Развитие на методологията и научната основа на логистиката и

42
С годините логистиката като научно направление придобива все по- голямо разпространение. Съвременната логистика и логистичното управление в концептуален план се основават на следните методологии:
 системен анализ;
 кибернетичен подход;
 изследване на операциите;
 математическо моделиране.
Голямо значение в логистиката имат теорията на системите и системния подход, т.е. разглеждането на предприятието като цялостен елемент и като звено от по-голяма икономическа система, обединяваща организациите в единна верига за доставки.
За решаването на конкретни проблеми, възникващи при анализа и синтеза на логистичните системи и методи на управление на различни икономически нива се използват по-детайлни методи – програмно-целево планиране, функционално-стойностен анализ, методи на прогнозиране, методи за моделиране и т.н.
През последните години при анализа на логистичните системи често се говори за подход, осигуряващ синергия. Логистичната синергия (logistical
synergy) е ефект на взаимодействие между логистичните системи
(подсистеми) при което общият ефект от действието на дадени фактори

43 превишава аритметическата сума от техните ефекти при самостоятелното им действие.
Развитието и използването на тази научна методология в логистиката не е случайно, доколкото тя не е само нова наука, но и най-динамично развиваща се. Особено значение при това има управлението на веригите за доставки когато от общия икономически ефект са заинтересовани няколко участници в процеса. Това се отнася с още по-голяма сила днес, когато на преден план излизат не собствените ресурси на фирмата, а възможността и способността да задейства достъпните външни ресурси в рамките на взаимноизгодно сътрудничество между различни компании във верига за доставки.
Важен фактор на съвременния етап на развитие е способността на компаниите да превръщат взаимодействието не в противоборство, а в сътрудничество, което да им даде реално конкурентно предимство. В този случай синергичния ефект, възникващ в резултат на съгласуваните действия ще покрива нарастващите транзакционни разходи. Необходимо е да не се забравя, че когато е налице неизпълнение на задълженията между две и повече страни от веригата за доставки, синергията в логистиката и УВД може да има и отрицателен характер. Вероятността за възникване на отрицателна синергия е минимална при фирми с висока степен на вертикална интеграция. Поради това много фирми се стремят да създават така наречения синергетичен портфейл (synergy portfolio), т.е. група от предприятия, които са контролирани от тях и са свързани помежду си посредством логистична верига. Такъв синергичен портфейл е търговска фирма, притежаваща складове за общо ползване и осъществяваща транспортно-експедиционно обслужване.

44
С цел развитие на методологията и теоретичните изследвания в практиката на логистичния мениджмънт и УВД, координирането работата на учените и специалистите са създадени и функционират множество логистични обединения, организации, асоциации и институти. Най-известни са
Института по логистика и управление на дистрибуцията
(Великобритания), Френската асоциация на логистиката в производството, логистичните асоциации в Холандия, Италия, Швейцария, Германия и др. страни, Американското дружество по транспорт и логистика и др.
Теоретичните положения и конкретни препоръки по отношение на логистиката и УВД активно се внедряват в практическата дейност на фирмите и компаниите в много страни. При това към логистиката и УВД като научна основа на управлението на процесите, свързани с движението на потоците се обръща внимание не само в промишлеността, търговията и транспорта, а и в сферата на услугите, банковото и застрахователно дело, след продажбеното обслужване, туризма и др.
Изискванията към конкретен теоретичен апарат и практически инструментариум в логистичното управление зависят от ред условия развили се през определен исторически период. Към тези условия се отнасят нивото на развитие на производствените сили, нивото на технологично развитие, политическата обстановка и особеностите на пазарните отношения. Развитието на логистичната концепция в световен мащаб съвпада с икономическите и политически промени в Източна Европа. Без да правим детайлен икономически анализ, ще отбележим принципните затруднения пред установяването и развитието на логистичната концепция в
България:

45
 динамиката на политическите, социалните и икономически процеси в периода на 90-те години на ХХ в., както и необходимостта от бързо интегриране на българската икономическа наука и образование поставиха на заден план проблемите на логистиката и УВД;
 исторически предпоставена недооценка на значението на сферата на обръщението;
 изоставяне на икономическата инфраструктура от световното ниво – изостанала транспортна инфраструктура (преди всичко автомобилна);
 ниско ниво на развитие на производствено-техническото и складово стопанство;
 почти отсъствие на промишленост за производство на окрупнени товарни единици (в частност контейнери) и опаковка;
 отсъствие във фирмите традиция, опит и практика по описване на функциите е бизнес процесите в организацията, което води до несъгласуваност в действията както на отделните хора, така и на подразделения и липса на единно разбиране за целите на организацията;
 наличие на „бизнес“ практики, които пречат на прилагането на интегрален модел на управление и маркетингови концепции ориентирани към клиента (службите по пласмент често се стремят да се „избавят“ от продукцията без да се интересуват от удовлетворението на клиентите).
Независимо от тези затруднения съществуват предпоставки за

46 развитието на теорията и практиката на логистиката в България. Тези предпоставки можем да ги разделим на две групи:
 научно-теоретични
– свързани с университетската подготовка на специалисти по широк кръг от дисциплини, които пряко или косвено имат отношение към логистиката, а така също и широк кръг от изследвания в областта на системния анализ, информационните технологии, масовото обслужване и т.н.;
 производствено-технически – свързани с развитието на транспорта, информационните и комуникационни технологии.
В настоящето време логистиката се обособява в отделна дисциплина
(Логистика и управление на веригите за доставка) тясно свързана с математиката, статистиката и множество икономически науки (макро и микро икономика; финанси; производствен, финансов, иновационен, инвестиционен и стратегически мениджмънт; управление на риска; маркетинг; счетоводство). Независимо от това, че цялостната теория на логистиката не е напълно разработена е прието разделянето й на следните раздели:
 снабдяване (снабдителна логистика);
 логистика на производствените процеси (производствена логистика);
 продажбена (разпределителна) логистика;
 логистика на запасите;

47
 логистика на складирането
(складова логистика), товарообработка и опаковка;
 транспортна логистика;
 информационна логистика;
 финансова логистика;
 логистика на обратните потоци.
Получаването на знания и навици в областта на различните направления в логистиката позволява да се проектират логистични системи от различно ниво, ефективно да се използват съвременните инструменти на управление и програмни продукти за оптимизиране на процесите и управлението на веригите за доставка. Специалистите в областта на логистиката работят в следните направления:
 управление на стоково-материалните и съпътстващи потоци;
 управление на финансовите потоци;
 управление на информационните потоци;
 управление на транспорта в логистичните системи;
 управление на снабдяването и реализацията на готовата продукция.

48
В днешно време продължава активната работа по формирането на научно-теоретичната и практическа основа в областта на логистиката и
УВД. Основните тенденции в това направление са:
 нарастване на броя на компаниите, имащи отделна организационна структура за управление на логистиката;
 развитие на логистичната инфраструктура на производствените и търговски компании;
 интензивно внедряване на информационни системи и приложения, поддържащи логистиката и УВД;
 развитие на аутсорсинга на логистични услуги и;
 нарастване на интереса на основния ръководен персонал към внедряване на концепции и технологии за управление на потокови процеси, като инструмент за повишаване на конкурентоспособността на фирмите.
Националните производители и дистрибутори се сблъскват със засилващата се конкуренция от страна на международните компании и са принудени да създават преки контакти с доставчици и клиенти. Това ги води към построяване на бизнеса с все по-широко използване на концепциите на логистиката и УДВ и постигане на конкурентоспособност на международния пазар.
Изграждането на ефективна верига за доставки в България до голяма степен се затруднява от няколко обстоятелства:

49
 на първо място е ниското ниво на доверие между потенциалните партньори. Българското разбиране на бизнес често изключва възможността за взаимна изгода, а успехът се възприема като следствие от загубата на останалите;
 запазва се ниското ниво на развитие на логистичната инфраструктура;
 нивото на използване на логистични технологии и технологии за УВД е ниско;
 инвестициите в логистична инфраструктура (включително
ПЧИ) е ниско;
 недостатъчна квалификация в областта на логистиката и
УВД;
 пазара на логистични услуги се намира в стадии на формиране.
Всичко това затруднява развитието на логистиката като интегрирана система. Съществува мнение, че само големите компании, имащи развърната мрежа от дистрибутори и доставчици се нуждаят от системи за
УВД, като за това е необходима развърната система ERP (Enterprise

Изтегляне 2.01 Mb.

Сподели с приятели: