Таблица 13. Добиви от соя при производствени условия в ОСС - Павликени за периода 1999-2006 г

Таблица 13. Добиви от соя при производствени условия в ОСС - Павликени за периода 1999-2006 г.

7. 
   Прибиране и съхранение на соята
   

Районираните у нас сортове соя са устойчиви на разпукване на бобовете, което позволява да се прибират при пълна зрялост, т.е. когато листата са изсъхнали, а влажността на зърното е не по-висока от 14-15%. Срокът на прибиране трябва да бъде по възможност най-кратък, като се използва всеки благоприятен ден и час, тъй като при удължаването му и редуване на засушаване с валеж, устойчивостта на разпукване на бобовете се намалява.

При 70 сm междуредие най-добро качество се постига ако зърнокомбайните са снабдени със специализирания хедер за соя (ХПС-4,2), който копира почвената повърхност. За да не се допускат по-големи загуби от 5-6%, и над 4-5% начупени семена, на зърнокомбайните се извършват следните регулировки: намаляват се оборотите на барабана до 450-500 об/min; увеличава се разстоянието между барабана и контрабарабана, в зависимост от влажността на растенията и бобовете; вентилаторът се отваря напълно; поставят се подходящи сита в съответствие с едрината на семената; работната скорост се установява на не повече от 4,5-6,0 km/h, а височината на отрязване на растенията – на не повече от 4-5 сm.

Напоследък при жътва на соя все по-често се използват и стандартните хедери за прибиране на житни култури. При тези случай трябва да се обърне внимание върху хоризонтирането на хедера, изборът на подходящо положение на перковия механизъм, както и синхронизирането на оборотите му със скоростта на движение на комбайна.

Не се допуска заготвяне и съхраняване на соя с влага над 12 %, а дебелината на пласта в насипно състояние не трябва да бъде над 60 cm. Ако влагата на семената е над 12%, те се изсушават чрез активно вентилиране със студен и със затоплен въздух, като температурата на последния не трябва да превишава 35-38 °С. Прилага се прекъснат режим на сушене, т.е. редуване на два часа вентилиране със затоплен въздух и два часа със студен въздух.

Първичното почистване на соята предназначена за преработка или за семена се извършва веднага след прибирането, със зърнопочистващи машини от типа на ОВП-20, ИЗ-20, ЗМП-50 и ЗМП-100, снабдени с подходящ набор от сита. Горните сита на двете тръскащи секции са с кръгли отвори и диаметър от 8-9 mm, а долните са с правоъгълни отвори и ширина от 2,2 mm.

Соята е добре облистена и прибрана във фенофаза цъфтеж по качество не отстъпва на сеното от люцерната. Самостоятелно соята по-рядко се отглежда за тревен фураж. В смес със слънчоглед, царевица, сорго и други тя служи за повишаване на белтъчното съдържание на смеската. За фураж подхождат сортовете с високи и нежни стъбла и повече листа (Павликени 121, Мира 96). Агротехниката на соята за фураж при самостоятелно отглеждане се различава от агротехниката на соята за зърно. Посевите за фураж са по-гъсти, за да се получи по-нежна маса, като посевната норма се завишава с 20-30 %. При дъждуване междуредовите разстояния са 12-15 до 25-30 cm, с което се осигурява по-равномерно разпределение на растенията в посева. Когато напояването е по бразди или соята се отглежда без напояване, междуредието е 45-70 cm. Грижите за посева са еднакви, както при соята за зърно.

Освен за зърно соята може да се отглежда за получаване на соево сено, за директно изпасване на зелената маса, както и за производство на витаминно белтъчно брашно (чрез косене, завяхване на слънце и изкуствено дехидратиране в специално конструирани за целта съоръжения). По съдържание на смилаеми хранителни вещества и коефициент на смилаемост, соевото сено прибрано в подходяща фаза (полупълни и пълни зелени бобове до начало на пожълтяване на долните листа) не отстъпва на люцерновото и дори е по- добро от детелиновото (Таблица 14).
Таблица 14. Химичен състав на сено от соя, люцерна и детелина

Сено от:	Белтъчини, %	Мазнини, %	Въглехидрати, %	Минер. соли, %
Соя Люцерна Детелина	15,4 14,3 12,4	5,2 2,2 4,5	38,6 42,7 33,5	7,2 7,4 6,6

Зелената маса на соята може също и да се силажира, като се понижи влагата в суровината до 60-65%, или да се смеси с царевица в съотношение 1:1 до 1:2. Много важно е двата компонента да бъдат равномерно размесени. На практика не е изгодно двата компонента да се отглеждат в чисти посеви и след това да се смесват при силажирането. Подходяща за силажиране е смеската от 4 реда царевица + 2 реда соя, при междуредие 70 сm. Смилаемият протеин и кръмните единици от чистия посев са по-малко в сравнение със смесения. За зелено изхранване и сено соята се прибира в по-широк интервал, без това да влошава качеството й. При по-ранна коситба добивът е по-нисък. Възможностите за получаване на високи добиви от соята за зелено са ограничени, поради което в много страни тя се отглежда в смес с високодобивни пролетни култури.

В сравнение с другите бобови култури соята по някои агротехнически изисквания и биологични особености добре се съчетава с житните култури царевица, суданка и захарна метла, като суровина за силаж, сенно брашно или сено. При правилно съотношение на компонентите и подходяща агротехника смесените посеви осигуряват добиви, почти еднакви с тези от житния компонент в чист посев (с по-високодобивния компонент), но с по-високо съдържание на смилаем протеин, витамини (каротин) и минерални соли.

Гъстотата на посева и начинът на засяване на смеските зависят от фазата, в която се прибира посевът. При прибиране във фаза изметляване –цъфтеж до засичане на кочаните на царевицата смеската се засява с 6-8 kg царевица (18-25 хил. кълняеми семена на декар) и 5-6 kg соя (30-40 хил. кълняеми семена на декар). Семената на двата компонента се смесват и засяват в редове с междуредия 25-35 см. Може и да се засяват и широкоредово 45-70 см. Смеските с гъст посев с царевица се прибират във фаза изметляване-цъфтеж, а широкоредовите в млечно-восъчна до восъчна зрялост. Смеските със суданка е най-добре да се прибират в началото на изметляването на суданката. При смеските със захарна метла се прибират преди изметляване на метлата, когато се използват за зелено или сено.

За втора култура подхождат само ранни сортове. В зависимост от срока на сеитба от соята може да се получи не само тревен фураж, но и достатъчно висок добив зърно. Агротехниката на соята засята като втора култура, не се отличава от агротехниката като първа култура. Най-добър предшественик е ечемикът, прибран целорастенийно или за зърно. Сеитбата на посева за зърно трябва да приключи до 20^-ти юни, а за зелена маса - до средата на юли. Ако има влага или възможност за дъждуване, веднага след жътвата може да се пристъпи към директна сеитба. С плевелите се провежда химическа борба непосредствено преди сеитбата и преди поникване на посева. Напояването е както при соята първа култура - поддържа се предполивна влажност 75-80 % от ППВ в почвения хоризонт на дълбочина 60-80 cm, за което са необходими две-три поливки.
8. ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО НА СЕРТИФИЦИРАНИ СЕМЕНА ОТ СОЯ

Производството на семена от соя включва следните звена: Предбазови семена - питомник на отбора (ПО), сравнително изпитване на потомствата (СИП), предбазов посев (ПБ); Базови семена (Б); Сертифицирани семена І-во размножение (С1); Сертифицирани семена ІІ-ро размножение (С2).

Прилага се методът на индивидуалния отбор с едногодишно проследяване качествата на потомствата. В ПО се извършва отбор на изходните растения, семената от които се засяват в СИП, след което семената само на одобрените потомства се почистват първично, заготвят се прецизно (избира само най-едрата фракция) и се обединяват за засяване на предбазов посев.

За семепроизводство се използват окачествени Б и С1 размножение семена, които трябва да отговарят на изискванията, залегнали в приложения №2 и №3 на Наредба №46 на МЗХ.

* Срещу почвени фитопатогени (Питиум, Фузариум, Ризоктония) една до две седмици преди сеитбата, семената могат да се обезаразят с Витавакс 200 ВП в доза 200 g /100 kg семена.

** При установена плътност на ларви от грудкови хоботници, телени или лъжетелени червей (над 8-10 бр. м²) е необходимо 2-3 дни преди сеитбата семената да се обезаразят с инсектицидите Гаучо ФС 600 или Карбодан 35 СТ в доза 2l /100 кг семена + подсушител на семена Абсорбент 21 TZ, съдържащ 2,54 % Mg.

* ** С оглед на опазване на почва, вода, хора и животни от замърсяване с химически средства, борбата се извежда само при доказана необходимост.

- Посевите трябва да се поддържат чисти от плевели през цялата вегетация. Освен че са конкурент, плевелите са и добър гостоприемник на много болести и неприятели.

- За получаване на добре изхранени и с висока кълняемост семена, задължително се извършва напояване на посевите, при предполивна влажност 75-80% от ППВ за слоя 0-80 cm.

- До 30 дни след сеитбата в ТЗ на ИАСАС се подава и регистрира заявление по образец за сертификация на семената.

- Към заявлението се прилагат: скица на парцела за семепроизводство, заверена от общинската служба на МЗХ; документи за изходния материал (изходните семена); писмена декларация на селекционера, че ще извършва методично ръководство на производството на предбазови и базови семена.

- През вегетационния период задължително се отстраняват вирусно болните растения в ПО и СИП.

- На семепроизводните посеви се извършва двукратно сортово и видово прочистване – първото по време на масовия цъфтеж и второто при узряване на соята, преди прибирането.

- Задължително се провежда полска инспекция чрез преглед на посевите. Заявителят уведомява 7 дни преди настъпването на съответната фаза ТЗ на ИАСАС, където е подадено заявлението за сертификация. Полската инспекция се извършва, когато посевът има добре развити сортови признаци, позволяващи да се установи съответствието на посева с изискванията за сортова чистота – за Базовите, не по-малко от 99%, а за С1 и С2 размножение – не по-малко от 98%, при осигурена пространствена изолация между два сорта от 1 m. Резултатите от полската инспекция се отразяват в акт за полска инспекция по образец.

- Прибирането се извършва директно, във фаза пълна зрялост, при влага на семената не по-висока от 12-13 %, и с много добре регулирани вършачен апарат и хедер на комбайна, с цел минимално нараняване и начупване на семената.

- За да се избегне механично смесване на семената, когато имаме два или по-вече сорта, прибирането им да става с различни зърнокомбайни. Ако това е невъзможно, наличният зърнокомбайн трябва да се почиства много добре.

- Не се допуска заготвяне и съхраняване на семена с влага над 12 %, а дебелината на пласта семена в насипно състояние не трябва да бъде над 60 cm.

- Реколтираните семена от посевите, за които има издаден акт за полска инспекция се почистват на семечистачна машина от типа “Петкус”, с набор от подходящи сита (горните две сита са с кръгли отвори с диаметър от 8 mm, а долните две са с правоъгълни отвори и ширина от 3,5 mm).

- Семената се заготвят в хартиени или синтетични опаковки по 40 kg и партиди от 25 тона. Върху външната страна на опаковката задължително се поставя етикет, издаден от ИАСАС. В зависимост от категорията на семената етикетите са: Бял с диагонална виолетова ивица – за ПБ семена; Бял – за Б семена; Син - за С1 размножение; Червен - за С2 размножение.

- За борба срещу складовите неприятели (когато съхранението се удължава до една и над една година) се препоръчва третиране на семената с Делиция газтоксин (таблетки) или Фостоксин (таблетки), в доза 10 табл./t зърно, при експозиция 5 -7 денонощия.

- След заготовката, от семената в присъствието на заявителя се вземат проби от длъжностно лице, упълномощено от изпълнителния директор на ИАСАС, които служат за анализ на: кълняемост и аналитична чистота; анализ на влага; здравен анализ; последващ (грунтов) контрол и за съхраняване в ТЗ на ИАСАС.

- Съхраняването на опакованите семена трябва да бъде в сухи помещения, при температура на въздуха не по-висока от 15-20 °С, стифирани върху дървени скари или палети.

Производството на соя за зърно и семена може да бъде икономически изгодно при условие, че всички агротехнически мероприятия (Приложение 2) са приложени в съответсвие с критерийте за добро и много добро ниво на производство (Приложение 3), а получените добиви са достатъчно високи за да осигурят висока норма на рентабилност.

Най-точни критерии за оценка на ефективността на производството са крайните икономически показатели. Поради динамиката на стойностите на преките и косвените разходи и на реализационните цени, те са изчислени средно за тригодишен период (2003-2005 г.) и са представени в таблица 15.

Независимо, че разходите при поливни условия са доста по-високи, то чистия доход и нормата на рентабилност в резултат на по-високия добив нарастват с пъти, спрямо неполивни условия. От друга страна, себестойността на соевото зърно (351 лв./t) е по-ниска от средната реализационна цена 400 лв./t дори при добив от 145 kg/da, реализиран при неполивни условия. Тя намалява под 300 лв./t при производството на соя в условия на напояване и почти не се влияе от използването на нарушен или оптимален поливен режим.

В таблица 16 са посочени основните икономически показатели характеризиращи производството на соеви семена при поливни условия.
Таблица 15. Икономически показатели при производството на соя за зърно при неполивни и поливни условия.

Показатели	Неполивни условия	Поливни условия
		Нарушен режим	Оптимален режим
Среден добив, kg/da	145	245	265
Произв. разходи, лв./da	51	67	71
Обща продукция, лв./da	58	98	106
Чист доход, лв./da	7	31	35
Себестойност, лв./t	351	273	267
Норма на рентаб., %	13	46	48

Таблица 16. Икономически показатели при производството на соя за семена при поливни условия.

Показатели	Стойност
1. Добив чисто семе*, kg/da	160
2. Производствени разходи, лв./da	75
3. Обща продукция, лв./da	160
4. Чист доход, лв./da	85
5. Себестойност, лв./t	468
6. Норма на рентабилност, %	113

*Добивът на чисти семена е изчислен при рандеман 65-70% от стопанския добив.
Икономическата ефективност на технологията за производство на соеви семена е доста по-висока, независимо че разходите са по-големи, тъй като средната реализационна цена на базовите и сертифицираните семена І-во и ІІ-ро размножение е 1000 лв./t. Увеличените разходи при семепроизводството на соя са в резултат от някои допълнителни мероприятия и от таксите за сертификация на семената

Направената икономическа оценка показва, че производството на соя у нас може да бъде ефективно, рентабилно и носещо добри доходи на производителите. В най-пълна степен това важи за производството на соя в условия на напояване.

При ограничени материални ресурси (поливна вода, торове, хербициди) за практиката препоръчваме прилагането на нормално ниво на производство (само с Нитрагин, с един почвен и един вегетационен хербицид, с една поливка в най-критичната фенофаза), при което добивите се движат около 200 – 250 кг/да, а рентабилността на производството е над 30%.

10. ИНДУСТРИАЛНА ПРЕРАБОТКА НА СОЯТА

Огромното си значение, обаче културата соя придобива едва тогава, когато се преработи в суровини намиращи широко приложение при храненето на животните, в хранително-вкусовата промишленост, за консумация от човека и за производството на разнообразни индустриални и лекарствени продукти.

Известни са ограниченията при храненето на селскостопанските животни с непреработена соя, създавани от някои антихранителни съединения каквито са трипсиновите инхибитори, фитинова киселина, изофлавоните и някои олигозахариди-главно рафиноза и стахиоза (Giami, 2002). Трипсинови инхибитори- протеазните инхибитори са тези които инхибират активността на основните протеолитични ензими при храносмилането-трипсин и химотрипсин. Те причиняват сериозни стомашни разстройства, редуцират смилането на протеина и използуването на сяросъдържащи аминокиселини, което води до редица метаболитни нарушения (Reddy and Pierson, 1994). Според Harwood et al. 1986 храненето на животните със сурови соеви продукти съдържащи умерени или високи количества на трипсинови инхибитори предизвиква уголемяване или различни патологични състояния на панкреатичната жлеза, включително и рак. Това налага задължителното извършване на термична обработка или ферментация на соята, за да се елиминира в значителна степен активността им (Reddy and Pierson, 1994).

Съществуват няколко промишлено приложими метода за термична обработка на соевото зърно (семе), които за България имат икономическо значение:

Това е най-старото, високо-енергоемко и взривоопасно производство. При него се получава нискобелтъчен (40-42%) соев щрот и соево масло. Използват се наличните в страната инсталаций за екстракция на слънчоглед.

Инактивиране на ензимния комплекс на соевото зърно чрез прилагане на процеса екструзия. Професионално изработените машини за експанзия, наричани екструдери, за сега се внасят от САЩ. Предимството за възможност на една машина да преработва разнообразни суровини при различни режими в частност има и недостатътци: необходими са складове за разделно съхранение на екструдираните продукти, високата цена на машината задължава непрекъсната работа, необходима е суровина с точно определени качествени показатели (ниска влажност на соевото зърно 8-10%) и т.н. У нас има инсталирани 4-5 съоръжения за производство на частично обезмаслен или пълномаслен соев щрот.

Изпичане на соевото зърно в термокамера с непрекъснато действие (Приложение 4).

Основа на този промишлено приложим метод е “псевдокипящия слой”. Той осигурява диференцирана термична обработка на всяко отделно соево зърно. Температурата в центъра на зърното за кратко време (30 до 45 секунди) се повишава до около 140 ^оС. Изпеченото соево зърно може да се разглежда като пълномаслен соев щрот (ПСШ) тъй като след като е преминало термична обработка то може да бъде съхранявано по обичайния начин и чак в момента на влагане в комбинирания фураж то може да бъде натрошавано, смилано или ролковано в зависимост от изискванията на технологията за приготвяне на комбинирания фураж. В ПСШ се съдържа минимум 18% соево масло, чрез което се повишава енергията на фуража.

В настоящия момент осигуряването на достатъчно количество лизин във фуражите е проблем у нас. Причината е в използването на нискокачествени протеинови източници, като слънчогледовият щрот например, които са по-евтини, но по-бедни на лизин. Соевият шрот, който остава след извличането на маслото, е незаменим фураж за животните. Съдържа около 43 % белтък, като незаменимите аминокиселини са в голямо количество - лизин 2,6 %, триптофан 0,53 %, метионин 0,79 %. По съдържание на лизин отстъпва само на брашното, получено от риба и местни отпадъци. Съвременното животновъдство, особено производството на бройлери и свиневъдството се основава на използването на соев шрот.

Изпечената соя може да се използва за хранене на всички видове животни, в т.ч. и овце. Тя се класифицира към храните, подобни на соевият щрот. Разликата се състои в съдържащата се мазнина – по-скоро предимство, отколкото недостатък, тъй като осигурява достъпна енергия за животните. Препоръчва се относителния дял на изпечената соя в концентрираните и комбинираните фуражи да не надвишава 25%.

Предимствата на изпечената соя са както от технологично, така и от икономическо естество. Изпеченото цяло соево зърно гарантира протекцията на висококачествените протеини и на мазнините с ненаситен характер в търбуха на овцата. 1 kg изпечена соя с 36% протеин се равнява на 0,76 kg соев щрот с 47% протеин и 0,18 kg соево масло, еквивалентно на 0,58 kg царевица.

Чрез термокамерата могат да се обработват и малки партиди с отклонения във влагата (до 16%), начупена, нестандартна соя или отпаднала соя при първичното почистване и заготовката на семената, т.н. отсевки. Могат да се провеждат и санитарни (повърхностни) изсушавания и др. неспицифични, нехарактерни термични обработки на зърното.

Използване на соевото масло

Предимството на соята като храна се заключава в това, че тя е много богата на минерални соли и витамини (А, В₁, В₂, РР, Е и D). Маслото е полусъхливо, светложълто и с високо съдържание на линолинова киселина (44-45 %). Използва се като храна на хората и за полчаване на лецитин, глицерин, сапун, боя, лакове и др

В България потребителските предпочитания са основно към слънчогледовото масло, като консумацията на соево и рапично е минимална. Поради това, по данни на Съюза на производителите на растителни масла и маслопродукти в България, основните количества от вносните растителни масла не се предлагат на пазара на дребно като чист продукт (“рапично” или “соево масло”), а след смесване - като слънчогледово. По тази причина, в баланса на растителни масла, към вноса са добавени и другите видове масла (соево, рапично и палмово). Включено е още и маслиновото масло. Всички те могат също така, наред с пряката консумация, да се употребяват и за индустриални цели.

Пазарните условия и възможностите за внос на соя и соеви продукти от страни с много по-благоприятни климатични и икономически условия и със субсидирано производство, задоволява на етапа лимитираните обществени потребности от соя, и води до силно ограничаване на местното производство. Вносът на маслодайни култури от страните членки на ЕС е напълно либерализиран по отношение на маслодайния и шарения слънчоглед, соята и рапицата. С нулево мито се внасят както семената за посев от посочените култури, така и тези, използвани за получаването на масло. Страните от ЦЕФТА ползват нулево мито при внос на слънчогледови семена за посев, както и при вноса на соя и рапица.

Вносът на соево, палмово, сурово и рафинирано масло от шафран с произход от ЕС, също безмитен.

Производство на биодизел

Най-голямото нарастване на търсенето на масла и мазнини напоследък е предизвикано от високите цени на минералните масла и политиката на много правителства (данъчни инициативи) за стимулиране производството на биодизел. Средните цени на минералните масла за барел продължават да растат, което оказва влияние върху търсенето на рапично, палмово и соево масло, чийто цени също нарастнаха почти двойно. Това води до намаляване на запасите от растителни масла, тъй като производството им не може да компенсира засиленото им търсене.

От средата на 2004 година световното производство на рапично масло нараства съответно с увеличението на преработката, която е подкрепена от много голямото търсене на рапичното масло, особено за производството на биодизел в Европа. Данъчните облекчения за биодизела, заедно с високите цени на минералните масла, павираха пътя за употреба на безпрецедентно големи количества растителни масла от енергийния сектор.

В ЕС-27 се очаква търсенето на масла и мазнини за производството на биодизел да нараства с 0,7 млн. тона за година. Най-голямо нарастване в производството и консумацията ще отбележи рапичното масло, докато соевото масло ще продължи да губи пазарни дялове, заради ограниченията върху генномодифицираните организми.

Общото потребление на соево масло в ЕС все пак ще достигне 1,88 млн. тона. В това число са включени 120 хил. тона гарантирано чисти от генномодифицирана соя, които хранителната промишленост на ЕС очаква да бъдат внесени от Южна Америка.

12. СОЯТА – ХРАНА НА БЪДЕЩЕТО

Значението на соята се обуславя от високото съдържание на белтъчини и мазнини, които са и в много добро съчетание. От бобовите растения соята съдържа най-много суров протеин 27-50% от абсолютно сухото вещество на семената, а съдържанието на мазнини е от 17 до 27%. Сборът от суров протеин и мазнини представлява 52-64% от сухото вещество на семената. Заедно с количеството, голямо преимущество на соевите белтъчини са и превъзходните им качества, свързани с наличието в тях на всички най-важни аминокиселини необходими за изграждането на белтъка в животните и човека – аргинин, хистидин, лизин, триптофан, фенилаланин, метионин, треонин, левцин, изолевцин, валин. Соята се явява най-евтиният източник на растителен белтък и на настоящия етап от нея се осигурява две трети от световната консумация на белтъчни щротове и една трета от световната консумация на масла и мазнини от човека. Тя съдържа от 3 до 4 пъти повече белтък и незаменими аминокиселини в сравнение с пшеницата, царевицата, ечемика, соргото и от 1,5 до 2 пъти по-вече белтък от другите зърнено-бобови култури. Соята осигурява не само най-евтиния, но и най-ценния белтък за животновъдството, в т.ч и овцевъдството. В миналото е едно от петте свещени растения, наричат я още “зелената крава”, определена е като “стратегическа” култура на третото хилядолетие, “царица” на зърнено-бобовите растения, “екологична култура” и др.

Освен белтъчини и мазнини семената на соята, а така също и зелените части на растението (бобове и др.) са богати на витамини, особено на каротин, витамин С, и на мастно разтворимите витамини Д, Е и К. Семената и съдържат три пъти повече витамин В1, отколкото кравето мляко, шест пъти повече витамин В2, отколкото семената на пшеницата и три пъти повече, отколкото семената на жълтосеменната царевица.

Много учени са убедени, че честата употреба на соеви продукти има по-цялостно въздействие върху човешкия организъм в сравнение с много други храни и допринася за здраве и дълголетие. Соята е богата на различни видове фитовещества, някои от които – единствени по рода си. Соята съдържа изофлавоноиди (наричани още "фитоестрогени или "естрогените на Природата", контролиращи действията на хормоните и предпазващи от рак), генистеин (антикарценогенно вещество, което възпрепятства ензимите, отговорни за образуването на тумори и е особено благотворно при рак на простатата), фитиева киселина (антиокислител, който забавя развитието на туморите), сапонини (химични съставки, които разрушават раковите клетки), протеини, калций, желязо, магнезий, фосфор, калий, фолацин и др.

Дребните жълто-кафеникави зърна съдържат вещества, които подпомагат профилактиката на такива сериозни заболявания като рака и сърдечно-съдовите страдания. Редовната употреба на соя в менюто намалява холестерина в кръвта и блокира опасните свободни радикали. Това, което прави соята толкова ценна е и веществото, подобно на хормоните, което пречи на образуването на раковите клетки. Този растителен хормон има свойството да пречиства кръвта от мастни натрупвания, да улеснява храносмилането, да улеснява работата на бъбреците и сърцето.

От това растение може да се приготви соево брашно, сос, мляко. Първите две се продават на нашия пазар. Има и соев продукт, заместител на месото. Мляко, извлечено от зърната по-трудно може да се намери. А то е изключително полезно за хора с алергии, тези, които не понасят млечната захар или богатите на белтъчини продукти. Замяната на кравето мляко със соево, променя в положителна посока нивото на холестерина в кръвта само за няколко дни.

Соевото брашно може да замести пшеничното в хлебните продукти до 1/5 от общото количество. Самите зърна, са слабо калорични. От тях могат да се приготвят кълнове или да се варят на супа. От всички растителни храни, белтъкът на соята е най-близък до този на месото. Той намалява нивото на холестерина в кръвта и предпазва от инфаркт и инсулт. Тази култура съдържа незаменими аминокиселини, които организмът не може да индуцира сам. Богата е на витамини и минерали, а бедна на мазнини и въглехидрати, което я определя като безценна за хора с наднормено тегло. Сложните въглехидрати, като нишестето предизвикват по-бавно и по-незначително покачване на нивото на кръвната захар след хранене, твърдят ендокринолози.

Кои са най-големите ползи от употребата на соята като храна за човека?

• 
  Укрепва имунната система. Честото хранене със соя и соеви продукти засилва защитните сили и помага на организма да се справя с болестите.
  
• 
  Антиокислително действие. Соевите храни съдържат антиокислители - съставки, които предпазват клетките на организма от вредата на нестабилните кислородни молекули, наречени свободни радикали. Свободните радикали могат да причинят различни форми на рак и водят до остаряване.
  
• 
  Понижава холестерола. Изследванията от различни страни потвърждават свойствата на соята да намалява количеството на вредния холестерол в кръвта.
  
• 
  При рак на гърдата. Жените, които често използват соя в храната си, имат по-малък риск от образуване на рак на гърдата. В Азия, където соята е важна част от хранителните навици на хората, жените боледуват сравнително по-рядко от рак на гърдата.
  
• 
  При бъбречни болести. Белтъчините на соята, в сравнение с животинските белтъчини, са много по-полезни за хора с нарушена функция на бъбреците.
  
• 
  При рак на дебелото черво. Изследвания на американски учени доказват благотворното влияние на соята върху лечението на рак на дебелото черво.
  
• 
  При остеопороза. Соята стимулира възстановяването на костната тъкан.
  
• 
  При менопауза. В Китай жените минават през менопаузата много по-спокойно и естествено. За това допринася и редовната употреба на соеви храни.
  
• 
  При рак на белите дробове. Научните изследвания показват връзката между соевото хранене и ниските проценти на рак на белите дробове.
  
• 
  При рак на простатата. Честото хранене със соя стимулира разрушаването на раковите клетки на простатата при мъжете.
  

СОЕВИ КЪЛНОВЕ

Покълналата соя спада към т. нар. Биогенични храни, даряващи живот. Тя е една пълноценна храна и прекрасна алтернатива на излишека от животински продукти, които рушат здравето ни. Бихме могли да се храним само със покълнала соя, и то срещу няколко лева месечно. Дори в минимални количества, покълналите семена улесняват съчетаването на съвременния начин на живот с поддържането на организма в добро здраве

Благодарение на изключителната им виталност, богатство на витамини, минерали, аминокиселини, ензими и биологично активни вещества (БАВ), те регулират липсите, причинени от съвременното хранене, влошено от промишлената обработка. Установено е, че съдържанието на витамин С в покълнала след 72 часа соя нараства над 5 пъти, а на витамин В12 – над 2,5 пъти.

Съвременното хранене е бедно на живи хранителни продукти. Голяма част от консумираната храна пристига от далечни страни на твърде висока цена, а за да бъде на щандовете в супермаркета в добро състояние, тя претърпява разнородна консервационна обработка, която унищожава нейната виталност. Дори и най-свежите плодове не правят изключение от това правило, защото много често те се берат преди да са узрели, при което губят много от виталността си. Липсата на контакт между производители и консуматори не позволява контрол при отглеждането на продукцията.

С отглеждането на покълнали семена решаваме голяма част от тези проблеми:

1. Лесен транспорт, складиране и покълване при домашни условия, с минимални усилия.

2. Покълналите семена са изпълнени с живот и са богати на витамини и други БАВ.

3. Лесно се приемат и усвояват от организма и осигуряват много евтина прехрана.

4. Ставаме едновременно производители и консуматори и сами контролираме качеството.

5. Дава ни се възможност да общуваме с природата, превръщайки ни в “ стайни градинари”.

Техника за производство на покълнала соя в домашни условия

• 
  Поставяте няколко супени лъжици семена от соя в буркан и ги заливате с чиста вода. По време на престоя във водата семената поемат необходимото количество вода. Ако не разполагате с филтър абсорбиращ хлора и химическите препарати, използвайте изворна или минерална вода. Количеството на семената е съобразно вашите нужди и размерите на буркана. Отворът на буркана трябва да бъде покрит с тензух, прикрепен с ластик.
  
• 
  След престой 18 - 20 часа семената набъбват и омекват. Водата, в която семената са били накиснати, се излива. Следва обилно изплакване със студена чешмяна вода.
  
• 
  Бурканът се поставя под 45 градуса, така че водата да се отцежда. Семената трябва да бъдат разпределени по стените на буркана, без да се натрупват върху тензуха. При това положение водата може да се отцежда и семената да се проветряват. Буркана се покрива с памучна кърпа за да се предпазва семето от светлината, като че ли е в земята.
  
• 
  Изплаква се средно два пъти на ден с цел да се отстранят метаболичните отпадъци и семето да се поддържа влажно. Семената могат да покълват и в торби от найлонов тензух, като изплакваме два пъти дневно, а торбичката оставаме да виси над умивалника. Тази техника е идеална за къмпинг, когато се движим с раница на гърба (семената покълват докато вървите) и за пътешествия по море.
  
• 
  Това, което вече със сигурност сте яли в някой китайски ресторант или сте купили от магазина, е именно покълнала соя. Тя има свеж вкус и е много богата на протеини и витамини. Покълналите семена се консумират след 3-4 дни, когато дължината на кълновете им е 2-4 см. Някои предпочитат да отстранят котиледоните (семето) и да консумират само кълновете, защото по такъв начин вкусът става по-приятен.
  

Ако произведеното количество покълнало семе превишава дневните ни нужди, то може да се съхранява в хладилник за 2-3 дни (нарастването му през това време се забавя). Но независимо от всичко за препоръчване е покълналите семена да се консумират свежи.

Ако изчаквате по-дълго от препоръчаното време, вкусът се променя и дори става неприятен. В никакъв случай не се опасявайте, че са токсични: покълналите семена са годни за ядене във всички стадии от развитието си.

КЮФТЕТА ОТ СОЯ

За подобряване на вкусовите качества, соята се накисва предварително 10-12 часа във вода, след което се вари 8-10 минути в обикновенна тенджера. Водата след варенето се изцежда, и соята се измива с прясна вода. Поставя се в тенджера под налягане, в която се вари 25 минути. Полученото зърно е меко и с приятен вкус. Соята може да се свари и в обикновенна тенджера, но времето за варене се удължава на 3-4 часа.

Продукти: 4 чаени чаши сварена соя, 1 супена лъжица краве масло, 1 чаена чаша растително масло, 1 глава лук, 100 грама сирене /кашкавал/, 3 яйца, 3 супени лъжици брашно, чер пипер, магданоз и сол на вкус.

КЮФТЕТА ОТ СОЯ И КАРТОФИ

Продукти за 4 порции: 900 г картофи, 250 г соеви зърна, 30 г брашно, 1 глава лук, 100 г кашкавал, 3 яйца, копър, черен пипер, сол.

Продукти за паниравката: 2 яйца, 3 супени лъжици брашно, олио за пържене.

Приготвяне: картофите се измиват, сваряват, обелват и пасират. Предварително накиснатите за една нощ соеви зърна се сваряват в подсолена вода. Сварената соя се смила и добавя към пасираните картофи. Разбърква се добре и се прибавя настъргания кашкавал , яйцата, брашното, настъргания лук, дребно нарязания копър, черния пипер и солта. От получената смес се омесват кюфтетата, като се овалват последователно в разбитите яйца за панировката, в брашното и отново в яйцата. Получените кюфтета се пържат в сгорещено олио до златист цвят. Сервират се със салата според сезона.

Каталог: files
files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на
files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения

Изтегляне 0.91 Mb.

Сподели с приятели: