Първа. Божието присъствие, божията сила

Глава тринадесета

Долавянето или чуването напътствията на Светия Дух е жизнено важно за един здрав християнски живот. Духът ни подбужда да приемем Божието предложение за спасение, уверява ни, че сме членове на Божието вечно семейство, насърчава ни да растем и ни води по пътя, който Бог е избрал за нас. Но често, когато Духът прави опит да се свърже с нас, намира линията заета.

Онези, които са истински заинтересовани да чуят Божия глас, трябва да платят една цена: те трябва да се подчинят на дисциплината да замълчат пред Бога. Това не е лесна задача, но то е съществено. Псалм 46:10 казва, "Замълчете и знайте, че Аз Съм Бог."

Исус разви дисциплината на замълчаване пред Бога, въпреки Своя крайно зает живот. Тълпи народ Го следваха където и да отиде. Всеки ден Той проповядваше, поучаваше и изцеляваше. Трудно му беше да намери време да се моли насаме и трябваше да става рано преди зората за да го прави. "Много рано сутринта, когато беше още тъмно, Исус стана, напусна къщата и излезе на едно самотно място, където се молеше." /Марко 1:35/.

Времето за мълчание и усамотение беше важно за Исус. В такива моменти на уединение, Той не само изливаше сърцето си пред Отец, но също така и усърдно Го слушаше. Той имаше нужда от утехата, напътствието, утвърждението и уверението на Своя Отец. Поради постоянното ръководство, което получаваше от Отец, Той имаше определеност в стъпките Си. Хората около Него виждаха Неговата увереност и сигурност и бяха удивени "защото ги поучаваше като един който има власт" /Марк 1:22/.

Ако Исус беше единствената личност спомената в Писанието, която си е отделяла време за да слуша Божия глас, пак щяхме да имаме един силен пример за следване. Но Той не е единствен. Цар Давид, автор на много от Псалмите, "влезе и седна пред Господа." Пророк Исая, преди да поеме едно изключително трудно поръчение от Бога, слушаше Божия глас в храма /Исая 6/. Апостол Петър "отиде на къщния покрив за да се помоли" по обяд, и Бог му говори там /Деяния 10:9-20/. Писанието е пълно с примери на човеци, които са отделили време да слушат това, което Господ е имал да им каже.
СИЛА ОТ УЕДИНЕНИЕ

Божията сила е на наше разположение, когато дойдем при Него в уединение, когато се научим как да концентрираме и съсредоточаваме сърцата си и да стоим в безмълвие пред Него. Когато усвоим дисциплината на тихото очакване пред Него, откриваме че напътствията Му достигат до нас ясно и с малко примеси.

Ето защо аз съм се предал на практиката да прекарвам от половин до един час всяка сутрин на уединено място с Господа. Не правя това за да получа отличие от Бога. Правя го защото се изморих твърде много от водене на един непроверяван, неизпитван живот.

Правех опити да се моля и да получа Божиите напътствия в движение. Но за мен стана очевидно че темпото на моя живот надвишаваше капацитета ми да го анализирам. Изтощаваше ме това постоянно действие без достатъчно време за размисъл върху направеното. В края на деня се питах дали работата ми въобще има някакъв смисъл.

Така че, развих мой собствен дисциплинен подход към замълчаването пред Бога. Това е единствената духовна дисциплина, с която никога не съм могъл да се разделя и не съм изкусен да я изоставя, защото тя е направила живота ми толкова много по-богат.

След като размишлявам върху предишния ден и напиша молитвите си, духът ми е спокоен и възприемчив. Тогава написвам едно "С" означаващо слушам на листче хартия и го ограждам с кръгче. После сядам спокойно и просто казвам, "Сега, Господи, аз те поканвам да ми говориш чрез Светия Си Дух."

Моментите на общение с Бога, които следват, са стойностни, пълни със значение. Ето от тук идва действителното християнство. Не от молитви в движение, не на християнски концерти или конференции, не от моето пътуване насам и натам, макар да съм ангажиран с проповядване.

Никой не може да стане действителен християнин при един постоянен режим на активност. Силата идва от недрата на тишината; мощта произхожда от пазвите на уединението. Решенията, които променят насоката на целия ви живот, идват от Светая Светих на душата, вашето време на замълчаване пред Бога.

Харесвам моя начин на успокояване ума ми и подготовката ми да чуя Бог да ми говори; той ми действа добре. Но известно ми е, че не с всеки ще бъде така. Някои хора не могат да понасят да напишат нещо, камо ли /да не говорим за/ дневници и молитви. Те може да предпочитат да говорят тихо на Бога. Някои се чувстват по-добре в медитирането без да написват или казват и дума. Други "идват пред Него с радостни песни" /Псалм 100:2/.

Важното е не да се следва един конкретен метод, а да намерите начин, който ще дава резултат за вас. Привичен образец, способ, който ще успокои летящите ви ум и тяло, ще смекчи сърцето ви и ще ви направи способен да чуете Божия тих и нежен глас. После, когато сте концентриран и съсредоточен върху Бога, поканете Го Той да ви говори.

Имам няколко въпроси, които редовно задавам на Бога.

- Коя е следващата стъпка в развитието на моя характер. Почти винаги чувам отговор на този въпрос, понеже все има по някой ръб, който Той се опитва да отстрани от живота ми.

- Коя е следващата стъпка със семейството ми с Лини и децата. И в тази област получавам доста преки насоки. Съпругата ми е невероятно готова да ме подкрепя и Бог казва: "Ти трябва по-добре да й отвърнеш. Опитай се да й услужваш тъй ентусиазирано, както тя ти услужва”.

- Коя е следващата стъпка в служебния ми живот? Нямам си представа как свещенослужители могат да съществуват без да слушат Божия глас. Повечето от творческите ми идеи за проповеди, програми и нови направления идват от утринното ми време с Него.

В зависимост от вашето положение, вие бихте могли да запитате:

- "Коя е следващата стъпка в моето призвание?"

- "В каква посока трябва де се придвижват моите контактни отношения?"

- “Какво трябва да направя за децата си?"

- “Как трябва да продължа образованието си?”

- “Как трябва да планирам даванията си?"

Каквото и да запитате Господа ще останете учудени от начинът, по който ви води. Щом веднъж сте успокоен и смекчен пред Него, в очакване да ви говори, Той ще напомни някой стих в ума ви или ще ви води чрез вашите мисли и чувства. Като построите дисциплината на смълчаването /притихването/ в живота си, ще намерите, че тези интимни моменти в Божието присъствие стават невероятно скъпоценни за вас.

Да предположим, че веднага след прочитането на тази глава, вие оставите книгата и успокоите духа си пред Бога. Чакате докато се концентрирате върху Него и тогава казвате: Говори, Господи, защото слугата ти слуша" /1 Царе 3:9/. В тишината и уединението, какво би могъл Бог да ви каже?

На някои търсители Бог би могъл да каже, "Достатъчно си чел християнски книги и си ходил на християнски събрания. Сега е време да станеш християнин. Ела при Мен, покай се от греха си и влез в едно основано на вярата отношение с Мен."

На онези, които вече са направили тази стъпка, Той би могъл да каже: "Възвърни се при Мен. Ти доста падаше и се луташе. Това беше един дълъг сезон на духовна суша. Хайде да подновим запознанството си. Да възстановим нашата дружба!"

На такива, които имат изпитания Той би могъл да предложи думи на утешение: "Аз съм точно тук. Знам те по име и познавам болката ти. Искам да ти дам сила, затова довери ми се."

На други, останали верни в трудности, би могъл да каже, "Аз съм много доволен от вас! Радвам се, че оставате верни в лицето на такива борби и трудности. Издръжте докрай!"

А към още други вестта би могла да е: "Последвай Моето водителство и приеми риска. Опитай тази нова посока. Посрещни това ново предизвикателство. Върви с Мен към нови хоризонти."

Вестта ще бъде съобразена с личните нужди на индивида, но централната истина е сигурна: ние служим на един Бог, Който е говорил в историята, Който още говори и днес и Който иска да ни говори.

Ами ако не последва никакъв отговор?

Понякога когато спокойно чакам Бог да заговори, чувствам пълно мълчание от страна на небето. Като че ли там няма никой. Чувствал съм се много глупаво в такива случаи. Дали зададох погрешен въпрос? Не трябваше ли да очаквам отговори? Бог слушаше ли наистина?

След като размисля по това, стигах до заключението, че не трябва да се чувствам разстроен, ако понякога Бог намери за добре да запази мълчание. Той е живо Същество, не отговаряща машина и говори тогава, когато има нещо да каже.

Понякога питам моята съпруга, "Има ли нещо, което имаш да ми кажеш и което не сме имали време да обсъдим?" Въпросът ми дава на Лини възможност да ми каже всичко, каквото иска, но той не я задължава да говори. Понякога тя казва: "Не, нищо особено." И това е чудесно. В повечето случаи, обаче, тя има какво да ми каже - също както и Бог, когато Го поканя да говори.
НАСТРОЕНИ ЗА БОЖИЯ ГЛАС

Зная, че днес Бог продължава да говори на своя народ, и съм убеден, че има две причини, поради които не чуваме Неговия глас по-често. Най-очевидната причина, е че ние не се вслушваме в него. Не си планираме време за смълчаване, което прави връзката възможна.

Бъдете честни със себе си. Кога изключвате телевизора, радиото, електронните игри и не слушате нищо по-шумно от бръмченето на хладилника? Кога изключвате шумното движение, което е в ума ви и забравяте числата, машините, думите плановете или каквото и да е, което заангажира будната ви мисъл? Кога ставате спокойни и сте на разположение на Бога? Кога формално Го поканвате да ви говори?

Вграждате ли дисциплината на уединението в центъра на вашия план за деня? Опитайте го! Като всяко ново начинание, отначало може да изглежда несръчно. Постепенно то ще стане по-естествено, и евентуално вие ще почувствате липса, ако не осигурите място за уединение всеки ден.

В допълнение към извайването блокове от време за да слушате Бога, държите ли ухото си настроено на Неговата вълна всеки ден? Един мой приятел има служебна кола снабдена с едно AM-FM, радио, CD player, телефон и мобилно комуникационна връзка, които контролира на много ниско децибелно ниво, когато е в колата. Често сме се возили заедно, разговаряли сме и слушали музика, когато внезапно той ще посегне надолу, ще вземе микрофона и ще каже: "Тук съм, какво има? При всичкия друг шум в колата, аз никак не мога да чуя сигнала на мобифона. Но той е настроил ухото си към него. Способен е да провежда разговор, да слуша музика без нито за момент да загуби в мисълта си евентуалния сигнал и го пропусне, когато прозвучи.

Възможно е да се развие подобна чувствителност за тихия и нежен глас на Светия Дух. Възможно е да бъдеш настроен през целия ден, даже когато вършиш ежедневната си работа, на вълната на Божите тихи нашепвания. Това означава да "живееш по дух" /Галатяни 5:16/.

Тези, на самото място, подтици не са заместители на нефорсираното и спокойно време с Бога. Всъщност, те имат тенденцията да се проявяват в мен само когато редовно отделям време за затихване и уединение. Но когато дойдат, те са чудесни.

Пътувате с колата си по повикване за някаква продажба и почти от никъде чувствате как Бог чрез Светия Си Дух ви казва, "Не се ли радваш, че си Мое дете? Не си ли щастлив, че имаш дом на небето? Не си ли щастлив, че сега Аз съм с теб? Не се ли чувстваш сигурен и в безопасност в Моето присъствие?" Когато сте в процес на една такава комуникация, целият свят изглежда, че изчезва, колата ви става светилище и оставате само вие с Господа в радостно общение. Как могат да живеят хората без такива моменти, не разбирам.
СЛУШАЙ И БЪДИ ПОСЛУШЕН

Другата причина, поради която може да не чуем Божия глас е защото не планираме нищо за това. Бог говори, ние слушаме, кимаме с глава си казваме, "Колко интересно!" Но ако не последваме водителството на Светия Дух, Той може да не намери за необходимо да продължи да говори. Следващата глава е посветена изцяло на различаване Божия глас и решаване да бъдем послушни.

Онези хора, които създават удобни случаи на Светия Дух да им говори, знаят, че християнският живот е продължително приключение. Той е пълен с изненади, вълнения, предизвикателства и тайни. Ако отворите умовете и сърцата си за Божите напътствия, ще останете удивени от онова, което ще направи. Той прави опити да се съобщава с вас по-често, отколкото знаете. Нямате представа колко по-богат и по-пълен, колко много по-вълнуващ и по-ефективен ще бъде животът ви, когато веднъж вземете решението да замълчите, да узнаете и да се подчините на Божиите напътствия.
Глава четиринадесета

КАКВО ДА ПРАВИМ С ВОДЕЩИТЕ ВНУШЕНИЯ?

Преди няколко години, след една особено изтощаващо събрание, се качих в колата си и тръгнах от църковната зона за паркиране по посока на изходния път. Когато тръгнах надолу по пътя, с периферното си зрение забелязах, че някой върви към мястото на паркинга. В онази част от секундата, аз получих едно внушение, което според мен беше водене от Бога - да отида и предложа някаква форма на помощ на лицето, което току що бях отминал.

Първоначалният ми отговор беше, Защо? Лицето не изглеждаше да има някакви трудности. Следващият ми отговор беше. Защо аз? Аз вече бях извършил моята работа за него ден - изучаване, работа върху една проповед, съветване с хора и накрая провеждане едно събрание. Исках да си отида у дома.

Така че продължих да карам, размисляйки върху моето непослушание към това малко водещо внушение ат Бога. Но Светият Дух настояваше. По времето когато бях стигнал до входния знак, почувствах такова безпокойство в духа си, че си казах, "Не мога повече да издържам това. Непослушанието причинява повече стрес, отколкото ако просто обърна и послушам, въпреки, че съм уморен и не знам защо трябва да правя това".

И така, върнах се отново на входния път, спрях до лицето, което още вървеше на юг и непохватно казах, "Имате ли нещо, с което да ви услужа? Да ви закарам ли до колата ви?" /Нашата зона за паркиране е голяма и често хората забравят къде са паркирали колата си/.

Жената, която не бях виждал никога преди, с радост прие предложението ми. Точно когато щеше да ми благодари и излезе от колата, тя каза: "Имаше едно съобщение в бюлетина тази вечер, относно нуждата от административна помощ в църковната канцелария и аз имам чувството, че Бог ме води да подам молба за тази длъжност. Вие какво мислите?"

Обсъдихме накратко въпроса и след това всеки си отиде у дома. През онази вечер нямах никаква представа как предлагането на помощ на лице, което вероятно не се нуждаеше от нея, щеше да засегне живота и служенето ми. Както излезе, жената се присъедини към нашия персонал и отдаде вярна служба в продължение на почти десет години. Питам се, какво би станало, ако не бях послушал онова водещо внушение.
ЛИЧНИ ПОДТИЦИ

Веднъж присъствах на една конференция в южна Калифорния, където по някаква странна причина почувствах по средата на един следобед, че трябва да посетя един цех /работилница/, към който имах много малък интерес. Цехът беше в отделно здание и отивайки натам, срещнах един младеж и завързах разговор с него.

По време на разговора, бях впечатлен от неговия кротък дух и долових, че Бог свързваше сърцата ни в едно. В течение на няколко месеци, ние си кореспондирахме и след това взаимно си направихме посещения. Евентуално, той се присъедини към църковния ни персонал и стана един от най-успешните млади проповедници в страната.

Когато Бог ни казва да пишем на това лице или да се запознаем с онова лице, или да подаряваме толкова много пари, да започнем това или да спрем онова или да споделим трето нещо, това не ни изглежда да има смисъл. Някои от най-важните решения в моя живот са изглеждали безсмислени от светска гледна точка. Но аз съм научил, че не мога да не отговоря на Неговото водещо внушение.

Една сутрин, една сестра, старейшина в моята църква ми се обади по телефона и каза, "Чувствам се подбудена да ти се обадя. Имаш ли затруднения или нещо подобно?"

"Не, доколкото ми е известно," казах аз.

"Добре," каза тя, "Аз просто съм послушна на Господа. Исках да ти се обадя и те окуража."

Доволен бях, че ми позвъни, макар че никой от нас не знаеше точно защо. Аз никога не възразявам срещу това да бъда насърчаван и бях радостен, че тя е проявила послушание спрямо Светия Дух. Когато Бог ни казва да направим нещо, доколкото е в границите на Писанието, не е необходимо да го разбираме. Всичко, което е нужно да направим е да бъдем послушни и да имаме доверие в Бога, за да употреби послушанието ни в изпълнение на Своята воля.

Водещите внушения са силно лични явления. Вие ги имате и аз ги имам, но ако не ги споделим, никой не знае какво правим с тях. Аз бих могъл и да не послушам онзи подтик да помогна на жената в зоната на паркинга, и никой не би узнал. Бих могъл да потисна чувството, че трябва да отида в работилницата, която не ме интересуваше и никой не би написал доклад за нея.

Всъщност, ако не бях обърнал внимание на онези нашепвания, никога нямаше да знам, какво съм пропуснал. Как можех да знам, че лицето в зоната на паркинга е точно способната административна помощничка, от която персонала ни имаше нужда? Или че по пътя си за работилницата ще се натъкна на най-добрия млад служител за моята църква?

Бих могъл да разкажа редица случки за водещи внушения, които Бог е отправил към мен и към други. Бих могъл да опиша драматичните ефекти от вслушване в Божието водене - или в игнорирането му. Но такива описания може да надхвърлят рамките на тази тема. Действителният въпрос е този: Какво ще направите вие с водещите внушения, които получавате?
ДАЛИ НАИСТИНА Е ОТ БОГА?

Когато повдигам този въпрос, хората често ми отвръщат с друг въпрос. "Аз вярвам в напътващите внушения", казват те. "Имам желание да ги послушам. Всъщност често съм го правил. Но аз знам, че има и други свободни духове в този свят и те не всички са свети. Знам и това, че мога да приема моите лични силни желания за желания на Светия Дух. Как мога да бъда сигурен, че едно такова внушение е наистина от Бога?

Това е един стойностен въпрос. Библията ни предупреждава, че Сатана, злият, е способен както да произвежда свои собствени внушения с рушителни цели, така и да осуетява Божиите внушения в живота ви.

Павел писа на Тимотей, "Духът ясно казва, че в последно време някои ще изоставят вярата и ще последват измамливи духове и бесовски учения" /1Тим. 4:1/.

Тези лъжливи духове, може да изглеждат като прояви на Божията сила. Йоан говори за "демонски духове, вършещи чудодейни знамения," /Откровение 16:14/, а Исус предсказа, че лъжехристи и лъжепророци" ще правят велики знамения и чудеса за да измамят даже и избраните, ако това е възможно" /Матей 24:24/.

Не винаги е лесно да се различат злите духове от Божиите служебни духове, ангелите. Както Павел посочи, "Сам Сатана се представя на светъл ангел" /2 Коринтяни 11:14/. Затова, много важно е да знаете произхода на внушенията идващи в ума ви.

Адам и Ева последваха едно внушение да увеличат знанието си като изядат един привлекателен плод и така обрекоха човешката раса на мрак и мизерия. /Битие 3/. Цар Давид последва едно влечение да се сближи с една красива жена на военен мъж и това му струваше загубата на най-добрия генерал и един от синовете му /2 Царе 11:12/.

Кой в действителност е виновен за убийствената омраза, която разделя католици и протестанти в северна Ирландия, евреи и араби в Ерусалим, Иракци и Иранци в Персийския залив, сърби и хървати и мюсюлмани в Босна?

Кой водеше Лии Харви Освалд, когато застреля президента Кенеди, или Иди Амин да изсели много от съотечествениците си в Уганда, или един взвод от американските GIS да изколи жените и децата на Май Лай? Кой води членовете на Ку Клукс Клан да хвърлят камъни и бутилки по своите ближни, понеже кожата им е по-тъмна от тяхната?

И кой води мен, да изричам думи, които нараняват, да бъда арогантен, да оцветявам истината? Кой ме подтиква да се грижа по-малко за служене на другите отколкото за моя личен напредък и задоволяване?

В Ефесяни 6:10-18 Павел ни напомня, че в универса се води война. "Вземете Божието всеоръжие, за да можете да устоите против замислите на дявола. Понеже нашата борба не е срещу плът и кръв, но против управителите, началствата и властите, на този свят на тъмнината и против духовните сили на злото в поднебесното царство" /ст. 11,12/.

Тази война се води на духовното полесражение на нашия мисловен живот. Когато Бог води хората за Своя слава и тяхна полза, Сатана прави всичко, което е по силите му да разруши Божието дело и да подкопае Неговата дейност в живота на човеците. По силата на тази духовна война, възможно е някои от идеите, които идват в главите ни да произхождат не от небето, а от пъкъла.

Има само два начина да се отговори на дяволските водещи внушения: бягство или съпротива. "Отбягвай злите желания на младостта", каза Павел на младия Тимотей /2 Тимотей 2:22/. А Яков писа в /Яков 4:7/: "Съпротивете се на дявола и той ще побегне от вас".

Но как можете да определите откъде идва едно внушение?

В 1 Йоан 4:1 четем: "Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога, понеже много лъжепророци излязоха по света." Ще предложа три критерии, по които да изпитвате внушенията, които получавате.

Всички внушения, които идват от Бога са съгласни с Неговото Слово, Библията. Най сигурният начин да проверим източника на едно водещо внушение е да го проверим спрямо Писанието. При моите контакти с хората в моята църква, почти всеки месец някой ми казва, че бива подбуден да изневери на своята съпруга. Той мисли, че е воден към жената избрана от Бога за него и че сегашният му брак е жалка грешка - даже грях. Той ми казва, че единственият начин да извърши Божията воля е да се покае за греха си и да свърже живота си с жената, за която е трябвало да се ожени първия път.

Разсъжденията са често много софистични, но крайната линия е винаги една и съща - хората искат да се разведат със партньора, с който са били свързани в свято бракосъчетание, за да се оженят за други, които изглеждат по-привлекателни. Това не е внушение от Бога: Мога да заявя това недвусмислено. Чуйте какво казва Бог:

Радвай се с жената на младостта си... и бивай пленен от любовта й. Защо, сине мой, да бъдеш пленен от блудница? /Притчи 5:18-20/.

"Господ вече не внимава на приносите ви и не ги приема благосклонно от ръцете ви. Вие питате, Защо? Защото Господ стана свидетел между теб и жената на младостта ти, понеже си постъпил невярно с нея, макар че ти е съпруга, твоя заветна другарка... "Аз мразя напускане, казва Господ Бог на Израиля. /Малахия 2:13-14,16/.

Едно внушение за неверност към съпругата ви, никога не е от Бога. Не е от Бога и мисълта да си послужите с измама при изпит. Да ощетите друг при сделка, да разпространите зловредни слухове, да измамите родителите или децата си, или да направите каквото и да е друго нещо, забранено от Писанието.

Ако внушението е противно на Библията, то очевидно идва от не свят дух. Наречете го сатанинско и го отхвърлете изобщо. Няма друг християнски начин за постъпване с едно водещо нашепване или внушение.
СЪГЛАСНИ С БОЖИИТЕ ДАРБИ

От друга страна едно внушение може да е съгласно с Божието Слово и пак да не е дадено от Светия Дух. Например, нищо в Библията не забраняваше на Исус да превърне камъните в хлябове, както дяволът Го подбуждаше да направи. Той имаше други причини да откаже сатанинските внушения.

Ако едно внушение за действие не е противно на Писанието, тогава е време да погледнем към втория критерий: Божиите внушения обикновено са съгласни с личността, която Бог е направил от вас.

Според както някои хора изглежда, да приемат, Бог създава една личност с известни дарби и след това очаква тя да блесне в напълно несъответстващи на това области. Срещал съм се с хора, които обожават математиката и компютрите и се справят много добре в тези области, но те приемат, че Бог ги води към музиката или теологията.

Други личности, които се чувстват добре на открито и не живеят пълноценно ако не са сред природата, все пак си внушават, че Бог ги води в центъра на града към служба в един офис девет на пет метра на тридесет и петия етаж на някой небостъргач.

Срещал съм дори хора, които се чувстват неудобно сред децата, и все пак мислят, че Бог ги насочва към учителска дейност в някое училище.

Питам тези хора, "Защо мислиш, че Бог ще те води към нещо, което противоречи на това, което те е направил да бъдеш? Защо ще те устройва за една цел, а после ще те кара да постигаш друга?

Нашият Бог е последователен. Той е главният оркестратор и синтезатор на универса. Наистина, Той обича да разгръща способностите ни и да разширява потенциала ни и това често включва едно водене в непознати пътеки. Това, все пак обаче, не означава, че Той пренебрегва нашите дарби и вродени интереси. Най-после, Той ни ги е дал на първо място, за да можем да Му служим по-успешно! Не, но усилва естествените ни дарби и гради върху тях.

Ако чувствате едно влечение, което изглежда напълно в разрез с това, което Бог ви е направил, съветвам ви да го изпитате много внимателно. Кара ли ви Бог да вършите това трудно нещо, просто защото няма никой друг, който да го извърши? Иска ли от вас да се прехвърлите в нови области за да могат уникалните ви дарби да се увеличат? Или, това може би не е едно боговдъхновено внушение, изобщо, но по скоро едно отклонение от задачата, която Бог ви е дал да вършите?
ИЗМЕРЕНИЕТО НА СЛУЖЕНЕТО

Трето, Божите внушения обикновено включват служене. Намирам, че много фалшиви внушения са твърде лесни за различаване, защото те са за лично облагодетелстване и самоизтъкване. Без изключение - късно през януари или рано през февруари, когато средният запад се сковава от дълбок мраз, аз чувствам странно, но принуждаващо желание да основа една църква в Хонолулу.

Един разстроен човек ми се обади наскоро и каза: "Старейшина съм в моята църква от тридесет години и видях много пастири да идват и да си отиват. Бих искал да знам, защо всеки от тях се чувстваше подтикнат да напусне тази църква, когато другаде го поканеха и му предложеха повече пари, по-добри условия и облаги, по-голям обслужващ персонал и по-голяма къща. Не знам пастир, който да се е почувствал привлечен от по-малка църква, по-малка заплата и по-малко облаги."

В течение на годините, достигнах до разбирането, че ако едно внушение обещава лесни пари, слава о, извънредни печалби и развлечения, аз трябва да си отварям очите. Благополучието е опропастило повече хора, отколкото служенето и злочестините ще направят някога. От друга страна, аз обикновено мога да почувствам, че едно водене е от Светия дух, когато то ме призовава да се смиря, да послужа на някого, да насърча някого или да подаря нещо. Злият много рядко би ни внушил да направим такива неща.

Ето какво каза Павел на Ефеските старейшини за едно от своите внушения: "Сега, заставен от Духа, аз отивам в Ерусалим, без да знам какво ще ми се случи там. Знам само че във всеки град Светият Дух ме предупреждава, че ме очакват затвори трудности /Деяния 20:22,23/. От Павел не се искаше да направи нещо противно на неговите дарби - по целия път до Ерусалим той щеше да проповядва евангелието и да укрепява младите църкви. От него все пак беше поискано да пожертва сигурността и удобството заради царството.

Не всяко водене от Бога ще включва болка и жертва, но очаквайте, че твърде често Божиите водещи внушения ще означават мъчителни решения, които изпитват границите на вярата ви и ви заставят да посрещнете крайните резултати на живота на своята глава. Много от Божиите внушения ще ви изправят пред избора да ви е удобно или да градите благочестив характер, да печелите пари или да търсите първо Божието царство, да сте победител в очите на света или да сте победител в очите на Бога.

Затова, ако едно внушение ви обещава за една нощ здраве, богатство, удобство и щастие, бъдете предпазливи. Бог подтикна Исуса към един кръст, не към корона. И въпреки това, този кръст накрая се оказа портата към свобода и прощение за всеки грешник в света. Бог иска също така от нас, като последователи на Исус, да носим кръст. Парадоксално, в носенето на този кръст, ние намираме и свобода и радост и удовлетворение.
НАПРЕДВАЙТЕ ПРЕДПАЗЛИВО

Така можем да обобщим, че едно внушение е вероятно от Бога, ако е съгласно със Словото, ако отговаря на вашите данни и характеристики като личност и ако изисква някаква жертва или стъпки на вяра. Нека добавя някои думи на предупреждение:

- Ако едно внушение изисква от вас да вземете голямо, променящо живота решение в един много кратък период от време, съмнявайте се в него.

- Ако едно внушение изисква от вас да затънете дълбоко в дългове или да поставите някой друг в положение на неловкост, уронване престижа или опасност, съмнявайте се в него.

- Ако едно внушение изисква от вас да разклатите семейни отношения, или важни приятелства, съмнявайте се в него.

- Ако едно внушение поражда безпокойство в духа на зрели приятели християни или съветници, като го споделите с тях, съмнявайте се в него.

Не казвам, че трябва автоматично да отхвърлите такива повеждащи нанякъде внушения, освен ако са противни също и на Писанията, но преразгледайте ги и се отнасяйте към тях много внимателно. Внушенията от Бога могат да отворят вратата на едно фантастично изпълващо християнско приключение, но фалшивите внушения могат да причинят невероятно много смущение, трудност, болка и травми.
ИЗПИТВАЙ И БЪДИ ПОСЛУШЕН

Не искам тази глава да завърши в негативен тон. Ужасна загуба е когато християните толкова се страхуват от фалшивите внушения, че затварят ушите си и за внушенията на Светия Дух. Бог иска от нас да изпитваме духовете, разбира се, но след това Той иска от нас да тръгнем с вяра и да Го следваме.

Преди няколко години обядвахме в един ресторант с един човек, който не беше вярващ. Приятелите му ми бяха казали, че той е един непоправимо упорит, груб, крайно самовластен, твърдоглав и коравосърдечен човек, равен на който не са имали случай да срещнат. /С препоръка като тази, аз не си направих труда да взема мнението и на неговите врагове./ Само след двадесет минути, прекарани заедно на масата, можех да потвърдя всичко, което ми казаха.

Бяхме говорили за всичко, освен за важни неща, когато почувствах едно внушение. Изглеждаше, че Светият Дух ми нашепва, "Представи простата истина за Исуса, умиращ за грешниците, колкото можеш по-ясно, още сега."

Не ми се искаше да правя това. Помислих си, че знам със сигурност отговора, който ще ми даде. Но внушението беше напълно библейско. То отговаряше на моите дарби, поне при други обстоятелства, и в никакъв случай не беше за лична полза! Имах избор: Да се доверя ли на Бога или да не послушам това внушение, което ясно изглеждаше, че е от Него?

Аз му се подчиних. Като промених внезапно темата аз го запитах, "Бихте ли искал да знаете как Исус Христос приема грешниците на небето?"

"Моля?" каза човекът.

"Информативен въпрос," казах аз. "Бихте ли желал да научите как Исус Христос прощава грешниците и ги приема в небето?"

"Предполагам, че да, съгласи се той неохотно.

И така, като в пустиня, аз обясних спасителния план ясно и кратко както си знаех. Той зададе немного въпроси. Приключихме обеда и аз излязох по работата си с чувство на леко объркване.

Два или три дни по-късно почти щях да падна от стола си, когато човекът ми се обади по телефона. Той каза, "Знаете ли какво направих след като обядвахме заедно? Отидох в спалнята си, паднах на коленете си и казах, "Аз съм грешник, който се нуждае от Спасител."

Този човек стана един стабилен християнин. Духът му се смекчи и той стана един от най-близките ми приятели. Имахме седем чудесни години на дружба заедно, преди той да си замине от този свят в очакване на Господа. И всичко това започна само с едно внушение.

Когато започнете да се вслушвате в Божиите внушения, често не ще знаете защо Той иска от вас да направите нещо. Той ще ви води по един път през неизвестни места, понякога без всяка друга причина от тази да се научите да Му се доверявате. Помнете, че християнският вървеж почива на вяра, не на виждане /2 Коринтяни 5:7/, и че "без вяра не може да се угоди на Бога" /Евреи 11:6/.

Ако искате да имате един жив и динамичен, истински, вълнуващ християнски живот, вслушвайте се във водещите внушения на Святия Дух. Изпитвайте ги. А после им бъдете послушни. Хвърлете духовния зар. Приемете риска на вярата. И тръгнете напред. Сътрудничете на Бога. Отговорете Му с "да", даже ако изглежда рисковано и нелогично. Ще останете удивени от това, което Бог ще направи.