Първа. Божието присъствие, божията сила

Глава десета

Преди няколко месеци имах разговор с някои объркани християни. Те ми казаха, че са имали добър молитвен живот някога, но сега нещата са се променили. Вече не се молели както правели това някога и от това изпитвали срам. Един от тях даде следното описание:

"Когато бях съвсем нов в вярата, мисълта да разговарям с Бога на Универса, мисълта за един Бог, който ме слуша - грижи се за мен, отговаря на проблемите ми - всичко това беше толкова изпълващо, че едвам можех да го побера.

"Когато веднъж научих, че мога да правя това, започнах да се моля по цял ден, молех се когато ставах от сън. Молех се на масата преди закуска. Молех се в колата, на път за работа. Молех се на бюрото си, с приятели по телефона, на обед, със семейството си на вечеря, с децата си, когато ги слагах да спят. Молех се с моята малка група. И обичах много времето за молитва в църква.

"Аз просто се молех през цялото време и това ми доставяше такава радост. Бог отговаряше на молитвите ми. Животът ми се променяше. Животът на други хора се променяше. Беше чудесно."

"И какво се случи?" запитах аз.

"Не зная," каза човекът. "Честно казано, не знам. Цялото ми молитвено настроение просто охладня." После с голяма тъга той каза, "Аз въобще не се моля много вече."
БЕЗМОЛИТВЕНИЯТ ПЕРИОД

Знаех откъде идват онези хора. "Почти всеки последовател на Исус Христос е преживявал в дадено време точно това, което описвате," казах аз. "Знам, защото и аз съм го преживявал."

Когато поглеждам назад през годините на моя духовен живот, виждам известни периоди, през които съм се молил със силно желание и често. Преливал съм от радост и съм живял в очакване на Божиите благословения. Свръхестествени неща ставаха в живота ми и в живота на онези, за които се молех и в църквата.

И след това, кой знай по каква причина, молитвеният ми живот започна да се смъква надолу, докато бях се почти отказал да се моля. Все още се молех при хранене и в църковните дейности, разбира се, но не така достатъчно и пълно като преди. Молитвите ми изглеждаха сухи, отегчителни и безпредметни. Този безмолитвен период може да е траел в продължение на седмици или дори месеци.

Тогава изведнъж Божията сила се вля в живота ми отново, също както преди. Аз отново изпитвах удоволствие да бъда в Божието присъствие. Отново започнах да се моля често и с резултати. Докато спадът отново се появи, както винаги правеше.

На какво се дължат тези повишавания и спадания в молитвения ни живот? Защо губим интерес към молитвата? Защо преставаме да се молим?

Една причина да преставаме да се молим или да оставяме молитвения си живот да замира е това, че сме добре и твърде спокойни. Такава е човешката природа.

Когато бурята се разразява и ветровете вият и вълните се разбиват по палубата, всеки на борда се моли като луд. Когато посред нощ телефонът иззвъни с ужасяваща новина, когато лекарят каже че нещата не вървят добре, или когато партньорът ви в брака каже, че някой друг изглежда по-привлекателен, молитвата е почти втората ви природа - горещо, многократно, с надежда, дори отчаяно.

Тогава бурята отминава, водите се успокояват, вятърът отслабва и Бог доказва, че е верен още веднъж. Голяма част от мотивацията ни да се молим се измества и започва великият молитвен отлив.
ЗАБРАВЯНЕ БОГА

Разбираемо, това засяга Божието сърце. Той не е безчувствен, когато бива използван от Своите деца. Особено когато постъпваме като децата на някои колеги, които се обаждат по телефона у дома, само когато парите им свършат.

Една печална тема преминава през целия Стар Завет. Бог благославя децата Си, а те го забравят. Той ги благославя отново и те отново Го забравят. Изпадат в голяма трудност и молят за помощ и Бог пристига със избавление в единадесетия час. При все това, те още веднъж Го забравят.

Прочетете например, тъжната молитва в Псалм 78. Въпреки че Бог даде на Израил закона, раздели морето за да могат да минат по сухо, водеше ги през пустинята, даде им по чудотворен начин храна и вода и отблъсна враговете им, "отново и отново те изпитваха Бога; ...не си спомняха силата Му" /ст. 41, 42/.

Или в Псалм 106: “Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудни дела в Египет, не си спомняха многото Твои милости, но се възпротивиха при морето, при Червеното море. При все това Бог ги избави заради името Си, за да направи познато могъществото Си. Смъмра Червеното море и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище, и ги спаси от ръката на ненавистника им, и ги изкупи от ръката на наприятеля. Водите покриха противниците им, не остана ни един от тях. Тогава повярваха думите Му, пееха хвалата Му. Но скоро забравиха делата Му, не чакаха изпълнението на намерението Му” /ст. 7-13/.

С горчивина, Псалмистът казва, "ние съгрешихме, както и бащите ни съгрешиха" /ст. 6/. Не искаме да забравим Бога. Искаме молитвеният ни живот да бъде последователен. Как можем да не забравяме Божиите добрини? Как можем да помним, че трябва да се молим?

Можем да помним молитвата, както помним всяко друго нещо, което има значение за нас, като впишем молитвата в ежедневната си програма. Както отбелязахме в глава пета, Исус просто приемаше, че Неговите последователи ще си осигуряват време за молитва. Ако видим, че се молим все по-малко и по-малко, това може да се дължи на факта, че не сме поставили молитвата като неотнимаема част от всекидневната ни рутина.

Някои хора са вече в молитвен ритъм, преди още да са излезли от завивките си сутринта. Други се молят след кафето или на обяд, или веднага след работа или училище, след вечеря или непосредствено преди лягане. Кое време на деня ще изберем за молитва няма значение, доколкото го спазваме верно. Молитвата трябва да бъде част от ритъма на ежедневния ни живот.

Изберете си време, когато обикновено не сте смущавани, когато можете да затворите вратата за света и да се настроите на Божията вълна. Същевременно, изберете си едно място, което може да бъде вашето убежище, вашето светилище, когато седите в Божието присъствие.

Познатите ми личности, които се молят пламенно, жизнерадостно и последователно, /съдържателно/ като правило, могат да опишат физическата обстановка при която се молят всекидневно. Познавам един човек, който се моли във влака, когато отива на работа, пет дни през седмицата. Той се качва от една определена станция и се моли по целия път до Чикаго. Пътят му трае четиридесет минути с експреса или един час с обикновен влак. Той твърди, че мястото му във влака е свято място за него.

Познавам друг човек, който се моли в ъгловата будка на един ресторант всеки ден преди работа, друг, който се моли когато седи до една плъзгаща се стъклена врата и наблюдава една градина, и друга молителка, която написва молитвите си на компютъра в домашния си офис. Всяко място може да стане място за молитва. Това, което е важно, ако искаме да помним молитвата, е да установим едно особено място и особено време за нашите срещи с Господа.

Но за мнозина от нас, проблемът с молитвата не е липса на време или място. Ние имаме място за молитва и навикът да отиваме там редовно. Само че някак си не ни се отива там вече. Вече не горим от желание да се молим.

Ако това описва нашите чувства, може да страдаме от вина или срам. Нещо което сме направили или системно правим, може да стои между нас и Бога.

Понякога когато се опитвам да помогна на някого да разбере защо не се моли вече, му казвам, "Хайде да проследим нещата назад. Забелязал ли си кога започна да се чувстваш така? Какво друго се случи в живота ти по това време?"

Честните и самокритични хора често дават приблизително следния отговор: "Ами, знаете ли, то беше в миналото, когато преживявах тежка раздяла и започнах да правя забежки, като допуснах живота ми да излезе малко от контрол."

Друг някой ще каже, "Това стана, когато в работата бях много зает и се увлякох в печелене на пари, докато това напълно ме погълна.."

"Мисля, че това стана когато получавах известни съвети и в началото това ми помагаше. Но после вместо да се заема лично с проблемите си, аз се затворих в себе си и преди да разберете това, аз станах центъра на моя универс. Бог беше изтласкан встрани.

“Трябва да е било тогава, когато се свързах с моя приятел."

Трябва да кажа на тези хора, че каквито и да са подробностите, старомодният грях е достатъчно силен и сега да създаде една постоянно растяща пропаст в отношенията ни с Бога. Колкото по-голяма е пропастта, толкова по-малко вероятно е ние да се молим. А колкото по-малко се молим, толкова по-голяма става пропастта.
ПРЕЗИРАНЕ БОЖИЕТО ИМЕ

Спомням си едно време, когато се движех извън безупречната маркировка. Знаех, че съгрешавам, но все още се учудвах защо времето ми за ранна утринна молитва в кабинета ми изглеждаше тъй студено и механично. Имах редовно молитвено време и редовно молитвено място; но просто не исках да вляза в задълбочен разговор с Бога.

Тогава прочетох Божиите слова в книгата на пророк Малахия, "Къде е полагаемата Ми се почит?" казва Бог Всемогъщи. "Вие свещеници, презирате Моето име. Но вие питате, в какво презираме името Ти?"

Бог посочва немалко начини на презиране Божието име чрез Малахия. Нека да назова някои от тях:

Вие измамвате Бога. Въпреки ясното нареждане на Бога да принасят само най-добрите животни в жертва на Господа, израилтяните откарваха отбраните си животни на пазара, където можеха да получат по-висока цена за тях. После те вземаха негодните животни - слепите, куците, онези, които бяха на умиране - и ги привеждаха при Божия олтар /Малахия 1:7, 8/.

Вие измамвате също бедните - като им плащате абсурдно низки заплати, правейки живота икономически невъзможен за самотните майки и третирайки незаконните емигранти несправедливо /Малахия 3:5/

В добавка към това, вие измамвате собствените си семейства. Разводът надхвърляше нормалните граници. "Плачете и въздишате, защото /Господ/ вече не поглежда на приносите ви и не ги приема с благоволение от ръцете ви. И питате, "Защо?" Защото Господ стана свидетел между теб и жената на младостта ти, към която си постъпил невярно, при все, че ти е съпруга и заветната жена" /2:13, 14/.

Чрез Малахия Бог възкликва: "След като мамите Мен, угнетените между вас и даже своите собствени семейства, вие имате наглостта още да искате благословението ми ли? Вие демонстративно съгрешавате против Мен, а после имате нахалството да просите благосклонността Ми ли? Бунтувате се против Мен а след това очаквате от Мен да не се засягам от непослушанието ви ли? Извинете ме, но аз съм дълбоко засегнат. Грехът ви съкрушава сърцето Ми и тежи като предателство."

Ако не живеем в подчинение на Бога, ние губим чувството на топлота и близост с Него. Може да изпитваме носталгични чувства към миналите времена на молитва, които сме имали, но сме издигнали една греховна бариера, която ще трябва да се събори преди да можем да се радваме на една сърдечна връзка с Него отново. Не можем да имаме никакво дълбоко, трайно приятелство с Бога, ако не му станем послушни - напълно.
СЪБАРЯНЕ НА БАРИЕРАТА

Онова, което удивлява е, че сам Бог иска да събори бариерата, която е застанала между нас. Писанието ни казва, че този Бог против Когото сме съгрешили, този Бог против когото сме размахвали юмрука си, протяга ръце към нас и казва, "Върнете се обратно. Вие не искате да живеете по този начин, нали? Не искате да отидете там където води този път. Признайте греха си. Кажете ми че сте съгрешили. Съгласете се с Мен, че сте в погрешния път. Върнете се и ние отново ще бъдем в близки отношения. Вашите молитви пак ще станат богати и истински. Ние пак ще вървим заедно."

"Елате сега та да разискваме, казва Господ. Ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна." /Ис.1:18/.

Добрата вест е, че вие можете да си възвърнете дружбата с Бащата още сега. Можете да отправите молитва на покаяние като тази: "Боже, съжалявам за - … - Моля, прости ми. Аз искам да се обърна от това състояние и де се върна в правилно отношение с Теб."

Когато представите тази молитва, Бог ще ви възстанови. Молитвите, с които ще се молите след това ще бъдат други молитви. Вие отново ще сте в пътя.
БОГ ГЛУХ ЛИ Е ?

Може би сте оставили място за молитва в дневния си план, и не си спомняте за някой грях, който да стои между вас и Бога. При все това, знаете, че се отдалечавате от Него. Почти сте на път да се откажете от молитвата, защото сте обезсърчен, разочарован или даже отчаян.

Молили сте се горещо баща ви да понесе операцията, но той не можа.

Молили сте се синът и снаха ви да се помирят и запазят брака си, но не стана.

Поискахте в молитва бизнесът ви да устои на една нова конкуренция, но не можа.

Знаете, че греховете ви са изповядани и се стараете да водите един етичен живот. Молбите ви не са егоистични. А ето че баща ви е умрял, децата ви са разведени или бизнесът ви е провален. Не е възможно Бог да ви казва да чакате. Твърде късно е за това.

Явно, молитвата просто не действа. Защо да говорите на вятъра? Ако небето не слуша, ако Бог не се интересува или ако Бог няма силата да промени нещата, защо да се молите? По-добре да посрещнете действителността и да престанете да се самозаблуждавате.

Ако някога сте имали съкрушително разочарование, което молитвата не е разрешила, и ако сте честен Христов последовател, сте си задавали тези въпроси. Аз нямам готов отговор за вас. Някои неща няма да станат напълно ясни на тази земя. "Ние живеем с вяра," казва апостол Павел, "не с виждане" /2 Кор. 5:7/.

Но мога да ви кажа това, което Исус каза на учениците Си, когато бяха обезсърчени. "Исус им каза, че трябва винаги да се молят и да не престават," докладва Лука. След като им даде една притча за да илюстрира мисълта си, Исус запита, "Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, които викат към Него ден и нощ? Ще ги отпрати ли празни? Казвам ви, че ще им отдаде правото, и то скоро." /Лука 18:1,7-8/.

Моля ви, казва Исус, да не отпадате духом. Постоянствайте в молитва. Отец ви слуша. Той чува всяка молитва, която отправяме. Той дълбоко се интересува от всичко, което ни засяга. Той има неограничена сила да понесе всеки товар, който ни безпокои. Наистина, не на всяка молитва Той отговаря по начинът, по който ние, грешните човеци бихме желали. Но Той иска да проявим издръжливост. Той обича обществото ни. Той силно желае да направи онова, което е най-доброто за нас.

Преди известно число години, имахме неделно кръщение, където мнозина публично потвърдиха решението си да следват Христа. Мислех, че сърцето ми ще се пръсне от радост. След това, на излизане налетях на една жена, която плачеше. Не можех да разбера, как някой може да плаче след едно такова тържество, затова спрях и я запитах дали е добре.

"Не", каза тя, "Имам вътрешна борба. Майка ми беше кръстена днес."

И това е проблем? помислих си аз.

"Аз се молех за нея всеки ден в продължение на двадесет години," каза жената и отново започна да плаче.

Ще трябва да ми помогнете да разбера това," казах аз

"Плача," отговори жената, "защото бях толкова близо - толкова близо - до отказът да се моля повече за нея. Когато бяха изминали пет години, си казах, "Кому е нужно това? Бог не слуша. След десет години казах, "Защо се моля на вятъра?" След петнадесет години казах, "Това е абсурд." След деветнадесет години казах, "Аз съм само една глупачка." Но мисля че просто продължих да се моля, въпреки, че вярата ми беше слаба. Продължих да се моля и тя отдаде живота си на Христос и днес беше кръстена."

Жената направи кратка пауза и ме погледна в очите. "Никога вече няма да се съмнявам в силата на молитвата," каза тя.

Разгледахме няколко важни аспекти на молитвата: Благодатната покана на Бога да дойдем при Него като при Баща; невероятната Му мощ да направи много повече от това, което сме се осмелили да поискаме; навиците и отношенията, които Исус казва, че трябва да култивираме за да се молим резултатно; категориите, които трябва да се погрижим да включим в молитвите си; причините поради които молитвите ни не винаги биват отговорени по желания от нас начин; и някои причини, поради които нашият молитвен живот от време на време пресъхва.

Тази информация относно молитвата е важна, но тя няма да принесе никаква полза, ако ние не забавяме бързото темпо на живота в достатъчна степен за да можем да се молим. А повечето от нас сме далеч повече заети, отколкото е необходимо за духовното ни здраве.
ФОРСИРАЙ ТОЗИ ДВИГАТЕЛ

Ако имаме работа с търговия или пазар, знаем максимата, че времето е пари. Затова говорим за разпределяне на времето, използването му ефективно и ползотворно, и като резултат на интересите ни - справяне с напрегнатите му изисквания.

Натъпчи главата си с възможно повече неща. Ставай по-рано. Работи до по-късно. Вземи работа за в къщи, прави нещо, когато пътуваш с мотрисата за работа. Телефонирай на клиентите си докато караш. Проверявай пощата си докато летиш. Планирай закуските, обедите и вечерите с полза. Действие, действие, действие - това е ключът за подържане, за придобиване, за сила.

Ако един обикновен двигател на кола прави четири хиляди обороти в минута, някои състезателни коли могат да стигнат до десет хиляди. Пазарният манталитет казва, "Форсирай този двигател до десет хиляди оборота веднага след като станеш сутрин и го поддържай така, докато припаднеш от изтощение вечер."

Този свръх динамичен начин на живот може да е възнаграждаващ. Вълнуващо е когато адреналинът се повишава и тръгнете в движение с една скорост все повече и повече растяща. Но това оставя крайно малко време за спокойни моменти с Бога.

Не е необходимо да сте в бизнеса за да бъдете свръх заети. Жените с малки деца знаят какво значи да поддържаш десет хиляди оборота през целия ден. Тези малки същества, които дърпат крачолите на панталоните ви, оцветяват стените ви, нанасят кал върху килима ви, хвърлят храна по пода и отгоре на това имат нахалството да вдигат врява посред нощ, консумират почти всяка минута на всеки от дните ви.

Темпото на самотните работещи родители е двойно или тройно по бързо от нашето. Не мога да проумея как успяват да посрещнат непрекъснатите изисквания на работата през целия ден и след това да се прибират вкъщи и посрещат дори още по-нестихващите искания на децата им без никакво време за отдих.

Аз наблюдавам как пастири, старейшини и членове на църковната управа действат в същото безжалостно темпо, като всеки друг. Без момент за скука и без момент за размишление. Уплашен, аз се питам: Кога е времето за Божия тих и нежен глас в този наш превъзбуден живот? Кога Му даваме възможност да ни води, напътства, поправя и утвърждава?

И ако това става рядко или никога, как можем да водим истински, правилен християнски живот?
ДЕЙСТВИТЕЛНИЯТ ХРИСТИЯНИН

Истинското /действителното/ християнство не се състои в заучаване серия от доктрини и след това встъпване в ритъм с хората, които вървят по същия път. То не е просто хуманитарна връзка с по-малко щастливите. То е вървеж - свръхестествен вървеж с един жив, динамичен, общуващ Бог. Така сърцето и душата на християнския живот се научава да чува Божия глас и да развива куража, да върши това, което Той ни казва да вършим.

Действителните християни са личности, които стоят отделно от другите, даже от други християни, като че ли се вслушват в друг команден ритъм техният характер изглежда по-дълбок, идеите им - по-свежи, духът им по-омекотен, куражът им, по-голям, водителството им по-силно, интересите им по-широки, съчувствието им по-истинско, убежденията им по-конкретни. Те са радостни въпреки трудните обстоятелства и показват мъдрост надхвърляща годините им.

Действителните християни са пълни с изненади. Мислите, че сте ги затворили в кутия, а те са непредсказуеми и свободни. Когато сте около тях, се чувствате леко несигурни, защото не знаете какво точно да очаквате. След време, обаче, съзнавате, че неочакваните им идеи и действия, са били достойни за доверието ви.

Това е така, защото истинските, действителни християни имат силни връзки с Господа - връзки, които се подновяват всеки ден. Както псалмиста казва за благочестивите хора: "Наслаждението им е в закона на Господа и върху Неговия закон те размишляват ден и нощ. Те са като дървета насадени покрай водни потоци, които дават плода си на времето си и листата им не повяхват." /Псалм 1:2-3/.

Смущаващо малък брой християни достигат някога до това ниво на истинност; повечето християни са просто много заети. А архиврагът на духовната действителност е заетостта, която е тясно свързана с нещо, което Библията нарича "световност" - обвързаност с практиките, целите и дейностите на тези общества, за сметка на един пренебрегнат вървеж заедно с Бога.

От която и страна да го преценявате, една ключова съставка на истинското /действителното/ християнство е времето. Не излишното време, не времето за пилеене, но качественото време. Времето за размисъл, съзерцание, и дълбоко сърдечно проникновение. Не форсираното и не прекъсвано време.
НАМАЛЯВАНЕ НА СКОРОСТТА ЗА МОЛИТВА

Една действителна женитба изисква същият вид време. Много бракове са повърхностни. Съпругът изцяло се оплита в своята служба, с надеждата да подпре спада в своето самоуважение, като бъде впечатляващ на работа. Съпругата е оплетена с децата, може също така и да има някаква работа. И така, те се изпращат един друг на магистралата, в хола или кухнята. Те спят в едно легло и по случайност сядат на една маса, но между тях няма много интимност. Те съжителстват, но не се грижат един за друг. Не са свързани с една витална, освежаваща, действителна връзка. Повечето семейни двойки засядат на съжителството. Не много смели двойки, все пак настояват за повече. Съзнавайки, че няма да е лесно, те въпреки това решават да се борят за една истинска семейна връзка. Знаят че това ще им отнеме време; може би ще трябва да се откажат от дейности, които са били важни за тях. Те знаят, че това може да изисква някое практично средство, което да им помогне да направят промяната: насрочване вечерна среща, правене вечерни разходки, лишаване от телевизионни програми, седене на масата и разговаряне един с друг след вечеря. Те скъсват своята досегашна програма, ако е необходимо и започват отначало, защото резултатите си заслужават.

Вярващите в Христос понякога достигат до същия момент в отношенията си с Бога. "Заглушени от житейските грижи, богатство и удоволствия" /Лука 8:14/, те си дават сметка че вече не растат и не съзряват. Вървежът им с Христос се е превърнал в пълзене или напълно е спрял.

Ако това се е случило с вас, един ден може да трябва да си кажете: "Стига толкова! Аз вече няма да водя изкуствен християнски живот. Няма да поверявам християнския си живот на заместник, да изказвам молитви без значение и да прелиствам една Библия, на която не позволявам да засища живота ми. Няма повече да си играя на полухристиянство. Ще платя цената, каквато и да е тя, но ще встъпя в един действителен вървеж с Исус Христос."

Християните, които дават този обет, знаят че това изисква време. Трябва да го вземат от нещо друго, макар и добро. Трябва да се прибегне до някое практично средство, чрез което да се намалят оборотите от десет хиляди на пет хиляди и от пет хиляди на петстотин, където ще могат да бъдат в мир с Бога и в състояние да слушат това, което Бог им казва.

Никой никога не е казал, че християнският вървеж е лек. Но има ли нещо в този свят с по-голяма и по трайна важност?

Искам да ви предложа един практичен, изпитан, гарантиран способ за намаляване на оборотите, който ще ви помогне да забавите темпото на живота си, като престанете да си играете на игри, а започнете да водите един истински християнски живот. Това е една програма от три стъпки, която е наистина резултатна.

Като начало, ще опиша едно средство, което може да изглежда неподходящо за една книга за молитвата, но в действителност е една много важна първа стъпка. Ако животът ви е тичане в много посоки едновременно, вие не сте в състояние да се молите с дълбока, неприбързана молитва, каквато е жизнено важна за християнския вървеж. Като си служите с това средство, ще започнете да се учите как да "замълчите и знаете", че Бог е Бог /Псалм 46:10/.

Тази първа стъпка към намаляване на оборотите се нарича "журналиране". Дълго време аз не знаех значението на тази дума. Когато ми я обясниха, това, което научих не ми хареса.

"Журналиране" /една ново изобретена дума, която няма да намерите в речник/ означава водене на дневник в този случай духовен дневник. Тя включва записване на вашите опитности, наблюдения и размишления; поглед назад към събитията на деня с цел за извличане скритият им смисъл; записване на идеи, с които се срещате.

Когато за пръв път влязох във контакт с журналирането, аз имах виждането, че то е занимание на хора, които могат да прекарват с часове посред бял ден, като просто оставят потока на своето съзнание да тече по нескончаеми топове хартия. Помислих си, "Всеки, който има време да прави това нещо, не е личност от моя тип. Не могат ли хората да правят нещо по-добро с времето си?

Но с течение на времето, бях привлечен от писанията на хора с най-разнообразни възгледи - мистици, пуритани, съвременни автори, богати в своето посветено боравене със Словото, които изглеждаше, че имат едно общо нещо: повечето от тях журналираха.

В добавка, почнах да откривам нещо относно известни хора в моята църква и по страната, чието служене и характери дълбоко уважавам. Повечето от тях също журналират. И все пак знаех, че тези хора не се издигат във въздушни кули за по-добрата част на деня.

След това прочетох "Подреждане на вашия личен свят" от Гордън МакДоналд. МакДоналд предлагаше журналиране, но от различен вид.

Идете в книжарницата, казва той, и си купете една спирална тетрадка. Запланувайте да пишете всеки ден в нея, но се ограничете с една страница на ден. Всеки ден, когато отваряте нов чист лист, написвайте една и съща първа дума: "Вчера". Последвайте това от един или два параграфа, с преоценка на вчерашните събития, по подобие на анализа на преминало спортно състезание.

Пишете каквото искате - например кратко описание на хората от които се интересувате, назначените срещи, които сте имали, решения, мисли, чувства, успехи, неуспехи, разочарования, прочетено в Библията ви, какво щяхте да правите, а не го направихте. Според МакДоналд това упражнение прави огромна крачка напред в духовното развитие.

Неговата препоръка не ме отблъсна напълно, както беше с представата ми за пладнешките мистици. От друга страна бях скептично настроен. Хайде да видим, мислех си, какво би могло да постигне такова упражнение?

Повечето от нас, казваше авторът, живеем живота си без проверка. Ден след ден повтаряме едни и същи грешки. Не научаваме много от решенията, които взимаме, били те добри или лоши. Не знаем защо сме тук или къде отиваме. Едно преимущество на журналирането е да ни принуди да започнем да изпитваме живота си.

Но, казваше той, едно още по голямо преимущество е това: самото действие на журналирането - сядането, посягането към спиралната тетрадка, съсредоточаване мислите върху живота ни, писането около пет или десет минути - ще намали нашите обороти в минута от десет на пет хиляди.

Точно от това имам нужда, помислих си аз.

Аз съм с високо ниво на енергията през сутринта. Не мога да чакам да отида до кабинета и да започна дневната работа. А щом веднъж адреналинът започне да тече, телефонът започне да звъни, хората започнат да идват, аз лесно мога да остана на десет хиляди оборота докато рухна вечерта. Така че, реших да журналирам. Какво имах да губя?

Въведението в моето първо журналиране започна, "Вчера казах, че ненавиждам идеята за водене дневници и храня силни подозрения към всеки, който има времето да се занимава с такава дейност. Това мога и сега да потвърдя, но ако това е начинът да се успокои темпото на живота ми и да се науча да разговарям и вървя с Христос, в пътя по който съм длъжен, тогава ще журналирам."

И го правя. Всеки ден! Не мисля, че съм написал нещо задълбочено в моя дневник, но не това е и въпросът. Онова, което ме удивлява е промяната в темпото на живота ми, когато пиша. Когато привърша един дълъг параграф с преценка на вчерашния ден, умът ми е свободен от моите отговорности. Вниманието ми е насочено към онова което правя и мисля и моят двигател работи с полунатоварване.
ЕДНА СТРАНИЦА НА МОЛИТВА

И така, журналирането е важната първа стъпка в забавянето на темпото с цел молитва. То дава на тялото кратка почивка. То концентрира ума. То освобождава духа да действа, ако и за само няколко минути. Но макар че, журналирането може да подобри живота ви твърде много, то от само себе си в крайна сметка, не ще може да ви превърне в един истински християнин То е само една първа стъпка в правилното направление.

След като сте си купили спирална тетрадка, изпълнили сте първата страница и сте намалили оборотите си наполовина, коя е следващата стъпка? Вашият мотор все още върви с една скорост, която може да се окаже бедствена за една обикновена кола.

Стъпка втора в програмата за намаляване на оборотите е една, за която вече знаете и може би дори сте почнали да я практикувате . Описал съм я в глава четвърта: Напишете молитвите си.

Някои хора ми казват, че нямат нужда да планират редовно време за молитва; те се молят в движение. Тези хора се шегуват със себе си. Опитайте се само да изградите една женитба в движение. По този начин не можете да изградите истинска връзка с Бога или с друго лице. За да опознаете някого, трябва да забавите движението и да си отделите време за общение.

Така че, след като журналирането е намалило оборотите ми от десет хиляди на пет хиляди, аз отварям моята тетрадка на крайните страници и написвам една молитва. Както при дневника, ограничавам писането до една страница. Това не позволява на упражнението да ме презаеме и ми позволява да осигуря извършването му всеки ден. То отнема също така едно реалистично количество време, пропорционално на другите ми отговорности, които срещам ежедневно.

Щом веднъж напиша молитвата, аз поставям тетрадката на моя бюфет и коленича. В това отношение никой не е като мен, но аз намирам че се моля много по-ефективно на коленете си. Прочитам молитвата на глас, като добавям други коментари или бележки, когато я прочитам.
ДОСТАТЪЧНО СПОКОЕН ЗА ДА СЛУШАМ

В това време оборотите ми са снижени до петстотин в минута и аз се чувствам наистина уталожен. Сърцето ми е омекотено и аз поканвам Господа да ми говори с Духа си. Достатъчно спокоен съм за да чуя ако Той иска да ми говори с "нежен шепот" /3 Царе 19:12/.

Това е стъпка трета от програмата за снижаване на оборотите /забавяне темпото/.

Слушайте Божия глас. Тази стъпка е толкова важна, че останалата част от книгата е посветена на нея. Достатъчно е тук да се каже, че тези моменти в Божието присъствие са моментите с истинско значение. Това е центърът от който се излъчва действителното, истинско християнство - необезпокояваното, мълчаливо общение на Божия Дух с нашия.

Никога не можете да станете истински християнин на основата на една постоянна дейност, дори и ако дейността е изцяло свързана с църквата. Проповядване, християнски рок концерти, уикендни конференции, срещи на църковни комитети - всички тези може да са ценни, но те не са главният ви източник на сила. Силата идва от уединението. Решенията, които променят целия курс на живота ви, обикновено идват от Светая светих.

Ще повторя това което казах в началото на тази глава: Архиврагът на духовната истинност е заетостта. Време е да забавим темпото, да размишляваме и да слушаме. И жизнено важният предмет, към който сега преминаваме е изкуството да се научим да слушаме.

Чест е, да можеш да говориш на Бога. Не е необходимо да прибягваме до някой свещеник, или светия или някой друг посредник. Няма нужда да следваме някакви предписани ритуали. Не трябва да чакаме за определяне среща. На всяко място, по всяко време и при всички обстоятелства, ние можем да "пристъпваме към трона на благодатта с доверие, така че да получим милост и да намерим благодат, готови да ни помогнат във време на нужда" /Евреи 4:16/.

Иронично е обаче, че в повечето случаи мислим за молитвата като за случай ние да говорим на Бога, а рядко се спираме да помислим дали Бог не би желал да ни каже нещо. В моето изучаване и практикуване на молитвата, съм имал чувството, че Бог ми казва, "Ако се радваме на добри отношения с теб, защо само ти говориш през всичкото време? Нека и аз да кажа нещо някъде .
БОГ ИСКА ДА ГОВОРИ

Как ни говори Бог? Един от начините е чрез Своето Слово. Когато го четем и размишляваме върху него, Той го прилага към живота ни. Един познат стих изпъква в съзнанието ни точно когато имаме нужда от него. Той изглежда да придобива ново значение, подходящо за сегашните обстоятелства. Стихът не се е променил. Той винаги е бил част от Божието Слово. Но Светият Дух ни го дава тогава, когато най-много ще ни помогне.

Друг начин по който Бог ни говори е чрез хората. "Аз доставям нужното," казва ни Той, когато някой съсед се появи със съд готова храна, която не сме имали време да сготвим или пари да купим. "Аз се грижа за теб," казва Той, чрез ръцете на един приятел, който разбира скръбта ни и търси начин да ни утеши. "Аз те водя," казва ни Той чрез някой утешител, който ни насочва в избрания от Бога път за нас.

Един трети начин по който Бог ни говори е чрез преки напътствия на Светия Дух. Това трето лице на Божеството е готово, желаещо и способно да се съобщава с нас. Според Писанието, Той води, изобличава, утвърждава, утешава и уверява Христовите последователи.

Много християни, все пак, не очакват Бог да им говори. По действията им може да се заключи, че Исус си е стегнал багажа и четиридесет дни след възкресението Си е заминал за небето, като от тогава за Него повече нищо не се е чуло. Въпреки, че това разбиране е общо, то не отговаря на картината, представена от Бога в Писанието.
БОГ ГОВОРЕШЕ НА ИЗРАИЛ

Писанието изобилства с примери как Бог е говорил на Своите деца, пряко и лично. Бог ходеше в Едемската градина "в хладината на деня" и спря, за да разговаря с Адам и Ева /Битие 3:8/. Той често говореше на Авраам, призовавайки го от едно място, завеждайки го на друго и обещавайки да направи велик народ от него. Той говори на Мойсей чрез горящата къпина, на планината Синай, всякога когато Мойсей се нуждаеше от съвет във воденето израилевите чада към обещаната земя. Той даде на Исус Навин военен съвет, как да постъпят, за да покорят свирепите ханаанци. Той говори с Давид относно управлението на Израил и за личните му грехове и борби. В действителност през целия Стар Завет Бог говореше, а народът Му слушаше Неговите думи и ги приемаше или отхвърляше. Този образец се повтаря и в Новия Завет.

Бог говори на Савел в съпровод с една ослепителна светлина, когато беше по пътя към Дамаск. После Той водеше апостола Павел, при пътуванията му из Римската империя, където проповядваше благовестието. Той говори на апостол Петър чрез едно видение, като му каза да разшири обсега на евангелизирането и върху дома на езичниците. Той говори на апостол Йоан по време на заточението му на един самотен остров, където му показа Божиите намерения в световната история. Чрез Светия Дух, Той водеше всички членове на ранната църква, когато избираха водители, грижеха се един друг за нуждите си и разнасяха благата вест за Исус Христос, където и да отидеха.

Исус обеща, че Светият Дух ще остане с църквата завинаги: "Аз ще измоля от Отца да ви даде друг Утешител да пребъде с вас завинаги - Духът на истината... Няма да ви оставя сираци; Ще дойда при вас" /Йоан 14:16-18/.

Няма никаква състоятелност във вярването, че Бог си е изгубил гласа в края на първия век. Ако същността на християнството е една лична връзка помежду всемогъщия Бог и отделни човешки същества, трябва да заключим, че Бог и днес все още говори на вярващите. Не може да се изгради отношение на еднократни речи. Необходими са чести, подържани, интимни контакти, където и двете страни говорят и двете страни слушат.

Един двупосочен разговор между едно смъртно човешко същество и безкрайния Бог, сигурно би бил свръхестествен, но какво толкова изненадващо има в това? Нормалният християнски живот има свръхестествено измерение. Както апостол Павел казва в 2 Кор. 5:7, "Ние живеем с вяра, не с виждане."

Когато слушаме Бог да ни говори чрез Светия Дух, това е не само нормално; то е съществено. Павел писа, "Вие... сте управлявани... от Духа, ако Божият Дух живее във вас. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов" /Римляни 8:9/. Той учеше вярващите да "живеят по Дух", да бъдат "водени от Духа," да "следват Духа" /Гал. 5/.

Когато една личност веднъж предаде живота си на Исус Христос, това вече не е обикновен ангажимент. Животът вече не се състои от това, което може да се види, да бъде похванато или помирисано, почувствано или пресметнато по човешка логика. То включва ходене с вяра, а това означава отваряне себе си за чудотворното действие на Светия Дух.
ДВА НЕВЕРНИ ПОДХОДА

И все пак някои от нас се противим да отворим себе си за Божието водителство. Може да познаваме християни, които претендират че правят това, но техният подход ни прави да се чувстваме неудобно. Те са довели интелекта си в един вид затъпяване и очакват Светият Дух да избере чорапите им сутринта и ресторанта в който да вечерят. Те претендират, че получават ръководство всеки час, видение всеки ден и са свидетели на чудо всяка седмица.

Боя се че тези хора са толкова небесно мислещи, че малко могат да бъдат полезни на земята. Това, което искат да заложат като божествено ръководство е всъщност много човешка форма на безотговорност. Срещнах се веднъж с един такъв небесно мислещ пастор. Той беше шокиран, когато научи колко време отделям аз за подготовката на всяка своя проповед. Обикновено отделям от десет до двадесет часа за четене, изучаване, молене и написване в три диспозиции всяка проповед. Този пастир възкликна, "Вие си правите всичкия този труд? Аз просто се качвам на моя амвон и очаквам чудо." Изкушавах се да го запитам дали слушателите му приемаха проповедите му като чудеса.

Не ме разбирайте погрешно. Както обясних в главата върху молитвата, която премества планини, виждал съм Бог да прави променящи живота чудеса на амвона - даже моя амвон! Но мисля, че не е редно да си сложите ръцете в джобовете и ума в едно чекмедже, да скочите от кубето на покрива и да очаквате Бог дави хване, защото вече падате.

Или пък, някои хора отиват в другата крайност, когато става дума за слушане на Божия глас. Като реакция на очевидното неправилно тълкуване и злоупотреби със службата на Светия Дух, много християни отиват в обратната посока и стават антисвръхестественалисти.

За тези съвременни рационалисти, нашепванията на Светия Дух изглеждат противни на човешката природа и конвенционалните мисловни образци. Привикнали да вървят с това, което виждат, направляващи собствените си кораби и вземащи едностранчиви решения, те са придирчиви в това да оставят Светия Дух да започне свръхестествената си служба в живота им. Иска им се Светият Дух да е малко по-разбираем. Те биха искали Неговата служба да е дозирана и обяснена. Светият Дух изглежда неуловим и тайнствен и това ги изнервя.

Така че, когато почувстват едно вътрешно водене, което би могло да е от Светия Дух, те му се противопоставят. Анализират го и заключават, "Не е логично, следователно няма да му обърна внимание." Те проявяват съмнение в ръководството на Духа, в Неговите изобличения и опитите Му да утешава.

Други хора искат да се подчиняват на Светия Дух, но те просто не са сигурни как да разберат дали Той наистина говори. Дали слушат своите собствени желания или Божия тих и нежен глас? Като не искат да избегнат дълбочината, те избягват изцяло водата.

Всички тези реакции са разбираеми. Всъщност аз самия съм ги имал. Но резултатите от автоматичното противопоставяне на свръхестествените водения са обикновено нещастни. Хората, които се изолират от Божието направление намират, че религиозната им опитност става мозъчна, предсказуема, отегчителна и често минало време.
ДУХЪТ И ВЕЧНАТА УЧАСТ

В една от следващите глави ще разгледаме някои начини по които можем да познаем дали едно водене е наистина от Светия Дух. Това може да се окаже важно за ентусиастите спрямо Светия Дух, които в очите на своите приятели рационалисти са лишени от здрав разум. В тази глава, обаче, ние ще погледнем монетата от другата страна

Защо е важно да се интересувате от ръководството на Светия Дух в живота си?

Първо, вашата вечна участ е определена от това как отговаряте на Божието водителство.

Ако запитате някои дългогодишни вярващи как са достигнали до лична вяра в Христос, вероятно бихте намерили един подобен образец в техните опитности. Една голяма част биха се позовали на забележката, която някой християнин е направил върху живота им. Друга голяма част биха посочили вестта за Исус Христос, която са чули. А след това, в почти всеки от случаите, те биха споменали за един вътрешен тласък, който ги е привлякъл в Христовите ръце.

"Когато чух какво е направил Исус Христос за мен," биха могли да кажат те, "Аз почувствах нещо като вътрешно влечение да науча още, да продължа да вървя по този път и да видя какво има в края му. Като че ли някой ме водеше към Христос."

В Йоан 6:44 Исус каза: "Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец Ми, Който ме е изпратил." Кой ни привлича при Христос? Бог, в лицето на Светия Дух притегля и обича и привлича и подбужда и води търсещите при кръста.

Ако сте християнин или християнка, вие вероятно можете да си спомните това привличане от Бога, което ви заведе първо до кръста, където узнахте, че Христос е платил цената за греха ви, а после ви доведе до покаяние, прощение и обновление на живота. И онова, което е удивителното е че след като вече сте християнин, Бог продължава да ви привлича!

Второ, напътствията от Светия Дух са важни, защото уверението ви като християнин зависи частично от това как ги приемате и им отговаряте.

В случай когато се намирате на някоя аерогара, забелязвате очебийна разлика в поведението на пътниците, които са минали през пункта за проверка на билетите и онези, които още чакат да бъдат проверени. Тези с проверените билети, четат вестници, разговарят с приятелите си или спят. Другите, с непроверените билети стоят в очакване пред контролата и не предприемат нищо. Причината се дължи на фактора сигурност или уверение.

Ако знаехте, че след петнадесет минути ще застанете на съд пред светия Бог, и ще узнаете вечната си участ, каква би била реакцията ви? Бихте ли пристъпвали нервно? Бихте ли мислили в себе си: "Не знам какво ще каже Бог -дали ще е "Добре дошъл у дома, чадо мое" или ще е "Иди си от Мен; аз никога не съм те познавал""?

Или бихте ли паднали на коленете си и отдали поклонение на Исус Христос? Бихте ли си казали вътре в себе си, "просто нямам търпение да чакам, защото знам, че Бог ще ми отвори вратата и ще ме покани да вляза"? Отново разликата се дължи на фактора увереност.

Какво общо има това с напътствията. Павел казва в Римляни 8:16: "Сам Духът свидетелства с нашия Дух, че сме Божии деца." С други думи, Светият Дух нашепва и подтиква и привлича и произвежда впечатления върху духа на истинските вярващи и ето какъв е неговият език: "Радвай се! Ти си се доверил на Христос и сега си член на небесното семейство. Отпусни се. Агонията свърши; ти си на път към небето."

В стотици различни начини, като използва всички видове на водене, Светият Дух общува с вярващите и ги утешава, като ги убеждава, че могат да имат пълно доверие, че са приети в Божието семейство.

Този е начинът да се живее без страх от смъртта, понеже Светият Дух ви е уверил, къде ще сте след гроба. Бог обещава този вид на уверение на членовете на Неговото семейство. Ако вашата опитност не е такава, ако сте като неспокойните пътници на летището, тогава вие вероятно още не сте положили доверието си напълно в Христос. Може още да се опитвате да си спечелите билета за небето. Вашето безпокойство може да бъде най-добрият ви приятел, ако то ви заведе в Христовите ръце, където ще намерите уверение в Божията любов към вас.

Третата причина, поради която напътствията са важни е тази: Вашият растеж като християнин зависи от приемането и отговарянето на напътствията или воденията.

Исус обеща в Йоан 16:13: "Когато Той, Духът на истината, дойде, Той ще ви напъти на всяка истина." Светият Дух ще ви подбуди, привлече и води като четете и съблюдавате Божието Слово.

Като вярващи, ние разбира се, сме отговорни да бъдем послушни на цялото Божие Слово. Но Библията е една голяма книга и не можем да я погълнем наведнаж. Затова Бог често ни дава истината в удобен вид като малки хапки. Така постъпи Той с мен.

Когато станах християнин на шестнадесет годишна възраст, почувствах как Светият Дух ми казва: "Ти имаш нужда да разбереш доктрината: разликата между благодат и добри дела, като средство за постигане на небето, значението на вярата, самоличността на Бога, личността на Исус Христос, делото на Светия Дух." И така аз изследвах, молих се, разговарях с приятели и вземах библейски часове.

Няколко години по-късно центърът на вниманието се промени. Сега ударението падна върху характера. Накъдето и да се обърнех, Светият Дух като че ли ми казваше: "Ти трябва да пораснеш в чувствителност и съчувствие." Аз трябва да правя усилия за да бъда благ, нежен и фин по сърце; по природа не съм такава личност. Така че, четях, изучавах и запаметявах стихове като Ефесяни 4:32: "Бъдете благи, съчувствителни един към друг, като си прощавате един на друг, така както и Бог е простил на вас в Христа."

По-късно, когато се ожених, Светият Дух прониза душата ми, като с нож и каза: "Ти не живееш като благочестив съпруг; ти не се отнасяш към съпругата си както Христос възлюби църквата и даде Себе Си за нея" /Ефесяни 5:25/. Най-важното нещо за теб сега е да се научиш как да станеш един любящ съпруг.

През последните години Светият Дух ме подбуди да изучавам молитвата - как най-добре можем да общуваме с Бога и как Той ни говори. Идният месец или година, Той вероятно ще ме наведе да насоча вниманието си към друга истина.

Ако останете чувствителни към напътствията на Светия Дух, и им сътрудничите, като ги приемате, можете да Му се доверите да ви напътва в истината и да ви помага да пораснете като християнин. Това не ви дава право да пренебрегвате части от Писанието и да казвате, "Е, не е точно това, което Светият Дух подчертава в живота ми сега". Ние носим отговорност да слушаме цялото Слово Божие. И все пак Светият Дух има начин да подчертава разни области в различно време.
ДУХЪТ И ВОДЕНЕТО

Четвъртата причина, поради която имате нужда да бъдете във връзка с водителството на Светия Дух е че плановете ви за живота биват много повлияни от това как приемате и отговаряте на Божиите напътствия.

Вие сте от значение за Бога. Той ви е направил и знае какво ще ви изпълни. Той знае кое призвание най-много подхожда на дарбите и способностите ви. Той знае дали трябва да се задомите или да останете сами и ако се задомите, Той знае кой брачен партньор е най-подходящ за вас. Той знае в коя църква ще можете да се разцъфтите. И ето какво ви казва Той: "Аз искам да водя твоя живот. Аз знам пътя, който ще ме прослави и ще бъде продуктивен за теб и искам да те поставя на него. Ще направя това предимно чрез напътствието Си, затова успокой живота си и ме слушай."

Този е важният предмет, към който сега ще преминем - как да слушате и чувате Светия Дух, когато ви говори.