Програма за управление на отпадъците на община костенец 2010 2020 г. Община Костенец

1.15.1.1.Основни източници на замърсяване

Като най-голям замърсител на околната среда се явява “Булколор” ООД.. Други основни замърсители на въздуха са “Костенец ХХИ” АД, “Шведски кибрит – Плам – България” АД и “Хлебозавод”. Най-често замърсяването идва от Пароцентралата на “Костенец-ХХИ” АД, в която са монтирани 3 котела с мазут. Димните газове се изхвърлят в атмосферата през комин с височина 75 м и диаметър – 2 м. При изгарянето на масово употребяваните в домакинството твърди горива, емисиите са с ниска височина и ниска емисионна температура, най-вече във вечерните часове на зимните месеци. При неблагоприятни метеорологични условия и затруднена дифузия на замърсителите това също може да бъде причина за високи приземни концентрации на вредни вещества в близост до източниците. Автомобилното движение, макар и жизнено необходимо, обременява околната среда, а също така е източник и на шумово натоварване. Част от пътищата не са благоустроени и са източник на запрашване. Важно значение за екологията има анализа на видовете замърсители на атмосферния въздух. Неговото замърсяване е предимно от технологичните инсталации, промишлените и комунално–битовите уредби, автотранспорта и други неорганизирани източници на отпадни газове.

Намаленият капацитет на производство на промишлените предприятия в последните години спомогнаха за значителното подобряване състоянието на атмосферния въздух на територията на Общината.

Данните от емисионния контрол (РИОСВ – София) сочат, че концентрацията на основните замърсители – серен двуокис, азотен окис, азотен двуокис и др., са в пределите на допустимата концентрация. Наблюдава се надвишаване на стойностите в период на безветрие и на инверсионни състояния. Контролирани замърсители и параметри са: нетоксичен прах, серен двуокис, азотен окис, озон, температура, влажност, скорост на вятъра и налягане. При извършване анализи на замърсяване на въздуха са констатирани завишени концентрации на серен двуокис във вечерните часове на зимния сезон. Това замърсяване се дължи на използването на твърдо гориво за отопление в битовия сектор.

1.15.2.Води

На територията на общината се замърсяват р. Марица, р. Очушница и р.Стара река/отводнителните артерии/, като основните замърсители са промишлените предприятия и битово-фекалните отпадни води. Промишлените отпадни води за предприятия ползващи вода се характеризират с непречистеност. Това се дължи на факта, че нито едно предприятие няма капацитет за пречистване 100% на отпадните си води. По години се отчита намаляване на обема на промишленото производство. Въпреки това остра необходимост се явява изграждането на пречиствателни съоръжения за отпадни води. По-големите промишлени предприятия в Общината са: “Хартия и хартиени изделия – Костенец” - АД, “Терем” ЕАД клон – Костенец – военен завод, “Шведски кибрит – Плам България” АД – производство на кибрит и запалки за камина; ЕТ “Актив комерс” производство на тетрадки и хартиени изделия; Модна къща “Агресия”; “Синхрон-инвест” ЕООД – производство на спиртни напитки, “Специализирани болници за рехабилитация – НК” ЕАД – клон Момин проход – туристически и здравни услуги и “Хлебозавод”. Най- често замърсяването идва от Пароцентралата на “Костенец-ХХИ” АД, в която са монтирани 3 котела с мазут. и др. Преди заустване в канализационната система те пречистват отпадните си води в локални пречиствателни съоръжения. Състоянието на тези пречиствателни съоръжения е сравнително добро и при правилно поддържане, осигуряват пречистването им до задоволителна степен.

В повечето от селата няма изградена канализация и съоръжения за пречистването на водите, което води до заустването им в локални септични ями. Проблем за град Костенец е липсата на пречиствателна станция за градските битово–фекални води. Предстоящото изграждане на такава ще доведе до значително подобряване на качеството на водите на гореспоменатите реки. За целта е създадено сдружение с обществена полза съвместно с общините Ихтиман, Белово и Костенец, за изграждане на пречиствателни станции в общините в съответствие с Европейските изисквания както и полагане на грижи/финансова, техническа и др. подкрепа/ за опазване чистотата на реката. Показателна е информацията относно състоянието на използваната вода от наблюдаваните стопански единици:

ПОКАЗАТЕЛ	2001 г.	2002 г.	2003 г.
Битов сектор	1 110	906	847
Индустрия	2 550	2 122	972
Общо за общината	3 664	3 032	1 823

Таблицата показва, че за периода 2001 г. – 2003 г. намалява количеството на използваните води от предприятията в Община Костенец, което е показател за намаляване на отпадните води.

За обхвата на проблема с опазване на околната среда говори и обстоятелството, че разходи за опазване и възстановяване на околната среда на община Костенец се правят главно за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) с екологично предназначение за водните ресурси и опазване на въздуха.

(хил. лева)

РАЗХОДИ	2001 г.	2002 г.	2003 г.
Общо разходи ДМА – ЕП	504	504	504
За водните ресурси	243	243	243
За опазване на въздуха	261	261	261

1.15.3.Почви

Характерни за района на общината са лесивираните канелени горски почви. Мощността на хумусния хоризонт е 30-40 см. Друг почвен тип е алувиалния. Разположени са върху алувиални отлагания при наличие на високи подпочвени води, които създават благоприятни условия за развитието на ливадна растителност. Алувиалните и делувиалните почви са със сравнително високо плодородие. Значителни са и площите заети от ливадно-канелени и песъчливо-глинести почви. Няма значителни проблеми, които да застрашават екологично – чистото състояние на почвите. Основните заплахи произтичат от:

• 
  газовете от изгаряне на въглища и течни горива, които попадат под формата на киселинни дъждове;
  
• 
  от транспорта – замърсявания свързани с дизеловите и бензинови двигатели;
  
• 
  комунално-битова дейност – изхвърляне на отпадъци, които при неправилно съхранение замърсяват почвите и подпочвените води;
  
• 
  изсичане на горите, водещо до изтощаване на почвите, ерозия и засоляване;
  
• 
  производството на нитратна земеделска продукция.
  

1.15.4.Битови отпадъци

Формиралите се битови и строителни отпадъци, включително отпадъците от търговската дейност, се депонират на регламентирано депо за ТБО, намиращо се на 3 км на юг от гр. Костенец. Проектната площ на депото е 20 дка, като заетата е около 18 дка. Съгласно предпроектните проучвания капацитетът е на изчерпване. В общинският и областният план за развитие е заложено изграждането на регионално депо за ТБО/Костенец, Ихтиман, Самоков, Долна баня/. Дейността по събиране, извозване, лятно улично почистване зимно улично почистване, поддръжка на депо за ТБО е отдадена на концесия на частна фирма. Контрола за състоянието на чистотата в населените места се осъществява пряко от общинските власти (Кмета на Общината и упълномощените от него лица). В общинската програма за управление на отпадъците са предвидени мерки за ограничаване на замърсяване от сметищата, тяхната реконструкция и превеждане в съответствие с нормативните изисквания, но на този етап все още няма изградена система за управление на отпадъците. Не е осъществено проектирането и отреждането на терен за депониране на ТБО.

В община Костенец не е изградено специализирано депо за строителни отпадъци. Съществен проблем създават строителните отпадъци от частни строителни обекти, които се депонират на неразрешени за тази цел места. Не е разрешен проблема на Общината за въвеждането на разделно събиране на отпадъците. Наложително е да се ускори във времето неговото привеждане в действие като по този начин ще се решат редица други проблеми за Общината: загуба на ценни вторични суровини; намаляване разходите за извозване на отпадъците; намаляване обема на сметищата и др.

1.15.5.Шум

В района на град Костенец по-голямата част от промишлените предприятия са съсредоточени в промишлената зона и с този факт не се констатира шумово натоварване на околната среда в останалата част на града. Характерно за града е шумовото натоварване от автомобилният транспорт. Шумните участъци са предимно отделни участъци от пътната мрежа с концентрация на пътни превозни средства.

От анализът на съществуващото състояние на околната среда в Община

Костенец могат да се формулират следните основни проблеми на територията

на общината:

- Няма изградени пречиствателни съоръжения за битови отпадни води;

- Няма изградена система за управление на отпадъците;

- Липсва система за разделно събиране на отпадъците;

- Няма стратегия за оползотворяване на отпадъците като вторичен ресурс;

- Наличие на нерегламентирани места за депониране на отпадъци от селските населени места.

Основните мерки, необходими за подобряване на екологичната обстановка в Община Костенец включват:

- изграждане на пречиствателна станция в град Костенец и модулни пречиствателни станции на с. Костенец и с. Пчелин;

- борба с ерозията посредством корекция на реките в горския фонд, изграждане на каменни прагове, залесяване и озеленяване, ландшафтно оформяне на пътищата и други;

- изграждане на депо за промишлени отпадъци;

- разделно събиране на ТБО.

Общата оценка за състоянието на околната среда е много добро. Природните и климатични дадености на територията са с благоприятни екологични характеристики. В градската част липсват крупни производствени замърсители

Изтегляне 1.74 Mb.

Сподели с приятели: