Първа. Божието присъствие, божията сила

GOTTA GO THROUGH IT

Една Старо-заветна история добре илюстрира този принцип. Според Исус Навин трета глава, израилтяните са на лагер на брега на реката Йордан. Четиридесет години по-рано, те по чуден начин избягаха от Египет. В продължение на едно поколение, се скитаха из една груба пустиня, където Бог задоволяваше всичките им потребности чрез чудеса. Сега те са пред обещаната земя Ханаан, но имат един труден проблем, една река се изпречва пряко на пътя им, а около нея няма друг удобен път. За да бъде още по-зле, това е сезонът на пълноводното прииждане на реката и всички възможни бродове са непроходими. Водите са дълбоки, буйни и опасни.

Бог лесно би могъл да направи реката да се премести направо пред очите им. Той би могъл да прехвърли един широк мост над нея. Но не го прави. Вместо това, Той дава на Исус Навин някаква странна заповед, която да предаде на лагера.

Първо, длъжностните лица в лагера нареждат на хората да държат под око ковчега на завета. Щом като видят свещениците да го вдигат, те трябва да ги последват.

Второ, Исус Навин казва на хората, че трябва да очакват удивителни неща.

Трето, Исус Навин заповядва на свещениците да вземат ковчега , да тръгнат с него и да навлязат в реката.

Това ще изисква малко кураж. Да, Господ каза, че Той ще осигури суха пътека посред реката, обаче свещениците никога преди не са виждали това да става /те не бяха даже още родени, когато Червеното море беше преминато/.

Прекарали целия си живот като възрастни в пустинята, свещениците не са плувци. В същност, това вероятно е първата река, която виждат отблизо. Въпреки, че Йордан не е Амазонка или Мисисипи, тя не изглежда особено безобидна в сезона на наводненията. А с няколкото стотин хиляди обезпокоени израилтяни по петите им, ще бъде трудно да променят решението си и да се отбият, ако реката продължи да тече.

Въпреки проблемите, свещениците имаха достатъчно вяра за да се подчинят и ето какво стана: "Веднага след като свещениците, които носеха ковчега достигнаха реката и нозете им докоснаха края на водата, водата спря да тече в горното си течение.

... Свещениците, които носеха ковчега на Завета на Господа застанаха на сухо посред Йордан, докато целият Израил премина докато целия народ извърши преминаването по сухо" /Ис. Нав. 3:15-17/

Бог не даде на свещениците абсолютно доказателство или даже достатъчно основание, че водите ще се разделят. Той не направи нищо, докато не нагазиха във водата, правейки първата стъпка на предаване и послушание. Чак тогава, Той спря течението на реката. По същият начин, и на нас ще се даде вяра, която премества планини, когато пристъпим напред и последваме Господното направление.

Как да се молите с молитва, тъй изпълнена с вяра, че да може да премести планина? Като промените центъра на вниманието си от големината на вашата планина, върху достатъчността на Онзи, Който премества планините; и като пристъпите напред с послушание. Като вървите /ходите/ с Бога, вярата ви ще расте, доверието ви ще се увеличава и молитвата ви ще има сила.

Докато децата на Израил са се настанили на границата на обещаната земя, дванадесет съгледвачи отиват да я огледат. Десет от тях се връщат и казват: "Нямате си представа какви градове-крепости, каква армия, и какви великани има там. По-добре да потърсим друго място." Другите двама се връщат и казват: "Бог, Който е верен обеща, че ще ни даде земята, хайде да вървим с Неговата сила!" Десетимата гледаха големината на планината и се оттеглиха; само двама гледаха към достойнството на преместващия планините и искаха да вървят напред. /прочети историята в Числа 13/.

Войните на Израил стоят на един хълм, наблюдавайки едно бойно поле, а филистимският шампион Голиат се самоизтъква и ги заплашва. Войните си казват един на друг: "Няма да идем там да се бием с него. Той е девет стъпки висок. Вижте снаряжението му! Погледнете към копието му! Не бих искал това нещо да попадне в ребрата ми." Младият овчар Давид, идва на мястото, наблюдава полето и казва: "Вижте величието на нашия Бог. Аз ще отида!" /1 Царе 17/.

Вероятно всяко живо човешко същество стои в сянката на поне една голяма планина, която просто не иска да се помръдне: един рушителен характер, пукнатина в характера, невъзможен брак или работно положение, един финансов проблем, една физическа недъгавост. Каква е вашата непреместима планина? Стояли ли сте в нейната сянка тъй дълго, че сте свикнали с мрака? Приключвате ли молитвата си с мисълта: "Коя е ползата?"

Аз ви предизвиквам да смените центъра на внимание във вашата молитва. Не изразходвайте много време да описвате вашата планина на Господа. Той знае какво представлява тя. Насочете вниманието си към Преместителя на планините - Неговата слава, сила и верност. После тръгнете с вяра, следвайки Неговото водителство и гледайте как тази планина се отмества.

Почти всяка седмица някой ме среща в църквата или звъни в кабинета ми и казва: "Бил не е ли казал Исус: Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори ?"

Тъй като не съм роден вчера и понеже знам къде обикновено води един разговор, започнал по този начин, аз понякога избягвам една теологична дискусия върху Исусовите думи в Матей 7:7 и просто казвам, "Приятелю, с каква молитва си се молил, че се страхуваш, че Бог не отговаря?. Кажи направо същината на въпроса." За учудване е колко често този отговор отприщва насъбрало се честно объркване и душевно разстройство.

Молих се съпругът ми да спре да пие, а той снощи пак си дойде пиян.

Молих се за работа, но никой не иска да наеме един петдесет годишен посредник.

Молих се за депресията на моята съпруга, а сега тя заплашва със самоубийство.

Оплакванията продължават в този дух, седмица след седмица, месец след месец, и година след година. Не бих могъл да изброя колко много хора съм съветвал относно тайната - или може би по-точно, агонията - на неотговорената молитва. И хората, които най-болезнено понасят това, са хората които наистина вярват, че молитвата премества планини.

При частни случаи, когато съветвам лица, които са обезпокоени поради неотговорените си молитви, аз си служа с едно малко указание, което съм заел от мой приятел пастир.

Ако прошението е погрешно, Бог казва "НЕ."

Ако времето е погрешно, Бог казва, "Чакай."

Ако ти си погрешен, Бог казва, "Порастни."

Но ако искането ти е правилно,

времето му е правилно и ти си в изправност,

Бог казва, "Върви напред!"

Ще разгледаме първите два случая - неправилни искания и неправилно време - в тази глава, като ще оставим третият случай за девета глава, където ще можем да я разгледаме по-подробно
НЕПОДХОДЯЩИ ИСКАНИЯ

Първо, ако искането е неподходящо, Бог казва, "Не." Някои молитвени искания, независимо колко добре са обосновани, са неподходящи. Исусовите ученици не бяха свободни от възможността да отправят такива подведени прошения. Това е в сила даже и за тримата, който бяха най-приближени - Петър, Яков и Йоан.

Тези трима елитни ученици, веднъж придружиха Исус до върха на една висока планина. Внезапно Божията слава слезе в пълна сила над Исус и Мойсей и Илия се появиха до Него. Изправени лице с лице срещу Божието величие, Петър, Яков и Йоан се отпуснаха в благоговение. След това Петър предложи една блестяща идея. Някои вярват, че свободно преведена неговата молба е била приблизително следната: "Исусе, нека да построим тук по един подслон за всеки от вас - за Теб, за Мойсей и за Илия. А ние ще бъдем щастливи да стоим тук на планината и да се греем на славата Ви."

Непосредственият отговор на Исус беше определено НЕ: гъст облак ги покри, като прекъсна по-нататъшния разговор. Исус и учениците имаха да вършат още работа долу в равнината където живееха хората. Не можеха да останат на планината. Молбата на Петър беше неподходяща и Исус не я удовлетвори. /Виж цялата случка в Матей 17:1-8; Марко 9:2-8; Лука 9:28-36./

При друг случай Яков и Йоан дойдоха заедно със своята майка при Исус и Го помолиха да им запази двете най-добри места в управлението на царството Си. Това не беше само изказване на една добра идея. Те искаха да бъдат първите изпълнителни директори на Исус. "НЕ", каза им Исус. "Вие не знаете какво искате. В моето царство ще има много трудности и болки преди да се открие славата Ми. Освен това, почетните места са вече запазени." С други думи, "Молбата ви е неподходяща и няма да я изпълня." /Случката е записана в Матей 20:20-23; Марко 10:35-40./

Изглежда, че Яков и Йоан имаха способността да искат неподходящите неща. Известно време след преображението, на Исус и учениците Му беше отказано да преминат през едно самарянско село. Това препятствие раздразни толкова Яков и Йоан, че те поискаха от Исус да го унищожат чрез огън от небето. Исус отново отказа да приеме искането им. В действителност, Той ги изобличи за желанието им. /Лука9:51-56 описва случката./

Ако учениците бях способни да отправят погрешни искания, които изцяло служеха на тяхното себелюбие, явно материалистични, късогледи, незрели - такъв съм и аз, такива сте и вие. За щастие нашият Бог ни обича твърде много за да каже "да" на неподходящи молби. Той ще отговори на такива молитви, но ще каже НЕ. Аз не бих желал един Бог, който би направил нещо по-малко от това.

С поглед към изминалото време, аз съм благодарен на Бога, че е отговорил с НЕ на молитви, които някога са изглеждали подходящи. Спомням си как някога моята църква търсеше подходящо лице да заеме една важна отговорна длъжност. Като служители, ние години наред се молехме на Бога да ни покаже подходящото лице за попълване тази нужда. И изведнъж спонтанно си спомнихме за едно лице, което изглеждаше, че беше привично подходящо да заеме длъжността. Предложихме в молитва случая пред Бога и решихме да влезем във връзка с човека и му отправим предложението.

Старейшините ме упълномощиха да се срещна с него и му предложа да се приобщи към нашия колегиум /съвет, състав/. Заведох го на един ресторант и обядвахме приятно заедно. През цялото време се молех: "Господи, трябва ли сега да го попитам? Този ли е моментът? Ти знаеш колко много се нуждаем от човек, който да бъде водещ в тази област."

Когато вече бях готов да встъпя в същността на задачата, получих убеждението, че Бог казва, "НЕ - не го питай." Нямах представа защо, но чрез Божията благодат реших да не отправям поканата. Към края на обеда, човекът каза: "Имаше ли нещо друго, което искахте да говорите с мен?" Аз отговорих, "Всъщност, не. Беше чудесно че ви видях отново." Така се върнах при старейшините и им казах, че не съм могъл да предам служебното поръчение на лицето.

Шест месеци по-късно научихме че в живота на този водител е открита измама. Неговото положение като служител се е провалило и днес даже той е дисквалифициран като служител. Това би могло да се случи в нашата църква и Бог Би Бил обезславен в средата ни. Когато чух трагичната история, мълчаливо се помолих, "Благодаря Ти, Исусе, че имаш достатъчно любов и грижа за нашето тяло, за старейшините ни и за служителите, че да кажеш определено "НЕ"."

Разбира се, няма голяма вероятност някой от нас да се приближи към Бога с намерението да отправи неправилно искане. Но кои са някои от неправилните искания, които бихме могли да отправим без даже да съзнаваме, че сме вън от правата линия?

Най-всеизвестното неправилно искане е това: "О, Боже, моля Те да промениш другия." Съпруги искат това за съпрузите си, съпрузи за съпругите си, родители за децата си, работници за своите работодатели. Всъщност, винаги когато двама или повече християни трябва да се свържат по-тясно един с друг, има вероятност някой да отправи това искане.

Е, естествено, в много случаи е напълно подходящо да се молим някой да се промени. Та нали точно това правим, когато се молим за обръщания, за смекчаване на сърца, за скъсване с лоши навици и пристрастявания. Но твърде често подбудата зад една такава просба не е истинска загриженост за другото лице.

Една по-истинска молитва би могла да бъде тази: "Аз не искам да се срещам със собствените си недостатъци. Не искам да работя върху тази връзка. Въобще не искам да се променям. Вместо това искам другия да се приспособи към всичките ми лични нужди, за което Те моля да го или да я промениш." Ако молитвата ви е от този вид, Бог може да каже НЕ.
БОЖИЯТА СЛАВА ИЛИ МОЯТА?

Има множество други неподходящи, себеудовлетворяващи молитви, маскирани като разумни искания. "Моля Те, дай ми тази нова оценка" може да е добра молба за оценявани изпълнители. Няма нищо лошо в това да се молим за помощ в бизнеса; всичките си грижи трябва да донасяме пред Бога Но ако мотивацията ни е да изтъкнем себе си пред другите от бранша, или да забогатеем за да живеем разточително, или да натрием носа на началници, които са ни съветвали да не гоним такава оценка, това е погрешно искане и не е за учудване ако Бог му отговори с НЕ.

Или, пасторите може да се молят, "О, Господи, помогни на църквата ни да порасне." Сигурно Бог би искал да почете тази молба! Но ако истинската мисъл на пастира е, "Аз искам да съм звезда в една голяма църква, с фантастични програми и богато отразяване в медиите," исканията му са неправилни.

Подобно, музикантите християни, които се молят, "Помогни на моя албум да се продаде и концертното ми турне да бъде хит на деня," може да се молят за лична слава, независимо колко често се отнасят към Бога на сцената. Можем да заблудим себе си, че егоистичните ни прошения са подходящи, но не можем да заблудим Бога. Той знае, кога подбудите ни са неблагородни и често ни предпазва от тях, като казва НЕ.

Преди да представим една молба пред Бога, добре би било да се запитаме: Ако Бог удовлетвореше тази молба,

Щеше ли да бъде за Негова слава?

Щеше ли да съдейства за напредъка на царството Му?

Щеше ли да е в помощ на хората?

Щеше ли да помогне на самия мен да пораста духовно?

Като ни принуждава да погледнем отблизо на просбите си, молитвата може да ни пречисти. Като заключим, че подбудите ни са били неправилни, можем да кажем, "Господи, прости ми. Помогни ми да пораста. Помогни ми да представям молби, които са в хармония с Твоята воля."

Ако сте се молили внимателно за нещо и сте почувствали задържане в отговора от небето, подбуждам ви да проверите искането си. Може то да е проблемът. Може би искането ви е едно изплъзване от ваша страна, едно нежелание да срещнете истинския въпрос. То може да е деструктивно по начини, които не можете да разберете. Може би то е себезадоволяващо, късогледо или твърде малко. Бог може да има предвид нещо по-добро. Каквато и да е причината, ако прошението е погрешно, Бог казва, "НЕ!"

Понякога причината за молбите ни не е погрешна, но в безкрайната тайнственост на нещата, изводът изглежда като че ли е все пак "НЕ." Всеки ден благочестиви хора биват постигнати от ужасни, смъртоносни болести. Молещи се родители умират без да видят своите заблудени деца завърнали се в кошарата. Неизразими трагедии се разиграват над вярващи и невярващи. Праведните страдат и невинните загиват. Нищо неподозиращи поклонници биват убити без причина. Една висока кула пада върху осемнадесет евреи, като ги погубва без подбор /Лука 13:1-4/. Апостол Яков е обезглавен, докато апостол Петър е освободен по чудотворен начин /Деяния 12/. Апостол Павел страда през целия си живот от трън в плътта и накрая умира под брадвата на римския екзекутор. Много християни чувстват, че Бог чува и е съпричастен към молитвите им, но някои от прошенията им остават неотговорени. Защо един вселюбвеобилен, всемощен Бог би отказал основателните прошения на верните си чада?

Трябва да помним, че въпреки победата, извоювана от Бога срещу Сатана в службата и възкресението на Христос, не всичко още е подчинено на Бога. Врагът е все още действащ. Годините му са преброени и краят му е сигурен, но за сега той все още е князът на този свят и се противопоставя на Божиите пътища. Той причинява много страдания и често изглежда като че ли има водеща роля.

Все пак, Бог ще има последната дума и ще защити Своето всемирно върховенство чрез спасението и съда при Христовото Второ Идване. По причина на тази крайна победа, християните имат уверението, че всички онези молитви, които са останали неотговорени в този живот, ще получат видимо удовлетворение във вечността. Тогава Бог "ще обърше всяка сълза от очите им. Там не ще има вече смърт, нито жалеене, нито писък, нито болка, защото всичко старо е преминало." /Откр. 21:4/.

Ако времето е неподходящо, Бог казва, "Почакай." За повечето от нас, това не звучи много по-добре от НЕ.

Живеем в едно динамично общество, което винаги иска да направи нещата по-бързо. Държавните пътища и супермаркетите имат ленти за експресно движение; филмови компании обещават готови снимки за един час; а ние считаме че компютрите ни имат нужда от усъвършенстване, ако ни карат да чакаме пет секунди. Това обяснява защо някои ми казват, "Не знам какво да мисля. Молих се за нещо цели три дни, а Бог не е направил нищо по него."

Родителите знаят, че децата класифицират думите "не още" като почти най-ужасните в английския език, на една степен само след думата НЕ. Тръгвате на едно пътуване от петстотин мили с колата. Изминали сте само петнадесет мили от дома и намалявате за да спрете пред една будка за такси и билети. От задната седалка се чуват гласове: "Пристигнахме ли вече?" "Не още," отговаряте вие, и с това отзад започват оплаквания и ропот.

"Рожденият ми ден е утре. Може ли да отворя подаръците си довечера? То е съвсем близо."

"Другите четвъртокласници всички носят от тази марка, когато отиват на училище. Може ли и аз?

"Сега като съм вече на четиринадесет години, ще ме научиш ли да карам?"

Колко неприятен за децата е отговорът "Не още." И във всички нас има едно нетърпеливо дете, дете което иска Бог да удовлетвори всяка нужда, да зачете всяко искане, да премести всяка планина и то сега, веднага, ако не вчера. Когато всезнаещият, всемъдър, любящ небесен Баща счита за най-добре да каже, "Не още", какъв е нашият зрял отговор на възрастни? "Но Боже, Ти не разбираш, аз го искам точно сега. Не след три години, не след три месеци. Не след три дни. Гледай устните ми като се моля - искам го СЕГА

Бог, все пак, не е по-стреснат от детските желания за моментно удовлетворение, отколкото са всички мъдри родители. Той просто поклаща глава над нашата незрялост и казва, "Ако трябва ритай и кряскай, но още няма да получиш това, което искаш. Довери ми се. Аз знам какво правя. Аз имам своите основания."

Пазете се да не настоявате, че знаете повече от Бога кога трябва да се отговори на едно искане в молитва. Божиите забавяния не са непременно отказ. Той има основания да отговори с "не още".

Понякога Бог забавя за да изпита вярата ни. Считаме ли Го за една небесна търговска машина, която трябва да ритнем с крак, ако не ни даде незабавен отговор? Или, отнасяме ли се към Него като към любящ Баща, Който ще ни даде това от което се нуждаем, когато имаме нужда от него? Можем ли да Му имаме доверие даже и ако не виждаме незабавни резултати?

Понякога Бог забавя, за да можем да видоизменим исканията си. След време може да видим, че първоначалното ни искане не е било съвсем законно. Като разберем положението по-добре, може да поискаме да го променим, да го съобразим повече с линията на Неговата воля.

Понякога Бог забавя за да можем да развием характерни качества като издръжливост, доверие, търпение и подчинение - качества, които се добиват само ако чакаме търпеливо и се облягаме на Неговото определяне на времето. Много духовни придобивки идват чрез болка, огорчение, борба, смущение и разочарование. Ако трябваше все пак да стане по нашето желание, колко бихме търпели тези изграждащи характера дисциплини, без да поискаме от Бога да ги премахне?

Може да не сме способни да видим причините за забавянето, но това не е изненадващо. Както казва Бог чрез пророк Исая, "Моите мисли не са като вашите мисли и вашите пътища не са като Моите пътища... Колкото небесата са по-високо от земята, толкова моите пътища са по-високо от вашите и моите мисли от вашите мисли" /Исая 55:8, 9/. Ние сме творенията; Бог е Творецът. Той знае кое време е най-доброто.

Колко пъти съм чакал с месеци, дори години за отговор на молитвите си! Често съм се питал, дали Бог не казва, "НЕ," за да открия по-късно, че Той е казвал, "Не още," с цел да може да изгради едно по-велико чудо, за което не съм имал вярата да се моля в началото. Когато резултатите са налице, Божията мъдрост става ясна и аз съм щастлив че търпеливо съм чакал за откриването й.

Има и трета причина, поради която молитвите ни може да не бъдат отговорени. Възможно е нещо да не е наред в живота ни, да сме поставили някоя преграда между себе си и Бога.

Представете си, че сте отсъствали от дома за две или три седмици. Връщате се и откривате, че лицето, което сте наели да коси тревните ви площи /ливадите ви/ е постъпило в болница още на следващия ден след заминаването ви и не е излизало оттогава. Тревата в двора ви е над една педя висока и добре знаете, че с вашата малка тревокосачка не можете да я окосите.

За щастие, съседът ви има истинска голяма косачка, която пред нищо не се спира и той сам ви е казвал често, "Ако някога ти потрябва, винаги можеш да имаш моята машина." Решавате да се възползвате от направеното предложение.

По пътя за дома му, когато на ум репетирате, редакцията на молбата си, възниква едно ново обстоятелство. Малкият дакс /дакел - куче с дълго тяло и къси крака/ на съседа се приближава клатушкайки се и започва да ви безпокои в долната част на краката. Вие и без това не обичате тази порода кучета, но особено пък това. То ви, замърсява и обърква тревните ви площи и се зъби да ви захапе, както например прави точно сега. Едва ли можете да направите крачка без да бъдете ухапан или спънат.

Вбесен, нанасяте на малкия приятел един изненадващ бърз ритник. После поглеждате и забелязвате съседа си, че стои на предната веранда със скръстени ръце и с поглед прикован право в вас. Много подходящ ли е моментът да помолите за косачката? Или, има ли нещо, което да изясните, преди да поискате услуги?

Бог многократно ни кани да дойдем при Него с всичките си нужди. Той ни дава свободен достъп до всичките Си притежания. Но някои от нас имаме някои неща, които е необходимо да изясним преди да се възползваме от Неговото предложение.

В следната глава ще разгледаме шест "осуетители на молитвата" - действия и отношения, които могат да осуетят достъпа ни до Бога.

Ако някой ви запита, какво ви мотивира в най-голяма степен да развивате личния си молитвен живот, какво бихте отговорили? Кое ви кара да паднете на коленете си и да искате да се молите повече? Кое придава повече горещина на молитвите ви?

За мен, най-големият подбудител на молитвата е отговорената молитва.

Когато се моля за някоя проповед и Бог отговаря чрез известно прозрение от Своето Слово, начин на организиране материала, една сполучлива илюстрация или чувство за Неговата сила, по време на изнасяне проповедта, аз се чувствам мотивиран да се моля за следващата проповед над която работя.

Когато се моля за някой, който не познава Господа и един ден това лице ми се обади и каже, "Сега аз съм член на семейството - предадох живота си на Христос," аз се чувствам подбуден да продължа да се моля и за другите търсещи хора в моя списък.

Когато се моля върху трудно решение и след това получа чувство за Божието ръководство, последвам Неговата посока и видя в поглед назад, че съм направил възможно най-добрият избор, аз съм мотивиран да се моля за всички решения, които се появяват по пътя ми.

А когато се моля за някоя нужда, която не може да бъде посрещната чрез, което и да е човешко средство, и Бог я посрещне чрез Своята творяща чудеса сила, аз съм мотивиран да падна на коленете си и да се моля за всички видове нужди, били те лични, служебни или глобални.
АЗ, ПРОБЛЕМ?

Отговорената молитва наистина ме подбужда. Тя ме кара да се чувствам като Мойсей на планината с вдигнати ръце и направляващ битката чрез своите молитви. Когато моите молитви имат този вид показни резултати, истинско удоволствие е да се моля.

В противовес на това, молитвите ми бележат спад, когато се моля внимателно, горещо и с доверие, без това да има видимо значение. Нищо не е по-убиващо от една поредица неотговорени молитви. Призовавате небето и там изглежда че няма никой. Войските ви биват разбивани пред очите ви и ви се иска да отпуснете ръцете си и да кажете, "Коя е ползата?"

При всяка неотговорена молитва, важно е да се провери за три възможни препятствия. В последната глава ние разгледахме две главни причини за неотговаряне на молитвите: искането може да е неправилно, и времето може да е неподходящо. Ако стоите пред една дълга поредица неотговорени молитви, все пак, може да поискате да обърнете особено внимание на третата категория: може да има проблем в живота на личността, която се моли.

Не е за допускане, че всичките ви искания са неподходящи, макар че някои от тях може със сигурност да са такива. Не е за приемане и това, че искането ви попада винаги в неправилно време, макар че понякога може да бързате пред Бога. Много вероятно е, че някое нередно действие в живота ви блокира молитвите ви , дори и онези, които са подходящи и навреме.

И все пак когато на молитвите не се отговаря, повечето хора искат да знаят какво не е наред при Бога. Това е нормален човешки отговор. Много по-лесно е да обвиняваме Бога, отколкото да погледнем в огледалото и да кажем, "Може би проблемът съм аз." В действителност, от хилядите хора, които съм съветвал относно тайната на неотговорената молитва, само една шепа са попитвали, "Мислите ли, че аз може да съм пречката за чудото, за което се моля?"

Веднъж помолих група църковни водители да изброят библейски причини за неотговорена молитва. Повечето от причините, които те приведоха бяха от тази трета категория - проблеми в живота на молителя. Аз наричам тези причини "осуетители на молитвата". Нека разгледаме някои от по-важните такива.
ВСИЧКО ОСВЕН МОЛИТВА

Най-обикновената причина на неотговорената молитва е - немоленето. Както е казано в Яков 4:2, "Нямате, защото не искате от Бога."

Бъдете честни със себе си: колко често се случва нещо като това? Решавате да се молите за нещо. Прибавяте го към молитвения си списък, или казвате на някой приятел, че се молите за това, и почти го правите. Но въпреки, че мислите за него от време на време, едва ли се молите изобщо. Защо Бог не отговаря на молитвата ви? Защото още не сте се молили целенасочено, горещо или с очакване.

Хората често споделят с мен как са се опитвали да посрещнат някоя неотложна нужда. Те отивали при съветници, четели книги за самообслужване, настоявали за библейските обещания, прилагали себедисциплина, доверявали се на приятели християни, прилагали защитни мерки, или подчинение или себеотрицание, или положително мислене, дори чели книги за молитвата, а нуждата им все още не била разрешена.

Аз казвам на тези хора, "Погледни ме право в очите и ми кажи дали си се молил за това горещо и редовно в едно по-продължително време?"

Обикновено те пристъпват от един крак на друг, гледат надолу и мънкат, "Ами, хм.. вие знаете, хм.. мисля, че не."

Разбирам всичко твърде добре. Аз трябва да приема, че често съм член на клуба, чието мото е: "Когато всичко друго пропада, моли се ." Защо да се моля, когато мога да се тревожа? Защо да се моля, когато мога да се трудя до смърт за да постигна без чужда помощ, това, което ми е нужно? Защо да се моля, когато мога и без това?
РЕДОВНА, ЗАДЪЛБОЧЕНА И НАСТОЙЧИВА

Кога за последен път сте се молили внимателно за известен период от време?

За вашия съпруг или съпруга, родители и деца?

За привличането на някого към Христа?

За мира в горещите части на света?

Божията сила да предизвика революция в църквата ви?

Да ви използва Бог в работата за Негова слава?

През 1978 година заминах за Корея за да посетя най-голямата църква в света. По това време всеки петък вечер от осем часа до седем часа в събота сутринта, десет хиляди души се събираха в една зала и се молеха Бог да поеме ръководството на църквата и да предизвика подем. Всяка събота няколко хиляди души отиваха на една планина, която наричаха Молитвена Планина, сядаха в многото й пещери и се молеха Бог да заработи по свръхестествен начин.

В 1978 година църквата имаше 100 000 члена. Някои може да са си мислили, че тя е достатъчно голяма, но членовете й имаха свое виждане. Десет изпълнени с молитва години по-късно, църковното членство възлизаше на 450 000. Днес има над един милион члена. Когато ние работим, работим ние; когато се молим, Бог работи!

Чувал съм да се казва, че ако донесете един напръстник на Бога, Той ще го напълни. Ако донесете една кофа на Бога, Той и нея ще напълни. Ако донесете петстотин - галонов варел на Бога, Той и него ще напълни. Очаквате ли Бог да удовлетвори нуждите ви? Молите ли го за това - редовно, задълбочено и настоятелно?

Втората причина за непослушана молитва е най-очевидната. Неизповяданите грехове прекъсват общението ни с Бащата. Както Исая 59:2 казва, "Беззаконията ви са ви отделили от вашия Бог; греховете ви са скрили лицето Му от вас, щото не иска да чуе."

Имах обичая да карам мотоциклети. Мотоциклетът е устойчива машина, която може да понесе невероятно насилие, но горивото й трябва да е чисто. По време на зареждане, аз наливах горивото през филтър или носна кърпа за да съм сигурен, че никакви замърсители няма да повлияят на мишината да работи със пълния си потенциал. Всяко кално петно би могло да причини загуба на мощност. Аналогично, ако допуснете даже един малък грях в сърцето си, той ще омаломощи молитвите ви. Християнският ви живот не ще достигне пълният си потенциал.

Бог очаква от нас да поддържаме стриктна лична нераздвоеност. Той очаква да показваме внимание и любов към другите и да поддържаме връзка с Него. "Какво иска Бог от теб? Да вършиш правото и да обичаш милост и да ходиш смирено с твоя Бог" /Михей 6:8/. Ако отказваме да вършим тези неща, ние се одързостяваме в очакването си Бог да отговори на нашите молитви. /В следващата глава ще бъде разгледана вината на неизповядания грях с повече подробности./

Ако сте толерантен към греха в живота си, не си хабете диханието да се молите, освен ако това е молитва на изповед. Приемете прощението на Господа и тогава Той ще слуша когато изливате сърцето си пред Него.
ПРЕКЪСНАТИ ОТНОШЕНИЯ

Третият осуетител на молитвата е - неуредените отношения. Матей 5:23, 24 казва, "Ако принасяш дара си пред олтара и там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, остави дара си там пред олтара. Иди първо и се помири с брат си; тогава ела и принеси дара си."

1Петрово 3:7 разширява този принцип: "Съпрузи, ... отнасяйте се благоразумно със съпругите си и им отдавайте почит като на по-слабият партньор и като сънаследници с вас на дадения чрез благодат живот, за да не може нищо да попречи на молитвите ви."

Повечето от нас грубо подценяваме заинтересоваността на Бога към изграждането и подържането на едно любящо общество, едно семейство. Той ни приема в Своето семейство и иска да пренесем отношението, което имаме към Него върху отношенията си с другите. Ако правим добро на братята и сестрите си , то е като да правим добро на самия Исус /Матей 25:31-46/. Тъй като Бог ни е простил и ние трябва да прощаваме на другите /Ефесяни 4:32; Колосяни 3:13/.

Няма смисъл в опита да се молим, ако сме в неуреден конфликт с някой член от семейството, съработник, съсед или приятел. "Всеки, който казва че е в светлината, но мрази брат си, е още в тъмнината" /1 Йоаново 2:9/. Бог ще слуша, когато дойдете при светлината, изповядате греховете, които са ви довели до конфликта с другото лице и се постараете да поправите отношенията си.

Разбира се, не винаги е възможно да се изгладят пораженията на конфликта. Римляни 12:18 казва, "Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички ." Понякога другата страна ще предпочете да продължи конфликта, а не да приеме извиненията ви. Ако това стане, вгледайте се дълбоко в сърцето си. Опитали ли сте се искрено да възстановите отношението, или задържате още нещо? Наистина ли искате възстановяване на отношенията или по-скоро сте готов да укорите другия човек и да оставите раздорът да продължи? Ако опитите ви са били от цяло сърце и са честни, Бог няма да остави накърненото отношение да застане на пътя на молитвите ви. Но ако усилията ви за примирение са били полусърдечни и себични, опитайте отново - този път истински.

Егоизмът е четвъртият осуетител на молитвата. "Когато искате, не получавате, защото искате с лошо намерение - да изразходите това, което вземете за собствено удоволствие" /Яков 4:3/. Много от неподходящите прошения, които разгледахме в миналата глава са неправилни, защото са егоистични. Егоизмът в сърцето е една много често срещана изолационна бариера между християнина и Бога.

Как бихте се чувствали ако исканията на молитвите ви бъдеха публично обявени и изложени на показ пред всички? "Мили Боже, направи ме прочут. Направи ме богат. Гледай да прекарвам добре. И нека всичките ми мечти се сбъднат."

Когато започнах да изучавам молитвата, аз бях съкрушен в този пункт. Започнах с обикновените си молитви и трябваше да се срещна с много грозна завистливост. Имаше голямо несъответствие между искания и нужди, права и услуги, правда и благодат, удобство и съобразяване с Христос.

Намерих, че съм се молел практически в смисъл на, "Пази ме от изпитания и трагедия или болка или всяко нещо, което би ми съдействало действително да порасна и да стана Божий човек. Дай ми само един удобен, щастлив, удовлетворяващ и свободен от проблеми живот."

Когато Исус изказа образцовата молитва, която наричаме Господната молитва, първото му изискване беше да бъде почитано името на Бога, да дойде царството Му и волята Му да бъде изпълнена. Това не звучи много като себецентричните, късогледи молитви, които аз отправях.

Аз се чудех защо не получавах често отговор на молитвите си. Когато добре се вгледах в това за което се молех, ми стана ясно. Ако Бог беше отговорил на такива явно егоистични пожелания, аз много бързо бих бил унищожен духовно.
ВСЛУШВАНЕ В ВИКА НА БЕДНИТЕ

Петият осуетител на молитвата е незаинтересованото отношение. Притчи 21:13 казва, "Ако затуляш ухото си за вика на бедния, и ти ще извикаш, но няма да бъдеш чут".

Един красив пасаж в Стария Завет визира точно този осуетител на молитвата. Израилтяните недоумяваха защо Бог не отговаря на молитвите им. Дори когато бяха постили и смирили себе си, Той пак не искаше да ги чуе. Ето какво им каза Той чрез пророка Си:

"Ето в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия, и експлоатирате всичките си работници... Не можете да постите, както правите днес и да очаквате гласът ви да се чуе нависоко.... Не е ли този постът, който аз съм избрал: да разхлабваш веригите на неправдата и да отвързваш връзките на ярема, да освобождаваш потиснатия и да строшаваш всеки хомот? Не е ли да разделяш храната си с гладния и да даваш на бездомния подслон - когато видиш голия, да го обличаш и да не се отвръщаш от своята плът и кръв?... Тогава ще викнеш и Господ ще отговори; ще извикаш за помощ, и Той ще каже: Ето Ме." /Исая 58:3-9/

Бог има за цел да развие един народ, който ще отразява Неговия характер в този свят, а Неговият характер винаги изразява загриженост и състрадание към нещастните.

Видях веднъж една карикатура, изобразяваща стотици и стотици хора, наредени в дълга редица докъдето окото можеше да стигне. Всеки от тях има една и съща мисъл: Какво мога да сторя? Аз съм само един.

Като само една личност вие може да не можете да промените света. Но вие все пак можете да потърсите един по-малък начин да проявите грижа. Може би църквата ви работи с някой склад за храни или обслужване на затвори. Може би вашите умения биха имали малко значение за днешните злини на безработица, неграмотност, детско насилие, алкохолизъм или самоубийство. ако ухото ви е отворено за нещастните, Бог ще държи ухото Си отворено за вас.
ЕДИН БОГ, КОЙТО МОЖЕ

Непълноценна вяра е последният осуетител на молитвата. "Ако на някого от вас липсва мъдрост, да проси от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява и ще му се даде. Но да проси с вяра, Без да се съмнява, защото онзи, който се съмнява е като морска вълна, носена и тласкана от вятъра; защото съмняващият се, като е раздвоен в ума си и колеблив във всичките си пътища, не трябва да очаква да получи каквото и да е от Господа" /Яков 1:5-8/.

Може ли Бог? Всемогъщ ли е Той? Ако не притежавате тази доктрина, бихте могли да захвърлите също така и молитвата. Ако молитвите ви имат облаци от съмнения висящи върху тях, те няма да стигнат до никъде.

Преди да превиете в молитва коленете си идете при Писанието и разгледайте това, което Бог е направил за Своя народ. После прегледайте следите на Неговото присъствие в собствения си живот, като потърсите доказателства за Неговата сила, Неговата верност, Неговата грижа. Настройте подходящо мисленето си, така щото когато най-после се помолите то да е на един Бог, който е способен и може.

Колкото по-убедени сте в възможностите на Бога, толкова повече Той ви показва възможностите Си. Исус никога не казва на последователите си да хвърлят желания към небето. Вместо това, Той казва: "Истина ви казвам, ако някой каже на тази планина, иди, хвърли се в морето" и не се усъмни в сърцето си, но повярва че това което казва ще стане, ще му бъде" /Марк 11:23/. Когато се молите, очаквайте мощна изява на Божията сила.
БОГ КАЗВА, "ВЪРВИ НАПРЕД!"

Ако само знаехме истината, че често вие и аз сме единственото препятствие, което се изпречва на пътя на чудото, от което отчаяно се нуждаем. Прошенията ни може да са правилни. Времето може да не е проблем. Но когато животът ни е погрешен, Бог казва, "Преди да ти дам това, което искаш, искам да порастеш. Отстрани този грях. Промени отношението си. Спри тази практика, прекрати този обичай, слез от тази въртележка, помири това отношение, облагороди духа си, покай се, приеми прощение. Расти, и Аз ще "отворя небесните източници и ще излея толкова много благословение, че няма да имаш място за него" /Малахия 3:10/.

Вероятно никой от нас не може да разбере колко много Бог иска да промени това невъзможно обстоятелство, да докосне тази недосегаема личност, да премести тази непреместима планина в живота ни. Ние сме от значение за Него и Той желае да посрещне нашите нужди и удовлетвори исканията ни, ако пожелаем и Го освободим да го стори. Когато молението ни е правилно, когато времето е правилно и когато личността е правилна, Бог казва, "Върви напред!"

Нищо не мотивира повече хората да развиват своя молитвен живот от отговорените молитви. И щом веднъж осуетителите на молитвата бъдат преодолени и отпратени, пътят за Божиите отговори на молитва след молитва става чист и открит.