Таблица 4. Дози за приложение на Нитрагин

Таблица 6. Изисквания към качествата на семената.

За да се гарантира желания оптимален брой растения на декар се използва формулата:

Ориентировъчно, вътрередовото разстояние между семената, при 70 сm междуредие, нормални условия за сеитба и сертифицирани семена, трябва да бъде 3,5-4,5 сm при поливни и 5-6 сm – при неполивни условия.

При междуредово разстояние 45 сm, гъстотата на посева се увеличава 1,5 пъти, а при слят посев (15-25 сm междуредие) – почти 2 пъти, спрямо гъстотата при 70 сm.

При равни други условия, намаляването на ширината на междуредовото разстояние от 70 на 45 см увеличава продуктивните възможности на използаните сортове соя от 8% до 10% и е по-подходяща за интензивно ниво на производство.

Посевната норма (в килограми на декар) е в зависимост от гъстотата на сеитба, масата на 1000 семена и стопанската стойност на семената. За определяне разхода на семена в kg/da се използва формулата:

При по-дребносеменните сортове (Павликени-121, Мира 96) посевната норма обикновено е 4,5-6,0 kg/da, а при едросеменните (Даниела 97 и Сребрина) е от 6 до 8 kg/da.

В таблица 7 са посочени ориентировъчните показатели за регулиране на сеялка от типа СПН–6(8) за сеитба на соя (брой на отворите на сеещия диск – 2 реда х 48 бр. = 96 и диаметър на отворите - 4,5 mm), а в таблица 8 – регулировките за сеялка от типа “SPC”.

За сеитба на соята могат да се използват и други сеялки от типа “NODET” - Pneumasem, PSK, “BECKER”, Jonh Deere, Monoair, Exakta, Aeromat, Case и др.

При заплевеляване на обработваемите площи с многогодишни коренищни и кореново-издънкови плевели се препоръчва третиране на стърнището през лятото с тотални листни системни хербициди (Таблица 9), а дълбоката оран да се извърши 3 – 4 седмици след третирането.

В периода, преди и след сеитбата на соята се извършват две механизирани култивирания, като второто се извършва едновременно с третиране с почвени хербициди, преди сеитба с инкорпориране (ПСИ) на бази Трифлуралин, Метрибузин или Имазетапир (Таблица 10), задължително с инкорпориране в почвата на дълбочина 4 - 6 cm или хербициди приложени след сеитба, преди поникване на културата – ССПП.

Таблица 9. Хербициди за третиране на стърнищата

При неизползване на почвени хербициди и поява на плевели, се извършва брануване с иглена ротационна брана (БРИ – 5.6) във фенофази V2 – V4, по посока на редовете, с по-голяма скорост в топлите часове на деня. Задължително се извършват две междуредови окопавания: първото – при поява на първи троен лист (фенофаза V2), с по-малка защитна зона до редовете, второто – при закриване на междуредието, като е възможно да се комбинира с набраздяване за гравитачно напояване.

При силно заплевеляване е необходимо да се използват хербициди (Таблица 10), тъй като в защитната зона на редовете остават неунищожени плевели от механичните обработки. Могат да се използват и други хербициди за борба срещу плевелите, посочени от търговските фирми, при условие, че за тях има указания за дозите и начините им на прилагане.

Изборът на хербицид зависи от видовия състав на плевелите и от степента на заплевеляване на посева. При преобладаване на едногодишни житни или само едногодишни широколистни плевели, се третира съответно с един почвен противожитен или с един почвен противошироколистен хербицид. При смесено заплевеляване с житни и широколистни плевели могат да се правят различни комбинации от двата хербицида, включително и смесването им за едновременно третиране (с по-голямо количество на работен разтвор на декар), ако са спазени изискванията за времето и начина на приложение. Хербицидите, които изискват инкорпориране в почвата, дават най-добър ефект при едновременно пръскане с работен разтвор от 50 – 60 l/da, култивиране и брануване. Почвените хербициди имат по-висока ефективност в сравнение с вегетационните за листно приложение, защото унищожават плевелите в ранните етапи от развитието на соята.

Поради високата запасеност на почвата с плевелни семена и периодичността в поникването им се налага използването и на вегетационни листни хербициди, селективни към соята (Таблица 11). Третирането на посева се извършва във фенофази V3 – V4 на соята, при височина на балура 15 - 20 cm и фаза 3–5 лист на широколистните плевели.

Таблица 10. Почвени хербициди при соята

Готов препарат	Активно вещество	Доза, ml/da			Вна-сяне	Забележка
Срещу едногодишни житни плевели
Агрифлан 24ЕК Трефлан 24 ЕК Трифлуралин 24 ЕК	Трифлуралин - 240 g/l		300 – 400	ПСИ*		при суха почва и за балур от семе
Трифлусан 48ЕК	Трифлуралин - 480 g/l		150 - 200	ПСИ
Ласо 48 ЕК	Aлахлор - 480 g/l		300 - 400	ССПП**		при суха почва инкорпориране и за балур от семе
Гардиан Трофи ХАРНЕС	Ацетохлор + антидот - 840 g/l Ацетахлор + антидот - 768 g/l Aцетохлор - 900 g/l		200 – 300 220 - 320 150 - 250	ССПП		за балур от семе и за някои широколистни
Стомп 33 ЕК Кобра 33 ЕК	Пендиметалин - 330 g/l		400	ССПП		и за някои широколистни
Срещу едногодишни широколистни плевели
Гоал 2 Е пледж 50 вп	Оксифлуорфен - 240 g/l Флумиоксазин 500 g/kg		100 8-10 g/da	ССПП		и за някои едног. житни
Зенкор 70 ВП Зино 70 ВП Денкор 70 ВДГ	Метрибузин - 700 g/kg		50 - 60	ПСИ или ССПП		ПСИ заедно с хербициди на база трифлуралин
Афалон 45 СК Линурекс 50СК Линурон 50 ВП	Линурон - 450 g/l Линурон - 500 g/l Линурон - 500 g/kg		250 - 400	ССПП		и за някои едног. житни

ПСИ* – Третиране преди сеитба с инкорпориране

ССПП** – третиране след сеитбата, преди поникване
Вегетационните листни хербициди изискват да се изпръскват с работен разтвор 30–50 l/da при температура на въздуха, не по-висока от 18-25 ^оС, в тихо време, при скорост на вятъра, не по-голяма от 2 m/s и без валежи и роса в продължение на 6 до 8 часа след третирането.

При смесено заплевеляване на посева с житни и широколистни плевели, не се допуска третиране чрез смесването на вегетационните листни хербициди (противожитни и противошироколистни). Първо се третира с контактен противошироколистен хербицид, а след 3 – 4 дни с противожитен хербицид.

Тоталното унищожаване на плевелите в соевите посеви с механични и/или химични методи е доста скъпо и икономически неизгодно, затова е необходимо да се прави предварително прогнозиране на заплевеляването с цел да се подберат подходящи хербициди за доминиращите плевелни видове или хербициди с по-широк спектър на действие.

Таблица 11. Вегетационни листни хербициди при соята

Готов препарат	Активно вещество	Доза, ml/da	Забележка
Срещу едногодишни житни плевели
Фузилад форте	Флуазифоп-П-бутил - 150 g/l	130	за балур 250 ml/da
Галант Супер	Халоксифоп-R-метил - 125 g/l	70	за балур 120 ml/da
Тарга Супер EK Леопард 5 ЕК Тайгър Платиниум Формула супер 5EK	Квизалофоп-П-етил - 50 g/l	100 - 150	за балур 200 - 250 ml/da
Пантера 40 ЕК	Квизалофоп-П-тефурил - 40 g/l	150	за балур 250 ml/da
Селект 240 ЕК + Амиго	Клетодим 240 g/l + прилепител	40 + 80	за балур 80 + 160 ml/da
Селект Супер 120ЕК	Клетодим 120 g/l + прилепител	80	за балур 160 ml/da
Ажил 100 ек	Пропаквизафоп 100 g/l +сърфактант	80	за балур 100 ml/da
Срещу едногодишни широколистни плевели
Пулсар 40	Имазамокс - 40 g/l	50	и за някои едног. житни
Флекс 25 СЛ	Фомезафен - 250 g/l	100 -150
Базагран 600 СЛ	Бентазон - 600 g/l	200
Раудъп	Глифозат - 360 g/l	600 - 800	дефолиант и десикант внесен при 60 % узрели бобове
БАСТА 15 СЛ	Глюфозинат - 150 g/l	500 - 600

Борба с болестите и неприятелите. Соята е една от малкото култури у нас, при която почти не се налага използването на фунгициди за борба с гъбните болести. Този факт се потвърждава и от опита на други страни, крупни производители на соя. Извеждане на борба с тях, макар и рядко и само в определени райони, все пак може да се наложи (при благоприятно съчетаване на множеството фактори влияещи върху развитието на причинителите на болести). Затова е необходимо да се познават болестите по соята, които биха могли да допринесат за снижаване на добива и неговото качество.

От гъбните болести с икономическо значение могат да бъдат: гниенето на семената, кълновете и корените; склероцийното стъблено гниене; пригора по стъблата и бобовете; рака по стъблата; въглищното гниене и маната по соята. При силно нападение от тези болести, борбата с тях може да се проведе чрез третиране с един от следните системни фунгициди: Ридомил голд МЦ 68 ВГ – 0,25%, Микал флаш – 0,3 %, Фундазол 50 ВП – 0,1%, Топсин М 70 ВП – 0,1%.

От бактериалните болести с най-голямо значение са бактериалния пригор и бактериалната пустула, а от вирусните – обикновената и жълтата мозайка.

За ограничаване появата на причинителите на гъбни и бактериални болести по соята следва да се прилагат следните агротехнически мерки:

- соята да не се засява като монокултура или след предшественици слънчоглед, рапица, фасул и грах, с които култури има еднакви причинители на болести;

- да се използва здрав посевен материал, тъй като много от причинителите на болести се пренасят чрез заразени семена;

- степента на нападение от гъбни болести се увеличава при по-висока гъстота на посева и особено при полягане;

- да се засява в оптимални срокове. Ранната сеитба благоприятства развитието на гниенето на семената и кълновете, а късната сеитба – развитието на рака по стъблата;

- рискът от поява на болести се повишава при напояване, особено чрез дъждуване. За предпочитане са по-редките, но с по-голяма поливна норма поливки.

- да се прилага балансирано торене, тъй като едностранчивото азотно торене води до намаляване устойчивостта на растенията.

От неприятелите по соята най-важни са обикновенният и туркестанският паяжинообразуващи акари, соевият молец, люцерновата нощенка и люцерновата дървеница.

Акарите смучат сок от листата и причиняват преждевременното им пожълтяване и окапване. Наблюденията за нападение на соята от акари трябва да се водят системно по време на вегетацията, особено в периода от първата половина на юли до края на август. При установяване на средна плътност над 3-4 броя възрастни на лист, трябва да се пристъпи към третиране на посевите с един от следните акарициди: Митак 20 ЕК– 200 ml/da, Омит 57Е – 100 ml/da, Каскейд 5ЕК – 100 ml/da, Талстар – 10 ЕК - 50 ml/da.

Соевият молец (бобова огневка) вреди чрез гъсениците си, които се вгризват в бобовете и повреждат семената. Гъсениците на люцерновата нощенка нагризват листата на соята, а повредите от люцерновата дървеница се изразяват в намаляване броя на бобовете от едно растение, масата и биологичния добив на семена. При плътност над 3-4 възрастни от тези неприятели е необходимо третиране на посевите с инсектициди: Карате 2,5ЕК – 25 ml/da, Децис 2,5ЕК – 60 ml/da, Шерпа 25ЕК -40 ml/da и др.

6.6. Напояване

Соята е култура с големи изисквания към влажността на почвата и въздуха. При нашите условия, получаването на добиви над 280-300 kg/da може да се реализира единствено, чрез напояване.

Установено е, че в резултат на водния дефицит, в условия на суха година, загубите на добив зърно достигат над 200 kg/da. При поддържането на оптимална почвена влажност през цялата вегетация на соята и интензивни посеви, добивите обаче могат да надхвърлят 450-500 kg/da.

През отделните фенофази сумарното водопотребление на соята за средноранните сортове е както следва:

- от VE до R1 – 080-100 mm;

- от R1 до R3 – 280-320 mm;

- от R3 до R6 – 090-110 mm.

Най-интензивно соята изразходва влагата от повърхностния почвен слой (0 – 20 cm). Водоразходът от него е в границите 45 – 65 % от общия за еднометровия слой. Съществена част от евапотранспирацията на соята се формира и от слоя 20 – 80 cm, особено при оптимално напояване (30 – 50 %). Незначителен е водоразхода от слоя 80 – 100 cm (до 10 %), което потвърждава становището, че не е оправдано при напояване поливната норма да се изчислява за навлажняване на еднометровия слой.

Поливният режим зависи от осигуреността с вода за напояване, характера на годината, ефективността на отделните поливки и начина на напояване.

Към напояване трябва да се пристъпи при спадане на влажността на почвата до 75-78% от ППВ за слоя 0-80 см. При наличие на достатъчно вода се прилага оптимален поливен режим, а при недостиг на вода – нарушен поливен режим, т.е. по-малко ефективните поливки – до началото и по време на цъфтежа, се отменят, а се напоява през най-критичните периоди – “масов цъфтеж - бобообразуване - наливане на зърното”. Критичните фази от развитието на соята (R2-R5), по отношение на водопотреблението и необходимостта от напояване, съвпадат с периода от началото на юли до 5-10 август.

От икономически съображения, при осъществяването на оптимален поливен режим е допустимо поливните норми да се редуцират с 50% при гравитачно напояване (през бразда) и с 40 % при напояване чрез дъждуване, което не води до съществено намаление на добива. Установено е, че реализирането на 75 % от напоителната норма осигурява водоразход, равен на 95 - 99 % от този при оптимално напояване. При напояване с 1/2 от нормата, този процент е в границите 89 – 95 %, а при 1/4 от нея - от 78 до 94 %.

В таблица 12 са представени ориентировъчните брой поливки, поливни и напоителна норми, в зависимост от характеристиката на годината и използвания поливен режим, за условията на средно излужен чернозем.

Ефекта от приложеното напояване при соята при реални производствени условия в ОСС - Павликени е показан на таблица 13.

Средно за 8 години полученият добив при неполивни условия е 129 kg/dа, а при поливни –253 kg/dа, т. е. почти двойно. В зависимост от обезпечеността на годината с валежи са извършвани една или две гравитачни поливки и то с редуцирани поливни торми. За периода увеличението на добива е средно със 124 kg/dа или с 96 %.

Следователно няма по-добър, по-сигурен и ефективен начин за борба със сушата и засушаванията от напояването, като се има предвид, че колкото по-суха е годината, толкова ефекта от него е по-голям.

Таблица 12. Ориентировъчни поливни и напоителни норми, в зависимост от характера на годината, m³/da.

Поливен	Влагообезпеченост на годината
режим	Много суха	Суха	Средно влажна	Влажна	Много влажна
Нарушен	(2 х 90) 180	(2 x 80) 160	(1 x 90) 90	(1 x 80) 80	(1 x 60) 60
Оптимален	(3 x 90) 270	(3 x 80) 240	(2 x 90) 180	(2 x 80) 160	(2 x 60) 120