b. Оценка на желанието за плащане и социална поносимост на таксите

b. Оценка на желанието за плащане и социална поносимост на таксите

Освен да генерират адекватни приходи за системата за управление на отпадъците, таксите за битови отпадъци трябва да бъдат и социално справедливи. Eдна такса се дефинира като справедлива когато при определянето й са взети предвид следните фактори:

• 
  Хоризонтална справедливост – последователност при третирането на потребителите от една и съща група;
  
• 
  Вертикална справедливост – вземане под внимание на диференциацията в доходите или способността да се заплаща за предоставяните услуги;
  
• 
  Времева справедливост – справедливост по отношение на различните видове потребители във времето.
  

Справедливостта е доста субективна концепция, така че „справедливата” структура на таксите ще бъде интерпретирана по различен начин от заинтересованите страни. Когато обаче се обсъждат различни подходи и методи за ценообразуване, те винаги трябва да бъдат оценяни и по критерия за справедливост.

Прилага се предположението, че доходите на домакинствата ще нарастват с 2/3 от реалния ръст на БВП до края на проектния период. Когато таксата за битови отпадъци, плащана от средното домакинство в дадена община, се раздели на средния нетен доход на домакинство, се получава нивото на поносимост на таксата за битови отпадъци в съответната община. Нивата на бедност, средните доходи на домакинство и поносимостта на таксите за битови отпадъци в общините в регион Пазарджик за 2010 г. са представени в долната таблица.

Данните в таблицата показават, че в настоящия момента (преди въвеждането на новата регионална система за управление на отпадъците) поносимостта на таксата за битови отпадъци в повечето общини в проектния регион е значително по-ниска от 1% от средния нетен доход на домакинство в съответната община. Трябва обаче да се отбележи, че в повечето общини в регион Пазарджик делът на населението в таксата за битови отпадъци е само около 20% при условие, че населението генерира над 75% от битовите отпадъци. Следователно налице е субсидиране на таксите за населението от тези, заплащани от бизнеса, при което нивото на поносимост на таксите за битови отпадъци за населението е задържано на изкуствени ниски нива.

с. Предложения за формиране на таксите в бъдеще на принципа „замърсителят плаща”

С цел да ограничат образуването на отпадъци, както и да насърчат рециклирането и оползотворяването на образуваните отпадъци, редица развити държави от години прилагат схеми за таксуване обвързани с принципа „замърсителят плаща”. По-долу са изброени някои от най-често прилаганите схеми за таксуване:

1. Схема свързана с обема на използваните контейнери

Съгласно тази схема в началото на всяка година общинските власти отправят запитване към домакинствата какъв размер контейнери за отпадъци биха искали за използват. Събираната впоследствие такса за битови отпадъци зависи от броя и размера на избраните контейнери. Важно при тази схема е да бъдат предложени достатъчен брой различни по размер контейнери. Освен това важен елемент на схемата е колко често потребителите ще имат право да избират броя и големината на контейнерите, които ще използват. Обикновено по логистични причини изборът се прави веднъж в годината. Тази схема за таксуване е полулярна в САЩ, а в миналото е била популярна и в редица Европейски държави. Пред последните години обаче повечето Европейски страни преминават към по-гъвкави схеми за таксуване, които предоставят възможност за по-тясно обвързване на таксата с обема на генерираните отпадъци.

d. Схеми обвързани с честотата на изхвърляне на контейнерите

Заплащането при този тип схеми е свързано с честотата на обслужване на потребителите. Съществуват две възможности:

• 
  Домакинствата сами избират честотата на обслужване. Тази схема обаче се прилага сравнително рядко.
  

• 
  Използват се етикети и електронни чипове, които показват кога се изпразват контейнерите за отпадъци. Чиповете могат да бъдат за еднократен запис, който не може да се изтрие след като чипът веднъж е програмиран или за многократен запис. Във втория случай по дистанционен път върху чипа се записва кога за последно е бил изпразнен съответният контейнер. Дейността по изпразването на контейнерите може да бъде записана или от самия камион, в който се изпразват контейнерите или от преносими четящи електронни устройства.
  

Записването по електронен път на честотата на изпразване на контейнерите се използва все по-често. Методът се е наложил в Холандия и Фландрия (част от Белгия), както и в част от Германия (например използването на електронни чипове се е утвърдило в голяма част от провинция Бавария).

e. Схеми обвързани както с честотата на изхвърляне, така и с обема на отпадъците

Тези схеми са обвързани не само с честотата на изпразване на контейнерите, но и с избор на размера на контейнерите. Отново има възможност домакинствата сами да избират честотата на обслужване или тя да бъде определена от оператора на схемата. В този случай потребителите са допълнително стимулирани да генерират по-малко отпадъци чрез размера на контейнерите за отпадъци. Влиянието на този стимул обаче значително намалява след като потребителите веднъж изберат размера на контейнерите, които ще използват.

f. Схеми обвързани с използваните чували за отпадъци

Това са схеми, при които таксата за битови отпадъци е обвързана с обема на изхвърляните отпадъци. Тъй като обаче обемът на изхвърляните отпадъци не е фиксиран (както е при схемите обвързани с размера на използваните контейнери), потребителите имат по-силна мотивация да намалят количеството генерирани отпадъци и да рециклират повече. При този тип схеми: а) на домакинствата се продават специални чували за отпадъци или; б) на домакинствата се продават етикети/стикери, които се залепят върху чувалите за отпадъци. Добра идея е на потребителите да се продават няколко различни размера чували.

g. Схеми обвързани с теглото на отпадъците

При тези схеми на контейнерите за отпадъци са монтирани предаватели, данните от които се записват по електронен път от сметосъбиращия камион при изпразването на съответния контейнер за отпадъци. Контейнерите биват претегляни в момента, в който се качат на сметосъбиращия камион. Схемите, при които таксата за отпадъци е обвързана с тяхното тегло, имат значителен стимулиращ ефект върху потребителите (в посока намаляване на генерираните отпадъци), но не оказват съществено влияние върху логистиката по събирането на отпадъците. Системата за събиране на отпадъците би работила неефективно ако се налага често да се събират сравнително малки количества отпадъци. Схемите обвързани с теглото на отпадъците обаче могат да бъдат полезни там където пределните ползи от намалените количества генерирани отпадъци са значителни.

h.Схеми обвързани едновременно с теглото на отпадъците, честотата на изхвърляне и обема на използваните контейнери.

Схемите за заплащане за генерираните отпадъци стават все по-сложни с развитието на технологиите. Вече съществуват т.нар. 3-D схеми, при които се отчитат теглото на отпадъците, честотата на изхвърляне и обема на контейнерите. По този начин се постига троен ефект: с избора на контейнер се ограничава обема на изхвърляните отпадъци, с избора на честотата на изхвърляне на контейнерите се намаляват логистичните разходи (разходите за сметосъбиране и извозване), а с измерването на теглото – се увеличават пределните ползи от намаленото количество отпадъци, които иначе би трябвало да бъдат депонирани. Ако обаче на потребителите се разрешава да избират големината на контейнерите за отпадъци и след това да променят избора си, това би могло да доведе до завишаване на разходите за сметосъбиране и извозване. Предимство на схемите, при които отчитането се извършва по честота и тегло, е че отчитането по честота води до намаляване на разходите за сметосъбиране и извозване, а отчитането по тегло – до намаляване количеството на изхвърляните отпадъци.

i.Събиране на биоразградими отпадъци

Налагането на такса за събирането на биоразградими отпадъци има за цел да намали общото количество на събираните отпадъци и да насърчи домашното компостиране. Там, където са въведени такси за биоразградимите отпадъци, те са по-ниски отколкото за другите видове битови отпадъци, тъй като се приема че разходите за третиране на биоразградимите отпадъци са по-ниски от тези за обработка и депониране на останалите видове битови отпадъци.

j. Събиране на рециклируеми отпадъци

Причината за въвеждане на такса за рециклируеми отпадъци може да бъде както покриването на разходите за събиране и извозване на рециклируемите отпадъци, така и използването й като превантивна мярка срещу генерирането на подобни отпадъци. Някои експерти смятат, че безплатната услуга по събирането и извозването на рециклируеми отпадъци не стимулира превенцията срещу образуването на отпадъци.

k. Отпадъци, доставени директно до общинските депа за отпадъци

l. Едрогабаритни отпадъци