Първа. Божието присъствие, божията сила

Глава трета

Ако знаете че Бог ще направи едно чудо в живота ви като удовлетвори една ваша молба, бихте ли поискали

Да възстанови брака ви?

Да промени нещо в службата /работата/ ви?

Да доведе в дома напуснал го син или дъщеря?

Да ви помогне телесно, в здраве?

Да укрепи финансовото ви положение?

Да доведе ваш мил близък при Христос?

Каквато и да е просбата ви, представяте ли я редовно и внимателно всеки божи ден, в молитвите си пред Бога? Имате ли доверие, че Той ще се намеси в положението ви? Ако не, защо не?
МОЖЕ ЛИ БОГ ДА ГО НАПРАВИ?

Повечето от нас трябва да признаем, че не се молим чак толкова често за най-дълбоките си нужди. Ние ставаме страхливци. Започваме да се молим, но скоро си даваме сметка, че мислите ни блуждаят и съзнаваме, че употребяваме празни фрази. Думите ни звучат празно и плитко, и започваме да се чувстваме лицемерно. Скоро се отказваме. Изглежда ни че е по-добре да живеем с почти всяко трудно положение, отколкото да продължим да се молим безрезултатно.

Ние прибягваме към Бога, понеже знаем, че Той ни очаква с любящи разтворени обятия. Но в един момент се обръщаме и правим опит да разрешим трудностите си със собствени сили. Защо? Защото на едно основно и може би несъзнателно ниво се съмняваме, че Бог наистина може да промени нещо в проблемите срещу които сме изправени.

Добро и правилно е да вярваме, че Бог ни обича и иска да ни помогне. Остава въпросът има ли Бог възможност да го направи? Защото, ако няма, всичката добра воля на небето и земята няма да имат никакво значение.

В продължение на години страната ни се къпе в море от червено мастило. Федералният дефицит ни преследва вече тридесет години. Пропастта между бедни и богати се е разширила. От COE свалят високите заплати и съкратените от работа се умножават, неквалифицираните не могат да си намерят работа с подходящо заплащане и социалното подпомагане не може да спре прилива на градската бедност. Въпреки опасното икономично и социално положение, все пак, никой до сега не е дошъл при мен с молба да направя нещо по този въпрос. И основателно, защото аз нямам никаква власт да предизвикам някаква промяна в нашата национална политика, която би разрешила икономическите ни трудности. Бихте си губили времето, ако искате от мен да опитам това. Затова и никой не го прави, въпреки, че проблемите са сериозни и растящи.

Разни части от нашия свят в продължение на години се разкъсват от военни и цивилни борби - Средният изток, Балканите, Северна Ирландия, части от югоизточна Азия и Африка, Корея. Корупция в правителствата, потъпкване на човешките права и готовността за употреба на сила, когато думите не помагат, всички тези допринасят за загубата на много човешки животи всяка година. И пак никой не е поискал от мен да направя нещо за тези плачевни положения. Защо? Защото, очевидно аз нямам никаква власт да въдворя мир на земята, макар че нуждата от него е отчайващо остра.

Мнозина от нас имаме неотложни лични нужди и сериозни проблеми, които разкъсват живота ни, но не молим Бога за помощ, защото някъде, доста под повърхностният слой на вярата и доверието ни, не вярваме, че Бог има силата да направи нещо за тях.

Истината, разбира се, е че Бог е във състояние да разреши всеки проблем, който бихме могли да му представим. Да създава планети не е голямо нещо за Него. Не Му е трудно и възкресяването на мъртвите. Нищо не е твърде трудно за Бога, щото да не може да го разреши, - но Той ни чака да признаем Неговата сила и поискаме помощта Му.

Аз имах навика да се извинявам за моя анемичен молитвен живот. "Нямам добри образци на постоянстваща молитва" - си казвах. "Имам също много отговорности, които трябва да изпълнявам и затова не ми стига времето да се моля подобаващо." Но Бог ме убеди, че не съм бивал честен спрямо себе си. Истинската причина за слабите ми молитви беше тази, че вярата ми беше слаба.

С главата си винаги съм вярвал в Божието всемогъщество. Аз пиша за него и проповядвам за него. Но твърде често тази вяра не е бивала регистрирана там където наистина има стойност - в моето сърце. Когато сърцето ми не е убедено, аз не се моля за трудни положения и не моля Бога да разреши неотложни нужди. Някъде дълбоко в себе си не вярвам, че Той може да направи нещо по тях.

През летните си ваканции, прекарвам по няколко часа дневно в една малка стая, откъдето наблюдавам пристанището в Саут Хевън, Мичиган. Една сутрин, като гледах как вълните се плискат на брега, разбрах какъв е проблемът в моя молитвен живот. В сърцето си не вярвах, че Бог може да направи нещо за бъркотиите навред около мен. Да призная това пред Бога беше твърде смущаващо, но подейства пречистващо.

Реших, че не искам да остана там където бях, поради всички практически цели загубил вяра в Божието всемогъщество. И така, започнах атака срещу собствената си липса на убеждение. Отворих Библията и установих почти всеки пасаж, който подчертаваше способността на Бога да постигне всичко, което желае.
БОЖИЯТА ВЛАСТ НАД ПРИРОДАТА

Потърсих най първо пасажи, които показват Божията власт над природата.

Когато Бог вземеше решение, че някое море или река трябва да се преминат, Той ги преминаваше /Изход 14; Исус Навин 3/. Когато народът Му беше гладен, Той им даваше храна от небето или умножаваше хляба и рибата /Изход 16; Йоан 6:1-13/. Когато една буря застрашаваше живота на учениците Му, Той я утеши /Марко 4:35-41/. Когато израилските войски се нуждаеха от повече време да затвърдят постиженията си, Той продължи трайността на деня /Исус Навин 10:12-14/.

Една случка, която особено обичах разказва за трудното положение на Мойсей, когато народът му ожадня /Изход 17:1-7/. Той отнесе нуждата им от вода до Бога и Бог каза, "Виждаш ли тази скала?"

Мога да си представя Мойсей да отговаря, "Да, но какво общо има това с водата? Ако се нуждаем от вода, нека погледнем към земята."

Бог отговори, "Не, Аз не искам вие хората да мислите, че сте стояли над артезиански кладенец. Аз искам вие да знаете Кой има власт над природата. Ще ви извадя вода точно от тази твърда, суха, безводна скала". И го направи.

Аз четох и препрочитах всички онези истории за Божията сила над природата, докато отново бях убеден че те наистина са се случили в историята.
БОЖИЯТА ВЛАСТ НАД ОБСТОЯТЕЛСТВАТА

След това разгледах Божията сила да променя невъзможни обстоятелства.

Когато Светият Дух слезе над вярващите при първата петдесятница, мнозина излязоха и проповядваха вестта за възкръсналия от мъртвите Христос, Спасителят на света. В резултат на това, хиляди хора бяха обърнати към новото християнско движение. Това изнерви както римските власти, така и традиционните еврейски водачи. Стреснати от ентусиазирания отговор на тълпите спрямо християнските проповедници, те се уплашиха, че ще изгубят властта си над тях.

Така римските и еврейските водачи се противопоставиха на движението. Те най-първо арестуваха няколко известни християни и им отправиха публично мъмрене. Това никак не помогна. Християните казаха, че не могат да не говорят за това, което са видели и чули.

Като следваща стъпка, властниците затвориха и подложиха на измъчване някои от учениците. Това също нямаше никакъв траен ефект. Когато бяха освободени, учениците продължиха да говорят с още по-голяма смелост за Христос.

Най-после, Ирод Агрипа, управителя на Ерусалим, арестува апостол Яков, братът на Йоан и го предаде на екзекутиране. Той възнамеряваше още да предаде и Петър на смърт. Но в ущърб на Иродовите планове, арестуването му съвпадна с пасхалните празници. Зачитайки юдейските традиции, той не искаше да екзекутира апостола по време на пасхалната седмица, така че Петър беше оставен да прекара няколко дни в тъмницата, преди да загуби главата си.

За да бъде сигурен, че другите християни няма да се съобщават със своя водител, Ирод взе особени мерки за сигурност спрямо Петър. Беше наредено на шестнадесет римски войници да го охраняват строго. Един беше свързан с верига за лявата му китка, а друг за дясната. Караулна стража пазеше входа към килията.

Петровите Братя-християни не се събраха заедно за да планират евентуално освобождаване от тъмницата. Те знаеха, че всяка човешка тактика би била безплодна. Вместо това те се молеха. Но Петър си оставаше в тъмницата и денят на съдът и изпълнение присъдата му наближаваше.

В навечерието на насрочения съдебен процес и екзекуцията, християните се срещнаха в дома на Мария, майката на Йоан Марко за да прекарат цялата нощ в бдение и молитва. Петър с пълно доверие в Христос, както за живот така и за смърт, спеше между своите стражи.

Внезапно ангел Господен се появи и светлина озари килията. Той разтърси Петровото рамо и го събуди.

"Ставай бързо!" каза му той, и веригите паднаха от ръцете му.

Тогава ангелът му каза, "Облечи дрехите и обуй сандалите си." и Петър стори така. "Сложи връхната си дреха и ме последвай," пак му каза той. Петър го последва извън затвора, но не считаше, че това което прави ангелът е действителност; той мислеше, че вижда видение. Те преминаха през първата и втората стражи и дойдоха до желязната порта водеща към града. Портата им се отвори от само себе си и те минаха през нея. Когато бяха изминали една дължина на улична пресечка, внезапно ангелът го остави. /Деяния 12:7-10/.

Объркан, Петър се огледа около себе си. Това истинско ли беше? Свободен ли беше? Ангелът беше ли наистина отворил онези врати на затвора? Когато прозря пълната истина, той тръгна по един пряк път към събраните вярващи.

Една слугиня отговори на почукването му. Чувайки гласа му, тя възкликна от радост и изтича обратно при молещите се светии да им каже новината, че молитвите им са отговорени.

"Ти си полудяла," казаха й те. Когато тя настояваше, че всичко е точно така, те си казаха, "Трябва да е неговият ангел."

Петър, обаче, продължаваше да чука и когато отвориха вратата и го видяха, останаха поразени. /ст. 15, 16/.

Първите християни не бяха по-склонни от съвременните християни да мислят, че Бог по чудотворен начин ще промени обстоятелствата в отговор на молитвата им, но те все пак се молеха. И Бог възнагради тяхната някак непълна вяра - не като им изпрати утешителни видения, но като промени историята.

След това аз потърсих стихове, които свидетелстваха за Божията сила да променя сърцата на хората.

Бог имаше силата да направи от плахия Мойсей водач /Изход 3-4/, който да смекчи жестокото сърце на фараона /Изход 11:1-8/, да запази обезсърчения Илия от желанието за смъртта /3 Царе 19:15/, да обърне фанатизираният гонител Савел в един всесветски апостол /Деяния 9:1-31/.

Като се връщаме отново на апостол Петър, ние виждаме огромната разлика, която Божията сила предизвика в живота му. Докато беше в затвора, Петър беше така изпълнен с вяра и мир, че можеше да спи дълбоко, въпреки, че очакваше да бъде убит на следващия ден. Десет или петнадесет години по-рано Петър беше съвсем друг човек.

Когато Исус беше заловен посред нощ и влачен пред граждански и религиозни власти, повечето от учениците се разбягаха уплашени. Петър, за негова чест, последва своя Учител чак до двора на първосвещеника. Но там изгуби куража си. "Те ще го убият", помисли си той, "и тогава ще започнат да търсят приятелите Му. По-добре да се прикрия."

И така, Петър уплашен за живота си, макар че никой не беше го застрашил, неуспешно се опита да преправи акцента си и да убеди група слуги, че няма никаква връзка с Исус.

Исус знаеше, че Петър ще се отрече от Него. Той знаеше също така че Петър страхливецът, чрез всемогъщата сила на Бога, щеше да стане Петър канарата, първият главен водител на християнската църква /Матей 16:18-19/. "Симоне, Симоне," каза Му Исус в самата нощ на арестуването и отричането, "Сатана поиска да ви пресее като жито. Но Аз се молих за теб, Симоне, да не пропадне вярата ти. И когато се обърнеш, утвърди братята си" /Лука 22:31, 32/.

След разпятието Петър беше съкрушен човек. Той не можеше да се възстанови от само себе си. Само Божията сила можеше да го промени. И тя го направи, както виждаме навсякъде в книгата Деяния.

Когато изучавах Божията сила в живота на човеците, аз още веднъж бях убеден, че Бог проправя път там където си иска - в живота на всеки когото желае да промени. И си напомних, че това се е случило в историята, не в митологията.
СЪЩИЯТ ВЧЕРА, ДНЕС И ЗАВИНАГИ

Аз проучвах тези пасажи защото не исках просто да се съглася с доктрината за Божието всемогъщество /това бях вече направил/; Аз исках да я притежавам, което е съвсем различно нещо. Исках да мога да кажа, "Не ме е грижа какво мислят другите. Не ме е грижа за мненията на учените. Аз вярвам, че Бог е засвидетелствал своето всемогъщество в историята."

Но едно нещо е да притежаваш доктрината за Божието всемогъщество в историята; съвсем друго е да притежаваш доктрината за Неговото всемогъщество днес, в моя роден град, върху моите проблеми и грижи. За да вярвам това, аз трябва да вярвам, че Бог не се променя, че е неизменим.

Доктрината за Божията непроменимост е твърдо установена чрез библейски пасажи, като Малахия 3:6: "Аз, Господ не се изменям"; или Евреи 13:8: "Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги." Бог не се е променил. Той не остарява и силата му не отслабва. "Не знаеш ли? Не си ли чул? Господ е вечния Бог, Създателят на земните краища. Той не се уморява и не отслабва" /Исая 40:28/. Ако е бил способен да управлява природата, да променя хората и обстоятелствата, Той и сега е в състояние да направи тези неща

Бог може, Той е способен - Библията многократно повтаря тези думи. Може да спаси трима от Своите последователи от една огнена пещ /Данаил 3:17/. Може да спаси Данаил от зъбите на гладните лъвове /Данаил 6:20-22/. Може да даде дете на деветдесет и девет годишната Сара /Римляни 4:18-21/. Може да даде на Своите последователи всичко от което се нуждаят /2 Коринтяни 9:8/. Може да спасява напълно онези които идват при Бога чрез Исус /Евреи 7:25/. "Може да направи несравнимо повече от това, което искаме или мислим" /Ефесяни 3:20/.

Бог може. Също както Той е врязал тази истина в моето сърце, така и аз съм врязал тези думи в един къс дърво, който държа на лично място за да го виждам когато коленича да се моля. Аз ценя този напомнящ предмет, защото молитвата ми би била безплодно упражнение, ако не вярвах, че Бог може да ми отговори.

Каквото и да ви струва притежаването на доктрината за Божието всемогъщество, направете го. Докато не я притежавате, вие ще сте един страхлив молител. Ще изразите няколко желания на коленете си но няма да можете да постоянствате в молитва докато не познаете в сърцето си, че БОГ МОЖЕ.

Един "молитвен войн" е личност, която е убедена, че Бог е всемогъщ - че Бог има силата да направи всичко, да промени всеки един и да повлияе на всички обстоятелства. Онзи, който истински вярва това, отказва да се съмнява в Бога.

В глава втора видяхме, че Бог силно желае да излее Своите добри дарове върху нас. Сега вече знаем, че Той не само желае, Той е способен да ни благослови отвъд нашите представи. Но някои от нас все още се колебаят, нежелаещи да се явят непоканени в присъствието на Царя на универса.

Не се колебай повече! Бог е отправил към теб чрез Христос, една лична покана да се обръщаш към Него по всяко време. Всъщност, невъзможно е да се явиш в присъствието Му непоканен, защото Словото Му ни казва да се "молим непрестанно" /1 Сол. 5:17/.

Ако все още не си християнин, Исусовата покана звучи така: "Дойдете при мен всички вие, които сте отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго на себе си и научете се от Мен, защото съм кротък и смирен на сърце, и ще намерите спокойствие на душите си /Матей 11:28, 29/.

Ако вече си Божие чадо, поканата е широко отворена. Можеш да се молиш за всичко: "Не се безпокойте за нищо но във всяко нещо с молитва, молба и благодарение, представяйте просбите си пред Бога" /Филипяни 4:6/.

Не трябва да си боязлив: "Нека пристъпваме с дръзновение пред трона на благодатта за да получим милост и намерим благодат, които да ни помогнат във времето когато се нуждаем" /Евреи 4:16/.

Макар да се молиш в Исусовото име, можеш да си сигурен, че просбите ти достигат пряко до Бога: "Не казвам че Аз ще умоля Отца за вас. Не, защото сам Отец ви обича"/Йоан 16:26, 27/.

Би било глупаво да не приемеш Божията покана: "Нямате, защото не искате от Бога" /Яков 4:2/.

Когато приемеш Божията покана, започват да стават чудеса. Няма да повярваш промените, които ще настъпят в живота ти - в брака ти, в семейството ти, в кариерата ти, в здравето ти, служенето ти, свидетелстването ти - щом веднъж бъдеш убеден с цялото си същество, че Бог желае, че Бог може и че те е поканил да дойдеш пред Неговия благодатен трон и да работиш чрез молитва.
В ОЧАКВАНЕ "ДА ПОЗВЪНИШ"

Бог се интересува от молитвите ти, защото Той се интересува от теб. Всичко, което има значение за теб, има предимство пред Неговото внимание. Нищо друго в универса няма такова значение за Него, както това, което става в твоя живот днес. Не трябва да му се натрапваш за да спечелиш вниманието Му. Не трябва да прекарваш дълги часове на коленете си или да се самобичуваш или да стоиш гладен за да Му покажеш, че наистина правиш нещо. Той е твоят Баща, който иска да чуе това, което Му казваш. Всъщност, Той те очаква "да Му позвъниш".

Ако някое от моите деца някога би ми се обадило по телефона и би казало: "Татко, много, много те моля, с цялото си сърце те умолявам да чуеш скромната ми молба," щях да кажа, "Достатъчно. Тук не е нужно повече красноречие. Какво в моя живот е по важно от теб? Кое ми доставя по-голямо удоволствие от посрещането на твоите нужди? Какво мога да направя за теб?"

"Ела при Мен," казва Бог. "Говори ми. Сподели с Мен всичките си тревоги. Аз живо се интересувам от теб, защото Аз съм твоят баща. Аз мога да помогна, защото всичката сила /власт/ на небето и земята е Моя. И Аз слушам много внимателно, с надеждата да чуя гласа ти."