Същност на маркетинговата парадигма

37 обясняване на отношенията между логистичната система и възможностите на фирмата в конкурентната борба. Синтезираната логистична система е длъжна да реализира стратегическата цел на фирмата – стратегия за спечелване на конкуренцията на пазара на готовата продукция, което изисква решаването на такива маркетингови задачи като изучаване на пазара, определяне на позициите на фирмата на пазара, прогнозиране на търсенето на продукцията и т.н. научна основа на дадената парадигма е в икономическите и социални дисциплини (икономика и организация на производството, управление на човешките ресурси и качеството, маркетинг и т.н.). Материалната й основа е в теорията на вероятностите, математическата статистика и т.н. Необходимо е да се отбележи, че моделите, използващи като основа маркетинговата парадигма са в значителна степен абстрактни, имат голям обхват и много параметри са с качествен характер, което затруднява получаването на прости аналитични решения.
Практическото използване на маркетинговата парадигма е LRP-
система (Logistics Requirements Planning) – система за контрол на
входните, вътрешни и изходящи материални потоци на ниво фирма,
териториално-производствени
обединения
и
макро-логистически
структури. Системата е известна и с названието „Система за УВД“
(Supply Chain Management System)“.
През последните години се налага и разпространява широко нова логистична парадигма. Повечето изследователи я наричат интегрална. Този модел комбинира предните парадигми, като доразвива маркетинговата, отчитайки новите предпоставки за развитие на бизнеса. Към тези предпоставки можем да отнесем:

38
 ново разбиране за механизмите на пазара и възприемане на логистиката като стратегически елемент в конкурентните възможности на фирмите;
 нови перспективи за интегриране между логистичните партньори;
 нови организационни отношения;
 нови технологични възможности и в частност гъвкави производства и информационни технологии, които радикално промениха и откриват нови хоризонти в областта на контрола и управлението във всички сфери на производството и стокооборота.
Фиг. 10 Традиционен подход към логистиката

39
Фиг. 11 Интегрален подход към логистиката
На фигура 10 е показан традиционния подход към логистиката, основан на стандартните функции на бизнеса (закупуване, производство, продажба) и съответния теоретичен апарат – инженеринг, организация на производството и т.н. в този случай логистиката влиза във функцията си на координатор на материалния поток.
На фигура 11 е отразен интегрирания логистичен подход, където материалния поток играе роля на интегратор, при това интеграционната функция може да се разпространява върху няколко организации. Единствено необходимо услови при това е наличието на взаимодействие между показаните обекти било то непосредствено чрез управлението на материалния поток, било то чрез съпътстващите потоци (информационни, финансови и потоци на услуги).

40
Пример за използването на интегралната парадигма в логистиката е концепцията ЛТ (just-in-time, точно в срок), TQM (Total Quality Management,
всеобщо управление на качеството), интегрираните системи за
дистрибуция и др. На интегралната парадигма се основава създаването на
такава логистична система като ISCIS (Integrated Supply Chain Information
System) – интегрирана информационна система за обслужване на веригите
за доставки. ISCIS осъществява интегрирано координиране на
логистичните системи и звена на микро- и макро- ниво както по
материалните потоци, така и по информационните потоци с помощта на
режим на обработка на съобщенията в реално време в телекомуникационни
мрежи.
Интегралната парадигма успешно се използва при синтеза на макро логически структури. Например, създаване на световна мрежа от центрове за търговия (Trade Point) в рамките на международната програма на ООН за повишаване ефективността на световната търговия (програма UNCTAD
1995—2005 г.).

41

Изтегляне 2.01 Mb.

Сподели с приятели: