № рд – 19 – 43

Изтегляне 1.62 Mb.

Сподели с приятели: