Първа. Делово общуване

225

Подсказва или директно да показва на реципиента (зрителя, читателя, слушателя) най-добрия, най-разумния, възможния извод
(изход) от процеса на общуването и евентуалното му продължение;

„Снема напрежението‖, т.е. има характера на категорична точка, обозначаваща изчерпването (решаването) на разглежданите проблеми;

Заедно с експозицията, ―рамкира‖ процеса на общуването, т.е. създава усещането за завършеност и цялост.
5.
Съпоставка между писменото и устно слово
Тъй като заговорихме за писмения текст и неговото създаване, нека направим една кратка съпоставка на писменото и устното слово използвани при публичното общуване. Ще започнем с предимствата на писменото слово, но без да имаме предвид цялата гама административни документи и кореспонденцията за обмяна на информация между институции и лица, регламентирана на национално и ведомствено равнище. Ще се спрем на някои особеност, свързани с начините на подготовка и с формите на публичното словесно общуване, при които творческата свобода на пишещият или говорещият е значително по-голяма.
В защита на необходимостта словесните послания да бъдат изготвяни (и) в писмена форма на първо място е документалността.
Написаното е документ, от който е трудно да се отметнеш. Този факт автоматически води до второто предимство на писмена форма – по задълбочената подготовка. Писменият текст по презумпция
48
е по- обмислен от устният. Самият акт на писането предполага и целенасочено редактиране, което го прави смислово по-точен.
Благодарение на тези качества писменият текст е практически задължителен при официални изявления и при изказвания, които евентуално могат да станат обект на интерпретация в правния мир. Би могло да се възрази, че при съвременните възможности за звуково и визуално фиксиране, документалното значение на писмения текст намалява рязко. Има известна истина в това, но тъй като ние говорим за
48
Признаване на факт за достоверен до доказване на обратното.

226 общуване между хора, не можем да не се съобразяваме с емоционално- битовата страна на комуникативния акт. А ако погледнем и от юридическа гледна точка, при съдебните спорове (поне у нас) повечето от аудиовизуалните документи нямат правна стойност. Самата процедура на писане – чернови вариант, редакция, белови вариант, вариант за размножаване, конспект за използване на катедрата и т.н. – принуждава публичния говорител да се подготвя по-ангажирано и отговорно. Написаният текст има и друго съществено предимство – може да се съхранява и размножава, може да се прави достояние на хора, които не са присъствали непосредствено на комуникативния акт.
Възражението, че магнетофона и видеото могат да свършат същата работа, не е сериозно. Те фиксират резултатите, но не подпомагат подготовката.
Писменият вариант има и друга позитивна страна – възможността да предоставим на контрагентите си значително по голяма по обем и разнообразна по форма информация. Позната е практиката на изготвянето на разгърнато писмено послание (информационен доклад, отчет и пр.) и устното му реферативно представяне пред аудитория или обратния вариант: предоставяне на тезиси, които се разгръщат по време на комуникативния акт. При съвременните технически средства (факс, интернет) не представлява никакво затруднение въпросните текстове да се изпратят на бъдещите участници в публичното общуване.
Наличието на аудитория, публичността може да блокира мисленето на иначе добри специалисти. Също така не е тайна, че преобладаващото число публични личности в политиката, управлението и бизнеса не блестят с ораторски умения. На трето място идва разпространената практика сред дейците от висшия еталон да използват логографи
49
– писачи на речи и доклади. Свой или чужд, предварително написаният текст на публичното изказване е свързано и друго предимство ако не премахва, то поне тушира реторическата
неграмотност на говорещите.
Използването на услугите на логографи понякога е оправдано с
49
Логографи – лица, на които древните елини поръчвали писането на публични речи или съдебни защити.

227 разностранната ангажираност на тези хора, която ги принуждава да делегират подобен род съчинения на добре подготвени специалисти. В това няма нищо лошо. Лошото идва след това. Първо преобладаващата част от съвременните „имиджмейкъри‖, „спийчрайтери‖ и „пиари‖ не притежават необходимата литературна, психологическа, логическа и реторическа подготовка за написването на текст предназначен за произнасяне, текст, който да звучи като раждаща се в момента мисъл.
Прочетени, техните речи и доклади са вчерашно ядене – може и да е питателно, но е с противен вкус. И второ – един възпитаник на театралната академия четири години се учи как да произнася чужд текст като свой, а един депутат или министър, си въобразява, че може да прочете логически грамотно текст на прима виста
50
. Когато се огласява написан от другиго текст, той трябва поне няколко пъти да се прочете и да се спазват при произнасянето му поне препинателните знаци и логическите ударения
51
Има и други основания за четенето на публичните изказвания.
Може би на първо място сред тях е страхът от публиката, страхът да не забравят нещо важно или да не кажат нещо, което не е трябвало да кажат. Другата причина е желанието да направят впечатление на слушателите със своята сериозност и значимост като публични говорители. За жалост, в такива случаи като правило ефектът е обратен
– неестественост, дистанцираност, помпозност. На трето място бихме поставили възприетите в съответната сфера изисквания да се четат изказванията. Обикновено такава традиция налагат шефове, които не могат да мислят оперативно в присъствието на много хора и се чувстват некомфортно в на фона на добри публични говорители.

Изтегляне 2.19 Mb.

Сподели с приятели: