Програма за управление на отпадъците. Процесът на подготовката на Плана за развитие на Общината премина през следните етапи

1.2. Население

Населението на община Пещера към 01.01.2000 г. е 23 418 души, като в общинския център живеят 20 918 жители. По гъстота на населението общината е на второ място в областта. Средната гъстота на населението в областта е 68.9 бр./кв.км. при средна за страната 73.9. В общинския център са съсредоточени 88 % от населението спрямо средната цифра за областта 57.9 %.

Община Пещера е със сравнително стабилно демографско развитие.
Демографска справка

Население	2002	2003	2004	2005
Общо	23 432	23 255	23 246	23 180
в т.ч. Жени	11 902	11 793	11 799	11 755
Мъже	11 530	11 462	11 447	11 425
деца под 7 години	1 756	1 716	1 690	1 727
7-14 години	2 366	2 171	2 104	2 009
15-17 години	1 390	1 485	1 477	1 449
18-55 години	6 500	6 550	6 581	6 712
18-60 години	7 155	7 231	7 253	7 347
над 55 години	2 726	2 649	2 677	2 563
над 60 години	1 539	1 453	1 464	1 373

Възрастовата структура на населението е благоприятна – 22.37 % от населението е в подтрудоспособна възраст, 60.65 % - в трудоспособна и 16.98 % - в надтрудоспособна възраст.

1.3. История и култура

История

Територията на общината е населена от най-дълбока древност. Най-ранните човешки следи датират от епохата на неолита. Свидетелство за това е праисторическата могила "Банята" край с. Капитан Димитриево. При разкопките в тази могила, проведени през 1998-1999 година, организирани от Историческия музей в Пещера под ръководството на проф. Васил Николов - Зам. директор на Института по Археология към БАН доказаха, че територията на общината е обитавана от най-старите земеделци и скотовъди в Югоизточна Европа. Тези разкопки доказаха съществуването на една материална култура отпреди 8 000 години. В продължение на хилядолетия този край е обитаван от тракийското племе "беси", изпитало влиянието на македонци, римляни и византийци. По-късно най-трайно е взаимодействието на трите етноса: траки, прабългари и славяни. За това говорят откритите останки - кюпове с обгорено жито, строителни материали, оръжия, оръдия на труда, монети, накити, култови предмети, саркофази, останки от калдаръмени пътища, мостове, останки от крепостите: "Киево кале", "Перун", "Тъмра", "Св. Никола", "Св. Петка" и др.

Няколко са предположенията за името на Пещера, но надделява това, че идва от пещерите в околностите.

В Средновековието населението се е занимавало главно със земеделие, скотовъдство и дърводобив. Разкрити са 7 мадана и голям брой вигни - топилни на желязна руда. Развиват се занаятите: ковачество, бакърджийство, кожарство, железодобив и др.

Във Възрожденската епоха е извършено огромно строителство на църкви, мостове, чешми, къщи, училища от майсторите на пещерската архитектурно-строителна школа. Тяхно дело са монументалните църкви "Св. Димитър", "Св. Петка" и "Св. Богородица" в гр. Пещера; "Св. Марина" в Пловдив, "Св. Богородица" в Пазарджик и Часовниковата кула в Пещера.

В хайдушката чета на Тодор Банчев стават хайдути Тодор Фиданов, Сотир Келеш и Динко.

В Национално-освободителната борба гр. Пещера дава на България Димитър и Атанас Горови и Георги Зафиров. В опълчението участват Нешо Чипев, Никола Донски и Георги Стоилов.

Култура

Първото светско българско училище в гр. Пещера е създадено през 1848 година, а читалище "Надежда" - през 1873 година. Изтъкнат възрожденски учител е Спас Зафиров - учител на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски.

Църквата "Св. Димитьр" е един от малкото запазени паметници от епохата на Възраждането в България. Строена е в периода 1825-1831 година. Тя е трикорабна, кръстокуполна с притвор и галерия. Техниката и технологическият подход при строежа и е аналогичен на подходите при строежа на най-големите и репрезентативни култови сгради от 19 век. Иконостасът е резбован през 1910 година, но иконите са от 19 век. Особено ценни със своите иконописни достойнства са иконите: "Богородица Одигитрия", определена като изпълнена през 17-18 век, "Велик архангелски събор" - датирана от 1830 година, "Св. Димитър" - датирана от 19 век. Оригинални са и стенописните изображения в интериора на храма. В централния купол е изписан Христос, а в олтарната част впечатляват няколко богати композиции "Богородица ширшая", "Благовещение" и някои старозаветни пророци.

В метоха на църквата "Св. Петка" е разположена експозицията на Общинския исторически музей.

На територията на общината развиват дейност три читалища, един Дом на културата и картинна галерия "Проф. В. Стайков".

Община Пещера дава на България един капитал от талантливи политици, общественици, учени в ново и най-ново време. Това са 5 министри - Георги Кьосеиванов - министър председател, Михаил Такев - министър на вътрешните работи, Георги Теохаров - министър на просвещението и правосъдието, Григор Чешмеджиев - министър на социалните грижи и Никола Стоилов - министър на земеделието.

От Пещерската община тръгват към върховете на науката и културата: един академик, 24 професори, 10 доцента, трима ректори на ВУЗ, един декан и двама зам.декани.

Прославят името на България учени като: акад. Веселин Хаджиниколов - историк, проф. Янко Тодоров - мастит учен в античната история, проф. Димитьр Пасков - лекар - фармаколог, откривател на "Нивалина", проф. Димитьр Ранев - известен хирург, проф. Веселин Стайков - художник, световно известен график, проф. Никола Хаджиев - спортист - спортна гимнастика, проф. Людмил Стайков - изтъкнат кинорежисьор, доц. Димитър Пунев - актьор и режисьор, актрисата Катя Чукова, Румен Григоров - един от ветераните на българската кинематография и др.

Природни забележителности

В община Пещера се намират следните защитени обекти:

Резерват "Купена" е биосферен резерват със световно значение. Намира се под закрила на ЮНЕСКО. Намира се в горски фонд и заема 1 761 ха. В горския резерват “Купена” има дендрариум за производство на фиданки от различни дървесни видове от всички краища на земята - сребрист смърч, секвоя, гръцка, кавказка и испанска ела, блатен кипарис, пиразидална хвойна, метасеквоя, американски ясен, макрула;

Пещера “Снежанка” заема 122.5 ха горски фонд. Пещерата е открита през 1961 г. и е една от седете най-големи благоустроени пещери в България. Тя е дълга 220 м и има над 600 000 сталактити. Централната й зала заема около 600 кв.м.площ. В малката зала, наречена “Жилището” са открити много културни останки, свидетелствуващи, че тук е имало временно сезонно жилище преди повече от 2000 години. Снежнобелият цвят на образуванията се дължи на чистото калцитно вещество, от което те са изградени;

Защитена местност "Сокола" заема 121.1 ха горски фонд и е богата на много растителни и животински видове;

На територията на общината е и летовище “Свети Константин”, основен фактор за развитие на туризма в бъдеще.